Тема 1 Световно Стопанство. Международни Икономически Отношения

ТЕМА 1

Световно Стопанство. Международни Икономически Отношения

Учебната тема съдържа:

1. Същност на Световното стопанство

Как обаче можем да дефинираме това стопанство?

Възможен вектор за отговор на този въпрос може да бъде:

• 
  Съвкупност от националните стопанства (опростителско) свързани с МРТ ;
  
• 
  Диалектическо единство на противоположности;
  
• 
  Система от икономически връзки между държавите (т. е. търговски, производствени и кредитни отношения);
  
• 
  Система на "делово сътрудничество". "Икономическо взаимодействие" между държавите от различните обществено икономически формации ( ОИФ );
  

2. Необходимост от изучаване на световното стопанство

социално еднородна, национална или регионална стопанска система не може да игнорира такива дълбоки изменения в световното стопанство като динамиката на световните цени на суровините и готовите изделия, повишаване на техните характеристики и качественото равнище на продукцията, еволюцията на международните валутно-финансови отношения н т.н. Нещо повече, дори краткотрайните колебания на световната конюнктура не минават безследно нито за една страна.

3. Теории за развитието на световното стопанство

Теория на Уолт Ростоу ( американски икономист, социолог и историк ). В своя труд “Стадии на икономическия ръст: некомунистически манифест” Ростоу описва пет основни стадия на ръста:

1. 
   Традиционно общество;
   
2. 
   Период на създаване предпоставки за подем;
   
3. 
   Подем;
   
4. 
   Движение към зрелост;
   
5. 
   Век на високо масово потребление.
   

Виден представител, чието име се свързва със създаването на теорията, е френския социолог Раймон Арон, който твърди, че в хода на индустриализацията в различните страни се формира единно за тях индустриално общество, а съветската и западните системи са само негови разновидности. Според авторите на теорията техническия прогрес модифицира не само прилагането на икономическите закони, но и тяхната същност: икономическата власт преминава към големите корпорации, а с помощта на държавата се ликвидират полюсите на богатството и нищетата. Арон и другите привърженици на новото индустриално общество приемат, че структурата на съвременните корпорации не носи монополистически характер, тъй като тя е ориентирана не само за извличане на печалба, но и за изпълнение на ред жизнено важни социални функции:

• 
  реконструкция на градовете;
  
• 
  защита на околната среда;
  
• 
  развитие на научните изследвания и други подобни цели;
  

Тази теория е разработена съобразно вижданията на американския социолог Даниел Бел и идеите на американския социолог и футуролог Алвин Тофлър представени в книгата „Третата вълна”. Тофлър разглежда краха на индустриализма и възраждането на „новата цивилизация”. Подобен преход авторът обяснява с теорията за последователната смяна на „вълните на промените”. Той разглежда „аграрната вълна на цивилизацията”, „индустриалната вълна”, а към 60^те години на 20^ти век започва приближаването на „третата вълна” В областта на социалната психология и живота на обществото “третата вълна” означава преход от “индустриалния индивид, ориентиран към производство и потребление” към “нова личност, ориентирана към духовни ценности и творчество”. Вместо култ към парите, отношение на господство и подчинение към отношение към взаиморазбиране и взаимопомощ; вместо жестока дисциплина на труда в рамките на огромните организации – към доброволен труд в малки организации в т.ч. и в семейството, по пълзящ график; вместо разрушение на природата и разточителство на ресурсите – към ориентация на сътрудничество с природата и възобновяване на източните на енергията; вместо ръст заради самия ръст – ограничен, балансиран ръст.

В основата на социокултурната теория за единната цивилизация лежи либералната идея за постепенното движение на всичките страни в света към единен политически, социален и икономически строй – либералната демокрация. П мнение на съвременните привърженици на тази теория, подобен строй вече е постигнат на запад, а когато го достигнат и останалите страни в света съобразно тяхната либерализация, то света ще се превърне в единно общество и поради това ще настъпи “края на историята” както се изразява един от най-известните автори на тази теория, американеца с японски произход Франсис Фукуяма.

Американският професор Самуел Хънтингтън се основава на това, че след “студената война” политическия и културен свят става все по много полярен, като включва осем главни цивилизации: западна, ислямска, индуиска, китайска, японска, православна, африканска и латиноамериканска. В последно време, съгласно тази теория в света и в световната икономика се намалява ролята на запада, нараства значението на азиатските цивилизации; връзките се усилват преди всичко вътре в разните цивилизации, ориентирани към ключовите, главни страни на тези цивилизации. В резултат бъдещия свят, според Хънтингтън, - това не е единна цивилизация, а набор от различни цивилизации, между които има много общо, но и не малко различия, които не се премахват.

4. Роля на Международните Икономически Отношения ( МИО ) в световното стопанство

• 
  световното стопанство непрекъснато се изменя, т. е. не е статично и поради тази причина непрекъснато поставя нови версии.
  
• 
  принципно все още не е решен въпросът коя наука да се занимава с проблема на световното стопанство и международните връзки
  

Международните икономически отношения включват многопластов комплекс от икономически отношения между отделните страни, техните регионални обединения, а също така и отделни предприятия ( транснационални и многонационални корпорации ) в системата на световното стопанство. МИО не разглеждат икономиките на отделните страни, а особеностите на техните икономически взаимоотношения. При това не на всички отношения, а само най – често повтарящите се т.е определящите отношения.

Недостатъчно изяснен в икономическата литература е въпросът за конкретната вътрешна структура на подсистемата на международните икономически отношения. Нарастващото разнообразие на конкретни форми, в които се въплъщават международните икономически отношения, тясното взаимодействие на тези форми, повишаващата се комплексност при тяхната практическа реализация и т.н. затрудняват теоретичното изграждане на обоснована, всеобхватна система на тези отношения. В работен порядък може да бъде възприета следната окрупнена система на съвременните международни икономически отношения:

• 
  международни отношения в сферата на обръщението (търговски и платежни отношения);
  
• 
  международни отношения в сферата на науката, техниката и непосредственото производство;
  
• 
  международни отношения при инвестиционното сътрудничество;
  
• 
  международно движение на фондове, в т.ч. международни кредитни отношения;
  
• 
  международна миграция на работна сила;
  
• 
  международни транспортно-съобщителни отношения;
  
• 
  международен туризъм;
  

Направените изследвания обосновават тезиса за определящия, първичен, базисен характер на международните икономически отношения спрямо международните политически отношения.

Ролята на МИО в системата на международните отношения не бива да се абсолютизира. Международните икономически отношения не винаги се развиват първи. Политическата дейност в сферата на международните отношения като производна спрямо икономическата притежава в същото време висока степен на независимост. В този смисъл в редица случаи не съществува пряка връзка между икономическите отношения и конкретните изменения в политическите отношения. Същевременно не може да се направи дълбок и цялостен анализ на международните отношения, без да се вземат под внимание измененията в структурата и динамиката на МИО.

Същевременно теорията за международните отношения решително се обявява срещу грубия икономически детерминизъм, който интерпретира външната политика като „пряко и непосредствено продължение… на ситуацията, формираща се в стопанството на една или друга страна или пък в междудържавните икономически отношения”. Подобен вулгарен детерминизъм опростява сложното взаимодействие между икономическите и политическите процеси в сферата на международните отношения, принизява активната роля на политическите отношения и фактори. Вулгарният икономически детерминизъм игнорира също обстоятелството, че при цялото единство и органично взаимодействие на международните икономически и международните политически отношения, те все пак представляват самостоятелни видове отношения като на всеки вид са присъщи „свои особености, вътрешна логика и динамика на развитие, собствени тенденции и форми на развитие”.

1. Политизация на МИО

Процесът на политизация на съвременните международни икономически отношения в световното стопанство е обусловен от действието на няколко основни фактора:

• 
  „разбухването” на международните икономически отношения след Втората световна война, тяхното усложняване, нарастването на възпроизводствената им значимост обективно налагат междудържавно сътрудничество с цел определено стабилизиране на системата на международните икономически отношения, отслабване отрицателните последици на стихията на световния до сега пазар;
  
• 
  важен фактор на политизацията на съвременните международни икономически отношения представлява засилването на международната роля на развиващите се страни, провеждането от тях на съгласуван курс към установяване на нов международен икономически ред, за демократизация на икономическите им отношения с развитите капиталистически страни;
  
• 
  съвременните условия се характеризират с нарастваща значимост на т.нар. глобални проблеми. Тези проблеми засягат цялото човечество и могат да бъдат успешно решени само с координираните, целенасочени усилия на всички страни- Политическата воля за организиране на ефикасно международно сътрудничество е абсолютно необходимо условие за ефективното решаване на тази група проблеми;
  

2. Направления при политизацията на МИО

• 
  ясно изразена тенденция към одържавяване на международните икономически отношения в рамките на световното стопанство - съществена роля в непосредственото осъществяване на международните икономически връзки играят предприятията и организациите от национализирания сектор на националната икономика, както и смесените компании с участието на частния и държавния капитал;
  
• 
  международните икономически отношения все по-определено се превръщат „в един от най-важните обекти на международната дипломация и предмет на дейност на стотици международни институти и учреждения”;
  
• 
  нарастващата политизация на международните икономически отношения в световното стопанство се проявява във все по-активното използване на тези отношения като инструмент, средство за постигането не само на непосредствени икономически резултати, но и като средство за постигането на определени политически цел;
  

ТЕМА 2

Европейска общност: цели, структури, историческо развитие и основни договори

Учебната тема съдържа

ТЕМА 1 1

Световно Стопанство. Международни Икономически Отношения 1

I.Същност на Световното стопанство 2

II.Необходимост от изучаване на световното стопанство 2

III.Теории за развитието на световното стопанство 3

IV.Роля на Международните Икономически Отношения ( МИО ) в световното стопанство 5

1)Политизация на МИО 6

2)Направления при политизацията на МИО 7

ТЕМА 2 8

Европейска общност: цели, структури, историческо развитие и основни договори 8

I.Началото на интеграционните процеси на „Стария континент” 9

II.Цели и задачи на ЕИО. Римски договор 11

1)ЕИО и Европейската Асоциация за Свободна Търговия ( ЕАСТ ) ( European Free Trade Association – EFTA ) 11

2)Цели на EFTA 12

III.Единният Европейски Акт ( ЕЕА ) от 1986 г. 12

IV.Маастрихтски договор ( Договор за Европейски съюз или Union Treaty ) 13

1)Целите на договора са: 13

2)Последици от Маастрихтския договор 13

Тема 3 16

Институции и консултативни органи на ЕО 16

I.Европейска Комисия – ЕК ( European Commission ) 17

II.Европейски съвет ( The European Council ) 18

III.Съвет на министрите ( The Council of Ministers ) 18

IV.Европейски парламент ( The European Parliament ) 18

V.Европейски Съд ( The European Court Of Justice ) 18

VI.Палата на Аудиториите ( The Court of Auditors ) 19

VII.Икономически и социален комитет ( Economical and Social Committee - ECOSOC ) 19

VIII.Европейска Инвестиционна Банка ( European Investment Bank – EIB ) 19

IX.Регионален комитет ( Committee of the Regions ) 19

Тема 4 20

Право на ЕС 20

I.Първично право на ЕС 20

II.Вторично право 21

1)Регулации 21

2)Директиви 21

3)Решения 22

4)Процедура по чл.177 22

Тема 5 23

Бюджет и фондове на ЕС 23

I.Бюджет на ЕС 24

II.Елементи на бюджета 24

1)Структурни фондове 24

2)Кохезионен фонд 24

3)Фондове за научни изследвания и развойна дейност 25

1. Началото на интеграционните процеси на „Стария континент”

След края на Втората Световна Война и загубата на значението на „Големите” европейски държави става ясно, че с цел постигане на общо благо тесните национални интереси в Европа трябва да бъдат преодолени. Първите стъпки в тази насока са Брюкселското споразумение по въпроси свързани с отбраната и създаването на Съвета на Европа с цел подобряване на дипломатическото сътрудничество. Следващата стъпка е изработването, по идея на френския външен министър Робер Шуман и френския икономист Жан Моне, на т.нар „План Шуман” – за обединяване на производството на въглища и стомана в няколко европейски страни. През 1951 г. на база на този план е подписан Парижкия договор, който създава Европейската Общност за Въглища и Стомана ( European Coal and Steel Community – ECSC ). В ECSC участват шест страни: Белгия, Франция, Западна Германия, Италия, Люксембург и Холандия.

Въпреки, че тези стъпки бележат напредък, става ясно, че те не са достатъчни за постигането на висок икономически растеж. Ето защо през периода 1951 – 1957 се водят преговори за постигането на по - тесен икономически съюз, който да прерасне в икономическа интеграция ( за различията в основните стадий на икономическата интеграция вж. Таблица 1 ). Мотивите за подобно решение могат да бъдат търсени най – малко в следните посоки:

Таблица 1

• 
  Желанието за ново разбирателство – изграждане на една демократично създадена Европа като алтернатива на предвоенното националистическо господство;
  
• 
  Желанието за сигурност и мир – самостоятелно страните не можаха да предотвратят Втората Световна Война затова надеждите в тази област се насочват към Обединена Европа;
  
• 
  Желанието за свобода и мобилност – съвсем нормално желание на фона на военните ограничения наложени от наскоро приключилата световна война;
  
• 
  Надеждата за икономическо благосъстояние – сломените от Втората Световна Война икономики търсят по – висока стопанска активност и интензификация на търговията;
  
• 
  Очакване за обща мощ – мощ, с която Европа да може да се противопоставя на новите велики сили – САЩ и Япония;
  

Преговорите приключват с подписването през 1957 г. на т.нар. „Римски договор”, който поставя началото на Европейската Икономическа Общност ( ЕИО ). Договорът първоначално е подписан от държавите членки на ECSC. По същото време е подписано и споразумение за изграждане на Европейската Общност за Атомна Енергия – EUROATOM.

2. Цели и задачи на ЕИО. Римски договор

Целите и задачите на ЕИО са залегнали в първите четири члена на Римския договор

Член 1. Създава Европейската Икономическа Общност

Член 2. Определя основните цели на ЕИО както следва:

„Общността има за цел чрез създаването на общ пазар и прогресивно сближаване на икономическите политики на държавите – членки, да подпомага в рамките на общността хармоничното развитие на икономическата активност, постоянен и балансиран растеж, нарастване на стабилността, ускорено повишаване на жизнения стандарт и по – тесни връзки между държавите – членки”

Член 3. Определя начините, по които ще се постигнат горните цели

Член 4. Създава институциите на ЕИО – Европейския парламент, Съвета на министрите, Европейската комисия, Европейския Съд, а по – късно и Палатата на Аудиториите.

1. ЕИО и Европейската Асоциация за Свободна Търговия ( ЕАСТ ) ( European Free Trade Association – EFTA )

След подписването на Римския договор и изграждането на ЕИО от страните учредителки на ECSC, друга група европейски страни – Австрия, Дания, Норвегия, Швейцария, Великобритания, Швеция и Португалия подписват споразумение за изграждането на свободна търговска зона – Европейска Асоциация за Свободна Търговия – ЕАСТ ( European Free Trade Association - EFTA).

Мотивите за изграждането на EFTA са двояки. От една страна държавите, които не са включени в ЕИО се страхуват, че оставането има извън общността би предизвикало загуби на националните им стопанства. А от друга страна в изграждането на EFTA се търси организация, която да води по – ефективни преговори с ЕИО и да защитава основните интереси на държавите членки.

2. Цели на EFTA

Основната цел на асоциацията е да премахне ограниченията на търговията с промишлени стоки. За разлика от ЕИО, EFTA не си поставя за цел да създава обща митническа тарифа нито да либерализира пазара на селскостопански продукти. Също така постигането на по – висок стадии на икономическа интеграция не е приоритет. Великобритания и Дания са първите две страни, които напускат EFTA и се присъединяват към ЕИО, а в последствие през 1991г. двете организации се обединяват и формират Европейското Икономическо Пространство ( European Economic Area – EEA ).

3. Единният Европейски Акт ( ЕЕА ) от 1986 г.

В началото на 80^те години структурата на европейската промишленост все още е далече от целта на ЕИО – общ пазар. Така например, поради различните стандарти различните страни произвеждат отделни продукти за един и същи вид за различните пазари. Така на практика производствените цени се поддържат относително високи. На този етап става ясно, че за да бъдат постигнати целите поставени с Римския договор трябва да се изгради и по – силна икономическа структура. Това се налага още по силно и поради факта, че на световния пазар Европа все по забележимо изостава от своите основни конкуренти – САЩ и Япония.

Така средата на 80^те години е периода, в който се взема решение, че общия пазар трябва да бъде изграден до 1992 г. и за целта трябва да се приемат необходимите правни мерки, които да се включат като допълнение към Римския Договор. Така се стига до подготовката на ЕЕА, който осъществява първата ревизия на Римския Договор. ЕЕА се подписва през 1986 г.

Главната цел на римския договор след поправките е постигането на общ пазар със следните характеристики:

• 
  свободно движение на стоки между страните членки без мита и количествени ограничения;
  
• 
  свободно движение на работна сила;
  
• 
  свободно движение на услуги;
  
• 
  свободно движение на капитал;
  

Така изброените свободи са известни още като 4^те свободи.

В договора се предвиждат още: търговски протекции спрямо трети страни чрез въвеждането на общи външни бариери, хармонизация на правото на държавите – членки, хармонизация на непреките такси, обща политика за развитие на – земеделието и транспорта и т.н.

Съгласно ЕЕА се въвежда два вида гласуване: единодушно вземане на решения и вземане на решения с квалифицирано мнозинство.

4. Маастрихтски договор ( Договор за Европейски съюз или Union Treaty )

Този договор бележи следващата стъпка при изграждането на още по – тесен съюз между държавите – членки. Той е резултат от две междуправителствени конференции (Страсбург и Дъблин), които протичат паралелно и завършват през декември 1991 г. На 11 декември 1991 г. ръководителите на държавите членки съгласуват текста на Договора за Европейски съюз и икономическия и валутен съюз – известен още като Маастрихтски договор. И за да влезе в сила този договор трябва да бъде ратифициран от всички държави – членки (в съответствие с техните конституционни изисквания). В някои от страните се провеждат референдуми ( Франция, Дания, Ирландия ), а в други правителството изцяло поема отговорността за ратифицирането на договора. Германия е последната страна, която одобрява договора и така през ноември 1993 г. Маастрихтския договор влиза в сила. Трите основни елемента ( известни още като „трите стълба” ) на договора са:

• 
  Маастрихтския договор обхваща всички съществуващи политики на ЕО залегнали в предишните договори;
  
• 
  Маастрихтския договор въвежда нов раздел, който засяга общата външна и отбранителна политика;
  
• 
  Маастрихтския договор включва нови области на сътрудничество между държавите – членки, напр. полицейски и правни въпроси;
  

1. Целите на договора са:

• 
  създаване на европейски съюз от държави – участнички;
  
• 
  установяване на единна валута в рамките на икономически и валутен съюз ( European Monetary Union – EMU );
  
• 
  засилване мерките по опазване на околната среда;
  
• 
  подпомагане свободното движение на хора при подобрени мерки за сигурност и безопасност и т.н.
  

2. Последици от Маастрихтския договор

Най - важните последици от въвеждането на Маастрихтския договор могат да се обобщят в следните точки

1. 
   Нови/разширени правомощия на европейските институции
   

Съгласно договора институциите на ЕС играят по – активна роля специално в следните области:

• 
  изграждане на транс – европейски транспортни мрежи;
  
• 
  телекомуникации и енергийни мрежи;
  
• 
  образование и култура и др.
  

2. 
   Нарастване ролята на Европейския парламент
   

При създаването, от Римския Договор, Европейския Парламент има само консултативни и надзорни функции. По – късно ЕЕА разширява тези функции до като предвижда Съвета на Министрите и Европейския парламент да си сътрудничат. Маастрихтския договор допълнително увеличава пълномощията на Европейския парламент в следните аспекти:

• 
  При одобряване състава на комисията;
  
• 
  Правото на одобрение на значими международни съглашения;
  
• 
  Правото да отказва единодушно решения на Европейския Съвет ( процедура известна още като „процедура за съвместно вземане на решения” – co-decision making );
  

3. 
   Гражданство на ЕС
   

Това е нова концепция, която дава гражданство на ЕС на всеки едни гражданин на една от неговите държави – членки. То включва следните права:

• 
  правото на свободно придвижване и пребиваване на територията на държавите членки;
  
• 
  правото на гласуване и кандидатиране при местни избори в държавата – членка, в която живее, при същите условия като гражданите на тази страна;
  
• 
  правото на гласуване и кандидатиране при избори за Европейски парламент в държавата – членка, в която живее, при същите условия като гражданите на тази страна;
  
• 
  право на закрила от дипломатическото тяло на всяка от държавите членки, ако пребивава в трета страна, в която неговата собствена страна няма представителство;
  
• 
  право да внася петиции до Европейския парламент или оплаквания до Европейския Омбудсман;
  
1. 
   Поправки към Римския договор
   

Наименованието се променя от Европейска Икономическа Общност в Европейска Общност. Някои от другите промени се налагат с цел улесняване въвеждането на Европейския валутен съюз ( EMU ), като например:

• 
  премахване на митата и количествените ограничения при осъществяване на вноса или износа между държавите – членки;
  
• 
  обща търговска политика;
  
• 
  изграждане на европейска система от централни банки и т.н.
  
1. 
   Принцип на Субсидиарността
   

В това отношение текстовете на Маастрихтския договор представляват компромис между т.нар. „федералисти” ( застъпниците за по – тесен съюз във всички области) и „националистите” ( които се противопоставят на по – нататъшното задълбочаване на европейското влияние върху вътрешните работи на страните – членки ). Същността на този принцип е, че решенията се взимат възможно най – близко до мястото на въздействие или както е записано в чл. 3B „ решенията се взимат колкото се може по – близо до гражданите”.

Тема 3

Институции и консултативни органи на ЕО

Учебната тема съдържа

ТЕМА 1 1

Световно Стопанство. Международни Икономически Отношения 1

I.Същност на Световното стопанство 2

II.Необходимост от изучаване на световното стопанство 2

III.Теории за развитието на световното стопанство 3

IV.Роля на Международните Икономически Отношения ( МИО ) в световното стопанство 5

1)Политизация на МИО 6

2)Направления при политизацията на МИО 7

ТЕМА 2 8

Европейска общност: цели, структури, историческо развитие и основни договори 8

I.Началото на интеграционните процеси на „Стария континент” 9

II.Цели и задачи на ЕИО. Римски договор 11

1)ЕИО и Европейската Асоциация за Свободна Търговия ( ЕАСТ ) ( European Free Trade Association – EFTA ) 11

2)Цели на EFTA 12

III.Единният Европейски Акт ( ЕЕА ) от 1986 г. 12

IV.Маастрихтски договор ( Договор за Европейски съюз или Union Treaty ) 13

1)Целите на договора са: 13

2)Последици от Маастрихтския договор 13

Тема 3 16

Институции и консултативни органи на ЕО 16

I.Европейска Комисия – ЕК ( European Commission ) 17

II.Европейски съвет ( The European Council ) 18

III.Съвет на министрите ( The Council of Ministers ) 18

IV.Европейски парламент ( The European Parliament ) 18

V.Европейски Съд ( The European Court Of Justice ) 18

VI.Палата на Аудиториите ( The Court of Auditors ) 19

VII.Икономически и социален комитет ( Economical and Social Committee - ECOSOC ) 19

VIII.Европейска Инвестиционна Банка ( European Investment Bank – EIB ) 19

IX.Регионален комитет ( Committee of the Regions ) 19

Тема 4 20

Право на ЕС 20

I.Първично право на ЕС 20

II.Вторично право 21

1)Регулации 21

2)Директиви 21

3)Решения 22

4)Процедура по чл.177 22

Тема 5 23

Бюджет и фондове на ЕС 23

I.Бюджет на ЕС 24

II.Елементи на бюджета 24

1)Структурни фондове 24

2)Кохезионен фонд 24

3)Фондове за научни изследвания и развойна дейност 25

Институциите на ЕО са създадени с основните договори на съюза. Римския договор създава – Европейската комисия, Съвета на Министрите, Европейския Парламент, Европейски съд, Икономически и социален комитет ( ECOSOC ) и Европейската Инвестиционна Банка ( EIB ). В последствие ЕЕА създава Съдът от Първа Инстанция, а Маастрихтския договор утвърждава Палатата на Аудиториите и Комитета на Постоянните Представители и консултативния Регионален Комитет.

1. Европейска Комисия – ЕК ( European Commission )

Ролята на ЕК е сходна с тази на правителството на една отделна държава. Също така тя има и уникална законодателна роля.

Целта на ЕК е да помага и защитава интересите на Общността на държавите – членки. Членовете на комисията се избират от правителствата за срок от 5 години. Назначаването им трябва да бъде одобрено от Европейския Парламент ( той може да приеме или отхвърли комисията като цяло, а не като отделни индивиди )

Ролята на ЕК може да се систематизира по следния начин:

• 
  Да планира съответните видове политика;
  
• 
  Да подпомага законодателството на Общността;
  
• 
  Да контролира съблюдаването на законодателството на Общността от държавите – членки;
  
• 
  Да привлича под съдебна отговорност пред Европейския съд страните – членки, ако те не съблюдават законодателството и др.
  

Към комисията работят множество институции, които я подпомагат в нейната дейност:

• 
  Европейска фондация за повишаване на квалификацията;
  
• 
  Европейска агенция за опазване и защита на околната среда;
  
• 
  Европейска агенция за оценка на лекарствата;
  
• 
  Европейски контролен център за наркотиците;
  
• 
  Европейски полицейски съюз и т.н.
  

1. Европейски съвет ( The European Council )

Европейския съвет, формално погледнато, не институция във ЕС. Под това име са известни срещите на високо равнище на държавните глави на страните – членки, които се състоят два пъти годишно. Съвета заседава по въпроси, които засягат политически въпроси и такива, които засягат по тясната интеграция между страните – членки.

3. Съвет на министрите ( The Council of Ministers )

Това е орган, който функционира независимо от Европейския съвет и неговия състав се променя в зависимост от въпросите, които се дискутират. Така при различни обстоятелства в заседанията могат да участват различни министри ( на земеделието, на вътрешните работи ), които отговарят за изграждането на политиката на Общността в съответната област.

Решенията на Съвета на Министрите могат да бъдат вземани със:

• 
  единодушие;
  
• 
  обикновено мнозинство;
  
• 
  квалифицирано мнозинство;
  

Единодушие се изисква при дискутирането на важни въпроси като:

• 
  приемане на нови страни – членки;
  
• 
  местоположение на институции;
  
• 
  въпроси свързани с данъчната политика;
  
• 
  редакции на основните договори;
  

1. Европейски парламент ( The European Parliament )

Както вече беше споменато при своето създаване Европейския Парламент има консултативни и надзорни функции, които в последствие преминават в съвместно вземане на решения ( за повече информация вж. Тема 2 – Маастрихтски договор тук).

За случаите, когато Европейският парламент и Съвета на Министрите не могат да достигнат консенсус е предвидена процедура по арбитраж

5. Европейски Съд ( The European Court Of Justice )

Създаден с Римския Договор Европейския Съд има за цел да осъществява съдебен надзор върху всички договори на Общността както и върху нейното законодателство. Той трябва да прилага законодателството на Общността и да осъществява съответствието между националните закони и изискванията на ЕС. Според Маастрихтския договор Европейския съд има право да налага глоби за сраните, които не спазват законодателството. Решенията на съда имат силата на закон и са задължителни за всички страни, независимо, че могат да противоречат на решения на месните съдилища. Решенията не подлежат на обжалване, защото Европейския съд е върховна инстанция. Дела могат да бъдат внасяни от:

• 
  Европейската комисия;
  
• 
  Съвета на министрите;
  
• 
  Държава – членка;
  
• 
  Националните съдилища;
  
• 
  Физически и юридически лица от страни - членки
  

Съд от първа инстанция ( The Court of First Instance )

Тази институция е създадена с цел да намали потока от дела, които се внасят в Европейския съд. Съда от първа инстанция разглежда само дела на индивидуални ищци и компании. Решенията, взети на това равнище могат да бъдат обжалвани в Европейския Съд.

6. Палата на Аудиториите ( The Court of Auditors )

Основна нейна задача е да контролира бюджета на Общността – т.е. да инспектира сметките на институциите и органите.

7. Икономически и социален комитет ( Economical and Social Committee - ECOSOC )

Основно този комитет има консултативни функции относно предложения направени от Европейската комисия преди да постъпят в Съвета на Министрите

8. Европейска Инвестиционна Банка ( European Investment Bank – EIB )

Тя е банковата институция на съюза, която осигурява дългосрочното финансиране на проекти. Тя осигурява кредити и предоставя гаранции за осъществяването на проекти, които ще спомогнат за постигане целите на Общността. Банката не работи на принципа на печалбата и затова лихвите по заемите, които отпуска са близки до лихвите по заемите, които получава. Трябва да се прави разлика между EIB и EBRD ( European Bank for Reconstruction and Development ) - Европейската Банка за Възстановяване и Развитие, която не е институция на ЕС.

9. Регионален комитет ( Committee of the Regions )

Консултативен орган по проблемите на регионалната политика, икономическото и социално сближаване, образованието, професионалната квалификация и т.н.

Тема 4

Право на ЕС

Учебната тема съдържа
I. Първично право на ЕС Error: Reference source not found

II. Вторично право Error: Reference source not found

1) Регулации Error: Reference source not found

2) Директиви Error: Reference source not found

3) Решения Error: Reference source not found

4) Процедура по чл.177 Error: Reference source not found

1. Първично право на ЕС

Включват се разпоредбите на всички договори, които изграждат правната система на ЕО и установяват нейната основна политика и принципи на действие. Тези договори са:

• 
  Римски договор;
  
• 
  Договор за сливане ( The Merger Treaty )
  

Успоредно със създаването на ЕИО страните основателки подписват и договор за изграждане на EUROATOM или Европейската Общност за Атомна Енергия. Така се признава важната ролята на атомната енергия и се поставят насоките за използването и за мирни цели. Така EUROATOM, ECSC и ЕИО имат самостоятелни институции в продължение на 10 години. През 1965 г. се подписва Договора за сливане, който създава общ съвет и обща комисия.

• 
  Договорите за присъединяване на отделните държави – членки
  

Тези договори, които се подписват от всяка една страна, която иска да стане членка на ЕС представляват интерес от гледна точка на ролята им в отношенията на страните – членки и ЕС. С тези договори страните доброволно се съгласяват да прехвърлят част от своя суверенитет за сметка на над националните институции и ЕС, когато е необходимо.

• 
  Бюджетните договори от 1970 и 1975
  

Първият от тях предвижда засилване тенденцията на самофинансиране на Общността, а втория създава Палатата на Аудиториите

• 
  Единният Европейски Акт;
  
• 
  Договорът за Европейски Съюз ( Маастрихтски договор );
  

Всички тези договори по същество изграждат „конституцията” на ЕО. Законите изградени от тези договори образуват правото на ЕС, което е с приоритет над националното право.

Разпоредби на договорите, които дават индивидуални права (права на отделните граждани или организации да потърсят защита на своите права по Договорите в национален съд) са известни като разпоредби с „директен ефект”. Съществуват определени изисквания ( условия ) за директен ефект:

• 
  разпоредбата да е ясна и недвусмислена;
  
• 
  да е безусловна;
  
• 
  да може да се приложи без да са необходими допълнителни действия, както от страна на ЕС, така и от страна на държавата – членка;
  

Директният ефект бива

• 
  вертикален – когато разпоредбите налагат задължения на страните – членки и дадено индивидуално лице ( физическо или юридическо ) може да предяви претенции спрямо държавата;
  
• 
  хоризонтален – когато едно лице изисква защита на правата си от друго;
  

2. Вторично право

Този вид право се занимава с правилата за прилагането на отделните видове политика. Вторичното право е създадено от институциите, създадени в разпоредбите на първичното право. В този смисъл в литературата се говори за вторичното право като за производно. Но не трябва да се смята, че вторичното право е по – маловажно. Съществуват няколко вида вторично право.

1. Регулации

Регулациите са описани в чл. 189 на Римския договор както следва – „Регулацията има общо приложение. Тя е обвързваща в своята цялост и директно приложима във всички държави – членки.”

Когато една регулация бъде издаден, тя веднага и автоматично става част от закона на всяка държава – членка. Държавите не трябва да приемат допълнителни закони, за да направят дадена регулация част от националното законодателство. Регулациите мога да предоставят, както вертикален, така и хоризонтален директен ефект.

2. Директиви

Отново в чл. 189 на Римския договор е записано – „Една директива е обвързваща по отношение на резултатите за всяка държава – членка, към която е адресирана. Тя обаче предоставя свобода на властите в дадена страна да изберат формите и метода на приложение.”

След като една директива бъде приета държавите – членки имат определен срок, в който да ги приложат. Начинът за постигането е избор на самата държава – достатъчно е да се постигне желания ефект.

Трябва да се има предвид, че щом една директива налага определени задължения към дадена страна то тя може да влезе в сила още преди страна да е взела съответните мерки за нейното прилагане. Ако една директива не е приложена на време то страната може да търпи санкции. Едно лице може да предявява иск за своите права по дадена директива по принципа на директния ефект.

3. Решения

„Решенията са обвързващи в своята цялост за тези, към които са адресирани”, а те могат да бъдат адресирани както към държави – членки, така до отделни организации и лица.

Съществуват четири основни процедури за приемане на законите на ЕО. Те са:

• 
  Консултативна процедура;
  
• 
  Процедура по сътрудничество;
  
• 
  Процедура по съвместно вземане на решения;
  
• 
  Процедура на одобряването;
  

4. Процедура по чл.177

Както вече беше разглеждано Европейския съд има за задача да осигури спазването на правилата на Общността както от държавите – членки и техните физически и юридически лица, така и от другите организации на Общността.

Успоредно с това, обаче Европейския съд има за задача да тълкува договорите така, че да осигурява еднозначно прилагане на правото на Общността в различните национални съдилища.

Разпоредбата на чл. 177 дава право на националните съдилища да отнасят дела до Европейския съд за предварително тълкуване на значението на която и да е разпоредба на договора. Съдът прави своя интерпретация и отново връща делото в националния съд, който тогава взема решение в съответствие с интерпретацията. Важно е да се отбележи, че Европейския Съд не взема страна по разглежданото дело, а само ограничава своята дейност до тълкуване на значението на съответната разпоредба. Делото, което се води в националния съд бива временно суспендирано, докато се изчаква интерпретацията на Европейския Съд.

Тема 5

Бюджет и фондове на ЕС

Учебната тема съдържа

ТЕМА 1 1

Световно Стопанство. Международни Икономически Отношения 1

I.Същност на Световното стопанство 2

II.Необходимост от изучаване на световното стопанство 2

III.Теории за развитието на световното стопанство 3

IV.Роля на Международните Икономически Отношения ( МИО ) в световното стопанство 5

1)Политизация на МИО 6

2)Направления при политизацията на МИО 7

ТЕМА 2 8

Европейска общност: цели, структури, историческо развитие и основни договори 8

I.Началото на интеграционните процеси на „Стария континент” 9

II.Цели и задачи на ЕИО. Римски договор 11

1)ЕИО и Европейската Асоциация за Свободна Търговия ( ЕАСТ ) ( European Free Trade Association – EFTA ) 11

2)Цели на EFTA 12

III.Единният Европейски Акт ( ЕЕА ) от 1986 г. 12

IV.Маастрихтски договор ( Договор за Европейски съюз или Union Treaty ) 13

1)Целите на договора са: 13

2)Последици от Маастрихтския договор 13

Тема 3 16

Институции и консултативни органи на ЕО 16

I.Европейска Комисия – ЕК ( European Commission ) 17

II.Европейски съвет ( The European Council ) 18

III.Съвет на министрите ( The Council of Ministers ) 18

IV.Европейски парламент ( The European Parliament ) 18

V.Европейски Съд ( The European Court Of Justice ) 18

VI.Палата на Аудиториите ( The Court of Auditors ) 19

VII.Икономически и социален комитет ( Economical and Social Committee - ECOSOC ) 19

VIII.Европейска Инвестиционна Банка ( European Investment Bank – EIB ) 19

IX.Регионален комитет ( Committee of the Regions ) 19

Тема 4 20

Право на ЕС 20

I.Първично право на ЕС 20

II.Вторично право 21

1)Регулации 21

2)Директиви 21

3)Решения 22

4)Процедура по чл.177 22

Тема 5 23

Бюджет и фондове на ЕС 23

I.Бюджет на ЕС 24

II.Елементи на бюджета 24

1)Структурни фондове 24

2)Кохезионен фонд 24

3)Фондове за научни изследвания и развойна дейност 25

1. Бюджет на ЕС

Годишния бюджет на ЕО се приема чрез процедура по сътрудничество. Проектобюджета се изпраща на Европейския съвет, който може да го приеме или да го промени чрез квалифицирано мнозинство. След това предложението постъпва в Европейския парламент, който може да го приеме или да предложи промени. След това бюджета се преразглежда от Съвета, който може да го приеме с квалифицирано мнозинство или да го промени. Накрая бюджета отива отново при Европейския парламент, който окончателно може да г приеме или отхвърли.

2. Елементи на бюджета

1. Структурни фондове

Структурните фондове съставляват голяма част от бюджета на ЕС. Те се използват за намаляване на регионалните несъответствия. Тези фондове включват:

• 
  Европейски регионален фонд за развитие;
  
• 
  Европейски социален фонд;
  
• 
  Европейски фонд за земеделски гаранции;
  
• 
  Финансов механизъм за риболова;
  

Всеки един от тези фондове е насочен към постигането на определени приоритетни цели:

• 
  Подпомагане развитието и структурно оформяне на по – слабо развитите региони;
  
• 
  Борба с дългосрочната безработица;
  
• 
  Подпомагане на професионалната интеграция на младите хора;
  
• 
  Подпомагане развитието на слабо заселените райони;
  

2. Кохезионен фонд

Този фонд е предназначен да намали икономическите несъответствия между страните-членки. За разлика от структурните фондове кохезионния фонд се отнася само за два сектора – околна среда и транспортна инфраструктура. Този фонд е създаден за да подпомага по – слабо развитите страни за да достигнат критериите за сближаване, които се изискват за присъединяване към Европейския валутен съюз ( EMU ).

3. Фондове за научни изследвания и развойна дейност

От 1984 г. насам научните изследвания и научно – развойната дейност се финансират чрез серия от многогодишни рамкови програми. За периода 2007 – 2013 г. в действие е Седма рамкова програма, която обхваща следните четири подпрограми:

• 
  Сътрудничество;
  
• 
  Идеи – изследвания в нови области;
  
• 
  Хора – човешки потенциал;
  
• 
  Капацитет – изследователски капацитет;
  

Каталог: 2010
2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика
2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където
2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011
2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе
2010 -> 7 клас отговори на теста
2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
2010 -> Код на училище Име на училище

Изтегляне 310.91 Kb.

Сподели с приятели: