Tema 1-възникване на психологията като самостоятелна наука класификация на психолог. Явления – психически процеси, психически състояния и психически свойства
Изтегляне 14.8 Kb.
|
Свързани:
ТЕМА-25
|
TEMA 1-ВЪЗНИКВАНЕ НА ПСИХОЛОГИЯТА КАТО САМОСТОЯТЕЛНА НАУКА Класификация на психолог. Явления – психически процеси, психически състояния и психически свойства Науката е целенасочена дейност, процес, система, насочена към постигането, обобщаването и анализирането на определени знания. Всяка наука има свои изследователски методи, понятиен апарати предмет. Житейска психология – от момента, който човекът става разумен, започва да придобива, обобщава, съхранява и предава знания на по-младите поколения. Постепенно се натрупват знания за душевните явления, които с основание наричаме ‚житейско-психологически‘. Такива знания придобиваме в семейството чрез различни форми на възпитание и подражание; чрез нашия собствен опит и осмислянето му, но от художествената литература и киното, от митовете и фолклора. Терминът ‚психология‘ има древногръцки произход, произлиза от думите – психе – душа и логос- наука. Започва да навлиза през 16 век в Европа. Предмет на науката психология – съществува традиционно мнение, че предмет на науката психология е изучаването на фактите, закономерностите и механизмите на психиката. В зависимост от комплексния дял на психологията предметът на науката се интерпретира по различен начин. Задачите на психологията биват – фундаментални, теоретични и приложни. Фундаменталните задачи са, за да се изясни генезиса, развитието и формирането на психиката. Тази задача е свързана с изясняване на проблемите за произхода на живота и в частност на човека, на неговото съзнание във филогенетичен и онтологичен характер. Да изясни същността на психиката и нейната зависимост от ЦНС и външния свят, да посочи закономерностите, по които функционира психиката, Екзистенциална задава- изясняване смисъла на живота. Теоретични и приложни задачи – непрекъснато усъвършенстване и задълбочаване знанията за психиката и нейните форми. Критичен анализ за постиженията и слабостите на науката до момента. Формулиране на по-близки и по – далечни цели за развитие. Обобщаване на теоретични концепции и създаването на глобална теория. Усъвършенстване на изследователския метод. Усъвършенстване на методите за психологично консултиране и психотерапия. Психологията да се включи още по – ефективно в ежедневието на хората и техните дейности. Предпоставки за класификация на психичните явления – психичните явления (феномени) са многобройни, имат различна специфика, някои са по-устойчиви от други и за да бъдат изучавани и анализирани се е наложило да бъдат систематизирани. Когато са групирани е по-лесно да бъдат изучавани. Ето защо в психологията значителна е станала триадата: процеси – свойства – състояния, така в психологията е прието да се подразделят психичните явления. Тази класификация до известна степен е условна, тъй като психичните явления са динамични. Признакът, по койот се групират е времетраенето. Психични процеси: познавателни (усещания, възприятия, памет, въображение, мислене, представи), емоционални (емоции и чувства) и воля; -те са кратковременни, обуславят в даден момент активността на субекта. Характеризират се с процесуалност, което е свързано с факта, че те се пораждат от някакъв стимул. Психични състояния: познавателни (съмнение, любопитство, съсредоточеност, разсеяност), мотивационни (желания, стремежи, интереси, влечения, страсти), емоционални (настроение, напрегнатост, стрес, умора, активност, депресия, еуфория), волеви (инициативност, целеустременост, решителност, настойчивост, увереност, неувереност), състояния, които са свързани с равнищата на организираност на съзнанието. -те са относително неустойчиви и непостоянни особености, които оказват временно влияние върху цялата психична дейност, поведението и дейността на човека. Психични свойства: всички компоненти на характера (интереси, наклонности, способности, темперамент, мотивация), черти на характера (емоционални и волеви) -основните психични свойства за съществени, устойчиви и постоянни особености, които осигуряват определено количествено и качествено равнище на дейността и поведението на субекта. Взаимовръзка между психичните явления – те не функционират самостоятелно само за себе си за психиката, а са свързани помежду си и образуват сложно – функционални образования. При един флегматик псих. процеси протичат по-бавно в сравнение с холерика. Състоянието на умора намалява концентрацията и вниманието. Нагласите и емоционалните процеси могат да детерминират възприятието. Те зависят от някои личностни процеси от псих. процеси. При протичането на психичните явления или функционирането на психиката, една част от психичните явления са доминиращи, т.е. съществуват в актуален вид, другите са в потенциален вид. Те имат различна степен на осъзнатост. Могат да преминават от един вид в друг (напр. тревожността). В заключение психиката има цялостен и неделим характер в своето протичане. Но за да бъде изучавана трябва да бъде разделяна на компонен (теоретични модели). Изтегляне 14.8 Kb. Сподели с приятели:
|