Тема 13. Приложение на йонизиращите лъчения в практиката Приложения на радиоактивните лъчения



Дата31.03.2018
Размер29.91 Kb.
#64467
Тема 13. Приложение на йонизиращите лъчения в практиката

Приложения на радиоактивните лъчения Радиоактивните изотопи на химичните елементи се използват доста широко в различни области -- медицината, техниката, биологията. Разбира се, при съблюдаване на необходимите предпазни мерки. Често използван в медицината и в биологията е методът на белязаните атоми. Той се състои в следното. Знаем, че радиоактивните изотопи на елементите по химични свойства не се различават от нерадиоактивните си събратя. От друга страна, детекторите на лъчения "усещат" наличието дори на малки количества радиоактивни вещества. Това означава, че лесно може да се проследи пътят и метаболизма на смес от радиоактивни и нерадиоактивни изотопи на даден елемент в живите организми. Например радиоактивен 131I се използва за изследване на щитовидната жлеза. В зависимост от времето, за което той достига до този орган и от количеството, което се натрупва там, лекарите правят изводи за състоянието му. За изследване на фотосинтезата при растенията се използва 14C.

Приложения в селското стопанство Способността на йонизиращите лъчения да предизвикват изменения в генната структура на клетката е открита отдавна. В повечето случи тези изменения имат патологичен характер, но е възможно някои възникнали мутации да бъдат полезни за практическата дейност на човека. В селското стопанство това се използва за създаване на нови сортове култури и породи домашни любимци. Убийственото действие на гама-лъчите върху микроорганизмите намира приложение за стерилизация на различни медицински материали и предмети. Това действие се използва в селското стопанство за борба с някои насекоми.

Приложения в медицината Убийственото действие на гама-лъчите върху микроорганизмите намира приложение за стерилизация на различни медицински материали и предмети. Възможно е стерилизиране с гама-лъчи на антибиотици и други лекарства, без да се изменя фармакологичното им действие. Голямата проникваща способност на тези лъчи дава възможност за стерилизация на по обемисти материали като памук , марля и други. Убийственото действие на йонизиращите лъчения намират най-широко приложени за лечението на някои заболявания и преди всичко на злокачествени тумори. Причините за това широко приложение са три: -избирателното действие на йонизиращото лъчение върху патологично изменените и нормалните тъкани; -избирателното действие на патологично изменените и нормалните тъкани спрямо различни радиоактивни източници; -възможността да поставим радиоактивния материал в тъканта , която искаме да разрушим; Радиоактивния йод намира успешно приложение както при диагностиката, така и при лечението на различни болести. Най-добри резултати се постигат при лечението на злокачествени тумори на щитовидната жлеза, тъй като той избирателно се натрупва както в жлезата така и в нейните метастази. Друг широко използван радиоизотоп е радиоактивния фосфор. Той е ефективно средство за лечение на еритермия - заболяване, характеризиразащо се с увеличаване на съдържанието на червени кръвни телца, което може да доведе до сериозни нарушения в дейността на организма .

Приложения в промишлеността. Облъчването с гама-лъчи променя някои физични свойства на металите. Този факт се използва за многократно повишаване на твърдостта на металорежещите инструменти. Често за технически цели вместо ренгенови лъчи се използват радиоактивни лъчения, най-вече бета- и гама-. С помощта на гама лъчи може да се изследват заварките на метални конструкции. Бета лъчи се използват при определяне на дебелината на слой материали, които се движат по транспортна лента. За археолозите е важно да определят каква е възрастта на археологическите находки. Един от често използваните методи се състои в изследване на количеството на радиоактивния изотоп въглерод - 14С. В атмосферата се съдържа известно количество въглероден диоксид. По-голямата част от въглеродните атоми в това съединение са от изотопа 12С, който не е радиоктивен. Малък процент, който остава постоянен с времето, се пада на 14С. Когато растенията дишат, те поемат въглероден диоксид част от молекулите на който са радиоактивни. По този начин в тях се натрупва някакво количество от радиоактивния въглерод. Процентният състав на радиоктивния въглерод остава постоянен спрямо "обикновения", докато растението е живо. В другите живи организми, процентният състав на радиоактивния въглерод също остава постоянен. След като растението престане да диша, престава и обмена на въглероден диоксид с околната среда. Съществуващия в растението радиоактивен въглерод се разпада и процентният му състав намалява. При определяне на процента 14С се определя и времето, когато растението е престанало да живее. Например - времето, когато едно дърво е било отсечено.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница