Тема №15 Палеонтологична история на човека Уводна част

•

• Съвременен човек – неоантроп - хомо сапиенс реценс

2. Предшественик на човека - австралопитек

Останки от австралопитеки са открити на различни места в Африка, Етиопия, Танзания, Кения, Южна Африка. Устройството на долните крайници и таза показва, че австралопитеките ходели на два крака. Ръстът им е средно 120 см, черепната кухина е с обем 450 - 700 см3. При тях настъпват промени в черепа - частта му, която е разположена над очните кухини, е по-голяма в сравнение с горилата, шимпанзето и орангутана. Устройството на долната челюст и зъбите е сходно със следващите хоминиди. Австралопитеките живеели на големи групи, изхранвали се с лов и събирачество. Храната им се състояла от плодове, семена, а също и сурово месо. Сечивата, с които си служели били остри камъни, кости, рога и зъби от животни.

За общуването помежду си неоантропите използвали членоразделна реч. Постепенно започва формиране на обществени отношения. За изхранването си освен с лов, риболов и събирачество неоантропът започнат да се занимава с примитивно земеделие. Преди 15 хил. години в Азия той започнат да засява семена от житни растения, сред които особено важен бил оризът. Постепенно неоантропът започнал да опитомява диви животни и да ги отглежда.

Преминаването от присвояващи форми на дейност (лов, риболов и събирачество) към произвеждащи дейности (земеделие, животновъдство) е друго важно събитие в човешката еволюция.

С развитието на материалната култура постепенно започнало и развитието на духовната култура. Възникнал художествен усет и необходимост от художествена изява. Неин израз са откритите пещерни скални рисунки на животни и ловни сцени, както и скулптурните изображения на животни и женски тела. Развитието на материалната култура позволило на човека да се приспособи към разнообразните условия на средата. Човекът започнал да завладява все нови и нови територии. Заселването на американския континент например станало по съществувалата сухоземна връзка между Азия и Америка.

След възникването на земеделието в Близкия изток преди 10 хил. години земеделците започнали да се разселват на запад с темп приблизително 1 км на година и накрая се установили в цяла Европа. Тези първи земеделци постепенно изместили местните номади ловци. Така преди 10-12 хил. години възникнал днешният разумен човек - Хомо сапиенс реценс.

Хомо еректус е възникнал преди 1-2 мил. голини в Африка, от където мигрирал в Азия и Европа. Съществувал е до преди 200 хил. години. Към хомо еректус се отнасят питекантропът, появява се синантропът в китай и хайделбергският човек (Европа и Африка). Характерните им белези са: обемът на черепната кухина се е увеличавал прогресивно от 900 см3 до 1 200 см5 черепният мозъков дял е празположен над очните кухини; в сравение с австралопитека. лицевият череп е с относително по-малки размери от мозъковия череп; по форма и размери зъбите са по-близки до зъбите на съвременния човек, отколкото на австралопнтека; размерът и пропорциите на костите на крайниците са аналогични с тези на съвременния човек. Ръстът е около 170 см. Усъвършенствала се способността им да изработват каменни сечива. Хомо еректус живеели на групи, в конто съществували примитивни колективни дейности. Мъжете например обединявали усилията си при ловуване. Общували помежду си със звукови сигнали. Синантропът и Хайделбергскнят човек използвали огъня. 3.Б стр. 96 Появата на архантропите е важен етaп в еволюцията на хоминидите. Техният ареал на разпространение се разширява значително и обхваща райони в умерените географски ширини.

Промените, свързани с приспособяването към климата в умерения пояс, ускорили човешката еволюция. В популация на прогресирали архантропи възниква нова -по устойчива форма,- древен човек - палеоантроп (неандерталец). Нарича се така, защото останки от него са открити първо в долината Неандертал (Германия). Възникнал е преди 200-300 хил. години и е съществувал до преди 28 хил.

години. Черепът е масивен, с изразени надочни дъги. Обемът на черепната кухина е 1 400 - 1 500 см3 Ръстът е сравнително нисък - 160 см. Все още липсва двойна S-образна извивка на гръбначния стълб. Скелети на палеоантропи са открити на различни места в Африка, Азия и Европа, което говори за повсместното им разселване. То започнало преди 100 хил. години и приключило преди 60 хил. години. Палеоантропите. които населявали райони с по-студен климат, живеели в пешери. Изработвали разнообразни сечива - ножове, резци, накрайници на копия и др. формирали групи от няколко десетки души, в които съществувала първобитна обществена организация. Жените отглеждали децата, събирали плодове и семена и се грижели за жилището и огъня. Мъжете ходели колективно на лов и убивали животни. Използвали огъня за приготвянето на храната за отопление и за предпазване от хищници. Древните хора били творци на каменни и костни сечива, строели домове, дори погребвали мъртвите.