Тема №15 Палеонтологична история на човека Уводна част



Дата22.07.2016
Размер53.66 Kb.
#1100
Тема № 15 Палеонтологична история на човека
1. Уводна част. Еволюцията на човека е част oт еволюцията на животинския свят. Човекьт е продукт на еволюцията на гръбначните животи. Устройството и функционирането на всички органи на човека и на гръбначните животни показва голямо сходство. Доказателство за това са хомоложните и рудиментарни органи, сравнението на стадиите в развитието на зародиша на гръбначните животни и човека, сравняването на гените и тяхното функциониране, начина на кодиране на наследствената програма и др. Човекът е най-висшето животно на Земята. По своите биологични белези се числи към приматите. Приматите са най-висшите бозайници, към които се отнасят полумаймуните и маймуните. Човекът е отделен в самостоятелно семейство, наречено Хоминиди. В най-близки отношения е с човекоподобните маймуни. Приема се, че човекът произлиза от високоразвити примати. Преди 25 млн. години се появила маймуна, наречена египтопитек, която се приема за изходна форма в еволюцията на човекоподобните маймуни и хоминидите. Клонът на хоминидите се е отделил преди 14-15 млн. години. Появилият се тогава рамапитек заема междинно положение между човекоподобните маймуни и хоминидите. Преди 10-12 млн. години в Източна Африка възникнали австралопитеките които се приемат за първите представители на хоминидите. Според известните палеонтологични данни еволюцията на човека се разделя на следните етапи:

Предшественик на човека (прачовек) - австралопитек

Най-древен човек – архантроп. Известни са две последователни фази в еловюцията на архантропа:

а) сръчен човек - Хомо Хабилис

б) изправен човек - Хомо еректус

Съвременен човек – неоантроп - хомо сапиенс реценс

2. Предшественик на човека - австралопитек

Останки от австралопитеки са открити на различни места в Африка, Етиопия, Танзания, Кения, Южна Африка. Устройството на долните крайници и таза показва, че австралопитеките ходели на два крака. Ръстът им е средно 120 см, черепната кухина е с обем 450 - 700 см3. При тях настъпват промени в черепа - частта му, която е разположена над очните кухини, е по-голяма в сравнение с горилата, шимпанзето и орангутана. Устройството на долната челюст и зъбите е сходно със следващите хоминиди. Австралопитеките живеели на големи групи, изхранвали се с лов и събирачество. Храната им се състояла от плодове, семена, а също и сурово месо. Сечивата, с които си служели били остри камъни, кости, рога и зъби от животни.



3. Най-древен човек - архантроп

а) сръчен човек - Хомо Хабилис Първата фаза в еволюцията на архантропа е Хомо хабилис. Появил се преди 4-6 мил. години в Източна Африка. Ръстът му е 150 см, обемът на черепната кухина е 800 см3. Черепът се характеризира с някои прогресивни белези - напр. скъсяване на предно-задния размер. Хомо хабилис живеели на групи. Изхранвали се с лов и събирачество. В близост до останки на хомо хабилис са открити първите примитивно изработени сечива - напр. изострени камъни. Изработването на сечива от представители на хомо хабилис е събитие с ключово значение за еволюцията на хоминидите.

б) изправен човек - Хомо еректус. В гласовият апарат на палеоантропа настъпили промени, които позволили да бъдат произнасяни голяма част от звуците на речта. В общуването по между им възникнали наченки на членесторазделна реч. Постепенно с еволюцията предо 40 000 000 год. се е появил :

4. Древен човек – палеоантроп (неандерталец). Възникнал преди 200— 300 хил. г. и е съществувал до преди 28 хил. г. Ръстът е сравнително нисък — 160 см. Все още липсва двойната S-образна извивка на гръбначния стълб. Скелети на палеоантропи са открити на различни места в Африка, Азия и Европа, което говори за повсеместното им разселване. То започнало преди 100 хил. г. и приключило преди 60 хил. г. Палеоантропите, които населявали райони с по-студен климат, живеели в пещери. Изработвали разнообразни каменни сечива — ножове, резци, накрайници на копия и др. Формирали групи от няколко десетки души, в които съществувала първобитна обществена организация. Жените отглеждали децата, събирали плодове и семена и се грижели за жилището и огъня. Мъжете ходели колективно на лов и убивали едри животни. Използвали огъня за приготвяне на храна, за отопление и за предпазване от хищници. В тасовия апарат на палеоантропа   настъпили промени, които позволили да бъдат произнасяни голяма част от звуците на речта. В общуването помежду им възникнали наченки на членоразделна реч.

5. Неоантроп (кроманьонски човек, хомо сапиенс). Физическият му облик напълно съответства на съвременният човек. Обемът на черепната му кухина достига 1600 см3, а ръстът - 180 см. Скелетът притежава всички характерни особености на съвременните хора.

За общуването помежду си неоантропите използвали членоразделна реч. Постепенно започва формиране на обществени отношения. За изхранването си освен с лов, риболов и събирачество неоантропът започнат да се занимава с примитивно земеделие. Преди 15 хил. години в Азия той започнат да засява семена от житни растения, сред които особено важен бил оризът. Постепенно неоантропът започнал да опитомява диви животни и да ги отглежда.

Преминаването от присвояващи форми на дейност (лов, риболов и събирачество) към произвеждащи дейности (земеделие, животновъдство) е друго важно събитие в човешката еволюция.

С развитието на материалната култура постепенно започнало и развитието на духовната култура. Възникнал художествен усет и необходимост от художествена изява. Неин израз са откритите пещерни скални рисунки на животни и ловни сцени, както и скулптурните изображения на животни и женски тела. Развитието на материалната култура позволило на човека да се приспособи към разнообразните условия на средата. Човекът започнал да завладява все нови и нови територии. Заселването на американския континент например станало по съществувалата сухоземна връзка между Азия и Америка.

След възникването на земеделието в Близкия изток преди 10 хил. години земеделците започнали да се разселват на запад с темп приблизително 1 км на година и накрая се установили в цяла Европа. Тези първи земеделци постепенно изместили местните номади ловци. Така преди 10-12 хил. години възникнал днешният разумен човек - Хомо сапиенс реценс.

Хомо еректус е възникнал преди 1-2 мил. голини в Африка, от където мигрирал в Азия и Европа. Съществувал е до преди 200 хил. години. Към хомо еректус се отнасят питекантропът, появява се синантропът в китай и хайделбергският човек (Европа и Африка). Характерните им белези са: обемът на черепната кухина се е увеличавал прогресивно от 900 см3 до 1 200 см5 черепният мозъков дял е празположен над очните кухини; в сравение с австралопитека. лицевият череп е с относително по-малки размери от мозъковия череп; по форма и размери зъбите са по-близки до зъбите на съвременния човек, отколкото на австралопнтека; размерът и пропорциите на костите на крайниците са аналогични с тези на съвременния човек. Ръстът е около 170 см. Усъвършенствала се способността им да изработват каменни сечива. Хомо еректус живеели на групи, в конто съществували примитивни колективни дейности. Мъжете например обединявали усилията си при ловуване. Общували помежду си със звукови сигнали. Синантропът и Хайделбергскнят човек използвали огъня. 3.Б стр. 96 Появата на архантропите е важен етaп в еволюцията на хоминидите. Техният ареал на разпространение се разширява значително и обхваща райони в умерените географски ширини.

Промените, свързани с приспособяването към климата в умерения пояс, ускорили човешката еволюция. В популация на прогресирали архантропи възниква нова -по устойчива форма,- древен човек - палеоантроп (неандерталец). Нарича се така, защото останки от него са открити първо в долината Неандертал (Германия). Възникнал е преди 200-300 хил. години и е съществувал до преди 28 хил.

години. Черепът е масивен, с изразени надочни дъги. Обемът на черепната кухина е 1 400 - 1 500 см3 Ръстът е сравнително нисък - 160 см. Все още липсва двойна S-образна извивка на гръбначния стълб. Скелети на палеоантропи са открити на различни места в Африка, Азия и Европа, което говори за повсместното им разселване. То започнало преди 100 хил. години и приключило преди 60 хил. години. Палеоантропите. които населявали райони с по-студен климат, живеели в пешери. Изработвали разнообразни сечива - ножове, резци, накрайници на копия и др. формирали групи от няколко десетки души, в които съществувала първобитна обществена организация. Жените отглеждали децата, събирали плодове и семена и се грижели за жилището и огъня. Мъжете ходели колективно на лов и убивали животни. Използвали огъня за приготвянето на храната за отопление и за предпазване от хищници. Древните хора били творци на каменни и костни сечива, строели домове, дори погребвали мъртвите.








Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница