Тема #19. Ролята на великите географски открития за развитието на географската наука

I. Велики географски открития (ВГО) - исторически обхват и значение

За географските открития има един уникален факт. Географията заема уникално място в света на науката. Тя заема междинно място между природните и хуманитарните науки, но това не може да се измери точно, затова през времето се дава предимство на природната или хуманитарната география. Географските открития имат изключително сложен строеж, изключително разнообразен произход. Те са изключително разнообразни, не могат да се подредят хоризонтално. Те са безкрайно различни. Задава се въпросът дали това откритие е и географско.

За да се познава добре географията трябва да се познават добре географските открития, но трябва да се познават добре и постиженията на другите науки, с които географията контактува.

Науката география (професионалната география) е трудна. Популярната география (широко използваната география) се радва на голяма популярност.

Откритията в географията не могат да се смятат за завършени. Географските открития имат динамичен, безкрайно сложен характер.

Велики географски открития (ВГО) – този израз се ражда в Новото време след Великата Френска революция. Установява се, че една от огромните разлики между Старото и Новото време е познаването на географията. Старият свят всъщност до ВГО е бил част от света. Тези открития, които са от втората половина на 15 век започват да се наричат ВГО. Този израз е свързан с развитието на католическия свят. Не е верен и не може да бъде приет в целия свят. Това понятие е на католическата цивилизация. Отразява не само откритието на новата част на света, но и завладяването й от католическата цивилизация и трансформирането й днес.

Има два въпроса свързани с ВГО. Те са: “Кога е тяхното начало?” и “Кога е техния край?”. ВГО рязко ускоряват изпълването на началната (класическата) парадигма в географията. Класическата парадигма е заложена в името география – да се открие и опише Земята. ВГО продължават до тогава, докато се изпълни класическата парадигма. [лекция по ИГО, Бояджиев, В.]

ВГО започват в края на 15 век. Те имат значени не само за победата на капитализма (15 -17 век е период на първоначално капиталистическо натрупване, извършва се разлагането на феодализма и формирането на капитализма), но също така и за установяването на съвсем нови и много по правилни понятия за географията на нашата планета и за отделните й страни.

Тласък към откриването на нови земи и морета дава новата класа (буржоазията), която има стремеж да се добере до тези страни, които ще й дават възможност чрез изгоден стокообмен да осъществи големи печалби. Тласък дава и търсенето на благородни метали, които при настъпването на стоково-паричното стопанство стават необходими. Благородният метал, преди всичко златото, става стабилен изразител на стойността на стоките. Търсенето на злато, за да бъде обърнато в пари (монети) или в златни блокове, се усилва неимоверно много. Снабдяването със злато става много остър стопански проблем. Златото, както и подправките и екзотичните произведения на Изтока дават импулс на много авантюристични пътувания.

От друга страна, колкото повече земи се откривали, толкова повече пазари се създавали, които били много изгодни за европейците-капиталисти и затова било правено всичко, за да бъдат те разширени. От трета страна, промишлеността вече се развивала не по пътя на ограничените еснафски корпорации, а на базата на конкуренцията. Масовостта и ниската себестойност на производството стават решаващи. Трябвало е следователно освен пазари да се намерят и обилни и евтини суровини. Очевидно е, че всичко това стимулирало много силно пътуванията дори и в “неизвестността”.

Тъй като турците вече заемат целия Левант това заставя европейците да търсят нов път за Индия, като при това у тях назрява желанието да изключат арабските посредници от търговията с тези страни.

В тези търсения, както е известно, бива открита Америка, биват достигнати Тихи океан, Китай и Япония. Светът се намира вече при съвсем нова обстановка. Географските открития следват едно след друго, понятията за конфигурацията на сушата и водата, за природата и населението на различните части на света стават съвсем други. Настъпва наистина ново време – времето на капитализма, а в областта на географията – време не само на опознаване на нашата планета, но и време на търсене причини и закономерности в областта на географията. Така се изказвали интересите на господстващата вече класа.
ІІ. НАЧАЛО НА ВГО – ХЕНРИХ (ЕНРИКЕ) МОРЕПЛАВАТЕЛЯ, НЕГОВАТА ШКОЛА И ОТКРИТИЯТА НА ПОРТУГАЛЦИТ. БАРТОЛОМЕО ДИАШ И ЗАОБИКАЛЯНЕТО НА АФРИКА ОТ ЮГ.

Начало на ВГО – Хенрих (Енрике) Мореплавателя, неговата школа и откритията на португалците.

През втората половина на ХVІ и през ХV век европейската търговия претърпява съществени промени. Турците навлизат в Европа, в по-малко от един век завладяват целия Балкански полуостров и стават господари на по-голямата част от Леванта (Източното Средиземномория). Заедно с това те прекъсват търговските пътища и връзки между Европа и Мусонна Азия. Тъй като сухоземните пътища за Индия и Китай не са могли да бъдат използвани за търговия, налагало се е да се търпси друг път за тези страни. Такъв път е могло да се търси само около Африка. С откриването на този път ерата на съществуващите до тогава връзки с Мусонна Азия (главно Персийския залив и Червено море) трябва да се смята вече за приключена. Настъпва новата ера – търсене и намиране на океански път за Индия и лежащите отвъд нея мусонни страни. Едновременно с това настъпва океанската епоха в търговията заедно с всичките си последствия.

Един от белжитите хора на тази епоха е португалският принц Хенрих мореплавател (1394-1460г.). Още двадесет годишен той участвал във войната против маврите при Сеута (срещу Гибралтар). Там той получил разни сведения за Сахара, за реките Нигер и Сенегал и т.н Много от тези сведения били неточни, дори фантастични, но съобщенията за обилието на злато в Запдна Африка създали у младия принц много реални интереси към тези земи. С неуморно постоянство той почнал да урежда експедиция след експедиция към западните брегове на Африка. Тази експедиция имала за цел грабеж на злато и ловене на роби, но в същото време извършили и изследователска работа по бреговете.

Хенрих Мореплавател уредил в Сагриш – крайния югозапад на Португалия – своя обсерватория и морско училище, в което привлякъл като морски картограф балеареца Фарера. Съществуват много версии за нобожността, благочестието и милосърдието на този принц, но обсотятелството, че е покровителствал грабежите на злато и ловенето на роби по-скоро показва, че тези ценни качества са били само външна проява на този предтеча на ибирийските конкистадори. Самият той не е пътувал, но организираните от него наколко експедиции открили редица нови земи. Дотогава се смятало, че отвъд нос Нан (“не”) има непристъпни пустини и горещи земи, в които няма никакъв живот. Къде се е намирал този нос, не се знае с точност, но се смята, че той е бил приблизително срещу Канарските острови, който както и Азорските острови, Мадейра и островите Зелени нос още не били известни.

Най-напред били открити (1420г.) Порту Санту и близката до него Мадейра, а след това Азорските острови (1432-1447г.), нос Бланко (1441г.) и най-западната точка на африканския континент – Зелени нос (1445г.). От тук португалците проникнали на изток във вътрешността на Африка, като достигнали (вероятно по Нигер) до Тамбукту. В 1445-1456г. били посетени и изледвани бреговете на р.Гамбия и Сенегал, като по същото време били открити островите Зелени нос (1456г.).

При всички тези експедиции се прилагала грабителска и пиратска практика, която била много доходна. Самият принц участвал в тези предприятия, ако не лично, то със значителн процент от “печелбата”, поощрявал дресирането на роболовни кучета, участвал в изтезаването на заловените отделни негри, за да посочват къде са селищата им. Негрите, ужасени от тези походи на португалците, бягали навътре в пустинята или заминавали далеч на юг.

Заслугата на Хенрих Мореплавателя въпреки всичко трябва да бъде оценена. В продължение на близо половин век той възпитал голям брой опитни моряци, спомогнал да се изгради португалската флота, която скоро заела първо място по това време, както и да се открият редица острови и да се опознае голяма част от западния бряг на Африка. Частно за Португалия били спечелени много земи, в които почнали да отглеждат нови културни растения, създали се доходи за португалската държавна хазна и се засилил нагонът да се намери път за Индия. В 1436г. Алфонс Гнозалес първи пресякъл Северния тропик.

Бартоломео Диаш и заобикалянето на Африка от юг.

Денис/Дениш/Диас, един от мореплавателите, участващи в експедициите на Хенрих Мореплавател, пръв достигнал Зеления нос (1445г.) и проучил бреговете на Сенегал и Гамбия. Те са били добре заселени. Срещу европейски стоки Диас получил от местните негри златен пясък, мускус, подправки, слонова кост и др. Тази търговия се оказала много доходна, но паралелно с нея се водел и лов на негри, който представлявал още по-голяма изгода. В това отношение особено много се отличил първият роботърговец Нуню Тристан, който организирал голям лов на роби, но бил убит от негрите. Убити били и повечето от членовете на тази “експедиция”.

Във втората половина на 15 век португалските мореплаватели проникнали далеч на юг и възвивайки на изток, навлезли в Гвинейския залив. Тук бреговете имали съвсем друг облик, обусловен от тропическия климат, който господствува по Гвинейското крайбрежие. Най-виден от откривателите на Гвинея е Диогу Кан, който в 1484-1486г. пропътували и изследвал западното крайбрежие на Африка от екватора до тропика на Козирога, като открил устието на Конго и донесъл в Европа първите сведения за Ангола. В кораба на Кан плавали и известния немски картограф Мартин Бохайм.

Тези и други пътувания дали на португалците кураж да вярват, че южният край на Африка не е далеч. По същото време все повече се налагало да се намери морски път за Индия. При тази обстановка португалсият крал Хуан ІІ наредил да се организират две експедиции – едната водена от Педро Ковали, имаща за цел да проникне до Индия по диагонален път – Средиземно море – Египет – Червено море – Индийски океан, а другата водена от Бартоломей Диас (около1450-1500г.) – да обиколи от към юг Африка, и през Индийския океан също така да стигне до Индия. Ясно е, че въпреки по-голямото отстояние пътят на Диас е бил за предпочитане при съществуващите тогава условия.

Пътуването на Диас е било следователно плодовито и от много голямо значение, но в Португалия се забавили да го използват. Трябвало е да настъпи друго епохално събитие – откриването на Западна Индия, т.е. Средна Америка от Колумб, за да се създаде безпокойство у португалците и да организират в 1497г. експедицията на Васко да Гама.

При своето пътуване Диас се погрижил да снеме на карта всички брегове, окрити от самия него и от предшествениците му.

Педро Ковалин – с резултатите от своето пътуване дал доказателства за правотата на изводите на Диас. Той тръгнал в 1487г. (т.е. почти непосредствено, след като Диас се върнал от своето пътуване) от Неапол и през Родос и Александрия стигнал до Кайро. От Кайро той излязъл на Червено море с камилски керван и на арабски кораб стигнал в Аден, а после продължил до Малабарския бряг на Индия. Посетил и град Каликут, откъдето по-късно отплавал за Софала (в Мозамбик), бил и на Мадагаскар. На следната 1488г. той се върнал в Египет и в доклада си, без да знае, дал косвено потвърждение на това, за което съобщавал Диас за пътуването си. Така проблемата за пътя към Индия била разрешена. Като се прибави и откриването на Америка, ясно става, че настъпва времето на великите промени в историята на човечеството.
ІІІ. ЧЕТИРИТЕ ЕКСПЕДИЦИИ НА ХРИСТОФОР КОЛУМБ И ОТКРИВАНЕТО НА НОВИЯ СВЯТ. ЕКСПЕДИЦИИ НА ДЖОН КАБОТ И СЕБАСТИЯН КАБОТ. ОТКРИВАНЕТО НА ЮЖНА АМЕРИКА И БРАЗИЛИЯ – АЛОНСО ДЕ ОХЕДА И ПЕДРУ КАБРАЛ. АФЕРАТА С АМЕРИГО ВЕСПУЧИ И ИМЕТО АМЕРИКА. ПЪРВОТО ГЕОПОЛИТИЧЕСКО РАЗДЕЛЕНИЕ НА СВЕТА – ТОРДЕСИЛСКИ ДОГОВОР ОТ 1494 ГОДИНА.

Четирите експедиции на Христофор Колумб и откриването на Новия свят.

Обикновено е прието да се смята, че Америка е открита от Колумб. Това е вярно само до толкова, дококол, доколкото се отнася до трайно откритие, имащо големи всемирни последствия. Както се знае първите европейци, които достигнали до бреговете на Северна Америка, са норманите, но тяхната колонизация била временна, а окритията им били забравени.

Христофор Колумб ( на испански Кристобал Колон) е роден в 1451г. в семейството на беден генуезки тъкач. По това време турците вече представляват голяма сила, която препречва пътя за Средния и Далечния Изток, а и голямата част от Близкия Изток е била в техни ръце. По тази причина на дневен ред се е поставил, особено от западноевропейските търговци, които са страдали най-много от посредничеството, въпросът за друг път към Индия и съседните й страни. Този път е могъл да бъде само около Африка. Всичко това е заинтересувало младия Колумб и той почнал да проучва възможностите за един такъв път.

Колумб още твърде млад, едва 23 годишен, извършил пътуване в Източното Средиземноморие, а след това в 1474г. посетил Англия. В 1479г. Колумб се установил в Лисабон, където влязъл в постоянна връзка с португалските мореплаватели. По някои сведения той дори участвал в португалската експедиция, която посетила в 1482г. гвинейските брегове. Обогатен с опит и значителни познания, Колумб заработил за създаване на експедиция за Изток, но като не срещнал подръжка в Португалия, се отправил за Кастилия – ядрото на създаващата се тогава испанска държава. Там той започнал отново своята дейност за организиране на експедицията. Тук Колумб намерил подръжката на фамилията Пинсон, която имала кораби в пристанището Палос (Андалусия), а също така и на някои приближени до мадридския катилски двор духовни високопоставени лица. Чрез тях той спечелил доверието на кралица Изабела – съпруга на крал Фердинанд Арагонски. Последният се съгласил да се организира експедицията, като от своя страна Колумб поемал задължението да предостави на испанската корона всички новооткрити земи, на които той следвало пък да бъде управител. Това създавало благоприятна възможност за обогатяване на обеднелия испански кралски двор и за осигуряване на самостоятелен, независим от португалците, път за Индия.

Колумб, приемайки кълбовидността на Земята, мислел, че е по-леко да се стигнат бреговете на Мусонна Азия, като се плава право на запад или с малко отклонение на югозапад, отколкото да се обикаля около непознатия още южен край на Африка. Това се вижда и от обстоятелството, че той по-късно сметнал Хайти за Япония, Куба за Китай - страни за които още през 13 век имало сведения от Марко Поло.

Мнозина смятат, че Колумб е тръгнал на запад с намерение да открие само някакъв предполагаем остров, без да има по-далечни цели. Това обаче е много съмнително, макар че е имал доста стари и непълни концепции по материята, която го е интересувала.

Флотата на Колумб се състояла от три стари не големи кораба: “Санта Мария”, “Нина” и “Пинта”, а екипажът му общо 120 души, се състоял предимно от бивши криминални престъпници, пирати и авантюристи, които по някои сведения по-късно са създавали не малки неприятности на смелия и упорит мореплавател с настойчивите си искания да се върнат назад.

Колумбовите кораби се отправили на 3 август 1492г. в югозападна посока от пристанището Палос, стигнали Канарските острови, откъдето потеглили на 9 септември с.г. в западна посока, прекосили при изобщо благоприятно време и попътен пасат Саргасово море, което създало у моряците временното, но неоснователно убеждение, че наблизо има земя. Движейки се в западно направление на 11 октомври 1492г. корабите стигнали до суша – това бил малък остров от групата на Бахамските острови. Той се наричал от местното население Гванахани, а Колумб му дал названието Сан Салвадор (Свети Спас или Спасител). Не се знае с точност дали островът, наречен от Колумб Сан Салвадор, е днешният Уатлинг, както мнозина смятат това.

Колумб открил още няколко острова от Бахамската група и след това взел курс на югозапад, като достигнал Куба. Първоначално той приел Куба за Япония, но после като посетил разположения по към югоизток Хаити, сметнал, че този остров именно е Япония, а Куба – част от Китай, т.е. от самия азиатски континент. В Куба Колумб за пръв път видял тютюн, дотогава непознат на европейците. След като престоял повече от три месеца в Антилите, на 16 януари1493г. Колумб поел обратния път и стигнал Испания в началото на март същата година.

Както е известно Колумб извършил последователно още три други пътувания, като изобщо се придържал с по-южен курс, отколкото при първото пътуване.

Второто пътуване на Колумб, в което участвали 1500 души със 17 кораба (1493 – 1495г.), имало вече не само откривателска, но и колонизаторска цел. То го довело най-напред до източната част на Хаити, която той нарекъл Доменика (неделя) поради деня на откриването. След това Колумб открил Пуерто Рико и редица острови от Малките Антили. Връщайки се обратно в Хаити, където бил оставил при първото си пътуване част от екипажа, той не заварил никого, тъй като неговите моряци-колонисти били избити от местните жители. Селището било разрушено и Колумб намерил за добре да основе ново селище – Изабела, откъдето наскоро към планината Сибао се отправил отряд от златотърсачи. От тук той отплувал към южните брегове на Куба. След това Колумб продължил в южна посока и открил остров Ямайка. Скоро Колумб се убедил, че Куба не континент, а само остров. Като взел образци от птици, растения и плодове (между другото царевица и ямз), на 10 март 1495г. той се отправил срущу пасата на североизток и след три месеца стигнал в Кадис (Испания).

Третото пътуване на Колумб се извършило с шест кораба в интервала 1498 – 1500г. То било проведено по още по-южен курс – през островите Зелени нос към остров Тринидат. Смята се, че една от съществените причини да се пътува все повече към юг е било убеждението на Колумб да стигне именно до “южната част на Индия”, където имало много скъпоценни камъни, злато, подправки, лекарствени растения и др.

Колумб видял от кораба си планините на южноамериканския бряг, установил в океана масово прииждащата от Ориноко сладка вода, но не слязъл на континента, а се отправил към Хаити. Тук обаче Колумб бил арестуван и изпратен в Испания, тъй като против него било направено донесения пред кралския двор, че имал намерение да обсеби откритите земи и т.н. С пристигането си в Испания Колумб бил оправдан и освободен от всяка отговорност, интригантите били отстранени от длъжност. Колумб въпреки това се е чувствал силно засегнат, че му е отнето губернаторството на новите земи. Едва когато Васко да Гама открил новия, действителен път за Индия, в Испания се стреснали и дали съдействие на Колумб да организира четвъртото си пътуване, но вече с много по ограничени средства.

Това си пътуване Колумб е извършил в 1502 – 1504г. В края на юни 1503г. той достигнал Хондурас и вече действително се сблъскал с бреговете на американския континент, като го проследил на юг до залива Дариен (Панамски провлак). Колумб обаче не можал да прекоси тази средноамериканска сушева ивица и останал до края на живота си (1506г.) с убеждението, че е достигнал източноазиатските брегове.

Докато испанци, а от части и португалци проникнали в Северна Америка и навлизли навътре в нея, на север англичаните също се заинтересували от морски път, който да води за Индия в северозападна и западна посока. Подобно на Колумб и в Англия имало някои мореплаватели, които смятали, че съществува някъде на запад богат остров Бразил. Той привличал погледите на английските мореплаватели, един от които – Джон Джей, в 1480г. се опитал да го достигне. Това пътуване обаче завършило с не успех.

Внедрявало се все повече схващането, че до Индия ще може да се достигне по западен път, само че по курс, отстоящ доста по на север от този, който в общи линии бил възприет и използван от Колумб. Най-белжит представител на това схващане бил големият мореплавател Джон Кабот (по вярно Джовани Кабото, 1450-1498г.). Той бил роден в Генуа, по-късно се преселил във Венеция, а оттам – в Бристъл. В този град той влязъл във връзка с местните търговци, които кредитирали пътуванията му. При едно от ранните си пътувания Кабот посетил Мека, където се заинтересувал от произхода на много ценените в Европа подправки. Местните арабски търговци му казали, че те се получават от други места, но произходждали от още по-отдалечени земи, откъдето били пренасяни с кервани. Това създало у Кабот убеждение, че тези подправки идват някъде от към североизток. От друга страна, подобно на Колумб той смятал, че земното кълбо има по-малки размери. В заключение Кабот сметнал, че като се отправи на северозапад, ще може да достигне източниците на тези подправки и на други ценни стоки.

Първото си пътуване Кабот извършил в 1497г. в посока на Канада – остров Нюфъндлънд и Нова Шотландия, а второто – през 1498г., което завършило неуспешно. Все пак той достигнал бреговете на Нюфъндлънд и установил огромното рибно богатство във водите му. Кабот минал покрай южните брегове на п-в Лабрадор. При това положение е вероятно, че още при първото си пътуване Кабот стигнал бреговете на Америка само пет години след Колумб.

Почти по същото време в северната половина на Атлантически океан португалците извършват някои пътувания. Тук трябва да се посочи Гаспар Кортереал – (1450-1501г.), който в 1500г. открил Гренландия. На следната година той предприел ново пътуване, при което достигнал до местата, посетени от Кабот, и където в същност загинал. След Кабот и Кортереал в областта на Нюфъндлънд започнал да се развива риболовът.

Делото на Джон Кабот било продължено от сина му Себастиян Кабот (1477-1557г.), за чийто пътувания сведенията са твърде неясни. Смята се, че той е участвал във второто пътуване на баща си (1498г.). в 1509г. той отплувал от Бристъл в западно направление и според някои данни стигнал до Хъдсъновия залив, но паради ледената покривка и негодуванията на изтощения екипаж е тярбвало да се върне и да продължи на юг покрай бреговете на Северна Америка, като се спуснал до 38 с.ш. Оттам той се върнал в Бристъл, но новият крал Хенрих VІІІ отказал да го подържа. След три години Себастиян Кабот минал на испанска служба и едва в средата на века се върнал в Англия, където получил високо признание. В 1550г. той участвал в организирането на английската “Компания за откриване на непознати земи”. Тази компания в 1557г. отправила на североизток известната експедиция на Уилоуби и Ченслер, която трябвало да открие на североизток път за Индия, но проникнала само в Баренцово море и в северните европейски брегове. Същата компания установила за пръв път търговски връзки с московското царство.

Така в началото на 16 век част от бреговете на Северна Америка били достигнати откъм изток, но още не били изследвани.

Откриването на Южна Америка и Бразилия – Алонсо де Охеда и Педру Кабрал.

Алонсо Охеда е испански завоевател, който е придружавал до венецуелския бряг Америго Веспучи. Преди това той е участвал и във второто пътуване на Колумб (1493-1495г.). съвместното му пътуване с Веспучи било кредитирано от флорентински банкери. Охеда използвал всички поуки и карти от пътуването си с Колумб. На изток той стигнал почти до устието на Амазонка, след което продължил пътуването си в Антилите, главно в остров Хаити, за опознаването на който има значителни заслуги. Охеда посетил и Бахамските острови, където наловил роби-туземци, които докарал през 1500г. в Испания.

По същото време испанецът от Палос Висенте Пинсон устроил своя собстевна четирикорабна експедиция към новите земи. Той бил един от най-близките спътници на Колумб и командвал кораба “Нина” при първото Колумбово пътуване. В това ново пътуване взел участие и току що завърналият се Охеда, както и познавачът на венецуелския “Бисерен бряг” – лоцманът Ниныо. Следвайки на югозапад експедицията на Пинсон взела северозападен курс, минала през “сладководно море”, т.е. пред устието на Амазонка, чиито сладки води стигат до 300 км. навътре в океана, открила о-в Тобаго и като изминала 4000 км., достигнала до Еспаныола (Хаити). На връщане флотата на Пинсон била връхлетяна от тежка буря, където загубила два от корабите си, след което се прибрала в Испания без никакви печалби. Все пак Пинсон допринесъл за опознаването на североизточните брегове на Южна Америка. Политически актив на Пинсон е установяването на испанска власт над тази част на Америка. Този актив обаче бил оспорен впоследствие от португалците, които, както е известно, станали господари на Бразилия.

Лепе в същата година (1500г.) и от същото пристанище Палас потеглил на запад с два кораба. Той стигнал до “Бисерния бряг”, преминал край североизточния бряг на Южна Америка и открил, че отвъд крайната й източна точка посоката на брега остава на голямо разстояние югозападна. Това той нанесъл пръв на картата.

През 1500г. е била устроена експедиция от 13 кораба с екипаж 1500 души. Тя имала за цел да достигне до Индия по пътя по който е плавал Вашку да Гама. Командването на експедицията било поверено на Педро Алварес Кабрал (1467-1526г.). Той подобно на Гама се движел с флотата си далеч от африканския бряг в южно направление. Екваториалното течение и силна буря обаче отнесли корабите на запад и те стигнали по неволя бреговете на Южна Америка, която в тази си част после получила името Бразилия. Така Кабрал се смята с право за откривател на Бразилия.

Аферата с Америго Веспучи и името Америка.

След пътуванията на Колумб на запад се отправят редица мореплаватели с тълпи от всевъжможни златотърсачи, авантюристи, роботърговци, пирати, търговци и спекуланти, които са записали едни от най-мрачните страници в историята на човечеството. Още докато Колумб бил жив, се предприели пътувания от други мореплаватели, някои от които се смятат за негови съперници. Пръв измежду тях е флорентинецът Америго Веспучи (1451-1512г.). За неговата личност и дейност има най-различни схващания. Едни говорят, че той бил даровит деен изследовател, а други, че бил месотърговец, лишен от всякакви ценни качества. Според сведения от самия Америго Веспучи той извършил четири пътувания в новооткритите земи, но по-новите изследвания показват, че първото му и последното му пътуване не са били осъществени, а просто измислени. Така от четирите пътувания на Веспучи (1497, 1499, 1501 и 1503г.) остават само две, а именно второто и третото. През “второто” си пътуване той бил придружен от Охеда, с когото достигнал най-северната част на Южна Америка – залива Маракайбо в днешна Венецуела, където двамата мореплаватели се разделили.

“Третото” си вероятно и последно пътуване Америго Веспучи извършил по поръка на португалския крал до източното крайбрежие на Южна Америка и достигнал 50 ю.ш. Вероятно повод за това пътуване е дало съобщението за португалската експанзия на Кабрал през 1500г., чиито кораби били тласнати от буря по пътя за Индия на запад, като стигнали до източните крайща на страната, получила след това името Бразилия.

Името си Америго Веспучи обезмъртил чрез това, че издавайки карта на новия свят под името “Mundus Novus” в 1507г., издателят немец Валдземюлер наредил да се нанесе под горното заглавие в скоби и названието “Америка” (Америгосланд). Изгелжда, че този факт е бил достатъчен, за да се даде името на новия континент, с което се засенчила заслугата на Колумб.

1494г. – Подписан е договорът от тордесилите. Според него папата определя двете части на света, където без да се конкурират могат да пътуват португалци и испанци. [лекции по ИГО, Бояджиев, В.]

07.VІ.1494г. – Между Португалия и Испания бил сключен историческият Тордезиляски договор, с който се установявала демаркационната линия на владенията им – 370 лиги (мярка за дължина, не е изяснено дали се касае за римски лиги, което е най-вярно, или за друг вид лиги; 1 римска лига = 5,920 м.) на запад от островите Зелени нос.