Тема 2 Ранна класическа естетика. Платон



Дата28.10.2018
Размер74.8 Kb.
#103983
Тема 2

Ранна класическа естетика. Платон.

Положение и йерархия на изкуствата в античната епоха. Красотата като математическа пропорция (питагорейци), единство на противоположности (Хераклит), мяра (Демокрит). Художественото подражание като възпроизвеждане на емпирията (софисти) и като идеализация (Сократ). Естетическите разбирания на Платон: красивото като числова пропорция и като вечна идея, интуитивният характер на художественото творчество, изопачаващата привидност на двойния мимезис и социално-нравствената вреда от контактуващото с афектите изкуство.

I. Положение на изкуствата

Въпреки образцовостта на тяхната пластика и архитектура до ден днешен, гърците не са разполагали със специално понятие за изкуство. Думата „техне“ е означавала както изкуството в съвременен смисъл, така и занаятите. От друга страна, за тях е имало разделение и йерархия между изкуствата. По-високо в техните очи са стояли изкуствата от т. нар. „хорея“, която обхваща поезия, музика и танц в неразлично единство и е представлявала обществен култ (сценичните изкуства). Голямата поезия на гърците – тази на Омир, Хезиод, Пиндар и т.н. – не е била четена индивидуално, а изпявана публично и „хореографски“ инсценирана. Единството на архитектура, пластика и живопис също е било култово обосновано, тъй като към всеки обществен култ спада и култовото място – храм, театър, стадион, което бива архитектурно организирано и украсявано чрез скулптури и картини. Но тъй като произвежданото в тези изкуства е било ръчно, това е ги е нареждало сред занаятите.

Гърците не са имали собствено обозначение и за човека на изкуството. „Технитес“ има предвид основно занаятчията, като какъвто е важал художникът, скулпторът или майсторът-строител. Всички те са били „хирурзи“, буквално занаятчии, какъвто е бил и лекарят-практик. Ако са създавали и самостоятелни произведения покрай служебните си дела, са били наричани „демиурзи“. Най-претенциозно е било названието „архитектон“, идващо от „архейн“ (господствам, владея) и „тектон“ (дърводелец, зидар). Архитектът е бил наглеждащият и направляващият майстор-строител. Онези пък, които се занимавали с изкуствата от „хореята“ се наричали „музикос“, защото вършели нещо, стоящо под патронажа на музите. Това различаване е имало и своята икономическа страна. Като занаятчии архитектите и художниците са живеели от своето изкуство и поради това са позволявали техните продукти да бъдат заплатени. Музикантите, напротив, са творили като хоби или по призвание и ако не са били икономически независими, са настоявали да получават за своята работа не заплата, а възнаграждение, „хонорар“.

II. Ранна класика (6 – нач. на 5 в. пр. Хр.) – досократическа философия

1. Парменид от Елея (род. ок. 540 г. пр. Хр.)

Фрагментарно предадена дидактическа поема за двата пътя към съществуващото, разкрити му от една богиня. Рационалистичният път на истината води към битието и към познанието, че то е едно, неподвижно и тъждествено на мисленето. Вторият път, този на сетивния опит, е пътят на заблудата, водещ към привидността, чиито качества са многообразието и променливостта. Парменид не отрича наличието на сетивен опит, но твърди, че той има за предмет чистите явления, т.е. не носи истина. Мислителят от Елея е онзи, който внася във философията темата за видимостта и привидността.

2. Питагорейци – езотерична школа, чийто водач е Питагор (ок. 582 – 496 пр. Хр.)

От тях изхожда разбирането на красотата като хармония, основаваща се на числови пропорции. Изглежда, че това разбиране се ражда в контекста на наблюдението, че дължините на струните на лирата произвеждат хармонични съзвучия според прости числови отношения – цялата струна произвежда основния тон, половината – октавата, а ⅔ от нея квинтата, като в последните две звучи и основният тон. Питагорейците назовават така получения акорд хармоничен, т.е. съгласуван. Освен това те забелязват, че тоновете на един инструмент карат да трептят струните на намиращ се наблизо друг инструмент. Питагорейците отнасят този музикален опит към космоса, твърдейки, че посредством кръговото движение на небесните тела възниква една хармония, която обаче е недоловима в нормалния случай поради привичка. Те вярват също в катартическото (очистително) въздействие на музиката върху човешката психика. (Съхранени са доказателства, че преди да създаде скулптурата „Канон“, Поликтет е написал съчинение, в което, следвайки питагорейскатта традиция, е свързвал красотата с точното следване на числови пропорции.)

3. Хераклит (ок. 544 – 483 г. пр. Хр.)

Той заостря питагорейското разбиране за хармония – не само различното се съгласува, а от противоположното израства най-красивата хармония. Лирата произвежда звук именно защото струните й принуждават една към друга стремящите се в противоположни посоки дървени страни. (Преди всичко логосът, битието е взаимовръзка, хармония от взаимно отричащи наличието си неща.)

4. Демокрит (470 - ок. 380г. пр. Хр.)

На него принадлежи една от първите формулировки на теорията за изкуството като мимезис: хората подражават на животните в най-важните форми на произвеждане, вкл. и в художественото. За Демокрит красивото е мяра в противоположност на прекалеността и недостига.

5. Софисти

Протагор (ок. 480 – ок. 411г. пр. Хр.) обявява човека за „мяра на всички неща“: „На съществуващите, че са, и на несъществуващите, че не са“. Иначе казано: „Битието е тъждествено на явяване за някого“. Това е една фундаментална критика на учението на Парменид, която определя като единствен познавателен акт сетивния опит за явлението. Независимо как ще изтълкуваме казаното от Парменид, при софистите става дума за легитимиране на гледната точка на емпиричния, случаен човек, за когото няма нищо всеобщо отвъд непосредствено даденото единично. Тази гледна точка е относителна, ето защо и красивото зависи от мястото, времето и отношението.

Горгий (ок. 483 – 374 г. пр. Хр.) определя изкуството като омагьосване и измама. Подражавайки, трагедията заблуждава зрителя, приемащ изображението (копието) за действителността, но именно това е целта на изкуството.

III. Зряла класика

1. Сократ (ок. 470 – 399 г. пр. Хр.)

Отговаря на предизвикателството от страна на Горгий, изтъквайки като основна черта на художественото подражание преувеличаващата идеализация – представяното от него не е тъждествено на нещо емпирически съществуващо, но все пак произхожда от опита (красивото тяло е сбор от красиви детайли, както сега правят профил на идеалната жена (мъж). Аристотел ще формулира това разбиране така: че изкуството завършва онова, което природата не може да осъществи. И ако все пак изкуствата уподобяват природата, макар и селективно, занаятите произвеждат нещо съвсем ново. Така Сократ противоречи на Демокрит и разграничава занаятите от изкуството. Той приписва креативността и красотата по-скоро на занаятите, в противовес на всички останали антични философи, привилегироващи изкуството и науката. Сократ изхожда именно от занаятите, изтъквайки като основен критерий за красота не физическите пропорции, както е при питагорейците, а „съответствието по отношение на целта“, т.е. полезността за човека. Настоявайки с това, че критерият за красота лежи в човека, той обосновава нов, антропологически тип „естетика“ в противоположност на космологическия на досократиците (донякъде без софистите).

2. Платон (427 – 347 г. пр. Хр.)

А) Учение за красивото

В диалога „Големият Хипий“ се отхвърлят основно три определения за красивото

- то не е нещо отделно, защото като такова е винаги относително, а нещо общо;

- то не е нещо пригодно, целесъобразно, както твърди според Ксенофонт истинският Сократ (а не Сократ като протагонист в Платоновите диалози), тъй като, например, най-подходящият черпак е изработеният от смокиново дърво, а не от злато;

- то не е предизвикващото сетивно удовлетворение, както твърдят софистите, защото законите също са красиви, но нямат вкус, не се възприемат със сетивата.

В позитивното Платоново определение на красивото се сблъскват две тенденции. Едната е питагорейската, схващаща красивото като числова пропорция. В диалога „Тимей“ се установява зависимост на красотата от величината, порядъка и мярата, а в диалога „Филеб“ – от пропорционалното смесване на елементите. От питагорейството е и застъпената в двата диалога представа за красотата на геометричните тела. Те са красиви, защото са неизменни и вечни – каквито са идеите. Ето защо те са същинските „архаи“ (начала) на целия Космос, според които неговият създател го е оформил като едно-единствено, голямо произведение на изкуството. Когато подражава на оставащото винаги едно и също, което му служи за мостра, образец (идеята), художникът постига красивото. Но ако съзерцава сътвореното, станалото и го взема за прототип, красивото не му се удава. Вижда се, че Платон не отхвърля изцяло подражанието в изкуството, когато то не се отнася до сетивните (непосредствено дадените) неща, явяващи се сами несъвършени и изкривени копия на идеите, а до последните.

Втората, по-оригинална концепция, е най-пълно изложена в диалога „Пирът“. Ерос субстантивирано име от ἐραω – физическо привличане. Той е демон – посредник между боговете и хората, нито безсмъртен, нито смъртен, нито красив, нито грозен. Ерос въплъщава стремежа към цялост и осъществяване, и в този смисъл възвежда от сетивното (непосредствено даденото), частичното, относителното към идеалното, цялостното и абсолютното. В „Пирът“ е описана своеобразна стълбица на еротическото възхождане: от красотата на отделното тяло към тази на тялото изобщо, от нея – към духовната красота, сетне към онази на нравите и законите, за да се стигне до красотата на чистото знание, т.е. на идеите.

Б) Учение за художественото творчество

Развито е в диалога „Йон“. Истинският поет твори интуитивно (несъзнавано, както бихме казали модерните), в състояние на изстъпление, екстаз, вдъхновение, т.е. отвъд разсъдъчното пресмятане. Той е като „преводач на боговете“, носи в себе си и правилната мяра, според която усеща, че се е получило, че става. В останалите изкуства, особено в живописта и скулптурата, е нужно умение, изкусност, майсторство. Но тъй като една вещ може да се конструира по различни начини, и тук е нужно едно чувство за точната мяра.

В) Изкуството като „мимезис“

С тази теория, изложена в „Закони“ и „Държавата“, Платон следва античната традиция. Според нея изкуството подражава на света на явленията, които не са истинни и истински съществуващи, а измамни и привидни (макар че, както видяхме, гръцкият философ не изключва принципно възможността да се подражава на самите идеи). То е отдалечено на трета степен от истината. Идеята на нещо е вечна и неин творец е Бог. Най-близо до нея стои онзи, който употребява това нещо, т.е. намира се в някакво практическо отношение към него. На следващата степен е майсторът, който подражава на идеята т.е. има познание за нея, произхождащо от чужд или собствен практически опит. На свой ред човекът на изкуството подражава на произведената от занаятчията вещ, т.е. подражава на подражанието. Нещо повече, той създава призрачно изображение, защото не познава същността на вещта, а само я уподобява външно, повърхностно, такава, каквато изглежда. Следва да се отбележи, че тук Платон се доближава до своя учител Сократ, доколкото идеята на нещо се определя именно от някаква практическа цел. (Двойственост на Платоновото разбиране за идея: род (общо понятие), който съществува сам по себе си в един интелигибилен (умопостигаем) свят, и обликът на нещо, разкрит откъм една практическа цел – „идея“ или „ейдос“ означава на старогръцки „облик, изглед, вид“.)

Освен това изкуството контактува с неразумната, афективна част на човешката душа. То развращава човека, поощрявайки го да разюзда чувствата и афектите си, без да ги овладява мисловно. По тези две причини изкуството в идеалната държава би трябвало да бъде поставено под политически контрол и цензура.




Каталог: filebank
filebank -> Тема на дипломната работа
filebank -> Доклад на национален дарителски фонд „13 века българия
filebank -> 1 3 в е к а б ъ л г а р и я“ Утвърдил
filebank -> Доклад на национален дарителски фонд „13 века българия
filebank -> Доклад на национален дарителски фонд „13 века българия
filebank -> Зимна сесия – уч. 2015– 2016 г. Начало на изпитите 00 ч. Теоретична механика ІІ ч. Динамика
filebank -> Упражнение №1
filebank -> О т ч е т на проф. Д-р инж. Борислав маринов – декан на геодезическия факултет при уасг пред общото събрание на факултета
filebank -> Техническа механика
filebank -> Дати за поправителната сесия септември 2013 г катедра “Техническа механика”


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница