Тема 21 Възстановяване на Третата Българска държава 1878 – 1879г. Обхват



страница1/3
Дата25.10.2017
Размер438.08 Kb.
#33135
ТипИзложение
  1   2   3





Тема 21
Възстановяване на Третата Българска държава

1878 – 1879г.

Обхват:

Временно руско управление. Уредба на Княжество България. Търновска конституция. Народна съпротива срещу решенията на Берлинския конгрес. Комитетите "Единство". Кресненско-Разложко въстание 1878-1879 г. Характер и значение на въстанието. Създаване на автономна област в Южна България. Изработване на Органическия устав за Източна Румелия.



Тема 21
Възстановяване на Третата Българска държава

1878 г. – 1879 г.


Увод:

Обзор на източници и извори по въпроса

Обзор на историографията по въпроса

Изложение

I. Възстановяване на III Българска държава.

1. Сан Стефански прелиминарен мирен договор – 03. 03. 1878г. Решения. Причини за ревизията му отВеликите сили.

2. Берлински конгрес (01. 06.- 01. 07. 1878г.) – решения, същност и последици за бъдещето на България.

3. Съпротива на българите срещу решенията на Берлинския диктат – форми и методи. Мирна съпротива. Кресненско Разложкото въстание(1878 – 1879г.).

II. Институционално изграждане на Княжество България.

1. ВРУ – етапи, същност и значение на резултатите.

2. Подготовка, свикване и работа на Учредителното събрание (УС) по изработване и приемане на Търновската конституция – 16. 04. 1879г.

А) конституционни проекти – идейни борби и противопоставяния в Учредителното събрание;

Б) приемане на Търновската конституция – 16. 04. 1879г. Характеристика на основни принципи и положения, заложени в нея;

В) характер и значение – достижения и недостатъци на Търновската конституция.

3.Свикване на I ВНС (17. 04. 1879г.) и избор на Български княз – завършва успешно институционалното изграждане на българската държава с избора на София.

III Институционално изграждане и уредба на Източна Румелия.

Заключение :


Увод:

Априлската епопея – главна причина за предизвикване и избухване на Руско-турската освободителна война от 12. 04. 1877г. Кратко изложение по хода на основните бойни действия. Участие на българите във войната. Подписване на Одринското примирие от 19. 01. 1878г. Оценка на характера и значението на Руско –турската война за българската нация: тя е буржоазно – демократична, национална освободителна революция. С победата е възстановена една във всяко отношение справедливост – Българската държава е отново на световната карта.



Обзор на източниците по въпроса:

При проучването на този проблем, науката привлича различни по време, по вид (устни, веществени, писмени, изобразителни, етнографски и фотографски) и по произход източници и извори.По произход можем да ги разделим на домашни и чужди, основни и второстепенни. Също така можем да ги разделим на източници за: стопанско, социално – културно и политическо развитие. Изворите и източниците са още държавни и частни, като до частните достъпа, по – принцип е по – ограничен и затруднен заради субективния фактор.



Домашните източници са многообразни. Към тях се отнасят и обществените паметници от епохата – етнографски материали, представителни сгради, оръдия на труда и произведения на художественото изкуство. Много са различните документи, които се съхраняват в държавните и местни архиви, в националния музей, в националната библиотека, в хранилища на църкви, читалища, училища и други. Много ценни данни за интересуващото ни време и епоха черпим от важните официални документи: „Търновската конституция”; „Български конституции и конституционално проекти”; С. Радев – „Строители на съвременна България” – т. 1, 2, „Ранни спомени (1879-1898 г)”;Д. Ганчев – „Спомени за княжеското време”, „Спомени (1864г. – 1887 г.)”; Г. Стефанов -„Международни актове и договори (1648г. – 1918 г.), „Освободителното движение в Македония и Одринско”; П. Пешев – „Исторически събития и деятели в навечерието на Освобождението ни до днес”; Г. Генов – „Международни актове и договори, засягащи България”. Интересни сборници са „Спомени за Учредителното събрание от 1879 г.”; „Алманах на Българската конституция ” – 1911г.; „Борбите в Македония и Одринско 1878 – 1912 г.”; „Външната политика на България” т.1 (1878 – 1886 г.) и сборник „Македония”; Важни са стенограмите на Народното събрание и други наредби, декрети на ВРУ, укази и закони, споразумения. Огромна като обем информация се съдържа в архивите и музеите – държавните и местните, в личните архиви, в тези на държавни и частни учреждения. В тях се съдържа разнородна информация - данъчни, териториално - административни, съдебни и т.н. документи.

или1) Именно тези особености правят важен приноса и усилията на поколения български учени, които в научните си изсдвания дават една все по-пълна, обективна и разбираема представа и знания за този знаменателен в развитието на България момент. Сред тях задължително отбелязваме приноса на :

или2) С издирването, проучването и критичният анализ на всички тези източници се занимават поколения български и чужди учени. Сред тях задължително отбелязваме приноса на: акад. И. Димитров - „За либерално или консервативно управление”, „България на Балканите и в Европа”, „Князът, конституцията и народът”; проф. Ст. Трифонов – „Добруджанският въпрос (1878 – 1944 г.); проф. Е. Стателова – „Държавно политическо изграждане на Източна Румелия 1879-1885 г.”, проф. М. Лалков – „Българската монархия – щрихи в бяло и черно”, „Българската външна политика (1877 – 1944 г.): между екзалтацията и погрома”; „Дипломацията на Княжество България 1879 – 1886 г.”; проф. Р. Попов – „Балканите в системата на военно-политическите блокове и съюзи на империалистическите сили (1878 – 1908 г.); проф. Р. Мишев – „Австро – Унгария и България (1879 – 1894 г.). Политически отношения.”; проф. А. Пантев – „Англия срещу Русия на Балканите 1878 – 1894 г.”, „Създаването на българската държавност видяно отвън”1878 – 1900 г.; проф. Д. Дойнов – „Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879 г.”, „Комитетите „Единство”. Ролята и приносът им за Съединението 1885 г.; проф. С. Дамянов – „България във френската политика (1878 – 1918 г.), „Външно политическите институции на буржоазната държава”; Патриарх Кирил – „Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание”; доц. Ст. Грънчаров – „Монархическият институт”; доц. Д.Саздов „П. Каравелов в навечерието и по време на Учредителното събрание.”, „Създаване на многопартийната политическа система на нова България (1878 – 1918 г.), „История на Третата Българска държава”; доц. Ив. Стоянов „Либералната партия в Княжество България (1879 – 1886 г.)” ; доц. М. Радева – „Национални ориентири и европейски измерения в Българското културно развитие (1878 – 1912 г.), „Културната политика на българската буржоазна държава (1885 – 1908 г.), „Просветната политика на българската държава от Освобождението до войните (1878г.–1912г.)”; В. Божинов – „Създаване на Търновската конституция”, „Парламентаризъм в България (1879 – 1894г.); Е. Бужашки - „Възникването на буржоазната политическа система в България” , „Възрожденски влияния върху политическите партии след Освобождението”; сборник доклади: „Кресненско - Разложкото въстание 1878г.”; Г. Тодоров – „Временното руско управление в България през 1877 – 1879г.” , „Временно отменяне и възстановяване на конституцията в Княжество България (1881 -1883 г.); М. Стоянов – „Когато Пловдив беше столица”; Й. Гешева – „Идеология и програми на Консервативната партия (1879 – 1886 г.)”; Хр. Дерменджиев – „Символите на Българската държава (1878 – 1948 г.)”; К. Пандев – „Национално - освободително движение в Македония и Одринско 1878 – 1903 г.”; С. Пенков – „Международни договори на България (681 – 1947 г.)”; А. Цанов –„Александър Батемберг; Ст.Цанков – „Българската православна църква от Освобождението до настояще време”; доц. В. Колев – „Партии и парламентаризъм в България (1879 – 1944г.); Ат. Божков – „Култура и културни институции след 1878 г.(до Първата световна война); Хр. Тепавичаров и М. Матеева – „Дипломатическите отношения на България (1878 – 1888 г.). Обилна и много ценна информация черпим и от редица общи и колективни трудове: „История на България” т. VII БАН, „Кратка история на България” - различни издания с различни авторски колективи, учебници по „История на България” 11 клас, „Очерци по Българска история (1878 – 1948 г.” и „Очерци по Българска история (1918 – 1948 г.)”, „Български държавни институции (1879 – 1986 г.) – енциклопедичен справочник, „Търновските законодатели” – юбилеен сборник.

Преходно изречение към изложението на темата

I. Възстановяване на III Българска държава.

1. Сан Стефански прелиминарен мирен договор – 03. 03. 1878г. Решения.

Причини за ревизията му от Великите сили. Съюз на тримата императори

С победата на Прусия и Северногерманския съюз над Франция във френско-пруската война (1870—1871г.), е сложено началото на нов период в отношенията между европейските държави и в развитието не само на Източния въпрос. Успоредно с провъзгласяването на единната Германска империя, приключва и обединението на Италия. Двете нови европейски държави упорито се стремят да получат статут на велики сили. Едновременно с това се очертава нарастващо сближение между Германия и Австро-Унгария, чиято цел е победена Франция да остане в изолация. Във Виена вземат връх политиците реалисти, които предпочитат сътрудничество с Германия, вместо опити за реванш за поражението в Австро-Пруската война от 1866г. Новият външен министър на Виена, граф Андраши се обявява за тясно сближение с Берлин и Лондон. По негово внушение през лятото на 1871 г. император Франц Йосиф се среща с кайзера на Германската империя, Вилхелм I и с канцлера Ото фон Бисмарк в курорта Бад Гащайн. За първи път там е лансирана идеята за съюз на тримата императори: на Германия, Австро-Унгария и Русия, който да поддържа монархическите и консервативните сили в Европа срещу засилващите се позиции на либерализма и републиканизма. Бисмарк се надява да осуети евентуално сближение между Франция и Русия, което застрашава сериозно позициите на Германия. Контактите с правителството на Уилям Гладстон във Великобритания не довеждат до сериозни резултати или ангажименти на британското правителство към очертаващия се алианс на трите империи. Австро-Унгария от своя страна търси компромис с Русия по отношение сферите на влияние на Балканския полуостров, по които двете империи имат стари противоречия. През есента на 1872 г. се провежда и първата среща на тримата императори (Вилхелм I, Франц Йосиф и Александър II) в Берлин. Тримата монарси и техните външни министри (Бисмарк, Андраши и Горчаков) бързо намират общ език, като Австро-Унгария и Русия поемат взаимни ангажименти да не се намесват на Балканите и да поддържат статуквото. През 1873 г. са подписани руско-германска и руско-австро-унгарска военна конвенция. Впоследствие е оформен Шьонбрунският договор (23 октомври 1873) между трите империи, който поставя основата на Съюза на тримата императори. По време на Източната криза (1875-1878г.), Русия успява да използва частично съюза, за да осигури провеждането на Руско-турската война (1877-1878г.) и да постигне отменяне на унизителния Парижки договор (1856г.). Берлинският договор от 1878г. е значителна корекция на Санстефанския прелиминарен договор и то в ущърб на Русия, но тя постига основните си цели на Балканите и в района на Черно море. През 1879г. е сключен нов съюзен договор между Германия и Австро-Унгария, който засилва сътрудничеството между двете империи. По това време Горчаков смята съюза за невалиден. Бисмарк застава зад идеята Съюзът на тримата императори да се възроди. Това става след интензивни консултации между Виена, Берлин и Петербург. На 18 юни 1881 г. е подписан тристранен договор между трите империи. За разлика от Шьонбрунския договор, който има консултативен характер, новият е съглашение за взаимен благожелателен неутралитет при война с четвърта държава (велика сила или Османската империя).

Важен момент са клаузите, засягащи евентуални промени в статуквото на Балканите и по-специално в Европейска Турция. Германия и Австро-Унгария се присъединяват към руското становище за режима на Проливите, според което британският флот може да влиза в Проливите и в Черно море, само след консултации с Портата. Ако Високата порта предприеме действия, отнасящи се до Проливите в ущърб на една от трите договарящи се държави, тя ще бъде предупредена, че се намира в състояние на война с ощетената държава и че не се ползва с териториалната неприкосновеност, гарантирана й от Берлинския договор. В чл. 2 Русия и Германия се задължават да зачитат и подкрепят интересите на Австро-Унгария в окупираната от нея Босна и Херцеговина съгласно разпоредбите на Берлинския договор. Специален протокол уточнява, че Австро-Унгария може да анексира Босна и Херцеговина в „подходящ" момент; Трите империи няма да толерират реокупацията на Източна Румелия от турски гарнизони, но ще осуетяват всякакви български действия по отношение на съседните провинции и особено на Македония. Така договорът гарантира на практика руското надмощие в Източните Балкани и на Австро-Унгария в западната част на полуострова с оглед стремежите на Виена да достигне през Македония до солунското пристанище и Егейско море. Той е подновен през 1884 г. с т. нар. Берлински протокол за срок от три години. Съюзът на тримата императори е поставен на изпитание във връзка със Съединението и последвалата го Българска криза (1886-1887г.), съпроводена с детронацията и абдикацията на княз Александър I, предизвикани от преврата на офицерите русофили на 9 август 1886 г. Контрапревратът не успява да върне княза на престола, но отношенията между Русия и България са напълно прекратени. Германия и Австро-Унгария декларират, че няма да се намесват в българските работи. Бисмарк изразява подкрепа за Русия относно отстраняването на Батенберг, но иска Петербург да постигне и съгласието на Виена по този въпрос. Заплахите на Русия, че ще окупира България, предизвикват силно раздразнение не само в Лондон (което е очаквано), но и във Виена. В създадената ситуация Бисмарк е готов да лавира, за да осуети очертаващото се френско-руско сближение.

В крайна сметка поради изострянето на австро-руските противоречия, Съюзът на тримата императори престава да съществува. Бисмарк се опитва да го замени поне по отношение на Русия с т. нар. Презастрахователен договор от 1887 г. След оттеглянето на Бисмарк през 1890 г., международните отношения в Европа навлизат в нова фаза: на преден план излизат сближението между Русия и Франция, към което след 1900 г. се присъединява и Великобритания (това е бъдещата Антанта в Първата Световна война) и оформянето на Тройния съюз (Германия, Австро-Унгария и Италия). Ерата на Съюза на тримата императори приключва окончателно.

В Санстефанския прелиминарен договор Русия следва и прилага голяма част от официално декларираните принципи в международната политика и отношения. Това е договор, който преодолява започналата през 1876г остра българска криза в Източния въпрос. Сан В Стефанския прелиминарен мирен договор, Българският въпрос е решен в почти максимална степен справедливо. В договора са отчетени и признати етническите, икономическите, териториалните, религиозно - културните и историческите права на българската нация. Точно и затова съществува само около три месеца. Причините за неговата ревизия – по учебниците, като се излагат позициите на всяка от силите и на съседните балкански държави. Освен всички и горе изброени фактори, да се акцентира че:

- Русия: Тя също не иска голяма балканска – и респ. Българска държава, която да се стреми към Проливите. Много точно и дългосрочно планирайки действията, Петербург създава траен „мираж”, „мечта” във всички следващи поколения българи, като внушава и то много успешно във времето представата, вярата и увереността, че само Русия иска и ще помогне отново в усилията за възтановяване на Сан Стефанска България;

- Британската империя: Държи преди всичко, българската държава да няма излаз на Средиземно море. За всички в Европа не подлежи на съмнение факта, че България е руско предмостие на Балканите;



2. Берлински конгрес (01.06.- 01.07.1878 г.) – решения, същност и последици за бъдещето на България.

А) Първите решения са относно териториалното разпокъсване на Санстефанска България на (5 части) – по – учебници;

Решения относно стопанския – митнически режим в който България трябва да се развива. След разбиване на формирания през Възраждането вътрешен български пазар и икономика, е наложен нов режим, крайно неравноправен и задържащ динамиката на модернизиращите процеси в икономиката. България става финансово напълно зависима от силите и е натоварена с огромен процент от Османския външен дълг. Взети са ограничителни решения, които реално държат България далече от европейските и средиземноморските пазари, лишават я от достъп до новите технологии, до свободните капитали и инвестиции в Европа. Тези ограничителни мерки остават в действие до момента в който България успее да си осигури доверието на западните сили.



Б) Втората група решения са относно държавното устройство и управление на възтановена България, на Източна Румелия и относно положението на българите в ОИ:

- силите определят формата, модела и статута в международните отношения на българската държава - парламентарна, конституционна автономна монархия. На българската нация е отнето и отказано правото на самостоятелен избор въпреки, че през Възраждането много българите будители се борят и радеят за република.

- определят на Българското княжество международен статут на политическа зависимост в междудържавните отношения – наложена е трибунарна автономна васалност към Османската империя. Те отказват и отнемат правото на независимост, защото всички сили третират българите като народ без държавнически качества и умения, убедени са, че липсата на управленска традиция налага и изисква контрол от тяхна страна. На България е определен нисш монархически статут и ранг – Княжество, а исторически когато има Българска държава, тя винаги е и се съизмервала с империите на своето време.

- великите отказват правото (без да е записано в решенията), нацията сама да определи и избере българин за княз. Изборът на княза е във висока степен формален т.к. реално е вън от български ръце. Изборът му се прави от великите сили, според техните правила с което те си гарантират интересите, чрез възможност за постоянна намеса в българските вътрешни дела и живот.



В) в Берлин силите намаляват срока на Временното Руско управление от 2 години на 9 месеца, с което допълнително затрудняват процеса на първоначалното обучение на българите и в усвояване на опит, на придобиването на държавни умения и качества. Другото: както е по – учебниците.

Последици от решенията : във външен и вътрешен план:

- България е превърната в държава, която навсякъде граничи със себе си;

- В държава която е дългосрочно зависима и то във всяко отношение, от великите сили;

- Заложени са факторите които водят до дълбокото напрежение, ескалация и до взриввяване на балканското добросъседство;

- Подложена на откровенно ограбване и превърната в суровинен източник, България остава предопределено икономически слаба, въпреки огромения човешки, природен и териториално – географски потенциал.

Националноосвободителната революция от Възраждането е трансформирана от силите в Национално – обединителна. Българското развитие е предопределно за десетилетия напред. Българската държава няма друг реален избор при водене на своята външна политика – налага се да търси обвързване и покровител сред силите, за да реши успешно националната идея, да успее в обединителния „мираж - Сан Стефанска България”. Това и определа в стратегически план, външната политика на Третата Българска държава да следва неотклонно и безколебание успех в:

Цел № 1: – да се консолидира напълно българският потенциал, да се използват всички български възможности за решение на националното обединение ;

Цел № 2: – борба за извоюване на българска независимост в международните отношения. Възтановяване на достойното и отговарящо на реалния потенциал място на България в света. Важен елемент от тази цел е, да се легитимира и официализира един по–висок статут на българската корона – царски ;

Цел № 3: – влагане на максимум усилия и средства да се изгради България като модерна и бързо просперираща европейска държава.(В това отношение с всички сили пречат всички съседи, силите. Самите българи нерядко по най – различни причини често си пречат взаимно).

Оценка на Берлинския конгрес – неговите съвременници веднага го определят като „Връх на егоизма” и несправедливоста. Дори самият Бисмарк по-късно изказва мнение в този дух и признава, че е на конгреса е допусната голяма грешка. Берлинския конгрес елеминира българската държава от равностойна позиция за развитие още на самия старт. Цялата българска енергия е пренасочена, умело манипулирана и хвърлена не в посока на стопански модерен градеж и в политическо усъвършенстване, а в усилие на обединяване и убеждаване на силите да приемат, че обединението е закономерно и е в тяхна полза. Това положение забавя фатално динамиката на процесите.

3 Съпротива на българите срещу решенията на Берлинския диктат – форми и методи. Мирна съпротива. Кресненско Разложкото въстание (1878 – 1879 г.).

Съпротивата: – изложението да следва фактите, както са точките в учебниците. Акцент: – нацията се опитва отново да даде на всички в света ясно да разберат, че няма да има примирение с това положение, че борбата ще е с всички сили и редства, до последно. От този момент се заражда и налага в действията и мисленето на повечето българи максимализма „или за всичко или за нищо”. Проличава още и едно много важно качество, нетърпението, което се оказва много сериозен и фатален недостатък в бъдещето.

Формите на борба: – официални, легални, мирни, са още индивидуални и масови: – прошения, молби, жалби, протести, митинги, шествия. Делегации до представители на великите сили и т.н.;

- неофициални, нелегални, радикални и тайни и също са индивидуални и масови. При радикалните два възможни подхода, варианта на борба:

1) да се подготви ново общобългарско въстание – ползва се натрупания богат и стар възрожденски опит: комитети, чети, вътрешна въстанническа организация и т.н., с цел, предизвикване на нова българска криза, намеса на силите и решение на националния въпрос в българска полза;

2) да се води война, но България все още няма армия, няма и ясно осигурена закрила, покровителство на която и да е велика сила за такъв ход;

При изложението на хронологията и анализа на Кресненско – Разложкото въстание, да се акцентира на личността на митрополит Натанаил Охридски, на връзката между въстанниците и Екзархията. Да се ползва при изложението на въстанието „Обръщение на привременното българско управление в Македония Пирин планина, 10 ноември 1878 г.

Братя българе и славяне!

Известно е на всички нас, че злощастната наша страна Македония, родина на нашите просветители и люлка на славянската писменост, ако и да се ослободи от петвековното робство от нашата покровителница и защитница на вейте балкански християни Руссия (по Санстефанския договор), но по причина на себелюбиви и други цели, като се остави пак на Турция в Берлинския конгрес, се нахожда в отчаяно положение. Известно е още, че потем заниманието на Босна и Ерцеговина от австрийските войски, вейте турци от тия две области и нередовните турски войски, които состоиът от всекаква сбирщина башибозуци и черкези, бидоха принудени да побегнат от нашата страна и да направят легало на харамиите и грабителите на селското население.

Вследствие на това станаха в разни страни на нашата татковина много кървави сцени, грабенье моми и много други безчинства и злодейства, които всекиму са известни от вестниците. Гледайки, че турските власти не земат никакви мерки против тия безчинства, и че живота на нашите драги и мили се нахожда в опасност, че притесненията на нашите мъчители стават от ден на ден по-несносни, че нашите собственост и имущества с нищо не са обезпечени, че цели села совършенно се изтребват со огън и меч дори и от редовните войски, ние оставихме семействата си и се оттеглихме в горите, отдето си отмъстяваме на нашите врагове. Вие сами мощне харно знаете що значи да се живее под турски ятаган, що значи да гледа човек жената си, щерките си насиловани от турците, що значи да гледа децата си исклани що значи вообще да гледа човеческите си права потъпкани и да не би да е в состояние да се отвърне за них. Возможно ли е, братя, вие които сте испатиле всичко това и едва успехте да подишате слободен воздух, да на оставите нас во такова ужасно положение? Возможно ли е ние, мъчените вече толко години под ярема на нашия общ враг, да не найдеме братско сочувствие у вас? Возможно ли е ние, отдадените на жертва вследствие на незнам-какви си европейски интереси, да не можеме да се надеваме на помощта на нашите братя? Возможно ли е вие да на оставите без подръжка тогай, кога у нас става борба за живот или за смърт? Вие треба харно да знаете, че Македония, оставена веднъж под турски ярем, она за нас е изгубена, защото враговете на нашето обединение неусетно действоват и гледайки, че останълото за них е изгубено, обърнале главното си внимание на нашата страна с цел да изгребат в нея българския елемент. И така, братя, настана вече време и кога да покажеме себе си, че сме народ достоен за слобода, че во нашите жили не е престанала да тече кръв от Крума и Симеона настана време да покажеме на Европа, че да се разделява со църнило един цел народ — не е шега! Нека всекой пожертвува колкото може и щото може, защото е нуждна помощ и помощ значителна и бърза друго яче нашето дело не се поручава за успех. А вие, български патриоти, поборници на слободата, които неведнъж сте показвали своята храброст, вооружете се и побързайте да встъпите во нашите редове против общия враг. Нека вашата кръв, проляна на горите Македонски, да служи за симбол на слобода, а вашата девиза нека биде „Слобода или смърт"!



Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница