Тема №7 Печалби (загуби) на фирмата. Видове печалба

Според производствения аналитичен подход счетоводната печалба се разглежда като сумата от нормалната и икономическата печалба.

 Нормалната печалба изразява обичайната възвращаемост на производствените фактори, определена въз основа на най-доброто им приложение. Тя се получава, когато общите приходи на фирмата са равни на нейните пълни икономически (парични плюс алтернативни) разходи. Определена по този начин, нормалната печалба от икономическа гледна точка се определя като нулева икономическа печалба. Нулева се нарича още и поради предварително приетото условие, че трябва да покрива алтернативните разходи за всички ресурси, които фирмата използва. Тя обаче е реална величина, която изразява нормалното възнаграждение на капиталовия и природния фактор.

 Икономическа печалба е добавъчната печалба, която се явява като прираст над нормалната печалба. Тя се получава, когато приходите на фирмата са по-големи от нейните икономически (паричните или счетоводно установени разходи плюс алтернативните) разходи и по своята същност представлява тази положителна разлика. Получаването на икономическа печалба не е задължително за фирмата и в условията на конкуренция тя е временно явление и остатъчна величина.

От гледна точка на разпределителния подход, първо се определя печалбата от обичайната дейност на фирмата. Тя се явява като разлика между приходите от обичайната дейност и разходите за нея. Приходите от обичайната дейност на фирмата включват нейните нетни приходи от продажба на продукция, стоки, услуги и др. (без ДДС), приходите от финансирания (в т. ч. от правителството) и финансовите приходи (лихви, дивиденти, положителни разлики от операции с ценни книжа или промяна на валутните курсове и други приходи от финансови операции). Разходите по обичайната дейност на фирмата съдържат разходи по икономически елементи (разходи за материали, външни услуги, амортизации, възнаграждения, осигурителни плащания и др.), суми с корективен характер (балансова стойност на продадени активи, разходи за придобиване и ликвидация на дълготрайни материални активи по стопански начин, приплоди и прираст на животни и др.) и финансови разходи (за лихви, отрицателни разлики от операции с финансови активи и инструменти, отрицателни разлики от промяна на валутни курсове и др.).

 Особености и предимства. По-съществените от тях са:

­ автономност на икономическите агенти по отношение на производството и пазара. Тази автономност е следствие от условието за наличието на голям брой продавачи и купувачи на продукцията и факторите за производство. При това положение всеки икономически агент на базата на разполагаемата информация може свободно и самостоятелно, без каквато и да е външна намеса, да определя какво, как и за кого да се произвежда. Това той прави, като работи за своя сметка, на свой риск и отговорност. Икономическата свобода за вземане на решения в случая е едно от големите предимства на перфектната конкуренция;

­ адекватно (равнозначно) реагиране на промените в търсенето и предлагането на стоки, услуги и фактори за производство. Тази особеност произлиза от условието за свободно влизане и излизане от отрасъла. С нея се реализира следващото предимство на свободната конкуренция ­ за рационалното и ефективно използване на ресурсите. Тъй като измененията в потребителското търсене информират производителите за промените, при които равнището на цените варира, то капиталите и работната сила се преместват от отраслите и производствата с по-ниска ефективност към тези с по-висока ефективност, осигурявайки с това по-пълното използване на факторите за производство;

­ наличието на еднородна продукция. То рационализира поведението на потребителите, защото в рамките на разполагаемите доходи те имат възможността да избират различни комбинации така, че изравнявайки пределните полезности на потребяваните продукти, да максимизират ползите си от тях. За производителите идентичността на продукцията до известна степен ги освобождава от необходимостта да провеждат сложна стратегия в областта на ценообразуването, маркетинга и рекламата. Малката фирма по принцип приема тези показатели за дадени отвън (т. е. изработени от общите съвместни действия на всички участници в тях).

Недостатъци

Наред с очертаните предимства съвършената конкуренция като модел на пазарна структура не е лишена и от някои недостатъци, по-съществените от които са следните:

­ условието за много на брой и малки по размери предприятия силно ограничава развитието на техническия прогрес и научните изследвания. Малките по размер и мощ предприятия поради ограничените си финансови ресурси нямат възможност да извършват крупна изследователска и развойна дейност, а само някои рационализации и подобрения;

­ на свой ред условието за свободен достъп до информацията намалява стимула за собствени разработки в областта на техническия прогрес, организацията и управлението на производството, защото получените резултати стават достояние на конкурентите, без те да са правили разходи за това, докато фирмата, инвестирала капитали за откритията, не може сама изцяло да бере плодовете от тях;

­ икономическата свобода при разпределението на ресурсите и организирането на производството не винаги е в съответствие с доходите на потребителите. В условията на икономическата свобода фирмата, прилагайки критерия за ефективност, ще произведе такава продукция, която е с най-голяма печалба и най-малко разходи за ресурси. Тя обаче може да не е по джоба на масовия потребител. Това ще се отрази върху потребностите на маса хора. Тогава трябва да се задействат други механизми, за да се задоволи масовото потребление (т. нар. оптимум на Парето);