Тема № 9: Валутни операции и сделки с валута на търговските банки
Валутни операции и сделки с валути се извършват на валутните пазари. Най-общо казано въз основа на търсенето и предлагането на валутни пазари се формира ежедневна цена на валутите. Но тези пазари не обхваща само търгуването на валутите, а и цялата съвкупност от субекти, обекти, отношения, които възникват по повод търговията с валутите и резултатите от нея.
За това сточните и касови сделки са неделима част от валутните пазари и протичащите икономически процеси в тях, но те се включват и към други пазари свързани с търговията на финансови средства или трансформация на парични потоци. В техния смисъл Валутния Пазат е система от дилърски служби и офиси свързани с електронни средства.
Субекти на Валутния Пазар са: държавата, фирми, институции, търговските банки и т.н. Обекти на Валутния Пазар са валутата и валутните търговски ефекти.
С понятието валута в практиката означаваме паричната единица на всяка страна, която е основна на националната парична система и\или чуждестранни парични средства независимо в какво са изразени – банкноти, платежни и кредитни средства, ценни книжа и пр.
Валутите се обозначават с техните “названия” – лев, евро, т.н. и съответните “символи” (“обревпатури” – лв, $, т.н. или съчетания от букви “кодове”.
Кодът на валутата се състои от 3 букви (обикновено първите две са означението на страната, а последната - първата буква от названието на валутата)
Сред най-употребяваните в България кодове на валути са:
Евро – EUR
Английска лира – GBR
Щатски долар – USD
Канадски долар – CAD
Швейцарски франк - CHF
Видове валути
За да може една национална валута да изпълнява функциите на международно сметно, платежно средство, трябва да са на лице следните икономически условия:
-
Мощна икономическа база а съответната страна
-
Висок относителен дял в световното производство
-
Относително голям обем на външната търговия
-
Стабилност на вътрешно ценово равнище
-
Мощен капиталов пазар
-
Развита и ефективна банкова система
-
Достатъчно златно-валутни резерви
С развитието на националната парична система и създаването на международна валутна система става възможно отделни национална валути да изпълняват основни функции на международния валутния пазар. Това същевременно е процес на превръщане на националните валути в международни използваеми.
Има два вида международни валути – национални, и други които не са свързани с никои национално стопанство и национална парична система.
Такива нови международни колективни валути са специалните права на тираж на Международния валутен фонд и европейската парична единица ЕВРО. Те имат най-широко използване в съвременната международна валутна система. Разбира се има и други колективни валути, които се използват в някои регионални общности.
Международната колективна (ненационална) валута, наречена Специални права на тираж, е създадена през 1969 г. чрез споразумение между страните-членки на МВФ под формата на допълнение към неговия устав.
Основните характеристики на Специалните права на тираж (СПТ) са:
- създават се чрез постигане на международна договореност;
- количеството им зависи от величината на констатирания недостиг на ликвидни средства;
- съветът на управляващите определя величината на отделните емисии на Специални права на тираж
- СПТ не се търгуват на международните валутни пазари и не могат да се използват за валутни интервенции.
Специалните права на тираж може да получи с назначение страната, която иска да използва част от своите авоари за покриване дефицита в платежния си баланс, съобщава това на МВФ. Ръководството на фонда определя страната, която да предостави необходимото количество валута на нуждаещата се страна. Тази операция може да се осъществи съвместно от две и повече страни.
Също специални права за тираж може да се получат и по споразумение, не се иска предварително разрешение от ръководството на МВФ. При постигнато споразумение между страните, едната предава на другата необходимата сума от СПТ, а срещу това получава исканата конвертируема валута. Именно чрез реалната валута (национална конвертируема валута) се уреждат задълженията към трети страни.
Относително ограниченото използване на СПТ се дължи на това че Специалните права на тираж не участват в процеса на реализация на стоките и услугите.
Под конвертируемост на валутите се разбира свободната разменяемост на валутите една за друга, без за това да е необходимо разширение на правителствени, банкови и валутни органи на страната, където се извършва обменът. Разглежда се с два аспекта – икономическо явление (съвкупност от условия за свободна обмяна на валутите), правна категория (установения по закон на свободна обменяемост на валутите.
Практически въведената конвертируемост на валутите не е еднаква по отношение на основните им качествени характеристики, което води до тяхното разграничаване на конвертируеми и частично конвертируеми. В международната практика с решенията на Кингстън, влезли в сила през 1978г., се въвеждат 2 понятия:
Свободно използваема валута се признават, тези които най-широко се използват в международните плащания и влизат във валутните резерви на страните като: USD, GBR, JPY(Японска йена), EUR.
Свободно обръщаема валута е конвертируема и свободно се предава на главните валутни пазари, но няма статут на международни платежни и резервни средства.
Като икономическа категория Валутният курс изразява съпоставянето, съизмерването на валутите (национални или международни) помежду им, което се базира на определени обективни и субективни условия и фактори. В ежедневната практика валутният курс се определя като "цена" на една парична единица в съответното количество (величина) на друга валута.
Валутен курс е съотношението между националните (и други) валути или цената на една парична единица (национална или колективна), изразена в друга. Понятието Валутен курс възниква при системата на пълноценното парично обръщение, когато валутният курс се определя въз основа на монетния паритет, т.е. паритета на златното съдържание на всяка от сравняваните национални парични единици.
Цената на валутите има две величини в зависимост от това дали тази цена или курс се отнася за сделките купува или за продава. Банките и другите официални органи обявяват за всяка валута отделен курс, по който купуват или продават тази валута. Това са курс купува и курс продава.
Разликите между величините на курс "купува" и "продава" се наричат марж или спред.
-
Курс “купува”
-
Курс “продава”
-
“седен” курс – средно ариметрична величина
-
“основен” – определен от Централната Банка (ЦБ)
-
“междубанков” – на междубанковия валутен пазар
-
“пазарен” – определя се в зависимост от търсенето и предлагането
-
“аутрайт” –
-
на “равновесието” – търсенето = на предлагането
-
“крос” – определя една валута спрямо друга – трета базисна
-
“ориксиран” – не се променя
-
“спот” – по количествени сделки
-
“срочен” – по срочни сделки
Фактори, който оказват влияние върху валутните курсове
-
според техния характер и естество ;
-
икономически
-
финансови
-
пазарни
-
социални
-
законодателни
-
психологически
-
рискови
-
според срока в които се оформят
Базисни
(дългосрочни)
Психологични
(краткосрочни)
Пазарни
(средносрочни)
-
Текущ баланс на Държавата
-
Салдо на междинен баланс
-
Лихвен % - равнище
-
Темп на цените
-
Ликвидност
-
др.
-
Интервенции на ЦБ
-
Мнение на експерт
-
Дилърски прогнози
-
Активност на субектите
-
Вальор на плащанията
-
др.
-
Брутен национален продукт
-
Парично обръщение
-
Разширение на производството
-
Икономическа мощ на Държавата
-
Закони в Държавата
-
др.
На валутните пазари котировката на валутите се формира чрез процедурата на фиксинга. Тази процедура представлява определяне на междубанковия курс на валутите чрез последователно съпоставяне на обемите и цените на търсената и предлагана валута.
Познати са две системи за осъществяване на фиксинга - активен фиксинг и пасивен фиксинг.При системата на активен фиксинг заявките за "купува" и "продава" се обобщават в определен час на деня и се определя "цената" (фиксинг) на равнище, което в най-голяма степен покрива предложенията за продажби и покупки на валутите. При система на пасивния фиксинг се основава на средноаритметичните величини на прилаганите на борсите курсове по сделките със съответните валути. Тази цена служи само за статистически, счетоводни и други подобни цели.
Когато курсовете на валутите са подложени на постоянен натиск на пазара и непрекъснато се променят, се появява необходимостта да се използва системата на кръстосан или крос курс. Механизмът на тези курсове се състои в цената на дадена валута спрямо трета валута, приета за база. Обикновено за такава валута се избира някоя от "свободно използваемите" валути (предимно американският долар или еврото). По този начин кръстосаният курс между две валути се получава по косвен път чрез поотделното им съпоставяне към базисната валута.
Да се посочи как се "котира" тази валута означава да се определи цената на дадена валута. Банките и оторизираните за търговия с валута субекти (сарафи и чейндж бюра) обявяват валутните курсове. Съществуват две системи за котиране – пряко и косвено. При прякото котиране се обявява за единица чуждестранна валута колко е "цената", изразена в местна (национална) парична единица. По този начин непроменлива величина са чуждестранните парични единици, които се "оценяват" в променливата величина на местната (националната, отечествената) валута. При косвеното котиране (или още "американска" система) непроменлива величина е собствената парична единица (или валутата, за която питаме - при "американската котировка), която се "оценява" в чуждестранни валути, които са променлива величина.
Банковите валутни операции биват няколко вида
Активни валутни операции - при тях търговските банки насочват и използват мобилизираните пари (капитали) в чуждестранна валута. Основна активна банкова операция е валутният кредит.
Пасивни операции - чрез тях банките привличат валутни капитали. Тези средства са във вид на депозити или влогове в чуждестранна валута. Срочните депозити са устойчивата част от привлечените средства в чуждестранна валута. Безсрочните валутни депозити са подложени на ежедневни колебания. Поради това често се приема уговорката собствениците им да ги теглят след изтичането на предупредителен срок (до няколко дена). Срочните депозити могат да се разглеждат като твърди пари и пари на предизвестие. При твърдите пари се определя точен срок (1, 3, 6 или 12 месеца), след изтичането на които може без предизвестие да изтегли сумата. При вторите - "пари на предизвестие" - предизвестието е задължително условие за изтегляне на валутната сума.
Прави се разлика между срочните депозити и спестовните влогове (в чуждестранна валута) - депозитът е с точно определен срок и след изтичането му вложителят може да тегли и използва сумата. За спестовния влог се издава валутна спестовна книжка. Той не може да се използва за текущи плащания и срокът на вложението не се определя предварително.
При Комисионни операции във валута банките не влагат пари, а оказват услуги и посредничество (срещу определени комисионни възнаграждения). Такива са: преводните операции, търговско-посредническите операции, акредитивните операции, консултации, планиране, информиране, анализ и др.
Арбитражните операции са друг вид банкови операции с чуждестранна валута, при които се извършват едновременно покупко-продажби на валута, за да се получи печалба от разликата в цените на валутите. На валутните пазари се извършват валутни и лихвени арбитражи. Представлява едновременна покупка и продажба на валута, за да се постигне валутна изгода (печалба).
Видове валутни арбитражи:
1) според характера на дохода
2) според целите
-
конверсионен – за погасяване на задълженията
-
застрахователен – за погасяване на рискове – хеджиране
-
спекулативен
3) според брой валути, които участват
-
прост (2 валути)
-
сложен (повече от 2 валути)
4) според териториалния обхват
-
национален (в Държавата)
-
пространствен (извън Държавата)
5) според осъществяването във времето
-
калов (до края на работния ден)
-
срочен (над 2 работни дни)
-
комбиниран (2 работни дена)
При Конверсионен арбитраж сделките (покупко-продажба) на чуждестранна валута се сключват с цел да се погаси едно задължение с най-малка сума национална валута или да се обмени (продаде) чуждестранна валута срещу най-голяма сума национална валута. При този вид арбитраж началната и крайната валута във веригата от операции се различават (започва се с една валута, а се завършва в друга).
При Спекулативен арбитраж се купуват и продават валути, с цел да се извлече печалба от разликата в курсовете на една и съща валута на различните пазари по едно и също време. Операциите започват и завършват в една и съща валута, т.е. "движението" на операциите (и валутите) е кръгово.
Банките извършват покупко-продажби на валути за свои нужди и за постигането на определена валутна позиция, която представлява съотношението между операциите купува и продава за всяка отделна чуждестранна валута. Курсът, по който се купува валута, се определя и обявява ежедневно от централните управления на отделните търговски банки. Търговските банки продават свободно и неограничени количества валута на местни лица. Равностойността на продадената валута (в лева) се отразява по курса продава на банката за деня.
Търговските банки извършват и влогови операции във валута. На банковия клиент, когато е физическо лице, се издава влогова книжка. Когато е фирма, чуждестранната валута се съхранява в разплащателни, текущи и други сметки.
Банковите клиенти, които имат разплащателни валутни сметки, могат да извършват безкасови преводи към други банки в страната и в чужбина. За тази цел се представя наредително писмо. Междубанковите разплащания в чуждестранна валута се осъществява чрез системата SWIFT. Всяка банка (с лиценз за валутни сделки и операции) има право да извършва и чекови операции, т.е. да продава пътнически чекове, да издава поименни чекове, (срещу банки, при които банката има кореспондентска сметка), инкасиране на пътнически и еврочекове и други. Представените за инкасиране еврочекове се изплащат незабавно на касата, като се проверява редовността на еврочековата карта. Особено внимание се обръща върху чека да не фигурира надпис, който да изключва нашата страна като платец.
Предоставянето на валутен кредит се извършва в съответствие с изискванията на Закона за банките и вътрешните правила на всяка отделна търговска банка. Особено важно условие е, издължаването на валутния кредит да бъде подсигурено чрез реални гаpанции. Валутният кредит се погасява чрез погасителен план, както при левовия кредит. Банките кредитират своите клиенти във валута предимно за текущи нужди. Ползването на парите се извършва по текуща валутна сметка. Търговските банки отпускат на своите клиенти и дългосрочни валутни заеми (инвестиционни кредити). За целта клиентите представят в банката подробен инвестиционен план и предварително сключени договори : чуждестранни доставчици.
Отделите на търговските банки, които извършват валутни операции, се наричат дилърски или дилинг офиси. Те непрекъснато следят изменението на котировките на отделните валутни пазари.
Съвременният валутен пазар е предимно междубанков. В зависимост от това дали операциите се извършват директно между банките или се включват и специализирани институции, междубанковият валутен пазар се разграничава на: Пряк междубанков валутен пазар, посреднически, валутен пазар с незабавна размяна на ефектите, срочни валутни операции.
Пряк междубанков валутен пазар, който е основният пазар. Тук банките непосредствено (директно) контактуват помежду си по поръчение на своите клиенти или търгуват за своя собствена сметка.
Посреднически - Посредническите (предимно брокерски) фирми са неразделна съставна част от структурата на валутния пазар. Смисълът за посредническите фирми, които посредничат във валутните операции между клиентите и банките, е получаването на комисионно възнаграждение за извършената услуга. Това възнаграждение се поставя в зависимост предимно от обема на сключените валутни сделки. Комисионното възнаграждение не се включва в "цената" (котировката) на валутите - плаща се поравно от купувачите и продавачите.
Валутни операции с незабавна размяна на ефектите - Към тях се отнасят касовите операции и операциите спот. Дните за размяна на валутите в тези случаи се обозначават като кеш-дата и спот-дата.
Срочни валутни операции (с отложена във времето размяна на търгуваните валутни ефекти). Когато закупената (продадената) валута се предоставя в деня на сделката или най-късно на следващия работен ден, такива валутни операции се наричат овърнаит. По-голямо практическо приложение на съвременните валутни пазари обаче имат сделките слот.
В зависимост от разликата от момента на сключване на сделката и момента на реалната доставка,валутните оперции се разграничават на:
- спот сделки или касови сделки
- срочни сделки
Спот сделките са валутни сделки с незабавна доставка.Наричат се още касови или кешови.При покупко-продажба на съответната валута доставката й се извършва на втория работен ден след договаряне на сделката ио курс, определен в момента на сключването й.Съществуват два варианта за изпълнение:
Сделка с кеш-дата - при нея датата на сключванена сделката съвпада с датата на доставката навалута.
Сделка с спот-дата - при нея датата на плащанетое след сключването на сделката, но не може дабъде след втория работен ден. Тези операции са най-разпространени в банковата практика.Заемат около 80 - 90% от общия обем на сключените сделките.
В международната практика незабавната размяна на ефектите означава размяна, която се осъществява най-късно на втория работен ден, след деня на сключването на сделката.
В международната практика са се наложили някои основни правила и обичаи при сключването и осъществяването на тези валутни сделки. Те са: при обявяване котировките на валутите; информацията, която се дава чрез "маржа", и при сключването на сделката.
Когато банката работи с клиенти по касови сделки то те извършват на два етапа:
Първи етап:
На него се уреждат отношенията между местната банка и клиента, който от своя страна подава до банката нареждане за извършване на операциите. В зависимост от вида на сделката, заявката има различни форми.
Втори етап:
При него се уреждат отношенията между местната и чуждестранната банка, която се включва в операцията. Междубанковите платежни отношения се уреждат чрез дебитиране и кредитиране на сметки, които банките си откриват взаимно. За целта те сключват специални междубанкови кореспондентски споразумения, в които се договарят видовете и сумите на валутните средства, които ще държат по кореспондентските сметки както и някои подробности във връзка с размера на лихвата, възможностите и условията за овърдрафт и др.
Следващата основна група валутни сделки са срочните. Те имат и своите разновидности. Типично за срочните валутни операции (сделки) е обстоятелството, че съществува разлика във времето от датата на договарянето на условията (контракта) и датата на размяната на валутните ефекти. Тук трябва да се има предвид, че се отнася за размяна на валутни ефекти извън рамките на допустимите два работни дни, които се приемат при спот-сделките.
При определяне курса на валутата, за която се сключва срочна сделка, са възможни два варианта, от гледна точка на "цената" на валутите. Първо, курсът на валутата, която се търгува (купува или продава) на срок, да съвпада с курса на същата валута при сделките "спот". Тук има съвпадение между срочния курс и курса "спот" на търгуваните валути. Следователно няма нито премия, нито отбив за срочните сделки по отношение на сделките с неотложна размяна на валутните ефекти. Второ, курсът на валутата по срочната сделка да се различава от прилагания в момента курс "спот" на същата валута. Тук между двата курса има разлика. Тя изразява или премия, или отбив по отношение на курса „спот".
Срочен курс - (минус) спот курс = премия
Спот курс - (минус) срочен курс = отбив
Премията се отбелязва съкратено рт от ргетшт или с R от report,
Отбивът се отбелязва с dis от discount или с D от deport.
Форуърдните котировки могат да бъдат изразявани освен като абсолютни също и като относителни величини. Полученият резултат представлява процентно годишно отклонение на форуърдния от спот курса.
В практиката е възможно при сключване на срочни сделки да се посочат поотделно курсовете спот и курсовете на срочната сделка. По-често, обаче, се използва само разликата между тези две величини. Това са така наречените курсове аутрайт, при които се посочва само премията или отбивът на срочния курс спрямо курса "спот". Използват се и котировки "аутрайт", при които в таблиците за курсовете на срочните сделки се котират само премиите (+) или отбивът (-).
Според механизма и практиката на своето осъществяване срочните се делят на няколко вида.
Форуърдни сделки - При тях се договаря веднага курс за покупка или продажба на валута на междубанковите пазари, но реалното прехвърляне на собствеността става на една следваща конкретна дата (извън дните, приети за спот-сделките).
Валутните курсове, които фигурират във форуърдния договор, се наричат форуърдни курсове - Те се основават на текущите спот-курсове и лихвените проценти. Обикновено котировките за тези курсове се дават на стандартни срокове 3, 6, 9 и 12 месеца. Ако възникне такава потребност, могат да се договорят котировки и за междинни срокове.
Форуърдни контракти над една година обикновено са изключение - Когато сделката е с премия, това означава, че лявата котировка (спот-курс) е с по-ниска величина от дясната котировка (форуърд-курс).
Противоположно на това, когато сделката е с дисконт (отбив), лявата котировка (спот-курсът) е по-висока от дясната (форуърд-курса). Естествено е котировките също да се дават и по отношение "купува" и "продава".
Основен фактор при определяне на форуърдните курсове при съответните сделки е лихвеният диференциал на търгуваните валути (лихвените проценти по валутните депозити на европазара). Практически лихвените проценти са тези, които определят дали форуърдните контракти ще бъдат с премия или с отбив.
Фючърсна валутна сделка - тя е такава сделка, при която се търгуват стандартни количества валути при стандартни условия и срокове. Най-силно фючърсните сделки са развити на фондовите и стоковите борси. Фючърсните сделки имат някои съществени отлики от обикновените форуърдни сделки.
При тях срокът е стандартизиран. Обикновено се практикуват стандартни срокове от 30,45, 60 и 90 дни. Фючърсните сделки се осъществяват на съответната борса (фючърсна борса). На фючърсния пазар сумите по сделките са стандартизирани и са сравнително по-малки на величина - за да се направи голяма фючърсна сделка е необходимо да се сключат редица отделни контракти (които са стандартизирани). Форуърдите се осъществяват най-често с цел хеджиране на валутен риск или извършване на спекулативна инвестиция.
Курсът по форуърдните сделки е свързан с курса по касовите оперции. Форуърдния курс може да бъде с премия или отбив спрямо спот курса. Важен момент при тези сделки е определянето на форуърдните дати. Механизмът на сключване на тези сделки е : -Клиента заявява желанието си да сключи такава сделка. Той обявява желаното количество валута което иска да закупи или продаде на банката , курс, падеж на сделката
Банковият дилър изчислява своя форъурден курс, съдържащ лихвеният диференциал и печалбата на банката.
При готовност на банката да сключи сделката, дилърът прави потвърждение по телекса, като посочва сумата, курса и падежа на сделката. След потвърждаване на сделката дилър предприема действия в най-кратък срок да покрие позициите си, при наличието на риск.
Суапова сделка - При суаповата валутна операция се съчетават покупко-продажбите на две валути при условията на незабавна доставка (размяна на ефектите) с едновременна обратна сделка (противоположна, контрасделка) на определен срок със същите валути. Така практически тези сделки (при пълното съвпадение на сроковете и сумите) не създават открити валутни позиции.
Тази особеност на суаповите операции ги прави подходящи за - осъществяване на търговска сделка с валути; придобиване на валута, необходима за плащане на определена дата, като се изключва предварително рискът от промяната на валутния курс;средство за предпазване или минимализиране на риска;диверсифициране на валутните наличности или резерви; кредитиране на съответния контрагент; подкрепа между централните банки във връзка с поддържане предимно курса на "падащата" валута на международния валутен пазар.
Опционни сделки - При опционната валутна операция контрагентите се обвързват чрез съответен договор да купят или да продадат дадена валута на определена цена в рамките на договорен срок. Носителят на правата по договора избира дали да осъществи трансфера според условията, заложени в контракта. Опцията може да бъде взаимна (двустранна), но обикновено тя е в полза на единия от контрагентите. Когато опцията е в полза на купувача, тя се нарича кол-опция, когато е в полза на продавача, тя се нарича пут-опция. За разлика от фючърсната и форуърдната сделка, при които се пораждат реални задължения да се закупи или да се продаде чужда валута, опционните контракти дават на купувача си правото да избере дали да изпълни или да се откаже от нейното изпълнение.Затова си право купувачът заплаща на продавача определена премия при сключването на сделката.
В международната практика се използват три типа опции: европейски, американски и азиатски. Европейски тип опции - правото за покупка или продажба се упражнява на определена дата. Отбелязва се: put, call (с малки начални букви). Американски тип опции - правото може да се упражнява през целия период до определена дата. Отбелязва се: Put, Call (с големи начални букви). Азиатски тип опции - правото се осъществява автоматично, при положение че опцията е включена в цената, т.е. когато цената на опцията е по-изгодна от пазарната цена.
С валутна позиция в банковата и валутната практика се означава това съотношение, което ежедневно и ежечасно се формира между обема на сключените сделки за един ден в една и съща валута. Тези различни сделки могат да съвпадат по обем (величина), но могат да се различават. Поради това валутната позиция може да бъде два основни вида:
Затворена (закрита, покрита). Когато има равенство между извършените покупки и продажби в една и съща валута (например американски долари), валутната позиция в американски долари е закрита (затворена, покрита). Това означава, че по направление купува и по направление продава в тази валута има еднаква величина, т.е. има равенство между обема на продадените и купените американски долари.
Отворена (открита). При откритата валутна позиция има неравенство между обема (величината) на сключените сделки в една и съща валута. Това неравенство може да бъде в два варианта (в две посоки): или купените валути (в примера американски долари) да са повече, или обратно: продадените долари през деня да са повече от купените през същото време.
В зависимост от това, откритата валутна позиция може да бъде два варианта:
Къса валутна позиция. Това е ситуация, при която продадените валути са повече от купените (за деня).
Дълга валутна позиция. Налице е, когато банката е купила повече от дадената валута, отколкото е продала от същата валута.
Открита валутна позиция е левовата равностойност на разликата между активите и пасивите на банката в отделна чуждестранна валута и общо за всички чуждестранни валути.
Банката има открита дълга валутна позиция, когато левовата равностойност на активите е в чуждестранна валута превишава левовата равностойност на пасивите е в чуждестранна валута.И има открита къса валутна позиция, когато левовата равностойност на активите 6 в чуждестранна валута е по-малка от левовата равностойност на пасивите 6 в чуждестранна валута.
Банките са длъжни да спазват ежедневно:I. Максимално съотношение в размер, определен в нормативните актове между откритата позиция във всяка чуждестранна валута и размера на собствения й капитал (капиталова база), с изключение на валутата "евро".II. Максимално съотношение в размер, определен в нормативните актове между нетната открита валутна позиция и размера на собствения й капитал (капиталова база), с изключение на валутата "евро".
Банките извличат данните за отделните елементи при определяне на валутните позиции от счетоводните си регистри. Преизчисляването на чуждестранните валути в левове се извършва по обменните курсове на Българската народна банка за деня, за който се отнасят изчисленията.
Откритите дълги или къси валутни позиции на банките се определят от следните елементи:балансовите активи и пасиви в чуждестранна валута (балансова стойност); задбалансови активи и пасиви в чуждестранна валута; сделки в чуждестранна валута и благородни метали (спот, форуърд, cyan, фючърс, опции и др.).
Банките приемат правила за управление на валутните позиции, които съдържат - вида на валутните сделки, които извършват; организационната структура и функциите на звената, извършващи валутни сделки; компетенциите и отговорността на ръководителите и отделните служители;
Документите за изжвър6ване на покупко-продажба на валута са – общи условия, декларация по закона ЗМИП и заявка за покупка.
Примерна приложна задача
Международни пазари
|
Български обменни бюра
|
валута
|
купува
|
продава
|
валута
|
купува
|
продава
|
EUR/USD
|
1.4732
|
1.5032
|
EUR/BGN
|
1.923 лв.
|
1.957 лв.
|
GBR/USD
|
2.0014
|
2.9344
|
USD/BGN
|
1.297 лв.
|
1.320 лв.
|
USD/CHF
|
1.0580
|
1.0935
|
GBR/BGN
|
2.823 лв.
|
2.875 лв.
|
USD/JPY
|
113.54
|
114.98
|
CHF/BGN
|
1.203 лв.
|
1.224 лв.
|
Вида на котировка на валутите е пряко.
Имаме активен фиксинг. Привързан и кръстосан
Намиране на валутен марж: например намерете маржа (спреда) между щатския долар и швейцарския франк –
1.0935 – 1.0580 = 0.0355 $
Сподели с приятели: |