Тема Електронен пазар Основни характеристики на електронните пазари



Дата18.12.2018
Размер103.44 Kb.


Тема 2. Електронен пазар

    1. Основни характеристики на електронните пазари

1/ Те нямат ограничения за времето и пространството – отворени са 24 часа, 7 дни в седмицата и 365 дни в годината за всеки участник, който чрез Интернет има достъп до тях, без значение на географското местоположение.

2/ Те предоставят улеснен достъп до информацията – стандартните отворени компютърни мрежи позволяват лесен достъп до информацията.

3/ Те се реализират с ниска цена на транзакциите – цената на транзакциите за всяка фаза на операциите е много ниска в сравнение с традиционната цена.

Електронните пазари осъществяват координацията на бизнес дейностите, като използват пазарните механизми чрез:

1/ Глобализация на пазарите.

2/ Отвореност на пазарите и лесен достъп до тях.

3/ Заместване на използваните досега механизми, особено на йерархичните.

Електронният пазар е ключова част от европейската икономика, като дейността му се изчислява на около 16% от БВП на ЕС (2004/2005). Закупуването и доставянето на стоки и услуги по Интернет е решаващо за конкурентоспособността на Европейския съюз да създава нови възможности за европейския бизнес, твърди комисарят по вътрешния пазар Чарли Маккрийви. Освен това този сектор влиза на първо място в плановете на Европейската комисия за облекчаване на административния товар в Европейския съюз.

Благодарение на развитието на компютърните и телекомуникационните системи се осигурява интерактивна, мултимедийна информация, която променя начина за осъществяване на бизнеса и води до изграждане на електронни пазари.

Електронните пазари възникват в резултат на използване на новите информационни и телекомуникационни системи за подпомагане на търговските транзакции. Те са логическото пространство, където си взаимодействат участниците в пазарите и осигуряват инфраструктурата и услугите за осъществяване на пазарните транзакции. Електронните пазари, за разлика от класическите физически пазари, преодоляват ограниченията на времето и пространството, като предлагат еднакви възможности на малките и големите фирми. На тях могат да се съществяват всички фази на пазарните транзакции, като за новопрохождащи пазари често се достига само до информационната фаза.

Електронните пазари са глобални информационни структури, които покриват земното кълбо и свързват голям брой продавачи и купувачи в единна система, която стабилизира цените чрез създаване на конкуренция в световен мащаб. Те позволяват да се създадат нови продукти и услуги чрез интегрирането на досега съществуващите в глобален мащаб. Електронните пазари са двигателят на глобализацията на пазарите и на глобалната дистрибуция, на икономическа активност на участниците в тях. Традиционната пазарна теория определя пазарите като места за размяна, където общото търсене се среща с общото предлагане. Пазарите координират икономическите дейности чрез конкуренция и обслужват размяната на продуктите и услугите. Те са динамично променяща се среда, която подпомага избора на решението на участниците в него. Традиционната пазарна теория опростява значително нещата. Тя приема пълна прозрачност на пазарите, пълна информационна осигуреност и перфектна конкуренция. На практика се прилагат смесени форми, като се осъществява коопериране на отделните участници в пазарите. То позволява на участниците в пазарите да се договарят с цел получаване на взаимни предимства. Кооперирането се осъществява не само на фирмено ниво, а и на ниво за общи научноизследователски дейности, за общи проекти или маркетингови проучвания. Влиянието на информационните и комуникационните технологии и по-специално групуер технологиите е огромно именно при координиране на бизнеспроцесите на участниците в пазарите. Съвременните технологии позволяват да се намали драматично цената на пазарните транзакции. Това води и до появата на понятието електронни пазари. Електронните пазари са пазарно пространство, което използва информационните и комуникационните технологии за осъществяване на всички транзакции чрез интерактивни, мултимедийни системи. Те допринасят за реализиране на идеалните икономически пазари като абстрактно място за размяна, при наличие на пълна информация и незначителна цена на транзакциите. Състезанието за спечелване на предимства между продавачите, търговските посредници и купувачите е неизбежно. Бизнес организациите трябва да са наясно как да се включат в електронните пазари, да създадат печалба и да изпреварят конкурентите си. В зависимост от управляващите могат да се дефинират три вида електронни пазари - управлявани от продавачите, от купувачите и от неутралните търговски посредници.

Резултатът от въвеждането на електронните пазари е увеличаване на конкуренцията, разширяване на творчеството и преструктуриране на икономиката. Електронните пазари се превръщат в инструмент за повишаване на конкурентоспособността и трябва да се изучават и използват от организациите.

Икономическите процеси изискват продуктите и услугите, които се доставят от производителите, да бъдат предложени на потребителите. Пазарите са координаторите на тези процеси, като предлагат съвкупност от транзакции при процесите на размяната. Транзакциите между участниците в пазарите са градивните елементи на пазарите. Те съответстват на краен брой процеси на взаимодействие между различните участници, които изпълняват определени роли. Целта на транзакциите е да се постигне търговско съгласие между производителите и потребителите, т.е. да се сключи договор, който да съдържа всички елементи на процеса на размяната - стартиране, организиране и размяна на продуктите и услугите по най-ефективния начин. Този договор определя също така следващата реализация на продуктите и услугите, разплащанията и т.н.

Един опростен модел на електронен пазар има вида:


Финанси


Услуги

Логистика






    1. Фази на пазарните транзакции

Пазарното пространство осигурява логическото пространство и инфраструктурата за взаимодействие между участниците в пазарите. Могат да се разгледат четири фази при осъществяване на процесите по координиране на пазарните механизми:


Търсене и събиране

на информация



Предлагане

Информационна фаза



Договор

Фаза договаряне

Плащане и получаване на стоката

Фаза реализация

Употреба

Фаза следпродажбено обслужване

1/ Търсене и събиране на информация. Всички участници в процесите, които протичат на пазарите, се нуждаят от информация. Потребителите - от информация за продуктите и услугите, които са достъпни на пазара, характеристиките на стоките, доставчиците и условията за доставка, цените и т.н. Производителите - от информация за пазарната ситуация, потенциалните клиенти, техните желания и възможности и т.н. Необходима е и допълнителна информация за пазарната ситуация, отраслови и технологични тенденции. Резултатът от фазата е списък с потенциални партньори на пазара и техните предложения или желания. Фазата приключва с подготвяне на офертите.

2/ Договаряне. След събирането и оценяването на информацията участниците в пазарите осъществяват контакти с потенциалните партньори, уточняват се условията и сроковете за доставките, плащанията, гаранциите, допълнителните услуги и т.н. Резултатът от фазата е договор, който регулира правата и задълженията на страните по време на реализацията (сетълмента) на транзакциите и след изпълнението на операциите. Може да се установи и правната страна за бъдещите транзакции.

3/ Реализация (сетълмент). Извършват се физическите транзакции, като в зависимост от продуктите и услугите се осъществяват различни подтранзакции. В случай на физически продукти транзакциите могат да са пакетиране, складиране, транспортиране, застраховка, митнически операции и т.н. В тази фаза се инициират и произволни транзакции като закупуване на бъдещи услуги или застраховки. Физическата размяна на стоките се съпровожда от поток от информационни и финансови транзакции. Резултатът от фазата е размяната на продуктите и услугите, които вече са притежание на клиентите при процеса на размяната.

4/ Следпродажбено обслужване. Поддържат се гаранционно и следгаранционно продуктите и се удовлетворяват променящите се нужди на клиентите по време на използването им. Клиентите се информират за нови или променени решения или условия при ползването на продукта или услугата. Резултатът от фазата е установяване на тясно сътрудничество между страните в транзакцията.

Този и много други примери показват зараждането на места за електронни пазари, които се управляват от компютризацията на една или няколко фази на пазарните транзакции. Докато преобразуването на фазите на договаряне и реализация (сетълмент) може да се разглежда като автоматизация (например в индустрията и администрацията), то фазата на информационното осигуряване се трансформира революционно. С масовото навлизане на Интернет, WWW и информационното общество ставаме свидетели на изграждането на глобално електронно пространство. Цената на информационните транзакции се редуцира постоянно, появяват се нови услуги на много ниски цени, като повечето от тях са напълно автоматизирани.


    1. Пазарни участници – видове и характеристика

Участниците в електронния пазар от гледна точка на маркетинговия диструбуционен канал са:

1/ Доставчици – те са в началото на информационната верига и обуславят съществуването на останалите участници. Доставчиците представят своите суровини, помощни материали, резервни части и др. с помощта на специализирани Web – сайтове. За разлика от физическата икономика в електронния пазар нуждата на потенциални клиенти от начални суровини, материали, части и др. се удовлетворява посредством анализиране и обработване на предоставяната в Интернет информация чрез Web – сайтовете на доставчиците. Посещенията на тези сайтове се отразяват в съответни бази данни (изисква се от посетителя регистрация с име и e-mail) и така от маркетолози може да се анализира събраната информация и да се направят изводи за предпочитанията на посетителите на сайта – кои страници се разглеждат най-често, колко време се застоява посетителят на всяка една страница, колко често се връща той към сайта, кои материали купува и др. (история на клиента).

2/ Производители на стоки и услуги –разглеждат се в два аспекта:

А) Класически производител, който произвежда реална стока или предлага реална услуга във физическия свят, но предоставя своя продукт за продажба в Интернет чрез специализирани Web – сайтове. Целта му е основаване, развиване и поддържане на електронен бизнес.

Б) Производител на Web – сайтове – обикновено това е екип от софтуерна фирма, който проектира, създава, внедрява и поддържа специализираните Web – сайтове за конкретен производител на реалните стоки и услуги. Възможно е самият реален производител да си създаде информационно звено, което да реализира информационното обслужване по отношение на специализираните Web – сайтове.

Самият сайт трябва да осигурява възможности за избор на стоки и/или услуги, заявяване на избраните продукти, плащане (с електронни средства или при доставката) и доставяне (проследяване на доставката по електронен път).

3/ Търговци – по принцип търговците могат да се смятат за производители на услуги, но обикновено се представят в отделна категория. Електронните търговци оперират с помощта на специализирани Web – сайтове и се схващат по-скоро като търговци на дребно в Интернет, т.е. насочени към приложението бизнес към потребител. Предимствата на електронната спрямо физическата търговия са достатъчно много и ще бъдат разгледани в глава 19.

4/ Клиенти и купувачи – разделяме посетителите на специализираните Web – сайтове на доставчици, производители и търговци в два вида:

А) Клиент – всеки потребител на Интернет, който сърфира из мрежата, посещава сайтовете на доставчици, производители и търговци, разглежда ги и ги напуска, без да закупи някакъв продукт чрез тях. Клиентът е консуматор на услуга, предоставяна от Web – сайтовете – ползва Интернет за събиране на лична информация, за развлечение и др. Въпреки че той не закупува продукт, неговото присъствие се отчита и се правят съответни изводи.

Б) Купувач – това е клиент, който пристъпва към сключване на сделка, т.е. той избира продукт, заявява го, плаща го (чрез електронен оператор или при доставката) и очаква доставката, като необходимата за това информация му се предоставя по електронен път.

5/ Институции за финансови услуги в Интернет – най-често това са банки, които осъществяват финансови транзакции през Интернет. Тези институции използват Интернет като нов канал за дистрибуция с цел да предлагат комплексни продукти с адекватно качество на по-ниски цени и на по-голям брой потенциални потребители. Във финансовите транзакции през Интернет съществува определен риск и за неговото контролиране и избягване се ползват определени техники и стандарти, както и специални протоколи за пренасяне на финансова информация през Интернет като SSL и SET. Основните изисквания при трансфера на финансова информация се състоят в еднозначно установяване на идентичността на банката и нейния клиент и кодиране на информацията. Нужен е електронен подпис за правно обвързване на обмена на данните.

6/ Спомагателни звена по информационната верига – служат за намиране на необходимата информация от горните пет вида участници в електронния пазар. Те могат да се разделят на две категории:

А) Машини за търсене – това са специализирани Web – сайтове, които денонощно претърсват Интернет (по отношение на сървъри за Web) и категоризират намерената информация в собствени бази данни. По зададен от потребителя критерий (най-често ключова фраза) те предлагат Web - адреси на сайтове, съдържащи търсената информация. Огромна популярност притежава www.google.com (за нас www.google.bg).

Б) Портални сайтове – обединяват много и различна информация в един сайт, като предоставят и хипервръзки към други сайтове, както и полета за записване на ключови фрази за търсене на нужна информация.



В зависимост от това, кой управлява електронните пазари, са възможни три модела, а оттам и три стратегии на участниците в тях:

  • Пазари, управлявани от продавачите – продавачите са в най-неизгодна позиция при е-бизнеса, защото се конкурират с останалите производители в прозрачна среда. Те печелят от редуцираните цени на транзакциите при електронния бизнес. Стратегията им е бързо да изграждат пазари, управлявани от тях и да предотвратяват възможностите на купувачите да намаляват цените на стоките и услугите

  • Неутрални пазари, управлявани от търговски посредници – търговските посредници имат ясни възможности за добавяне на стойност. Тяхната стратегия се ръководи от нуждите на продавачите и купувачите. Те трябва да намерят начин да интегрират бизнес процесите си с тези на клиентите и да избягват отрасли, където продавачите или купувачите имат власт. Стратегически печеливши са области, където се работи анонимно или където се генерира информация от транзакциите

  • Пазари, управлявани от купувачите – стратегията на купувачите е ясна -­ те могат малко да загубят от възможностите на продавачите да анализират потребителското им поведение и покупателните им способности, а могат да спечелят много от конкуренцията между продавачите. Печелившата им стратегия е да организират колкото е възможно по-бързо пазари, управлявани от тях.

Каталог: sandalski -> Biznes s Internet
Biznes s Internet -> 10. системи за управление на отношенията с клиентите (crm) 10 Определение за crm crm
Biznes s Internet -> Тема 11. Системи за информационен анализ на данни (data mining) 11 Същност на Data Mining
Biznes s Internet -> 12. Системи за съхраняване на данни – Data Warehousing 12 Основи на концепцията Data Warehousing
Biznes s Internet -> Тема Интернет маркетинг Основна функция
Biznes s Internet -> Тема Интернет икономика Основни понятия
Biznes s Internet -> 9. Управление на веригите за доставки scm
Biznes s Internet -> Тема 14. Електронен магазин 14 Същност на електронния магазин Електронният магазин
Biznes s Internet -> 6. Маркетингови информационни системи (мис) Бизнес информационни системи определения, организиране и
Biznes s Internet -> Тема Електронна търговия Определения и влияние върху бизнес дейностите


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница