Тема личността на мениджъра



страница1/6
Дата16.12.2017
Размер1.03 Mb.
#36874
  1   2   3   4   5   6
ТЕМА 3. ЛИЧНОСТТА НА МЕНИДЖЪРА
За правилното протичане на дейността в една организация голямо значение има личността, която я ръководи. Личността на мениджъра съчетава у себе си разнообразие от индивидуални характеристики от които зависи успеха на управленската дейност. Мениджърът трябва да успее да овладее цялата дейност във фирмата, за да може да види конкретните проблеми и да набележи подходящата стратегия за тяхното решаване.

По своята същност управленска дейност се изразява в планиране, организиране, насочване, регулиране, контролиране дейността на хората, стоящи на по-ниско управленско ниво, с цел оптималното функциониране и развитие на организацията.

Ръководството се изразява в управление на хората за да се постигнат предварително поставените цели на организацията. Това ги обединява за реализация на няколко основни дейности свързани с тези цели. Мениджърът, като ръководител на организацията изпълнява някои основни функции: избор на цели и целеполагане, организиране на дейността, мотивиране и стимулиране на хората, контрол и оценка които изискват притежаване на определени личностни качества.

Ефектът от управленската дейност на мениджъра се свързва с умението му да вижда и решава проблемите, да набелязва целите на фирмената дейност и съответно пътищата, начините и средствата чрез които тези цели ще се постигнат. Това изисква от мениджъра компетентност при очертаване на стратегията и тактиката на фирмата, съчетани с творческо въображение и интуиция. Творческият характер в ръководната дейност на мениджъра предполага способност за търсене на нови оригинални решения във всяка ситуация, обосноваване на тези решения, способност да убедиш другите в тяхната ефективност. Това означава, че мениджърът, съчетавайки в себе си въображението и интуицията, т. е съзнателното и подсъзнателното, има ясна представа по отношение на това как ще изглежда крайният продукт или крайния резултат от дейността.

В книгата си ”Свидетел на историята” А. Хамър пише, че “За да можеш добре да ръководиш един бизнес са необходими три неща:

1. Да можеш трезво и реално да преценяваш фактите, като ги съчетаваш с въображение и предвидливост.

2.Да съчетаеш консервативното си чувство за сигурност с риска, поет в резултат на въображението.

3. Да съумееш да се предпазиш от сляпата вяра на необмисления риск.

Като организатор на дейността в определена организация от мениджъра е изисква да осигурява постоянната жизнеспособност на тази организация и постигане на поставените цели. Това означава, че той трябва да взема решения, свързани с подобряване на дейността в организацията и взаимодействието между нейните структурни звена

Дейността на мениджъра е свързана и с изпълнението на различни социални роли. Основната му социална роля е да ръководи формалната структура на организацията, което означава точно съчетаване на длъжностните роли в йерархична стълбица. Същевременно, управлявайки дейността на фирмата, той изпълнява и редица неформални роли, свързани с взаимоотношенията с хората, с които работи на различните нива на йерархия. Изпълнението на различните социални роли изисква поредица от качества свързани с отношенията между ръководителя и подчинените му.

Анализирайки дейността на мениджъра в една организация неизбежно стигаме до проблема за неговите индивидуални личностни характеристики и за необходимостта от самопознание. Първото условие, обуславящо ефективността в работата на мениджъра е възможността да опознае добре себе си и да оцени своите възможности. Всеки човек в по-голяма или по-малка степен си задава въпроса “Кой съм аз”. За мениджъра това насочване на вниманието и опознаване на себе си е задължително. За да може добре да управлява поведението на другите хора, да подбира най-подходящите стратегии и подходи за въздействие, да може да ръководи дейността в организацията към постигане на поставените цели са необходими психологически познания за личността. Той трябва да осъзнае своите умения, качества, особеностите на своите психични процеси, състояния и свойства. Индивидуалните особености на личността се отнасят до усещанията, възприятията, мисленото, паметта, речта, емоциите, чувствата, волята, темперамента, способностите. Вътрешният свят на личността и самоосъзнаването на своето “Аз” оказва влияние върху поведението на мениджъра, свързват се с представата за собствените възможности, самооценката, равнището на претенции, увереността и аспирациите в професионалната дейност.

На мениджъра са необходими психологически познания за личността и от гледна точка на уменията за правилна преценка на хората при подбора на персонала, сформирането на работни групи и екипи, създаване и поддържане на редица междуличностни отношения, разрешаване на конфликти.


3.1. ТЕОРИИ ЗА ЛИЧНОСТТА

В съвременната психология се очертава голямо разнообразие относно дефинирането на личността и аспектите в които тя се разглежда. Всеки от създателите на теория за личността разглежда в различен аспект определени нейни страни.

Един от първите автори, който се занимава с личностната проблематика е Уйлям Джеимс. Той разглежда две страни в човешката личност. Познаващото „Аз”, което характеризира човека като активен съзнателен субект и „мене”, представляващо всичко което може да се нарече нейна собственост. То включва три компонента: „материалното Аз”, притежанията на личността – дом, пари, дрехи, външен вид; „духовното Аз”, съвкупността от психически способности – опит, качества, знания, умения; „социалното Аз”, свързано е с функциите и ролите, които човек изпълнява и начина по който ги изпълнява.

Независимо от факта, че това е една от първите психологически теории за личността, виждаме, че оценката който човека прави за себе си и формира неговото самочувствие, се свързва с неговите качества, социалния статус и ролите които изпълнява.



Зигмунд Фройд защитава постановката, че човешките действия се определят от дълбочината на човешката психика. Разглежда психиката като формирана от три личностни инстанции – То (Id), Аз (Ego), Свръх аз( Super ego).

„То” изразява инстинктите, влеченията, желанията, присъщи на човешкия организъм. „То” е ирационален, инстинктивен, подчинен на принципа на удоволствието (желанието на човека да задоволи своите инстинкти, желания, влечения). Това са импулси и подбуди, които се явяват като източник на енергия и образуват движещите сили в поведението на личността. Фройд утвърждава ролята два основни инстинкта - Ерос (сексуален инстинкт, инстинкт за живот, за съхранение) и Танатос ( инстинкт за смърт, агресия, разрушение, жестокост, садизъм) и разглежда човешката жизнена дейност в резултат на борбата на тези две вечни сили, като двигатели на човешката активност.

„Аз” е израз на разумното поведение, на съзнанието и отговаря за вземането на решенията, насочването на дейността, чрез която да се удовлетворят желанията на човека. Азът действа чрез реалистичното, логическото мислене, самоконтролът, рефлексията, което прави човешкото поведение социално приемливо, ефективно, целесъобразно. Азът се подчинява на принципа на реалността – съобразяване с обстоятелствата, разумността, личната целесъобразност.

“Свръх - аз” включва морални ценности и норми, съдържа изискванията на обществото към индивида.. Това е механизъм, които пречупва първичните инстинкти на „То„ и кара човека да съобразява поведението си с изискванията на обществото. Действието на супер егото се осъществява чрез две подсистеми: съвестта и его - идеала. Съвестта, това е способността за критична самооценка, чувство за вина. Его - идеала се свързва с идеалното Аз, онова, което човек иска да постигне, да бъде. Когато човек постигне това, което иска да бъде, той се възнаграждава, изпитва чувство на самоуважение и гордост.

Според Фройд основен двигател на човешкото поведение са биологичните импулси и подбуди, които се явяват източник на енергия и образуват движещите сили в поведението на личността. Те оказват влияние върху Аза, който е израз на разумното поведение и се стреми да намери изход от оказаните въздействия. Върху Аза оказва въздействие и третият компонент в структурата на личността – Свръх - Аз. Той включва моралните ценности и норми и заставя Аза да се подчини на обществените норми, ценности и морал. Това означава, че Азът се намира в постоянен конфликт (вътрешен или външен) – коя линия на поведение да избере, подчинена на дълбоките биологичните импулси и подбуди, или на съвестта, морала и обществените норми.

Конфликтът поставя човека в състояние на напрежение, тревожност, съмнения, самообвинение, колебания. За да се съхрани и излезе от това състояние той прибягва до редица защитни механизми, които му помагат да отстрани безпокойството, да преодолее фрустацията, вътрешния конфликт, да запази своето самоуважението и самооценката. Защитните механизми се дължат на способността на Азът да откъсва от съзнанието определени съдържания и да ги изпраща в безсъзнанието. Механизмите за психологическа защита са следните:



Изтласкването е защитен механизъм, който отдалечава тревогата, нежеланите подтици, мисли, копнежи като ги изтласква към подсъзнанието и не ги допуска до съзнанието. Изтласкването е неосъзнато действие с което Азът се опитва да запази самоуважение. По този начин човек си спестява неприятните преживявания и запазва своята самооценка на високо ниво, но това не означава, че се освобождава напълно от безпокойството. Изтласканото преживяване се стреми да се върне в съзнанието, което създава голямо напрежение и изразходване на духовна енергия.

Проекцията е - защитния механизъм, чрез който човек прехвърля вината за собствените си недостатъци и грешки на някой друг или приписва своите неприемливи мисли, намерения, постъпки на други хора. Помислете си за онези мениджъри, които запазват своето самоуважение, като прехвърлят вината за собствените си грешки върху своите подчинени. Каква е цената на запазената самооценка?

Рационализацията е изопачаване на фактите така, че те да станат приемливи и оправдани както от самите нас, така и от другите. Изопачаването на факти с цел самооправдание може да доведе до лансиране на погрешни концепции, идеи, преувеличаване ценността на постигнатия успех. Това води до избягване на вътрешен конфликти, съмнения.

Реакцията е начин на защита от неприемливите желания чрез реализиране на активно поведение, характеризиращо се със социално одобрявани подбуди и постъпки. Чрез активност в социално ангажирани дейности хората могат да прикриват истинските си намерения и подбуди.

Заместване е защитен механизъм при който тревогата и напрежението могат да бъдат смъкнати чрез пренасочване на действието от недостъпен към достъпен обект.

Регресията е механизъм, който се задейства в ситуации на страх, безпомощност, неуспехи и се изразява във връщане на поведението към по-примитивни, лесно достъпни форми и модели на поведение.

Сублимацията е специфично трансформиране и насочване на жизнената енергия към социално желани действия.

Моделът на Фройд за човешката психика дава възможност да се разглежда психиката като динамична структура, регулираща човешкото поведение. Вижданията на Фройд за трите принципа на психическата дейност: принципа на удоволствието, принципа на реалността и принципа на постоянството се явяват в ролята на мотивационни стимули, формиращи поведението на човека.

Принципът на постоянството изразява стремежа на човека да поддържа в едно относително постоянно ниво психическите си процеси. Принципът на удоволствието се състои в желанието на човека да задоволи своите инстинкти, желания, влечения. Принципът на реалността се изразява в противоположната сила, която трябва да регулира безсъзнателните стремежи за получаване на удоволствие в съответствие с изискванията на реалния свят. Тук на преден план възниква въпросът за конфликтната природа на човека.

За Фройд психологическият конфликт е също двигател в човешкото поведение. Психологическият конфликт води човека до кризисни ситуации, за чиито преодоляване се задействат редица психологически механизми на защита. Те показват от една страна, колко е силно е усещането за „Аз” у човека. Той е готов да се бори със всички средства (съзнавани – несъзнавани, рационални – нерационални) за запазване на своята самооценка и самоуважение. От друга страна, използването на психологически защити с цел да се преодолее фрустацията, безпокойството, вътрешния конфликт у хората, води до неправилно възприемане на реалната действителност, събитията, неадекватни форми на поведение, което влошава взаимоотношенията между хората.

Тези разбирания за същността на личността и регулацията на нейното поведение имат важно значение в дейността на мениджъра. Познаването на човешката психика е едно от условията за доброто управление на човешкото поведение.

Друго наложено виждане за личността в психологическата литература е становището на К. Платонов. Той разглежда структурата на личността формирана от биологично обусловени елементи и елементи формирани под влиянието на социалните условия на живот.

К. Платонов разработва модел за динамична функционална структура на личността съставена от четири подструктури:

-подструктура на насочеността на личността. Тя включва желанията, интересите, мотивите, насочеността, убежденията на човека. Формира се по пътя на възпитанието.

- подструктура на социалния опит - влизат придобитите от човека знания, умения, опит по пътя на обучението;

- психическа подструктура - тук се включват всички психически процеси, станали свойства на личността - усещания, памет, въображение, мислене, емоции, чувства, воля;

- биологично обусловена подструктура - тук се включват темперамента, половите и възрастови особености, типологичните особености на висшата нервна дейност, които определят някои свойства на личността. Те не са свързани със социални явления, а са израз предимно на физиологични особености на организма;

Табл.3.1.



Структура на личността ( по К. К. Платонов )

N

Подструктури на

личността



Компоненти на

подструктурите



Средства за въздействие

1.

Насоченост и

нравствени качества



Убеждения

Идеали


Интереси

Възпитание

2.

Опит

Знания

Умения


Обучение

3.

Индивидуални

особености на

на психичните

процеси


Интелектуални

Емоционални

Волеви


Упражнение

4.

Темперамент

Холеричен

Сангвиничен

Флегматичен

Меланхоличен



Тренировка


Хуманистична теория за личността. Вижданията на хуманистичната теория за личността се свързват предимно с американския психолог Ейбрахъм Маслоу. Според хуманистичното становище човешките същества имат по-голям потенциал, отколкото реализират. Маслоу вярва, че ако можем да отприщим този потенциал, ние можем да достигнем идеално състояние на съществуване, което той открива в себеактуализиращите се личности.

Основните подбудителни сили в поведението на личността, според Маслоу, са потребностите, които обуславят съответните мотиви. Подбудителният принцип на действие на потребностите се свързва с виждането на автора за развитие на една нормална здрава личност, която има възможност да разгръща своите заложби и тяхното пълноценно реализиране.

Моделът на Маслоу за подбудителните сили на личността е подчинен на принципа на йерархията. Всяка нова потребност, от по-високо ниво се появява след като предходната е задоволена. Първите потребности, които човек задоволява са физиологичните потребности - нуждата от храна, вода, въздух, които са жизнено значими за оцеляването. На второ място потребностите от сигурност. Те включват нуждата от стабилност, закрила, ред и свобода от страх и тревожност. След като сме постигнали определено ниво на сигурност пристъпваме към задоволяване на потребностите от третото ниво - потребностите от принадлежност и любов. На четвърто място се намират потребностите от уважение. Маслоу разграничава два типа потребности от уважение: уважение получено от другите (възхищение, статус, слава) и самоуважение (самооценка). След като се задоволят напълно или частично тези потребности се появява потребността от себеактуализация. Себеактуализацията може да се определи като най-висше развитие и най-пълно използване на способностите ни, осъществяване на всички наши качества и възможности. Това, като казахме, е виждането на автора за развитие на една нормална здрава личност.

При изследване на себеактуализиращите се личности Маслоу започва да разбира, че тези хора имат по-различна мотивация, нещата, които ги мотивират са по-различни. Това го кара да предложи друга теория за мотивацията на себеактуализиращите се хора, която нарича линия на растежа или мета мотивация (отвъд мотивацията). Мотивацията представена в йерархичния модел на Маслоу се свърза с напрежението на потребностите. За да редуцира това напрежение човек се стреми да задоволи своите потребности, което го мотивира към определена дейност. Себеактуализищите се хора се ръководят от по-различни, по-висши мотиви, свързани с осъществяване на възможностите си за познание и разбиране на света около себе си, непрекъснато реализиране на вътрешния потенциал, признание, съдба. При мета мотивацията човек не се опитва да компенсира дефицита или да редуцира напрежението породено от потребностите. Целта е да се обогати, да израства, да съзрява, да се развива. Тази мотивация образува специфична мотивационна линия на поведението – линя на растежа.

Психологическата концепция за самоактуализиращата се личност възниква във следфройдиската школа и изразява убеждението, че човек по природа е добър и, че той трябва да се развива. Необходимостта от реализация се разглежда като вродена природа на човека, като потребност от самоактуализация.

Маслоу установява някои общи личностни характеристики на самоактуализиращите се личности (Шулц, 2004, 90):



  • Ефективно възприемане на реалността. Самоактулизиращите се хора възприемат света обективно. Те не възприемат света такъв какъвто биха искали или имат нужда да бъде – разглеждат го такъв какъвто е. Разчитат само на собствените си преценки и възприятия, като това не включва пристрастие или предварително мнение.

  • Общо приемане на природата, другите и себе си. Себеактуализиращите се хора приемат себе си, слабостите си и силните си страни, без да се оплакват или притесняват. Те приемат природата си такава каквато е. Маслоу пише: „Човек не се оплаква от водата, че е мокра, или от скалите, че са твърди, или от дърветата, че са зелени” това е естествено състояние на нещата, по същия начин е естествена и природата на себеактуализиращите се хора. И тъй като те спокойно приемат своята природа, не им се налага да изкривяват или фалшифицират информацията за себе си. За тях не е характерно защитно поведение, да се крият зад маски и социални роли. Те са спокойни, чувстват се удобно със себе си, и са еднакво толерантни към недостатъците на хората.

  • Спонтанност, простота и естественост. Себеактулизиращите се хора се държат по открит и директен начин, лишен от преструвки, не крият чувствата си, т.е. държат се естествено в съответствие със своята природа. Не са агресивни и бунтари, внимателни и тактични към другите.

  • Фокус върху проблемите извън себе си. Това са хора изключително отдадени на работата си. Имат чувство за мисия, което ги поглъща и на което те отдават цялата си енергия. Обичат работата си, тя е нещо, което те искат да вършат, нещо, което трябва да вършат. Чрез пълното отдаване на работата си себеактуализиращите се хора са способни да постигната осъществяване на мета потребностите си – не се ангажират в работа заради пари, слава или власт, а защото тя развива техните способности, кара ги да израстват до най-високото равнище на своя потенциал, поглъщането в работата им носи най-голямо удовлетворение.

  • Потребност от усамотение и независимост. Себеактуализиращите се хора имат нужда от отделяне и уединение. Не избягват контакти със хората, но не изглежда и да се нуждаят много от тях. Тяхното поведение е независимо, центрирано върху Аз, което означава, че те имат способността сами да преценяват, да достигнат до решения, да управляват мотивацията и да са самодисциплинирани.

  • Автономно функциониране. Поведението на тези хора се характеризира с автономност по отношение на социалната и физическа среда. Те не са мотивирани от потребностите с присъщата йерархия на тяхното задоволяване. Ръководят се от мотивацията за растеж, която идва от вътре, от самите тях.

  • Непрекъсната свежест на оценяването. Притежават удивителната способност непрекъснато да оценяват високо преживяванията си със свежо чувство за удовлетворение, учудване, независимо от това колко пъти се повтарят. Изпитват непрекъснат трепет и възторг пред разнообразните прояви на живота, които обикновения човек дори не забелязва.

  • Социален интерес. Себеактуализиращите се хора изпитват остро чувство на принадлежност към човешкия род, дълбоки, силни чувства на емпатия и обич към човешките същества. Готови са да помогнат на човечеството, защото се чувствата членове на едно семейство – човешката раса.

  • Междуличностни взаимоотношения. Характерна особеност е това, че те са способни на по-голяма любов, по-дълбоко приятелство, по-пълна идентификация с останалите хора. Техните междуличностни отношения се характеризират с по-голяма интензивност, но с по-малък брой , тъй като предпочитат контакти с хора, които споделят техните ценности и имат техните индивидуални особености.

  • Демократичен характер. Това са личности, които приемат всички хора независимо от тяхната социална класа, образователно ниво, политически и религиозни виждания, раса и цвят. Те не само не показват превъзходство, но са и готови да се учат от всеки, който може да им открие нещо ново.

  • Разграничаване между средства и цел. Себеактуализиращите се личности ясно разграничават средствата от целите. За тях целите са много по-важни от средствата, тъй като те са устремени към целта. Но и самият път към нея също представлява интерес.

  • Невраждебно чувство за хумор. Хуморът на самоактуализиращите се хора е философски, присмиване на човечеството като цяло, но не и на отделни човек. За тях е характерна самоиронията, мекото чувство на хумор към себе си, към работата.

  • Творчество. Себеактуализиращите се хора са оригинални, находчиви, новатори. Креативността е основа характеристика на тези хора, проявяваща се в оригиналност, изобретателност. Каквото и да прави креативният човек, той го прави по специфичен начин, защото влага своето творческо виждане.

  • Отпор на натурализиране. Себеактуализиращите се хора са самостоятелни и автономни, способни да се противопоставят са социалния натиск да действат и мислят по определен начин. Тези хора живеят в рамките на дадена култура, не нарушават нейните правила, но в същото време са вътрешно независими от нея. Ако възникне въпрос от голямо личностно значение, те ще предизвикат открито правилата и нормите на поведение.

Представените характеристики на Маслоу за себеактуализиращите се хора, разкриват портрета на хората способни да поведат другите след себе си. И може би най-съществената характеристика е творчеството. Чувството, че твориш, че създаваш нещо е силен мотивиращ фактор в човешкото поведение.


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница