Тема на дисертацията: "Аудиовизуални медийни услуги"



Дата15.01.2018
Размер139.3 Kb.
#47670
Рецензия
от проф. д-р Руси Маринов,

член на научното жури за присъждане на образователната и научна степен „Доктор” на Юлиана Минчева Кънчева


Тема на дисертацията: "Аудиовизуални медийни услуги"
Дисертацията се състои от 6 глави, увод, заключение, приложения и библиография с общ обем 360 страници.

Предмет на изследване са характеристиките на новата медийна комуникационна система, изградена от симбиозата между конвенционалните и новите медии, аудитории, технологии и услуги, както и всички процеси на взаимодействие, протичащи помежду им. В дисертацията се поставят следните основни цели: да се анализира до каква степен съвременните канали и средствата за общуване, които са на едно съвсем ново еволюционно равнище, влияят на комуникационните процеси; да се направи оценка доколко дигиталната медийна среда изгради принципа на индивидуализма и създаде нов тип отношения - хоризонтално-мрежови комуникации, интерактивни и социални структури и общности, превърнати в проводник на една мултикултурна индустрия. Основната посока на изследването е да се проследят предпоставките и процесите на зараждане, развитие и потребление на аудиовизуалните медийни услуги като икономически, културни и обществени услуги. Формулирането на целите се основава на разбирането, че аудиовизуалните медийни услуги са следствие и от многообразието на технологичните средства, използвани за предоставяне на аудиовизуални продукти - телевизия чрез интернет протокол, мобилни приложения, онлайн видео архиви и други.

Темата на дисертацията е актуална, изследванията са направени компетентно и професионално, в бъдеще все повече ще разчита на новите медийни и мрежови платформи, за да се осигури качествена информация на аудиторията. Както се отбелязва и в дисертацията, в глобален мащаб медийната индустрия е в процес на трансформация под влиянието на икономически процеси, както и бурното развитие и промени, които се осъществяват в сферата на комуникационните технологии.

Въпросите, разработени в дисертацията имат приложение в практиката и ще се актуализират и променят заедно с развитието и усъвършенстване на информационните, комуникационни, медийни и Интернет технологии. За реализирането на целите е направен анализ на теоретичната рамка на проблематиката и документен анализ чрез източници. Основната информация за аудиовизуалните медийни услуги е в научни публикации, научни трудове, законодателство, директиви, изследвания и данни. Докторантът, за да докаже тезата си, прави преглед на наложените и използвани до момента принципи, понятия и практики в сферата на аудиовизуалните услуги. Разглеждат се основните аспекта на медийната комуникация–теория, технология, общество и съвременните комуникационни средства. Проследява се подробно появата и развитието на новите, дигитални медийни технологии като се дефинира тяхната същност, принципи, видове нови медии и се посочват някои тенденции, които се налагат в практиката.



За постигането на целите и потвърждаване на тезата, се разглеждат и анализират задълбочено множество литературни източници и редица изследвания и доклади на водещи международни изследователски институти и браншови организации. Резултатите, които се извеждат накрая във всяка част са базирани на дедуктивния метод. Може да бъде отбелязано, че съдържанието на представения дисертационен труд е в пълно съответствие на разработваната тема. Целите са дефинирани ясно и професионално. Докторантът е запознат добре със същността на проблемите, имащи отношение към аудиовизуалната продукция, същност на съвременните медийни реалности, медийната и комуникационна политика, медийната концентрация и някои проблеми на прехода към дигиталните медии, с журналистическата и художествена аудиовизуална продукция, както и на новите технологични изисквания за медийно съдържание. Използваната литература съответства на разработваната тема.

Първа глава е с название „Предпоставки за появата и развитието на аудиовизуалните медийни услуги”. В тази част се разглежда детайлно на теоретичните основи на медийната индустрия. Тук се прави и подробен преглед на понятията, свързани с развитие на медийната теория и практика. Достига се до един от изводите, че Интернет е най-мощният и глобален източник на информация за човечеството. Свидетели сме на изумителната скорост, с която тази медия се разпространява по света, на богатото разнообразие от приложения, които се използват в различните сфери на социума, като технологията дълбоко навлезе в ежедневието на хората. Интернет се определя като глобална система от свързани в мрежа компютри, чрез които потребителите могат да комуникират и да обменят информация. Появата и развитието на световната мрежа е пример за успешно взаимодействие между военните, научните и социалните кръгове в глобален аспект, както и за практическото реализиране на един концептуален проект водещ до формиране на информационно и постиндустриално общество. Сред най-важните комуникационни свойства на интернет могат да бъдат отбелязани мултимедийност, хипертекстуалност, интерактивност. В труда се проследява се развитието на печата, телеграфа, телефона, киното, радиото, телевизията, преминаване към цифровизация и дигитални медии, развитие на Интернет и компютърни технологии, конвергенцията на различни технологии, интерактивна форма на телевизия. Детайлно се характеризира структурата на уеб 2.0 и на нови тенденции като уеб 3.0 и уеб 4.0, описва се структурата на мрежовото общество. Глава втора ”Медийна и комуникационна политика” се занимава с въпроса на глобализацията, медийната концентрация, прехода към нови дигитални медии, анализират се практики на ЕС в областта на информационно-комуникационни технологии, разглежда се връзката между личност и информационно общество. Личността в информационното общество се превръща в интегрална част от информационния поток и обмен, като постоянно се оперира с информация, циркулираща по компютърните мрежи. Данните въвеждани, съхранявани и транслирани чрез мрежите, могат да бъдат класифицирани, индексирани и категоризирани по различен начин. Информацията, която получава човека, определя по-нататъшните му решения и поведение. Изборът, който ще направи, в един или друг случай, практически ще бъде зададен и програмиран. Информационното общество се счита за нов стадий на развитие на обществото, в което основен предмет на голяма част от хората е информацията и знанието, а оръдие на труда – информационната технология. Едно от най-разпространените определения на информационното общество е следното: информационно се нарича обществото, в което с обработката на информацията са заети повече хора, отколкото с обработката на суровини. Непрекъснатото развитие на информационно-комуникационните технологии и тяхното интегриране във всички икономически и социални дейности изискват непрекъснат процес на квалификация в динамично променящия се свят-образование и самообразование през целия живот. Глава трета е със заглавие „Медийна конвергенция“. Конвергенцията е фактор, който напълно променя не само структурата на медиите, но и цялата медийна икономика. Конвергенцията на информационните пазари е неизбежен и бурно развиващ се процес, който налага преструктуриране и вертикална интеграция на множество индустрии. Бъдещият ефект все още не е напълно ясен, но е гарантирано осигуряването на достъп до съдържание и инфраструктура, които са от огромно значение за свободния избор на потребителите. Конвергенция на услугите се изразява като възможност за взаимен достъп между съществуващите обособени мрежи и ползване на основните услуги, независимо в коя мрежа се намират отделните потребители, възможност на различни мрежови решения за пренос на различни видове услуги, обединяване на потребителските възможности на телефон, телевизия и персонален компютър.

В четвърта глава „Регулация, саморегулация и дерегулация на медийните услуги“ се разглежда регулативната рамка на медийния бизнес, който все повече се интернационализира, стремейки се същевременно да запазва и националния си колорит. Европа и политиките на Европейския съюз в аудиовизуалната сфера се борят със силните влияния на американската аудиовизуална индустрия, която създава и налага на европейския зрител свои образци за жизнен стандарт, модели на поведение и културни стереотипи. В следващата глава „Журналистическа и художествена аудиовизуална продукция“ се дискутира ролята на новите технологии, изискващи и нов тип съдържание. Онлайн журналистиката е другата отправна точка за анализ в тази част. Интернет пространството и съпътстващите нови форми за комуникация не просто разширяват възможностите й, те на практика променят начина на самата комуникация. В тези нови условия насоките в дейността на медиите не са радикално променени. Традиционната им обществена функция - да информират, да образоват и да забавляват запазва своята същност. Генералната промяна е в начина на осъществяването й. Процесите на конвергенция създадоха условия за възникването на една съвсем нова медийна система, която се характеризира с активната дейност на множество нови участници- платформи и услуги. Съвременните медии действат едновременно като информационна система, комуникационен посредник, проводник на мултикултурна индустрия. Всеки вид съдържание може да бъде променяно нееднократно – коригирано или допълвано, според контекста и предпочитанията на момента. Промените в технологиите са фактор за социална промяна, а самата социална промяна е фактор за промяна в културата на обществото, в неговите ценностни и светогледни нагласи, за промяна в политиката. С развитието на интерактивните информационни технологии през последните години, особено на интернет с неговите приложения, ставаме свидетели на все по-сериозни промени във функционирането на социалните общности и на политиката. Активността на хората в социалните мрежи, самоорганизацията им в тях и предприемането на определени действия водят до делегитимиране на правителствата и на партиите почти навсякъде по света и до създаване на повече или по-малко дълготрайни общности, които се стремят да постигнат своите икономически, политически и социални цели. Появата и умножаването на най-различни виртуални общности и трансформацията на публичната сфера са предпоставка за съществени промени в политическия живот. Непрестанното развитие на новите дигитални и медийни технологии промениха коренно начините за създаване, дистрибуция и потребление на аудиовизуалната култура. Постепенно настъпиха промени в цялостната визуална култура. Появи се ново поколение от режисьори и оператори, които творят със съвсем различен визуален език. Новият визуален език на комуникация е адекватен на съвременното търсене и потребление. Мултимедията, характеризираща се с интеграцията на различни медии, както и със своя силно изразен интерактивен характер, изглежда сякаш все още не съумява да разгърне своя действителен потенциал, поради реалния избор по отношение на съдържанието. В действителност повечето експерти на медийната индустрия смятат, че истинската пречка за разрастване на мултимедията се дължи на това, че съдържанието не следва технологичната трансформация на системата. Премахва се монопола на медиите от аналоговото време като задължителен посредник между съдържанието и аудиторията - новите медии създават директни връзки между хора и данни. Нарастващата потребност от медийна грамотност в онлайн среда е също обект на проучване в дисертацията. Медийната грамотност е специфичен и изключително важен образователен продукт, който най-общо представлява набор от компетентности и умения за общуване в традиционната и нова медийна среда. Двупосочната връзка между журналистите и техните читатели заема все по-централно място в редакционните стратегии на онлайн изданията на водещи вестници, новинарските сайтове и информационните портали. Големите вестникарски компании отдавна имат свои онлайн версии на изданията си, за да достигат по-лесно до новата, силно комуникативна аудитория, да я задържат и със стремеж да я увеличават. Някои от изданията се радват на широка популярност, предвид огромното разнообразие от възможностите на интернет за достъп до информация. Дигиталната среда увеличава шансовете на всеки участник в информационното общество да има свободен пряк достъп до информация и аудитория, която го вдъхновява да споделя, да участва, да общува и да създава.

Достига се до един от изводите, че в информационното общество знанието е стратегически ресурс, а обучението-стратегически процес. Един от важните етапи на този стратегически процес е самосъзнанието на личността да не разчита само на образователната система, а да доизгражда себе си и чрез индивидуализирано образование. Глава шест е с наименование „Европейска директива за аудиовизуални медийни услуги“. Тук се разглеждат програмите на ЕС и начините за финансирането на проекти "Медия", "Медия Мундус“ и „Творческа Европа” . Развитието в глобален мащаб на информационно-комуникационните технологии катализира и стимулира разнообразяването на платформите, чрез които се разпространява аудиовизуално съдържание, а процесите на цифровизацията на радио- и телевизионното разпръскване е част от това развитие. Аудиовизуалните произведения играят важна роля във формирането на културното многообразие, национални ценности и идентичности. Те са мощен инструмент за насърчаване на културата и опазването на културното наследство. Европа се стреми да се възползва от новите социални, икономически и технологични възможности, за да изгради единен пазар на цифровите технологии. Основните мерки и идеи са за приспособяване на регулаторни рамки, чрез които европейската индустрия да развие нови бизнес модели, творците да намерят нови канали за разпространение, а потребителите в цяла Европа да получат по-добър достъп до произведения

Твърди се, че телевизията все още остава най-популярният източник на информация и развлечение в Европа, но телевизионното разпръскване непрекъснато се развива - аудиовизуалното съдържание все по-често се предоставя чрез услуги по заявка, преминава се към цифрова, интернет телевизия, предоставя се нов достъп до аудиовизуални услуги и начини, по които аудиторията управлява съдържанието. Анализирани са и популярни примери на успешни , медийни модели на различни така че да се изведат водещите им характеристики, които стоят зад успеха им. Дигиталните технологии имат огромно въздействие върху начина, по който днешното общество използва медиите. В мрежовото общество културата е интегрирана в процесите на комуникация, в частност в електронния хипертекст и в глобалните мултимедийни бизнес мрежи, а Интернет е ядрото на мрежата. Полето на социализираната комуникация се конструира около многофункционални локално-глобални мрежи, дигитална комуникация, включително медии и Интернет.

В заключението докторантът, в резултат на направените изследвания, достига до някои изводи:

• Конвергенцията в медийна среда води до преминаване от линейно предаване на съдържание към съчетаване на текст, звук, видео, графика и анимация, с което се постига създаването на качествено нов вид медия – хипермедията и появата на нелинеарната система за комуникация. Интерактивността е фактор, който заменя постепенно еднопосочността на посланията, генерирани чрез традиционните медии и създава една безпрецедентна диалогичност при общуването в онлайн медиите.

• При изследването на обществената комуникационна еволюция се стига до извода, че днес водещ капитал е информацията, а не средствата за производство и човекът-творец е носителят на знанието. Текущата информация доминира над опредметената, а творчеството над физическия, индустриален, опредметяващ се труд.

•Научно-изследователско проучване доказва, че мултимедията, хипертекстуалността и интерактивността размиха напълно границата между комуникатор и реципиент, тъй като в глобалната мрежа всеки е непроявен писател, редактор, читател, издател и клиент. Настъпват фундаментални промени във формите и функциите на журналистиката. Онлайн журналистиката променя начините за комуникация между журналистите и аудиторията, което влияе върху професията като цяло.

• Европейската общност и Европейският парламент подчертават и насърчават важността на информационната политика като съществен компонент за намаляване на социалните различия, преодоляване на цифровото разделение в рамките на ЕС. Европейският парламент работи активно чрез иницииране на дебати, взимане на съвместни решения, изготвяне на доклади, становища, резолюции и стратегии, както и чрез призиви за по-мащабно координиране на националните усилия за изследване и развитие в областта на информационно-комуникационните технологии (ИКТ) и повече внимание към проблемите на потребителите – възможностите за достъп, свързаност и медийна грамотност.

Другите важни изводи, до които се достига в резултат на изследването са, че навлезлите навсякъде информационни технологии, усъвършенстването на инфраструктурните комуникационни средства, избледняването на националните граници, нарасналите възможности за свободно придвижване на всички видове ресурси, предначертават облика на глобализирания свят, в който живеем. В дисертационния труд на Юлиана Кънчева много добре са показани тенденциите и основните публикации, в последните години, в българската медийна теория и практика, както и изследванията на български автори в областта на съвременните медии и това е един от приносите в дисертацията.

Последните тенденции от 2014г. за развитие на Интернет платформите показват една интеграция на различни типове услуги, постигане на по-висока степен на синхронизираност на системата за управление. Новият тип дигитални платформи подкрепят вземането на оперативни решения в бизнеса, свързан с медиите и институциите, осигуряват условия за по-голяма наличност на резултатите в реално време, предлагат по-ефективни връзки за оценка на активите и информационния поток, интегрират в себе си още социални и мобилни интерфейси, непрекъснати линкове към други API протоколи. Базовата медийна архитектура не е базирана на една единствена компютъризирана платформа, а по-скоро е ориентирана в посока съчетаване на многочислени технологии, като се засилва синергетичния ефект и добавят нови ценности. Интернет платформите включват следните елементи: облачни ресурси, мобилни услуги, аналитичност на данните и социалните мрежи, сензорни подсистеми и API. Възникват и технологии, които водят до автоматизиране на работата по обработка на знание, въвеждане на интелигентни софтуерни системи, които могат да представят знание, с цел реализиране на определени задачи. В дисертационния труд се очертава едно непрекъснато съревнования между практиките, налагащи се в средствата за масова комуникация и бързото развитие на имнформационните технологии, които винаги изпреварват медиите с няколко години, тоест необходим е един период от 5-6 и повече години за да се усвоят новите технологии и навлязат в практиката на журналистите, и от тази гледна точка може да се разглежда понятието „нови медии“, нещо което изисква друг тип компетенции, за да бъде въведено в практиката или да стане част от законодателството.

Използваните теоретични източници при разработване на тема са цитирани правилно. Общ брой цитати е 328, като библиографията включва 76 библиографски източници, от които книги на български - 60, на английски-16. Директиви, стратегии, програми и документация на ЕС- 47; електронни източници-47; онлайн източници- 45. Източниците на информация, като се има предвид съдържанието на дисертацията, са приемливи и проверени. Юлияна Кънчева има 4 публикации по темата на дисертационния труд, публикувани в Годишник на департамент „Масови комуникации“, издадени от НБУ. Участва и с 10 доклада по време на научни конференции, проведени в НБУ. Някои от приносите на дисертационния труд са следните: направено е научно-изследователско проучване в теоретичен и практичен аспект на появата, развитието и приложението на аудиовизуалните медийни услуги; демонстрирана е активната роля на потребителите и тяхното нарастващо желание да персонализират, променят и споделят медийните аудиовизуални съдържания и услуги (в контекста на авторското право и сродните му права), което предполагат и една по-отворена и свободна култура в интернет; дефинирани са мултимедийните похвати, съчетани с електронни и интерактивни инструментариуми, е-обучението и интердисциплинарният подход в образованието са от съществено значение при подготовката на бъдещите журналистически кадри.

Авторефератът е разработен, съгласно университетските изисквания и съдържа 6 основни части, общо 38 страници, като в заключението са посочени изводите на дисертанта и резултатите, постигнати цели и реализирани задачи.

Някои основни забележки, при разработване на темата са следните:

 В недостатъчно степен дисертантът е проучил типични проблеми, свързани с използване в практиката на медиите на комуникационните и дигитални технологии, които би трябвало да намерят по-голямо място в изследването. В дисертацията повече се набляга на вторичен анализ на данни от социологически и медийни проучвания, в това число на инфографики, но липсва авторска форма на изследване.

 Наличие на прекалено детайлизирана информация за отделни медийни технологии и липсва на проблемна теза, около която да се структурира цялото изследване. Забелязва се съчетаване на прекалено много теми в дисертационния труд. В текста се предлагат прекалено много подробности, свързани с преразказ на историята на електронните медии, в частност телевизията и история на радиото, кино, телефон, компютърни и Интернет технологии, разглеждат се и теоретични школи и направление, които нямат директна връзка с медиите. По-скоро акцентът би трябвало да бъде върху проблемни области, характерни за съвременните медии в края на 20 век и началото на 21 и как мрежовите технологии влияят на медийните реалности.

 В заключението на дисертацията са предложени изводите и основните резултати от изследването, но липсват достатъчно ясно, очертани научни приноси, като се има предвид, че тези приноси са описани в автореферата.

Въпреки посочените слабости и забележки, това по никакъв начин не омаловажава изследванията в дисертацията и качественият анализ, който Юлиана Кънчева представя в труда си, относно бъдещи насоки за развитието както на новите, медийни технологии, така теорията и практиката в областта на аудиовизуалните и медийни услуги.

Смятам, че темата която е избрана като обект на изследване е актуална, отразява съвременни информационни и комуникационни реалности, както и тенденции за развитие на медиите и аудиовизуалната продукция и въздействието им върху съвременното общество, разработена е компетентно и отговаря на основните академични и научни изисквания за подобен труд.



Оценката ми за дисертационния труд на Юлиана Кънчева е положителна и предлагам на научното жури да и присъдена образователната и научна степен „доктор“.


08.07.2014 /Р.Маринов/
Каталог: download
download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
download -> Огнената пещ
download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница