Тема: "Неизползвани възможности за ефективното развитие на курортно-туристическа дейност в курорта Сандански



страница1/4
Дата22.11.2017
Размер0.62 Mb.
#35150
  1   2   3   4
Инженерно-Педагогически Факултет

Дипломна работа



Тема:


“Неизползвани възможности за ефективното развитие на курортно-туристическа дейност в курорта Сандански (връзки с обществеността, иновации в туризма, реклама и пр.)”
Научен ръководител:

Благоевград ‘99


Първа част
Националният курорт Сандански - курорт с минало, настояще, и бъдеще.

Животът на един град, от неговото възникване до настоящия му ден, не прилича на живота на човек. Той е поставен в измеренията не на десетилетията, а на хилядолетията – в него има младост, възход, погроми и разрушения, среща с много човешки съдби, прераждане, нова младост, нов възход... Такъв е и животът на град Сандански, такава е неговата съдба.

Град Сандански принадлежи на интересен и важен в историко-географско отношение район – земите на Средна Струма. От кресненското дефиле ограничено от Малашевските възвишения, от една страна, и Пирин от друга, долината на р. Струма се разширява и се разкрива плодородното Санданско-Петричко поле. Градът е разположен в крайните югозападни разклонения на Пирин планина, край устието на р. Санданска Бистрица. Мекият беломорски климат, плодородните почви и топлите минерални извори, са благоприятствали за зараждането и развитието на поселищен живот още в най-дълбока древност. От тогава датира и използването на курортните ресурси в района, от времето на траките, римляните и епохата на османското робство. Може да се каже, че курортолечението и по-специално балнеолечението съпътства човечеството още от зората на неговото историческо развитие по тези земи. Затова свидетелстват и редица археологически находки, изложени в градския музей. Между тях особен интерес представлява плоча с надпис “На добър час! Флавиана Филократия за прослава на мъжа си Юлиан Александър и на себе си подари десет хиляди атически (златни) драхми за мазане в замяна почестите, с които той често е бил удостояван от всесилния съвет и от народа, та с доставеното от лихвите им масло да се мажат през трите дни на панаира всички граждани, чужденци и роби, а в останалото време по решение на всесилния съвет тия, които са станали ефеби. Дарението стана в 241 г. Бъдете щастливи!”

Според легендата в землището на Сандански е роден и Спартак (от тракийското племе меди) вождът на най-голямото въстание в Римската империя (74-71 г.пр.н.е.).

Градът е бил разрушаван многократно до основи. Но минералните извори не са могли да бъдат унищожени. Изпод развалините те непрекъснато са бликали и споменът за тяхното лечебно действие е останал в съзнанието на народа през всички епохи.

Това се потвърждава от факта, че около развалините при минералните извори са намерени накити от времето на цар Иван Асен ІІ. По всяка вероятност от този период е и предпоследното име на града – “Свети Врач”. В чест на братята Козма и Дамян, които лекували безплатно хората с минералната вода от местните извори. Климатолечението и балнеолечението в Сандански отдавна са доказали своите преимущества, които превръщат града в национален и международен балнеоложки курорт. Още 1936 г. Проф. д-р В. Моллов, а по-късно проф. д-р В. Цончев, курортологът ст.н.с. д-р Ал. Дайски и други учени съобщават за стойностите на курорта за климатична профилактика на преболедували от първи пристъп на ревматизъм. Курортът е утвърден, като климатичен и бански център за болни с клинични, неспецифични, алергични, белодробни заболявания. Климатичните показатели в района на Сандански са най-благоприятните в страната.

В него са съчетани нестудената зима на Средиземноморието и горещото лято на Беломорската низина.

Районът на Сандански е силно засушлив. Средногодишният валеж е 550 мм, а слънчевата годишна радиация за града е най-висока за страната – около 2 436 часа. Горещите минерални извори имат общ дебит около 1 200 л/мин. По-известни от тях са изворите при Парилото, Поленишката баня, при Мирото, при Турската баня. При Мирото има залежи от лечебна кал, която не се използва. Санданските минерални води са без мирис, бистри и приятни за пиене. Те са от групата на силициево-флуорните горещи води със слаба алкална реакция, температурата им варира от 33 С до 83 С. А общата минерализация е 799 мг/л.

Климатичните и природни дадености и богатото културно-историческо наследство съчетано с географското местоположение на града са предпоставка за туризъм, лечение и отдих. В Сандански могат да се видят гробищната църква “Свети светии Безсребърници Козма и Дамян” (1861 г., паметник на културата) впечатлява със стенописите си и резбования частично иконостас. Църквата “Свети Георги” (1936) впечатлява с обема си.

Своеобразен чар на града придават вековните чинарови дървета извисяващи се на различни места в града. Изключително интересно място е (особено за хора с ботанически интереси) Градският парк (400 дка), където са засадени над 200 средиземноморски растителни вида, които не могат да се видят на друго място в България.

Близо до град Сандански има много приятни места за излети включително и за риболов. Източно от центъра на града сред обширни ливади на мястото на стар манастир под стари чинари се гуши манастирчето “Св. св. Безсребърници Козма и Дамян” (1928). В близост до града в местността “Широките поляни” се намира голям язовир, който е зарибен, но се ползва от малко хора за риболов. Близостта на планината Пирин предлага също редица атрактивни възможности за различни форми на туризъм. По пътят лъкатушещ покрай р. Санданска Бистрица към Попина лъка вниманието привличат къмпинг 4-ти километър, атрактивната валявица в с. Лиляново, параклисите “Св. Спас” и “Св. Отец”, ВЕЦ “Попина лъка” и запленяващият Попинолъшки водопад. Всичко това съчетано с възможността за връзки със съседните страни е превъзходна възможност за развитие на различните форми на отдих и туризъм.

Курортът Сандански се намира само на 23 км от Гърция, с която го свързва международния път Е 79. Освен тази транспортна артерия през град Сандански и по-точно в крайната западна част на града (където е разположена и промишлената зона) минава и железопътна линия, която също осъществява връзка със съседна Гърция.

Почти на същото разстояние 25 км от града е границата с Република Македония пътищата водещи до граничните пунктове са не особено добри. Но въпреки това градът се посещава от доста граждани от Македония.

Благодарение на близостта на Сандански тези страни и разбира се наличието на Граничните пропусквателни пунктове съответно Кулата за Гърция и Златарево за Македония, е предпоставка за развитието паралелно с лечебния туризъм и на пазарен туризъм.

Особено след демократичните преобразувания в нашата страна и развитието на частната собственост се очаква връзките и комуникациите със съседните държави да доведат до развитието на нови туристически услуги в Сандански и региона. Наличието на контакти между бизнесмени имащи интереси в туристическия бизнес би спомогнало за привличането на чужди инвеститори за развитие на туристическата дейност в Санданска община. За добрите връзки с възможности за обмяна на информация между наши бизнесмени и гръцките им колеги особена заслуга има и прокарания транс граничен оптичен кабел, обхващащ не само град Сандански, а достигащ до компютърен център в Благоевград. За връзките с чужди фирми и бизнес партньори в града е създаден и “Бизнес център” разположен в (културния дом) читалище Отец Паисий.

Втора част


Предмет, цел, задачи и методика на дипломната работа.

І. Предмет на дипломната работа.

Курортно-туристическата дейност в курорта Сандански (условията и природните и антропогенни ресурси на Сандански довели до зараждането на туристическа дейност в населеното място още от дълбока древност).

ІІ. Цел на дипломната работа.

Да представи курортно-туристическата дейност развиваща се в курорта Сандански и да се изтъкнат неизползвани възможности за разрастване на предлаганите туристически услуги (включвайки досега развитите видове туризъм и нови алтернативни форми на туризъм, което ще доведе до още по-ефективна туристическа дейност в курортния град и региона. Като се обърне внимание на съществуващите възможности със средствата на рекламата и на връзките с обществеността т.н. пъблик рилейшънс).

ІІІ. Задачи на дипломната работа:

1. Да се посочат корените на курорта в древността – сегашното му развитие и тенденции за в бъдеще.

2. Да се подчертае големият курортен потенциал на Сандански, възможности за туризъм и недостатъчното им използване.

3. Да се посочат и анализират някои съвременни световни тенденции в развитието на курортно-туристическата дейност с оглед прилагането им в Сандански, а именно пъблик рилейшънс, рекламата, иновации.

4. Да се посочат възможности за ефективно развитие на курортно-туристическа дейност в курорта Сандански и какво изискват посочените възможности за реалното им развитие.

5. Да се формулират изводи и се предложи програма за реализация на развитите в дипломната работа постановки за развитието на туризма в Сандански, като се обърне внимание на нуждата от политика на местните власти за развитие на туристическия бранш в унисон с националната политика в тази посока.

ІV. За разкриване на състоянието на туризма и неизползваните възможности за развитието на курортно-туристическа дейност в Сандански и региона в разработването на дипломната работа са използвани методите на анализиране, сравняване и обобщаване на набрана информация, чрез анкети и срещи сред жители и гости на Сандански и фирми от туристическия бизнес. За събирането на информацията необходима за тази разработка бе използвана и информация от специализирана литература.

Трета част
Традиционно развитие на курортно-туристическа дейност в курорта Сандански.
1. Исторически наложили се традиции в развитието на Сандански. Видове курортна дейност.

Град Сандански е сред най-посещаваните селища в страната. Тук идват туристи и лекуващи се, както от цяла България, така и т чужбина.

Използването на минералните води тук датира още от трако-римските времена.

Санданските минерални води показват добри лечебни свойства при стомашно-чревни заболявания (гастрит, ентерити, колити), обменни заболявания (подагра, уратна литиаза), както и при заболявания на опорно-двигателния апарат, неврологични и гинекологични заболявания. Лечението се прилага предимно външно. Санданските минерални извори обогатени с йод се използват за инхалация при болни с хронични неспецифични белодробни заболявания – хроничен бронхит, бронхиектезии и др.

Организирано санаторно-курортно лечение в гр. Сандански започва да се провежда в края на 1961 г., когато в северната част на парк “Св. Врач” се изграждат реконструирани помещения в санаториум със 70 места. За нуждите на курортното и лечебното дело е изграден инхалаториум с индивидуални апарати за инхалация. В санаториумите на МНЗ има групови аерозонови апарати, добре обзаведени физиотерапевтични отделения, салони за лечебна физкултура, парафинолечение и водолечение. А през 1967 г. Сандански е обявен за балнеолечебен курорт от национално значение (ДВ бр. 35). За пълноценното развитие на лечебния туризъм в гр. Сандански на възвишение на десния бряг на р. Санданска Бистрица е изграден балнеосанаториум. През 1984 г. в южната част на парк “Св. Врач” на самия бряг на реката бе построен най-големият в страната ни балнеохотел за възстановяване, наречен на името на града. Балнеохотел “Сандански” е изграден от австрийската фирма “Универсале” по проект на българския архитект Ненко Ненков.

Хотел “Сандански” предлага най-комфортно настаняване на гостите на град Сандански, категория 4 звезди, 600 легла, модерно медицинско обслужване, съвременни методи на лечение и профилактика, два минерални басейна (закрит и открит).

Водеща роля в развитието на курорта Сандански има лечебният туризъм. Освен с балнеохотел “Сандански” градът разполага и с нова санаториална база, която включва 600 легла. Балнеосанаториумът на МЗ № 1 е със 70 легла за възрастни и 50 за деца от 7 до 10 години, санаториум № 2 – със 180 легла, от които 28 за деца от 3 до 17 години. Санаториум № ???? разполага с 200 легла.

Освен балнеолечебният туризъм град Сандански има своите традиции и в развитието на културно-познавателната туристическа дейност. Макар това да не е така широко застъпено в познатата визитка на курортът Сандански. За развитието на развлекателно-познавателен туризъм допринася особено привлекателната природа на цялата община Сандански. Тук се намират значителни части от национален парк “Пирин” с обща площ на горския фонд 29 699 ха, в община Сандански се намират 6 307,8 ха, (в държавно лесничейство с. Катунци 1 544,4 ха), от обща площ на високопланински пасища и ливади 10 367 ха, в община Сандански са 7000 ха. НП “Пирин” пленява посетителите с многообразната си и неповторима флора и фауна. Биосферният резерват “Алиботуш” в планината Славянка с площ 1 185,8 ха. Обявен с няколко постановления и заповеди – Постановление на МС № 1 171 от 24.09.1951 г. и ПМС № 14 825 от 29.06.1952 г., Заповед № 27 от 13.01.1981 г. и Заповед № 131 от 22.021985 г. Той е истински райски кът известен с най-голямото находище на реликтния балкански ендемит черна мура и с повече от 40 други български и балкански ендемични растителни видове. Видовото разнообразие на растителния и животински свят в защитените територии е изключително поради средиземноморското влияние върху климата, големите височинни разлики и разнообразните екологични условия. Животинският свят – земноводни, риба, бозайници е от най-богатите на видове в България, а по разнообразието на птиците и влечугите – определено най-богатият. Удоволствието от природното многообразие е несравнимо преживяване: широколистни и иглолистни гори, огласяни от песните на птиците, тревисти и храстови растения, гъби и билки, алпийски поляни и пасища, изпъстрени с дъхови треви и красивите цветове на синия минзухар и алпийското ??????????, оживявани от балканската чучулига, планинската чинка и водната бъбрища, голи стръмни върхове с дивна красота, обитавани от дивата коза, царския и скалния орел и хайдушката гарга, вдълбани циркуси със закътани в тях кристално чисти езера раздвижвани единствено от балканската пъстърва и планинския вятър.

Възможностите за краткотрайни и по-дълги маршрути до уникални с красотата си места и обекти са много разнообразни.

- От Попина лъка, хижа “Яне Сандански” и хотел “Водопада” може да се отиде до: Попинолъшкия водопад на р. Санданска Бистрица, местностите Разкола, Туричка черква с хотел “Котарите”, Тремошница, Конска поляна и Конско езеро, циркусите Голямо и Малко спано поле със Спанополските езера, Главнишкия циркус и прилежащите му езера, Синишкото езеро и хижа “Сини връх”, хижите “Каменица”, “Вихрен”, “Пирин”, “Дамяница”.

- Хижа “Каменица” е изходен пункта за: Кукленското езеро, местността Конска поляна и Конско езеро, циркусите Мандрище, Езерник с Малокаменишките езера, Полените с Поленските езера, Валявишки с Валявишките езера, хижите “Пирин”, “Безбог” и “Демяница”.

- Хижа “Пирин” е в живописната местност Три реки. Тя е изходен пункт за местностите Попов, Петрова църква, Тодорова поляна, Кукленското езеро, хижите “Малина”, “Каменица”, “Яне Сандански”, “Безбог”, “Демяница”, “Попови ливади”, циркусите Мандрище, Железнишки с Железнишките езера, Корнишки с Корнишките, Брезнишки с Брезнишките езера, Езерник с Малокаменишките езера.

Изходни пунктове за планината Славянка и резервата “Алиботуш” са селата Петрово и Голешово, но този район е пограничен и няма маркирани туристически маршрути. Посещенията се осъществяват с помощта на водачи, често от местното население. Връзка с тези населени места може да се осъществи чрез ползване на телефон или директно отиване на място и посещение на кметствата. До с. Петрово и с. Голешево може да се отиде с автобусите, тръгващи от автогарата на град Сандански и частните автобуси, тръгващи от обособена спирка зад автогара Сандански. Телефонните кодове могат да се открият в притурката – полезна информация.

В града често се забелязва присъствие на чужди граждани – по-рано това бе по-масово, но напоследък предимно около празници. Това са така наречените пазарни туристи. Тези туристи са от съседните страни Гърция и Македония. За развитието на пазарният туризъм допринасят множеството магазини и бутици, разположени по цялата централна улица, носеща името “Търговска”. Трябва да се отбележи обаче, че в много от търговските обекти се предлагат редица некачествени стоки. И то много често от неквалифицирани и некомпетентни продавачи. Всичко това оказва влияние върху гостите на града и това води до намаляване на туристите.

Освен до сега споменатите курортно-туристически дейности – лечебна, културно-познавателна и пазарният туризъм с построяването на Интерхотел “Сандански” се създадоха условия за развитието на конгресен и семинарен туризъм. Известно е, че повечето от големите хотели имат конферентни зали. Дори да се използват само няколко пъти в годината, конгресните центрове носят добра печалба.

Големите компании, банки и фирми предвиждат в бюджетите си милиони за представителни разходи. Въпрос на престиж е да организират семинарите, конференциите или деловите си срещи във високозвездни хотели. В тези случаи цената не е най-важна. Плаща се добре за перфектна организация и отлични условия. Затова елитните хотели се стараят да обновяват залите и предлаганите услуги. Конференциите или семинарите единствено осигуряват 100% заетост на легловата база извън сезона. В Сандански през 1999 г. бе проведен семинар на неправителствени организации – разисквани бяха въпроси, засягащи екологията и устойчивото развитие, също в Сандански бе Балканската среща по тютюните. Традиционно е изложението на различни български фирми (засега само български) предлагащи различни стоки произвеждани от тях. Изложението е съпътствано с поредица от бизнес срещи. Тези събития стават предимно в Интерхотел “Сандански”. Сандански разполага и с други подходящи за бизнес туризъм места. Такива са хотел “Св. Врач” – бившата резиденция, хотел “Мрамор”, хотел “Спартак” – но те се използват рядко за подобна дейност.

За доброто настроение и удобното пребиваване на гостите на град Сандански се грижат множество уютни винарни, механи и ресторанти, които предлагат вкусни ястия и специалитети от пиринската кухня, особено популярни са хотел-ресторант “Болярски път”, разположен на 1 км от гр. Сандански по пътя за с. Поленица и хотел “Св. Врач”, пицария “САНДИ” и др.

Интересен туристически обект в община Сандански е намиращият се на 22 км от Сандански град Мелник. Той е най-малкият град в България. Закътан е сред изящните Мелнишки земни пирамиди в югозападните склонове на Южен Пирин. Обявен е за културно-исторически резерват и за град музей със статут на уникално селище с международно значение за стопанския туризъм. Неповторимата атмосфера на старинния град, многобройните археологически, архитектурно-художествени и исторически паметници и привлекателните природи обекти дават изключителни възможности за отдих и туризъм.

Запазените изцяло, частично и в руини над 200 жилищни, обществени и култови сгради от Средновековието и Възраждането дават представа за градоустройството през тези епохи и за самостоятелния архитектурен тип на Мелник. Центърът на възрожденския Мелник се е намирал на възвишението Разклона (Чатала), ограничено от Роженския и Златолиския дол. Тук са болярската къща (обитавана до началото на ХХ в.) – най-забележителния паметник на средновековната жилищна архитектура в българските земи. Църквата “Св. Антоний” (ХІХ в.), една от 4-те запазени църкви, паметници на културата с национално значение; Кордопуловата къща – най-голямата и представителна възрожденска къща в България, в приземието на която е вкопана в пясъчника огромна винарска изба; единствената функционираща вкопана в пясъчника изба на М. Манолев, където могат да се закупят няколко вида от прочутото Мелнишко вино; характерните мелнишки къщи Куртева, Манчева, Янковата и др.

Кварталът около митрополитската църква “Св. Николай Чудотворец” (1756), в която се съхраняват ценни икони от Мелнишкото художествено средище, е на десния бряг на Мелнишкия дол, в подножието на платото Свети Никола. Специален интерес заслужават Сандъкчиевата къща, както и турската баня.

В централния квартал на днешния Мелник, по двата бряга на мелнишкия дол, ценни в архитектурно-художествено отношение обекти са ансамбълът около църквата “Св. Св. Петър и Павел” (ХІХ в.) и метохът на левия бряг, сградата на Конака, Узуновата, Лумпаровата, Попташевата и Каменовата къща – на десния бряг.

Най-отдалеченият квартал, на десния бряг на Мелнишка река, е интересен с чудесния ансамбъл около църквата “Св. Яни” (ХІХ в.) Въчковата, Воденичаровата и др. къщи, както и със запазения над реката т.нар. Римски мост.

Автентичната атмосфера в Мелник се допълва от 500-годишните чинари в центъра на града и край Мелнишка река и от уютните битови заведения, предлагащи вкусни ястия от традиционната местна и пиринска кухня.

В околностите на Мелник, на хълма Свети Никола на около 2 часа (ходене) могат да се видят руините от няколко забележителни средновековни паметника на културата с национално значение – Славовата крепост (ІХ-ХІІІ в.) с феодалния замък на деспот Алексий Слав (ХІІІ в.), църквата “Св. Никола” (ІХ-Х в. разширена и преустроена като митрополитска през ХІІІ в.), манастира “Св. Харалампий” и манастира “Св. Богородица Спилеотиса” (ХІІІ-ХІV в.), където в ново време е изграден параклисът “Св. Зона”.

Най-добра представа за природната забележителност Мелнишки земни пирамиди (с обща площ 1 165,5 ха) може да се добие, като се отиде до Роженския манастир по живописната пътека край Роженския дол, а на връщане по шосето се обърне внимание на пирамидите с височина над 100 метра при с. Кърланово. Самият манастирски комплекс включва манастирските жилищни сгради, оформени в сегашния си вид в края на ХVІІІ в. и началото на ХІХ в., манастирската църква “Рождество Богородично” и костницата “Св. Йоан Предтеча” със стенописи от 1662 г.

В близост до манастира, по пътя за с. Рожен е църквата “Св. св. Кирил и Методий” и гробът на дееца на националноосвободителното движение Яне Сандански. В селото е особено приятно да се гостува в “Къщата с кратунките”. Стопанинът й предлага почерпка с домашно вино и мед, сушени плодове и оригинални сувенири от кратунки със стилизирани рисунки, изработени от Н. Чуров.

За настаняване Мелник разполага с един голям хотел (бившия Балкантурист), няколко уютни фамилни хотелчета. В с. Кърланово стара воденица е реконструирана в фамилно хотелче с оригинална механа “Воденицата”.

В с. Рожен туристите могат да се възползват от луксозния битов комплекс “Рожена”.

2. Характеристика на курортната дейност в Сандански.

За да се направи характеристика на курортната дейност в Сандански се проведе анкета-допитване до туристически фирми.

Посетителите на курортът Сандански са доста разнообразни по националната си принадлежност. До този извод стигнах след проведена анкета сред различни фирми и еднолични търговци, предлагащи различни туристически услуги. От анкетата може да се види и това, че градът се посещава, както от организирани групи, така и от много неорганизирани туристи. Градът се посещава от хора с различни нужди, като например идващите от Финландия туристи са предимно в Интерхотел “Сандански”. От тях 95% са със здравни проблеми, с лечебна цел в курорта Сандански идват и хора от Германия, но засега техният брой е твърде нисък за възможностите на града. Освен туристи от горепосочените държави международният туристически поток в Сандански включва посетители от Русия, Чехия, Дания, Албания и разбира се гостите от съседните ни страни Гърция и Македония. Като последните можем да отнесем към традиционно присъствалите в по-ранните периоди на развитие на курортът Сандански (имам в предвид преди 1989 г.). Забелязва се присъствие и на туристи от нови ареали на света като Холандия, Япония, САЩ – посетителите от тези страни засега не са много. Техният интерес към Сандански е свързан с фолклорни традиции (като Трифон зарезан и др.) или бизнес семинари и конгреси – за провеждането на такива Сандански има база.

Въпреки международното присъствие, основен контингент (както показва и анкетата) си остават българските граждани. Една част от тях идват да лекуват различни заболявания, друга част просто предпочита спокойния град, предлагащ уютно и спокойно изкарване на почивката. Много хора идват в Сандански в края на лятото привлечени от провеждания ежегодно фестивал на авторската песен “Пирин фолк”.




Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница