Тема: Обяснете ролята на Лудвиг фон Мизес за възраждането на класическия либерализъм през ХХ век. Предтсвете защитата на Фридрик фон Хайек на пазара и пазарното стопанство



Дата15.10.2018
Размер49.5 Kb.
РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „АНГЕЛ КЪНЧЕВ”

КУРСОВА РАБОТА


ПО
ИКОНОМИЧЕСКИ ТЕОРИИ

НА

ТЕМА: Обяснете ролята на Лудвиг фон Мизес за възраждането на класическия либерализъм през ХХ век. Предтсвете защитата на Фридрик фон Хайек на пазара и пазарното стопанство.

Изготвил: Проверил:

Мирела Николова доц. д-р Е. Трифонов

Фак. № 065103 гл. ас. Л. Доганова

Спец: Маркетинг

ФБМ

04.04.2008 г. Гр. Русе

Едно от най-кратките определения на либерализма е антитеза на етатизма. Либерализмът не се обявява против необходимата власт на държавата, а защитава позицията, че тази власт има граници, не е абсолютна и трябва да бъде уважавана. Следователно либерализмът не е философия на индивидуализма, въпреки че по много елменти се долижава до него. Привържениците на неолиберализма изразяват тип икономическо мислене, с което се разкриват търсенията на икономическата наука, стремежа да се провокира практиката и максимално да се въздейства върху икономическото съзнание на хората. Той е логическо продължение на класическия либерализъм и колкото и да прилага нови гледни точки, в основата му се вписват възгледите на Людовик фон Мизес и Фридрих фон Хайек.

Людовик фон Мизес е роден в Австро – Унгария. Завършва Виенския университет, където работи продължително време като професор. След това работи в Нюйоркския университет. Мизес провъзгласява капиталистическата система като съответстваща на естествената природа на човека. Той твърди, че производството с цел печалба фактически е производство за удовлетворяване на обществените поребности. Като изпъкнат предствител на неолиберализма Мизес се стреми да докаже, че е възможно да се ограничи властта на монополите. Според него те не са закономерно явление на развитието на капитализма, а възникват и засилват своите позиции благодарение подкрепата на държавната власт. Монополите съществуват, защото хората така са искали, а не поради необходимост от индустриалната организация, нито поради спонтанното въздействие на свободната частна инициатива. С огарничаването на действието на монополите според неолибералите ще се премахнат всички противоречия в капиталистическото стопанство.

Мизес е защитник на принципите на ласе-фер икономиката и трудовете му предствляват своеобразен синтез на икономическата теория с обща социология, като се акцентира върху либералната идея. Той лансира понятието „праксеология”, т.е. наука за поведението на човека и превръща икономиката в нейн предмет. Мизес е известен като човек на крайните обобщения. Той не приема възможността да се прогнозира изменнеието в икономиката с математически средства. За него математическият метод е безплоден и крайно неправилен и статистиците са или глупави или наивни, защото правят опити да измерят дългосрочни икономически цикли. Той смята, че изчисленията на икономическите индекси е безсмислено, тъй като изменението на цените и обема на производството не подлежат на колчествена оценка. Твърди, че явлението общо равнище на цените не съществува извън всякакви хипотези, защото на пазара се появяват единствено цените на конкретните стоки. И до днес Мизес се свързва с модела на кръговия поток. Идеята се свежда до следното: пазарът играе ведуща роля, защото там всеки индивид постига собствените цели, а чрез тях осъществява и удовлетворява интересите на останалите. Потребителят притежава суверенна власт, която се изразява в търсенето на съответни стоки и принуждава предприемача да се съобразява с желанията на потребителя с обяснението, че индивидуалният избор на всеки има за резултат установяването на пазарната цена. Той се опитва да разкрие смисъла на размяната между стопанските субекти, която е възможна тогава, когато стоките имат различни стойности.

Други по-характерни внушения и обобщения на Мизес се свеждат до следното: неравномерното разпределение на дохода и богатството е желателно, тъй като ниската работна заплата стимулира хората да работят по-добре; парите са капитал според степента на използването им за придобиване на капиталови блага; парите имат една единствена фукция – да обслужват обръщението; златният стандарт е естествената основа на паричното обръщение и кредита; безработицата има доброволен характер; ако работниците свързват надеждите си за просперитет с профсъюзите и марксизма, обществото попада в ситуация на нестабилност и несигурност.

Основната позиция на Мизес е, че държавата никога и при никакви обстоятелства не трябва да се намесва в развитието на стопанските процеси.

Фридрих фон Хайек ( 1899 – 1992 г. ) е роден във Виена. Известно време е ръководител на Австрийския институт за икономически изследвания. По-късно работи като професор в Лондонската школа за икономически и социално изследвания. Заедно с Л. Мизес е един от лидерите на неоавстрийската (Лондонска) школа в икономическата теория. Основни негови трудове са: „Паричната теория и икономическият цикъл” , „Цени на производство” , „Печалба, лихва и инвестиции” , „Чистата теория за капитала”. Широка известност му носи книгата „Пътят към робството” , в която той развива идеята, че държавната намеса в икономиката води до установяване на тоталитарен строй. През 1974 г. Хайек получава Нобелова награда по икономика.

Най-изтъкнатите представители на английския неолиберализъм фон Хайек и фон Мизес в своите научни изследвания анализират различни проблеми, по-важни от които са: същността на икономическия цикъл и икономическото равновесие; концепция за „спонтанния ред” ; проблемите на държавното регулиране, на социалната справедливост и на конкуренцията и др.

Проблемите на икономическото равновесие се разглеждат от Хайек по съвсем нов начин. За разлика от неокласиците, той разбира равновесието не като статично състояние, а като динамичен процес. Основната идея се заключава в твърдението, че в резултат на комплексния характер на икономическите процеси и при недостатъчна осведоменост на стопанските дейци се наблюдава системно несъответствие на техните очаквания с реалните резулатати. Това означава, че е налице отклонение в равновесието. В хода на действията се осъществява коригиране на допуснатите нарушения и спонтанно се стига до съгласуване в стопанската дейност. Причините за цикличните кризи и за нарушаване на икономическото равновесие са имененията в структурата на производството и капитала, а така също и кредитната експанзия на банките. Те предизвикват прекомерно увеличаване на инвестициите и свръхразширяване на отраслите, които произвеждат средства за производството. Заедно с това нарастват паричните доходи и разходи на потребителите. Инвестициите за производството на предмети за потребление не се увеличават, в резултат на което тяхното предлагане намалява и се стига до повишаване на техните цени. Дотогава, докато продължава кредитната експанзия, разширяването на търсенето на предмети на потребление няма да се отрази неблагоприятно върху инвестиционната дейност. С нейното прекратяване стопанските дейци се принуждават да преустановят започнатите вече инвестиционни обекти. Намаляването на възможностите за получаване на кредит влияе неблагоприятно върху цикъла, защото като се стремят да възстановят предишното си потребление, потребителите трябва да намаляват спестяванията си. В крайна сметка това рефлектира върху надяването на предлагането на заемен капитал и равновесието отново се нарушава. Друго постижение на Хайек е, че той успява да предвиди проблема, свързан с взаимодействието между цикличните и стуктурните кризи. Много от неговите разработки, посветени на проблемите с цикъла, имат ясно изразена критична насоченост по отоношение на макроикономическия, агрегатен подход към икономическите процеси.

Хайек е един от първите икономисти, които правят опит да изяснят същността и причините на стагфлацията. Той смята, че тя съчетава наличие на едновременно свръхпроизводство и повишаване на цените на стоките и услугите. Според него причината за този феномен е нарушаването на структурното равновесие в производството.

Основно място в трудовете на Хайек заема концепцията за спонтанния ред. Според Фридман едно от най-големите открития на Хайек и крайъгълен камък на цялата негова работа върху правото и икономиката е именно тази концепция. Под спонатанен ред Хайек разбира съществуването на пазари, възникнали стихийно като продукт на човешката дейност, но не и на човешки проект, и наличието на свобода на идивидите да осъществяват размяната без принуда, състояние, разглеждано като задължително условие за съществуването на пазарите.

Според Хайек спонтанният ред се създава по еволюционен път като несъзнателен резултат от съзнателните действия на много хора, които преследват своите частни цели. Хайек не споделя традиоционното определение за пазара. Според него пазарът е сложно предавателно устройство, което позволява с най-голяма пълнота и ефективност да се използва информацията на пазарните цени, за предпочитанията на потребителите, за технологичните възможност на производителите. Пазарната информация има обобщаващ характер, тя възниква от самия ход на пазарния процес и е достояние на обществото като цяло. Пазарът обединява най-абстракната с конкретната информация.

Интересни идеи има Хайек за конкуренцията, която той разглежда като необходима за рационалното използване на нова информация, за използването на ресурсите, за технологиите и предпочитанията на купувачите. Той сравнява конкуренцията с науката и достига до извода, че пазарът регулира движението на стоките, а науката – движението на идеите. Редът и организацията в обществото – смята той – може да се създава съзнателно или да се установява стихийно. Спонтанният ред е полицентричен, а съзнателният – моноцентричен. Първият не е подчинен на някаква обща цел, вторият е ориентиран към изпълнение на предварително определени задачи. Най-нагледно същността на спонтанния ред се изразява от пазара, подчинен на правилата на свободната конкуренция. Спонтаннията ред се формира в хода на развитието на обществото, независимо от съзнанието и желанието на отделните хора. Вскякава целенасочена реконструкция на дадена социално-икономичека система се отрича от Хайек. Ако човек не иска да донесе по-голяма вреда, отколкото полза чрез своите опити да подобри социалния порядък, според Хайек той трябва да усвои следното: както и в други области където преобладава сложен тип организация, в съзнателната област той не може да овладее напълно знанието, което би му позволило да стане стопанин на положението, следователно ще бъде принуден да се опира само на това знание, което има. Той трябва да подходи към обществния феномен не като занаятчия, формиращ изделието, а като градинар, създаващ условия за растежа на растенията.

Пазарът на Хайек е една от формите на спонтанния ред. Той не е изобретение на човека, но служи за постигане на оптимално разпределение на ресурсите и реализирането на принципите на справедливостта. Той се формира в процеса на естествения подбор и не е подчинен на решаването на някакви централно поставени задачи, а само съединява конкуриращите се цели, служи им, но не дава гаранции за това, кои от тези цели ще бъдат постигнати. Тъй като пазарът не преследва определени цели, ние не можем да го критикуваме за това, че някои от тях не са постигнати.

Държавната намеса в икономичексия и социалния живот на обществото, според Хайек, трябва да се основава на „общи правила на поведение” . Те са необходими, за да не се допусне интересите на отделните социални групи да накърнят интересите на отделните индивиди. Според Хайек за поддържане на пазарния ред най-важни са: отказът от присвояване на чужда собственост и изпълнение на доброволно поетите договорни задължения. Ако държавата не пречи на частния бизнес и не изисква за себе си монополни права, разпространението на информацията, контролирането на състоянието на околната среда и гарантирането на социалния минимум. Според него либералната доктрина изисква ограничаване на всяка власт, влючително и на мнозинството, защото нейната воля може да придобие деспотичен харктер, когато мнозинството смята себе си за крайна инстанция и не признава върховенството на закона.

Истинска демокрация и правова държава, според Хайек може да има само тогава, когато се реализира принципът на разделение на властите.

Л. Мизес и Ф. Хайек не приемат принципа на социалната справедливост, защото справедливостта може да бъде само индивидуална, а не социална и защото тя трябва да се разглежда от гледна точка на поведението, а не на крайните резултати. Това означава, че поведението се оценява като спрведливо, независимо от неговите последици. По този повод Хайек пише, че каквато и да бъде структурата на рапределнието на доходите, тя никога не бива да се нарича несправедлива, ако е породена от честна кокурентна борба, водена „по правилата”.

Стремежите към разпределение на доходите „по заслуги” или „според потребностите” , или по някакви други критерии за социална справедливост Хайек оценява като „атавизъм” , като емоционален остатък от древните времена, когато единствената форма на социална организация е била „първобитното стадо”.

Основните идеи на Хайек и Мизес са пронизани от психологическо обяснение на обществените процеси и от стремежа да се докаже, че икономическото развитие винаги представлява стихиен процес и поради това е изключена възможността за съзнателно управление и планиране на стопанския живот.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:


  1. Икономически теории – авт. колектив: проф. д. ик. н. М. Кънев, доц. д-р Л. Кирев „Абагар”, В. Търново, 2005 г.

  2. Поглед върху развитието на икономическите теории – доц. д-р Е. Трифонов, Русе 2004 г.

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница