Тема “организация на системата за национална сигурност”

ТЕМА 2. “ОРГАНИЗАЦИЯ НА СИСТЕМАТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ”

Теорията за сигурността в голяма степен е построена върху тезата, че държавата има жизненоважна роля за осигуряване на националната сигурност. Това, че цялата система за национална сигурност е създадена и продължава да съществува така, че държавата да е главен фактор за обезпечаване на сигурността на обществото и на отделния човек, е продукт на определен етап на общественото развитие. В отделни периоди тази роля се е променяла и е естествено тя постепенно да намалява с повишаване ролята на Международната сигурност. Факт е обаче, че системата за национална сигурност все още е така структурирана, че дели предизвикателствата за нея на външни и вътрешни. Така например армията се грижи главно за противодействие на външни заплахи, а силите за вътрешна сигурност се грижат за противодействие основно на вътрешни заплахи. Но размиването на границите между структурите за вътрешна и външна сигурност обективно не би могло да следва динамиката на процесите в света и промените в глобалната сигурност. Държавата със своята система за сигурност е значително по-устойчива структура и нейното разрушаване, без да са изградени други механизми за защита на сигурността, може да доведе до опасни, непоправими щети и за държавата, и за сигурността ѝ.

Сигурността на всяка система, в това число и на системата за национална сигурност, е такова състояние, при което е гарантирано нейното нормално съществуване и са надеждно защитени жизненоважните ѝ интереси. Ако възникне заплаха за тези интереси, системата може да започне да изпитва недостиг на сигурност и да премине в състояние на несигурност. За защита на жизненоважните интереси се жертват огромни ресурси, особено тогава, когато само по този начин системата може да гарантира своето съществуване и развитие.

Основно изискване към системата за защита на националната сигурност е тя да съхрани при всички обстоятелства способността си да действа самостоятелно и да реагира адекватно винаги, когато националната сигурност е застрашена. Тези възможности зависят и от това какво е отношението (мястото) на системата спрямо другите такива и доколко тя е интегрирана в системите за колективна сигурност.

За да изпълнява предназначението си, една система за национална сигурност трябва наистина да бъде “национална” по характер, “система” (с висока степен на интегритет и ефективно управление) и наистина “за сигурност” (да генерира сигурност). Тази система не бива да разчита на статуквото, а да се самоусъвършенства в съответствие с обстановката. Системата за национална сигурност съществува в определено време и пространство и е функция както на трайни тенденции, така и на внезапни промени на ситуацията. В нея се преплитат традициите, манталитета и историческата памет на обществото. Затова е неразумно да се мисли, че всяка механично привнесена отвън система може да се възприеме безпроблемно от държавата, обществото и отделните граждани, напротив - подобна присадена система за национална сигурност може да предизвика напрежение и конфликти.

Въпреки че е национална и носи национални характеристики, системата за национална сигурност е податлива на външно влияние. Когато се загуби мярата обаче, системата може да загуби своята автономност, да се пристрасти към чужди въздействия и да се поддава на външни указания. Така тя може да загуби изобщо своята същност като система за национална сигурност.

Оптималният вариант е системата за национална сигурност да е национална по характер и в същото време да е интегрируема в системи за колективна сигурност. Тук опасността би се появила, ако се наруши баланса на интереси и при прекалено следване на чужди модели за сигурност тя да загуби националната си идентичност и да престане да защитава интересите на обществото и на държавата.

Няма спор за положителните страни на интеграционните процеси. Всяко участие в една система за колективна сигурност за малките държави е получаване на сигурност. Оставена сама на себе си, избягваща интеграцията и изолираща се, държавата, макар с нейна изградена система за национална сигурност, лесно може да се окаже уязвима за дестабилизация. Но почти няма спор, че интеграцията е не само резултат от национален избор, на суверенно кандидатстване. По-често системите за колективна сигурност привличат държавите с по-малки ресурси, но важни за тях със своето стратегическо положение или по други причини. Участието на малките държави в колективните системи за сигурност води и до ограничаване на националния им суверенитет, загуба на самостоятелност и лишаване от възможности за многовариантно поведение в кризисни ситуации, тъй като тогава трябва да се съобразяват с приоритетите на колективната сигурност.

При правилен избор на поведение, при ясно формулирани и осъзнати национални интереси, членството в системите за колективна сигурност може значително да компенсира всички рискове и заплахи за сигурността на една държава. Затова е необходимо това да се има предвид при договарянето на условията в общността за сигурност.

Като всяка държава, така и Република България си е създала система за национална сигурност. Нейният модел е изграден и мотивиран изцяло за защита на конституционните интереси, йерархично разположени над всичко, определящо нашата държавност.

Решаваща роля във формирането, функционирането и осигуряването на ефективността на системата за национална сигурност има адекватното осъзнаване от обществото на националните ценности, интереси и цели, от една страна, и тяхното реализиране в политическата и социално-политическа организация на обществото и държавата, от друга. Националните ценности, интереси и цели са основните движещи сили в системата на националната сигурност. Те определят нейния характер, съдържание, конфигурация, насоченост и са в безусловна взаимна връзка.

Националните ценности са най-стабилния елемент и имат основно значение. Те се формират в хода на историческия процес и развитието на материалната и духовна култура на обществото. Тези ценности са фундаментални норми, които позволяват на човека да избере своя позиция, да определи линията на поведението си в жизнено значими ситуации. Основните национални ценности са любов към Родината, държавно единство, семейство, свобода на личността, демокрация, материално благосъстояние на държавата, териториална цялост, социална справедливост, саможертвеност в защита на Родината, духовност.

Националните интереси са комплекс от непреходни ценности и политически мотиви за поведение във вътрешно и външнополитически аспект, който отразява стремежа на нацията за съществуване и просперитет. Националните интереси са официално изразените, осъзнати, обективни потребности на обществото, произтичащи от националните ценности и насочени към съхранение, създаване или постигане на благоприятни условия за неговото стабилно съществуване и устойчиво, прогресивно развитие.

Критериите, които определят подреждането на националните интереси, се основават от една страна на йерархията на националните ценности, а от друга - от допустимата цена, която може да се плати за тяхната защита. В съответствие с тези критерии най-значимите, жизненоважни интереси са свързани преди всичко със съхраняването, умножаването и защитата на националните ценности.

Жизненоважни национални интереси са запазване на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната чрез създаване и функциониране на ефективна система за сигурност и отбрана; укрепване на единния характер на българската държавност; създаване на възможност за водене на самостоятелна външна и вътрешна политика; изграждане и развитие на демократично гражданско общество; запазване и развитие на духовните традиции на нацията; спиране и постепенно преодоляване на бедността; ограничаване на престъпността в социално допустими граници и др.

Както беше казано вече, определящ фактор за националната сигурност е общо-политическия курс на държавата. Той е генералната посока на действие, възприета и осъществявана от държавното ръководство във вътрешно и външнополитически план при решаване на въпросите на националната сигурност като цяло.

Един от най-важните съставни елементи на общополитическия курс на държавата е политиката за национална сигурност, чиято главна цел е запазването и укрепването на мира в обстановка на вътрешна стабилност и международна безопасност, както и осигуряване на благоприятни условия за прогресивно развитие на нацията. Систематизирани, основните положения на политиката за национална сигурност се отразяват в Концепция за национална сигурност, разработването на каквато е проява на отговорността, която изграждащото се гражданско общество има за своето бъдеще. Целта, която се преследва с изготвянето на концепцията, е да се създадат предпоставки за формиране на обществен консенсус относно националните интереси и цели, както и да се определят пътищата за тяхното осъществяване. Много важен акт е приетата Стратегия за национална сигурност от Народното събрание, през 2011г.

Политиката за сигурност на Република България и стратегията за нейното реализиране са насочени към осъществяване на следните дългосрочни цели:

• 
  осигуряване на благоприятна жизнена среда на българските граждани;
  
• 
  осигуряване на безусловна защита срещу посегателствата върху демократичните права и свободи и сигурността на гражданите и обществото;
  
• 
  активно участие във формирането на благоприятна външнополитическа среда и ефективно интегриране на страната в ЕС;
  
• 
  развитие на необходимите отбранителни способности;
  
• 
  адекватен отговор на текущи предизвикателства и защита на националните интереси в условия на кризи.
  

• 
  да определя и оценява рисковете и заплахите за националните интереси;
  
• 
  да взема решения за пътищата и средствата за тяхното предотвратяване;
  
• 
  да поддържа постоянни материални и човешки ресурси за осигуряване цялостта на държавата, да разработва и провежда необходимите практически действия за защита на основните интереси на обществото чрез средства и способи, адекватни на вътрешната и международната обстановка.
  

Системата от органи, осъществяващи функции по националната сигурност, трябва да бъде балансирана, децентрализирана и координирана. Принципът за разделение на властите изключва монопол и концентрация на власт чрез структурите за сигурност, както и постоянен контрол върху тях за използване на техните възможности в съответствие със закона и при зачитане на правата и свободите на гражданите.

Едновременно с това системата за национална сигурност трябва да създава условия за постоянна обществена дискусия с участието на неправителствени организации, средства за масово осведомяване, органи на местното самоуправление и отделни граждани. Всички те трябва да имат достъп до определен обем информация, отнасяща се до сигурността и право на мнение, по определен от законите на страната ред.

Народно събрание

Следствие

Съд

М О