Тема Основни принципи на телевизията. Блокови схеми на телевизионни системи


Тема 8. Системи за цветна телевизия. Кодиране на информацията



страница3/5
Дата14.04.2017
Размер0.77 Mb.
#19175
1   2   3   4   5
Тема 8. Системи за цветна телевизия. Кодиране на информацията.

Способът за предаване на информацията, съдържаща се в сигналите на трите едноцветни изображения R, G и B от предавателната страна до приемника се нарича система за цветна телевизия.


Независимо, че има проекти за около тридесет системи за цветна телевизия, в настоящия момент са стандартизирани и се използуват на практика само четири системи:
1. NTSC - National Television System Committee.(Комитет за национална ТВ система).
2. SECAM - Sequence de Couleurs Avec Memoire. (Последователност на цветовете със запомняне).
3. PAL - Phase Alternating Line. (Ред с променлива фаза).
4. MAC - Multiplexed Analogue Components. (Мултиплексирани аналогови съставни).

8.1. Система за цветна телевизия NTSC.

Системата NTSC е едновременна, съвместима система за цветна телевизия, в която се предава яркостния сигнал Y и една цветова подносеща честота (fs), разположена във високочестотната част на неговия спектър, квадратурно модулирана от два сигнала на цветовата разлика.


Квадратурната модулация, фиг. 1.30. позволява информацията за двата сигнала на цветовата разлика (R - Y) и (B - Y) да се предава едновременно чрез вектора на резултатния сигнал Еs , който е продукт на квадратурната модулация.
Големината на вектора Esm определя наситеността на цветовете, а посоката му (фазовият ъгъл j ) определя цветовия тон.
В NTSC с цел да се подобрят характеристиките на системата и да се повиши качеството на цветното изображение, за пренасяне на цветовата информация се използуват два сигнала I и Q , които са производни на сигналите (R - Y) и (B - Y):
I = a1.(R - Y). cos 33o - a2.(B - Y). cos 57o
Q = a1.(R - Y). cos 57o + a2.(B - Y). cos 33o (1.41)
където а1 = 0,87695 ; а2 = 0,49283; cos 33o = 0,83867; cos 57o = 0,54464.
Като се заместят стойностите в (1.41), за сигналите I и Q се получава:
I = 0,74.(R - Y) - 0,27.(B - Y)
Q = 0,48.(R - Y) + 0,41.(B - Y) (1.42)
Сигналът I е избран в областта на най-висока спектрална чувствителност на зрението (областта на синьо-зелените и оранжево-червените цветове). Векторът му изпреварва вектора на сигнала (R - Y) с 33о, както е показано на векторната диаграма за


Фиг. 1.31

трите основни и трите допълнителни цвята за система NTSC, фиг. 1.31. Сигналът Q е квадратурно разположен по отношение на сигнала I. Векторът му изпреварва с 33о вектора на сигнала (B - Y). Ширината на честотната лента, която заема всеки от сигналите на цветовата разлика е различна: за сигнала I тя е 1,3 MHz, а за сигнала Q е 0,5 MHz.


Тъй като амплитудата и фазата на вектора Еs (амплитудата и фазата на квадратурно модулираната цветова подносеща честота) носят информация съответно за наситеността и за цветовия тон, ако при предаването възникнат амплитудни изкривявания, това ще причини изкривявания в наситеността на цветовете. Ако възникнат фазови изкривявания - ще се наруши цветовия тон. Ще се наруши правилното цветопредаване.
На фиг. 1.32 е показана опростена блокова схема на кодиращо устройство по система NTSC.

Фиг. 1.32


Сигналите R, G и B постъпват в кодиращата матрица (М), където се формират сигналите Y, I и Q. Яркостният сигнал, след формиране на честотната му лента, постъпва към суматора (S1), където към него се прибавя сложната синхронизираща смес (ССС). Сигналите I и Q най-напред се ограничават по честота в ниско-честотни филтри, съответно до 1,3 MHz и 0,5 MHz. От изходите на филтрите сигналите I и Q постъпват в собствени балансни модулатори (БМI) и (БМQ), към вторите входове на които се подава сигнал с честота fs от генератора на цветова подносеща честота (ГЦП), при това със съответното дефазиране, осигурено от две фазовъртящи стъпала (123о) и (33о), осигуряващи квадратурността на двата вектора. Двата балансни модулатора работят с общ суматор (S2), в изхода на който се получава сигнала за цветност Еs . В суматора (S3) към яркостния сигнал се прибавят сигнала за цветност, смес гасящи импулси (СГИ) и сигнал за цветова синхронизация от генератора на сигнала за цветова синхронизация (ГСЦСfs) като се формира пълния сигнал, кодиран по системата NTSC (ENTSC). При предаването сигналът за цветност съдържа само информация за модула на резултатния вектор и не съдържа информация за неговата фаза, тъй като при двойно-балансната (квадратурна) модулация централната стойност на цветовата подносеща fs се подтиска. По тази причина сигналите за цветност не може да бъдат възстановени в приемника без допълнителна информация за началната фаза на цветовата подносеща честота. В системата NTSC информация за началната фаза на цветовата подносеща честота се предава с помощта на пакетче от осем периода на немодулирана цветова подносеща честота fs , разположена на задната площадка на редовия гасящ импулс

В кодиращото устройство, за да се изравни времето за преминаване на сигнала в теснолентовия канал Q с времето за преминаване на сигналите в по-широколентовите канали I и Y, в последните са включени закъснителни линии, съответно (ЗЛ0,5 ms) и (ЗЛ0,7 ms).


Най-характерният възел в приемника по система NTSC е блока за цветност. Предназначението му е да отдели сигнала за цветност от пълния ТВ сигнал и да го декодира. На фиг. 1.34 е показана опростена схема на блока за цветност в приемник по система NTSC. От пълния ТВ сигнал с помощта на лентов филтър (ЛФ) се отделя сигнала за цветност Еs и се подава към два синхронни детектора (СДQ) и (СДI).

Фиг. 1.34


Към вторите входове на двата синхронни детектора се подава сигнал с цветова подносеща честота fs от местен генератор на цветовата подносеща (ГЦП), при това към СДI директно, а към СДQ - със завъртане на фазата на 90о от фазовъртящо устройство (90о).Генераторът на цветова подносеща честота се синхронизира по фаза от пакетчето немодулирана цветова подносеща на задната площадка на РГИ.


В резултат от синхронното детектиране се получават сигналите I и Q. За изравняване на времето, нобходимо за преминаване на сигналите през канали с различна ширина на честотната лента в канала I се включва закъснителна линия с време на закъснение 0,5 ms (ЗЛ 0,5 ms). В декодиращата матрица (М) от сигналите I и Q се формират чрез линейно преобразуване сигналите на цветовата разлика (R - Y), (B - Y), (G - Y) и към тях се прибавя яркостния сигнал Y. Като резултат в изхода на матрицата се получават сигналите за трите едноцветни изображения R, G и B, от които в трилъчевия кинескоп се формира предаваното многоцветно изображение.

8.2. Система за цветна телевизия PAL

Системата PAL може да се разглежда като усъвършенствуван вариант на системата NTSC, като се различава по това, че фазата на сигнала (R - Y) се променя със 180о в началото на всеки телевизионен ред. Изразът за пълния ТВ сигнал, кoдиран по система PAL ще бъде:

EPAL = Y + (B - Y). sin ws.t ± (R - Y). cos ws.t (1.43)

Във връзка с това в системата са въведени още някои изменения, с цел да се намали чувствителността на сигнала за цветност към фазовите изкривявания. Предаваните сигнали на цветовата разлика тук се използуват с компресионни коефициенти и се означават като:

U = 0,493. (B - Y)

V = 0,877. (R - Y)

Честотната лента, която заемат е еднаква за двата сигнала и равна на 1,3 MHz на ниво 3 dB.


Фиг. 1.36


От векторната диаграма, представена на фиг. 1.35, се вижда че резултатния вектор Es променя знака си: той е положителен в "четните" редове и отрицателен - в "нечетните".


И в система PAL се използува балансна модулация на подносещата честота от двата сигнала на цветовата разлика. За детектиране на сигнала за цветност се използуват два синхронни детектора, към които се подава сигнал с цветова подносеща честота. Фазата на сигнала с подносеща честота се подстройва от предавания на задната площадка на РГИ пакет от 8 - 10 периода на цветовата подносеща честота.
Опростена блокова схема на кодиращото устройство за система PAL е показана на фиг. 1.36. От входните сигнали R, G и B в матрицата (М) се образуват сигналите Y, V и U. Сигналите на цветовата разлика се подават към два балансни модулатора (БМ1) и (БМ2). Към балансния модулатор на сигнала U се подава цветова подносеща честота с фаза j = 0о , а към балансния модулатор на сигнала V - с фаза j = ± 90о. Изходните сигнали от балансните модулатори се сумират и образуват сигнала за цветност Es.
Пълният ТВ сигнал EPAL се получава от сумирането на яркостния сигнал Y, преминал през закъснителна линия (ЗЛ) и сигнала за цветност Es.
За декодиране на сигнала за цветност, фиг. 1.37, пълният ТВ сигнал постъпва към лентов филтър (ЛФ). Отделеният от него сигнал за цветност постъпва към суматорите (S) през фазообръщащо стъпало (180о) и ултразвукова закъснителна линия за 64 ms (ЗЛ-64). Това създава възможност да се сумират или изваждат сигналите за цветност в два съседни реда. В резултат информацията за двата сигнала на цветовата разлика се разделя преди синхронните детектори, т.е. отделят се сигналите (R - Y). cos ws.t и (B - Y). sin ws.t.

Например, ако сигналите в два съседни реда са:

п ред - (B - Y). sin ws.t + (R - Y). cos ws.t

n + 1 ред - (B - Y). sin ws.t - (R - Y). cos ws.t

при сумиране се получава 2.(B - Y). sin ws.t ,

при изваждане се получава 2.(R - Y). cos ws.t .




Фиг. 1.37


След суматорите всеки от отделените квадратурни сигнали постъпва в свой синхронен детектор (СД1) и (СД2). Към синхронните детектори постъпва и сигнал с цветова подносеща честота от кварцов генератор (КГ), фазата на който се синхронизира от предавания на задната площадка на РГИ пакет немодулирана цветова подносеща честота. Освен това пакета с fs управлява работата на комутатора (К) за превключване фазата на подносещата честота (±90о).


Принципът за обработване на сигналите, заложен в система PAL , води до компенсиране на възникнали фазови изкривявания. Например, ако в канала за свръзка възникне фазова грешка +d в реда п , сигналът Es+d ще се различава по цветови тон от изходния сигнал Еs , фиг. 1.38. Следващият (п + 1) ред ще съдържа сигнал, при който V ще се различава по фаза със 180о и изходният сигнал би заел положението E*s. Тъй като информацията в два съседни реда на практика не се различава, то грешката +d ще съществува и в (п +1) ред като резултатният вектор тук ще бъде Е*s-d

В приемника сигналите в два съедни реда се сумират, като при това фазата на сигнала във втория ред се променя със 180о. Както се вижда от векторната диаграма на фиг. 1.38, при сумирането на сигналите Еs+d и E*s-d от двата съседни реда п и (п+1) се получава резултатен вектор Es , при който фазовото изкривяване d е компенсирано. Както се вижда от фигурата, при това възникват допълнителни амплитудни изкривявания, които се премахват сравнително лесно.


По този начин системата PAL се оказва нечувствителна към фазови изкривявания до 40.

8.3. Система за цветна телевизия SECAM.

Системата за цветна телевизия SECAM е съвместима система, при която сигналите (R - Y) и (B - Y) се предават отделно в последователни телевизионни редове при непрекъснато предаване на яркостния сигнал Y. Сигналите на цветовата разлика и в тази система се използуват с коригиращи коефициенти както следва: DR = - 1,9.(R - Y) ; DB = 1,5.(B - Y) и се предават чрез честотна модулация на отделни цветови подносещи честоти.


Последователното предаване на сигналите на цветовата разлика изисква в декодиращото устройство в приемника да има закъснителна линия с време на закъснение, равно на продължителността на един телевизионен ред (Н = 64 ms) и електронен комутатор. Вследствие действието на тези два елемента липсващата цветова информация за даден ред се попълва с информация от предидущия ред, като се създава възможност за формиране на третия сигнал на цветовата разлика (G - Y) в съответствие с уравнението:
(G - Y) = - 0,51.(R - Y) - 0,19.(B - Y)
Основната идея на система SECAM се илюстрира от фиг. 1.39, а разположението на сигналите във времето, отнесено към фиг. 1.39 е показано на фиг. 1.40.
Входни сигнали за системата са R, G и B. В кодиращата матрица М1 се формират яркостния сигнал Y и сигналите DR и DB . Последователното предаване на сигналите на цветовата разлика, фиг. 1.40.в се осъществява от електронния комутатор (ЕК1). Той превключва с честота fz/2 .
След ограничаване на честотния спектър на сигналите на цветовата разлика до1,5 MHz в нискочестотен филтър (НЧФ), те постъпват към честотен модулатор (ЧМ), където модулират честотно цветови подносещи честоти. В смесително стъпало (S) се формира пълния сигнал за цветна телевизия, който се предава по канала за свръзка.
В декодиращото устройство в приемника след видеоусилвателно стъпало (ВУ) с помощта на лентов филтър (ЛФ) се отделя сигнала за цветност. Той постъпва към единия вход на електронния комутатор (ЕК2) директно, фиг.1.40.г, а към другия вход, след като премине през ултразвукова закъснителна линия (ЗЛ) с време на закъснение 64 ms, фиг. 1.40.д. По този начин се осигурява едновременно съществуване на двата сигнала на цветовата разлика, като непредадената информация се попълва с информация от предидущия ред. Електронният комутатор (ЕК2), който работи синхронно и синфазно с комутатора (ЕК1) в кодиращото устройство, разделя сигналите за цветност в два самостоятелни канала ("червен" и "син"). В изходите на честотните демодулатори (ЧД1) и (ЧД2) се получават сигналите на цветовата разлика (R - Y) и (B - Y). От тях в матрицата (М2) се формира третия сигнал на цветовата разлика (G - Y). От яркостния сигнал и трите сигнала на цветовата разлика


Фиг. 1.39

в изходната матрица (М3) се формират изходните сигнали за трите основни цвята R, G и B.

За цветова синхронизация между предавателната и приемната страна в система SECAM може да се използува или предавания пакет немодулирана цветова подносеща честота, разположен на задната площадка на РГИ или специални трапецовидни сигнали за цветова синхронизация, предавани на задната площадка на полукадровия гасящ импулс в продължение на девет реда (от 7 до 15 ред по време на първия полукадър и от 320 до 328 ред по време на втория полукадър).

Сравнение на системите за цветна телевизия.
При идеални условия на предаване на сигналите и трите системи осигуряват високо качество на изображението. При наблюдаване от стандартно разстояние (5 - 6 височини на изображението) трудно се прави разлика по коя система е създадено изображението.
Системата NTSC притежава много добра съвместимост, добра хоризонтална и вертикална разделителна способност, устойчива е по отношение на шумове и смущения. Осигурява се сравнително опростено предаване и приемане на сигналите.
Основни недостатъци са нейната чувствителност към фазови изкривявания и изискване за ширина на честотната лента, когато трябва да се премахнат взаимните смущения между двата сигнала на цветовата разлика.
Основно достойнство на системата PAL е нечувствителността и към фазовите изкривявания. Допуска се фазова грешка до 40о. Предавателната апаратура е по-усложнена в сравнение със система NTSC. Приемникът е също по-сложен, тъй като в него се използува ултразвукова закъснителна линия с висока точност и стабилност, и електронен комутатор. Недостатъците се компенсират от удобствата при видеозапис. Освен това дългите линии за свръзка създават по-малко трудности в сравнение с NTSC. Приемникът по система PAL не е чувствителен към ехо-сигнали. При многолъчево приемане изкривяванията на фазата и амплитудата на сигнала за цветност не създават недопустими изкривявания.
Основно достойнство на PAL пред NTSC са намалените изкривявания на цветовия тон, но това е за сметка на известно намаляване на съвместимостта и понижена вертикална цветова разделителна способност.
Системата SECAM има подобрена вярност на цветопредаването. Относително е защитена срещу фазови и амплитудни изкривявания. Приемниците са сравнително опростени в декодиращата си част. По-усложнено е кодиращото устройство в предавателната страна. Смесването и комутацията на сигналите в апаратно-студийните комплекси е усложнено, но видеозаписа и пренасянето на сигналите по дълги линии за свръзка е облекчено.

8.4. Системи МАС.

Трите стандартизирани системи за цветна телевизия са създадени при съобразяване с изискването за съвместимост със съществуващите системи за монохромна (черно-бяла) телевизия. Направените компромиси в тази връзка предизвикват определени слаби места на системите:


- интерференции между яркостния сигнал и сигнала за цветност, причинени от високочестотните съставни на яркостния сигнал и от сигнала за цветност, разположен в спектъра на яркостния сигнал;
- съкратена е ширината на честотната лента на възпроизвеждания яркостен сигнал;
- при предаване на PAL и SECAM сигнали по космически линии за свръзка, честотната модулация на носещата честота предизвиква трудности, поради значителното нарастване на шума във високочестотната област на демодулирания ЧМ сигнал и в предаваните няколко прилежащи звукови сигнала, разположени на свои подносещи честоти;
- получават се интермодулационни изкривявания, породени от нелинейни елементи, например от лампите с бягаща вълна в предавателите на радио-релейните линии.
Основната идея в системите МАС е да се подобри качеството и обема на информационното обслужване най-вече при предаване на ТВ сигнали по космически линии за свръзка.
Използуват се няколко модификации на системите МАС: "С-МАС"; "В-МАС"; "D2-MAC". В Европа най-разпространена е системата D2-MAC за предаване по спътникови ТВ канали или по широколентови кабелни ТВ системи.
Системите МАС се базират на свиването и мултиплексирането във времето на яркостния сигнал Y и на цветовите сигнали (R - Y) и (B - Y). Системите МАС решават задачата за съвместимостта на космическите със земните телевизионни канали за свръзка. Видеосигналите се предават в аналогов вид, но след предварителна цифрова обработка. Аналоговите сигнали се уплътняват в активната част на телевизионния ред. Във всеки ТВ ред се предава винаги яркостния сигнал и един от сигналите на цветовата разлика, другият сигнал на цветовата разлика се предава в следващия ред. За да се постигне това, сигналите се свиват във времето: яркостният сигнал се свива с фактор 1,5 : 1 до 34,4 ms, а сигналите на цветовата разлика - с фактор 3 : 1 до 17,2 ms. Точните стойности на времената се определят от тактовата честота на системата за дискретизация. ТВ ред с МАС-сигнал съдържа допълнително компресиран във времето многоканален цифров звуков сигнал и цифров синхронизиращ сигнал, в пакет с продължителност 10,3 ms, фиг. 1.41.
И в системите МАС сигналите на цветовата разлика се предават с мащабиране съгласно равенствата:
CB = 0,73.(B - Y) ; CR = 0,93.(R - Y) .

Фиг. 1.41


Изискваната ширина на честотната лента за D2-MAC е от 8 MHz (за вариант с малко понижено качество) до 12 MHz . D2-MAC може да работи както с формат на изображението 4 : 3, така и с формат 16 : 9.


Основните предимства на системите МАС са:
- Аналоговите сигнали за яркост и цветност се уплътняват в активния интервал на реда. Поради отсъствие на цветова подносеща честота, трите сигнала на основните цветове R, G и B в приемника се получават пряко, като по този начин се подобрява качеството на възпроизвежданото изображение.
- Липсват кръстосани изкривявания "яркост-цветност".
- Липсва цветова подносеща честота.
- Подобрява се хоризонталната разделителна способност.
- Увеличава се броя и качеството на звуковите канали.
- Увеличава се броя на допълнителните информационни възможности.

 


Фиг. 1.42

На фиг. 1.42 е показано сравнение на формата на сигнала за изпитателното изображение "Вертикални цветни ивици, подредени по степента на намаляване на яркостта" в един ТВ ред, кодиран по система PAL и по система D2-MAC.



Тема 9. Електрооптични преобразователи. Видове и принцип на действие.

Електрооптичните преобразователи превръщат видеосигналите от изображението в оптическо изображение. Те може да се разделят на устройства за непосредствено наблюдение, в които наблюдаваното изображение се синтезира на екрана на самия прибор и проекционни, при които изображението се проектира върху отделен екран. Първите от тях се разделят на вакуумни и безвакуумни. В настоящия момент най-разпространени са вакуумните електронно-лъчеви тръби (кинескопи). Кинескопите биват черно-бели или цветни. С помощта на кинескопите се създават изображения с площ до около 0,25m2. Безвакуумните електрооптични преобразователи (екрани) може да бъдат реализирани на базата на електролуминесценция в лентови луминофори; газорарядни екрани; динамичното разсейване на светлината в течни кристали и др. Трябва да се отбележи, че все още не се произвежда конкурентно способен на кинескопа и с приемливи работни характеристики безвакуумен прибор. Необходимо е все още да се решат крупни научно-технически въпроси, свързани с разработване и усвояване на евтина технология за изработване на екрани с голяма площ, повишаване на надеждността и срока им на експлоатация, повишаване на ефективността на светоотдаване при приемлива консумирана мощност, намаляване на инертността на течнокристалните екрани и т.н.


Като се обърне внимание на голямата технологична и конструктивна съвместимост на безвакуумните прибори с интегралната технология при производство на съвременните телевизионни приемници и видеомонитори, вероятно до края на века някои от разработваните видове ще достигнат необходимите параметри и ще започне серийно поизводство на безвакуумни електрооптични преобразователи.
Проекционните възпроизвеждащи устройства са предназначени за създаване на изображения с големи размери - до няколко десетки квадратни метра. Това са проекционни кинескопи, електронно-лъчеви модулатори на светлинен поток, лазерни проекционни кинескопи и др. Като проекционни кинескопи се използуват електронно-лъчеви тръби (ЕЛТ), работещи с високи анодни напрежения (60 - 80 kV) и големи токове на развиващия лъч. Синтезира се изображение с голяма яркост, което се проектира върху екран с помощта на светлосилни обективи.
Работата на електронно-лъчевите модулатори на светлинен поток е основана на модулацията на интензитета на светлинен поток с голяма мощност от видеосигналите на изображението. Модулацията се осъществява чрез изменение на оптическите свойства на материала на модулатора от действието на електронен лъч. Такива устройства (тип "Ейдофор" или "Аристон") възпроизвеждат черно-бели или цветни изображения върху екран с размери до 50 m2 при висока яркост, контраст и детайлност (контраст К = 100 :1; детайлност до 1000 реда). Характеризират се с големи размери и тегло и със сравнително сложно обслужване. В последно време някои водещи фирми предлагат подобни устройства с твърдотелни светоклапанни матрици, които се характеризират с по-добри експлоатационно-технически характеристики.
В лазерния проекционен кинескоп вместо луминофорен екран се използува пластина от монокристален полупроводник, в която при въздействие на електронен лъч се възбужда лазерно излъчване с голяма интензивност. При изменение на интензитета на електронния лъч, се изменя и интензитета на лазерното излъчване. Лазерният лъч притежава насочено кохерентно излъчване с яркост, която превишава многократно яркостта на проекционните кинескопи. Дължината на вълната на лазерното излъчване зависи от типа на използувания полупроводник и може да се променя в широки граници.

9.1. Кинескопи.

Кинескопите са електронно-лъчеви прибори с луминофорни екрани, в които се осъществява преобразуване на енергията на развиващия електронен лъч в светлинно излъчване. Синтезът на изображение върху екрана на кинескопа се осигурява от отклонението на електронния лъч съгласно закона на ТВ развивка и модулация на плътността на лъча от сигналите на изображението.


Развиващият електронен лъч се отклонява в полето на растъра от електромагнитно поле, създадено от протичането на отклоняващи токове през хоризонтално и вертикално отклоняващите бобини на електромагнитната отклоняваща система, фиг. 1.4

Най-разпространени са кинескопите за непосредствено наблюдение на изображението. Произвеждат се с правоъгълни екрани и големина на диагонала от 4 cm до 100 cm. В шийката на кинескопа е монтиран електронен прожектор (ЕП). Вторият анод на прожектора е свързан с проводящо покритие, нанесено на вътрешната повърхност на колбата и шийката. На втория анод, чийто извод е в колбата, се подава високо постоянно напрежение (Ua2). Изводите на останалите електроди са в цокъла към шийката на кинескопа. Електро-магнитната отклоняваща система (ОС) е монтирана на шийката на кинескопа.


Докато екранът (Е) на монохромните (черно-белите) кинескопи е хомогенен и излъчва синкаво-бяла светлина, екранът на кинескопите за цветно изображение трябва да позволява синтезирането на трите основни едноцветни изображения (червено, зелено и синьо). За да се осъществи това всеки елемент от изображението се представя на екрана от една триада, съставена от три вида луминофор, излъчващи съответно червена, зелена и синя светлина. При разделителна способност за многоцветното изображение от около 500 000 елемента, в най-общия случай на екрана се формират 500 000 триади от общо 1 500 000 едноцветни луминофорни елемента (по 500 000 за всеки един от трите основни цвята - червен, зелен и син).
Кинескопите за цветна телевизия имат три електронни прожектора. Интензитетът на трите лъча се управлява съответно от сигналите на трите едноцветни изображения (R, G и B). Трите лъча се отклоняват едновременно, като за осигуряване на вярно цветопредаване, всеки лъч трябва да възбужда своя луминофор. За осигуряване на този процес в кинескопите за цветна телевизия на около 15 mm преди екрана се монтира метална цветоразделителна маска (ЦМ), фиг.1.44. На една триада съответствува един отвор на маската. В отвор на маската трите електронни лъча се събират и след това отново стават разходими, като всеки попада на своя луминофор.
Сега най-разпространени са два основни типа кинескопи за цветно изображение:
* Трилъчев D-кинескоп с цветоразделителна маска и мозаечен екран от луминофори с червено, зелено и синьо светене, фиг. 1.44.а.
* Трилъчев кинескоп с цветоразделителна решетка и ивичест екран от три вида луминофори с червено, зелено и синьо излъчване

В трилъчевия делта (D)-кинескоп осите на трите електронни прожектора пресичат равнината, перпендикулярна на оста на кинескопа, във върховете на един равностранен триъгълник. Екранът на този тип кинескоп представлява мозайка от луминофорни зрънца с червено, зелено и синьо излъчване, подредени в строго определен ред като триади. Например в кинескоп с диагонал от 59 cm екранът съдържа около 1 500 000 луминофорни зрънца, подредени в 500 000 триади. Поради особеностите на цветовото зрение на човека, от определено разстояние зрителят не възприема светенето на отделните зрънца, а триадата се определя като елемент на ТВ изображение.


Цветоразделителната маска обикновено се изпълнява от нисковъглеродна листова стомана с дебелина 0,15 mm и съдържа около 500 000 отвора с диаметър приблизително 0,25 mm, разположени срещу геометричните центрове на луминофорните триади.
Кинескопът осигурява качествено цветно изображение само при условие, че трите лъча преминават едновременно през даден отвор на маската при кой да е ъгъл на отклонение. Това условие се изпълнява при едновременно коригиране траекториите на трите лъча с помощта на специална система за статична и динамична сходимост. Сложността на системата за сходимост и ниската ефективност при използуване токовете на лъчите (около 85% от електроните се поемат от цветоразделителната маска и енергията им се губи във вид на топлина, поради което не може да се получат големи яркости на екрана) определят основните недостатъци на трилъчевия делта-кинескоп. Трудно се изработват такива кинескопи с малки размери и висока разделителна способност. Ъгълът на отклонение на лъчите не превишава 90о. Големият брой регулировки усложнява експлоатацията на трилъчевия кинескоп с маска.
Предложени са и са разработени много варианти и конструкции кинескопи, осигуряващи по-ефективно използуване на електронния лъч. Типичен представител на този вид кинескопи е трилъчевият кинескоп с цветоразделителна решетка и ивичест екран от три вида луминофори с червено, зелено и синьо излъчване, фиг. 1.44.б., известен като PIL (Precision In-Line) кинескоп. Трите електронни прожектора са разположени компланарно (в една равнина). Ъглите на отклонение на такива кинескопи най-често са 110о. Не са необходими външни схеми за динамична сходимост на лъчите, което значително опростява конструкцията, експлоатацията и настройката на ТВ приемници. Прорезната цветоразделителна маска е с голяма прозрачност и механична здравина. На всеки прорез на маската съответствува триада отрязъци от луминофорните ивици.
Този тип кинескопи се характеризират с редица преимущества пред делта-кинескопа: повишена яркост, висока детайлност, слабо влияние на хоризонталната съставна на магнитното поле на Земята върху еднородността на цветопредаването по екрана.
Разновидност на втората група кинескопи е предложения от фирмата "Sony"- Япония от тип Trinitron

Той е еднопрожекторен трилъчев кинескоп с компланарно разположение на трите лъча R, G и B, от които единият (G) е централен и двата (R и B) са странично разположени (3). Луминофорният екран (1) е образуван от вертикални ивици луминофори (R,G,B), групирани в триади и е нанесен на предната цилиндрична част на колбата. Цветоразделителната решетка (2) е изпълнена като система от вертикални прорези в тънък метален лист, който е също с цилиндрична форма. Броят на прорезите е равен на броя на луминофорните триади. Двата крайни лъча са разположени така, че да сключват ъгъл от около 1о по отношение на централния лъч и всеки да възбужда собствения си луминофор.


Характерна особеност на тринитрона е електронния прожектор. С него са свързани и основните преимущества на тръбата: висока яркост; висока детайлност на изображението; висока наситеност на цветовете, а също опростена и стабилна сходимост на лъчите. Неоходима е по-малка мощност за отклонение на трите лъча (диаметърът на шийката на тринитрона е 29 mm). Електронният прожектор съдържа три отделни катода (4), разположени в една равнина. Останалите електроди са общи за трите лъча: модулатор (5) с три отвора; екранна решетка (6) с три отвора; фокусиращ електрод (първи анод) (7); втори анод с две секции (8) и (9); електронна призма за електростатична сходимост на лъчите с вътрешни (10) и външни (11) пластини и вътрешно проводящо покритие (12). Цветоразделителната решетка и екранът имат еднакъв потенциал.
В тринитрона трите лъча преминават през централната част на главната фокусираща леща, образувана от електродите с голям диаметър (7), (8) и (9). Аберацията е малка, с което се осигурява добра фокусировка на лъчите и като следствие увеличаване на работния ток и яркостта на изображението (до 2 пъти по отношение на трилъчевия делта-кинескоп) при запазване на детайлността. За осигуряване на статична сходимост на лъчите е необходимо да се регулира напрежението Un на външните пластини (11), които са съединени общо. Вътрешните пластини (10) имат потенциала на втория анод. Между тях преминава без отклонение централния лъч. Страничните лъчи преминават между вътрешните и външните пластини.
За динамична сходимост на лъчите към външните пластини се подава параболично напрежение с честота на редовете.
Стремежът и перспективите са кинескопите да стават все по-надеждни, екранът да става все по-плосък и правоъгълен като се подобряват непрекъснато и експлоатационно-техническите характеристики (яркост, контраст, разделителна способност и т.н.).

9.2. Безвакуумни електрооптични преобразователи.

Сега активно се работи по усвояване на няколко конкуриращи се технологии на плоски безвакуумни електрооптични преобразователи. В компютърната техника успешно се прилагат от известно време подобни дисплеи. Интересът към тези устройства е продиктуван основно от намалените размери и тегло на плоските екрани в сравнение с кинескопите. Направленията, по които се работи са: светодиодни технологии; електро луминесцентни; дисплеи с течни кристали с активна или пасивна матрица и газоразрядни технологии.


Светодиодните матрични екрани ползуват ниски управляващи напрежения, но все още съществуват проблеми с детайлността на изображенията, послесветенето и пределно допустимия импулсен ток за телевизионен ред ред.
Особено перспективни са течно-кристалните дисплеи. Сега използуваните течно-кристални дисплеи (LCD) представляват вентили, регулиращи количеството светлина, излъчвана от вътрешен източник. Когато към течните кристали не е приложено електрическо поле, те безпрепятствено пропускат светлината. Ако от двете страни на течния кристал се разположат разнополярни електрически потенциали, молекулите му се ориентират по посока на полето, вследствие на което кристалната структура се нарушава и светопропускащите свойства изчезват. Изображението върху екрана се управлява от система (решетка) електроди, определящи колко светлина да преминава през всеки елемент от решетката (пиксел). При течно-кристалните дисплеи с активна матрица (AMLCD) всеки пиксел притежава управляващ транзистор за по добро контролиране на светлината, преминаваща през решетката.
Пасивните течно-кристални дисплеи са по-евтини и консумират по-малко енергия

Черно-белите и цветните екрани са изпълнени по идентични технологии. Цветният екран действува в режим на пропускане, при което дифузно задно осветяване се създава от миниатюрна луминесцентна лампа, фиг. 1.46. Върху всеки електрод на елемента е нанесен червен, зелен или син светофилтър. На фиг. 1.46 луминесцентната лампа е (1), (2) е шина за базите на управляващите транзистори (3), (4) е шина за данни, (5) е електрод на пикселите, (6) е общ електрод, (7) е цветен светофилтър, (8) е горното стъкло, (9) е разсейвател на светлината от лампата, (10) е стъклена подложка, (11) е течен кристал и (12) е поляризатор.


Сега проблемите пред течно-кристалните дисплеи са сравнително ниския контраст, по-голямата инертност, по-голямата цена за екрани с повишена детайлност и някои технологични трудности при производството им.
Перспективни са електролуминесцентните дисплеи. Те са напълно твърдотелни и са излъчващи устройства. Достойнствата им са разширения работен температурен диапазон и ниската консумирана мощност. Съществен недостатък на тези екрани е, че електрооптическите им свойства се изменят в процеса на експлоатация вследствие стареене.

9.3. Голям телевизионен екран.

Непрекъснато нараства търсенето на устройства за създаване на изображения с голяма площ. Те придават особена атмосфера в аудитория, на конференции, спортни състезания, концерти и др. Едновременно с това са постигнати значителни успехи при конструирането на видеомонитори за получаване на компютърни изображения с висока разделителна способност и растър с голям брой редове. Следващата стъпка е как тези висококачествени изображения да се покажат върху голям екран.


Устройствата, възпроизвеждащи цветно ТВ изображение върху голям екран сега може да се разделят на четири групи:
* Кинескопни видеопроектори, при които цветното изображение се проектира чрез светлосилни обективи върху екран от един цветен или до три монохромни (червен, зелен и син) проекционни кинескопа. Предимства на този тип проектори е опростената конструкция и надеждността при експлоатация. Недостатък е влошеното качество на изображението и ограничената мошност на светлинния поток, което не позволява да се получават изображения с размери по-големи от няколко квадратни метра.
* Светоклапанни видеопроектори, при които светлинният поток от мощен източник на светлина, преминава през електронно-оптични устройства "светлинни клапани", които го променят в съответствие с телевизионния сигнал. Такива системи позволяват получаване на висококачествени цветни ТВ изображения с площ до няколко десетки квадратни метра. Техен недостатък е сложността им, високата цена и в някои от случаите - големи размери и тегло.
Редица фирми (Hughes-JVC Technology, Sharp и др.) предлагат светоклапанни телевизионни проектори. Един от най добрите образци съдържа три светоклапанни матрици с размери на карта за игра, покрити със светочувствителен електрооптичен слой, предаващи видеосигналите от инфрачервен кинескоп с малка излъчваща интензивност към течнокристален слой. Тези три твърдотелни елемента са най-важната част на проектора, даващи възможност да се проектират телевизионни изображения с кинематографично качество, като отделните пиксели са незабележими. Проекторите от този тип имат голям светлинен поток (до 3500 lm) и разделителна способност по-голяма от 1000 ТВ реда (1600 х 1200 пиксела). Максималният диагонал на изображението е 1143 cm. Светлинният източник е ксенонова лампа с мощност 750 W. Контрастът на изображението е 200:1. Честотната лента за сигналите R, G, B е по-широка от 100 MHz. Форматът на изображението може да се превключва на 4:3 или 16:9. Консумираната мощност от проектора е 1500 W. Теглото на светоклапанния проектор е около 120 kg.
Обикновено съвременните светоклапанни проектори могат да работят с различни източници на видеосигнали: телевизионни видеосигнали или компютърни сигнали с редова честота от 15 до 90 kHz. По този начин светоклапанните проектори са универсално съвременно средство за представяне и обмен на визуална информация.
* Лазерни видеопроектори, съдържащи три монохроматични лазера и устройство за хоризонтално и вертикално преместване на светлинните лъчи. В процеса на изследванията и експлоатацията на подобни устройства се оказа, че засега те са много сложни и неикономични.
* Матрични екрани, състоящи се от голям брой отделни светоизлъчващи клетки, способни под действие на управляващи телевизионни сигнали да демонстрират изображения с много големи размери. Подходящи са за използуване на стадиони, площади и др. подобни места.


Каталог: tadmin -> upload -> storage
storage -> Литература на факта. Аналитизъм. Интерпретативни стратегии. Въпроси и задачи
storage -> Лекция №2 Същност на цифровите изображения Въпрос. Основни положения от теория на сигналите
storage -> Лекция 5 система за вторична радиолокация
storage -> Толерантност и етничност в медийния дискурс
storage -> Ethnicity and tolerance in media discourse revisited Desislava St. Cheshmedzhieva-Stoycheva abstract
storage -> Тест №1 Отбележете невярното твърдение за подчертаните думи
storage -> Лекции по Въведение в статистиката
storage -> Търсене на живот във вселената увод
storage -> Еп. Константинови четения – 2010 г някои аспекти на концептуализация на богатството в руски и турски език


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница