Тема стадии в институционалното развитие на финансовото посредничество

1. 
   Модел на Рибзински (1994) – фин.системи последователно минават през 3 системи :
   

• 
  банково ориентирана фаза – най-ранна в развитието; финансирането се извършва от посредници от банков тип; рисковият капитал, от който се нуждае частния сектор се генерира за сметка на вътрешни ресурси на отделния субект (неразпределена печалба), в миналото този капитал се е набирал от вътрешните ресурси, което води до въпроса дали е имало такъв рисков капитал?; финансирането е основно от банкови институции
  
• 
  пазарно ориентирана фаза – мястото на банките се измества от ролята на фондовите и капиталовите пазари. Последния взема много по-важна роля при финансирането на ик-ката. Посредством тях се създават улеснения и начини за външно генериране на рискови капитали (външни източници); посредством външни източници се набира и дългосрочен капитал, т.е. компаниите получават възможност да набират дългосрочно фин.от външни източници – пр.емисия на акции; привилегированата роля на банките е леко разклатена
  
• 
  силно пазарно ориентирана фаза – тя е най-съвременната от няколко десетилетия; тя се характеризира с това че кап.пазари набират такава сила и значимост че става все по-трудно разграничаването на набиране на фин.капитал и такъв от паз.институция и тяхната роля се слива; когато четем за него да обърнем внимание че последната фаза – трудно различаване на фин.пазари и банки е валидно най-вече за Щатите и Англия; а конт.Европа+Япония през този етап имат събития, характерни за Щатите и Англия през втората паза на развитие;
  

2. 
   Блумщайн (1995) – фазите кореспондират с предните 3
   

• 
  вътрешно финансиране на бизнеса (самофинансиране за сметка на СК и неразпределената печалба) – отсъстват посредници – ограничаване на външни източници на бизнеса – сами да си намерим източници
  
• 
  посредничество във финансирането – главно чрез банкови институции
  
• 
  секюритизация – финансиране чрез капиталовите пазари с посредничеството на брокерски фирми и институционални инвеститори; той трае около 20-25год.; това е секюритизация в по-широк смисъл на понятието; свързва се с характера на инвестиционната дейност
  

3. 
   Алън и Гейл (2000) – дефинират също 3 етапа :
   

• 
  ранни форми на финансовото посредничество – най-старите форми на фин.посредничество възникнали още през Средновековието – при възникване на първите банки и застрахователни компании
  
• 
  оформяне на алтернативни структури на финансовото посредничество – банково- и пазарно-ориентирани финансови системи – доста по-късно ще бъде въведено понятието Маркет-бей система (англосаксонските страни); това обособяване идва на второ място в развитието
  
• 
  конвергенция на алтернативните структури в съвременната глобална пазарна среда – развитие на новите технологии, дерегулация и секюритизация; сливане между алтернативните системи/структури на фин.посредничество; САЩ и Англия – започват консолидационни системи, но в един нов вид конвергенция, което не е механично сливане – плавно разпределение на дяловете, създаване на нови механизми и системи за финансиране, изразени чрез сложни инструменти и пазари; такъв инструмент са застраховките за кредитен риск; всички сложни деривативни инструменти влизат тук
  

в синтезиран вид са изведени няколко точки към тази проблематика : да се обясни защо точно се е стигнало до разделяне на финансирането и защо имат такава хармонична връзка?

1. 
   да се анализира възникването на двата алт.модела – как се формират пазарно ориентирания модел и банково ориентирания модел
   
2. 
   анализ на отделните структури и особености, компоненти и характеристики
   
3. 
   изследването на всички съвременни особености и предизвикателства, които водят до тяхната конвергенция през последните десетилетия
   

• 
  Исторически етапи в развитието на ранните форми на фин.посредничество :
  
  • 
    Първи етап – от средата на първото хилядолетие преди новата ера до 13век след н.е.; системите за разплащане се ограничават само до пълноценните пари, нямаме фин.посредници, каквито се явяват по късно; дори и тогава функцията на фин.посредничество я има още тогава – лица и организации, за които не е занаят (сарафи) те съхраняват стойност (може да пази кесия с монети за определен период), други такива са земевладелците и църквата
    
  • 
    Втори етап – 13-17век
    
  • 
    Трети етап – 17-18век
    
• 
  Съществени черти на първия етап от развитието на ранните финансови институции :
  

• 
  Разплащателните инструменти са ограничени до ценни метали и метални пари
  
• 
  Финансовите посредници се свързват със съществуването на сарафи (money changers), заемодатели (едри търговци, земевладелци, църковни и дворцови хазни) и банкоподобни институции
  
• 
  Заеми се отпускали на индивиди с потребителска цел, за земеделско производство или за финансиране на търговията
  

• 
  Характерни черти на втория етап :
  

• 
  Тук се създават менителницата и полицата; прототип на първите банки; във Флоренция е даден първия облигационен заем-1345г. за местни облигации; застр.компании – застраховане на зараждащата се морска търговия; Европа започва да открива света, тогава много ценна е била Индия; стимул да намери път към Индия заради ценните подправки по море, защото Османската империя затваря сухоземния път
  

1668- банка...; 1694- Bank of England

• 
  Финансовите инструменти са по-разнообразни и вкл.полици (менителници), ценни книжа на местни правителства и компании
  
• 
  Финансовите институции вкл.ранни форми на банки и застрахователни компании
  
• 
  Търгуването на правителствени и корпоративни ценни книжа е ограничено и се осъществява на неорганизирани пазари
  

• 
  Специфика на трерия етап
  

• 
  Финансовите пазари са официално оформени – създаден е организиран фондов пазар като част от Амстердамската борска
  
• 
  Правителствата се включват във финансовите системи посредством институции като централните банки
  

• 
  Ключови събития :
  

1407 г- създадена е първата банка Cassa di San Georgio в гр.Генуа, Италия

1608 – създадена е първата фондова борса Amsterdam Bourse

1609 – създадена е Bank of Amsterdam (емблематична публична банка, послужила като основа за по-късното формиране на първата централна банка)

1668 – създадена е първата централна банка Riksbank of Sweden

1694 – създадена е Bank of England – частна банка и до края на ВСВ остава такава (най-значимата централна банка)

1720 – реализира се отпускането на спекулативните балони във Великобритания и Франция – South Sea Bubble (Великобритания) и Mississippi Bubble (Франция)

Великобритания започва да навлиза на капиталовите пазари, а франция – банково посредничество; случва се спукването на 2 спекулативни балони – набират капитали 2 публични компании от частни лица, те стават много влиятелни; появява се един проблем – създаването на този спекулативен балон – акциите се оказват много печеливши; в GB акциите рязко падат, инвеститорите започват да губят до такава степен че краля забранява създаването на публичните компании; във Франция се намесва Джон Лоу – той прави една голяма измама – урежда се със статут на фин.министър, създава компанията и иска да развие нови земи в Щатите; той фалира хазната

ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

- емисия на акции

- финансиране на редица военни събития и др – bank of England

- създаване на лондонската фондова борса – 1802

- традиционна ориентация на банковата система, която избягва дългосрочните форми на финансиране/кредитиране

- правна система, базирана върху общото право

= значимостта на правните системи!!!!

• 
  конкуренцията между правителствата и частните пазари относно доминирането на разпределителните процеси
  
• 
  отношението и реакцията на обществата, правителствата и регулаторните органи към пазарните провали и финансови кризи