Тема: строителство, строителен контрол

„Пловдивската митропо­лия няма документ за соб­ственост върху комплекса „Св. св. Кирик и Юлита", за­яви вчера архитект Здра­вец Хайтов, зам.- предсе­дател на Съюза на архитек­тите в България (САБ) по повод спора между органи­зацията и Българската православна църква.

„С удостоверение за по­лзване е декларирано, че САБ плаща данъците пред община Асеновград на определяния от църквата като манастир „Св. св. Ки­рик и Юлита", допълни Хай­тов.

В декларация САБ по­сочва, че „Св. св. Кирик и Юлита" е функционирал през годините като концен­трационен лагер и психиа­трична клиника, но не и ка­то манастир. Комплексът е проектиран през 80-те го­дини след опустошителен пожар като творческа база и място за световни конфе­ренции на архитекти, изця­ло финансиран от съюза.

от Постоянната ко­мисия за защита на населението при бед­ствия и аварии,за из­граждане на пешехо­ден мост 6 центъра на Голямо Белово. Предишното метал­но съоръжение беше отнесено при навод­ненията през 2005 г.

В понеделник кметът Бойко Борисов откри тър­жествено строителния обект, но по стара традиция шахтите не бяха наред. На повечето столични улици те или са хлътнали, или стър­чат опасно над настилката.

В случая бяха просто покри­ти с асфалт. Замазването бе обяснено като „мярка сре­щу крадци, която ще се от-коригира".

В ранни зори на вчераш­ния ден неколцина работни­ци дооправяха трасето, без да спират движението, но и без мерки за безопасност.

„Толкова много работих­ме и така бързо направихме улицата, която е възлова, а

вие ни критикувате, и то не­основателно", възмути се вчера заместникът-кметът Велизар Стоилов, Според него шахтата на билото на „Раковски" и ул. „Московс­ка" била резервна, а не за отчитане на водите, и била направена по правилата. Въпреки това той изпратил майстори да я отпушат „с две кофи бензин". На въпрос защо е необходимо, след като шахтата отговаря на изискванията, Стоилов отговори: „Заради вас!"

В общината имали маши­на, която специално обра­ботвала шахтите така ,че да отговарят на изискванията. От кметството щели да на­правят проучване сред сто­личани дали им харесват ремонтите и какво мислят за шахтите. Според тях гражданите одобрявали това, което общината върши. Още повече, че кметството много се стараело да приключат ремонтите в срок. „Вадим им душата на фир­мите, но непрекъснато из­скачат непредвидени про­блеми, които въпреки всич­ко отстраняваме", разказа Стоилов.

В петък щял да приключи ремонтът на бул. „Сливница".

Снимка на 2 колони - И след ремонта вчера пак имаше ремонт.

Продажбата на проекта била посочена като ва­риант от работната група, която трябвало да разгле­да възможностите за под­новяване на работата по проекта.

„НЕК не продава дела си в „Горна Арда", коментира за „Труд" изпълнителният директор Мардик Папазян. От електрокомпанията обаче отказаха други ко­ментари с мотив, че в Па­рижкия арбитражен съд все още се води дело за ка­скадата от приемника на фалиралия „Джейлан хол­динг" - фирмата CCG.

„Горна Арда" трябваше да бъде изградена по сила­та на междуправителстве­ното споразумение от 1998 г. „Износ на ток срещу инфраструктура".

Българският купувач ве­че диктува пазара на апартаменти в селищата от затворен тип. Това по­казва анализ на компа­нията „Уинслоу Девелъпмънт", която строи луксо­зен комплекс в столичния кв. „Манастирски ливади".

В момента 80 на сто от собствениците на жилища в „Уинслоу Гардънс" били българи, основно млади семейства. Англичаните, които преди две години надуха цените на имотите у нас, вече са обърнали гръб на пазара ни. Пове­чето от тях искали да се отърват от собствеността, в която инвестираха. Това хвърляло в паника фирми­те за недвижима собстве­ност, тъй като можело да срине цените по морето и в планинските курорти. Там те паднали до 600 евро на кв. м. Интересът към комплек­сите от затворен тип оба­че расте, тъй като соб­ствениците на апартамен­ти в тях могат да ползват много допълнителни екстри, каза Ласка Ненова, шеф на „Маркетинг и про­дажби" в „Уинслоу Девелъпмънт". Проектът в „Ма­настирски ливади" включ­ва спа комплекс, магази­ни, ресторанти, занимал-ни за децата. Осигурена е денонощна охрана.

Купувачите обаче били с много изисквания. Те ве­че се интересували не са­мо от цената и местополо­жението на своите жили­ща, но дори от тухлите и цимента, с които са направени. В момента цените в комплекса „Уинслоу Гар­дънс" са средно 1300 евро на кв. метър.

Компанията ще инве­стира 4 млн. евро в подоб­ряване на инфраструкту­рата в района. Осигурена е възможност за газифи­кация. Така собственици­те може да избягат от монопола на „Топлофикация".


27.08.2008 г., с. 12-13
Балите като оръжие в политиката
Нали си спомняте как Алиса от Страната на чудесата от ед­ноименната книга на Луис Карол пие от едни шишенца и ту се смалява, ту добива гигантски размери. Същото свойство са придобили и софийските бали с боклук. Щом се зададе начало­то на септември, разбирай по­редния политически сезон, за­почва и поредната голяма кри­за с тях.

Столицата и всеки град в ра­диус от 160 км от нея стават потенциални жертви на една безумна игра.

На пръв поглед от скандали­те с боклука като че ли се опия­няват журналистите -щом вид­ят препълнена площадка или контейнер, и наточват перата. А политиците изпробват свое­то остроумие върху поредната опакована бала с цъфтящ до­мат върху нея. Администрацията - общинска и държавна - се задоволява да изпрати някое писмо с предписания. Работата с балите обаче вече толкова за­мириса, че то не се издържа.

Кой е виновен? Първо управ­ниците преди 1989 г. - що не са мислили стратегически и са ни завещали някакви вмирисани депа, та сега да се червим пред Европата?! После - всеки властимащ от 1990 година - по съ­щата причина. Най-много бив­шият кмет Стефан Софиянски и общинарите по онова време. Вместо да ритат футбол с деца­та от Суходол, можеха по-бър­зо да се разберат чия оферта (според тогавашните слухове -

със или без комисиони) да прие­мат за решение на задаващата се криза.

После настоящият кмет Бой­ко Борисов. След като предиз­борно запуши улична дупка, да­де генералска дума, че ще опра­ви смрадливите бомби. Обеща­нието му обаче започна да се изпарява през следващите ме­сеци.

Първо старият „не негов" об­щински съвет предпочете да гу­би време в комисии и да разсъж­дава коя технология е по-добра за преработка на балите. Нищо че никой нищо не разбираше, а се чудеше на коя екзотична ек­скурзия да отиде, за да разгледа някой модерен модел на завод. После Борисов си назначи заместничка (Мария Бояджийс­ка), за която цитирането на морфологията на боклука, кой­то софиянци хвърлят, е като

мантра небесна. Ни дума за не­що по-конкретно, да не гово­рим за изпълнено.

Накрая от „Московска" 33 обявиха честно: Не можем да се справим, искаме помощ от дър­жавата. От „Дондуков", 1 на­право грейнаха при тази новина и се подсмихнаха на мисълта, че ей сега е моментът да докажат, че Генерала за управленец не става. След което правител­ството мъдро реши да прати бо­клука в Пловдив - градът прие близо 200 хил. тона отпадъци срещу обещанието да получи 46 млн. лв., а съседно Карлово още 17 млн. лв.

Премиерът Сергей Стани-шев доволно се разходи под те­петата, нищо че местното население готвеше бунт. Размири­ците обаче се поотложиха, но пловдивчани видяха само 9 млн. лв. от обещаното.

Междувременно балите отно­во потънаха в управленското безхаберие. Щом настъпеше су­ша в поредните заигравания меж­ду партиите, някой вадеше бала­та и я запращаше срещу против­ника. Но нито дума за ново депо, нов завод, нова площадка, напра­вени в реално време. Само поред­ното обещание на Борисов, че догодина ще има първа копка за завод, а защо не беше тази или предишната? Няма отговор, има морфология и планове къде да закараме балите. Както и поли­тическите закачки от типа този е виновен, а онзи - не става.

Сега обаче съвсем се размири­са на... политика. ЕС предупреди България, че ще я санкционира за незаконното държане на бали­те. Прясно излюпената вицепремиерка Меглена Плугчиева вед­нага нареди на Пловдив да приеме още боклуци. Колегата й транспортният министър Петър Мутафчиев, който е оттам, се опъна, както и цялото червено общинарско войнство в града под тепетата. Това е добре дошло за кмет^а на ВМРО Славчо Ангелов, който без това от месеци воюва с ГЕРБ\ и работата върви към раз­вод. Джвдет Чакъров като екоминистър и коалиционен парт­ньор от ДПС пък прати преди дни балите да пътуват из чужбина.

Самият премиер Станишев още мълчи, защото този път бо­клукът се размята като оръжие не само в собствения му кабинет и в собствената му партия. Сега е ред на кмета и кандидат за бъдещ управник на държавата Бойко Борисов... да се подсмихва. Нали отдавна поиска помощ от държа­вата, а тя... нищо. Друг е въпро­сът, че и той продължава да е в нищото... на запълнено сметище, на изтеклия срок за площадките за балите-, на бъдеща първа коп­ка на бъдещия неясен завод.

Сега положението ще стане още по-тревожно, защото на вра­та ни се задава поредна европейс­ка санкция и предизборна година. Няма кмет, който да иска да прие­ме софийския боклук в такъв мо­мент. Още повече че гражданите активно следят някой да не им връчи опакованите боклуци.

Да, българинът знае, че във Виена заводът за отпадъци е в центъра на града и няма нищо опасно. Но българинът не вяр­ва, че у нас ще е така, защото вижда, че работата с балите не е въпрос на управленско реше­ние, а на политическо оръжие и проблемът с тях нараства или намалява спрямо партийната конюнктура.


27.08.2008 г., с. 14
Защо България изглежда като Сицилия
Александър БОЖКОВ

Пристигнала онзи ден в България някоя си Антонела Кафри - „Мис Италия Свят". Щяла да открива луксозен магазин във Вар­на. На въпроса дали й ха­ресва България, тя отгово­рила: „В момента, в който слязох от самолета, Бъл­гария ми напомни за Сицилия." Красавицата е кацнала на варненското летище, отведена е била по магистралата от лети­щето до центъра на мор­ската столица, настанена е била в някой луксозен хотел.

Толкова е видяла от България, но веднага й е заприличала на Сицилия.

Защо така?

Нека да се опитаме да погледнем България не през очите на Мис Италия, а на един редови европей­ски турист, който е избрал да дойде в нашата страна. Да приемем, че европей­ският турист носи неу­тралното европейско име Франк, пътува със соб­ствен автомобил и влиза в България през Калотина с крайна дестинация черно­морският бряг.

Пътува си франк спо­койно по магистралата от Европа към България, но ... след Ниш го очаква из­ненада. Магистралата неочаквано и безвъзврат­но свършва, франк дори не подозира символиката на преминаването върху тясното шосе през Пирот към българската граница. Той още не знае, че вече не е в Европа - тази Евро­па, с която е свикнал,тази Европа, в която се чувства комфортно и сигурно.

Нека да проследим пъ­тешествието на франк в България не хронологически, а тематично.

За пътищата в България

няма да отварям дума. Това е любима тема за предъвкване от всички - напосле­дък равностойна на футбо­ла и политиката. Интерес­но е впрочем, че качество­то на българските пътища е подобно на качеството на българския футбол и на българската политика.

От гледна точка на на­шия европейски приятел Франк обаче темата за пъ­тищата в България има и друго измерение. Освен че са бавни, претоварени и опасни, за франк те са истинска загадка. Указа­телните табели са на кири­лица, а многобройните отбивки и временните марки­ровки към тях са абсолютно неразгадаеми.

Ако франк и семейството

му решат да похапнат по пътя за морето, единстве­ните възможности на при­лично ниво са общо трите ресторанта „Хепи" (два по южния път и един по север­ния) или някой сандвич в бензиностанциите на ОМВ или „Шел". Останалото * са бараки със съмни- т телна хигиена и още Ш

по-съмнителна храна. Ако колата на франк се повре­ди по пътя, той няма да от­крие нито колонки за вика­не на пътна помощ, още по-малко ще намери единен национален телефон, на който да съобщи за пробле­ма си.

Пристигнал е най-накрая Франк на морския бряг. От Дуранкулак до Синеморец го очакват многобройни ку­рортни градчета, села и комплекси. Преди беше яс­но - на Слънчев бряг, Злат­ни пясъци и Албена имаше хотели за чужденци, нався­къде другаде - квартири, къмпинги и ведомствени почивни станции. Сега на­всякъде построиха (и продължават да строят) хотели и блокове с апартаменти. И толкова, франк

има възможност да избира една и съща хотелска стая със стандартни мебели,

един и същ басейн отпред и една и съща закуска тип „Балкантурист" от новия хотел OTDIH в Каварна до новия хотел REGINA MARE в Царево. Разлика­та е само, че някъде хоте­лите и басейните са по-нагъсто, а другаде все още са малко по-нарядко.

Плажовете са еднотипно непочистени, но затова пък нацвъкани от конце­сионерите с чадъри и шез­лонги на непосилни цени.

Ресторантските менюта също са унифицирани

Предлагат шопска, селска или овчарска сала­та, таратор, чушка бюрек, панирани пилешки хапки, пържен сафрид и скара.

Сергиите, независимо дали са на дамбата в Бал­чик, или в центъра на Слънчев бряг, дават една и съща възможност на Франк да занесе вкъщи китайски сувенири от България или снимка на самия Франк и франковица в р-тро костюми от епохата на Луи Каторз (Луи XIV -Кралят Слънце, владе­тел на франция и Навара от 1643 до 1715 г., изве­стен с фразите: „Държа­вата - това съм аз!" и „След мене - ако ще и по­топ." - бел. ред.).

Така че за франк всъщност няма никакво значе­ние накъде ще се отправи, след като стигне до Варна - на север или на юг. Очак­ват го тесни пътища, стая за двама, басейн и А чушка бюрек, мръсен плаж и скъп чадър. Всъщ­ност очаква го и една по­всеместна приятна изне­нада - евтин алкохол с де­нонощен достъп.

Така че, ако не друго, франк може да припознае България като своя рай на денонощното евтино пиянство. И това е нещо!

На другата крайност са безбройните проекти за голф игрища. Само в 17-те километра ивица между Балчик и Каварна те са три. Не знам колко са на юг, но сигурно са десетки. Истината започна да про­зира напоследък. Инве­ститорите в тези „голф" проекти бързат да завър­шат жилищата около тях, да ги продадат по-скъпо заради бъдещото игрално поле, а след това никой не знае кога ще има дей­стващ голф клуб.

Защото, за да се поддър­жа такова сложно съоръ­жение, е необходим голям брой специално подготве­ни хора, много и скъпа специализирана техника, как­то и съответното ниво на обслужване в прилежащи­те хотелски и ресторантски комплекси.

Не съм чувал някой да се е захванал да създава качествена

„голф-инфраструктура" на нацио­нално ниво, за да повярвам, че примерно и трите голф игрища между Кавар­на и Балчик ще предлагат скоро голф услуги на поне средно европейско ниво.

Затова нашият франк, ако е дошъл с инвестицион­на цел, има възможност да си купи красива къща или апартамент в строеж край недовършено голф игрище и да наблюдава буренясалото поле наоколо цяло ля­то.

Това е туристическата дестинация България днес. Двадесет години след па­дането на Берлинската сте­на и десет години след го­лямата приватизация на ту­ризма в България един­ственото, което ни стигна акълът да направим, беше да превърнем Черноморие­то си в един безкраен по­стсоциалистически

Слънчев бряг от Калиакра до Резово

Защо стана така? Спом­нете си какво каза Мис Ита­лия за приликата със Сици­лия. Там някъде е скрит от­говорът. При отсъствието на каквато и да е държавна политика в областта на ту­ризма, при липсата на визия какви ниши в тази све­товна индустрия можем да заемем, какво да развива­ме и какво в никакъв случай да не допускаме инициати­вата беше оставена в ръцете на българските мафиоти и „бизнес­мени", които навремето са завиждали на германците, отседнали в „Кубан", и на съветските другари, почи­ващи в „Интернационал". Щом им се даде възмож­ност да превземат морето (а също така и планината напоследък), те реализи­раха селяндурско-мафиотските

си мечти и построиха навсякъде безброй кубани и интер­национали. Това знаят, това си искат, това е тава­нът на мечтите и граница­та на хоризонта им. Хотел с басейн, пържен сафрид, голям черен джип и не­пременно джет, напосле­дък и яхта.

Това са хората, които оформят профила на Бъл­гария като туристическа дестинация. Други няма. Държавата се е отказала от правата и задължения­та си в тази толкова важна и стратегическа за бъде­щето сфера. По-лошо -държавната и общинските администрации и ръково­дещите ги политици са съучастници, добре за­плетени и добре заплате­ни, във всичките просто­тии и безобразия, които сътвори мафията в българ­ския туризъм. Прочетох наскоро официални дан­ни, че англичаните се от­тегляли от пазара на имо­ти по българските курор­ти. Но пък в замяна на това значително се увеличили купувачите от Русия. До­виждане, франк, здравствуй, Серьожа!

Търкулило се гърнето, намерило си похлупака!
Снимки на 5 колони - Указателните табели - до­ри и на англий­ски, често не са окуражава­щи.


27.08.2008 г., с. 18
Селска къща? От 3 до 300 хил.
Леонора ЛЕКОВА

Мечтаете за селска къ­ща? Пригответе от 3 до 300 хил. евро в зависимост от района. В някои части на страната - около Враца, Монтана и Габрово, се за­белязва задържане на це­ните. Там все още може да купите дворно място със стара постройка за около

5-6 хил. лв.

Имотите около София обаче продължават да по­скъпват. Предложенията в средния ценови сегмент са безвъзвратно изчерпани, твърдят брокери.

В селата на 35-40 км из­точно от столицата, които стават за целогодишно жи­веене, се предлагат дори кирпичени жилища по 40 хил. евро. Средната цена в селата Байлово, Белопопци, Гайтанево, Лесново, Осоица и Саранци е 437 евро на кв. м според lmot.bg.

В Байлово и Белопопци например има 17 оферти, като цените се движат от 12 000 до 150 000 евро. Най-високата цена в Белопопци е 149 хил. евро и е за ремонтирана къща с площ 160 кв. м. Цената на кв. м излиза 925 евро или толкова, кол­кото струва апартамент в столичния кв. „Дървеница".

Над 100 хил. евро за имот искат и в Горна Малина. Пи­тате се какво може да има в една селска къща, която е обявена за продан на цена 155 хил. евро? Според опи­санието на собственика се предлага двор от 600 кв. м, PVC дограма, вградена кухня, гараж, механа, кух­ня, дневна, тераса, баня с вана и тоалетна. И всичко това за над 300 хил. лв.

Хората с по-скромни въз­можности могат да намерят в сайтовете ремонтира­ни къщи по около 80 хил. евро. Преди няколко годи­ни тези имоти се продаваха за 10-15 хил. лв. По-късно бяха изкупени, обновени и сега излизат на пазара на пет пъти по-висока цена.

Топпредложението в Горна Малина обаче е за двуетажна сграда с 14 стаи, която според собствениците ставала за хотел, обще­житие или старчески дом. Цената е 300 хил. евро.

Къщи за по 300 хил. евро има и от другата страна на Балкана. Една от най-висо­ките офертите за вила край Правец, която може да бъ­де превърната в малък хо­тел. Сградата е нова и е снабдена с всички екстри. Има басейн, голяма откри­та тераса със закрит бар, складово помещение и барбекю. Отоплява се от каминас водни ризи и подо­во отопление. Има и соб­ствен водоизточник с хидрофорна помпа, както и двор от 600 кв. м в регулация с 10 паркоместа. Засе­га не се е намерил плате­жоспособен купувач.

Като цяло в тази част на Софийска област средните цени на имотите са с около 150 евро по-ниски. Според офертите в lmot.bg средна­та цена във Видраре, Джурово, Калугерово, Осиковица, Правешка Лакавица и Разлив е 309 евро на кв. м. Но в района могат да се намерят стари къщи с го­леми дворни места и гра­дини и за около.15 хиляди лева.

Такива цени на запад от София вече няма. През по­следните години в Божу­рище и Костинброд напри­мер бяха построени де­сетки луксозни къщи, кои­то сега излизат на пазара. В момента само в Костин­брод се продават над 40 имота, чиято цена се дви­жи между 47 хил. и 330 хил. евро.

Мераклии посещавали често и Лесичово, твърдят брокерите. Според зам.-кмета Георги Панкев бли­зостта до река Тополница и автомагистрала „Тракия", чистият въздух и липсата на каквото и да е замърся­ващо производство превръща селищата в предпочитани и от чужди, и от на­ши кандидат-селяни. Най-голяма е инвазията в само­то Лесичово, където столи­чани се редуват с англича­ни и германци да купуват

стари къщи и да ги превръ­щат в красиви домове от камък и дърво. Англичани, германци и израелци има в Церово, няколко англий­ски семейства са се засе­лили и в Боримечково.

Точно два пъти за някол­ко години са скочили цени­те на недвижимите имоти в района, каза Панкев. Преди спокойно можело да бъде намерена полусрутена къщичка с двор за 20 хил. лв., а в момента це­ната на подобна е 20 хил. евро. Хубава, изпипана майсторски къща и сега се предлага в Лесичово на „атрактивната" цена от 150 хил. евро.