Тема сътрудничество с родителите. Особености на взаимодействието родител дете специалист



Дата26.04.2023
Размер25.37 Kb.
#117435
сътрудничество с родителите.


Тракийски университет - Стара Загора
ДЕПАРТАМЕНТ ЗА ИНФОРМАЦИЯ И ПОВИШАВАНЕ КВАЛИФИКАЦИЯТА НА УЧИТЕЛИТЕ
ТЕМА
Сътрудничество с родителите. Особености на взаимодействието родител – дете - специалист
Изготвил:
……………………….
гр. Стара Загора
2022 г.

СЪДЪРЖАНИЕ
I. Увод……………………………………….....................................................3

II. Семейното възпитание – роля и особености. Форми на взаимодействие със семейството……………………………………………………………………..3


  1. Семейното възпитание – роля и особености…………………………….3

  2. Форми на взаимодействие със семейството……………………………..4



III. Заключение…………………………………………………………………..6

Използвана литература………………………………………………………7

I. Увод
Детската градина и семейството имат една обща цел: личностно развитие на детето като самостоятелна, инициативна и автономна личност, поемаща отговорност за собствена реализация. Затова е необходимо да бъдат равностойни партньори и успешно да си сътрудничат. Важен и съществен фактор в процеса на социализацията е семейството, семейната среда, начинът на възпитание, разбирането за бъдещото развитие на детето в цялостния контекст на семейните взаимоотношения. Семейството е основната единица за детето, което му дава условия за развитие и израстване. То е модел на поведение и подражание. Детето е огледало и образ на родителя, като поведение, общуване и подражание. „ Децата са такова огледало, в което се отразяват методите и похвати на възпитание, чрез тях се осъществява онази обратна връзка, която служи за регулатор на човешките взаимоотношения.“ (Пирьов, Г)


II. Семейното възпитание – роля и особености. Форми на взаимодействие със семейството.

  1. Семейното възпитание – роля и особености.

Семейството има най – голямо влияние върху развитието и възпитанието на децата и родителите са техните първи възпитатели. Отговорността на родителите нараства, но тя трябва да бъде осъзната, че отговорността за възпитанието на детето се поема първо от тях, а след това от детската градина и училището. Всеизвестен е изразът, че най – значимо е възпитанието в първите 7 години от живота на човека, който в последните години след много проучвания, тенденцията се променя, че най – значимо е възпитанието в първите 3 години. Всичко научено и преживяно в този период пуска най – дълбоки корени и остава трайно в съзнанието на зрелия човек. А това е и времето на семейното възпитание, част от което протича и в предучилищните заведения. Детската градина е второстепенен фактор в образователен и възпитателен план. Тя му дава системност и последователност в усвояването на знания, умения, навици и компетентности. Тя е модел на възпитание съобразно стратегията, програмната система и учебните планове, на които е подчинена образователната реформа. В родителската общност все повече се наблюдават все по-големи отговорности, доходи, етнически и религиозни различия, социални принадлежности, които оказват влияние върху възпитанието на детето. Затова е нужно да се работи в единство и целта да е обща. Тази е причината за особено внимание към проблема за семейството и неговото решаващо влияние във формирането на младото поколение. В семейното възпитание Ст. Мутафов, В, Шошева (2001) различават следните интерперсонални системи: 1. „майка – дете“, 2. „баща – дете“, 3. „родители – дете“, 4. „братя и сестри – дете“, 5. „възрастни - дете“, 6. „семейни роднини – дете“, 7. цялата „фамилия –дете“. Взаимоотношенията между децата в семейството могат да породят различни усложнения – „детронирането“ на първородното дете след раждането на второто дете. Срещала съм трудности в моята работа по този проблем. Дете, което има изградена добра семейна среда, в която се развива дългосрочно. Добре физически и психически развито, което няма в приятелският кръг звена с рискова поведение. Общително и много спокойно, показващо своята радост при общуване с деца и възрастни. Справя се самостоятелно при решаване на познавателни задачи по образователните направления без затруднения. Изключително умно, старателно, любознателно. Приспособява се много бързо и лесно към нови ситуации или промени в ежедневните. Спазва общоприетите норми на поведение, възпитание и правилата в групата. Умее да създава нови приятелства. Показва съпричастие и грижа към другите, проявява съчувствие. Притежава умения за опазване на лично здраве, участва в спортни събития и има умения за разпознаване на вредни за здравето вещества и дейности. Променя коренно своето поведение след раждането на второто дете в семейството – проявява разсеяност в педагогическите ситуации, нарушава общоприетите норми на поведение и правилата на групата, проявява агресия при взаимодействието си с децата, не успява да контролира емоциите си, провокира конфликти в групата. След всекидневни разговори, обяснения и използване на различни методи, детето започна да променя своето поведени към по – добро. Ежедневен диалог, консултации относно индивидуалното му развитие и неговото поведение, мисли и притеснения, непрекъснато общуване и взаимодействие с родителите на детето, изгради основата на разбирателство, единомислие и доверие в името на детето между мен и родителите.
Трудности във взаимоотношенията между децата в семейството се появява, когато едно от децата е с някакъв вид нарушение. Грижите към него, особено в ранна детска възраст, поради невъзможността му да се справи самостоятелно, необходимостта от повече внимание и грижи към него могат да провокират в другото дете негативно отношение. Тук е ролята на родителите да могат, да обяснят добре на другото дете в семейството за трудностите в развитието на детето. В случаите, когато родителите не могат да обяснят добре, детето започва да страни от него, изолира го в играта, като дете, което пречи, не разбира, нарушава общия характер на играта. В други случаи, детето или децата в семейството изпитват неудобство от факта, че имат братче или сестриче с подобен проблем. В тези случай огромна роля играе поведението на родителите, които трябва да показват на детето или децата, обич и загриженост, всеотдайност и към тях, те да се чувстват оценени и разбрани. Има случаи, в които ненавременното отношение на семейството, оставя трайни следи в емоционалното развитие на децата, което по – късно преминава и в училищна възраст и към други деца, които не са членове на семейството. Така и в бъдеше децата трудно приемат различните. Поведението на родителите към всички техни био – деца трябва да е изградено от обич и нежност, да признават и утвърждават собствените им сили, да им позволяват да играят и изявят неоспорвано своето детство, да разгръщат способностите си и първите социални връзки. „Добрите родители дават на децата си корени и криле. Корени , за да знаят къде е домът им и криле, за да летят надалече и да правят онова, на което са били научени“. (Джон Солк)

  1. Форми на взаимодействие със семейството.

Реализацията на актуалната задача за оптимизиране на взаимодействието образователна институция – семейство предполага проучване на представите на родителите и педагозите за себе си и едно за други и на отношението им към формите, методите и средствата на сътрудничество. Наличните частни експериментални проучвания показват, че родителите обикновено са удовлетворени от сътрудничеството с конкретните педагози, отколкото от взаимодействието си със самата образователна институция като цяло. Това е така, защото реалните сфери на сътрудничество са свързани със ситуативните поводи относно поведението на детето в рамките на дневния режим, занимания, успехи, проблеми, конфликти с връстници, организационни сфери. Съществувам много различни форми, средства, подходи, стратегии за общуване със семейството, които отговарят на потребностите на различните семейства – времето, когато родителите водят или вземат детето от градината; ежедневна информация за развитието на децата и новостите в педагогическата практика, групови и индивидуални срещи с консултативен характер за повишаване на педагогическата компетентност на родителите, размяна на съобщения; информационни табла за родители; консултации; родителски срещи; открити педагогически ситуации по различните ОН; празници и развлечения; съвместни инициативи с родителите; „отворени врати“ във всеки удобен момент на родителите от дневния режим на детето в образователната институция; вайбър или фейсбук група; запознаване с академичните постижения на детето с всекидневна обратна връзка под различни форми; входяща и изходяща педагогическа диагностика за постиженията на детето; посещение по домовете, което е много полезна практика. Необходимо е да се изгради ефективен модел за сътрудничество, който да дава възможност на родителите пълноценно и ефективно да участват в живота и дейността на детската градина. Разработването на „План за работа с родителите“ и ефективното му прилагане в процеса на сътрудничеството от педагозите и образователната институция, дава положително личностно развитие на всяко дете.
В моята работа като учител е важно да изградя доверие, уважение, единомислие с родителите и децата. Прилагайки горе посочените подходи, методи и средства се старая да привлека родителската общност в процеса на развитие и израстване на децата. Да осигуряване на участието на всеки родител „настойник“ като равностоен партньор в образователния процес. Развитието на детето от предучилищна възраст се осъществява под влиянието на различни и постоянно променящи се биологични и социални, вътрешни и външни фактори, сред които основна роля играе семейството, детската градина и индивидуалния стил на дейност и поведение. С различни инициативи съвместно с родителите – „Работилничка за писани яйца“, „Работилничка за мартенички“, „Посещение на градската библиотека с цел дарение на книгите „Джобния бележник на Левски“ и Автобиография на Райна Княгиня“, Участие в НП „Здравословен хранителен модел в предучилищна възраст“ – „Седмица на здравословното хранене“, Участие в проект – създаване на „Вкусна образователна градинка“, „Активно приобщаване в системата на предучилищното образование“, различни празници и благотворителни инициативи всекидневно се старая да изграждам добро сътрудничество със семействата за безпроблемно адаптиране, развитие на децата в нова среда и изграждане на доверие и разбирателство. Индивидуализирането и оптимизирането на информация за: структурата и съдържанието на семейните отношения и статуса на детето в семейството; семейна атмосфера и емоционално благополучие в дома; особености на семейната култура, етническа принадлежност и професионална реализация на родителите; нивото на знания, умения, способности на детето при постъпване в детската градина; здравословно състояние на детето; предпочитани непредпочитани храни; дееспособност и др. Всичко това налага необходимостта от търсене на нови начини за постоянни и ефективни контакти с близките на детето. Необходимо е семейството да се подпомага чрез педагогическа и здравна просвета. Най-добрият начин за оказване подкрепа на детето и родителите му е разбирането за неповторима ситуация в семейството и непрекъснатото сътрудничество с него. При наличие на ефективно взаимодействие с възрастните – родители - педагози - взаимно и ползотворно се влияят в изпълнение на своите социални роли и функции, което носи много положителни моменти за детето и удовлетвореност от учителската професия.
Радослав Пенев предлага модели и програми за педагогическо образование на родителите, чрез които те се запознават с необходимостта от придобиването му, усвояват умения за анализ свързани с възпитанието проблеми, както и за търсене и откриване на адекватни методи, начини и средства за решаването им. „Основна характеристика на образователния процес е интеракцията, която впоследствие трябва да се транслира във взаимоотношенията родител – дете” (Гюров и др., 2008: 113).
Ирина Колева разработва и апробира интерактивна технология за взаимодействие с родителя, изградена на основата на рефлексивния подход. „Тя е кодирана във формата на педагогическо взаимодействие – социално-педагогически тренинг” (Гюров и др., 2008: 161). И. Колева разкрива необходимостта и възможността за прилагане на интерактивната форма на взаимодействие за саморегулация, самооценка и осъзнаване в процеса на междуетническа толерантност.
Взаимодействието между детската градина семейството трябва все повече да се усъвършенства за да убедим родителите, че при нас децата се развиват и живеят щастливо.
Според проф. д-р Ир. Колева Тренингът е добра форма на взаимодействие с родители. В зависимост от специфичните проблеми в групата, педагозите изработват план за работа с родителя. Приоритет в екипната работа е създаването на условия за взаимна информираност, взаимно уважение и доверие, заинтересованост, подкрепа и интерес, както и привличането на родителите като активни участници в съвместната дейност. Ефективна система за развитие на компетентността и израстването в родителството е тренингът, като система от интерактивни дейности и форма на интерактивно учене.
III. Заключение
В социалния свят на детето се реализират взаимоотношения, свързани със социалните му роли и произтичащите от тях отношения и очаквания. Най-значими за неговото възпитание и развитие са взаимоотношенията учител-дете-родител. В този смисъл триадата „дете-родител-учител“ е в основата на многопосочните социално- педагогически взаимодействия, даващи възможност на детето за активно субективна позиция. Семейството като уникална възпитателна среда и детската градина като специфичен възпитателно – образователен феномен, не трябва да се противопоставят, нито да се схващат като взаимнозаменяеми. Те трябва да бъдат равнопоставени и разглеждани като взаимодопълващи се, защото дават на детето това, което е необходимо за правилното му личностно развитие. Необходимо е да насочваме педагогическите иновации към намиране на оптимални възможности за диалог с родителите към повишаване на тяхната педагогически култура с цел правилно ориентирано, оптимизирано и хуманизирано семейно възпитание, избягване и преодоляване на типични родителски грешки, допускани при възпитанието и изграждане позитивна среда за детето.
Използвана литература

  1. Гюров, Д. и кол. (2008). Модели на педагогическо взаимодействие семейство – детска градина, Просвета, София

  2. Гюров, Д. (1999). Педагогика на взаимодействието „дете – среда“, ВЕДА СЛОВЕНА - ЖГ, София

  3. Колева, И. и др. (2003). Neogea=Неогея (Нова земя). София: Предтечи.

  4. Петрова, Б., Лекции. Научно – методически аспекти на организацията на училището и процеса на обучение

  5. Интернет





Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница