Тема съвременни институционални промени в структурата на институционалните посредници



Дата11.01.2018
Размер84.64 Kb.
#43627
2012.11.29 – Финансово посредничество Л
Предния час започнахме 6тема, след като я довършим продължаваме нататък
ТЕМА 6.Съвременни институционални промени в структурата на институционалните посредници
Защо се осъществяват такива проблеми? Това е изяснено във факторите/драйвери на промените. Основополагащ фактор, това са новите технологии – компютрите и тяхното внедряване, новата пазарна среда, в която ключова роля играе либерализацията; третата група са промените в спестителите (домакинствата като главни спестители)


  • Промени в институционалната структура :

От 1990 до 2007 г. е този период

  • експанзия в развитието на капиталовите пазари и финансовите иновации – свиване на традиционната банкова индустрия и новите по-сложни пазари, движени в стремежа за нови иновации, използването на много сложни процеси за инвестиране – изисква много повече опит; пазарната ниша се запълва от институционалните инвеститори

  • свиване на традиционната банкова индустрия (дезинтермедиация)

  • нарастване ролята на институционалните инвеститори в процеса на финансово посредничество (реинтермедиация)

  • консолидационна вълна в сектора на финансовото посредничество – осъществява се във всички сфери, самите фин.посредници се консолидират (те се сливат) и в по-голямата си част сливанията са вътрешносекторни (банки се сливат и се получават банови ходлинги)

Изменения на консолидационната вълна в сектора на финансовите услуги



  • финансовите посредници – осъществявт консолидации в рамките на определен сектор (напр. Формиране на банкова холдингова компания), както и на функционална (междусекторна) интергация, в резултат на което се образуват финансови конгломерати

  • фондовата борса – мин мащаб на 1 сделка е 1мнлн.долара; осъществяват консолидации помежду си, както и с други пазарни форми (извънборсови пазари, електронни комуникационни мрежи ECNs)

  • регулаторните и надзорни органи също се консолидират във формата на :

1) единни мегарегулаторни агенции, осъществяващи надзор върху целия финансов сектор – за пръв път е направено през 1986г. в Обединеното кралство – агенция за надзор върху финансовите услуги (FSA); Унгария има такава мегарегулаторна структура

2) комбинирани регулаторни агенции (банкерство и бизнес с ценни книжа; банкерство на застраховане; застраховане и бизнес с ценни книжа – по-голяма част от страните имат такива структури; в България е такава : КФН

КФН регулира небанковия:


  • бизнеса с ЦК – инвестиционни посредици; инвест.фондове; фондова борса

  • застрахователните компании

  • частните пенсионни фондове + здравно осигурителни фондове

БНБ регулира банковия сектор


Най-добрия вариант за регулиране е система, която има силен отличителен системен характер, където да се намали ролята на извънбанковите системи и да се дадат повече правомощия на банковата система (Централна банка). Има подход, който за сега е теория и все още не е въведен – връщане ядрата на регулиране и да станат ЦБ. Ако се споразумеят водещите страни от 01.01.2014г. контрола ще бъде в ръцете не ЕЦБ. Много по-голяма значимост ще се дава на централните банки, за да се намали възможността от системен риск и да се използват тези институции като кредитори от последна инстанция.
Нов модел на институционалната структура финансовото посредничество
Този нов модел се свързан с осъщестяващото се сближаване между пазарно- и банко-ориентираните модели. Секторите на фин.посредничество стават все по-еднакви и това води до формирането на един такъв модел, при който пазарите и посредниците не са алтернативи, а противоположно на това се намират в една симбиоза помежду си. В тема 4 са представени тези алтернативни модели чрез 2 фигури – пазарно и банково ориентирани. Банково-ориентираната се разглеждат като алтернативи, а в новия модел най-важното е че пазарите и посредниците не са алтернативи, а са вплетени едни в други, тъй като в този модел домакинствата много рядко участват на пазарите, а те инвестират спестяванията си чрез посредниците. Много голям процент от тях (90%) използват услугите на посредници, а основните участници на пазарите са посредниците. Много голямо значение се отдава на институционалните разпредели.
Домакинства Посредници фирми

Ниско ниво на богатсво банки малки

Застрахователни компании

Взаимни фондове пазари : акции, о

Пенсионни фондове облигации

Хедж фондове деривати

Фин.конгломерат

Големи
ТЕМА 7. СПЕЦИФИКА НА БАНКОВОТО ПОСРЕДНИЧЕСТВО




  1. Информация и банково посредничество

Специфични черти на банките като финансови посредници

  1. предлагат разплащателни услуги, на базата на създая=ваните от тях транзакционни депозити, т.е. при тях е наличе уникално съчетание на функциятан а посредник с тази по управление на платежните средтва

  2. осъществяват трансформиране на пасива в активи (заеми) ; осъщестяват пасивите, за да правят плащанията.

Банките като фин.посредници имат за идея постигането на пари от купувачи на продавчи, от спестители към заематели :
По своята природа те са най-нестабилни

Основни активи

Основни пасиви

Заеми :

Депозити

  • в по-дъли матуритети

  • ниска ликвидност (платими на падеж, липсва активе вторитен азар на заеми)

- къси матуритети







Нямат пазарна стойност

- висока ликвидност (платими при поискване)




- Нямат Паз.Ст-Й И Се Използват По Номинал +Доход (По Номинал+”

В своята дейност като посредници, баниите осъществяват трансформация на :

- матуритети

Ликвидност

Стойност (кредитен и пазарен риск)



  1. процесът на секюритизация и промените в банковото посредничество

  2. достатъчни ли са банките за предоставянето на ефективни финансови услуги?

Информационни предимства на банките пред останалите финансови посредници




  1. Могат да оценят сравнително точно финансовото състояние и качествата на целия спектър от заематели,чрез :

  • достъп до депозитната им история

  • възможност за наблюдаване на паричните им потоци

  • натрупана информация за поведението им при обслужването на минали кредитни задължения

  1. Информационно обезпечаване (както за финансовото състояние на корпоративните клиенти, така и за риска на инвестиционните им проекти) чрез обвързване – кръстосване на акционерно участие

В последните години с оглед на тази конвергенция между пазарно- и банково-ориентираните системи се приема постепенно банките да намалят дяловете си до 10%, но това все още не е изпълнено на практика в ЕС. За да могат банките да се конкурират по-ефективно с банките. Институционалните инвеститори не могат да притежават повече от 10% от акциите с право на глас, банките приемат същата теза. Онова, което банките са събрали като информация винаги се счита за по-точно от онази информация, която е публично достъпна.

Буров в своята банка има отдел за проучване на клиенти и за събиране на информация за тях, така че много банки и много средства и ресурси отделят за информационно подсигуряване, преди да вземат съответните решения да дадат заем на клиент и тази информация има частна природа. Тя много тясно се свързва с банковата тайна и в някои страни (Швейцария) банките получават много важна информация за своите клиенти, обещавайки че няма да разкриват абсолютно нищо относно състоянието на тези клиенти, относно движението на парите в техните сметки. Банките имат проблем относно движещия се свят – дали банковата тайна от една страна (частната природа на информацията) или от друга страна е по-добре цялата информация да е достъпна, т.е. да има прозрачност



  1. Частната природа на банковата информация по принцип се приема за „по-висша” от публично достъпната

Забранява се обвързване между банки и клиенти и се решава по този начин проблема с банковата тайна. Това е изключително сериозен проблем пред всеки банкер – че има много информация и понякога тя е много ценна, за да бъде управлявана дори банката, но в същото време в личен план да е лошо. Ако има лоши клиенти и ако те започнат да бъдат преследвани и се задава въпроса от къде изтича информацията? („Тайната сметка” – роман по тази тема).
Много важно значение има прозрачността на техните основни клиенти. Попринцип банките са най-подходящи за финансиране на фирми от среден клас, които не са в началния зародиш, нито да имат голяма история, че да са подходящи за финансиране от капиталовите пазари. Непрозрачните фирми са младите фирми, които имат интересни идеи, но нямат необходимтите средства, за да осъществят тези идеи.

Микрофинансови инситуции, венчърни форми също са подходящи

При фирми от среден клас са подходящи за банки, тъй като банките вече могат да ги финансират, благодарение на това че те имат финансови отчети, имат и активи, които да обезпечат вземанията. На последно място са фирмите с голяма история, за които е по-добре да се откъснат от банките и да направят финансирането си от капиталовите си пазари. Това е поринцип и малък брой страни имат така изградени институции, които да финансират фирмите в жизнените им стадии. В Европа също няма такива неформални кредитни институции, добре развити капиталови пазари и от тази гл.точка, банките се явяват стожер на фин.система. те са подходящи за финансиране на фирмите до извеждането им до борсата. Това е така поради информационните предимства на банките пред останалите посредници.

В България банките „придружават” развитието на фирмите през всичките стадии от жизнения им цикъл. Те се явяват стожера, няма по-комплексни инситуции.

За последните години неясните граници, които не са стриктно очертани и често се променят, имат по-голямо движение към прозрачност движи границите наляво,т.е. все по-малки фирми получават достъп до финансиране на банките. Банките функционират дълги години под формата на т.нар.традиционно банкиране.
То е известно под наименованието „модел купувай”
Традиционно и модерно банкиране

Традиционно банкиране

Модерно банкиране

Банките купуват фондове от депозитния пазар, които се инвестират в различни категории заеми и обикновено се задържат до падежа. Оттук този тип банкиране става известно под наименованието “buy-hold” модел

Първо се създават финансовите инструменти, след което се дистрибутират към различни инвеститори – институционални и индивидуални. Поради това тази форма на организация на банкови бизнес получава названието “originate-to-distribute” модел

В годините до 2007г. се осъщестявваше една фундаментална промяна в бизнеса на банкиране от “buy-hold” към т.нар. “originate-to-distribute” модел. Казано по друг начин, много от банките в периода до 2007г. Бяха в по-малка степен традиционни посредници, осъществяващи депозитно-кредитна дейност и приличаха на мениджъри. В тези години все по-често се поставяше въпросът – има ли бъдеще традиционното банкиране? Дори бе формулирана хипотезата, че в обозримо бъдеще традиционното банково кредитиране ще изчезне от списъка на предлаганите финансови услуги. Аргумент – технологиите съвместно със секюритизацията ще превърнат кредитирането в брокерска дейност.


Другото, което можем да кажем по отношение на тези модели е следното :
Глобалната финансова криза и последвалата и ик.рецесия ясно показаха, че значимостта на традиционното банкиране започва да се възстановява.

    1. този модел на организация на банковия бизнес по природа е свързан с поемането на по-малки рискове и оттук – по-стабилни

Дж.Стиглиц –« Свободното падане»

«преди появата на иновациите в областта на финансите, кредитните институции живееха в опростен свят. Оценяваха надеждността на кредитоискателя, отпускаха му кредити, следяха дали парите от кредити се използват по предназначение и се прибираха обратно парите с лихвата. Банкерите и банковото дело бяха скучни. Хората, които им доверяваха парите си, искаха те да бъдат точно такива. Обикновените граждани не желаеха някой да прибира спечелените им с тежък труд пари, за да ги разиграва на лотария. Отношенията бяха основани на доверие – доверие, че вложителите в банката пари ще бъдат върнати.



... иновативните американски финанови системи успя да забрави тези елементарни и усвоявани в продължение на дълги години уроци по банково дело.»

    1. в период на финансова криза традиционните търговски банки са основните посредници между централната банка и икономическите единици, нуждаещи се от ликвидност. Казано по друг начин, те са необходими посредници, заставащи между колапса на финансовата система и интервенцията на централната банка като кредитор от последна инстанция.

Каталог: 2014
2014 -> Закон за правната помощ Обн., Дв, бр. 79 от 04. 10. 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 17 от 2006 г., бр. 30 от 2006 г.; изм и доп., б
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> П р а в и л а за провеждане на 68-ми Национален и Международен Туристически Поход "По пътя на Ботевата чета" Козлодуй Околчица" 27 май 2 юни 2014 година I. Цел и задачи
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> На финала на предизборната кампания голямата интрига са малките партии
2014 -> Рекламна оферта за Избори за народни представители 2014
2014 -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница