Тема. Валутен риск. Употреба на валутните деривати. Дефиниране и класификация



Дата21.01.2018
Размер138.79 Kb.
#49944
ТЕМА. ВАЛУТЕН РИСК. УПОТРЕБА НА ВАЛУТНИТЕ ДЕРИВАТИ.
1.Дефиниране и класификация

Дефиницията за валутен риск се свързва с влиянието на неочакваните промени на валутния курс върху стойността на компанията. Валутният риск възниква и при промяна на валутния режим особено ако се засилва неговият ограничителен характер. Една обща дефиниция на валутния риск го представя като измененията, които настъпват в ценността на активите, пасивите и текущите печалби на компанията в резултат на промените във валутните курсове, като възможна пряка загуба (като резултат на нехеджирана валутна позиция) или непряка загуба на фирмени парични потоци, активи, пасиви, чиста печалба или пазарна стойност на стоките в резултат на промени във валутния курс.

Според класификацията на Shapiro и Madura, съществуват три основни типа (вида) валутни рискове или валутно-курсова експозиция:


  • Транзакционната експозиция (риск) се свързва с външноикономическата дейност на компанията, свързана с паричните потоци само от вече сключени сделки. Тук влизат постъпленията (при експорт) и плащанията (при внос) на компанията, получаването на дивиденти, погасяване на заеми, деноминирани в чужда валута, чийто еквивалент в местни пари се променя при изменението на курса на валутата.

  • Счетоводна експозиция (риск) възниква, когато компанията майка консолидира финансовите резултати от своите дъщерни компании, за да представи консолидиран отчет на акционерите, който трябва да бъде деноминиран в една валута. Всички активи и пасиви, както приходи и разходи трябва да се преизчислят в една основна валута. Всички активи, пасиви и акционерни дялове в баланса са представени в историческа стойност по валутен курс, който в края на финансовата година най-вероятно няма да е като този на осчетоводяването. Ако компанията преизчисли по нов курс, тя е изложена на счетоводен риск, който може да резултира в печалба или загуба. Компанията трябва да избере валутен курс, по който да извърши преизчислението: валутния курс на датата на консолидирания отчет исторически валутен курс (валутен курс, когато активите станат ликвидни или пасивите – изискуеми), или валутен риск по време на отчетната година.

  • Икономическата експозиция (риск) се разпростира върху цялостната дейност на компанията. Курсовата динамика променя настоящата стойност на очакваните бъдещи оперативни парични потоци, изразени в отчетната валута. Бъдещите оперативни потоци могат да се подразделят на парични потоци, свързани с вече сключени договори, и на парични потоци от бъдещи сделки, т. е. в икономическия риск се съдържа и транзакционният. Разликата между икономическия и транзакционния риск е, че при транзакционния риск сумите за плащане и получаване са известни, а при икономическия – те са несигурни и са прогнозни. Икономическият риск може да се дефинира като бъдещия ефект на валутно-курсовите промени върху ликвидността, финансовата структура и печалбата. Заради комплексното си въздействие върху компанията управлението на икономическия риск е по-сложно.

Под валутно-курсова експозиция се разбира финансовата основа (парични активи, пасиви, печалби или очаквани бъдещи потоци), върху които се търси влиянието на курсовата промяна. В професионалния жаргон размерът на конкретната финансова променлива се определя като „открита позиция”. При плаващи валутни курсове валутният риск може да доведе до неблагоприятни последици за компаниите, които оперират на международния пазар, затова те трябва да се защитят от валутния риск.

Управлението на валутния риск представлява съвкупност от мерки и действия, насочени към ограничаване валутно-рисковите експозиции на компании, за да се намалят негативните последици от валутния риск.



2. Хеджиране на валутния риск с валутни деривати

В практиката се използват разнообразни методи и хеджинг-техники за ограничаване на различните форми на проява на валутен риск. Някои от тях са предотвратяване (избягване), разпределение, компенсиране, прехвърляне на риска. Съществуват вътрешни и външни техники за управление на валутния риск. Вътрешните техники биват нетиране, ускоряване и забавяне на плащанията и ценова политика. В настоящата разработка те не са предмет на анализ.

Към външните техники спадат краткосрочните заеми, сконтиране и форфетинг на експортни вземания и срочни валутни сделки - валутен форуърд, валутен фючърс, валутен суап, валутна опция, форуърдна опция.

Конкретните решения за избора на техника зависят от избора на стратегия за хеджиране. Някои хеджъри се ориентират към пълна защита от валутен риск, прилагайки дефанзивна стратегия. Използвайки такава стратегия, хеджърът изключва изгодното развитие на валутния пазар. Затова той следва да направи оценка на възможните пропуснати печалби при пълно хеджиране. В този случай най-подходящо е прилагането на FRA, форуърди, фючърси и суапи.



2.1. Стандартни валутни деривати (валутни деривати от първо поколение)

Дериватите са ценни книги или “условни претенции” . Те са финансов инструмент, чиято стойност зависи от стойността на друга първична или базисна ценна книга или променлива. По-конкретно, валутните деривати са производни финансови инструменти, чиято стойност зависи от стойността на базисния валутен инструмент. Оттук се различават следните видове валутни деривати, които се използват активно като хеджиращ инструмент срещу валутния риск.

Стандартните валутни деривати (дериватите от първо поколение) биват валутен форуърд, валутен фючърс, валутен суап, валутна и форуърдна опция.

Първият валутен дериват, който се използва за хеджиране на валутния риск, е валутният форуърд. Той е споразумение, с което двете страни по сделката се задължават да разменят суми от две валути на определен ден в бъдещето по курс, който се изготвя в момента на сключване.Банката за международни разплащания (Bank for international settlements – BIS) определя аутрайт форуърда като транзакция, включваща размяната на две валути по курса на определена бъдеща дата (повече от два работни дни след сключването на контракта).

Валутният форуърд е най-старият и известен начин за покриване на валутния риск, както и за търсене на рискова печалба от очаквани благоприятни промени на валутните курсове. Механизмът за премахване на валутния риск е следният: след като се установи откритата валутна позиция като сума и срок, на форуърдния пазар се сключва сделка, с която се създава противоположна открита позиция в същата валута и за същата сума и срок.

Вторият дериват, който се използва за целите на хеджирането на валутния риск, е валутният фючърс, който представлява стандартизиран контракт за размяна на строго определено количество валута на точно фиксирана дата по договорена цена. Първите валутни фючърси се използват на Чикагската стокова борса през 1972 г. След 1980 г. се наблюдава истински бум във фючърсната търговия, в резултат на което започва създаването на специализирани борси, по-важните от които са Нюйоркска фючърсна борса, Лондонската борса за международни финансови фючърси (1982), Френската борса за финансови фючърси, Токийската международна борса за финансови фючърси (1989) и др. Световен лидер в търговията с валутни фючърси е Чикагската стокова борса.

Валутните фючърси се търгуват на ФОРЕКС пазара, който е най-ликвидният пазар в света. Пазарите, на които се търгува с фючърсни контракти, са организирани структури, фючърсните секции съсредоточават търгуването в един ограничен район, на който функционират брокерите. Ако някой желае да закупи или продаде валутен фючърс, трябва да се свърже с брокер- вероятно банка, която действа като агент. Независимо дали става въпрос за търгуване на под (открито повикване) или чрез компютър, в търговията с валутни фючърси действа клиринговият механизъм. Това е механизъм, гарантиращ на страните по договора изпълнение на задълженията по сключения договор, тъй като страните по контракта обикновено не се познават, клиринговият механизъм се осъществява чрез клирингова къща.

Потенциалната опасност за институцията от огромни загуби, като се има предвид обемът и размерът на сключваните фючърсни сделки, е премахната чрез наличието на маржова система. Ако една компания желае да хеджира плащания в чужда валута с фючърсни контракти, тя е длъжна да направи гаранционен депозит по специална маржин-сметка. Освен това тази система включва ежедневното маркиране спрямо пазара. Маржин-сметките се откриват при заемане на къса (продажба) или дълга (покупка) позиция на фючърсния пазар. Сумата, която се внася, се нарича първоначален маржин. Освен него се определя ниво на поддържащ или вариационен маржин. Когато сумата по сметките падне под вариационния маржин, клиентът получава повикване за маржин, след което той трябва след определен срок да допълни сметката си до нивото на първоначалния маржин.

Третият вид стандартен дериватен инструмент е валутният суап. Валутният суап представлява покупка или продажба на чуждестранна валута на спот-пазара, съчетана с контрасделка по продажба или покупка на същата валута на форуърдния пазар.

BIS определя валутния суап като транзакция, включваща размяна на две валути на определена дата по курс, определен на датата на сключване на контракта, и обратната им размяна на бъдеща дата по курс, различен от първоначалния.



Една по-обобщена дефиниция представя валутния суап като договор, според който две страни се ангажират да разменят, за определен период, два потока от плащания в различни валути, всеки калкулиран чрез използването на различен лихвен процент и размяна в края на периода на кореспондиращата главница, на определена дата. Лихвите се договарят при старта на контракта.

Валутният суап се използва за хеджиране на дългосрочни позиции. В практиката се използват различни валутни суапи, определени по отделни признаци:



  • Oт гледна точка на използваните пазари те биват два вида:

-спот-форуърд суап - сделка, при която се извършва първоначален обмен между две валути по текущия им курс на спот-пазара с комбинация на последващ обратен обмен на форуърдния пзар.

-форуърд-форуърд суап - сделка, при която и първоначалният обмен на две валути, и послдеващият им обратен обмен се извършват на форуърдния пазар.

На основата на форуърд-форуърд суапа възникват FRA контрактите (договори за курса по форуърда) и SAFE контрактите (комбинирани договори за форуърден обмен). Разновидност на валутния суап е валутно-лихвеният суап, който представлява контракт, при който две страни разменят равни първоначални суми (главницата по заема) в две валути по спот-курса. По време на суапа страните разменят плаващи или фиксирани лихвени плащания. На датата на падежа на суапа двете страни обратно си разменят първоначалните суми по предварително определен валутен курс.

Вариант на валутно-лихвения суап е т. нар. currency coupon swap, при който лихвените плащания в едната валута са фиксирани, а лихвените плащания в другата валута са плаващи. Той може да бъде суап „фиксиран-плаващ”, суап, при който заем с фиксиран лихвен процент в една валута се преоформя в заем с плаваща лихва в друга валута и суап „плаващ-фиксиран” (суап, при който се преобразува заем с плаваща лихва в заем с фиксиран лихвен процент).

Освен това валутно-лихвеният суап може да бъде „фиксиран-фиксиран”, при който двете страни си разменят получените заеми в различни валути, върху които са начислени фиксирани лихвени проценти. Вариант на валутно-лихвения суап е и суапът „плаващ-плаващ”, при който се обменят заеми в различни валути с плаващи лихвени проценти.

Четвъртият валутен дериват от първо поколение е валутната опция. Тя е двустранно споразумение, при което едната страна предоставя на другата срещу заплащане на премия правото да закупи или да продаде дадено количество валута по предварително договорен курс в рамките на определен срок или на фиксирана дата.

Предварително договореният валутен курс е цената на упражняване (ударна цена, доставна цена). Купувачът на опцията се нарича притежател (държател), а продавачът – издател. Когато опцията дава право да се закупи дадено количество валута, опцията се нарича кол-опция, а когато дава право да се продаде определено количество валута, опцията е пут-опция. Цената на опцията се нарича премия. Ако на датата на падежа валутният спот-курс е под доставната цена, валутната кол-опция е out-of-the-money. Ако екзерсисната цена на датата за изпълнение е равна нa спот-курса, то кол-опцията е at-the-money. Кол-опцията е in-the-money, когато валутният спот-курс на датата на изпълнение е над доставната цена. Аналогично е и за пут-опцията.

Резултат от пут-опцията и кол-опцията при разчични цени на упражняване и спот-курса





Цена на упражняване < спот-курса

Цена на упражняване = спот-курса

Цена на упражняване > спот-курса

Пут-опция

out-of-the-money

at-the-money

in-the-money

Кол-опция

in-the-money

at-the-money

out-of-the-money

Опционният договор се характеризира с асиметричност. Притежателят на опцията може да реализира неограничена печалба или да загуби най-много премията, докато издателят е изложен на неограничен риск при фиксирано ниво на печалба, равняваща се на получената премия. Валутната опция се търгува на борсовия пазар (пазар на регистрирани опции и пазар на валутни опции фючърсен тип). За разлика от валутните опции форуърдните опции се търгуват извънборсово (на междубанков опционен пазар и на опционнния пазар на дребно с клиенти от небанковия сектор).



2.2. Валутни деривати от второ и трето поколение

Валутните деривати от второ и трето поколение се изграждат на основата на база на основните валутни деривати, включват различни комбинации и варианти от тях. Те също са известни и като хибридни хеджингови стратегии.

Валутните деривати от второ и трето поколение могат да бъдат:


  • Опция върху суап, суапция;

Опцията върху суап е опция за влизане във валутно-лихвен суап.

  • Съставни опция;

  • Екзотични опции.

Екзотичните опции съдържат една или повече характеристики на стандартните опции. Много от тези продукти задоволяват реални потребности и осигуряват широко приложно поле за средствата на финансовия инженеринг с цел управление на валутния риск.

3.Предимства и недостатъци на валутните деривати

Познаването на предимствата и недостатъците на отделните валутни деривати е от значение при избора на хеджинг-стратегия. Основните предимства на форуърда за целите на хеджирането на валутния риск се отнасят до възможността за точно определяне на бъдещата стойност в местна валута на откритата позиция, която се покрива със сделката, освен това форуърдната сделка елиминира и лихвените промени. Валутният форуърд притежава обаче и някои недостатъци.

Предимства на валутните фючърси са:



  • Достъп на всички пазарни участници и ликвидност

Валутните фючърси се търгуват на организиран и централизиран пазар - валутни борси, което допринася за ликвидността на тези валутни деривати.

Експанзията на валутните фючърси започва в началото на 70-те години на XX век, когато е премахнато изискването за участниците на CME. Дотогава клиенти могат да бъдат само големи търговски банки и големи корпорации. От 70-те години насам физически лица, малки и средни предприятия (МСП), инвестиционни фондове, правителства могат да купуват и продават валута на спот- и фючърсния пазар. Универсалният достъп до пазара е важна характеристика на валутните фючърси и борсово търгуваните валутни опции.

Т. нар. проблем на съвпадението на поръчките може да бъде решен лесно. Търговец, заемащ дадена позиция на фючърсния пазар, може лесно да направи противоположната операция и да закрие своята позиция. Тази характеристика на фючърсния пазар не е типична за форуърдния пазар.


  • Елиминиране на кредитния риск (риск от неизпълнение на задълженията) за отсрещната страна в сделката);

С наличието на клирингов механизъм кредитният риск се пренася от членовете на фючърсната борса към клиринговата къща. Например, клиринговата къща на CME е партньор (купувач) на всеки продавач и партньор (продавач) на всеки купувач. До сега в 104-годишната история на CME няма нито едно неизпълнение на задълженията от страна на клиринговата къща.

За сравнение, извънборсовите пазари прилагат кредитни лимити за отделните участници в търговията. BIS изисква от банките да поддържат адекватни нива на капитал (капиталова адекватност), за да покриват транзакционния риск.



  • Ценова прозрачност и ефективност;

Борсите за валутни фючърси и за валутни опции сближават на едно място различните категории купувачи и продавачи, които определят цените на валутните деривати. Ефективната цена се подпомага и от прозрачните борсови уловия за търговия. Цените на валутните фючърси се разпространяват по цял свят чрез информационни агенции (Bloomberg, Reuters и др.), електронната търговия се осъществява чрез свързани компютърни платформи, които търгуват 24 часа.

  • Ефект на лоста (Кредитно рамо);

Фючърсните контракти се осъществяват чрез маржова система, където трейдърът заема позиция, която е няколко пъти над първоначалния маржин.

  • Позициите лесно могат да бъдат затворени;

Всяка позиция може да бъде лесно затворена. Ако трейдър продава 5 доларови фючърсни контракта, който изтичат през демеври, трейдърът може да затвори своята позиция, като купи 5 доларови фючърсни контракта с дата на изпълнение през декември

  • Конверегнция между спот и фючърсната цена.

Когато фючърсният контракт наближава датата на изпълнение, спот и фючърсната цена конвергират (доближават се). На датата на изпълнение двете цени би трябвало да съвпадат. Конвергенцията се дължи на действията на арбитражистите, които биха реализирали печалба при несъответствия между спот и фючърсната цена, купувайки на пазара на по-ниски цени и продавайки на пазара по по-високи цени.

Недостатъци на валутния фючърс са:



  • Задължителност на изпълнение;

Фючърсният контракт, както и форуърдният трябва задължително да се изпълняват. Този факт може да се окаже пречка за бизнесинтересите. Например, ако обект на хеджиране с валутен фючърс е проект, за който все още се наддава на търг, фючърсната позиция може да се превърне в спекулативна и наддаването да се окаже безуспешно.

  • Стандартизираност;

Фючърсните контракти имат стандартизирани характеристики - размер на контракта, дата на изпълнение и др. Докато това е налице, не може да се осъществи перфектното хеджиране. Свръххеджирането също не е препоръчително, част от спот-транзакциите трябва да останат нехеджирани.

  • Ежедневно маркиране спрямо пазара.

Както беше обяснено по-рано, на трейдърите се налага понякога ежедневно допълване до първоначалния маржин, което е свързано със значителни парични плащания и е в тежест за трейдърите и хеджърите. Горепосочените недостатъци на валутните фючърси подтикват към развитието на по-гъвкави инструменти - валутни опции.

Предимства на валутните опции в сравнение с валутните фючърси и валутните форуърди са:



  • Право на отказ от изпълнение;

Валутната опция преодолява ограничението на форуърдните сделки за пропускане на печалбата от благоприятна промяна на курса. В този случай тя може да се използва, като купувачът откаже да я изпълни. Ако отпадне базисната сделка, с нея отпада и валутният риск, т.е. опцията може да не се упражни;

Други предимства на валутните опции са ограниченият размер на загубата за държателя на опцията, гъвкавостта и вариативността на възможните стратегии и липсата на изискване за първоначален маржин и вариационен маржин, което, както бе посочено, е в тежест за участниците при валутните фючърси.

Недостатък на валутните опции в сравнение с валутните фючърси и валутните форуърди е, че валутните опции са по-скъп валутен дериват и че при всички случаи (и при отказа) се заплаща опционната премия при сключването на опцията.

Едно от предимствата на форуърдните опции в сравнение с валутната опция е че, форуърдната опция се различава от валутната опция по това, че купувачът има задължението да изпълни сделката по договорената цена, но може да избере деня на изпълнението в границите на договорения период. Освен това, при форуърдните опции има възможност да се договори изпълнението на форуърдната опция на няколко пъти в рамките на срока. Така компанията, която решава да сключи форуърдната опция може да си осигури регулярни плащания или постъпления, в случай че не са сигурни падежите им, когато се сключва форуърдната опция.

Съществен недостатък на форуърдната опция е, че представлява задължение за бъдеща размяна на суми в две валути по определен валутен курс. А валутната опция представлява право на притежателя й да купи или продаде определено количество валута. При форуърдната опция банката прилага най-неблагоприятния за клиента вариант от всички дати на изпълнение през опционния период, тъй като тя не може да определи предварително форуърдната премия или дисконт за възможните дати на изпълнение на форуърдната опция.

Предимствата на валутно-лихвения суап се свързват с преодоляването на валутни ограничения по конвертируемост на валути, отстраняването на валутния риск и желание за емисия на облигации във валута в друга страна, когато чуждестранният емитент е слабо познат и няма достъп до валутния пазар на дадената страна.



Осъществяването на валутно-лихвения суап изисква обаче да са налице две компании със съвпадащи потребности от финансиране в един и същ период от време. Свързващо звено между двете страни на суаповата сделка са банките, които имат информация за своите клиенти, нуждаещи се от такъв род услуги. Дори банките участват като страна в суаповите сделки, „складират” несъвпадащи суапи, докато намерят подходящи контрагенти. Активното им присъствие на суаповия пазар увеличава неговата активност и го прави по-атрактивен.




Каталог: 2013
2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България
2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита
2013 -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика
2013 -> Тест за проверка на математическите знания и умения на учениците в началото на четвърти клас
2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава
2013 -> Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2013 г
2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница