Тема втора Връзки с обществеността, пропаганда с реклама

Тема втора
Връзки с обществеността, пропаганда с реклама
Структура:
1. Връзки с обществеността и пропаганда – сравнителен анализ
2. Връзки с обществеността и реклама – сравнителен анализ

1. Връзки с обществеността и пропаганда– сравнителен анализ
През 1622 година католическата църква натоварва с мисионерска дейност един постоянен комитет от кардинали „Конгрегацио де пропаганда филе”, която включвала дейности за популяризиране на вярата и католическата църква. Именно терминът произлиза от съкратеното наименование на този комитет, въпреки че тогава не се е разбирал в този негативен смисъл както днес.
Пропагандата е вид послание, целящо да въздейства на мнението или поведението на хората във връзка с някаква кауза или позиция, която облагодетелства дадена група или личност. Често вместо безпристрастни и доказани факти, пропагандата може да представи съзнателно манипулирана информация с цел заблуда на обществото. Когато посланието, което трябва да се втълпи на хората, има опасност да не се хареса на обществеността, то трябва да бъде предложено по такъв начин, че да въздейства и да бъде прието. Макар че в началото думата има неутрален характер, с течение на времето добива негативен смисъл
1
Исторически използването на пропагандата се прави още през V в. пр. н. е. чрез риториката Платон, Демостен, Аристотел и др. Платон чрез
1
http://bg.wikipedia.org/wiki/

убеждаване и налага мнението, че държавата се грижи не само за едно съсловие, а за всички, които живеят в нея, като бъдат полезни помежду си и за общото дело. Всеизвестно е и мнението на Демостен, че най-важното за една реч е единствено произнасянето.
Похвати на пропаганда се използват и от източните цивилизации, където чрез подходящи начини на говорене и писане се е постигало убеждаване.
Друг изследовател Йеремия Бентам създава през XVIII век теория на фикциите, явяваща се като първи опит за съвременно проучване на общата семантика, в която подчертава до каква степен внимателното подбиране на символи може да допринесе до обличане с авторитет и страхопочитание на иначе нищожни индивиди и институции
2
В областта на пропагандата са работили такива известни личности като Жорж Сорел, Ленин, Вирфредо Парето, Карл Манхайм, Гьобелс,
Ласуел и др.
Използването на пропагандата заема големи мащаби по времето на
Първата и Втората световни войни. Тогава се създават различни комисии и министерства, чиято единствена цел е била постигане на убеденост чрез използване на пропагандни техники
3
. Пропагандата е убеждаващо въздействие, което продължава да се използва и днес. Нейните убеждаващи техники са прилагани от политици, журналисти, мениджъри и др., които имат интерес да влияят на общественото мнение.
Пропагандните кампании не винаги целят злонамерено въздействие.
2
Маринов, Р. Пъблик рилейшънс. Технология и практика, С., 1995, с. 18 3
През 1917 г. В САЩ се създава Комисия за обществена информация, за да повлияе обществено мнение в подкрепа на страната в Първата световна война. Йозеф Гьобелс е назначен за министър на просвещението и пропагандата в Третия рай, който изгражда една от най-ефикасните системи за контрол на медиите и общественото мнение в целия свят.

Могат да се използват при убеждаване от вредата от тютюнопушене, запазването на природата чиста, необходимостта от образование и пр.
Пропагандата като всеки процес се променя, като отговаря на съвременните реалности. Днес целта на пропагандата е хората не просто да бъдат убедени, а да бъдат доволни и удовлетворени от нея.
За да постигне своите цели пропагандата използва убеждаващото въздействие, без да се интересува от ничии други интереси. Тя разчита на чувствата, емоциите, некомпетентността и се стреми към изключването на мисълта и разума.Чрез нея се манипулира общественото мнение и се цели изграждането на такова, което да е от полза и обслужва интересите на определени лица, институции, партии и други организации. Днес пропагандата не използва такива средства като жертвоготовни официри, каквито е използвал Цезар или побеждаваща армия като Наполеон, или онеправдания пролетариат на Ленин. Днешните пропагандни кампании използват интернет, телевизионни и радио канали, вестникарска индустрия, списания и пр.
Съвременната пропаганда изследва аудиторните особености и специфики и в съответствие с това променя своите послания, с оглед постигане на целите си. Използват се по специфичен начин различни, апели, символи, лозунги. Всичко това се използва и от връзките с обществеността, но чрез двупосочната комуникационна връзка.
Между пропагандата и връзките с обществеността съществуват сериозни различия Те са свързани с използването на информацията, използваните средства за убеждаване, поставените цели и постигнатите резултати (Вж. табл. 2.1).
Табл. 2.1

Разлика между връзки с обществеността, пропаганда и реклама
4

Разлика между връзките с обществеността и пропагандата съществува и по отношение на начина на използване на обратната информационна връзка. При пропагандата тя се използва за промяна на средствата за въздействие
(символи, лозунги, послания, комуникационните канали и др.), докато при PR, тя се използва за промяна на самата организация. Интересите на обществеността не са от значение при пропагандата. Целта е удовлетворяване на интересите на отделни личности или заинтересовани групи. Напротив, при връзките с обществеността водещи са именно тези интереси.
Използването на пропаганда прави организациите консервативни и ги превръща в затворени, статични системи. Тези организации забравят за съществуването и потребностите на социалния елемент, както вътре така и извън тях. Те се интересуват от възможностите и насочват усилията си към промяна заобикалящата среда, но не и на самите тях (Вж. фиг. 2.3).
Фиг. 2.3 Влияние на пропагандата върху организацията
Връзките с обществеността съдействат на организациите да бъдат отворени, динамични и непрекъснато усъвършенстващи се системи.
Такива организации се интересуват от всичко онова, което става в заобикалящата среда и осъществяват структурни, технологични и поведенчески промени в съответствие с това. Те са социално отговорни както спрямо служителите си, така също и прямо намиращите се във външната среда (Вж. фиг. 2.4).
4
В таблицата сме включили и рекламата, чието сравнение с връзките с обществеността ще бъде направено малко по-късно

Фиг. 2.4 Влияние на PR върху организацията
Печелене на доверие или печелене на последователи ? Използване на истината или боравене с лъжи? Постигане на съгласие или движение?
Изграждане на динамична или статична организация? Ето това са въпросите, на които трябва да си отговорят настоящи и бъдещи мениджъри, за да вземат решение какво им е необходимо - осъществяването на управленската функция връзки с обществеността или, идващата от дълбока древност, но често използвана и днес пропаганда.
Изборът на мениджърите може да почива и на следната констатация, направена от българския народопсихолог Иван Хаджийски: „Геният на пропагандата трябва да намери способни личности, с които да промъкне в душата на хората своите идеи, надъхани с най-тънките парфюми на незаинтересоваността”
5
. Добре би било днешните мениджъри да достигат до хората чрез идеи, „надъхани от парфюмите” на заинтересоваността преди всичко за тях. За избора на подходящия парфюм могат им помогнат специалистите по връзки с обществеността.