Темата за английското време



Дата08.05.2018
Размер40.63 Kb.
#68984
Темата за английското време
Кейт Фокс

Превод за БГ БЕН: Евгений Кайдъмов
Има едно правило, старо колкото света. Когато двама англичани се срещнат, първото нещо, за което си разменят думи е времето навън.

Така е. Но следващата стъпка на коментиращите феномена обикновено е в грешната насока.

Те допускат, че говорим за английското време, защото сме развили патологичен интерес към него.

Разговорите ни за времето всъщност не са точно разговори за ... времето. Това е социалната мантра, която сме си създали, за да преодоляваме естествената скованост и резервираност в разговорите помежду ни. Всеки знае, че фрази от сорта на „Хубав ден, нали?”, „Ама си е бая студ, а?”, „Тоя дъжд няма ли най-сетне да спре?”, не са нищо повече от ритуален поздрав, възпитана покана за разговор или пък безопасен пълнеж на неловка пауза.
Правилото на връщане на топката
В един от трудовете си социологът Джереми Паксмън недоумява защо една достолепна блондинка го заговорила пред полицейския участък на Бракнъл с думите: „Ох, какъв студен ден, а ?” и търси обяснение за това в „типично английската способност да се удивляваме непрекъснато на времето навън”. Реалността зад думите на жената всъщност е по-различна.

„Ох, какъв студен ден, а?” в прав текст означава: „Желая да разговарям с вас, бихте ли ми отделили минутка”. Наглед безсмисленият кодов отговор би трябвало да е: „Да, наистина е студено” („Ще разговарям с вас”).

Тези небрежни забележки за времето са формулирани като въпроси, защото важното в случая е получаването на обратен отговор-потвърждение, а не самото му съдържание. Ако погледнем другояче, процедурата много напомня на познатия църковен ритуал на размяна на заучени реплики между пастора и паството: „Боже, смили се над нас” – „Исусе, смили се над нас”, „Ох, какъв студен ден, а?” - „Да, наистина е студено”.
Времето” в контекста на разговора
Има три специфични контекста в английския разговор, когато се вмъква темата за времето:

- в ролята на поздрав

- за разчупване на ледовете и завой към нова тема

- като маневра за излизане от неудобна тема или при зацикляне на разговора

Типичната последователност в разговорите ни редува ролите на времето като начален поздрав, после като средство за разчупване на ледовете, след което темата за времето продължава да изскача на почти равни интервали като механичен пълнеж за поддържане на разговора.

Нищо чудно, че всеки чужденец рано или късно започва да ни възприема като нация, зомбирана на тема „времето навън”.


Правилото на взаимното съгласие
Не можете да ни упрекнете, че сме избрали неподходяща тема за улесняване на трудното ни общуване.

Хаотичната и капризна природа на английското време винаги осигурява пресен материал за изненади, коментари, жалвания и най-вече – поводи за спазване на Правилото на взаимното съгласие.

Ако изразите несъгласие с направената забележка за времето (както лично го сторих на няколко пъти, търсейки умишлената провокация), веднага ще усетите затягане на атмосферата.

Човекът от отсрещната страна, разбира се, няма да разиграе драма, но гарантирано ще намери начин да намекне за разочарованието си. Не е изключено да падне за секунда-две объркваща тишина и да последва едно натъртено: „Наистина ли?”, „Хм ... значи така мислите” или „Е ... аз пък го усещам като студено”.

След което отсрещната страна ще побърза да смени темата, а ако има трето лице, разговорът за времето ще бъде пренесен към него, но с подчертано любезна интонация, идваща да подчертае вашия „културен гаф”.
Метеорологичната ни йерархия
Низходящата подредба на предпочитанията за времето навън, която всеки англичанин съзнателно спазва в коментарите си е:

- слънчево и горещо

- слънчево и студено

- облачно и топло

- облачно и студено

- дъждовно и топло

- дъждовно и студено

С което не твърдя, че всеки тук е издигнал слънцето в култ, а че по-различните температурни предпочитания се считат за отклонение от нормата в социалните разговори и обикновено се премълчават.

Дори и метеоролозите по телевизията винаги спазват негласната йерархия и говорят с извинителен глас за „неудобството”, че утре ще вали, но тонът автоматично живва, когато съобщават, че температурите въпреки това ще са с 2 градуса по-високи.

Не включвам снега в списъка по-горе, защото е доста рядко явление по тези ширини, за разлика от споменатите комбинации, които често могат да се изредят в рамките само на един ден. Снегът има по-специален статус - естетически приятен, но практически неудобен, той е едновременно вълнуващ и досаден и се приветства с всеобщо ръкопляскане единствено ако пристигне по време на коледните празници, което пък почти никога не става.


Когато навън е мокро и студено
социализацията по улиците ни теква с пълна сила, защото можем да се отдадем с истинска наслада на феномена, който Джереми Паксмън определя като „Споделеното ни английско мърморене”.

Какво ни дава Споделеното Английско Мърморене ли?

То е една от редките възможности да общуваме чрез недоволството си, давайки вид че не търсим социален контакт, защото налице е факторът „Те (времето и метеоролозите) и Ние”.
Сори, но английското време си наш семеен въпрос
Можем и да мърморим безспир по негов адрес, но чужденците не бива да го правят. Английското време е непослушното дете в семейството. Не пропускаме да се оплачем от поведението и маниерите му, но автоматично заемаме войнстваща позиция към всяка външна критика за неговото възпитание.

Всички сме наясно с неособено „будния” му темперамент – липсата на големи температурни крайности, мусони, торнадота, бури и виелици, но скачаме веднага в негова защита, когато американецът срещу нас го нарече „скучно”.

То е липсващият елемент от националния ни флаг, защото събира единодушния патриотизъм на хората от всички социални слоеве.

Не че някой го хвали, разбира се, но всеки бърза да го защити.



„И времето тръгнаха да си мерят с нас американците значи ...” – подхвана веднъж реч пред мен собственик на пъб - „всичко за тях в този живот е „Моето е по-голямо от твоето” – по-големи пържоли, сгради, снежни виелици, жеги, урагани и ... абе нямат никакъв финес ... това им е шибаният проблем!”
Статията е публикувана в БГ БЕН на 09.01.2012


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница