Теми към изпита по история на философията

1. 
   „Двойственото“ съществуване на човека
   
2. 
   Битието: наличие или събитие?
   
3. 
   Що е истина?
   
4. 
   Истината: съответствие на представата с предмета или встъпване в нескритост?
   
5. 
   Науката като овладяване на съществуващото
   
6. 
   Защо науката е по необходимост експериментална?
   
7. 
   Техниката като същност на науката
   
8. 
   Философия и наука
   
9. 
   Философия и изкуство
   
10. 
    „Ирационално“ ли е изкуството?
    
11. 
    „Практиката“ като по-истинно познание от „теорията“
    
12. 
    Как разбирате Хераклитовото определение на битието като ставане?
    
13. 
    Какво е логосът за Хераклит?
    
14. 
    Защо битието-логос се нуждае от човека?
    
15. 
    Има ли разлика между битие и биващо (съществуващо)?
    
16. 
    Двойствеността на Платоновата идея: свръхсетивно наличен първообраз и събитийна констелация
    
17. 
    Двойствеността на Платоновата идея: абстрактно-всеобща категория и съпринадлежност на различаващи се
    
18. 
    Платоновото учение за двата свята
    
19. 
    Какво разказва алегорията за пещерата?
    
20. 
    Доброто като идея на идеите
    
21. 
    Какво ще рече, че мнението не се отнася нито съществуващото, нито до несъществуващото?
    
22. 
    Кой е философ според Платон?
    
23. 
    Познанието като припомняне
    
24. 
    Как се отнасят помежду си душата и тялото според Платон?
    
25. 
    Защо Платон обозначава сетивно възприеманото като съставно?
    
26. 
    Платоновото разбиране за изкуството като подражание
    
27. 
    Какво означава „пойесис“?
    
28. 
    Има ли истина в изкуството?
    
29. 
    Изкуството: гола привидност или артикулация на човешкото разположение в света?
    
30. 
    Кое е по-истинно: изкуството или науката?
    
31. 
    Кое познава по-истински: съзерцанието или участието?
    
32. 
    В какъв смисъл за Аристотел формата е преди материята?
    
33. 
    Какво е „дюнамис“?
    
34. 
    Какво означават понятията „енергия“ и „ентелехия“?
    
35. 
    Формата като праматерия
    
36. 
    Формата: едно неподвижно, което движи
    
37. 
    Какво е „архе“?
    
38. 
    Гръцкото и модерното разбиране за природа
    
39. 
    Гръцкото „техне“ и модерната техника
    
40. 
    Какво означава изначално „произвеждане“?
    
41. 
    Чий проект са вещите изначално: на майстора или на ситуацията?
    
42. 
    Какво казва Декартовото основоположение „ego cogito (ergo) sum“?
    
43. 
    Как мисли Декарт истината?
    
44. 
    Що е „субект“?
    
45. 
    Що е „предмет“?
    
46. 
    В какъв смисъл човекът е субект според Декарт?
    
47. 
    Познанието като представяне
    
48. 
    Какво е за Декарт субстанцията?
    
49. 
    Каква е същността на телесната субстанция според Декарт?
    
50. 
    Кой е за Декарт адекватният достъп на познанието до телесните неща?
    
51. 
    Протяжната материя като призрачна „поставка“ на качествата
    
52. 
    Декартовият дуализъм на душа и тяло
    
53. 
    Каква е ролята на Бог в Декартовата философия?
    
54. 
    Какво разбиране за битие разчитате в мисленето на Декарт?
    
55. 
    Според Кант съществуващото непосредствено ли е дадено в опита или е достъпно благодарение на отвъдопитни условия?
    
56. 
    Какво представляват аналитичните и синтетичните съждения?
    
57. 
    Защо за Кант познанието е синтетично?
    
58. 
    Що е наглед и изцяло рецептивен ли е той според Кант?
    
59. 
    Що е мислене и изцяло определящо предмета си ли е то според Кант?
    
60. 
    В какво се състои крайността на човешкото познание според Кант?
    
61. 
    Защо човекът има сетивност съгласно Кантовата философия?
    
62. 
    Феноменът: аспект на самото нещо или гола привидност?
    
63. 
    Пространството и времето като априорни форми на нагледа
    
64. 
    Трансценденталното единство на самосъзнанието като условие за възможността на времето като сукцесия (едно-след-друго)
    
65. 
    Априорните понятия (категориите) като „поставка“, върху която са прикрепени и сглобени сетивно възприетите качества
    
66. 
    Какво е за Кант схемата?
    
67. 
    Схема и образ
    
68. 
    Понятието „хоризонт“
    
69. 
    Способността за въображение като посредник между сетивността и разсъдъка
    
70. 
    Как Хегел превъзмогва противопоставянето „вътрешно-външно“, „субект-обект“?
    
71. 
    Какво означава при Хегел „резониране“?
    
72. 
    Защо за Хегел непосредствено самотъждественият човек съществува в привидност и раздвоение?
    
73. 
    Какво означава Хегеловото понятие „припомняне“?
    
74. 
    Хегеловата диалектика и християнската идея за триединството
    
75. 
    Що е „снемане“?
    
76. 
    Има ли разлика между безграничността на християнския Бог и тази на човека, за когото всичко е негова представа?
    
77. 
    Крайността като условие за безкрайността
    
78. 
    Как разбирате твърдението, че същността на християнския Бог е любовта?
    
79. 
    Хегеловата диалектика на господаря и роба
    
80. 
    Кой е самостоятелен – поставящият на свое разположение или разположеният в ситуацията?
    
81. 
    Какво казва Хегеловото понятие „признаване“?
    
82. 
    За да познаеш себе си, трябва да признаеш другия
    
83. 
    Кой е „нещастното съзнание“?
    
84. 
    Абстрактно-универсалното общочовешко като демон и привидност
    
85. 
    Затвореността като предпоставка за трагедия
    
86. 
    Съзряването на човека – естествено зреене или решително постигане?
    
87. 
    Антично и модерно трагично
    
88. 
    Тъга и болка
    
89. 
    Двусмислието на трагичната вина
    
90. 
    Родовата вина в античното и в модерното трагично
    
91. 
    Вината (високият морал) като механизъм на самозатваряне
    
92. 
    Трагичният катарсис като примиряване с крайността на човешкото съществуване
    
93. 
    Киркегоровите стадии на съществуването
    
94. 
    Естетът като безучастен наблюдател
    
95. 
    Естетическото съществуване като нарцисизъм и фетишизъм
    
96. 
    Естетическото като оптическо (повърхнинно)
    
97. 
    Прелъстителят – живот в копнежа
    
98. 
    Що е меланхолия?
    
99. 
    „Всеки, който живее естетически, е отчаян, независимо от това, дали го знае или не“
    

101. Съмнение и разкаяние

102. Кой е самостоятелен и уверен в себе си – естетът или етикът?

103. Какво означава да се разкриеш?

104. Откриване vs. откровение

105. Кой е истинският избор според Киркегор?

106. Избор и решение

107. Възможността на представата и възможността на екзистенцията

108. Етическият Аз като суверен

109. Етическият Аз като осцилиране между устойчивост и промяна

110. Етическият Аз като постоянно „ъпгрейдващ“ се

111. Дългът като тъждество на подчинение и свобода

112. Външният дълг като вътрешен „мафиот“

113. Единичното като хипертрофирана изключителност и като път към истинската всеобщност

114. Трудът, любовта и приятелството като начини на участие в света

115. Екстатично vs. сукцесивно, събитийно vs. хомогенно и празно време

116. Какво означава Киркегоровото понятие „повторение“?

117. Предстоящото като узурпирано от настоящето бъдеще

118. Предстоящото като предварително отминало

119. Настоящето като мястото на постоянното пропускане на събитията

120. Пространството като разкриване на място чрез лишаването на себе си от настояще

121. Истинското настояще като едновременност

122. Кой улавя мига – естетът или етикът?

123. Защо „екзистенцията“ предхожда „есенцията“?

124. Волята за власт като същност на живото

125. Волята за власт – устояване чрез себенадмогване

126. Себенадмогващият се като суверен

127. Човекът – „нефиксирано животно“

128. Възможността като въз-можност

129. Ницшевата критика на идеята за свръхсетивен свят

130. Вината и съвестта като начало на човешкото

131. Произходът на понятията „вина“ и „дълг“

132. Гузната съвест – най-тежката болест

133. Морал на господаря и морал на роба

134. Състраданието като защитен механизъм на страхуващия се от риска на откритостта

135. Кой е последният човек?

136. Себенадмогването на господаря като подчинение на неразполагаеми възможности

136. Справедливостта на господаря като прямота

137. Кой признава истински другия човек – заявяващият своята версия за света или позоваващият се на един абстрактно-универсален морал?

138. Тартюфщината на робския морал

139. Ницшевият Спасител като „кръстник“ и „диван чапраз“

140. Дългът като задлъжнялост (вината като повинност)

141. Абстрактно-универсалният морал като демон и мафиот

142. Киркегоровият Спасител като автентичното (екстатичното) Себе-си

143. Чий образ на Спасителя ви е по-близък – Ницшевият или Киркегоровият?

144. Кой е свръхчовекът?

145. “Който не иска да се бори с действителността, е принуден да се бори срещу фантоми“

146. Само имащият призвание може да претендира за признание (по Киркегор)