Теми за държавен изпит по история на българия раждане на средновековната българска държавност



страница1/12
Дата22.08.2017
Размер2.29 Mb.
#28537
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12
ТЕМИ ЗА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ ПО ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ


  1. РАЖДАНЕ НА СРЕДНОВЕКОВНАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВНОСТ


Въпросът за произхода на прабългарите в поставен отдавна и за разрешаването му са създадени множество хипотези. Голяма част от тях- за славянската, татарската и фину-чудската принадлежност на прабългарите, както и схващането, че те са били автохтонни жители на Балканския полуостров, вече не се поддържат от учените. Сериозни възражения срещат отстояваните до сега хипотези за хунската и огурската принадлежност на прабългарите. Проучванията утвърждават схващането, че прабългарите са принадлежали към тюрксо-алтайската езиково -племенна общност. Прабългарския език е основния белег за етническата им принадлежност, който ги числи към западнохунската езикова група. От съвременните езици негов наследник е чувашкия. Придвижването на прабългарите от изток на запад- от Вътрешна Азия към Източна Европа- е част от Великото преселение на народите, в което особено активна роля играя хуните. С това придвижване започва първото разселване на прабългарските племена. Най-ранното писмено сведение за прабългарите, в което те са отбелязани със собственото им народностно име е Анонимния римски хронограф от 354г. Тук те са споменати между племената и народите, обитаващи земите на север от Кавказ. Хунския натиск към Европейския югоизток през втората половина на 4 век открил пътя на увлечените от него прабългарски племена. Основната маса от тях окончателно се изселила от местоживелищата си в Източен Казахстан и се настанила в степните области на Предкавказието. Миграцията от Вътрешна Азия към Източна Европа става повратен момент в цялостното историческо развитие на прабългарските племена. Още от края на 4 век прабългарските племена били разделени на две групи: основната част от тях останала да обитава териториите на Източен Казахстан, а другата била увлечена от движението на хуните на запад. Тези прабългари се заселили в Панония и в северозападните карпатски котловини. Ранната политическа история на прабългарите от средата на 5 век до средата на 6 се характеризира с чести взаимоотношения с Византийската империя, славянските племена, номадските племена от тюркски произход, готи и лангобарди. През 480г остготите започват военни действия срещу Византия. Поставен в тежко положение император Зенон се обърнал за помощ към прабългарите. Тогава прабългарите за пръв път се намесили активно в историята на Балканския полуостров. През 486г отново в качеството си на византийски съюзници прабългарите воювали в Тракия с остготите, но били разбити. Оттеглянето на остготите в Италия открило пътят на прабългарите към Балканския полуостров. През 493г те нахлули в Тракия и разгромили византийската войска. През 499г многобройна прабългарска войска предприела нападение на Балканския полуостров и подложила на опустошение Тракия. Прабългарските нападения в Тракия стават обичайно явление, те се стремят да достигнат до Цариград и околностите му. През 513г прабългарите участвали като наемници в борбите за византийския престол. Това поставя началото на военното сътрудничество на прабългари и славяни в борбата им срещу Византия. В края на 6 и началото на 7 век в причерноморските области настъпват промени с появата на аварите. Между 562 и 565г аварите се заселили трайно в Панония, където бил създаден Аварския хаганат. През първите три десетилетия на 7 век в нападенията на аварите срещу Солун и Цариград участвали и прабългари. Прабългарите които обитават приазовските степи от втората половина на 6 век до средата на 7 имат друга историческа съдба. В средата на 6 век като политически фактор се издига Тюркския хаганат, който покорява прабългарските племена от тези области. През 581г в Тюркския хаганат започват междуособни борби, които водят до разпадането му. Тежкото владичество на тюрките довело до сплотяването на разпокъсаните прабългарски племена, които започват борба за освобождението си. При създалата се обстановка прабългарските племена от областите край Азовско и Каспийско море се обединили около вожда на уногондурите Кубрат от рода Дуло и през 632г се освободили от владичеството на тюрките. Създаден бил обширен по територия военно-племенен съюз, наречен от византийските автори Стара Велика България. Прабългарския съюз за кратко време укрепил своите позиции и получил международно признание. През 635г Кубрат изпратил пратеници при византийския император Ираклий и сключил мир с него. За да предразположи прабългарския владетел към себе си Ираклий го дарил богато и го почел с титлата патриций. Военно-племенния съюз Велика България представлявал връхна точка в политическата организация на прабългарите в периода, който предхождал образуването на българската държава. Археологическите проучвания дават възможност да се определят границите на прабългарския военно-племенен съюз Велика България по следния начин: на изток – Кубан, на запад- Днепър, на север- Донец, на юг- Азовско и Черно море. В пределите на съюза, както съобщават изворите живели различни племена – българи, уногондури и котраги. Те били обозначавани събирателно с името българи. Пак от данните на археологическите разкопки може да се предполага, че столицата на Велика България била Фанагория на Таманския полуостров. След смъртта на Кубрат върховната власт в прабългарския военно-племенен съюз минала в ръцете на най-големия му син, чието име според сведенията на Теофан е Батбаян. Неговото управление продължило само три години. След това прабългарските племена се разделили на три части, поради започналият прабългаро-хазарски конфликт от 651г. Хазарите започнали най-напред военни действия срещу първият Кубратов син – Батбаян. Той и подвластните му племена били покорени от хазарите и станали техни данъкоплатци, като запазили своята самостоятелсност. Докато Батбаян заедно с подвластните си племена спазил завета на Кубрат да не напуска територията на стара Велика България, вторият кубратов син – Котраг под натиска на хазарите напуснал земите на по долината на Днепър. Предвожданите от него прабългари преминали река Дон и се заселили точно срещу земите на Батбаян. През 10 век в средното поволжие се образувала самостоятелна държава, известна като Волжко-Камска България. При нейното създаване най-активно участие взели прабългарите. Най-голямо значение има движението на прабългарските племена, които се намирали под управлението на третия Кубратов син- Аспарух. След разгрома на прабългарите на Батбаян, в Източното Приазовие прабългарите уногондури поели върху себе си борбата срещу хазарите. Те били принудени да се оттеглят на запад към Дунав. Теофан и Никифор разкриват пътя на тяхното движение и местоположението на новите им поселища. Те преминали Днепър и Днестър и се заселили в местност наречена Онгъла, в днешна Южна Бесарабия. Събитието е отнесено към 60-те години на 7 век. Движението на прабългарите на запад към Дунав и на североизток към Волга ги поставили при различни условия: котрагите (волжките прабългари) попаднали в тюркско обкръжение, а Аспаруховите прабългари се установили в съседство със славянски племена. Византийските хронисти са категорични, че от новите си местоживелища Аспаруховите прабългари са предприемали системни набези в пределите на империята. Поради липса на по-конкретни данни в изворите точното време на тези нападения не е известно. Предполага се, че те са обхващали почти цялото десетилетие на 70-те години на 7 век. Нападенията на прабългарите над византийските територии на юг от Дунава сериозно застрашавали империята. За това говорят няколко факта: бързината с която е бил организиран поход срещу българите през 680г и едновременното му предприемане по суша и по море. Българо-византийската война е описана най-пълно от Теофан. Според него, когато прабългарите видели многобройната византийска армия, те не се решили да влязат в сражение и се оттеглили в укрепленията си. В продължение на няколко дни и двете войски не предприемали действия. По същото време императорът, който страдал от силни болки в крака, напуснал византийския лагер и заминал за Месемврия да се лекува. След заминаването на императора сред войската се пръснал слух, че той бяга. Слухът предизвикал уплаха и без да влезе в сражение византийската армия се разбягала. Прабългарите излезли от укрепленията и започнали да преследват византийците, които претърпели поражение. Войната с византийците продължила и през 681г. Българите завладели византийските укрепления на север от Стара планина и сраженията се пренесли в Тракия. На империята не и оставало нищо друго освен да се примири със загубата на териториите. През лятото на 681г е сключено примирие, което урежда прабългарските отношения с Византия и има силата на международно признание на българската държава. Изказани са различни мнения по въпроса за характера на държавното обединение, създадено в резултат от победата и заселването на прабългарите на Балканския полуостров. Едни автори смятат, че новата държава е дело само на прабългарите, други я разглеждат като съюз на прабългари и славяни, а трети изтъкват, че Дунавска България е продължение на Кубратовата Велика България и на държавното обединение, което Аспарух създава в Онгъла. Прогонването на византийците и заселването на прабългарите в Добруджа изменило политическата обстановка в земите на север от Стара планина. Трябвало да бъдат уредени и отношенията със славяните. Славянските племена в Мизия и Дакия също имали интерес от съюза с прабългарите, които били желан съюзник във войните с Византия. При такива политически взаимоотношения е създаден съюзът между славяни и прабългари. В историческата литература е изказано мнението, че славянобългарския съюз води началото си още от времето когато прабългарите се намирали в Онгъла. През първата половина на 7 век славяни и прабългари били съседи и няма сведения за враждебни отношения помежду им. Особено много се засилили връзките през втората половина на 7 век, когато прабългарите начело с хан Аспарух се заселили в Онгъла и попаднали в славянска среда, от когато датират и отношенията на съюз и взаимопомощ. Изграждането на славянобългарския съюз става при пълно зачитане на териториалната особеност и племенното самоуправление на двете основни етнически групи. Прабългарите се заселили във владяната от византийците територия. Като заимствали някои от заварените форми както в областта на обществената организация, така и в областта на материалната и духовната култура те наложили своя начин на живот и форми на управление. Така е създадено прабългарското държавно обединение, начело на което стоял хан, и което се дели на три части: център, ляво и дясно крило. Върховното управление принадлежало на хана, лявото и дясното крило се управлявали от най-близките помощници на хана – кавхан и ичиргу боила. По този начин изграждането на държавата на прабългарите става самостоятелно и независимо от славянските племена. Славянските племена също запазили своето самоуправление и етническата си обособеност. Начело на отделните племена стояли князе. Общата държава представлявала съюз между българи и славяни, поради което в историческата литература тя е известна като славянобългарска държава за периода от края на 7 до началото на 9 век. Начело на държавата застанал хан Аспарух, за столица бил определен укрепеният лагер Плиска, намиращ се на територията на прабългарите. На изток против хазарите защитата поели прабългарите. Границата с аварите на северозапад пазели славяните. Против Византия трябвало да се действа със задружни усилия. Прабългарите дали своето име на държавата. Българи започнали да се наричат с течение на времето всички нейни поданици. Славяните обаче били основната маса от населението на държавата, което довело до постепенното налагане на техния език, бит и култура. Византийските хронисти дават сведения предимно за онази територия, която империята загубила. Затова границите на българската държава могат да бъдат определени най-точно на югоизток: Черно море на изток, на юг- билото на Стара планина до Тимок. Северозападната граница стигала до аварите, минавала по Карпатите и се запазила непокътната до 7 век. Най-неопределена е източната граница на север от Дунав, предполага се, че стига до някоя от реките Днепър или Днестър. Със създаването на обща държава славяни и прабългари получават възможност да изградят свои държавни институции, да запазят и развият своя бит и култура. В общата държава постепенно се заличили етническите различия, и се ускорил процесът на формиране на единна българска народност.

  1. БЪЛГАРСКОТО ХАНСТВО НА ДУНАВ ПРЕЗ VIII ВЕК


Застаналият през 700г начело на българската държава хан Тервел произхожда също от рода Дуло- предполага се, че е бил син на Аспарух. По това време във връзка с несполуките във войната с арабите Византия преживява криза, която намира израз във вътрешни междуособици и нестабилност на императорската власт. Неблагоприятните за ромеите обстоятелства са умело използвани от новия български владетел. През 695г чрез заговор е свален от престола Юстиниян ІІ. С този преврат положението във Византия не е заздравено. Повод за намеса на хан Тервел във византийската криза дава бившия император Юстиниян ІІ, който не се е отказал от мисълта да си върне престола. Сваления император бяга при хазарите във Фанагория, а в края на 704г идва в България и влиза във връзка с българския хан. Юстиниян ІІ моли Тервел за помощ. Българския владетел приема с почести бившия император и обещава да му окаже подкрепа. На следващата 705г Тервел начело на голяма войска от прабългари и славяни заедно с Юстиниян ІІ и неговите придружители се отправя към византийската столица. След тридневни усилия Юстиниян успява да се промъкне в Цариград. Той предизвиква смут, овладява положението и влиза като император във Влахернския дворец. Юстинияновия успех се дължи безспорно на българската войска. След като закрепва властта си и се разправя жестоко с противниците си византийския император кани в столицата хан Тервел. На българския владетел били оказани големи почести, а Юстиниян ІІ го удостоил с титлата кесар. На България била отстъпена областта Загора. Титлата кесар, която Тервел получил до тогава не била давана на чужд владетел. С тази титла във Византия се титулува втория човек след императора. Предоставяйки я на българския владетел византийския император го утвърждава за законен владетел на една независима държава. Три години по-късно през 708г мирните отношения между България и Византия са нарушени и двете страни се изправят пред конфликт. Главната задача на византийските войски била да изгонят българите от наскоро отстъпената им област Загора. В Тракия нахлула многобройна конна войска. Теофан и Никифор, които дават сведения за тази война обвиняват Юстиниян ІІ и неговите пълководци в непредпазливост. След като навлезли в Тракия, византийците се пръснали из околностите да търсят фураж за конете си. Като видели пръснатата византийска войска българите неочаквано нападнали и разбили армията на Юстиниятн. Краткотрайната война е прекъсната, липсват сведения за следващи военни действия. През 715г във Византия става нова промяна: наследникът на Юстиниян ІІ Анастасий ІІ е изпратен на заточение в един манастир край Солун, а неговото място заема Теодосий ІІІ. Новия император решава да уреди българо-византийските отношения , предлага преговори, които през 716г водят до сключване на нов мирен договор между двете страни. Договорът определял границата в Тракия, уреден е въпросът с данъка, който Византия трябва да плаща на България още от времето на създаването на българската държава. Договорът съдържа също споразумение между двете държави да си предават взаимно политическите бегалци. През 717г Византия и цяла Източна Европа са изправени пред опасност идваща от арабите. През 668г и 674г арабите достигат азиатския бряг на Босфора и два пъти обсаждат Цариград. Връхна точка на арабската заплаха настъпва през 717г, когато арабите предприемат по суша и по море обсада на Цариград. Начело на империята по това време стои император Лъв ІІІ. Той прави всичко възможно, за да стабилизира силите на империята, но разбира, че ще му е нужна чужда помощ за да отблъсне нашествениците. Императорът изпраща до Тервел дипломатическа мисия с искане за помощ. Българския владетел обещава исканата помощ и се заема да я подготви. При започването на обсадата на Цариград арабите срещат съпротивата на българите. Многобройни извори от първата половина на 8 до втората половина на 14 век разказват за военните действия срещу арабите край Цариград. От тях научаваме, че само три европейски държави участват в отклоняването на арабската заплаха от 717-718г: на запад франкската държава начело с Карл Мартел, на изток Византийската империя и българската държава при хан Тервел. Те успешно спират арабската експанзия към Балканите и Европа. За наследник на Тервел се приема хан Кормисош, въпреки че според Именника на българските ханове, той идва на власт по-късно и е представител на нов род – Вокил. Съществуват обаче сериозни основания да се приеме, че Кормисош идва на власт непосредствено след Тервел. Не са точно определени и годините на неговото управление. Като най-вероятно може да се приеме, че той заема властта от 721г до 738г. Наследник на Кормисош е Севар, който заема ханския престол около 16 години между 738 и 753г. След него българския престол заема хан Винех, за когото се знае, че е първият представител на нова династия, сменила Дуло. Винех бил от рода Вокил и вероятно управлявал от 753 до 760г. Теофан и Никифор съобщават, че по негово време българите искат от Византия данък за построените крепости. За Византия обаче, дошъл моментът, когато императорът решил, че не трябва да плаща данъци на България. Българските управители преценили отказът като достатъчен повод за нарушаване на мирните отношения и започнали военни действия срещу империята. Византия оказала решителна съпротива и предприела поход срещу България. Византийските войски стигнали до крепостта Маркели, там започнало сражение спечелено от византийците. Двата похода – български и византийски от 755-756г бележат края на мирните българо-византийски отношения и началото на дълъг период от войни. След тези събития византийската войска начело с императора се отправила срещу България и навлязла в клисурата Верегава, насочвайки се към центъра на българската държава. Този път византийския император Константин V претърпял пълен неуспех. Хан Винех обаче не се възползва от постигнатата победа и не предприема настъпление на юг в Тракия. Недоволни българските боили се разбунтуват и възкачват на българския престол хан Телец. След насилственото сваляне на Винех е сменена и втората династия – Вокил, властта е поета от трета династия – Угаин. Периода от 754 до 768г е свързан с непрекъсната заплаха от страна на Визнатия, на българския престол се изреждат шестима владетели. Те управляват за кратко време, като нито един от тях не остава на престола до естествената си смърт: четирима- Винех, Телец, Токту и Паган- били убити, петият – Сабин- търси убежище във византийската столица, а шестия- Умар- е свален след около 40-дневно управление. В действителност в борбите за ханската власт участвали само представители на прабългарската аристокрация. До Умар са известни два прабългарски рода- Вокил и Угаин. Хановете от рода Вокил са Винех, Сабин и Умар, а от рода Угаин произхожда Телец. И останалите ханове – Токту и Паган без да са известни техните родове, произлизали от прабългарските среди. Хан Телериг поема властта в тежък момент от живота на българската държава. Не е известно какви мерки предприема новия владетел след поемането на управлението, но за пръв път от началото на кризата политическия живот в страната е сравнително спокоен. През 774г е организиран нов поход срещу България. Византийския император се отправя по черно море към устието на Дунав, за да стовари там войската си. Според изворите византийския император стигнал до Варно, но се уплашил и започнал да обмисля връщане. Сред българите също настъпила уплаха, двама видни български пратеници се явили във Варна, за да предложат мир. Изготвен бил договор, който и двете страни подписали. Мирът постигнат от Телериг без военни действия е безспорен успех за българската държава. В стремежа си да запази независимостта на България Телериг среща противодействие в лицето на намиращите се в страната привърженици на Византия. За да се справи с доносниците българския владетел си послужил с хитрост. Той изпратил писмо до византийски император, в което му съобщавал, че иска да избяга при него и го моли да му съобщи, кои са доверените му хора, за да знае към кога да се обърне. Императорът не се усъмнил в молбата на Телериг, тъй като и други български ханове били търсили покровителството му. Константин V изпратил на българския владетел списък на своите довереници, а Телериг наредил те да бъдат избити веднага. Излъган византийския император предприел през август 775г нов поход срещу България. Още преди да влезе в сражение обаче, той рухнал повален от неизлечима болест. На път за столицата Константин V починал. Хан Телериг не могъл да преодолее вътрешната заплаха, надигаща се сред боилите. Не е известно как са се развили събитията, но той почувствал живота си застрашен и през 777г избягал във византийската столица. Когато хан Кардам поел властта, страната се нуждаела преди всичко от вътрешно умиротворяване. По време на неговото управление вътрешния мир е постигнат. През пролетта на 781г Константин VI повел войската си на нов поход срещу българите и стигнал до крепостта Проват край Одрин. Младия император обаче се уплашил от предстоящото сражение и побързал да се върне. През лятото на 792г Константин VI отново повел войската си и този път стигнал до крепостта Маркели. На 20 юли византийския император претърпял страшно поражение. Постигнатата победа не само укрепила позициите на България, но заставила империята да сключи мирен договор, според който се задължавала да плаща годишен данък на България. През 796г императорът обаче решил да се откаже от поетото задължение. С добре организирана войска той се отправил към Одрин и се установил в крепостта Версиникия. Императорът не се решил на нападение, но и българския хан не предприел никакви действия. Кардам останал верен на своя принцип да не предприема военни действия. Той е първият български владетел от втората половина на 8 век, който удържал властта в мир до края на живота си през 803г. Вътрешното укрепване на България било постигнато.


  1. ПОЛИТИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ІХ ВЕК


През 803г българския престол е зает от хан Крум (803-814). Вероятно той поставя началото на нова династия. Запазвайки мирни отношения с Византия Крум насочва вниманието си към аварите. През 805г той разбива отслабените военни сили на източната част на хаганата и присъединява земите му към българските предели. Така е ликвидиран окончателно аварския хаганат, чиито владения са поделени между българи и франки. С успешни действия на северозапад територията на българската държава била разширена до Средния Дунав. Трудно е да се определи къде точно е минавала границата на България на северозапад. Може да се приеме, че на запад река Тиса е била естествена граница на държавата, а на север граничната линия е минавала по билото на гористите Карпати. На изток границата следва течението на Днестър и очертанията на черноморския бряг. В разширените предели на българската държава влизали земи с големи природни богатства, поради което нараства икономическото, военното и политическото значение на България, която след Византия и Карловата империя става най-голямата държава в тогавашна Европа. Мирните отношения между България и Византия се запазват до 807г, когато са нарушени от страна на империята. По това време избухва славянското въстание в Пелопонес срещу византийската власт. Според някои учени, за да предотврати намесата на България в Пелопонеското въстание империята нарушава мира. През 807г византийския император Никифор І Геник повежда войската си срещу България. При този поход Никифор стига само до Одрин, защото в Цариград е разкрит заговор срещу него и той е принуден да се върне. Походът обаче дава повод на Крум да започне още на следващата година военни действия срещу империята. През 808г български войски проникват по долината на Струма и нападат охраняващите я византийски войски. Българите целят да откъснат западните земи на Балканския полуостров от Византия и да разширят пределите на българската държава към Средец. През пролетта на 809г Крум се установява на лагер пред Средец и обсажда този стратегически град. Въпреки оказаната съпротива от страна на византийците Крум превзема града. За да предотврати проникването на българите по Струма и в Македония Никифор наредил да бъдат заселени в тези земи византийци. Мярката на византийската власт изглежда не дава очакваните резултати, тъй като скоро след това императора предприема нов поход срещу България. Походът започва през май 811г. Византийците се отправили към пограничната крепост Маркели от където трябва да навлязат в България. Крум преценил, че няма да е в състояние да се справи успешно с византийската армия и предложил мир, който Никифор отхвърлил. През юни той нахлува в българските земи и се насочва през проходите към Северна България и към столицата Плиска. Плиска била превзета, а Никифор заповядал да се ограби всичко и да се изгорят дворците на българските владетели. Крум отново поискал мир, който Никифор пак отказал. Докато византийците се отдавали на грабежи Крум организирал войската си и наредил да се преградят всички старопланински проходи. Византийския император имал намерение да проникне в Средец, но не се решил да изпълни това свое намерение и на 25юни повел войската си обратно на юг през Стара планина. Пътят обаче се оказал преграден, а над него бдели Крумовите отряди. Решителното сражение се води на Върбишкия проход. През нощта на 25 срещу 26 юли 811г българите се спуснали от планинските височини и започнали да избиват изненаданите и объркани византийски войници. В битката загинал и византийския император Никифор. Според Теофан Крум наредил да отрежат главата на Никифор, черепът му бил обкован със сребро и превърнат в чаша. След поражението при Върбишкия проход Византия изпада в много тежко положение. През следващата година българите отново предприемат настъпателни действия срещу Византия. Последват нови български нападения в Тракия чак до Струма. Опитите на византийците за противодействие се оказват безрезултатни. През юни 812г Михаил І се отправя на поход против българите, но войниците му се разбунтували, а в столицата е разкрит заговор против императора, което го принудило да се върне. През есента на същата година Крум предлага мир при условие Византия да потвърди договора сключен през 716г между византийския император Теодисий ІІІ и българския хан Тервел. Михаил І отказал да сключи мир и военните действия продължили. Крум обсажда Месемврия и не след дълго превзема града. Въпреки загубата на Месемврия византийците не се съгласяват да сключат мир. През пролетта на 813г Крум предприема поход към Одрин. Натам се отправя начело на голяма войска и византийския император. През юни двете войски се разполагат на лагер на близко разстояние една от друга при Версиникия. Византийците първи нападнали, но не могли да удържат на контраудара на противника и се обърнали в бягство. Победата на българите при Версиникия още повече влошила положението на Византия и дава възможност на българския владетел да започне нападения до византийската столица. Византийския император принудително напуска престола и е изпратен в манастир, императорския престол е зает от Лъв V Арменец. Пътят към Цариград бил открит за българите, а Одрин е обсаден от войските на Крумувия брат. Самия Крум на 17 юли се явява с войската си пред стените на Цариград и установява стана си там. Убеден в невъзможността да превземе града, той предлага мир. Лъв V решава да започне преговори по време на които с измама да убие Крум и така да премахне опасността. Съзрял измамата Крум наредил да бъдат сринати всички църкви и дворци, които се намират извън стените на Цариград. Следва опожаряване на почти всички градове и крепости от Цариград до Одрин. Крум засилва обсадата при Одрин и с помощта на стенобойни машини заставя града да се предаде. През късната есен на 813г Крум изпраща голяма войска по посока на Цариград. Лъв V нарежда да се извърши подробно разузнаване за готвените от българите военни действия. В разгара на подготовката за война обаче, на 13 април 814г Крум неочаквано умира вероятно от разрив на сърцето. Хан Крум е не само талантлив пълководец, разширил пределите на своята държава и издигнал нейния международен престиж, той развива и значителна вътрешнополитическа дейност. По постигнатото по времето на Крум разширение на българската държава било необходимо да се вземат специални мерки за управлението на новите земи. Крум разделя териториите на Тракия на три части, като централната по посока на Цариград остава под върховната власт на своя брат. Другите две части наричана дясна и лява страна на държавата, хана наредил да бъдат управлявани от ичиргу боила и кавхана. Крум поставя началото на ново административно устройство на държавата. Той е известен със законодателната си дейност- създател е на първите български писани закони. Един византийски извор разказва, че след победата над аварите българския владетел разпитвал пленниците за причините, които са довели според тях страната им до гибел. Получил отговор, че на първо място, устоите на държавата били подкопани поради клевети, на второ място е посочена дейността на злодеите и крадците и липсата на добро правосъдие. На трето място са поставени пиянството и подкупите. Според извора тези обяснения подтикнали българския владетел да създаде закони, с които да укрепи държавата си. Една от най-важните задачи, които преследвали Крумовите закони била защитата на частната собственост. Налагало се да бъдат взети мерки, които да осигурят спокойствието в страната, необходимо на владетеля и управляващите. С издаването на законите Крум цели да укрепи интересите на изграждащата се феодална класа в България и на държавната власт. Законодателната дейност има и друго важно значение. Тъй като крумовите закони са за всички българи те заличават различията между старото заварено население, славяните и прабългарите- всички поданици на държавата били длъжни да се подчиняват на новите общозадължителни закони. Крумовото законодателство допринася съществено за преодоляване на различията между отделните етнически групи и за постигане на значителни успехи по пътя на изграждането на единна българска народност. С ненадейната смърт на владетеля настъпва смущение в ръководните среди на българската държава. Подобрение настъпва след заемането на престола от Омуртаг. В изворите сведенията засягащи събитията след смъртта на Крум съществува известна неяснота. Като управители на страната за този период се споменават три личности: Дукум, Цок и Дицег. Едни от изследвачите смятат, че те са били Крумуви воеводи, но не са заемали престола. Други са на мнение, че Докум и Диценг са управлявали за кратко време държавата. Двамата били синове на Крум и по-големи братя на Омуртаг. Съществува и мнение, че Дукум и Диценг са близки роднини на Крум, които управлявали последователно като регенти на неговия малолетен син. През 815-816г държавната власт е стабилизирана със заемането на престола от Омуртаг. Въпреки различните сведения на изследователите, най-вероятно е той да е наследил властта направо от своя баща. Първата външнополитическа задача на Омуртаг е уреждането на изострените до краен предел отношения с Византия. През 814г император Лъв V потегля на поход към България. През есента на 814г се стига до сражение, в което българите претърпяват поражение. Омуртаг и неговите помощници изявяват готовността си за постигане на мир. Започналите преговори завършили благополучно в края на същата или в началото на следващата 815г. Мирния договор трябва да определи онази част от българо-византийската граница от черноморския бряг до източните склонове на Родопите. Втория важен въпрос, който засяга договора се отнася до пленниците. Двете страни се споразумяват да си предадат взаимно хората пленени по време на войните. Мирните отношения установени с договора за 30 години, са спазвани от двете страни през цялото управление на Омуртаг, а и след него чак до времето на Пресиян. Запазвайки установения с Византия мир, Омуртаг насочва вниманието си в друго направление. Българите трябва да изпратят своите военни сили на североизток, за да запазят пределите на държавата от възникнала опасност по границата към Днепър. Според някои изследвачи опасността идва от страна на унгарците, а според други заплахата е от страна на хазарите. Събитията от този период обаче са твърде неясни поради липса на сведения. Според един старобългарски надпис военните действия на североизток се водят около 824г, когато започва конфликтът с франките. Причините за военния конфликт с франките се дължат на отцепването от българската държава на славянските племена браничевци и абодрити, които се приобщават към франкската държава. Военните действия започнали през 826г и продължават през 827 и 829г. Войната приключила с мирен договор, който определил точно границите между България и франкската империя. По същото време българската войска преминава река Днепър, която фиксира североизточната граница на българската държава и не намесва в гражданската война, която по това време бушува в Хазарския хаганат. С името на хан Омуртаг се свързва изграждането на нова административна структура на България. Разгърнато е монументално строителство, което трябва да заличи пораженията от нахлуването на Никифор І.


  1. Каталог: files -> files
    files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
    files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
    files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
    files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
    files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
    files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
    files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
    files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


    Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница