Темперамент и психична самота при младите хора Петър Петров студент 4–и курс катедра „Психология”

студент 4–и курс катедра „Психология” към ЮЗУ „Н.Рилски”– гр.Благоевград

Самотата е понятие, което се анализира от различни гледни точки. В литературата по този въпрос най-голям акцент се поставя на чувствата на неудовлетвореност от социалните контакти. Общото в определенията за самота е в акцентирането на отрицателни чувства при малък брой връзки или крайното положение, отнасящо се до отсъствието на връзки с другите хора.

Повечето проучвания на самотата са фокусирани при възрастни хора, защото тя е важен аспект от стареенето. Значителен ограничаващ фактор в изучаването на този феномен е била липсата на подходяща мярка за масови социални изследвания.

Акцентът в моето изследване е поставен върху анализа на усамотяването при младите хора и изменчивостта на техния темперамент. Главният въпрос, на който потърсих отговор е: „Еднакво самотни ли са интравертните и хипер екстравертните младежи?”

Младежите през пубертета търсят идоли, с които да се идентифицират. Х.Силгиджиян(1998),(7) твърди, че идентичността е процес и резултат на самоопределението на личността и постигнатата идентичност съставлява отговора на въпроса “Кой съм Аз?”. Когато си отговаря на последния въпрос, личността опознава, преживява и утвърждава своето подобие с другите и различието от тях.

Е.Ериксън(4) обясява, че идентичността се корени във “възможността човешката природа да преживява себе си като обособен индивид”. Идентичността възниква и укрепва от влагането на Аз-а в решаването на жизнени проекти. Така чистата активност на Аз-а добива конкретна форма. Струва си да се има предвид, че Азът и идентичността са две доста различни реалности.

Ериксъновата дефиниция на идентичността гласи, че това е “чувство за самотъждественост и непрекъснатост” във времето и пространството. Идентичността като вътрешно образувание поражда чувства, свързани с вкорененост, благополучие, самооценка и целеустременост. Идентичността е подложена на различни процеси на търсене, преоткриване, загуба, трансформации, поддържане, завоюване. Специално загубата на идентичност е равностойна на безсилие, страх, алиенация и усамотяване. Една стабилна и богата идентичност се преживява с чувството, че “съществуваш като цялостен Аз, едновременно свързан и различен от другите”.

Именно това биполярно чуство на изолираност и принадлежност към социалната среда стои в основата на психологичното усамотяване на младите хора. Те имат две възможности – да се изолират от социома, сами, в техни си светове и да си мислят, че никой не би ги разбрал, или да приемат голяма група от „приятели”, в един общ свят, и да вярват, че всички ги харесват и подкрепят, докато един ден се събудят, осъзнавайки, че в същност са страшно самотни. Човек може и да не се е появил на този свят, за да бъде сам, но е такъв... На повечето от нас това чувство ни е познато. Ние най-често го наричаме „дупка” и казваме, че е нещо временно и че скоро ще ни мине. Но не ни минава.

Според Стефани Даурик(3) самотата може да бъде диференцирана в две насоки. Първата е самота, която е социална и се отнася до взаимоотношенията на човек с хора­та около него, с изключение на най-близките членове на семейството. Това е самота, която произтича от липсата на социална дейност, контакти със съседи, роднини, приятели и др. Освен това тя идва от липсата на подкрепяща среда, което помага на човек да осмисли своя свят. Втората насока е индивидуалната, личностната и е субективна, а именно, чийто източник е индивидуалната гледна точка. Това е самота, която произхожда от липсата на дълбоки и смислени взаимоотношения с децата или други близки роднини, от липсата на топлота, любов, загриженост и внимание от страна на другите роднини. Всичко това създава у човек чувство на отхвърленост и завладяващо безпокойство като го кара да се чувства нещастен. Тази форма на самота не е непременно свързана със социалната самота.

Според Пема Чодрон(11) същесвуват шест начина да опишем самотата. Те са: липса на желание, задоволство, избягавне на излишна активност, строга дисциплина, блуждаене в света на желанията и отричане собствените аналитични мисли.

Вторият вид самота е задоволството. Когато не притежаваме нищо, тогава нямаме какво да губим. Нямаме какво да загубим, но продължаваме да мислим, че все още имаме нещо за губене. Това чувство се корени в страха от самота, от промяна, от всичко, което може да бъде решено, от несъщесвуващите неща. Надеждата, че можем да избегнем тези чувства и страхът, че няма да можем, стават наша движеща сила.

Третият вид самота е избягването на излишна активост. Всеки от нас търси нещо или някой, който да го спаси, търси изход. Ние живеем с това чувство на самота, докато нашите мозъци се опитват да излезнат с решение как да се спасим от отчаянието. Това се нарича „излишна активност”. Това е начин да се поддържаме заети, за да не можем да чувстваме болката на самотата. Тази мисъл може да се превърне от обикновена мечта в истински романс или да стане сензация, или дори да ни изкара от пустошта на самотата.

Строгата дисциплина също е проявление на усамотяването. Строга дисциплина означава, че ние не сме способни да се отпуснем във всяка сигуация.
Ние предпочетаме да стоим в усамотение на едно място, сякаш не сме в стаята, мислейки си, че когато ние стоим на едно място, света около нас спира да се върти, но това схащане е непълно. Не, не е нужно нарочно да развиваме сами този вид самота; може просто да се скатаваме в ъгъла достатъчно дълго, докато осъзнаем, колко самотни сме в същност. Това ни позволява да изпитаме неподправеното чувство на усамотено съществуване. Рутината на ежедневието ни не ни допуска да погледнем другата страна на нещата. „Няма нищо сигурно на този свят.”. Точно тази фундаментална истина не желаем да приемем. Мамим себе си, бягайки от неопределеността на самотата, вместо да я приемем и използваме.

Блуждаене в света на желанията е петият начин да опишем самотата. Непознаването на собствените ни желания води до търсене на алтернативни източници за нашия душевен кочфорт – храна, алкохол, наркотици, беразборен секс... Ние прибягваме до тези заместители, отчаяно търсейки нещо, с което да запълним празнината в душата ни. Този механизъм може и да е работел в детските ни години, но не функционира при юношите. Те все още мислят, че могат да си вземат парче от тортата, оставена в хладилника, без да им се размине, но в света на манипулацията безплатен обяд няма. Блуждаене в света на желанията ни отдалечава от истанската ни същност.

Последната проява на самотата е отричането собствените аналитични мисли. Ние не се вслушваме в собствените си мисли за това кое е редно или нередно, кое е възможно или невъзможно. Така губим нашата собствена, вътрешна сигурност. Самотата ни позволява да се вгледаме честно и без агресия в собствените си мисли. По този начин ние генерираме нашия свят такъв, какъвто ние желаем той да представлява, а не какъвто е.

В хода на изследването установих, че 82% от младите ектраверти лъжат при попълване на въпросника PEN. Това ми дава право да заключа, че те дават социално желани отговори, искат да се представят за такива, каквито не са.

Х. Айзенк(1) свързва сексуалната разпуснатост, активната сексуалност с висок психотизъм (висок психотизъм - полов живот преди брака, враждебност, честа смяна на сексуалните партньори) и в по-малка степен – с високи стойности по екстраверсия и невротизъм. Лицата с висока емоционална нестабилност са сексуално неудовлетворени, а сексуално удовлетворените в най-висока степен са с нисък психотизъм и висока екстраверсия. Лицата с висока екстраверсия започват да водят полов живот в по-ранна възраст, по-често и с по-голям брой партньори. Индивидите с висок показател по скалата за психотизъм, за които са характерни агресивност и търсене на нови усещания, се отличават с висока степен на самотност.

Според екзистенциалистите човешкото същетвуване е в корените си самотно. В края на работния ден ние сме сами. Може ли някой друг наистина да разбере какво значи да бъдеш ти, да почувства нещата, по начин, по който ти ги преживяваш, да разбере твоите радост и щастие, мъката и болката ти? Разбира се, ние можем да говорим с другите за начина, по който се чувстваме, да им предаваме звуци, да им рисуваме картини, но не е възможно да им преразкажем всичко, винаги пропускаме някои детайли. Често ние не сме в състояние да опишем нашите емоции, мисли и чувства. Тогава попадаме в онази реалност, в която не съществува никой, освен самите нас.

Всеки ден все повече и повече хора се отдават на самотата. Едно от най-големите удоволствия на самотата е, че тя ни дава възможност да си отдъхнем от „погледа на другите”, през който се възприемаме – или от представата ни за това как ни възприемат другите - и да научим повече за вътрешното усещане за себе си. В самотата, обаче, хората чувстват липса от любов. Тази липса ги превръща в бегли, усамотени сенки на тяхното съществуване. В себични и егоцентрични личности, за които другите не съществуват, в самотници. Не самотници в смисълът на уединение, а в смисъл на празнота. Цялото ни общество върви към едно глобално усамотяване и демонстрацията на лъжлива есктраверсия е само едно от многото явни проявления на празнотата в сърцата ни.
В хода на моето изследване се установи, че лицата, проявяващи наличие на самота :

• 
  са най-вече с хипер екстравертен темперамент
  
• 
  са с повърностни социални контакти
  
• 
  нямат към кого да се обърнат, когато имат нужда от помощ
  
• 
  непрекъснато търсят НОВИ усещания
  
• 
  често сменят сексуалните си партньори
  
• 
  са в по-голямата си част с невротични
  
• 
  34% от интровертите се чувстват добре, когато са затворени в себе си
  

Обикновено ние гледаме на самотата като на наш враг. Според мен тя не е проблем. При нея няма нищо за разрешаване. Тя е реална, също както всяко друго чувство, което изпитваме. За хората, които я приемат, тя става силно оръжие, което ги предпазва от обществените норми и фалшивите приятелства. Самотата е начин да останем такива каквито сме, а не такива, каквито иска да ни моделира обществото.

1. 
   Айзенк Х.(1987). Модел за личност. С., Наука и изкуство
   
2. 
   Дако.П. (1995). Фантастичните победи на модерната психология. С.
   
3. 
   Даурик.С. (2001). Интимност и самота. С.
   
4. 
   Енциклопедия Психология (1998). С.
   
5. 
   Йоана Павлова (2000 г.) Психология на личността
   
6. 
   Кон.И. (1990). Въведение в Сексологията.С
   
7. 
   Силгиджиян-Георгиева Х. (1998), Аз-концепция и психосоциална идентичност. Жизненият преход към зрелостта., С.,
   
8. 
   Фройд.З. (1991). Психология на сексуалността.С
   
9. 
   Юнг. К.Г. (2005). Психологически типове. С.
   
10. 
    Leary, M.R. (1999). Making sense of self-esteem. Current Directions in Psychological Science
    
11. 
    Pema Chödrön (1996). The Wisdom of No Escape, Start Where You Are and When Things Fall Apart: Heart Advice for Difficult Times
    
12. 
    Perlman, D., & Peplau, L. (1981). Toward a social psychology of loneliness. London: Academic Press
    
13. 
    Rose, A. (1964). „A Current Theoretical Issue in Social Gerontology“, The Gerontologist
    
14. 
    Russell, D., Peplau, L.A., & Cutrona, C.E. (1980). The revised UCLA loneliness scale: Concurrent and discriminant validity evidence. Journal of Personality and Social Psychology
    

15. Интернет адреси: