Тенденции в развитието на световното стопанство в края на ХХ век увод
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ (ООН)
Изтегляне 0.74 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 9. ЕВРОПЕЙСКА ИКОНОМИЧЕСКА ОБЩНОСТ (ЕИО)
- 10. ЕВРОПЕЙСКА АСОЦИАЦИЯ ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ (ЕАСТ)
- 11. ЕВРОПЕЙСКА ИКОНОМИЧЕСКА ЗОНА (ЕИЗ)
7. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ (ООН)ООН има важни мироопазващи функции, както и такива в областта на социалната и хуманитарната политика. 8. АСОЦИАЦИЯ НА СТРАНИТЕ ОТ ЮГОИЗТОЧНА АЗИЯ (АСЕАН)Това е изградена мултицивилизационна регионална общност, появила се вследствие тенденцията в глобалното икономическо развитие за създаването на подобни. 9. ЕВРОПЕЙСКА ИКОНОМИЧЕСКА ОБЩНОСТ (ЕИО)ЕВРОПЕЙСКА ИКОНОМИЧЕСКА ОБЩНОСТ (ЕИО) е създадена през 1957г. Членуващи в момента държави са: Португалия, Финландия, Франция, Холандия, Швеция и др.Едно от най-успешните постижения на ЕИО е функционирането на Европейска валутна система, която довежда до спадане на инфлацията от 12% до 5.5%. 10. ЕВРОПЕЙСКА АСОЦИАЦИЯ ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ (ЕАСТ)ЕВРОПЕЙСКА АСОЦИАЦИЯ ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ (ЕАСТ) е създадена в Стокхолм ПРЕЗ 1960 година Членуващи в момента държави са: Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария.Като обща цел на страните-членки е да се осъществява търговия в тяхното пазарно пространство с участието на страни нечленки. Имат идея за междуправителствено равнище на управление на икономическата интеграция. 11. ЕВРОПЕЙСКА ИКОНОМИЧЕСКА ЗОНА (ЕИЗ)ЕВРОПЕЙСКА ИКОНОМИЧЕСКА ЗОНА (ЕИЗ) се изгражда в резултат на преговорите между ЕО и ЕАСТ, при което се сключва Споразумение за зона за свободна търговия, според което ЕИЗ включва 12-те страни-членки (постоянни) на ЕИО и 7-те от ЕАСТ – Австрия, Финландия, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Швеция и Швейцария. От 1994 година в ЕИЗ остават Норвегия, Исландия, Лихтенщайн. Целите на ЕИЗ са създаване на голям пазар от 380 млн. потребители, разширяване сферата на приложение на общите политики и разширяване на взаимната търговия.3 ГЛАВА ВТОРА. СВЕТЪТ В КРАЯ НА XX ВЕК 2.1. Светът след ВСВ Стопанството на Германия между ПСВ и ВСВ Германия излиза победена от ПСВ. Всички колонии са отнети. Юни.1919 година е подписан версайският мирен договор. На Германия са отнети много територии, население, руди, посевни площи. Мирният договор налага плащането на огромни репарации. На Германия е връчен т.нар. лондонски ултиматум и тя трабва да плати 32 млрд златни марки репарации. Тя плаща на победителите материални ценности, но трудно осъществява тези плащания. През 1922 година Германия спира плащанията. Англия е склонна да се намали репарацията, но Франция – не. Планът Дауес е приет юни.1924. Той предвижда решение на репарационния проблем чрез икономическо възстановяване и премахва окупацията на Рурския басейн. Германия получава кредит – 800 млн марки за стабилизация. Планът Дауес дава бързи резултати. Икономическото възстановяване е плод на икономически и политически причини. След започването на световната икономическа криза планът Дауес става неизпълним. САЩ не могат да отделят капитали за Германия => втори план “Йънг” – премахва се строгия икономически контрол, приема се едногодишен мораториум в плащанията. За 15години Германия трябва да плати 3 млрд марки, т.е. на практика репарациите са премахнати. 1932 година Германия спира да плаща на безработните, намалява пенсиите и заплатите. Тези мерки не дават резултат. През 1933 година Хитлер поема управлението. Най-силно са засегнати клоновете на тежката промишленост. Хитлер решава да ликвидира кризата. Най-важни обещания – да се ликвидира лихварското робство на европейския капитал, безработиците, поземлената реформа. Хитлер мечтае Германия да стане икономически самозадоволяваща се държава. Ликвидирани са всички политически партии и профсъюзи. Германското стопанство се разделя на 6: промишленост, търговия, занаяти, банки, застраховки, енергетика. Слива се партийната и държавната власт – установява се диктатура. Стопанството на САЩ между двете световни войни. ПСВ води до висока икономическа и политическа мощ на САЩ. В края на войната полвината от световните златни запаси е в САЩ. От ноември.1918 – 1919 година промишлеността намалява с 20%, но въпреки това САЩ изнася стоки за Европа. Създават се много нови отрасли в индустрията, но постепенно обстановката се променя. Всички европейски държави нормализират стопанския си живот и ограничават вноса на американски стоки. В САЩ започва следвоенна криза. Промишленото производство спада с 32%, много от предприятията спират да работят. През втората полвина на 1921 кризата преминава във депресия. САЩ бързо излиза от нея благодарение на големи капиталовложения в промишлеността и на голям износ на стоки и капитали. От 1923 до 1929 година производството нараства с 69%. Голяма роля за това имат химическата промишленост, автомобилостроенето и процъфтяването на нефтената индустрия. Внедряват се нови технически открития и машини за организация на призводството. В СС оживлението е по-слабо. Дребните ферми се разоряват и броят на фермерските стопанства намалява, т.к се създават големи механизирани ферми. Основни насоки и динамика на световния икономически процес след ВСВ През първите следвоенни години икономическото състояние на почти всички участвали във войната държави е тежко – повече или по-малко разрушен сграден фонд, износени съоръжения и машини, недостигащо за гражданските нужди материално производство, трудности в снабдяването. Към 1948 – 1949 година. С малки изключения националните икономики задминават довоенните показатели. Под влияние на НТР всички държави в различна степен се възползват от мощното стимулиращо въздействие на техническите и технологичните иновации в най-важните отрасли. В следствие на това почти всички държави навлизат или продъжават етапа на устойчив икономически растеж. Икономическата криза през 1974 – 1975 година прекъсва този икономически възход. Една от същностните черти на следвоенния период е оформянето на три организирани групи държави. През първите следвоенни години в източноевропейските и някои средевропейски страни постепенно се установява тоталитарния режим. До началото на 50-те още няколко държави влизат в т.нар. соц. лагер. В следствие на нарастването на национално освободителното движение в колониите, протекторатите и някои мандатни територии се стига до ускорено разпадане на основни линии на колониалнта система. Към средата на 1975година 49% от цялото насление на земята живее в някои от страните условно наречени ”развиващи се”. Към тези две групи държави се прибавя и добре оформената от гледна точка на социално-икономическите критерии група на развитите капиталистичеки страни. Икономическото сътрудничество води до създаването на редица международни стопански организации. С най-голямо значение сред тях е икономическия и социален съвет, влизащ в структурата на конституираната през 1945 година организация на обединените нации. Групата на развитите капиталистически страни включва промишлено напреднали държави и държави със средна степен на равитие. До 1947 към 2-те държави тръгнали по-рано по социалистическия път на развитие СССР и Монголия, се присъединяват отпаднали от капиталистическата систма централно- и източноевропейски страни. Страните освободили се от колониална зависимост след ВСВ, най-често са наричани развиващи се или страни от третия свят. Типична е ниската степен на икономическо развитие. Икомоническо развитие на напредналите капиталистически държави след ВСВ Групата на рзвитите капиталистически страни вкючва 18 промишлено напреднали държави (Австрия Англия Дания Италия и др.) и 7 държави, чиято степен на развитие се определя като средна. Към 1975 година делът на промишлената им продукция представлява 53% от световното индустриално производство. През първите следвоенни години възстановяването и реконструкцията на икономиките на напредналите капиталистически държави, учствали във войната, преминава през два етапа. Първият обхваща годините 1945 – 1947 година и се характеризира с тежко състояние на икономиката, обуславящо се най-вече от неизбежния преход към мирновременно производство и съпътстващите го инфлационни процеси. Кризисно – икономическата ситуация през 1947 година е предизвикана преди всичко от дефицита на долари необходими за подновяване на остарелия или разрушен основен капитал. През вторият етап от 1947 – 1948 година до 1950 година като цяло включва процесът на обновяването му. Голямо значение за това има оказаната икономическа помощ от САЩ, в следствие на което западно европейските страни задминават довоенните показатели на промишленото производство. През този етап валутите вече са относително стабилизирани, което се постига чрез модернизация на мощностите. В края на ВСВ САЩ губи ясно изразеното си предимство, а се засилва икономическата мощ на западна Европа и Япония. Задълбочава се процеса на концентрация и централизация на капиталите, като факторите за това са: 1. световната конкуренция 2. НТП 3. окрупяване на компаниите. Засилва се ролята на държавата в икономическия живот, чрез национализация на отделните предприятия или цели отрасли. Бързо се развива външната търговия. След ВСВ икономиката на напредналите капиталистически държави се развива с изключително динамични темпове. Икономическо развитие на социалистическите страни след ВСВ След края на ВСВ от капиталистическата система отпадат редица страни на централна и източна Европа. От края на 1948 – 1949 година в повечето страни се налага съветският модел от 20-те и 30-те години. Установена е еднопартийна диктатура, като всички последващи мероприятия на комунистическите партии се насочват към установяване на пълен контрол върху ключовите позиции в икономиката и обобщаване на производството под една или друга форма. В развитието на икономиката на повечето соц. държави могат да се разграничат условно няколко етапа: първият обхваща втората полвина на 40-те и се характеризира с усилията за преодоляване на разрушенията от войната и възстановяване на икономиката до довоенното равнище. Извършват се радикални аграрни реформи. Вторият етап започва от края на 40-те, през които се извършва ликвидация на капиталистическата собственост. Изгражда се силно централизирана икономика, която определя насоките на развитие на икономическите показатели, които трябва да бъдат постигнати. Като цяло в тези страни резултатите в областта на СС са по скромни от тези в промипшлеността. Стопанството на Русия в края на 19 и началото на 20 в. През 90те години на 19 в. Завършва индустриалната революция. Русия се оформя като аграрно-идустриална страна. 70-75% от населението е заето в СС и дава повече от полвината от националния доход. С развитието на капиталистическите отношения започва нарастването на градовете и тяхното население. Промишлеността и работната сила са неравномерно разпределени по оформилите се към началото на 90те промишлени райони. В периода 1864 – 1900 година производството на стомана се увеличава 13 пъти а на чугун – 9 пъти. Броят на фабриките достига 6000. Традиционните отрасли (текстил, металургия, въгледобив) се развиват с високи темпове, интензивен е също добивът а петрол. Въпреки това ниското качаство и високите цени на продукцията превръщат Русия в неконкурентноспособна държава. Масата от селяните са крепостни. Липсва пазар на труда. В края на 19 в. са привлечени чужди капитали, съсредоточени най-вече в банковото дело, а в началото на 20 в. се появяват и първите монопоплистични обединения. Силната монополизация обаче води до ниска производителност на труда. Икономическата криза от 1900 – 1903 година в Русия засяга главно тежката промишленост (фалират хиляди предприятия). От 1909 година до към 1913 година се отбелязва промишлен подем, който се дължи на увеличаването на населението и аграрната реформа на Столипин. Необходимо е премахването на общинската собственост, поради което през 1910 година селяните са задължени със закон да напуснат земите си. Именно това си остава основен проблем и в навечерието на ПСВ. Стопантвото на САЩ в края на 19 и началото на 20 в. Най-важната управленска институция в САЩ е Конгресът. На него принадлежи законодателната и изпълнителната власт. Той се състои от сенат и камара на представителите. Изпълнителната власт е в ръцете на правителството, оглавявано от президента. След гражданската война (1861 – 1865 година) за САЩ е характерен бурен икономически подем. Белег за това е усиленият строеж на ЖП линии. С тях се цели преодоляване на разликата между Изтока и Запада. В края на 19в. на САЩ принадлежат 23% от световното икономическо производство, а през 1913 година – 36%. Причините за това са неизчерпаемите ресурси, силният приток на емигранти, който 1882 година САЩ дори ограничава със закон, така също и бързото формиране на единен пазар и внедряването на модерна техника. САЩ поддържа протекционистична политика – през 1897 година вносните мита достигат 75% което стимулира местното производство. Американското стопанство е характерно с огромната си концентрация на производства и банки. Изключително бързо се развиват най-новите отрасли – каучуковата, нефтената и алуминиевата промишленост. Започва интензивно транпортно строителство. САЩ се превръща в аграрно-промишлена страна. Поради огромните пазари, усвояването на запада и премахването на робството, бързо се развива и СС. От 1860 година до 1910 година обработваемите площи се увеличават 2 пъти. Обособяват се 3 СС района. Североизточен – фуражни култури и животновъдство; южен – тютюн и памук; западен – фермерство, пшеница, овощарство. В началото на 20 в. предприятията се увеличават от 208 на 275000. САЩ излиза на 1-во място по обем на промишлено производство. Оформят се 8 крупни американски монополи – най-могъщите в света. 2.2. България преди, повреме на, и след ВСВ Българското стопанство в навечериено на ВСВ Възстановяване на третата българска държава. Стопанска политика на ВРУ. Аграрен преврат. Миграционни прооцеси. Ликвидиране на турската феодална система. Под ръководството на ВРУ (в лицето на княз Владимир Черкаски) започва възстановяването на третата БД. Основни въпроси за решаване са аграрният и бежанският. Българите се занимават предимно със СС дейност. След бягството на голяма част от турските чифликчии, черкези татари и др., българите започват насилствено завземане на турските земи. ВРУ се опитва до известна степен да узакони тези деяния на българското население чрез издаденото на 7.ноември.1877 година окръжно. Целта на ВРУ е да създаде стабилни основи на една икономически и политически конкурентноспособна държава. Това се случва под въздействието на три фактора. Откровената добронамереност, която руснаците проявяват към българите, разбира се с цел бъдещо приятелство в лицето на България. Консерватизмът на руските офицери (предпоставящ НЕрадикални мерки). И трето – международната обстановка (натискът на европейските държави срещу Русия в полза на турските земевладелци). Възстановяват се управителните съвети в селата, градовете и окръзите. Вместо десятъкът се въвежда поземленият данък, а редица данъци са облекчени. Изкупуват се излишъците от българските стоки и така част от населението забогатява. При подготовката на Санстефанския договор Русия съзнава, че бързо икономическо развитие е невъзможно без оживена търговия. Затова желае България да има излаз на Егейско море или поне достъп до река Вардар, което обаче не се случва поради силния западноевропейски натиск. След подписването на договора руските власти бързо узаконяват продадените от турците недвижими имоти. Но Берлинският договор дава редица права на турските стопани чрез т.нар. “Журнално постановление”. Турция запазва правата си върху държавния поземлен фонд. На българските селяни е раздаден изоставеният от турците СС инвентар. Възстановява се дейността на окръжните финансови служби. Открива се БНБ, възстановяват се митническите служби. Така властта в княжеството преминава в ръцете на българите. На 16.април.1879 година във Велико Търново е приета Търновската конституция, според коята България е наследствена конституционна монархия. Тя има подчертано либерален характер и предоставя широки граждански права и личностни свободи. Както в световното стопанство, така и в българското, последиците от икономическта криза от 1929 – 1933 година се изживяват бавно. Към края на 1933 година и през цялата 34 продължава да спада производството в някои отрасли, а в други да се забелязва известно оживление. Едва през 1935 година се постига подем по всички показатели на индустрията и СС. В края на 1937 година и през 1938 година България е обхваната от известни кризисни колебания. Те се проявяват в промишлеността, търговията и кредита. Голямо влияние върху развитието на българското стопанство в навечерието на ВСВ оказва обвързаността му с Германия. Проникването на германски капитал в България се активизира особено след идванео на Хитлер на власт. Държавата влияе върху селското стопанство чрез дирекция “Храноизнос” (върху ценообразуването на основните земеделски продукти). Тя започва да определя в кои райони и в какъв размер да се отглеждат различните СС култури, кои държавни институции да изкупуват едни или други земедлски произведения. В областта на търговията държавата разширява правото си да нормира цените, на вътрешния пазар, да ограничава лицата, които откриват търговски заведения. Във външната търговия въвежда контрол върху износа. Установен е контрол над всички външнотърговски сделки, въведен е държавен монопол върху търговията с чужда валута. Намесата на държавата в стопанския живот на странта се отразява положително върху развитието на производството. В навечерието на войната акционерният капитал в България укрепва и разширява своите позиции. Въпреки изтеглянето на финансовия капитал на редица западноевропейски държави от нашата страна и сключването на картели и други монополни съглашения в промишлеността, и търговията продължава да се развива. Изявената тенденция към изграждане на нови картелни обединения е израз на стремежа на собствениците да получат монополно висока печалба. Чрез поддържане на по-ниски изкупни цени на суровините и по-високи продажни цени на готовата продукция една от характерните тенденции в развитието на българското стопанство през втората полвина на 30-те е увеличаването на дяла на държавния и обществения сектор в народното стопанство. Друга характерна особеност е по-нататъшното разширяване на кооперативните форми на дейност. Броят на кооперациите (1233 през 1929 година) се увеличава многократно през 1939. Световното стопанство в годините на ВСВ (1939 – 1945) Започването на войната през 1939 година съществено променя начина на снабдяване, формирането на цените, реализацията на продукцията, проявите на конкуренция и др. съществени страни на икономиката на воюващите държави. Тя изцяло е подчинена на нуждите на водещата се война. Появява се централизиран начин на разпределение и контрол от страна на държавата, който ограничава и даже напълно забранява износа на някои продукти и суровини. Търговските връзки между държавите се затрудняват поради нападения по вода и по въздух на търговско-транспортни средства. Страните от оста, които нямат достатъчно собствена суровинна база са принудени още преди войната да увеличат вноса на стратегически материали. Държавите от антифашисткия лагер разполагат с много по-добра суровинна база на стопанствата си. Проблемите са предмет от организационно естество. Британската империя има почти монополно положение във владението на най-важните стратегически суровини. Броят на големите надводни военни кораби на Англия и Франция е много по-голям от тези на Германия. Всички страни увеличават производството на горива и ел. Енергия, но потребностите им нарастват много повече, поради което всички изпитват недостиг от тях. Това се отразява неблагоприятно върху прилагането на нови технологии. В условията на милитаризирането на икономиката във всички страни, с изключение на СССР, печалбата се превръща в основен фактор за увеличаване на производството за военни цели. В сферата на военно-промишлените комплекси се влагат значително количество държавни и частни капиталови инвестиции. С ускорени темпове се развива и инфлацията. Военновременната обстновка се характеризира с коренна промяна на пазара на труда във всички воюващи държави. Преминава се към остър дефицит на работна сила. Във всички воюващи страни милитаризирането на стопанството е съпроводено със съществени структурни промени в икономиката. Една част от предприятията, произвеждащи мирновременна продукция, с частични промени в технологията, пригаждат производството си към военновременната обстановка. По-голямата част от създаваната продукция е с военно предназначение. Военновременната икономика на България (1939 – 1944 година) Стопанска политика на българските правителства в началото на 20 в. В началото на 20 в. управлението на България се осъществява от много правителства. Коалиционното на демократите и прогресивнолибералната партия, правителството на народнолибералната партия, на демократичната партия. През февруари.1901 на власт е коалицонното правителство на П.Каравелов и д-р Стоян Данев. Най-важната задача в областта на вътрешната политика е уреждането на държавните финанси. Приет е закон с който се премахва десятъкът. Невъзможността на правителството да се справи с финансовата криза кара Каравелов да подаде оставката на кабинета. На 21.декември.1901 година е формиран хомогенният кабинет на прогресивнолибералната партия. Той също не успява да изведе страната от финансовата криза и довежда до образуването на 5.май.1903 година на новото народно-либерално правителство. Този кабинет насърчава развитието на местната индустрия. Правитеслтвото отделя особено внимание на индустриалното развитие на страната. През януари.1905 година министерството на търговията и земеделието внася в НС законопроект за насърчаване на местната промишленост и търговия. Той разширява облагите и привилегиите на индустриалните предприятия. По-малка активност проявява правителството в областта н СС производство. Правителството отделя средства за строеж и реконструкция на пристанищата в страната. През 1903 година то открива пристанището в Бургас, а през 1906 година и във Варна. Правитеслтвото на народнолибералната пратия създава и големи улеснения за привличане на чужд капитал в страната. Правителството склчюва договори за два заема, необходими за въоръжаване на армията. През 1904 година е сключен договор за 100 млн заем с френски банки. В париж е подписан договор за 145 млн франка заем. През януари.1908 година княз Фердинанд заменя кабинета на народнолибералите с управлението на демократите. Правителството продължава политиката на протекционизъм по отношение на промишлеността. На 10.март.1909 година е гласуван трети закон за насърчаване на местната индустрия. Кабинетът на демократите много често не спазва социалните закони. На 16.март.1911 година цар Фердинанд възлага на лидера на народната партия Иван Евстратиев Гешов да образува коалиционен кабинет от представители на народната и прогресивнолибералната партия. През краткото управление на кабинета на Гешов вниманието му е насочено към подготовката на закони, които нямат за цел да осъвършенстват политическата система и да внасят подобения в стопанския живот. Приет е закон за земеделските камари през февруари.1912 година се приема и закон за подобряване на скотовъдството. Правителството на Гешов полага усилия за утвърждаване на държавната независимост. Политиката му е прекъсната от започналата през октомври.1912 година Балканска война. По време на ВСВ се осъществява военновременно регулиране на икономиката на България. Завършва преходът от регулирано към ръководено стопанство. Държавата поема всичко в свои ръце. Тя предписва какво да се произвежда, как и до колко, планира и ценообразува. Частната собственост продължава да е основна и господстваща форма. Стопанският либерализъм не е напълно лишен от право на гражданственост. Различават се два етапа на във военновременното икономическо развитие на България – от избухването на войната на 1.септември.1939 година до 1.март.1941 година, когато България става член на тристранния пакт, и след 1.март.41 до 9.септември.1944 година. През първият етап икономиката на България се развива по възходяща линия. Неутралитетът на държавата позволява умерен стопански подем. През 1939 и 1940 година Реколтите от българските земеделци са добри. Идустрията разполага със запаси от вносни и местни суровини. Потребностите на гражданите се задоволяват ритмично и нормално. Положителна роля играят външнотърговските ни връзки както с Германия. Така и със СССР. Германия години наред спомага народното ни стопанство да се стабилизира и да увеличи потенциала си. През втория етап икономиката се изправя пред предизвикателства и трудности. У нас се установяват Германски войски, за чиято поддръжка държавата ни поема определени задължения. В следствие на трудностите на военната конюнктура индустрията и гражданите не могат да се снабдяват ритмично със суровини, материали и потребителски изделия. По време на войната България е политически и икономически изолирана държава. Тя прекъсва традиционните си стопански връзки със света извън германско-италианската орбита. Осъществените в резултат от “националното обединение” на българите териториални промени спомагат за постъпителното стопанско развитие. Връщането на южна Добруджа и присъединяването на Македония, западните покрайнини и Беломорието увеличават територията на държавата. През целия период особено характерно за стопанското ни развитие е пълното държавно регулиране на българската икономика. Икономика на България след ВСВ Българското възраждане започва в началото на 18в. и завършва с Руско-Турската освободителна война (1877 – 1978 година). Икономическат му същност се състои в зараждането на бържоазиа и капиталистически икономически отношения. Факторите, предпоставящи българското възраждане са неуспешните войни на Османскат империя, те прекъсват възможността на турските спахии да се обогатяват. Така те насочват вниманието си към земята, което води до криза в земевладението. В разрешаването на тази криза се оформя капитализмът. Други фактори сса демографският ръст на българите, както и национално освоботителното християнско движение. През периода България е завладяна от множество различни процеси. В българските земи настъпват редица промени. Разширява се стоковото производство, а земята се превръща в най-сигурния източник на доходи. Появяват се чифлиците, в резултат на което се обезземляват селяните. Именно чифлишкото стопанство е началото на капитализма в СС. Аграрната реформа от 1832 – 1944 година води до превръщането на българските селяни в свободни. Настъпват значителни промени в занаятчийството и манифактурите. Възникват специализирани райони, в които преобладават определен вид занаяти. Навлиза нова техника – тъкачният стан. Преобладават еснафските организации. Започват да се развиват манифактурното и фабрично производство. Империята обаче ги спъва, те противоречат на феодалната й система. През 19 в. настъпва подем в търговията, макар и тя да е спъвана от високите данъци. Нараства външният стокообмен. От България се изнасят суровини от растителен и животински произход. Нахлуват стоки от западните държави. В търговията се оформя и едрата бългаска буржоазия. През 19 в. се оформя българският език. Създава се възрожденска книжнина и литература. След 09.септември.1944 година в България настъпва динамичен процес на изграждане на нови стопанства. През периода 1948 – 1959 година е оформен и утвърден съветския колхозен модел на организиране и ръководство на СС. Промените в селскостопанското производство се извършват с оглед нуждите на българския износ. Увеличават се площите за производство на култури, които дават продукция за износ. С ускорени темпове се внедрява механизацията в СС производство, въпреки това България изостава твърде много от развитите страни. По количество на добив на животински продукти на глава от населението сме на едно от последните места в Европа. От средата на 70те години започва намаляване на държавните дотации за СС. След ВСВ частният сектор в България е включен в системата на държавния капитализъм. Най-важната структурна промяна в българската индустрия е национализацията на частните промишлени предприятия. Приоритет в индустриализацията има тежката промишленост. През периода 1949 – 1953 година са изградени 5 машиностроителни завода, 2 памукотекстилни фабрики, завършена е подбалканската ЖП линия. През 1956 – 1957 година е преодоляна енергийната криза. В края на 60-те рязко се увеличава вносът на модерни машини. В началото на 70-те започва строителството на най-крупния промишлен обект – “Девня”. Животът показва, че за успешно развитие се изисква добро съчетание между кооперативното и частното земеделие, при ефективна и гъвкава държана подкрепа. “Революционните” разрушителни преобразувания в СС от недалечните 1991 – 1991 година оказаха не по-малко вредно въздействие от подобните на тях през първата полвина на 50-те години. Каталог: 2010 2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където 2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011 2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 2010 -> Код на училище Име на училище Изтегляне 0.74 Mb. Сподели с приятели:
|