Теодор Попов ■ Терапия и профилактика чрез изкуство

^{ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ}

В България се заражда и една уникална система за танцово-двигателна профилактика и лечение - ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ. Бейнса Дуно, или Учителят (1864-1944) създава в контекст на социокултурния, фило­софския и религиозния феномен „Всемирното бяло братство" и паневритмията, която според А.Атанасов е „по външна същност танцова система, а по съдържание - метод за духовна работа, залагащ на груповата интеракция и ко­лективната медитация" (5, стр. 23),

Възникнала през 20-те - 30-те години на XX век, днес паневритмията е много разпространена и се играе не само в България, но и в Русия, Австралия, Франция, САЩ, Испания, Холандия, Швейцария, Белгия, Латвия, Гърция, Германия, Вели­кобритания, Португалия. Аржентина, Япония, Конго и Хон Конг {56, стр. 83).

„Целта на образованието е да се оформят личности, обичащи свободата и живеещи в пея.''

Бейнса Дуно (Петър Дънов)

В основата на системата на паневритмията заляга схващането на П. Дънов за движението като част от методите за здравословен начин на живот, което се разглежда като вид телесна терапия, чрез която се акумулира жизнена енергия.

Според самия Бейнса Дуно (Петър Дънов), паневритмията е „велика все­мирна хармония на движението, ... означава космически висш ритъм, ... тя е хармоничното творческо изявление на Божественото начало във вселената, ... съчетание между тон, форма, движение, цвят, число, идея" (27, стр. 7).

Учените дефинират паневритмията като „една от надеждните системи за хармонично развитие на отделния човек и човешките общности", съчетание от гимнастически упражнения, изпълнявани с музикален съпровод, придруже­ни от поетичен текст,... специфичен вид двигателна дейност, способстваща за постигането на широк кръг цели и задачи" (Й. Йонов, 58, стр, 8); . “танцът, създаден на българска земя, който носи в себе си традиционно българска харак­теристика и полъха на новото време" (Ел. Йорданова, 33, стр, 55);

Бележка на автора: Пишейки по темата за Паневритмията на Петър Дънов, съм длъжен да направя и едно уточнение. Като православен християнин аз не мога (ес­тествено, да приема лично за себе си) религиозното учение на Дънов. То влиза в много отношения в противоречие с постулатите и догмите ни Светата ни Православна Църква, още повече, че около 20 те години на миналия век Светият Синод на БПЦ излича със специален вердикт, които отрича и осъжда Петър Дънов като създател на нов религиозен култ. Паралелно с това, обаче не мога да не приема безапелационно неговата система на Паневритмията. която като феномен е и истинско достояния на българската национална култура - система за хармонизация на личността, която чрез синтеза на няколко изкуства цели (и постига) явен релаксиращ, целебен и профи­лактичен ефект на практикуващите я. Наред с това не мога да не се възхищавам и от редица естетически, възпитателни, философски, образователни принципи на П. Дьнов, които се отличават с безспорната си хуманистична насоченост и мъдрост.

4. 
   Всички упражнения представляват един непрекъснат процес на съзна­нието към съвършенство;
   
5. 
   Основната идея, която трябва да изпълнява нашето съзнание по време на изпълнението, е идеята за Бога, за Великото, Вечното, Разумното;
   
6. 
   Опорните точки са: Природата, изгряващото слънце, пробуждането на душата (27, стр.7).
   

Друг, от лично моя гледна точка, много съществен момент при паневритмията e нейната комплексност. По същество танцово-двигателна система, тя обединява не само компонентите на редица изкуства - като танц, музика, слово, цвят и др., но и елементи от много други науки - философия, естетика, психоло­гия, възпитание и т.н. Тук вероятно детерминиращ фактор e това, че П. Дънов обхваща в своето учение множество аспекти на познанието и на битието, на човешкия разум, на природата, на движението и абсолютния ритъм във вселена­та (подобни принципи срещаме и при други велики мислители и учени в тази сфера, напр. Франсуа Делсарт и Рудолф фон Лабан), Има значение и това, че П. Дънов като една многостранно развита и надарена личност е авторът на всички елементи, включващи се в комплекса на паневритмията - и на поетичните тек­стове, и на музиката, и на системата от танцово-гимнастическите упражнения.

Еуритмията на Рудолф Щайнер се базира на тезата, че говорът - това е най-диференцираната форма на човешкото движение, която води до пластич-но-музикални образи в думи и изречения. Танцовата еуритмия се приема като вид език на духовната същност на човека, на неговия вътрешен мир. Практику­ва се в специфични леки одежди, които са направени от естествени материи, оцветени са с естествени багрила, без връзване. Със специфични движения и жестове, със специален танцов и двигателен език антрофософите създават специфични танцови форми.

• 
  Методът на Любовта (с основните етапи в неговото реализиране: проявите на любовта, придобиване на любов и приложение на любовта), за чиято реализация се изисква развиването на следните способности: ми­лосърдие, състрадание, вяра, надежда, справедливост и разумност.
  
• 
  Методът на Мъдростта, който е универсален и е „пътят на науката, експе­римента, разумността и опита"', а се осъществява „чрез доброто мислене".
  
• 
  Методът на Истината, който „се появява като резултат от обединеното взаимодействие на предишните два", а относно приложението му се ви­зират следните насоки: „постоянно търсене на истината; разбиране на истината, приложение на истината" (5, стр. 22-23).
  

Педагогическата теория на Петър Дънов, нейните основополагащи постулати и компоненти е била предмет на изследване и по-рано (напр, на тях е по­светен монументалният труд на Боян Боев „Учителят за образованието", (13), чието първо издание е през 1943 г.). През последните няколко години по тази про­блематика (включително и на трансми­сиите на паневритмията в сферата на образованието) се появиха няколко сери­озни публикации: на проф. д-р Вера Бойчева, Надя Доневска и Татяна Ванчева (14), Даниела Найденова (55, 56), Станка Михалкова (50), проф. д-р Светла Димитрова, Галина Кубратова (39) и др.

Още по-важно в този контекст е, че тези автори коментират и доказват най-прякото съществуващо позитивно въздействие на паневритмията върху различни сфери на растящия детски организъм: както за неговото физическо укрепване и психическото му развитие, така и за личностното му формиране. Така Б. Боев (13, стр,367), Д. Найденова (55, стр.54), К, Златев (58, стр. 17) и др. пишат за влиянието на паневритмията върху естетическото възпитание на де­цата и подрастващите. В. Бойчева и съавт, (14) като разглеждат паневритмията като цялостна система за възпитание стигат до извода, че тя е „динамична сис­тема, която не позволява застой, ...изгражда схеми, но и позволява постоянното им разчупване и разширяване", че „разгръщането на възпитателния потенциал на паневритмията може да я превърне в мощно средство за възпитателно въздей­ствие, че ,,.тя обогатява съвременната педагогическа теория и практика".

^{116 ■ Теодор Попов ■ Терапия и профилактика чрез изкуство}

Д. Найденова пише за въздействието на паневритмията като средство за форми­ране на нравствени и морални ценности (55, стр.49), както и като мощен фак­тор за превъзпитание (пак там, стр. 53).

Значението на паневритмията за развитието на децата, за цялостното ук­репване на техния организъм, за формирането на учениците в хармонично един­ство между физиката, психиката и личността е прозряно и от някои мъдри български държавници. Това се отнася най-вече до министрите на просвещени­ето проф, д-р Богдан Филов и проф, д-р Борис Йоцов (първоначално като гла­вен секретар на просветното ведомство), които правят опит за въвеждането на паневритмията в българската образователна система. Още в края на 1939 г. е възложено на началника по физкултура за цяла България Петър Петров и на учителката Милка Периклиева да подготвят първоначално експериментал­ното прилагане на паневритмията като част от часовете по гимнастика в отдел­ни училища в страната. Перспективата с по-късно това да стане възможно и във все повече български училища. Така още през 1942 г, във Видин М. Перик­лиева обучава и провежда занимания с ученици от началното училище, които се оказват много успешни. Специално за целта е сформиран и оркестър. А през 1943 г. е организиран и летен курс, който се провежда на открито - в Дианабад в столицата. В него се обучават 60 учители по гимнастика от цяла България. Всичко това явно става с одобрението на двореца. Директно или завоалирано, в много литературни източници се коментира близостта на О'Бозе почившия Цар

* Надка Милчева, Иванка Колева, Изследване на паневритмията върху ра­ботоспособността и мисленето, в сб. Паневритмията като система за хар­монично развитие на човека и обществото (доклади от Втора научна конфе­ренция), София, 2003 г,, стр. 121-127.

Борис III, на сестра му Н.Ц.В. княгиня Евдокия, на съветниците Павел Груев и арх. Севов до средите на Бялото братство, както и лично с Петър Дънов. Есте­ствено, че след политическите промени в средата на 40-те години на XX век и привържениците на Бялото братство са подложени на гонения за много десети­летия, а практикуването на паневритмията става почти невъзможно.

След новонастъпилите промени в началото на 90-години на миналия век паневритмията отново започва битуването си в общественото пространство на нашата страна. Отново започват събиранията на Бялото братство при седемте рилски езера, където хиляди последователи играят през лятото паневритмия. Издадени са много книги, преиздадени са трудовете на Петър Дънов, както започва излизането на периодични списания за паневритмията. Създадено е и сдружението „Паневритмия", което съвместно с Националната спортна акаде­мия „Васил Левски" провежда през 2001 и 2003 година научни конференции на тема: „Паневритмията като система за хармонично развитие на човека и обще­ството". А след официалното одобрение от страна на Министерството на обра­зованието и науката преди няколко години започва и обучението по паневрит­мия с десет групи ученици от 1-и до 8-и клас от десет училища на девет града в страната. През 2003 година тези данни вече са били: общо занимания с панев­ритмия се провеждат с 31 групи в 21 училища, 3 дома за сираци, едно помощно училище и една детска градина в 19 различни града на България (данните са от сдружение „Паневритмия" с председател инж. Антоанета Янкова).

„Движенията на паневритми­ята са извлечени из самата при­рода. Законите на паневритмичните движения са написани в це­лия Всемир."

Бейнса Дуно (Петър Дънов)

А за да финализирам темата за паневритмията, бих искал да сумирам на­правленията и сферите, където тя се оказва едно изключително действено средство не само за терапия и профи­лактика, но и за социализация и ресоциализация на хората:

• чрез упражненията на паневритмията се поставят в движение всички мускули; пулсът на сърцето се нормализира; въздухът изпълва до край алвеолите на белия дроб, а всичко това подобрява общия физически статус на организма (92, стр. 35); като динамична колективна медитация, паневритмията събужда латен­тните способности в човека, а посредством съвместното преживяване участниците обединяват и своите духовни усилия, проникват в природа­та и духовността (91, стр.9);

- паневритмията с средство за колективна динамична релаксация и меди­тация;

- изследването на психическата промяна при обучението по паневритмия показва устойчиво развитие на свойствата на вниманието при ученици от началната и средната училищна възраст: устойчивост на вниманието, превключване, повишаване на обема на краткотрайната слухова памет, увеличаване на бързината при решаването на невербални интелектуал­ни задачи (58, стр. 120);

- паневритмичните упражнения раздвижват пълноценно и укрепват опор-но-двигателния апарат, активизират кръвообращението и нервната сис­тема без претоварване (58, стр, 120-122);

• 
  учениците от начална и средна училищна възраст, участващи в обучени­ ето по паневритмия, преживяват и реализират много силно потребнос­тите си от общуване (пак там);
  
• 
  подпомага развитието на асоциативните способности и символно-образното мислене при децата;
  
• 
  ^{повишава равнището и качеството на самовъзпитанието;}
  
• 
  спомага за изграждането на нравствени и морални ценности (55, стр. 49);
  
• 
  увеличава защитните сили на организма;
  
• 
  паневритмията е възможност за откъсване от изпълнения с напрежение и конфликти свят и навлизане в свят на красота, спокойствие и хармония, както и за намаляване на стреса;
  
• 
  паневритмията е метод, при който енергията от здравите органи в чо­вешкия организъм се пренася към болните и така настъпва баланс на целия организъм;
  
• 
  снема емоционалното и умственото напрежение и постига забележите­лен ефект при психосоматичните заболявания - хипертония, язва и др.;
  
• 
  хармоничните движения на паневритмията имат благотворно влияние върху мозъчните центрове;
  
• 
  оказва мощен лечебен ефект върху невротичните състояния, болестите вследствие на стрес и умственото напрежение;
  
• 
  преодолява и лекува много от заболяванията на опорно-двигателния апа­рат;
  
• 
  оказва лечебен ефект върху много болести на дихателната система, как­то и при нарушена циркулация на кръвта;
  
• 
  при сърдечни заболявания;
  
• 
  ^{подпомага да се проявят у човека скритите дарби и способности;}
  
• 
  паневритмията e метод за развиване на добродетелите у човека.
  

• 
  Петър Дънов (Бейнса Дуно), Паневритмия, София, 1996 ?., изд, на културна асоциация „Бейнса Дуно".
  
• 
  Петър Дънов (Бейнса Дуно), Педагогически въпроси, София, 1998 г.₇ изд. на кул­турна асоциация „Бейнса Дуно".
  
• 
  Петър Дънов, Науката и възпитанието, Началата на човешкия живот, трето издание, Бургас, 1996 г., изд. „Сила и живот",
  
• 
  Георги Стойчев, Паневритмия, Мъдрост, философия, откровение, София, 1997г., тд, на културна асоциация „Бейнса Дуно".
  
• 
  Георги Стойчев, Паневритмия и лечение, София, 1999 г, изд. „Бяло братство".
  
• 
  Боян Боев, Учителят за възпитанието, Ролята на образованието в живота,Бургас, 1994 г„, изд. „Сила и живот".
  

• 
  Паневритмията като система за хармонично развитие на човека и обществo то, доклади от Първа научна конференция, София, 2001 г.
  
• 
  Паневритмията като система за хармонично развитие на човека и общество­то, доклади от Втора научна конференция, София, 2003 г.
  
• 
  Атанас Атанасов, Педагогическото учение на Петър Дънов, дисертация, Со­фия, 1999 г.