Теодора Петрова Куцарова, докторант в самостоятелна форма на докторантура в секция Китаистика, Катедра за езици и култури на Източна Азия, фкнф, су „Св. Климент Охридски по научна специалност 05. 04. 06 литература

за дисертационния труд на тема

представен от ас. Теодора Петрова Куцарова, докторант в самостоятелна форма на докторантура в секция Китаистика, Катедра за езици и култури на Източна Азия, ФКНФ, СУ „Св. Климент Охридски“ по научна специалност 05.04.06 Литература на народите на Европа, Америка, Африка, Азия и Австралия, професионално направление 2.1 Филология (Китайска култура и писменост) за присъждане на научната и образователна степен „доктор“

от доц. д-р Гергана Руменова Русева, специалност Индология, катедра Класически Изток, ФКНФ, СУ „Св. Климент Охридски“

От кратката справка за израстването на Теодора Куцарова като учен се вижда, че дисертацията й се явява закономерен резултат от цялостното й развитие като китаист още от периода на нейното следване в Пекинския университет (1988-1994), което завършва с разработката на дипломна работа на тема „Интракултурно съпоставително изследване на Джуандзъ (IV в. пр.н.е.)“, после по време на разностранната й преподавателска дейност в Софийския университет (от 1994 до сега с разработени над 30 лекционни и практически курса по китайска писменост, език, литература, история, философия, култура, езикознание, превод), в Нов български университет (1994-1999, Текстологично и философско разглеждане на „Джуандзъ“), в Торонтския университет (2001-2005, Съвременен китайски книжовен език, Китайска художествена проза) и в Колежа по приложни изкуства и технологии „Сенека“ в Торонто и най-вече по време на редовната й докторантура в Торонтския университет (2001-2007, стипендиант на Торонтския университет), където работи върху тема „Архетипи на трансцеденцията във философския даоизъм“ с едни от най-изтъкнатите в света учени по тази тематика.

Този труд до голяма степен обобщава и цялостната научна дейност на Куцарова до настоящия момент и е своеобразна кулминация на нейните търсения и прозрения във връзка със сътворените в древнокитайската даоистка традиция образи, символи и архетипи. Различните нива, на които, въз основа на широтата на познанието си, тя е способна да изследва и анализира древните текстове (преведени от най-старите съществуващи ръкописи на български език от самата нея) и да изказва нетривиални, оригинални мисли и въжделения, позволяват на читателя да изгради в себе си една цялостна картина не само на древнокитайското образопроизводство, но и на механизмите, по които протичат непрестанно в самия него процесите на трансценденция и завръщане.

Дисертацията е с общ обем 428 стр., от които 250 стр. основен научен текст, и се състои от Увод, четири глави, Заключения, Библиография (с обем 8 стр., включваща 136 заглавия на специализирана литература) и шестнадесет приложения (с обем 170 стр.). Съдържа 9 фигури и 48 таблици в основния корпус на разработката и още 56 стр. таблици и схеми в Приложението, изработени от докторантката.

Във фокуса на монографичния труд са анализа и класификацията на архетипите на трансцендирането в ранното даоистко учение. В Увода ясно са посочени обектът, предметът, целите и задачите, методологията и изворите на изследването, дефинирани са понятията трансцендиране и трансцендентност, като са изяснени спецификите на даоисткото трансцендиране. Обърнато е внимание и на теорията на архетипите на Карл Густав Юнг. Посочени са актуалността и приносният характер на изследването.

В разработката много последователно и интересно е проследено възникването и развитието на даоисткото учение, направен е обзор на основните анализирани на различни нива първоизточници с превод от старокитайски на авторката („Бамбуковите дъсчици от чуската гробница в Гуодиен“ (в които е ядрото на протодаоисткото учение, по-късно станало част от „Даодъдзин“), както и 51 части на Даодъдзин, добавени не по-късно от III в., „Великото едно поражда вода(та)“, най-ранният пласт на „Джуандзъ“, фрагмент от „Лиедзъ“, фрагмнети от „Вечно отдръпващото се начало“, фрагменти от „Небесно царство“, фрагменти от „Въпроси към небето“) (I глава). Прави впечатление огромният обем привлечен изворов материал, който много умело е анализиран на нивата на „архетипема“, смислов ключ, логограма, понятийна система и медитативен праксис. В първа глава е проследено и развитието на идеите от шаманистичните вярвания на самобитната южна култура Чу, през неолитните вярвания, залегнали в основата на протодаоизма до отместването на понятийната парадигма в по-новите части на „Даодъдзин“. Тук са подложени на етимологично декодиране и фундаменталните за даоизма понятия „Дао“ и „Дъ“.

Втора глава разглежда особеностите във възприятието на древните китайци обусловили, от една страна, спецификите на китайската писменост, а от друга – спецификите на даоисткия трансцендентен праксис. Специално място е отделено за идеоретинната светлина, за сформирането на понятието „изначален флуид“ ци, за водата в даоисткото учение. Много задълбочено е представено „Пространство-времето като епифеномен на корпореалността на «аза»“ и нагледно е показано, че според древните китайци без отправна точка на наблюдаващото съзнание (субекта, аза, сравни с понятието наблюдател в квантовата механика) не съществува нищо. Тук е изяснено, че именно чрез архетипността, заложена в антропоморфията (в частност на китайския писмен знак), даоистите успяват да преживеят дехуманизираното трансцендентно. В тази глава е разкрита и флуидността и относителността на езика на графично, фонетично, синтактично и семантично ниво.

В трета глава е направена класификация на архетипите по водещ признак в посока към дехуманизация, като специално място е отделено на копринената нишка, на абсолютната празнота Дао като център на света, на дъха ци и неговите проявления в езика, на отсъствието на модел като модел на вселената.

В четвърта глава са изяснени вътреезиковите механизми за трансцендиране на езика, разгледани са тясното и широкото разбиране на даоистите за езика, както и нелинейните механизми за създаване на парадоски и антиноми, за изпразване на езика от съдържание. Тук са направени и съпоставки с лингвистичните стратегии и е посочен архетипния паралелизъм с конфуцианското учение, с даоистката и западната алхимия, с индийската будистка школа Мадхямака, с чан будизма.

Цялата дисертация е написана с ясен, логичен и последователен стил, идеите са изказани отчетливо, а обясненията, теориите и фактите са подредени прецизно в много добре обмислените макро- и микроструктура на разработката. Всеки детайл има своето място в цялостната картина, отчасти съдържа и цялостната картина, фокусът е ясен и умът е воден към него, като много от изводите изникват естествено в съзнанието сякаш са собствените ни мисли, които обаче никога не са били формулирани досега. Силно впечатление прави високият научен стил, използван от авторката, включващ понятийния апарат на няколко науки (китаистика, езикознание, етимология, история, психология, философия, антропология, физика, математика). Този интердисциплинарен подход към темата на Дисертацията дава на авторката много широк и същевременно детайлен поглед към различните страни на проблема и подпомага изграждането на цялостния модел на механизма на действие на архетипите в образопроизводството в ранната даоистка мисъл.

Умелото използване на интердисциплинарния подход – наред с етимологичното декодиране на китайските писмени знаци стои възприятието и взаимовръзката му с психологичната и архетипната същност на човека и по-специално на древния китаец – познаването на антропологията, историята и специфичния начин на мислене и светоусещане (които също се отразяват в езика, а също и „изграждат“ езика), позволява на авторката свободното боравене с достиженията на различни клонове на знанието, които оприличават работата на дърво с многобройни клони и разклонения, което едновременно се разлиства, цъфти и дава плод, едно дърво, което е живо до най-отдалечените си връхчета и черпи с корените си директно от полето на същността – преживяването на трансцендентността. Именно тук работата има допирни точки и със съвременните постижения в областта на физиката и математиката. Архетипността, залегнала в основата на китайския писмен знак е залегнала и в създаването на съвременните теоретични модели на реалността – описанието на явления в света посредством уравнения, чиито решения се разбягват при малки изменения на началните условия (залегнали в математическата Теория на хаоса); квантовото описание на свръхфлуиди и изобщо квантовата механика, включваща във всяко наблюдение и наблюдателя, нейните вероятностни и различни от класическите закони, познати ни от „обикновения“ живот, принципът за неопределеност, а с това и на безкрайните възможности при действие на квантовото ниво; фракталността, отново заложена в развитието на някои живи организми (тук отново става въпрос за абстрактен модел – развитието на различни (живи) системи се описват посредством уравнения, чиито решения описват графики, самоповтарящи се във всяка своя част). Интуицията, възприятието и осмислянето позволяват на Теодора Куцарова да подхрани своето дърво и със соковете на тези физични и математични прозрения и идеи. Самата разработка се разгръща, като също съдържа цялото във всяка своя част – дървото е живо и е различно при всеки прочит.

Трудът е осъществен въз основа на собствени преводи на богат корпус от текстове, което считам за едно от безспорните му достойнства. Към тях причислявам и големия обем нагледни приложения в края на изследването, които притежават висока приложно-научна стойност и не на последно място доказват аналитичните, преводаческите и интрепретативни умения на авторката.

Освен завидна лингвистична ерудиция и много добро познаване на оригиналните паметници трудът на Куцарова показва задълбочено познаване на спецификата на културния контекст, в който възникват и се утвърждават концептите Дао, Дъ, ци, и др., както и на типа мисловност, създала тези изпълнени със съдържание, многозначност и същевременно „празни“ думи.

Предвид факта, че не само в българската, но и в световната наука няма цялостна научна разработка по въпроса намирам темата, избрана от докторантката, за много