Теории на личността



страница3/3
Дата02.06.2018
Размер0.64 Mb.
#71748
1   2   3

Типове взаимодействие


Пример

Чертите се появяват по-лесно в неограничаващи ситуации

По –лесно е да кажеш колко дружелюбна,агресивна или с какво чувство за хумор е дадена жена,като я наблюдаваш в общата зала в общежитието,отколкото но погребение.

Чертите ще се проявят само в съответната ситуация.

Агресивен мъж е по вероятно да прояви враждебността си,когато някой го засече на пътя,отколкото до чете статии за морската биология.

Чертите на хората могат да променят ситуациите,в които те влизат

Весел и отзивчив човек може да превърне скучното събиране в шумно парти.

Ситуациите могат да променят чертите

Ако един мъж спечели стипендия за университета в Бъркли,а приятелят му -за Уестпойнт,първият вероятно ще стане по-либерален,а вторият по-консервативен.

Чертите влияят върху средата която избираме

Срамежлива жена ще откаже покана за шумно парти,докато общителната жена може и да се самопокани.

Биологичните теории твърдят,че различията между нас се коренят в гените,оформени през еволюционното ни минало.теориите за ученето не обръща такова внимание на еволюцията и обяснява различията ни чрез индивидуалната история на учене на всеки от нас.Феноменологичните теории се спират повече върху настоящето,върху начините, по които възприемаме и интерпретираме ставащото тук и сега, и върху очакванията ни за онова,което вероятно ще се случи в бъдеще.Феноменолозите твърдят,че различията помежду ни просто са функция на различните ни убеждения.Променете убежденията си и поведението ви ще се промени.На Джордж Кели принадлежи едно от исторически най-съществените феноменологични схващания-че всъщност всеки човек е един своебразен учен.Кели е убеден,че всеки от нас си създава свои теории за света и действа съобразно тях,за да провери как работят.Той вярва,че тези теории,наречени лични конструкти ,са основата на нашата личност.Ако вярвате,че хората по принцип се опитват да се експлоатират един друг ще действате доминантно и агресивно спрямо останалите.Ако вярвате,че като цяло хората са любезни и даващи,ще по постъпвате дружелюбно с тях.Феноменологичната перспектива е тясно свързана с хуманистичния подход,който се занимава със способността на човека да управлява живота си,като променя своите отрицателни представи за себе си и за другите.

Като допускат,че хората могат да избират собствената си личност,някои привърженици на хуманистичната традиция загърбват изследването на личностните нарушения във функционирането на човека,като например случаите с пациентите на Фройт.Ейбрахам Маслоу е убеден,че психологията на личността трябва да се основава на най-доброто от човешкият род.той изучава група хора,олицетворение на това,което той нарича себеактуализирани личности-хор,развили в максимална степен своя потенциал.

Маслоу разглежда себеосъществяването на човека като апогей в йерархията на потребностите му.Първото му изследвано лице е антроположката Рут Бенедикт,негова колежка от Сити колидж в Ню Йорк.След това Маслоу изучава Елинор Рузвелт,Алберт Айнщайн и редица исторически фигури,включително Ейбрахам Линкълн,Хенри Дейвид Торо и Лудвиг ван Бетовен.Той установява,че тези хора имат редица еднакви характеристики,включително детското чувство за очарование от света около тях.По думите на Айнщайн:”Човек не може да не изпадне в страхопочитание,когато разсъждава върху загадките на вечността,на живота,на чудната структура на реалността.Всеки от тях проявява и ангажираност с проблеми извън тесните лични потребности,предпочитание към малко,но близки приятелства,вместо много,но повърхностни,невраждебно чувство за хумор и тенденция към изпитване на върхови преживявания/или интензивни чувства на единение със света./

През последните години феноменологичната перспектива все по-силно се интегрира с когнитивната перспектива.Съвременните изследователи на когнитивните процеси не отхвърлят идеята за ученето,но не приемат,че то представлява само прост процес на обуславяне.Те смятат,че ние се различаваме по нещата,на които избираме да обръщаме внимание,както и в начините,по които кодираме възприетото и извличаме информация от паметта си.

Например някои различия между хората може би са свързани с различия в схемите или когнитивните филтри,които те използват,за да интерпретират събитията в живота си.Схемата е концептуалната рамка,която човек използва,за да събира и организира информацията за света.Схемите влияят върху това,на което той ще обръща внимание,за какво ще мисли и какво ще си спомня.Например срамежливостта ви може би се дължи на вашата склонност да интерпретирате поведението на околните чрез схема на „ социалното отхвърляне”.С други думи,да си обяснявате много ситуации в живота си чрез вероятността да бъдете социално отхвърлен.Тази схема ще влияе върху вниманието ви/ще ви кара да забелязвате грубите и неприятни коментари на другите/, върху мисленето/ще разсъждавате дали някой коментар не е бил направен с цел да ви осмее/ и върху паметта ви/ще помните неприятните срещи,които по-малко срамежливите хора вероятно веднага ще забравят/.

Аз-ът

Изучаването на Аз-а обединява феноменологичния и когнитивния подход. Феноменолозите,например Маслоу,разглеждат себеактуализацията като централно понятие.Какво обаче представлява Аз-ът?Преди да продължа с изследванията в тази област,полезно да разгледаме собственото си Аз.Да отделим малко време и лист хартия,за да отговорим на следния въпрос: Кой сте вие?

Уилям Джеймс разграничава няколко различни значения на термина Аз,включително материално Аз/всичко което мога да нарека мое: ръцете,очите,които са различни от вашите/, социално Аз/признанието,което получавам от приятелите ми като пианист,футболист и т.н./и Аз като придобиващ познание/непосредственото ми съзнание-Аз-ът който чете книга и стомахът му се присвива от глад/.Съвременните изследвания върху Аз-а се занимават с това как определяме себе си /Аз-концепция/, как оценяваме себе си/самооценка/и кога и как осъзнаваме себе си като отделни от заобикалящата ни среда /самосъзнание/.

Аз-концепция

Как решаваме какви сме?когато един от авторите на тази книга се зае да отговори на въпроса „Кой сте вие?”,състави следния списък:”професор,изследовател,баща,съпруг, посредствен аматьор китарист,писател, роден в Ню Йорк,висок,неконвенционален, интроспективен,интелектуалец,срамежлив в присъствие на непознати,душата на компанията,когато е с приятели,ирландец,с чувство за хумор,хедонист”.Този списък показва няколко типа процеси на самоопределяне,които сега ще обсъдя.

През 1902г.социологът Ч.Х.Кули предлага идеята за „огледалното Аз”.По същия начин,по който огледалото ми дава обратна връзка за моя външен вид,реакциите на другите ми осигуряват обратна връзка за това какъв тип човек съм.Следователно Аз-концепцията на човека отчасти се корени в обратната връзка от другите хора.След като автора се оценява като забавен,това е,защото често чува приятелите му да се смеят,когато прави опити да ги весели.По същия начин човек се нуждае от реакциите на околните,за да прецени себе си като „душата на компанията”.

Има и друг начин,по който използваме хората около нас,когато определяме себе си- сравняваме се с тях.Когато студенти отговарят на въпроса „Кой сте вие?”,те често отбелязват характеристики,които ги отличават от другите.Малко вероятно е авторът да се опише като роден нюйоркчанин,ако все още живее в същия квартал на Ню Йорк, където описването на себе си като нюйоркчанин не дава повече информация от това да опишеш себе си като човек.Когато описваш себе си,много вероятно е хората да споменават отчетливите си физически характеристики.И отново,ако авторът беше израснал в село на уатуси /отличаващи се с високия си ръст/,може би щеше да се определи като нисък бял човек,а не като висок ирландец.

Самоопределянето ни често възниква от ролите, които играем и които с течение на времето започваме да приемаме сериозно.Когато авторът за пръв път беше назначен за преподавател,не му се струваше,че тази му роля е”истинска” част от него,но сега като я е играл толкова много пъти,е станал част от неговото Аз.Рой Баумейстър-психолог, който провежда интензивни изследвания върху Аз-а,отбелязва,че някои от самоопределенията ни възникват от една единствена необратима промяна в ролите или социалния ни статус.Идентичността на автора като баща е пример за такава промяна, осъществила се веднъж завинаги.Други идентичности трябва да се подновят от време на време.Идентичността му като изследовател може да се промени,ако спре да събира данни и да публикува в научни списания. Баумейстър привежда интересния аргумент,че самоопределението дори не е било тема за разглеждане,преди Реформацията и промишлената революция да заменят малкия набор от фиксирани роли –фермер,католик,мъж-с наличните сега широки възможности за преразглеждане на ролите.След няколко години авторът-поне на теория-би могъл да стане сервитьор в ресторант за природосъобразни храни,разведен,дзен-будист.С толкова много ролеви възможности ние можем да задаваме въпроси за Аз-а си,които никога не биха хрумнали на нашите предшественици.

Самооценка

Ние не реагираме без никакви чувства на начините,по които описваме Аз-а си.Когато авторът се описва като посредствен аматьор китарист,той се оценява.Забележете обаче,че този списък клони към положителното-авторът първо и преди всичко е професор,изследовател,любящ баща и съпруг.Дори”срамежлив в присъствието на непознати”незабавно се балансира с „душата на компанията сред приятели”.Вече отбелязахме как Аз-концепциите ни са извлечени от сравненията с другите.Много изследователи вярват,че изграждаме самооценките си по същия начин.Когато се сравняваме с другите,ние не сме напълно обективни,а сякаш страдаме от т.нар. обслужваща Аз-а предубеденост.Ейб Тесър и Дженифър Кембъл установяват,че обикновено се сравняваме с другите,използвайки дименсии,по които сме особено надарени.Предполага се,че ни води желанието да поддържаме положителна самооценка и когато тя е застрашена,гледаме да намерим някой по-лош/слаб от нас,за да се сравним с него.Определено има достатъчно доказателства,че повечето хора успяват да поддържат високо мнение за себе си.Нека дам няколко примера от различни изследвания: 90% от бизнесмениджърите се оценяват като по-добри от средният мениджър;70% от учениците в последните класове на гимназията се оценяват над средното по лидерски способности/само 2% мислят,че са под средното/25% от студентите смятат,че са в най-горния 1% по способността си да се разбират с околните, и 90% от преподавателите в колежите се оценяват като по-добри от средния си колега.

Отбелязахме разграничението между вътрешни и външни страни на личността.Някои изследователи си задават въпроса дали много от резултатите върху обслужващата Аз-а предубеденост не се дължат на пристрастия в себепредставянето.Може би вътрешното Аз има реалистична оценка,но публичното ни Аз просто си слага добра фасада.За да проверят това,изследователите сравняват два типа самооценки-които хората смятат,че ще станат публично достояние,и за които вярват,че никой няма да ги види.Резултатите подкрепят идеята,че личните ни мнения за себе си са също толкова ласкателни,колкото и публичната ни фасада.В много случаи дори изглежда,че публичната ни скромност е тенденциозна и сме по-ласкателни към себе си насаме.

Самосъзнание

Освен ако не сме особенно нарцистични,обикновено не съзнаваме кой знае колко собственото си Аз.Преди час може да сте вечеряли и да сте говорили със съквартиранта си за наскоро прочетена книга,без изобщо да се замислите дали ядете по различен начин от него,дали сте по-добър или по-лош читател.Какво ни кара да изместваме вниманието си от външния свят към себе си и какво става,когато това изместване се осъществи?РобъртУиклънд и Дийтър Фрей са убедени,че по-голяма част от това,което правим е автоматично,т.е.върши се без никакво самосъзнание.Двамата изследователи установяват,че започваме да осъзнаваме себе си в нови ситуации /може би първия ден в училище/ или когато сме в малцинство /единствената жена в курс но инженерна химия/. Уиклънд и колегите му провеждат многобройни изследвания,в които по изкуствен начин карат хората да се самоосъзнаят,като ги поставят да седнат пред огледало или телевизионна камера.Изглежда,че когато правят това,полагат огромни усилия да демонстрират най-доброто от себе си.Интересен резултат от тези изследвания е,че лицата с висока степен на самосъзнание се държат,по начин,който повече съответства на гласно изказаните убеждения и на и на личните им самоописания.

В един експеримент например студентите попълват въпросник,който измерва общото им чувство на вина по отношение на секса.когато изследователят по-късно изучава реакциите им на порнографски материали,установява,че съществува слаба взаимовръзка между резултата по скалата за чувство на вина във връзката със секса и по-късните им оценки за това до каква степен се наслаждават на порнографските материали.При онези обаче,които гледали порнографията пред,се регистрира много висока степен на съответствие.Резултатите като този по принцип се обясняват чрез когнитивни термини.Когато започнете да осъзнавате себе си,започвате да използвате и вътрешен и вътрешен избор от стандарти,за да решите кой курс на поведение ще следвате.Когато действате автоматично,просто вървите по течението на натиска,който моментната ситуация упражнява върху вас.

Изглежда че някои хора са по-предразположени да се самоосъзнават,отколкото други. Например срамежливите хора обикновено са по-самоосъзнати от общителните.Марк Снайдър разработва тест за измерване на различията в себенаблюдаването .Хората,чиито резултати по скалата за себенаблюдаването са високи,обикновено обръщат внимание на изискванията на ситуацията,в която се намират в момента,а ако имат ниски резултати,по-вероятно е да използват вътрешни стандарти за ръководене на поведението си.Политик,които представя различно лице пред всяка група,на която говори,ще е пример на човек с високи резултати по себенаблюдаване.Снайдър установява също,че при хората с ниски резултати е налице по-голямо съответствие между самоописанията и поведението им,докато ако имат високи резултати,изглежда по-често действат според изискванията на ситуацията.



Оценка на феноменологичната перспектива

Не можем да имаме никакво съмнение,че хората поне от време на време мислят внимателно за вътрешното си Аз и че изпитват силни чувства по отношение на себе си. Някои теоретици обаче поставят по съмнение съждението,че тези мисли и чувства имат съществена роля в детерминиране на поведението.Въз основа на психологическите изследвания върху взаимоотношението мозък-поведение Майкъл Газанига предлага тезата,че съзнателните обяснения на това,което правим,често не са нищо повече от post factum рационализации.Според тази критика ние обикновено не осъзнаваме истинските причини за поведението си,които могат да се крият във физиологичните процеси, протичащи в по-малко достъпните за съзнанието области на мозъка.Както отбелязах по-рано,хората са много добри в измислянето на центрирани върху себе си обяснения за поведение, което обикновено е причинено от събития извън тяхното съзнание.Ако това становище е правилно,тогава нашата феноменология е просто епифеномен.Казано по друг начин,нашите чувства и мисли са вторични продукти на мозъчните процеси и сами по себе си не определят как ще се държим.По-малко радикален вариант на тази позиция е становището,че обикновено действаме по автоматичен начин,реагирайки на средата и на вътрешните си състояния,без да размишляваме особенно много за това, което правим.Когато се случи нещо необичайно обаче,то може да привлече вниманието ни към себе си и да ни накара да изберем по-съзнателно обмислен начин на поведение.

Експерименталните изследвания върху феноменологичната перспектива са установили,че промените в действията и чувствата могат да бъдат манипулирани,като накараме хората да мислят за точно определени неща.От първото ни обсъждане на експерименталните методи обаче,лабораторните проучвания имат недостатъка,че са изкуствени.Проявата на дадено явление в лабораторията не ни казва колко съществено е то в реалният свят.Видяхме изследвания,които показват,че хората,накарани да се самоосъзнават в лабораторията,където поставени пред камера или огледало,ще действат в по-голямо съответствие с вътрешните си личностни черти.Означава ли това, че самосъзнанието обяснява всички случай на съответствие,който наблюдаваме на улицата?Не,то показва единствено,че самосъзнанието потенциално може да бъде причина,а не че обикновено е така.

През последните години обаче се увеличават изследванията,които които свързват феноменологичното обяснение с поведенческите процеси в реалния свят.Има резултати,които показват,че единодушното интерпретиране на стресиращите събития в живота на хората може да доведе до промени в имунната им система и дори до физическо увреждане на организма им като високо кръвно налягане и други разстройства.Би било грешка обаче да се приеме,че хората просто конструират психическият си свят и физиологичните си реакции спрямо него.Точно както психичните събития могат да влияят върху физиологията,така и физиологията може да влияе върху психиката /гладът ви кара да си представите храна/.Взаимовръзката между познанието и физиологичните процеси е двупосочна улица.Би било грешка и да приемем,че миналият ни опит може да се игнорира,тъй като ние конструираме себе си във всеки момент от времето.Съвременните когнитивни подходи към личността подчертават връзката между протичащите в момента познавателни процеси и предишния ни опит.Следователно съвременните теоретици комбинират прозренията от феноменологичната перспектива с други подходи.В следващия параграф ще разгледам интеракционисткия опит напълно да се отстранят бариерите между различните теоретични перспективи.Във всички основни перспективи,са разработени теории за личността и многото от връзките би трябвало да са очевидни.При междукултурното изследване на Уайт върху универсалността на доминацията и солидарността като личностни описания е използвана еволюционната перспектива-според нея днешното поведение може би отразява натиска,на който са били подложени предците ни в тяхната социална и физическа среда.Изследванията на поведенческата генетика върху личностните черти при семейства и близнаци приемат биопсихологичната перспектива която свързва,която свързва биохимията,телесната структура и поведението.Изследванията личностните схеми се спират върху начините,по които различните хора организират информацията за себе си от гледна точка на когнитивната перспектива.Хуманистичната,психодинамичната и поведенческата перспектива.Коя теоретична перспектива е правилна?Дали Винсент ван Гог е бил срамежлив,а Пол Гоген-дружелюбен и отзивчив,защото са имали различни гени и хормони,защото са имали различни преживявания през детството или поради начина, по който са мислили за себе си като възрастни?Вместо да избира само една от тези перспективи,интеракционистката перспектива се опитва да ги обедини.



Свързване на различните перспективи

Един от начините да си представим свързването на всички теории за личността е да си спомним континуума непосредственост8 отдалеченост във времето. 1.Непосредствените обяснения се занимават със събитията такива,каквито се появяват/ непосредствените причини/,докато отдалечените се занимават с фундаменталните причини за събитията в момента/дълговременните причини/.

Забележете,че психичните черти,например срамежливост,могат да се обяснят във всяка една от перспективите.Както отбелязах преди,изследователите на личностните черти се интересуват главно от описателни въпроси:”Кои са основните измерения, които разграничават хората един от друг?”,”Как си съответстват различните характеристики в отделния човек?”Другите перспективи се интересуват повече от локализирането на причините за различията между хората.Следователно всяка от перспективите би могла да осигури различно обяснение за причините на описателна черта като срамежливостта.В таблицата има тези обяснения от непосредствени до окончателни.Най-важният момент е,че по-непосредствените обяснения могат да се свържат с по-отдалечените на континуума на времето.Следователно различните теории не си противоречат,а просто имат различен фокус-близки/непосредствените/ обяснения осигуряват по-конкретни микроснимки,а по-отдалечените във времето дават фундаменталната фонова перспектива.

Защо един човек развива когнитивна тенденция да обръща внимание на възможните социално неловки ситуации/близка/непосредствена причина за срамежливостта/? Вероятно поради предишните си преживявания,свързани с ученето,които са включвали наказание за социалната неловкост.Децата,чиито родители са ги карали да се чувстват неудобно заради сексуалните или гневните си чувства,могат по-късно да възприемат социалната неловкост като наказание.Така психодинамичното обяснение на преживяванията през ранното детство може да се свърже с обяснение,основано върху по-късното учене,а то пък се свързва с обяснение,което подчертава протичащите мисловни процеси.

Връщайки се още по-назад,децата,които са родени с определени физиологични предразположения,могат да са особенно чувствителни към социалните ситуации. Такава темпераментова предразположеност ще направи детето по-чувствително към реакциите на родителите.Ако те подкрепят тези тенденции,то ще израсне дори още по-чувствително към реакциите на околните.Видяхме вече,че изследванията на Ханс Айзенк и неговите колеги подсказват точно такива интерактивни връзки между генетично предразположение,физиологични реакции и преживявания,свързани с ученето.И накрая,еволюционното обяснение изтъква,че у хората може би се е развила тенденцията да бъдат особено чувствителни към социалните ситуации,включващи секс и агресия,защото тези импулси са създавали специални проблеми на предците ни,които са живели в малки,сплотени социални групи.Следователно различните теоретични обяснения не се взаимоизключват и отчитането им заедно изяснява по-пълно произхода на индивидуалните различия по такива черти като срамежливостта.

Теоретична Източници на перспектива чертите/примери/



Възможни обяснения на срамежливостта



Когнитивна/Феноменологична

/относително най-непосредствени/


Преработка Схеми

на информацията

Хуманистична Аз-концепции
Учене

Когнитивно учене Очаквания за подкрепление

Бихевиористична Навици
Психодинамична Фиксации в детството

Поради психосексуален конфликт



Биологична

Физиологична Хормонални или анатомични

характеристики


Поведенческа генетика Гени,наследени от родителите

Еволюционна Натиск от средата и от

/относително групата,оказван

най-далеч/ върху предците ни




Тенденцията да се обръща внимание на вероятността за социално отхвърляне или изпадане в неловка


Убежденията за себе си като непривлекателен или скучен

Външна локализация на контрола в социални ситуации

Обслужена тревожност поради наказание в миналото за това,че често се взема думата.

Отрицателната реакция на родителите спрямо сексуалните или гневните чувства на детето води до страх от себеизявяване на по-късна възраст.

Тенденция към неприятно висока физиологична възбуда в стимулираща социални ситуации.
Темпераментова срамежливост наследена от родителите.

Адаптивност,изразяваща се в избягването на социални конфликти и неловкост в определени социални ситуации




Личността свързва частите

Разглеждайки тези взаимовръзки,става ясно как личността е преплетена с други области на психологията.Индивидуалните различия при чертите като дружелюбието са основани върху взаимодействието между биологията,ученето и познавателните процеси.Тъй като разглежда целия човек,психологията на личността показва как физиологията,ученето и познанието са същност неотделими процеси.Някои хора израстват срамежливи донякъде поради физиологични механизми,влияещи върху начина,по който възприемат,учат и реагират на преживяванията си.Личността е в основата на огромна част от сложното човешко поведение.



Ползвана литература :

Увод в психоанализата…………………………………….Зигмунд Фройд


Човекознание……………………………………………….Алфред Адлер
Практика и теория на индивидуалната психология І……Алфред Адлер
Практика и теория на индивидуалната психология ІІ…...Алфред Адлер
Психология……………………….. Джон Д.Сеймън и Дъглас Т. Кенрик
Мотивация и личност………………………………….Ейбрахам Маслоу
Смисълът на живата……………………………………… Алфред Адлер




Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница