Теории за обяснение на агресията
Изтегляне 88.5 Kb.
|
Свързани:
АГРЕСИЯ
|
Теории за обяснение на агресията В специализираната литература могат да бъдат открити много различни системи за класификация на теоретичните постановки, свързани с агресията. Извеждайки като база за сравнения и последващи анализи един или друг показател, отнасящ се до определени аспекти на агресивността, тези класификационни системи са предназначени преди всичко за предоставяне на надеждна и качествена информация по бърз и достъпен начин с оглед спецификата на научната област, която ги прави и ползва. От тази гледна точка, класификации на агресията, агресивността и агресивното поведение могат да бъдат открити както в специализираната психологична литература, така и в медицинската, и в правната, и в педагогическата, и в социологическата… Самите класификационни системи, базирани върху един или друг белег, изведен от наличните обяснения на агресията, агресивността и агресивното поведение, както и въз основа на преследваните обективни или субективни цели, твърде често предлагат много различаващи се по между си интерпретации на класифицираните явления и процеси, дори и когато са структурирани върху разсъжденията на един и същи автор. Това разбира се, красноречиво разкрива изключително сложния, полипарадигмален характер на възможните причинно-следствени връзки на този проблем, както и необходимостта от нови и нови практико-приложни изследвания, които да доказват евентуалната истинност на съществуващи и бъдещи хипотези. Класификацията на психологическите хипотези за агресивното поведение, направена в едно от най-авторитетните направления на източно-европейската психологична школа, ги диференцира по следните главни направления: 1. На клиничните психолози (Фройд), 2. Зоопсихолози (Лоренц); 3. Социални психолози (Долард, Милър). Според тази концепция: - Клинично-психологичното направление на З. Фройд обръща внимание преди всичко на произхода на агресивните импулси от вътрешни конфликти и описва “несъзнателната” готовност за агресия (агресивно настроение, раздразнителност, фантазия, чувство за вина) и изопачените форми на осъществяването й (натрапливи действия, депресия, психосоматично заболяване, агресия върху заместващ обект, механизъм на изкупителната жертва, проекция). Изтъква се и биологичният детерминизъм на неговата концепция за нагона към смъртта. - Зоопсихологичното направление на Лоренц е базирано върху неговите наблюдения и анализи на агресивното поведение при животните преди всичко с осигуряването на територия, определянето на йерархията в стадото и сексуалното съперничество. Затова и пренасянето на резултатите върху хората се свързва също с биологичната тенденциозност поради изоставането на заден план на обществената същност на човешкото агресивно поведение. - Социално-психологичното направление на Долард и Милър е разработено през 1939 г. в теорията за зависимостта на агресивното поведение от предшестващите го или очаквани препядствия или неуспех (фрустрация), когато те предизвикват гняв. Тази теория се основава отчасти на клинични наблюдения и отчасти на лабораторни експерименти. Съгласно една от утвърдените насоки на американската психологична школа, теориите, обясняващи произхода на човешката агресивност биха могли да бъдат класифицирани по следните показатели: 1. Агресията като инстинкт; 2. Агресията като нагон; 3. Агресията като социално учене. - Агресията като инстинкт В основата на тази теория са залегнали изведени от практическите наблюдения върху поведението на хищни и нехищни животни етологични принципи, свързани със задоволяване на хранителните и размножителни инстинкти. Приема, че агресивността е присъща на всички живи същества и следователно, дори и човекът трябва да се съобразява с тази даденост. Макар, че нейните проекции биха могли да бъдат проследени и в творчеството на такива духовно извисени философи като Ф. Ницше и А. Шопенхауер, тази хипотеза винаги е била твърде оспорвана поради изведения до крайности биологичен детерминизъм на човешкото поведение – разполагайки със съзнание индивидът е в състояние да преценява бликащите от тялото дори и най-мощни импулси и да организира определени поведенчески актове по тяхното задоволяване или преосмисляне и отхвърляне. - Агресията като нагон Тезата, че човешките интелект и поведение са направлявани от дуалистични по своя произход, при това повече или по-малко осъзнавани или неосъзнавани нагони е формулирана от З. Фройд и моделирана в различни нюанси от неговите последователи. Психоанализата, (а и всички останали направления на т. нар. “дълбинна психология”) приемат, нагоните захранват с енергия всички психични функции на човека и затова биха могли да бъдат проследени във всяка една структура на съзнанието – макар, че в най-чест вид те се проявяват в подсъзнанието, тяхното повече или по-малко моделирано влияние чрез присъщите на интелекта висши психични функции (оценка, издигане, изтласкване, отклонение, замаскиране и пр.) може да бъде открито във всички слоеве на съзнанието, при това както при здрави, така и при по една или друга причина патологично обременени личности. Фройд приема съществуването на два основни нагона – нагонът за живот и нагонът за смърт. Нагонът за живот наречен на името на древногръцкия бог на любовта Ерос, еротичен нагон, би могъл да бъде приет за захранващ източник на позитивното мислене и поведение – той блика както в любовта, обичта към другите и към себе си, видяна в нейните аспекти на стремеж към безсмъртие чрез продължаване на личния живот във времето, в битието на рода, така и във всички прояви на съзидателното мислене и действие на човека. Другият нагон, нагонът за смърт е дефиниран вече от последователите на Фройд с името на древногръцкия бог на смъртта Танатос. Фройд поставя в неговите основи стремежа на живата материя да се върне в изходното неживо състояние. Бидейки разрушителен по характер, този нагон би могъл да бъде проследен в много от проявите на деструктивно мислене и поведение. Поради разрушителния характер на агресивността, може да се предположи, че нейните корени са дълбоко впити точно в Танатоса, при това не само когато мислите и действията на индивида са насочени навън – към живи и мъртви обекти, но и когато касаят самия него. Формулираните от Зигмунд Фройд хипотези и термини биха могли да бъдат проследени под една или друга форма в творчеството на всички негови последователи – както онези от тях, които безрезервно приемат, следват и доразвиват изведените от него постулати, така и другите, които яростно го критикуват и отричат. Затова не е за учудване, че дуализмът присъства и в идеите на А. Адлер за присъщите на всички хора “чувство за малоценност и стремеж към значимост”; и във формулираните от Е. Фром теоретични постановки за направляваното индивидуално развитие от “синдрома на растежа и синдрома на разпадането”; а дори и в диадата на К. Юнг за сложните взаимоотношения тяло – душа (висши психични функции). Макар и широко експонирани и използвани за обяснение на човешкото мислене и поведение както на индивидуално, така и на социално ниво, психоаналитичните идеи, особено в онази своя част, която се отнася до използваните методи за превенция, оценка и корекция на човешката агресивност, са много оспорвани и до днес. - Агресията като социално учене Понастоящем, особено в англо-саксонската психологична школа, когнитивно/бихевиористичното становище за агресивността като социално учене е водещо теоретично направление. Теорията за агресията като социално учене приема, че всеки човек има определени неврофизиологични характеристики да действа агресивно. Самата склонност към агресия обаче се влияе както от генетичните, хормоналните, характеристиките на централната нервна система на отделния човек, така и от специфичните влияния на социалната среда (налагани модели на поведение, подкрепа, съпреживяване и пр.) Въз основа на богат емпиричен материал, многобройните представители на това направление най-вече в САЩ приемат, че склонността към агресия бива придобивана и заучавана във вид на сравнително устойчиви поведенчески нагласи посредством психичните механизми, лежащи в основата на подкрепата и съпреживяването. Така например Бандура приема, че получаваната подкрепа от околните (независимо дали е активна или пасивна) е в състояние да увеличи значително вероятността за заучаване на агресивните модели на личностно поведение. Съгласно постулатите на това направление, още по-значима роля в заучаването на агресивните норми на поведение играе процеса на съпреживяване. Самото учене чрез съпреживяване представлява макар и непреднамереното стимулиране на усвояването от индивида на агресивни поведенчески нагласи посредством моделиращите въздействия на семейството, субкултурните влияния и символните влияния. Наред с това, вероятността за придобиване на устойчиви нагласи за използване на агресия значително се повишава при наличието на определени благоприятни фактори: награждавано поведение; обществена значимост на наблюдавания модел и пр. - Други теории и класификации Тук биха могли да бъдат споменати редица други теории и класификации, формирали определени частични, или цялостни представи за една или друга страна на агресивността и съществуващи в различни общества и различни сфери на науката: Медико-физиологични – базирани върху клинични наблюдения и изследвания на интелекта и поведението на повече или по-малко патологично-обременени лица, страдащи от заболявания, простиращи се в сравнително широк психиатричен спектър (епилепсия, шизофрения, циклофрения, олигофрения и пр.), проявяващи склонности към излизащи извън контрол изблици на агресивни мисловно-поведенчески девиации. Социално-психологични – свързани с изследване на агресивността в контекста на определени аспекти на социалното поведение. Тук биха могли да бъдат споменати идеите на някои от апологетите на това направление като Льобон, според когото “масите притежават само сила за разрушение. Тяхното господство винаги означава едно стъпало на разпадане”. Или А. Кристенсен, който твърди, че в тълпите твърде често могат да действат негативни инстинкти с подчертано агресивна насоченост – “хищническия инстинкт и свързаните с него инстинкти на жестокост и жажда за власт”… Би могло да бъде споменато и сравнително цялостното като идеология диалектико-материалистическото (марксистко) направление в психологията и педагогиката, доминирало за продължителен период от време представите за агресивността в милиони съзнания, както и насоките за борба с определени нейни негативни влияния. Биха могли да бъдат цитирани и редица “ненаучни”, но радващи се на нестихващ интерес парапсихични мисловно-поведенчески системи, търсещи обяснението на мощни прояви на агресия в магическите терминологии около обсебването на личността от зли духове и специфичните ритуали по тяхното изгонване… “Механизмите” на възникване и функциониране на агресията, агресивното поведение и агресивното действие и хипотезите за тяхното обяснение Наред с теориите, насочени към търсене корените на агресивността, съществува една немалка част твърде интересни изследвания, свързани с “чисто” функционални анализи на механизмите на възникване и функциониране на агресията, агресивното поведение и агресивното действие. Така например, съгласно утвърдената терминология под “агресивно поведение” се разбира: нападателно поведение; в широк смисъл всяко експанзивно, упражняващо принуда върху обекта или друго лице поведение, водещо до увреждания при недостатъчна защита. Агресивното поведение може да се извършва предимно моторно (агресивно действие) или предимно речево (вербална агресия); то може да протече предимно изразно (експресивна агресия) или да бъде свързано със средства (инструментална агресия), да дава непосредствен израз на подбудата (например изблик на гняв) или направлявано (напр. коварно отмъщение), с правила (напр. състезания) или без правила. Направляваното непосредствено от подбудите експресивно агресивно поведение се осъществява на базата на психофизиологичен възбуден механизъм чрез генетически фиксирани поведенчески форми. При човека изразното поведение още в началото се изменя от процесите на социалното учене по отношение на честотата (напр. тръшкане на пода в изблик на гняв, когато по този начин собствената безпомощност успешно може да се превърне в безпомощност на родителите). При възрастните всички възможни външнонеагресивни действия могат да получат смисъла на враждебност. Бездействието също може да бъде агресивно мотивирано. Агресивното поведение включва сложен двустранен процес на възникване и проява – от една страна са процесите на възприемането на външните въздействия и събития, тяхната оценка, разбиране на значението им, изборът на действие, самото агресивно действие, оценка на резултата и т. н., а от друга страна това са вътрешните процеси на когнитивна възбуда, активиране на организма, агресивно чувство, емоция или афект, експресивна агресия, разтоварване на възбудата. И двете страни на този процес обаче имат неагресивна алтернатива на развитие. За агресивно поведение може да се говори само тогава, когато е налице мотив за извършване на агресия – действие имащо за цел унищожаването, обезценяването, отслабването или нараняването на другия. На агресивно поведение е присъща своеобразна двойственост, породена от психическите механизми за нападение и защита. В повечето теоретични разработки съществува мнението, че въпреки традиционното негативно отношение към агресивното поведение, човек трябва да овладее в хода на своя живот способността за конфронтация, за да не живее със задръжки. Тази двойственост на агресивното поведение може да бъде наблюдавана особено добре при интерперсоналните отношения където “двама партньори могат да бъдат еднакво агресивни един към друг, което води до “спирала” на агресията (ескалация); от друга страна, А може да се държи агресивно спрямо Б, без Б да се чувства нападнат, или Б да се чувства силно наранен, а А да смята, че неговото изказване относно Б е било напълно безобидно или ръководено изцяло от добри намерения. Според теоретичните постановки на хипотезата за социалното учене, дори и веднъж придобито, фактическото изпълнение на актове на агресивно поведение бива повлиявано от редица фактори. Измежду тях се открояват неприятните събития, които събуждат агресията, като специфична част от тези неприятни събития е и фрустрацията. Самата фрустрация, макар че е типичен провокатор на агресията в повечето случаи също има редица не агресивни потенциални поведенчески възможности за конструктивно решаване на проблема, както и възможни последствия в допълване на агресията, като например регресия, отдръпване, зависимост, психосоматизация, самоанестезия с наркотици и алкохол и пр. Наред с фрустрацията, като друг един отключващ агресията фактор се приема неприятно редуцираното подкрепление. Наблюденията и изследванията на колективната агресия посочват този фактор като изключително значим, особено под формата на възприето чувство за депривация по отношение на околните или трудности, които се приемат като неоправдани, а неговото силно влияние би могло да бъде видяно в насилието на тълпата, бунтовете и др. Към неприятно редуциращите фактори на агресията са причислявани и вербалните и физически атаки, заплахи, обиди и пр. Моделиращите влияния са основните средства, чрез които се придобиват нови форми на агресивно поведение, като същевременно те могат да изпълняват и функцията на значими провокатори на открито агресивно поведение. Ако наблюдаваме друг човек (модела), който се държи агресивно и не е наказан за това, такова наблюдение може да има ефект на намаляване на задръжките. Чрез процес, сходен на изчезването чрез съпреживяване на страха, такова намаляване на задръжките може да доведе до открита агресия от страна на наблюдателю. Ако моделът е награден за проявената агресия, може да възникне ефект на подпомагане на реакцията. Поведението на модела сега функционира като подстрекателство човек да се ангажира с подобно поведение. Гледката на околните, който действат агресивно, често пъти предизвиква емоционална възбуда у наблюдателя, а вече съществуват значителни емпирични доказателства, че възбудата подпомага появата на агресивното поведение особено при хора, за които такава реакция е често практикувана и добре отработена. Измежду многото други използвани термини в теоретичните направления, насочени към търсене на обяснения на механизмите на функциониране на агресията, заслужава да бъдат споменати: - “Стимулен подтик”, разграничаващ гневната агресия и инструменталната агресия. Целта на първата е да се нарани друг човек, а втората представлява усилие да се получи някаква награда (действащ като стимулен подтик). - “Поучителният контрол” е термин, който е насочен към обяснения на агресивните действия под влиянието на външни и вътрешни въздействия. Хората могат да действат агресивно защото така им е наредено от другите и понеже подчинението е целенасочено преподавано и награждавано в много обществени сфери, не рядко е възможно да се създаде нагласа за безкритично изпълнение на агресивни нареждания. Измежду вътрешните въздействия, подтикващи към агресивни постъпки са присъщите на определени психопатологични състояния странни убеждения, вътрешни гласове, параноидни подозрения, мании за величие и пр. - “Контрол от средата” е свързан с търсенията на ефектите от определени състояния на околната среда върху поведението – приема се, че е възможно стълпяванията, температурата, шумът и пр. да подтикват човека към агресия. В специализираната литература биха могли да бъдат открити и немалко функционални анализи, насочени към механизмите за поддържане на агресията, предвиждане на агресията и контролиране на агресията. Според теорията за социалното учене, агресията може да бъде представена в следния условен вид: Схема 2: Агресията според теорията на социалното учене Източник: Енциклопедия Психология ПРИДОБИВАНЕ ПРОВОКИРАНЕ ПОДДЪРЖАНЕ 1. Неврофизиологично Генетично Хормонално ЦНС (напр. хипоталамус, лимбична система) Физически характеристики 2. Учене чрез наблюдение Влияние на семейството (напр. малтретиране) Субкултурни влияния (напр. престъпност) Символно моделиране (напр. телевизия) 3. Пряк опит Битка Подкрепена практика 1. Неприятно подкрепление Фрустрация Неприятно редуциране на подкреплението Относителна депривация Неоправдани трудности Вербални заплахи и обиди Физически атаки 2. Моделиращи влияния Ограничения на задръжките Подпомагащи Емоционална възбуда Стимулно подпомагащи (вниманието) 3. Стимулен подтик Инструментална агресия Успокоително сравнение Очаквани последствия 4. Поучителен контрол 5. Заблуждаващ контрол 6. Контрол от средата Стълпяване Неприятна температура Шум Физическа среда 1. Пряко външно Осезаемо (материално) Социално (статус, одобрение) Редуциране на неприятното състояние Изразяване на болката, нараняването 2. Подкрепление чрез съпреживяване Наблюдавана награда (ефект на подпомагане на получаването) Наблюдаване на наказанието (ефект на намаляване на задръжките към бягство) 3. Натурализация на самонаказанието Морално оправдание Ефемистично назоваване Изместване на отговорността Разсейване на отговорността Дехуманизация на жертвата Атрибутиране на вина на жертвата Погрешна репрезентация на последствията Постепенна десенстизация - Поддържане на агресията. Агресивното поведение е повлияно от външните награди, които предизвиква. Такива награди могат да бъдат материални или социални, могат да се състоят от прекратяването на неприятното отношение или пък да причиняват болка у човека, срещу когото се действа агресивно. Процесите на съпреживяването са важни за поддържането на агресията. Поддържащият агресията ефект на наблюдаването на това, как другите получават награди за агресивното си поведение, се осъществява според Бандура чрез: 1. неговата информационна функция, 2. мотивационната функция и 3. ефекта за премахване на задръжките, когато например наблюдателя вижда как другите не са наказани за агресивното си поведение. Теорията за социалното учене приема, че съществуват също и самосъздадени последствия, чрез които хората регулират собственото си поведение. По отношение на агресията повечето хора научават, че агресивното поведение трябва да се санкционира негативно, което казват, правят или чувстват по отношение на себе си след собственото си агресивно поведение. Съществуват и хора, чието самоподкрепление е такова, че откритата агресия е източник на гордост, които трябва да се награждава. Те са склонни към сблъсъци и извличат засилени чувства за самоценност от техния успех. - Предвиждане на агресията Голямата обществена значимост на агресията е наложила провеждането на редица широко мащабни изследвания, насочени към създаване на повече или по-малко надеждни методики за предвиждане на агресивното действие и неговото разположение във времето. Оказало се е, че е изключително трудно да бъдат получени високи нива на точни предвиждания. Макар и доказано, че агресивността корелира непрекъснато с определени обществени и личностни показатели като минало криминално поведение, възраст, пол, раса, социално-икономически статус и злоупотреби с опиати и алкохол, извеждането на точни стойностни показатели за предвиждане на агресивното поведение е много ненадеждно. Твърде ненадеждни са и диагностиките с използване на тестове или интервютата. В крайна сметка, един от най-големите американски авторитети в тази област – Монахън, на базата на богат емпиричен материал извежда заключението, че в най-добрия случай психолозите и психиатрите могат да разчитат на относително точна прогноза при един от всеки три случая. - Контролиране на агресията Понастоящем се използват немалко методики за контролиране на агресията, които представляват интерес с оглед практико-приложния характер на изследването. Тренингът в релаксация е един от исторически доказалите се по емпиричен път методи за снемане на напрежението и състоянията на възбуда, които обикновено довеждат до открита агресия. Тренингът в самоконтрол е специфичен и също доказал се подход към гнева и агресията. Основната характеристика на този процес е научаването да се правят вербални Аз-твърдения, които ефективно самоинструктират човека да реагира на чувствата на гняв и възбуда с по-ефективно и по-малко агресивно поведение. Тренингът в комуникативни умения използва дидактически техники за да учи на конструктивни комуникационни поведения. Фокусът на особено полезен подход към решаването на конфликти посредством тренинга в преговаряне следва по-общия тренинг в комуникативни умения. И накрая, за да се максимизира вероятността споразуменията, разрешаващи конфликтите, да се приложат на практика, двете страни в конфликта се обучават да съставят и изпълняват писмени споразумения, известни като поведенчески договори (контракти). Тази често групирана триада от интервенции изглежда особено обещаващ подход към контрола на агресията и последващото редуциране на междуличностните конфликти. Управлението на вероятностите е свързана с широко използване на наградите и нефизическото наказание. Този подход има дълга история и е особено мощна интервенция за контролиране на агресията особено в онези приложения, които комбинират наградите, за да се увеличат конструктивните или просоциални поведения. Психотерапията е един от оспорваните методи по отношение на ефективността му за контролиране на агресията. Психотерапевтичните приложения, чувствителни към видимите характеристики на пациента като отзивчивостта на групата от връстниците към агресивните юноши, се оказали по-ефективни в редуцирането на агресията. От т. нар. интервенции в малката група заслужават да бъдат споменати: Тренингът в психологически умения – използва серия от писихообразователни процедури за преподаване на умения за управление на агресията. Учебните процедури често пъти включват моделиране, поведенчески репетиции и обратна връзка за изпълнението. Ефективността на тази интервенция за придобиване на умения е била широко и надеждно демонстрирана. Обучение на характера – се използва понастоящем в англоговорещите страни под формата на основния си съвременен израз – Учебна програма за обучение на характера, която включва серия от уроци за просоциални характерови части, създадени за използване главно в основното училище. Изясняване на ценностите – цели подпомагането на просоциалните ценности без прибягване до индоктринация и се основава до голяма степен на доста различни допускания и техники. Целите са да се помогне на учащите се да развият, изяснят и прилагат свои собствени ценности, като свободно и задълбочено ги изберат от алтернативни ценности. Емпиричните изследвания са осигурили известна предварително подкрепяща информация за ефективността на изясняването на ценностите при намаляване на деструктивните нагласи и поведение и за засилването на конструктивните алтернативи. Моралното обучение е особено съществена интервенция в малката група, създадена за научаване на просоциални алтернативи на агресията. Форми на агресията В специализираната психологична литература обикновено агресията е диференцирана в две основни, твърде често преливащи една в друга форми: - Физическа агресия. - Вербална агресия. Разграничаването на агресията може да бъде направено и по редица други психо-физиологични и социални показатели: - По сила на изблиците: силни, умерени, слаби и пр. - По честота на пристъпите: чести, средни, редки и пр. - По насока на действие: интра-агресия (автоагресия, насочена навътре, към личността – варираща в изключително широки граници – от вербално и физическо “самобичуване”; през автофагията, “самоизяждането”; до суицида, самоубийството); и екстро-агресия (насочена навън, към живи и неживи обекти); или по други класификационни системи: хетероагресия (или алоагресия), когато това поведение е насочено навън от себе си, и автоагресия, когато е насочено към самия себе си, от които в терминологията на Десетата ревизия на Международна класификация на болестите първото се отбелязва като "нападение", а второто като "себенараняване" (себеувреждане). - Според класификационните системи: форми на агресията, изведени на базата на психологични източници; на базата на нормативно-правни източници; на базата на педагогически източници. - По мотиви за извършване на агресивното действие и пр. Сложният характер на агресията предопределя невъзможността от въвеждането и използването на единна система за класификация на нейните форми. Това позволява съществуването на редица “гъвкави” оценъчни и класификационни норми, изведени в зависимост от специфичната логика на обслужваната научна област и творческия подход на изследователите. С оглед целите на практико-приложното изследване, наред с другите класификационни системи ще бъде използвана и класификацията на американските психолози A. Buss и A. Darkee, разделяща агресията на следните форми: - Телесна агресия. - Вербална агресия. - Индиректна агресия. - Опозиционно поведение. - Агресивна раздразнителност. - Агресивно недоверие. - Ревност и омраза. - Вина след агресия. Наред с това, проявите на агресията биха могли да бъдат класифицирани и в зависимост от използващите ги науки: хуманитарни (медицина, психология, педагогика и пр.), социални (социална педагогика, социална психология, социология и пр.), правни… стр. Изтегляне 88.5 Kb. Сподели с приятели:
|