Теория през границите
Изтегляне 340.73 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ISBN 954-90728-3-5
- Трудности при превода на текстове, свързани с родовата проблематика извън контекст
- 1. Превод на ниво култура - разполагане на западните феминист ки идеи и практики в източноевропейски контекст.
- 2. Превод на ниво език.
- 3. Превод на ниво текст.
THEORY ACROSS BOUNDARIES: Introduction to Gender Studies Edited by Milena Kirova and Kornelia Slavova Polis Publishers, Sofia, 2001 Теория през границите Въведение в изследванията на рода Сьставители Милена Кирова Корнелия Славова Тази книга се посвещава на 10-годишнината от възстановяването на Българската асоциация на университетските жени, основана през 1925 г. и подновила дейността си през 1991 г. под егидата на Международната федерация на университетските жени. Искаме да изкажем благодарност на нашите членове, поддръжници и приятели в България и чужбина за тяхната подкрепа и съдействие през изминалите години. The book is dedicated to the 10th anniversary of the Bulgarian Association of University Women, which was originally founded in 1925 and resumed its activities in 1991 under the auspices of the International Association of University Women. We would like to thank all our members, supporters and friends in Bulgaria and abroad for their encouragement and assistance throughout the years. ИЗДАТЕЛСТВО София, 2001 УВОД © Милена Георгиева Кирова, Корнелия Димова Славова, съставители, 2001 © Константин Атанасов Жеков, художник на корицата, 2001 Редактор Любов Йонева Формат 60x84/16. Печ. коли 14,5 Предпечатна подготовка ИК „Полис" Печатница „Симолини" - София ИК „Полис" - Б. Благоева ул. „Парчевич", 37, вх. Б, ет. 3, София 1000 тел.: (02)98176 27
Опозицията мъж/мъжко-жена/женско представлява основополагаща дихотомична практика на патриархалното мислене. Тя има митологичен произход и заема ранно място в онази дълга поредица от опозиции, чрез които човешката цивилизация, поне през последните пет-шест хилядолетия, подрежда света според своите представи за космос. Едва втората половина на XX в. започна системно да предизвиква „вечните" норми на тази традиция; съмнението в „абсолютния" произход на културните ценности стана изследователска практика на много модерни хуманитарни дискурси. Във функцията си на веднъж и завинаги фиксирана категория опозицията между мъжко и женско, мъж и жена попадна в центъра на новите търсения; така започна да се развива една специфична изследователска област със силно интердисциплинарен характер, по-скоро едно широко поле на търсения в различни области, наречена Gender Studies или изследвания за рода. Тези изследвания се появиха като (и продължават да бъдат) ембле-матична част от съвременните усилия на културното съзнание да проникне в исторически формираните норми и основания на своето съществуване. Теорията на рода е тясно свързана с модерните насоки в областта на социологията, психологията, историята, лингвистиката, литературознанието; бихме могли да кажем, че тя работи точно през границите на тези науки, като свързваразлични методологически насоки в едно общо поле на интереси, центрирано върху проблемите на рода. Понятието gender все още няма достатъчно утвърден превод на български. То произлиза от латинската дума genus, която на свой ред наследява гръцката genos; и двете означават род, произход, и двете тръгват от един общ индоевропейски корен, който също носи значението на „рода, от който произхожда човек". Словосъчетанието Gender Studies идва от английски език, тъй като този вид изследвания се развива най-напред в САЩ и Англия. Тук няма да се занимаваме с неговите значения, тъй като това ще бъде предмет на много от статиите в нашия сборник. Ще отбележим само това, че в България терминът gender навлезе около средата на 90-те години чрез опита и
усилията на група академични изследователки с превода „род"1. По същия начин го използват и повечето от авторките на този сборник -както в езикознанието, където родът на всяко име представлява граматически конструирана категория, а не „същност" на понятието. Изключение правят статиите на Кр. Даскалова и Т. Коцева. Те от своя страна представят опита на някои български историци и социолози да отхвърлят „филологическото" звучене на представата „род", като го заменят с описателна фраза - „социален пол" или „социопол", а напоследък все по-упорито и с най-утвърдения термин „пол". Въпреки че не споделяме тази практика на назовавай ето, която обединява двете значения в означаващото на едното от тях, оставихме превода на gender с „пол", така както са го сметнали за необходимо двете авторки. Очевидно е, че въпросът предполага още размисли и отваря място за една бъдеща дискусия в публичното пространство. Тя, на свой ред, би помогнала да се въведе и наложи самата идея за gender в българския културен живот, което е много по-важно от конкретното означение. В крайна сметка бихме могли да кажем, заедно с Рози Брайдоти, че „това е културно специфичен термин и по тази причина е непрево-дим"2. Впрочем такава е практиката на руските феминистки, които говорят за „гендерньге исследования". Сборникът, който предлагаме, има трудната задача да въведе в българската култура поне в някаква степен проблематиката и предизвикателствата, които отправя съвременната теория народа. Преобладаващият брой статии представят взаимоотношенията между изучаването на рода и различни области на хуманитарното знание: история, социология, философия, литературознание, лингвистика, психоанализа... Авторките са академични преподавателки по тези дисциплини, техните текстове са свързани с години на работа върху проблемите на рода. Този вид статии имат по-репрезентативен характер, те се опитват преди всичко да въведат и запознаят читател(к)ите с вече наложили се мнения и концепции, които са част от теорията на родовите изследвания. Друг вид обобщение представлява статията „Споровете за рода", която задава актуалния социален контекст, в който се случват теоретичните наблюдения. Освен тях присъстват няколко статии, които разработват специфични проблеми и тематични насоки на съвременната история, философия и литературознание с познавателния апарат и практиката на интерпретативното усъмня-ване, характерни за теорията на рода. С така съставения сборник бихме искали да допринесем за възможността за поява и развитие на българска теория и аналитична практика на рода. Надяваме се, че той открехва необходимостта да се надхвърлят отеснелите граници на бинарното мислене, да се раз-колебават втьрдените клишета и норми на всеки йерархичен подход, да се търсят съвременни алтернативи на традиционните властови практики в изследването на обществото и на структурите на общественото съзнание. Вярваме, че идеята за рода е способна да положи началото на нови културни дискурси и в същото време да разшири изследователското пространство на утвърдените между тях. В този смисъл нашият сборник е по-скоро начало, отколкото край на един проект, той е и пожелание за бъдеща работа - през всички граници на съществуващите традиции и дисциплини - в посоката на оригинални български изследвания за проблематиката народа. От съставителките
 1 Вж. сборниците „Времето на жените" (С, УИ „Климент Охридски", 1997) и „Майки И дъщери" (С, Полис, 1999).
г Braidotti, Rosi. Nomadic Subjects: Embodiment and Sexual Difference in Contemporary Feminist Theory. Columbia University Press. New York, 1994, p. 150.' СПОРОВЕТЕ ЗА РОДА (GENDER) -ЗНАЧЕНИЯ, УПОТРЕБИ, ПРЕВОДИ Корнелия Славова Да се говори за теориите на рода (gender theory) на български език предполага доста предизвикателства - не просто поради необходимостта от превод на един богат концептуален апарат, но и поради сложната и многозначна употреба на голяма част от понятията. Но преди да преминем към проблемите при превода на този термин и свързаните със споменатата теория текстове, е нужно да въведем различните и значения и начини на употреба. От възникването си преди около 40 години терминът „gender" се развива непрекъснато, обогатява се с нови значения, дестабилизира първоначалните и на тяхно място прибавя нови нюанси. Проблемът се усложнява и поради факта, че възникналите на различни етапи в това развитие значения на „gender" се употребяват успоредно в англоезичната хуманитаристика и до днес, като при това те често се преплитат и надграждат едно над друго. Нека проследим основните три етапа в развитието на понятието „gender" в англоезичната теория и критика.
Н апример Кейт Милет, Жермейн Гриър и Шуламит Файърстоун. Трябва да споменем специално и Анн Оукли - една от първите, която в книгата си „Sex, Gender and Society" твърди, че родът няма връзка с биологията.
нира като „система от спогодби и правила, по силата на които суровият биологичен материал на човешкия пол и възпроизвеждане се оформя чрез намесата начовека". Рубин разграничава биологичния пол (който е естествен) от рода (който е културно конструиран), като анализира онези обществени условия, които изграждат „женствената идентичност" в процеса на размяна на жени между мъжките фамилии. Друг важен извор, свързан с това ранно разбиране на категорията „род", е книгата „Пол и род" (Sex and Gender, 1968) на американския психиатър Робърт Столър, която изучава поведението на транссек-суалните индивиди (предимно мъже, превърнали се в жени). Столър открива радикални различия между биологичния пол на тези мъже и усещането им за себе си като „женствени", като „жени". Той стига до заключението, че биологичният пол на даден индивид влияе, но не определя неговия/нейния род; по-скоро той се оформя и развива през детството. По този начин се поражда разграничението между „пол" и „род", където първото понятие се отнася до чисто анатомичното определяне на индивида като мъж или жена, а второто се надгражда над тази физическа материална основа, като се предполага, че мъжете ще развият и оформят своята мъжественост, а жените - своята женственост. Оттук и традиционните характеристики на двата рода: мъжете се очаква да станат активни, разумни, агресивни, доминиращи, силни и т.н., докато жените са тяхната противоположност- пасивни, чувствителни, грижовни, подчиняващи се, слаби и т.н. Подобна структурна опозиция не само че представя връзките помежду им като не-променящи се и закостенели, но тя е „смъртоносна" и „безплодна" по думите на Елен Сиксу, защото свежда женствеността до огледално отрицание на мъжествеността, символично изразена в равенството (?) „жена=НЕ-мъж". На този ранен етап на феминистката теория характеристиките на биологичния пол - съответно мъжкост/женскост (maleness/fema-leness), се разглеждат напълно отделно от тези на рода - съответно мъжественост/женственост (masculinity/femininity). Тоест родът е продукт и последица от тялото, но тялото е само един пасивен посредник, върху когото обществото и съответната култура налагат и наслагват съответните характеристики на „мъжественост" и „женственост". Поради пълното разделяне на пола от рода тези ранни теоретици търсят корените на сексизма спрямо жените и тяхното подценяване не в предполагаемата природна или биологична мало-
3. Третото разбиране на понятието „род" поставя под съмнение пълното разделяне и/или противопоставяне между „род" и „пол". В началото на книгата си „Телата имат значение: за дискурсивните граници на пола" (Bodies That Matter: On the Discursive Limits of „Sex", 1993) Джудит Бътлър директно задава тревожния въпрос: „Не е ли отношението пол/род повторение на йерархичното отношение женско/мъжко?" Ако приемем, че родът е социален конструкт на пола (разглеждан като пасивно вместилище на културното/социалното вписване), то полът не придобива постепенно различни социални значения, а по-скоро се измества от социалните значения, които при-добива."2По този начин категорията „пол" постепенно се приобщава и измества от категорията „род". Това най-сложно и най-съвременно разбиране подлага на критика не само опростителското противопоставяне пол/род, което доста наподобява дихотомията тяло/съзнание, но и самото противопоставяне на две тенденции в женската политика: за различие или за равенство между двата пола. Критиците на разделението пол/род, на
т.нар. „неутрализиране на половото различие твърдят, че тялото не е табула раза, че всеки един субект е винаги полово-маркиран субект, а поведението и характеристиките на даден индивид като „мъжествен" или „женствен" са предварително натоварени с определна стойност3. И настина, по традиция характеристиките на мъжкия род се ценят повече, те са нормата за сравняване, но само ако се носят от мъж (по пол). Ако обаче една жена изглежда или се държи мъжествено, то нейната външност и поведение не се ценят, а напротив - считат се за неподходящи, неестествени атрибути на една мъжкарана. Съответно стереотипните женски характеристики у един мъж често са обект на присмех. Това ясно показва, че значенията „мъжественост" или „женственост", изразявани от съответния мъжки/женски род, са тясно свързани с конкретните тела, в които са вписани, защото именно тялото носи и усложнява значенията на мъжкия/женския род. Като анализира явлението крос-дресинг (обличане в дрехи на противоположния пол) Бътлър настоява за по-широко разбиране на родовата идентичност - отвъд нормата на мъжко-женския дуализъм. Ето как дис-курсивността на „рода" - вече толкова многозначен и дестабилизиран - внася нестабилност и във фиксираността на категорията „пол", в естествеността на делението „мъжко"/„женско". В края на 80-те години към вече сложните отношения между категориите „пол", „род", „тяло" се прибавя и връзката с езика. Както знаем, феминистката теория и практика от самото си начало подчертават ролята на езика като основно средство за изграждане и представяне на индивида и обществото. Ако се съгласим, че една от целите на феминизма е да разкрие механизмите на патриархалната ценностна система, както и контролиращите структури на социалния и културния ред, то тогава неминуемо трябва да започнем, както призовава Елен Сиксу, с анализ на политиката на езика: Т 10 11 „Политическото мислене не може да мине без мисленето за езика, без работа върху езика, защото в мига, в който започваме съществуванието си, ние се раждаме в езика и езикът (ни) говори, налага своите закони, законите на смъртта: той ни налага познатия модел, той ни бракосъчетава - дори в момента на изказване на дадено изречение вече сме обхванати от едно мъжко желание - желанието, което мобилизира философския дискурс."4 По подобен начин и други теоретици като Елизабет Грос, Люс Иригаре, Рози Брайдоти, Мойра Гейтънс твърдят, че разбиранията за човешкото тяло са формирани, научени или изразени чрез езика и затова всички тези категории - пол, род, тяло, мъжки, женски, мъжествен и женствен и т.н. - трябва да се разглеждат като дискурсивни. Както обяснява Елен Сиксу в цитирания по-горе пасаж, ние се раждаме в езика, така както се раждаме и в тялото си, т. е. самото ни разбиране за биологичния пол, за женското или мъжкото тяло, е оформено от езика, който съществува преди нас, чрез който именно се научаваме да определяме и обитаваме нашата реалност. Ето защо не можем да говорим за тялото като чиста физическа материя, която да не е по някакъв начин вече словесно маркирана. Езикът е само една от регулаторните норми, които материализират, стабилизират, фиксират тялото. В по-общ план това означава, че не съществува и чист биологичен „пол", върху който просто могат да се наложат социално конструираните характеристики на „мъжественост" или „женственост". И още едно поредно усложняване - така както езикът и тялото са винаги свързани с определена култура, с контекста на дадено място и време, така и тялото се оформя и възприема по различен начин в различните езици, култури, времена. Това означава, че родът не може да бъде разглеждан отделно нито от пола и езика, нито от много други важни категории, като расова и етническа принадлежност, възраст, сексуална ориентация, религия, икономически и образователен статус, власт. Така например родово-маркираните очаквания, свързани с една петдесетгодишна жена от село, са съвсем различни от тези за една млада, високообразована жена, която прави професионална кариера в град-мегаполис. Ето защо, абстрактната употреба на „род" не допринася за сериозен анализ.
От казаното дотук става ясно, че родът е многозначна трансформационна категория, чиито рамки се местят непрестанно. В повечето случаи точното й значение се разкрива непряко, чрез останалите термини, около които родът непрестанно кръжи и плете мрежа от значения като вече споменатите: женствен, мъжествен, мъж, жена, тяло, пол, биология, природа, наследственост, а също и различие, култура, общество, раса, класа, етническа принадлежност, религия, сексуална ориентация, идентичност, субектност, поведение, норма, нормално и т,н. Родът е категория, която се променя, разви- 4 Cixous, H. Castration and Decapitation. Trans. A. Kuhn. - Signs 7, 1981, 41-55. ■ Braidotti, R. Nomadic Subjects. Embodiment and Sexual Difference in Contemporary Feminist Theory. New York, Columbia University Press, 1994, p. 157. 12 13
ва, но определено не може да се мисли самостойно и разделно от полово маркираното тяло, което носи разказа, или от езика, който го изговаря. Изложената многопластовост на категорията „род" поражда нова серия от въпроси в българския контекст на четене, интерпретиране и писане. Как да предадем еволюирането и, без да „предадем" многогодишните усилия на хуманитарната мисъл да развие дискурсите на рода? Какво да правим с тази дестабилизираща и дестабилизирана категория, когато в момента тя е все още в процес на утвърждаване в българската социална среда и се нуждае от стабилност? Какво да правим с превода на „gender" и „gender theory" на български? Напълно споделям мнението на Ралица Мухарска, че в своите опити да се включим в международната феминистка общност ние, българските феминистки, сме поставени в „позиция на превода(ч)ки и затова не можем да говорим с един и същи глас в България и в чужбина: в първия случай превеждаме заимствания феминистки дискурс, а във втория „превеждаме" своя опит и своята действителност"6. Оттук и двугласието и многогласието, както и разногласията в българските феминистки гласове: в своите опити да се включим в международната феминистка общност една част от нас настояват за постепенното навлизане на „род" с цялата му многозначност (подобно на англо-американския опит), други направо заимстват чуждите модели за своите „джендърни" проекти, а трети пък отричат необходимостта от тази категория и избират по-достъпния ключов термин „пол", като говорят за „дискурсите на пола", „различията между половете" и т. н. Предаването на категорията род в/като превод не е толкова езиков, колкото културен и социален проблем. През последните години с развитието на системните теоретични рамки в практиката на превода стана очевидна необходимостта преводачът да предлага решения, които включват не само измеренията на езика (речников състав и граматика), но и културните ценности, свързани с определени символи и значения. Вече се гледа на преводния процес като на динамична система между автора, преводача и въображаемата чита- Вж. Майки и дъщери: поколения и посоки в българския феминизъм. Съст. Р. Мухарска. С, Полис, 1999, с. 60. телска публика, т. е. подчертават се междудисциплинарните и културните връзки и се отхвърля митът за „невидимостта" на преводача. Феминистката наука също подчертава връзката текст-контекст и допринася за преодоляване на бариерите между отделните научни дисциплини (например езикознанието, теорията на превода, антропологията, културологията и т.н.), като по този начин обогатява както теориите на превода, така и теориите за рецепция с нови гледни точки и подходи. В момента съществуват поне три нови полета на изследване в областта на превода, които правят женското присъствие по-силно: превеждат се повече произведения от жени, обръща се по-голямо внимание на допирните точки между рода и другите категории, като раса, класа, етническа принадлежност; освен това все по-голям брой преводачи работят за изграждане на теория и практика на превода на женските гласове7. Първите две тенденции безспорно са допринесли за по-силното присъствие на жените, но третата - т.нар. „феминистки подходи" към превода - е все още в процес на изграждане; тя поставя много въпроси, но не предлага лесни отговори. За нас, източноевропейките, е твърде рано да говорим за отделна феминистка практика и теория на превода, но и за много специалисти на Запад тя също е „преходно или утопично явление" или е „по-скоро присвояване на съществуващите стратегии за превод, отколкото ново развитие"8. Защо се получава така? Макар че през последните години е направено доста за дефинирането на една феминистка методология на превода (особено в Канада, Франция и САЩ), преобладаващото мнение е, че наистина са необходими ревизия на сексисткия начин на изразяване и утвърждаване на по-отворени стратегии на писане/превеждане, които да позволяват на преводача да работи и от гиноцентрична позиция. Като цяло обаче се налага мнението, че не толкова стратегиите на превод, а по-скоро начинът им на прилагане и употреба могат да бъдат феминистки. Така например много привърженици на текстуално-контекстуалния подход към превода (който разглежда превода като Вж. Mair, С. S. and F. Massardier-Kenney. Gender in/and Literary Translation. - In: Translation Horizon: Beyond the Boundaries of Translation Spectrum. Ed. Marylin Rose. Binghamton SUNY Press, 1996; Simon, Sherry. Gender in Translation: Cultural Identiry and the Politics of Transmission. London, Routledge,1996. Вж. Chamberlain, Lori. Gender and the Metaphorics of Translation, 1988, p.472; Massardier-Kenny, F. Towards a Redefinition of Feminist Translation Practice. -The Translator 3:1, 1997, 55-69. 15
14 междукултурно общуване, едновременно определено от оригиналния текст и зависимо от приемащата публика) считат, че той е достатъчно широк, за да включи в себе си и представата за феминистки превод9. И все пак поставянето под въпрос на сложната връзка между феминизма и практиката на превода има значение както за изучаването на рода в езикознанието, така и в теорията на превода. От една страна, преводните практики от женска гледна точка допринесоха за утвърждаването на нови стратегии на превод - фокусирани върху автора (например възстановяване, коментар и съпротива) или фокусирани върху преводача (коментар, използване на паралелни текстове, сътрудничество), както и по-радикални стратегии на преднамерено „феминизиране на преводния текст" - например теориите на Луиз фон Флотов за „допълване" или „отвличане" (hijacking)10. Тези ревизии поставят под въпрос също и традиционните митове за йерархично разделяне между „по-мъжествената" дейност на сътворяване на оригиналния текст и „по-женствената" производна природа на превода - едно разграничение, което е неуместно с оглед на постмодерното заличаване на границите между т.нар. „продуктивно/репродуктивно" или „съзидателно/интерпретивно" изкуство. От друга страна, понятието „феминистки превод" и свързаните с него дебати не само задълбочават анализа на преводаческата дейност като цяло, но и отправят предизвикателства към универсалността на самата категория „род" - в посока към вече споменатото разбиране като дискурсивна категория. Както отбелязват Майер и Масардиер-Кени, преводът може да има допълнително дестабилизиращ ефект върху есенциалистката представа за „жена" като стабилна база за сравнение, тъй като се оказва, че родовите дефиниции не са нито универсален, нито абсолютен израз на заложените разлики, а са „относителни, локални, непрестанно променливи конструк- Е Вж. Massardier-Kenny, F. Op. cit., 58-64; Flotow, Luise von. Feminist Translation:Contexts, Practices and Theories. - TTR 4:2, 1991, 69-84. 16 ции". Вече споменахме, че не можем да говорим за рода абстрактно; аналогично не можем и да превеждаме рода абстрактно - т. е. извън спецификата на етническата и расовата принадлежност, националността, сексуалната ориентация, класовия и икономическия статус на индивида. Това предопределя и променящата се роля на преводача на родово-маркирани текстове - тя/той не бива да работи с предварително измислени родови дефиниции и стереотипни представи, а по-скоро срещу тях. Когато анализира политиката, свързана с превод на текстове от т. нар. „Трети свят" на езиците на Първия свят (т. нар. „развити държави", съответно на английски и френски), Гаятри Чак-раворти Спивак предупреждава за опасността да се размият разликите между жените от тези толкова различни светове и да се създаде фалшива представа, че „жените са свързани от една естествена или наративно-историческа солидарност": „В процеса на превод на английски „на едро" може да се получи предателство към демократичните принципи в името на закона на по-силния. Подобно нещо се получава, когато цялостната литература на Третия свят се превежда еднородно, по формула, така че творчеството на дадена жена от Палестина започва да прилича на творчеството на някой мъж от Тайван. А какво да кажем за реторичност-та на китайския или арабския? А културната политика на бързо развиващия се азиатски район по Тихоокеанското крайбрежие и опустошената Западна Азия! Родовите различия са вписани и вписват в тези разлики!"11 Като черпи от собствения си творчески опит, Спивак споделя, че преводачът трябва да познава добре родово-обусловената проблематика, преди да се впусне в „най-интимния акт на четене/превеждане" на другата култура, защото в противен случай съществува опасност от „нео-колониално конструиране на не-западното преживяване". Феминистките обръщат двойно по-голямо внимание на етичните аспекти на превода, особено когато става въпрос за предаване на женски гласове. Подходящ пример за подобна загриженост в нашия контекст е позицията на Барбара Рийвз-Елингтън, която при английския превод на устни интервюта с три поколения българки В Проблемът с превеждането на текстове, свързани с проблематиката на рода, се усложнява допълнително, когато самото понятие „gender" не съществува в приемащата култура или има преходен статут - оттук и замаскирането на проблема за липсата на подобно понятие. Такъв е случаят с френския език и повечето славянски езици, включително българския. У нас, както и в останалите държави от бившия Съветски блок понятието „gender" навлезе именно в и като превод. Затова се налага да анализираме внимателно неговите значения и употреби, както и валидността на западните женско-цен-трирани стратегии на превод в източноевропейски контекст. Както при всеки акт на превод, така и при по-специфичните случаи на превод на текстове, занимаващи се с проблематиката на рода, не можем да пренебрегнем ролята на т. нар. „локален семиозис" -факта, че преведеният текст не навлиза в приемащата култура като външен обект, а се пресъздава отново от културата-приемник. Нека си представим преводната ситуация като три концентрични кръга: оригиналният текст първо е положен в системата на съответния език, а те от своя страна са обгърнати от по-големия кръг на културата на източника. По подобен начин, чрез лингвистичните си елементи, преводният текст, текстьт-цел (target-text) принадлежи към кръга на езика на превода, а чрез него -и към най-големия кръг на цялостната приемаща култура (която включва и литературата, създадена на съответния език, с неговия код и репертоар от стилистични процедури)13. Съществуват различни възможни стратегии да се предаде тази сложна система. Най-лесният начин е просто да се концентрираме върху лингвистичния кръг и да го предадем буквално на приемащия език. В лингвистичен план тази стратегия прилича на транскрипция или транслитерация - т. е. копие на оригинала, където буквално превеждаме дума по дума, без да променяме кода, и контекстуализираме " Тук се заимства тривиалната метафора за концентричните кръгове на Андре Льофевр (Lefevere, Andre. Translating: Changing the Code. - In: The Language of Theatre: Problems in the Translation and Transposition of Drama. Ed. Ortrun Zuber. Pergamon Press, 1980). информацията (например българските варианти „джендър" или „ген-дСр" _ пребладаваща форма и на руски). Но тези форми създават непосредствено впечатление за нещо чуждо, привнесено, западно, изкуствено. Така вместо да се улесни присвояването на понятието „gender" в българската култура, по-скоро се подчертава неговата чуж-дост, създава се една културна дистанция и се забавя процесът на възприемане. Стъпка напред би бил опитът да се предадат не само лингвистичните, но и културните пластове: т. е. да се променят кодът и самите правила, които позволяват на съобщението да бъде изразено в една по-цялостна система на обозначаване. Този вариант е по-близо до адекватния превод: той предлага на читателя допълнителна информация за възприемането на оригиналния текст, както и признава съществуването на различия, без да се опитва да присвои „другия" текст/култура за нашите цели. Ако продължим с лингвистичните аналогии, това би бил истински акт на превеждане, който включва богат набор от стратегии, като например репрезентация, трансформация, пренос и предаване в междукултурното общуване. Според мен подобно разбиране за политиката на превода е най-подходящо и в случая с родово-маркирани текстове, особено от женска гледна точка, защото последната не само предполага добро разбиране и точно предаване на оригинала, но и подчертава значението на родовите категории, залегнали в основата на всяка една култура. От своя страна по-добрата видимост на родово-белязаните дискурси би могла да допринесе за ограничаване на самите социални и психологически механизми, които пораждат и увековечават родовата/половата неравнопоставеност в/чрез езика и културата. Трудности при превода на текстове, свързани с родовата проблематика извън контекст За да обобщим най-нагледно трудностите при предаването на англоезични родово-центрирани текстове на български, нека ги проследим поотделно на трите основни нива: култура, език и текст. 1. Превод на ниво култура - разполагане на западните феминистки идеи и практики в източноевропейски контекст. Въпреки множеството промени в преходното българско общество можем да кажем, че като цяло феминистката практика и теория все още не са познати 18 19
у нас и на тях се гледа с подозрение или враждебност. Феминизмът в българските условия може да бъде описан в модуса на отрицанието, като поредица от културни празноти или липсващи структури. Нека споменем само някои от тях, без да навлизаме в дълбочина:
Друга спънка при превода на западни феминистки текстове извън контекст е начинът, по който някои основни понятия в западната феминистка мисъл се употребяват в културата-източник и в култу-рата-приемник. Така например след десетилетия живот във фалшиво равенство и свобода, някои от целите на феминисткото движение звучат цинично за нас. Либералните понятия като „равенство", „женски права и еманципация", „женският въпрос", дори „феминизъм" намирисват за незапознатите с проблематиката на ленинизъм или марксизъм, индоктринация и пр. неприемливи идеологически проекти. Това обяснява защо често подменяме изрази като „проблеми на жените" или „феминизъм" с „проблеми народа". Ако продължим да сравняваме двата контекста (западния и източноевропейския, грубо казано), ще осъзнаем, че между тях съществуват сериозни различия в политиката на рода - в разбирането за „патриархално", „лично" и „публично" пространство, семейство и др. Подобен проблем възниква и при превода на цели полета, свързани с рода - например научните области като „gender studies", „queer studies", „women's studies", „men's studies" и др. He става дума за намиране на удачен еквивалент на български, а за полагането им в една цяла мрежа от диферен- циации, създадена на Запад, която има за цел да премахне маргинал-ния статут на отделни общности и развива областта „gender studies" успоредно с например „Afro-American studies", „ethnic studies", „regional/area studies". Затова би било опасно да подходим към проблематиката на рода в превод по един унифициран и унифициращ начин, като загубим взаимосвързаността с другите важни аспекти на човешкото многообразие, като етническа принадлежност, идентичност, класа, националност и др. Всички тези концептуални неразбирания понякога замъгляват значението при превода, така че се стига до противопоставяне между културна репрезентация и различия в културния изказ. Как бихме могли да преведем различни културни системи на репрезентация, като едновременно дадем точна информация за културата-източник, но и запазим емоционалните и историческите нюанси в културата-приемник, без да опростяваме нещата? Моделът за „плътен превод" (thick translation), въведен от Куаме Апия, би могъл да ни предложи една по-цялостна методологична мрежа, която е подходяща и за феминистки подходи към превода. Апия използва известното антропологично понятие на Клифърд Гийърц „плътно описание" (thick description) за нуждите на превода, като го дефинира като „академичен тип превод, който полага текста в богат културален и лингвистичен контекст"14. Някои от тези стратегии за „плътен превод" вече успешно се прилагат в българските проводачески проекти: например въвеждане в спецификата на определени женски гласове, като към преводите се добавят предговори или послеписи, които да разположат авторката в съответната културна или политическа среда, предлагане на дефиниции, обяснения или речник на непознатите термини, или пък просто коментари за значението на определени кул-турно-специфични проблеми на рода, които остават скрити или се губят при превод.
' 20 21 вите различия. На български (както и при повечето славянски езици) се налага непрекъснато да определяме граматичния род на съществителните и прилагателните, показателните и личните местоимения, както и да следим за смисловото и граматичното съгласуване между подлога и сказуемото, което също налага смяна на женски/мъжки род (особено при формите на минало време, условно наклонение и др.). Често употребата на тези родово-специфични окончания и форми улеснява сексистката употреба на български, особено като се има предвид, че обществото ни като цяло няма чувствителност към сексистката употреба в езика, към асиметричната или псевдоунивер-салната употреба на рода. Универсалната употреба на форми в м.р., ед. и мн. ч. при съществителните често прикрива женската субект-ност, а понякога води и до изключването й (например изречението: „Авторите/авторът да представи своя проект. Те/той ще бъде уведомен ..."). Подобен проблем възниква и поради предпочитанието в официалния български език към формите от м. р. за определени професии или титли - особено при заемки от чужди езици - като например доктор, професор, министър и т.н. Все още няма сериозни разработки за употребите на рода в българския език за разлика от английския, където множеството подобни изследвания вече са довели до промяна в самата езикова норма: например въвеждане на родово-неутрални форми (Ms, person, s/he), професионални титли (chairperson, waiter), насочващи правила за политическа коректност, избягване на враждебно сексистко говорене в публичното пространство - отново като част от цялостната политика срещу всякаква дискриминация по линия на раса, възраст, пол и т.н.'5 В много езици вече са се утвърдили нови форми и феминистки алтернативи за противопоставяне на сексизма в езика като струк-турални нововъведения, специфичен правопис или неологизми. В Например в английското изречение „ My dear sister had come to see me alone" няма външни граматични индикатори за женски род, докато в превода му на български откриваме пет маркера за род: Мояиш миля сестра бе дошло да ме види сама. В английския език общата употреба на думата „man" като мъж/човек, както и други псевдоуниверсални думи създават повод за изключване на жените, но вече са предложени адекватни лингвистични стратегии да се избягва това изключване. В българския език опасността съществува поради факта, че съществителното „човек" е от мъжки род и повлича след себе си съгласуване в мъжки род дори когато става дума за жена. случаите, когато традиционните форми са неподходящи, някои ан-глоезични автор(к)и подбират езикови средства, за да оспорят дискурса като чисто мъжка територия и да заявят директно своята позиция на „говорене" - например те преобръщат традицията, използват женския род като универсален, ревизират и изчистват изказа от родово-белязани клишета, поставят в кавички онези сексистки фрази, срещу които протестират като преводач(к)и. Тези примери на „феми-нистко отвличане", т. е. целенасочено волунтаристко действие с цел феминизиране на текста в културата-приемник (по фон Флотов), са съвсем непознати на българския читател, а дори и да се въведат, не биха се радвали на успех на този етап. Според мен все още е неуместно да се използват успоредно и двата рода като универсални, защото разликата ще се размие и не бихме могли да разберем кога говорим в универсален план и кога - в родово-специфичен. Друг тип преводачески трудности възникват поради собствената ни разделена позиция като преводачи. От една страна, ние, българските феминистки, сме обучени в повторение и псевдоеднаквост, възприели сме в голяма степен универсалната (мъжка) гледна точка, като в същото време сме запазили женската си чувствителност. Ето защо често в процеса на четене и превеждане на феминистки текстове от английски на български се усещаме раздвоени, едновременно жена/мъж. От друга страна, след като години наред сме учени да говорим и мислим в тесни идеологически клишета и схеми, да туши-раме сексуалните и еротичните нюанси, сега изведнъж се налага да започнем да превеждаме феминистки текстове творчески, да претворяваме игривия, подривен, гъвкав език на оригинала (обратно на масовите очаквания, че феминизмът предполага сух, идеологически строен и доктринарен стил на изразяване). Когато анализираме превода на езиково ниво, не можем да не споменем и проблема с непрестанно разрастващия се речник на феминистката терминология, особено на английски и френски език, както и липсата на адекватен терминологичен апарат на български. Това ни кара да експериментираме по-смело с езика, а понякога да добавяме пространни обяснения, да коментираме различни термини и тяхната употреба, дори и собствените си ограничени възможности. Тук не става въпрос просто да се овладее „изкуството да се редят бележ-и под линия" - така разпостранено в съвременното постмодерно шсане, а по-скоро да се създаде един нов метадискурс върху вече 22 23 1995. съществуващия западен феминистки дискурс. Очевидно само по този начин бихме могли да въведем коректно оригиналния текст и контекст в нашата преходна ситуация, както и да изразим едновременно своята „лоялност" или „съпротива" към оригинала. Когато говорим за метадискурс около преводите на феминистки текстове, трябва да признаем, че такъв метадискурс съществува около самото понятие „gender" на много езици (поради вече дискутираните вариации и промени в основните значения и употреби на термина). Българските преводачески усилия не са изключение. През последните десетина години освен споменатите стратегии на транслитериране и транскрибиране на термина („гендер" или „джендър") се прилагат още няколко други. В повечето случаи той се превежда на български буквално - с лингвистичния термин „род", върху който се наслагват допълнителните културални и социални значения. Съществуват и опити за частично превеждане на „gender", където терминът се поставя в кавички („род"), за да се разграничи както от граматичното значение, така и от неговия омоним/омограф със значение патриархален „род" (който, парадоксално, е една от основните категории на ревизия от страна на феминистката критика). Кавичките би трябвало да сигнализират промененото значение, но в същото време те привличат вниманието към проблема с превода. Другите два начина на предаване на „gender" на български са в комбинация с категорията пол: „социо-пол" или „пол/род", съчетаващи връзката и различията между двете. Понякога се среща и описателното „социо-културен род". Моите лични предпочитания към българския еквивалент „род" се определят от факта, че този термин събира и надгражда в едно и трите аспекта на категорията (езиков, биологичен и кул-турологичен), което от своя страна отразява и най-новите тенденции в съвременната англоезична теоретична и критическа мисъл за съчетаване на категориите „пол", „род" и „език" за изразяване на една по-обща система на означаване. Би било утопично да мислим, че това сложно понятие ще „проговори" на български от само себе си с цялата гама от нюанси, но бих искала да вярвам, че с по-голяма настойчивост, безкрайни обяснения и уговорки, както и отвореност към дебати, родът ще се (пре)роди и в нашето културно пространство. 3. Превод на ниво текст. Проблемите, свързани с преводимостта на самата тъкан на текста-източник, са по-конкретни и не се поддават на обобщение. Обикновено при превод на западни феминистки текстове срещаме трудност при предаване на игривия език със същата ефективност и сила. Например някои неологизми и/или игри на пуми като (un)gendering, gynocriticism, hommosexualite и homosexua-lite, womanism и др. се губят при превод. Това отново кара преводача да прибегне към по-голяма степен на експлициране или компенсиране, за да даде допълнителна информация за теории, имена, тенденции. Друга евентуална опасност при превод на текстове, занимаващи се с проблематиката на рода, би бил ефектът на изравняване. Поради липса на достатъчно интертекстуална среда в това ново поле в нашата култура, някои от стилистичните разлики се губят в литературата-приемник. Възможно е и при недостатъчна информираност за най-новите развития на родовата проблематика да не се предадат точно авторовите намерения или пък да се представи жизненият опит на различни групи жени есенциалистки или чрез опростителски обобщения. В някои отношения проговарянето на българския феминизъм напомня феминистката стратегия на „превод със съпротивление", т. е. усилията на преводача остават видими чрез лингвистичните средства, които имат алиениращ ефект, затрудняващ четенето16. Тези съпротивителни техники обикновено се прилагат при превод на постмодерни текстове, които отправят предизвикателства към литературните и езиковите норми на съответния език на оригинала, като например творчеството на Моник Витиг, Джанет Уинтерсън, Кати Акър, Елен Сиксу, Люс Иригаре и много други. Разбира се, нашата съпротива е едновременно спрямо тесните възможности за женско говорене/ писане в установената българска традиция и спрямо вече установения като господстващ англоезичен феминистки дискурс. Някои преводачи черпят сила в т. нар. „колаборативна" техника при феминистки превод. Това не означава механично сътрудничество с други преводачи, а се разбира в широк смисъл като „идея за по-голям диалог, желание да се избегне стриктното разделяне между автор/преводач, писател/читател, преводач/учен, текст-източник/ текст-цел - един по-освободен феминистки подход към превода"17. Тази стратегия представя феминисткия дискурс като съвместно уси- В 24 25 лие, различно от познатите йерархични (мъжки) модели. Подходящ пример за подобно сътрудничество е книгата „Our Bodies, Ourselves", написана от Бостънската група за женско здраве в края на 70-те години, преиздавана няколко пъти в САЩ, превеждана на 19 езика, включително и брайл18. Преводът на тази настолна феминистка книга на български бе истинско предизвикателство за мен. Най-трудното бе не предаването на огромната медицинска информация, а по-скоро запазването на духа и идеологията на книгата, вдъхновяваща жените за лична трансформация и социална промяна на патриархалната здравна и социална система. За да не се провали посланието на текста, необходимо бе да се отиде отвъд директния превод, отвъд думите, към образите и идеите, които биха повишили чувствителността на българските читател(к)и към половата дискриминация и биха създали по-голямо доверие към женската общност. За целта бе необходимо да се предаде именно пресичането на категориите род и култура, т. е. по-голяма контекстуализация на оригинала. След консултации с някои от авторите и изданията на други езици се оказа, че в повечето преводни варианти се прилага т.нар. методология на „културна адаптация" на различни нива (език, съдържание, организация на текста и др.) и в различна степен. Особено интересено е последното издание в превод на испански език (предназначен за Латинска Америка и Карибския регион), където основното послание на американската индивидуалистична култура (разчитаща на самопомощта и индивидуалните решения) се предава като необходимост едновременно от самопомощ и взаимопомощ. Трансформирането на посланието на оригинала се прави много умело: подчертава се как подкрепата и етичните отношения с околните могат да имат ключова позиция за утвърждаване на индивидуалната свобода. Освен това при апро-приацията на текста преводачите на испански се намесват видимо и като автори: направени са значими съкращения, добавени са множество пасажи и цели глави за ролята на религията и духовността, отделя се по-голямо място на алтернативната медицина и т.н. Някои критици наричат този подход „културна компетентност", т. е. включване на вярванията и практиките на читателите от приемащата кул- тура, за да се улесни усвояването на оригиналния текст и контекст. Преводните издания на книгата на руски, хърватски и български имат съвсем друга специфика: те разчитат на директен превод, без значими промени или адаптация на съдържанието. За разлика от латиноамериканското издание в тях се усеща съпротивата на източноевропей-ците към моделите на взаимоотношения, базиращи се на взаимност, колективност, по-голяма връзка между жените от различни социални и етнически групи. Дори прекалено честата употреба на думите „ние" и „наш" звучат понякога странно на български - като фалшив призив за колективност. Това наложи промени предимно на стилистично ниво - известно туширане на по-крайните колективистични послания или на прекалено универсалното звучене на толкова разнородни гласове (жени от всякакви раси, класи, региони, възрастови групи, сексуална ориентация и т.н.), съчетани в събирателното и не-йерархично „ние". И отново изникна поредният въпрос: къде да поставим чертата между индивидуалната и колективната субектност, между лавинообразно нарастващата глобалност и културната специфичност? В заключение бих искала да припомня баналната истина, че феминизмът се изгражда и легитимира именно на базата на човешкото различие, като при това непрестанно го усилва. Но както добре знаем, различието винаги е вече контекстуално разположено. Ето защо превеждането на дадена форма на „различие" (включително и различията, породени от рода) в нов контекст е трудна, но и интересна работа. Като преводач(к)и ние не се движим просто между два текста/контекста, а и се опитваме да ги сближим, да разпознаем и в същото време при(по)знаем женското различие.  Our Bodies, Ourselves for the New Century. The Boston Women's Health Book Collective, newly revised and updated ed. New York, Simon and Schuster, 1998. Книгата предстои да бъде издадена на български през 2001 г. от издателство „Колибри".
26 27 Каталог: wp-content -> uploads -> 2010 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Закон за ветеринарномедицинската дейност /извадка/ в сила от 02. 05. 2006 г 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Закон за здравето /извадка/ в сила от 01. 01. 2005 г 2010 -> Закон за радиото и телевизията /извадка/ Отразена деноминацията от 07. 1999 г 2010 -> Закон за храните /извадка 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас десето състезание по математика 2010 -> Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /извадка/ в сила от 03. 10. 1999 г. Отразена деноминацията от 05. 07. 1999 г Изтегляне 340.73 Kb. Сподели с приятели:
|
ова теоретично приближаване на значенията на „род" и „пол" не е еднакво с все по-често навлизащата употреба на думата „gender" като евфемизъм за „sex". Англоезичните официални документи и формуляри изискват от индивида да идентифицира „рода" си в графи „М" или „Ж", където всъщност не се интересуват доколко той/тя е мъжествен или женствен, а просто от пола на съответния индивид. При тази формална употреба всъщност не се прави разграничение между „род" и „пол", а се има предвид принадлежност към един от двата биологични пола, наречени по-цивилизовано „род" (тук не 
Вж. Appiah, К. A. Thick Translation. - Callaloo, 16 (4), 1993, 808-819.