Териториални пактове: Как да извлечем максимална полза от стратегията „Европа 2020“ чрез партньорство bg



Дата28.10.2018
Размер128.91 Kb.
#103661
Териториални пактове:

Как да извлечем максимална полза от стратегията „Европа 2020“ чрез партньорство


BG




Често задавани въпроси по предложението на Комитета на регионите за разработване и прилагане на стратегията „Европа 2020“ в партньорство между местните, регионалните и националните власти

Какво е териториален пакт за стратегията „Европа 2020“?
Териториален пакт за „Европа 2020“ е споразумение между равнищата на управление в държавата (местно, регионално, национално). Страните, подписали териториален пакт, се задължават да координират и синхронизират своите политически програми за насочване на действията и финансовите ресурси към постигане на целите и задачите на стратегията „Европа 2020“.
Защо Комитетът на регионите насърчава териториалните пактове?
Всяка държава тръгва от различни специфични условия в социално-икономически и териториален план, има различно конституционно устройство и разпределение на правомощията между равнищата на управление.
Териториалните пактове ще осигурят на стратегията „Европа 2020“ териториално измерение и териториална ангажираност.
Този „договорен“ подход, подкрепен с подходящи показатели и цели, споделяни от всички партньори, ще създаде синергиите и системните ефекти, от които страните се нуждаят, за да постигнат целите на „Европа 2020“. Така териториалните пактове биха спомогнали да се преодолее пропастта между целите на новата стратегия и това, което в Годишното изследване на растежа на Европейската комисия за 2011 г., е наречено липса на амбиция в предварителните варианти на националните програми за реформи, внесени през ноември 2010 г.
Какви са възможните цели на един териториален пакт?
Териториалният пакт следва да даде възможност на националните, регионалните и местните правителства да изготвят и прилагат националните програми за реформи във връзка със стратегията „Европа 2020“ и да проследяват напредъка им. За целта териториалният пакт следва да се стреми към:


BG





  • поставяне на национални и по възможност регионални цели, като се прибягва, когато е необходимо, до показатели и цели, различни от БВП;

  • осъществяване на една или няколко водещи инициативи;

  • посочване на пречките за постигане на целите на национално равнище.


Стратегията „Европа 2020“

Стратегията „Европа 2020“ беше лансирана от Европейския съвет през 2010 г. Тя има за цел да насърчи възстановяването след икономическата криза, така че ЕС да поеме пътя към интелигентен, устойчив и приобщаваш растеж до 2020 г. Определени бяха пет основни цели за ЕС като цяло и беше даден старт на седем водещи инициативи („Съюз за иновации“, „Младежта в движение“, „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“, „Европа за ефективно използване на ресурсите“, „Индустриална политика за ерата на глобализацията“, „Програма за нови умения и работни места“, „Европейска платформа срещу бедността“), с чиято помощ стратегията да постигне целите си.

До края на април 2011 г. правителствата на държавите-членки на ЕС трябва да представят своите национални програми за реформи, чрез които ще прилагат стратегията „Европа 2020“ на национално равнище. Европейската комисия и Европейският съвет ще оценят националните програми за реформи и съответните годишни доклади за изпълнението им и ще изготвят насоки и специфични препоръки за държавите не само относно макроикономическите и фискалните политики, но и относно начините за извличане на максимална полза от новата стратегия. Строгата координация между мониторинга на ЕС на макроикономическите и фискалните политики и политиките за разрешаване на структурни проблеми е в основата на Европейския семестър, новият подход за координация на икономическата политика, приет от ЕС, който се прилага от януари 2011 г. Като част от този процес Европейската комисия прави оценка на напредъка в областта на координацията на икономическата политика и постиженията на държавата от в Годишно изследване на растежа, който се публикува всяко година през януари. (http://ec.europa.eu/europe2020/index_en.htm).



Кога следва да се създава териториален пакт?
Териториални пактове следва да се създават през 2011 г., за да се предостави възможност на всички преки участници и на всички други заинтересовани страни да участват активно в развитието на стратегията „Европа 2020“.
Какви са основните характеристики на един териториален пакт?
Териториалният пакт включва:


  • законодателни разпоредби за определяне на необходимите политики и определяне на начина, по който тези политики могат да се приспособят, за да се осигури по-ефикасно осъществяване на структурните реформи, които изисква стратегията „Европа 2020“;

  • финансови разпоредби, които да посочват подробно какви ресурси (европейско, национално или местно, публично или частно финансиране) ще се използват за постигане на целите;

  • управленски разпоредби, които да информират за възможни нови споразумения за по-ефективно прилагане на политиките.

Не съществува универсална рецепта – във всяка страна участниците във всеки пакт следва да го изготвят така, че да отговаря на техните местни условия, нужди и специфики и да предвижда мониторинг и механизъм за оценка, въз основа на които да се преразгледа, ако е необходимо.


Как биха могли институциите на ЕС да предоставят осезаема подкрепа за териториалния пакт?
Зачитайки принципите на субсидиарност и пропорционалност, институциите на ЕС биха могли да подкрепят териториалните пактове чрез:


  • по-добра насоченост, координация и административно опростяване в управлението на политическите инструменти и каналите за финансиране на ЕС;

  • структуриран и редовен мониторинг на изготвянето и изпълнението на Националните програми за реформи;

  • по-широко използване на оценки на териториалното въздействие.


Защо договорът за партньорство, предложен от Европейската комисия е другата страна на монетата на териториалния пакт?
Съобщението на Европейската комисия относно прегледа на бюджета на ЕС (19 октомври 2010 г.) съдържа две предложения за новата многогодишна финансова рамка за периода след 2013 г., които съответстват на подхода, залегнал в основата на предложението за териториалните пактове:

1.договор за партньорство за развитие и инвестиции между Комисията и всяка държава-членка, в който да бъде отразен ангажиментът на партньорите на национално и регионално равнище в подкрепа на прилагането на националните програми за реформи по стратегията „Европа 2020“;

2.обща стратегическа рамка за повишаване на последователността в политиките на ЕС с оглед постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ – рамката, която да замени настоящия подход, при който се използват отделни групи от стратегически насоки за структурните фондове, като същевременно установи връзки и механизми за координация с други финансови инструменти на ЕС.



Каква роля може да играе политиката на сближаване в териториалния пакт?
За да се постигнат целите на „Европа 2020“, е необходимо достатъчно финансиране. Качеството на разходите е не по-малко важно от количеството. От финансова гледна точка приносът на политиката на сближаване за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ ще бъде определящ, без това да засяга нейните задачи в областта на солидарността.


  • Средствата, които реално се изразходват за действия, свързани със стратегията „Европа 2020“ от европейските, националните, регионалните и местните власти (на първо място структурните фондове на ЕС), следва да се насочат към избрани приоритети на стратегията „Европа 2020“, посочени в териториалните пактове.

  • Предложените договори за партньорство за развитие и инвестиции биха могли да се включат към териториалните пактове след 2013 г.


Условия за изпълнение на стратегията „Европа 2020“

На 4 октомври 2010 г. Бюрото на Комитета на регионите очерта следните шест елемента, които счита за основни за извличане на максимална полза от тази възможност:




  • Първо, на новата стратегия следва да се придаде териториално измерение, тоест, тя следва да отчете съществуващите различия в териториалните условия и отправните точки и да ги трансформира в политики „на място“, обхващащи трите стълба на стратегията (интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж), подкрепени с териториални показатели и цели (включително считаните „отвъд БВП“).

  • Второ, европейското, националното, регионалното и местното равнища следва да работят в партньорство с оглед осъществяването на секторни политики по съгласуван и интегриран начин, при необходимост също и чрез споразумения за многостепенно управление с договорен характер, за да се осигури максимално използване на възможностите, предоставени от „Европа 2020“.

  • Трето, необходимо е премахване на структурните пречки (оставащите бариери пред единния пазар, липсата на определена общоевропейска инфраструктура, неподходящото регулиране на финансовите пазари) както на европейско, така и на национално равнище.

  • Четвърто, стратегията „Европа 2020“ следва да се развива в условия на запазване на достъпа на всички територии в ЕС до политиката на сближаване на ЕС. Политиката на сближаване ще допринесе за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и същевременно следва да бъде осигурена с достатъчно финансови ресурси, за да се насочи ефективно към по-слабо развитите райони в ЕС, като по този начин изпълни възложеното ѝ от договора задължение по отношение на солидарността.

  • Пето, Комисията следва да оценява много по-систематично териториалното въздействие на политическите мерки, свързани със стратегията „Европа 2020“. За да бъде по-надеждна от Лисабонската стратегия, стратегията „Европа 2020“ следва също така да се основава в по-голяма степен на факти.

  • Шесто, новата стратегия следва да се разглежда като възможност за драстично опростяване на административните процедури по всички политически инструменти и канали за финансиране. В съответствие с целите на ЕС за по-добро регулиране, тази реформа не бива да бъде насочена само към намаляване на административната тежест. Вместо това тя следва да се разглежда като възможност за съгласуване на действията, предприемани по водещите инициативи на „Европа 2020“ със съществуващите политически действия и процедури, за да се осигури прозрачност и да се избегне дублиране.

(Пълният текст на документа на Бюрото на КР можете да намерите на: http://portal.cor.europa.eu/europe2020/news/Pages/2010/CoROctoberBureau2010.aspx)




Има ли примери за териториални пактове? Какви са общите им характеристики и как можем да се поучим от тях?
Макар обхватът на териториалните пактове за „Европа 2020“ да изглежда амбициозен, през последното десетилетие в различни държави бяха изготвени многостепенни споразумения за постигане на социално-икономически цели, например в Австрия (териториални пактове за заетост 2007 – 2013 г.), Белгия (пакт „Фландрия в действие 2020 г.“), Обединеното кралство („Партньорство голям Нотингам“), Франция (Териториален пакт за приобщаване), Германия (инициатива за иновации „Предприемачески региони“ на министерството на образованието) и Испания (териториални пактове за селските райони на Каталуня). Тези примери се различават значително що се отнася до:


  • участващо административно равнище (местно, регионално, национално, европейско);

  • естество на партньорството (вертикално или хоризонтално);

  • вид ресор (формулиране на указания или изпълнение);

  • област на действие (много широка или специфична);

  • сектор на действие (например: предоставяне на услуги на граждани или предприятия; насърчаване на опростяването на административни процедури);

  • продължителност на споразумението (временно или постоянно);

  • финансиране (европейско, национално, местно или частно; без финансиране).

Тези разлики отразяват не само различните цели, но също и различията между държавите и тяхното социално-икономическо, културно, институционално и екологично многообразие.


За да насърчи заинтересованите страни да обменят информация за дейностите в тази област, Платформата за наблюдение на „Европа 2020“ на Комитета на регионите създаде своя уебстраница, която улеснява обмена на опит и насърчава предоставянето на мнения и коментари, основани на натрупания опит. За да предоставите мнението си или за повече информация, моля посетете следния уебсайт: www.cor.europa.eu/europe2020 или се свържете с екипа на Платформата на адрес: europe2020@cor.europa.eu.


Комитетът на регионите и стратегията „Европа 2020“
Виждането, че стратегията „Европа 2020“ следва да се изготвя в партньорство между всички равнища на управление се споделя от всички институции на ЕС.

Комитетът на регионите, в качеството си на консултативен орган, представляващ градовете и регионите на ЕС, понастоящем работи по становищата си относно водещите инициативи на стратегията „Европа 2020“. Ако искате да научите повече за работата по тези становища, моля посетете уебсайта на Платформата за наблюдение на стратегията „Европа 2020“.


С цел оценка на напредъка на стратегията, всеки декември Комитетът на регионите издава своя мониторингов доклад за „Европа 2020“ въз основа на дейността на Платформата за наблюдение на стратегията „Европа 2020“ на Комитета на регионите.



„Широкото партньорство, което стратегията „Европа 2020“ изисква, трябва да се приложи на практика във всяка територия чрез конкретни мерки и чрез споделяне на отговорността за неговото прилагане между националните, местните и регионалните власти.

Ето защо ви приканвам да сключвате с вашите национални правителства териториални пактове, в които, разбира се, структурните фондове ще имат роля.“

Мерчедес Бресо, председател на Комитета на регионите на ЕС, ноември 2010 г.

 

„Още от началото целта ми е стратегията „Европа 2020“ да се осъществява заедно с редица партньори, в т.ч. Комитета на регионите и регионалните и местните власти. (…) Подкрепяме вашата идея за териториални пактове. Ще насърчавам държавите-членки да приемат участието на всички страни в териториалните пактове.“



Жозе Мануел Барозу, председател на Европейската комисия, пленарна сесия на КР, декември 2010 г.
„Предложеният от Комитета на регионите подход относно многостепенното управление е доказал стойността си и наистина си струва да се насърчават териториалните пактове.“

Бенце Ретвари, заместник-министър на публичната администрация и правосъдието на Унгария, пленарна сесия на КР, януари 2011 г.


Европейският парламент „(…) призовава принципът на многостепенното управление да бъде включен във всички етапи на разработването и изпълнението на стратегията „ЕС 2020“, за да се гарантира, че регионалните и местните органи, които трябва да я изпълняват, носят истинска отговорност за резултатите; в този контекст подчертава предложението за териториален пакт на местните и регионалните власти за стратегията „Европа 2020“ за насърчаване на регионите и градовете да допринасят за успешното постигане на целите на стратегията „Европа 2020“.

Европейски парламент, Резолюция относно „Добро управление в рамките на регионалната политика на ЕС“, декември 2010 г.


Идеята за териториални пактове „(…) представлява ценен принос към нашия размисъл по стратегията „Европа 2020“, притежаващ огромен потенциал за прилагане.“

Херман ван Ромпьой, председател на Европейския съвет


____________








Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница