АБНОРМНОСТ
Състояние извън нормите, рядко срещано. Абнормността предполага съотнасяне с определена група и предварително установена средна величина. Това понятие е много относително и негова илюстрация може да се открие в пътешествията на Гъливер, който се оказва последователно „абнормен" сред лилипутите и сред великаните. Понятието е още по-трудно за определяне, доколкото има тенденция към идентифициране на норма и честота и към произтичащата от нея подозрителност към „девиантните", особено тези, които проповядват мнения, противоречащи на общоприетите (Сократ, Солженицин...). Абнормното невинаги е патологично. Много хора, смятани за „абнормни", са допринесли в най-голяма степен за напредъка на човечеството.
АВТОМАТИЗЪМ
Дейност, която убягва от контрола на волята и се осъществява независимо от самите нас. Рефлексите, сърдечната дейност, дейността на дихателните центрове и на храносмилателната система са главните биологични автоматизми на организма. Заучена и често повтаряна дейност е нормално да се автоматизира. Дори психичният живот има своите автоматизми (асоциация на идеите, памет...). При някои болестни състояния (хистерия, епилепсия, мозъчна травма) се наблюдават автоматизирани дейности като ходене или качване във влак, които убягват от съзнанието на болните. При налудностите у болните често се отбелязват състояния на психичен автоматизъм, който те преживяват като манипулиране на личността им:. „някой" ги кара да говорят или действат, „някой" диктува мислите им. Тази особена форма на налудност за въздействие, която е симптоматична за дисоциацията на личността, е проучвана от руския психиатър В. Кандински и французина Ж. Ж. дьо Клерамбо.
АВТОРИТЕТ
Влияние на човек над другите, за да ги накара да се подчиняват при определени обстоятелства. Авторитетът е толкова необходим за децата, колкото и обичта. По време на юношеството той дори става по-важен. Проучванията и анкетите, проведени от психолози и психиатри (Дж. М. Сатър, Х. Лучони), показват, че липсата на дисциплина предизвиква тежки разстройства у някои младежи. Без авторитет възпитанието не се провежда добре, личността остава слаба и несъстоятелна; моралното съзнание не се доизгражда; субектът живее в несигурност и тревожност. Но зле упражняваният, тираничен авторитет е също толкова опасен, колкото и наличието на недостатъчност на авторитет (Т. В. Адорно). В семействата, в които по правило властва авторитетът на бащата, някои прояви на прекалено строго отношение са причина за неуспехите и конфликтите в бъдещия социален живот. Бащата трябва да упражнява авторитета си, за да закриля детето от опасностите, от които то е неспособно да се предпази, а не за да утвърждава собствената си личност
АДАПТАЦИЯ
Приспособяване на един организъм към неговата среда. Живите същества притежават известна пластичност, благодарение на която могат да бъдат в хармония с околната среда и да поддържат равновесието на своята вътрешна среда. Например, ако от Европа в Америка бъде пренесен кошер, пчелите от който предварително са кондиционирани да търсят пашата си в определен час, наблюдава се, че след неколкодневно „колебание" ритъмът им вече се адаптира към местното време (М. Ренер, 1957). Следователно пчелите са променили своя ендогенен ритъм, за да го синхронизират с времевите фактори в новата среда. Жизненият процес изисква непрекъснато приспособяване на организма, за да бъде възстановявано постоянно нарушаваното равновесие. Това приспособяване се извършва посредством непрекъснат обмен между организма и неговата среда, чрез двойното действие на субекта върху обекта (асимилация) и на обекта върху субекта (акомодация). Тези независими един от друг начини на действие се комбинират непрекъснато, за да поддържат стабилно равновесно състояние, което дефинира адаптацията. Адаптация има, казва Ж. Пиаже, когато организмът се променя в зависимост от средата и когато от тази вариация възниква равновесие на обмена между обкръжението и организма, което равновесие е благоприятно за съхраняването на организма. Според Пиаже психичният живот се подчинява на същите структуриращи закони, на които се подчинява органичният живот. Интелигентността се изгражда чрез непрекъснато уточняване между изградените схеми и елементите на новия опит. -> Сслие.
A3 (moi).
1. Самоосъзната и утвърдена индивидуалност. Съзнанието за единство на личността се изгражда в процеса на растежа. В края на третия месец новороденото използва ръцете си, за да опознава външния свят и своето собствено тяло, които открива. Така се установява първото разграничение между Аза и не-Аза, което става по-явно след края на кърменето. Към двегодишна възраст, ако го поставим пред огледалото, то се усмихва, без да знае, че вижда себе си. Едва година no-късно започва да употребява местоимението аз и да се противопоставя на другия единствено заради удоволствието да утвърждава личността си. По-нататък Азът продължава да се изгражда под действието на съзряването* и социокултурните и афективните условия. В психоаналитичната терминология „Азът" (превод на немското das Ich) означава центърът и съвкупността от мотивациите и действията на индивида, които обуславят адаптацията му към реалността, задоволяват неговите потребности и разрешават конфликтите, произтичащи от несъвместими желания. В ежедневните действия тази функция се упражнява както в плана на съзнаваното (интелектуални процеси), така и в плана на несъзнаваното (използване на защитни механизми). Невротичният Аз е слаб; той е неспособен да реши вътрешните си конфликти (изисквания на нагоните, които се противопоставят на моралното съзнание или на реалността). Това го прави тревожен и го води до възприемането на различни видове парадоксално поведение (натрапли-ви действия, самоубийство и т. н.). Според У. Джеймс - всичко лично: „аз" (moi) и „мое" (mien). Според Фройд Азът е несъзнавано продължение на Аза. Юнг пък прави от Аза „намираща се над" Аза същност, която обхваща не само съзнававаното и несъзнаваното, но и „целта на живота".
АЗ-ИДЕАЛ
Образец за достигане. Формирането на личността представлява дълъг процес на социализация, започващ от ранното детство. Посредством действието на идентификациите с обичаните и уважаваните хора от обкръжението малкото дете конструира своя Аз. Така то си създава тип, с който се сравнява и който с всеки ден става все по-богат.
АЙТЕМ
Елемент от тест. В дадена психометрична скала айтемът може да бъде представен в различна форма: въпроси („кой е президентът на републиката?"), действия, които трябва да се извършат („постави кубчето в чашата"), възпроизвеждане на рисунка и т, н. Всеки айтем е свързан с определена цел.
АКТИВАЦИЯ
Повишаване възбудимостта на централната нервна система под влиянието на стимул с периферен (зрително, слухово усещане ...) или кортикален произход. Понятието активация интересува психолозите в много отношения: 1. най-напред, то предоставя физиологичната основа за всяка степен на състоянията от комата до силните емоции (гняв, страх); 2. може да обясни някои аспекти на личността (според Х. Й. Айзенк интровертираните личности се държат, сякаш са постоянно „активирани": техните електроенцефалографски ритми са по-бързи, реагират по-бурно на болка и т. н.); 3. позволява да се разбере защо са търсени някои дейности, като например спортните състезания. Според Д. Е. Берлайн тези дейности, в това число и употребата на дроги, увеличават активацията, която обикновено е източник на удоволствие, докато не се премине определен праг.
АЛТРУИЗЪМ
Термин, създаден от О. Конт за означаване безкористната загриженост за доброто на друг човек. Корените на алтруизма се намират в природата, но до него може да се стигне и умозрително. У същества от един и същи вид се наблюдава естествено и спонтанно алтруистично поведение. Например Дж. Х. Масерман цитира случай с макаки, които, поставени в експериментална ситуация, където могат лесно да получат храна, натискайки лост, остават дълго време, без да се хранят, когато разберат, че с действието си предизвикват електрически удар върху техен събрат. Разумът ни повелява да бъдем алтруисти, защото без солидарност животът става невъзможен. Според У. Хамилтьн (Лондон) и Р. Трайвърс (Харвард) алтруизмът би могъл да бъде определен като изтънчена форма на егоизъм.
АЛЧНОСТ
Пламенно, неутолимо желание за притежаване иа нещо. В характерологията този термин означава единият от факторите, свързани с влеченията, въведен от Г. Берже в типологията на Г. Хайманс и Е. Д. Вирсма. Алчният жадува за завоевания и придобивки. Той се стреми към изтъкването на своя Аз. Обратно на алчността е безразличието към богатството, което се наблюдава в чист вид у някои мъдреци н аскети. В теорията на М. Клайн алчността е конституциоиална, но се засилва от тревожността, че не си достатъчно „добър", за да бъдеш обичан.
АМБИВАЛЕНТНОСТ
Състояние на субекта, който в дадена ситуация и в едно н също време изпитва противоречиви чувства. Амбивалентността не е абнормно психично състояние. Все пак се случва, когато противоречията са непреодолими, тази двойственост на чувствата да се прояви чрез патологично поведение. Терминът е създаден от Е. Блойлер през 1910 год., за да означи един от най-важните аспекти на личността яа болните от шизофрения. У тези болни се наблюдават внезапни промени в настроението, без да бъдат разбираеми причините за промяната.
АМБИЦИЯ
Стремеж към по-висок статус. Желанието за слава или богатство подтиква индивидите да мобилизират цялата си енергия, да достигнат по-високо ниво и да осъществят потенциалните си възможности. Но когато амбицията не е подкрепена от действителни възможности, тя е причина за разочарования и дезадаптация.
АМОРФЕН ТИП, тип личност според характерологията на Г. Хай-манс и Е. Вирсма, отличаваш се със слаба емотивност (нЕ), неактивност (нА) и непосредствено и преходно отзвучаване на впечатленията (П). Неамбициозна и безгрижна, аморфната личност живее в настоящия момент и пилее времето си във всевъзможни, често незначителни удоволствия и развлечения. Тя печели симпатиите на околните с оптимизма и сговорчивостта си.
АНАЛИЗ
Разлагане на цялото на съставните му елементи. Анализът е мисловен механизъм, който съсредоточава вниманието върху всяка от частите на множеството и търси възможните връзки между тях. Той образува със синтеза единство, допълваща рефлексията цялост. Посредством процеса на последователни диференциации от общото до началните елементи анализът се съчетава със синтеза значително преди края на мисловния процес; прегрупиранията се извършват бързо и се появява общата схема, която интелигентността възприема. Този метод изглежда най-ефикасен за преодоляване на трудностите, които умът среща по пътя на познанието и затова се използва при повечето педагогически подходи. Например обучението в четене по глобалния метод се основава на този принцип. В областта на психологията същият метод позволява да се открие мотивацията на определено поведение. Тук той се прилага върху съновиденията, забравените факти, лапсусите и нагласите, чието скрито значение разкрива. В трудовата сфера анализът на производствените задачи и на отношението „човек - машина" заема решаващо място. Той позволява да се изчисли относителната стойност на труда и справедливото му възнаграждение, да се посочат най-простите пътища и излишните жестове, да се избягват трудовите злополуки, да се изгради у обучаваните рационален подход.
АНАЛИЗА (дидактична).
Освен теоретичните знания, придобити в университета и в институтите по психоанализа, формирането на психоаналитици изисква лична дълготрайна психоанализа (от 2 до 4 години) с опитен аналитик, получил разрешение за това от най-авторитетните представители на професията. Това е едновременно психоаналитично лечение и устно, индивидуално обучение, през което трябва да премине всеки, който иска да стане психоаналитик. След този етап дебютантьт може да започне да лекува, оставайки още известно време под контрола на опитен психоаналитик.
АНАЛИЗАТОР
Неврофизиологнчна система, която прави възможно сетивното възприемане и анализиране на света. Този термин, използван от И. П. Павлов, обозначава сетивните рецептори, нервните им пътища и участъците от мозъчната кора, до която достигат. Например зрителният анализатор включва ретината, зрителните пътища и съответстващата на зрението зона от мозъчната кора. Увреждането на една част от този апарат предизвиква слепота. Но докато при засягане на окото или неговите нервни продължения болният усеща слепотата си (защото живее в мрак), той не я осъзнава, когато поражението засяга мозъка. Съществуват и вътрешни анализатори, които обработват съобщенията, произлизащи директно от тялото.
АНТИЦИПАЦИЯ
Изпреварване. Посредством движението на мисълта определено действие може да бъде извършено преди появата на очаквания сигнал. Всекидневният опит показва, че мисълта непрекъснато създава антиципаторни схеми, като изхожда от известни елементи. Това е особено ясно при четенето или разчитането на музикална партитура, когато четящият „отгатва" това, което ще последва. Изследванията по зоопсихология са установили, че антиципацията съществува и при животните, дори при нисшите безгръбначни.
АНТРОПОЛОГИЯ
Наука за човека и неговите творения. Традиционно се различават, физическа антропология, която изучава морфологичните характеристики на различните човешки раси, като си служи предимно с измервания, к културна антропология, която изследва фактите на културата. Застъпниците на втората школа тръгват от принципа, че за да бъде разбран, човекът трябва да бъде разположен в неговата социална среда. Тълкувайки културните факти, е възможно да се разберат социалните структури и чрез тях човешкото същество. Антропологията се е развила неимоверно много и сега във Франция антрополозите разбират под този родов термин четири области: 1. социална и културна антропология (или етнология), 2. лингвистична антропология (или етнолингвистика), 3. биологическа, или физическа, антропология, която изучава вариациите на биологическите характеристики на човека във времето и пространството, и 4. предистория.
АРХЕТИП
Вечен първичен модел. Този термин, заимстван от св. Августин, бе въведен в дълбинната психология от К. Г. Юнг (1919) за означаване на древните образи (змея, Изгубения рай...), които представляват общ фонд на цялото човечество. Те се откриват наред с личните спомени във всеки човек, по всяко време и на всяко място. Митологията, приказките и легендите съставляват архетиповете, които се проявяват в съновиденията, налудностите н изобразителните изкуства. Те съставляват това, което Юнг нарича колективно несъзнавано.
АСИМИЛАЦИЯ
Активно поведение, чрез което човек променя средата, вместо да се приспособява към нея. Във физиологията асимилацията е процес, чрез който живите организми променят елементите, взети от средата, в свое собствено вещество. В психологията Ж. Пиаже нарича „умствена асимилация" прилагането на схема на действие (която може да се уподоби с канава) от една ситуация към друга. Например когато бебето разбере, че някакъв предмет може да се дърпа с връвчица, ще дръпне покривката, за да достигне играчка.
АСОЦИАЦИЯ
Събиране, свързване. Психичните явления имат свойството да се свързват в съзнанието независимо от волята по силата на известни закони, формулирани още от Аристотел. Той забелязал, че припомнянето се улеснява чрез съотнасяне на спомена към други впечатления, които са в отношение на близост, сходство или контраст с тях. Изучаването на тези начални закони на асоциирането (по близост, сходство и контраст) заема първостепенно място в психологията на XVIII и XIX век. В края на миналия век Ф. Галтон, който експериментирал върху себе си метода на свободното асоцииране, стигнал до заключението, че асоциираните думи и идеи „осветляват с поразителна точност основите на човешкото мислене и разгалват анатомията на човешката душа много no-неподправено, отколкото би ни се искало". Тази констатация подтикна редица психиатри (Дж. Х. Кент, А. Розанов) и психоаналитици (К. Г. Юнг) да съставят серии от думи, докосващи се до психологическите проблеми на пациентите им и до техните комплекси. Този метод е бил използван и за идентифициране на престъпника измежду определен брой заподозрени. В случая се подбират 20 думи, които да напомнят на виновника сцената и обстоятелствата на престъплението, които се смесват с 80 неутрални думи. Отчита се времето на реакция, емоционалните признаци, а когато има подходяща апаратура - и кожно-галваничната реакция и кръвното налягане. Сравняването на протоколите на заподозрените позволява често да бъде разобличен престъпникът. Психоаналитичното лечение също се основава на метода на свободно то асоцииране. Вместо да се иска от пациента да говори по определена тема, той бива подканен да се изразява свободно, да съобщава всичко, което му идва наум, без задръжки. По този начин психоаналитикът не въвежда в лечението нищо от своята личност и единствено пациентът определя хода на анализата.
АСПИРАЦИЯ
Съвкупност от наклонности, които движат човека към определен идеал. Говори се за аспирация при едно действие, когато осъществяването му означава за индивида реализация на неговите умения. Нашите успехи и неуспехи са функция от очакваното ниво на постиженията, нивото, което си поставяме за цел в дадено начинание. Това ниво на аспирациите е от първостепенна важност в поведението на хората, защото влияе по един по-явен или по-прикрит начин върху преследването от тях на повечето цели. Обусловено едновременно както от индивидуални, така и от социални фактори, то изисква известно познаване на себе си, на собствената ценност, на собствените способности и предели на възможностите, както и желание за достигане на определен статут. Понякога, субектът, който е под силното влияние на социалните условия, се стреми да постигне прекалено висока по отношение на възможностите си цел: той има някакво призвание, но не и необходимите за постигането на тази цел способности. Това може да породи разочарования и да го доведе до дезадаптация. Създадени са тестове за ниво на аспирациите, които позволяват да се прецизират някои личностни черти на изследваните субекти и чрез обобщение да се предскаже поведението им в реални житейски ситуации.
АТИТЮД
Нагласа.
АФЕКТ, елементарен н неподдаващ се на анализ аспект на афектнвността, различаващ се от емоцията, която е невровегетативният му израз, и от чувствата, които са по-устойчиви. Между характерните афективни състояния като радостта и страха съществуват междинни, недобре определени чувства, които могат да варират от радост към страх, като претърпяват серия от последователни трансформации. Тези психични, изконни, трудни за анализиране състояния могат да се наблюдават и изучават посредством различните видове поведение, които предизвикват. Например реакциите на очакване и на любопитство от страна на субекта изразяват неговия интерес към известна ситуация, докато движенията на откликване или отдръпване са предизвикани от приятни (удоволствие) или неприятни (болка) усещания. Тези елементарни чувства, променливи в ефективната си тоналност, предшестват аперцепцията на образа и представата; те са в основата на емоциите и съставляват това, което обикновено наричаме настроение.
АФЕКТИВНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ
Липса или недостиг на обич. Афективнвте потребности на човека са също толкова важни, колкото и останалите и незадоволяването им може да има тежки последици. Когато малкото дете бъде отделено от своята майка, плачът и виковете изразяват безпомощността и тревожността му. После настъпва примирение, но с него апатия и отказ да се храни. Ако никой не замести майката по време на продължително отсъствие, забелязва се спиране на физическото развитие и обща регресия. Наученото е последно време изчезва, езикът обеднява, става „бебешки", енурезата и клатенето на тялото са почти винаги налице. Понякога детето си причинява болка или се самонаранява. Органичните съпротивителни сили отслабват много. Р. Шпиц е доказал вредата от ранната афективна недостатъчност. Тествайки редовно бебета, отглеждани от детегледачки в образцови детски ясли, и сравнявайки ги с кърмачета, отглеждани от майките им в изправителен дом, той констатира, че вторите имат нормално психомоторно развитие (КР = 105 в края на втората година), а развитието при първите постепенно деградира. Докато при началните тестове за бебета коефициентът им на развитие (КР) бил 124, тази цифра слязла на 72 в края на първата година, а след. втората година била едва 45. Освен това в образцовите ясли починали една трета от децата (по-точно 37,3%), а. между децата на затворничките нямало нито един смъртен случай. Шпиц и неговите последователи установили, че нежеланите ефекти от афективната недостатъчност са толкова по-тежки, колкото по-рано настъпи тя и колкото по-дълго време продължи. При повече от петмесечна раздяла у децата се появявал хоспитализъм и трайни личностни (интелектуални и афективни) разстройства. За да проверят тези твърдения, други автори (Дж. Б. Баулби, А. Фройд и т. н.) анализирали миналото на социално дезадаптирани възрастни или юноши. Оказало се, че престъпността (най-вече кражбите и проституирането при малолетни) е от 4 до 5 пъти по-честа при субектите, лишени от ефективност в детството, отколкото при отгледаните в нормални семейства. Ново потвърждение било получено от наблюденията върху деца с разстройства в развитието, за конто се полагали специални грижи: от момента, в който детегледачките и психоложките (заемащи мястото на майката) започнали да проявяват към тях грижи и нежност, децата се оживили, започнали да се хранят и увеличили теглото си. Интелектуалното ниво отново се повишило. Има случаи, в които раздялата със семейството е наложителна. Тогава детето трябва да бъде подготвено за това тежко изпитание, за да се разсее, доколкото е възможно, тревожността, която неизбежно ще настъпи. Все по-често в болниците и детските медицински заведения майките могат да бъдат с децата си, ако желаят. В противен случай им се препоръчва да оставят на детето някаква своя вещ (например носна кърпичка с парфюма си) и да го посещават по-често. Потребността да обичаш и да бъдеш обичан е не по-малко важна в зрялата възраст. Когато задоволяването й се затруднява поради трудно установяване на социални връзки (вследствие на стеснителност или неврози) или житейски събития (изоставяне, траур, старост, изолация...), субектът може да се отдаде на разнообразни заместващи дейности като посвещаването в благотворителност или колекционирането на марки. Но когато афективната празнина не е запълнена, може да настъпи повече или no-малко тежко депресивно състояние, което понякога води до самоубийство депресии; привързаност; трихотиломания.
АФЕКТИВНОСТ, съвкупност от ефективните състояния: чувства, емоции и страсти на личността. В живота на човека обикновено се разграничават три области: дейност, интелигентност и афективност. Разграничението е напълно произволно, защото тези елементи са неделими. Особено добре това се вижда при афективността. Тази съвкупност съставлява най-важната част на психичния ни живот, не само основата, на която се изграждат междуличностните отношения, но също и всички връзки на индивида с неговата среда. Дори абстрактна функция като мисленето се поддържа от нашия начин да чувстваме и се влияе от нашите емоции. Както сигурността, радостта и щастието могат да благоприятстват интелектуалното разгръщане, така и несигурността, тъгата и страхът могат да му попречат. Грижите и несигурността, които забавят и задържат развитието на индивида, са причина за многобройни разновидности на социална дезадаптация. Тя се открива в лошия успех в училище, в неврозите, психо-соматичните разстройства и някои психози.
БЕЗРАБОТИЦА
Липса на работа. Психологическите и дори соматичните последици от безработицата често са драматични. Обикновено тя бива придружена от прогресивно развитие на депресивно състояние: с течение на времето, прекарано в бездействие, индивидът се чувства все по-малоценен; за да получи отново работа, той непрекъснато занижава изискванията си. Безработният се чувства повече или по-малко виновен спрямо членовете на своето семейство. Продължителната безработица представлява тежка заплаха за психичното здраве, защото отчуждава човека от социалната общност; тя се отразява и на децата на безработния, много от които живеят в атмосфера на тревожност и понижават успеха си в училище. |