Тест правопис и пунктуация-1
Изтегляне 26 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- УПРАЖНЕНИЕ 2.
|
ТЕСТ - ПРАВОПИС И ПУНКТУАЦИЯ-1 УПРАЖНЕНИЕ 1. Поправете грешките в правописа и пунктуацията. Ладията с Илийца и болното плува по течението на буйния Искар, не подчиняваща се на лопатата. Селянката със беспокойство следи дали вече наближава брега. Един бързей я откарва до отсрешния бряг и старата жена с детето на ръце се отправя към леса. Когато влиза в гората човешка сенка се мръдва между стволовете и я пресреща - бунтовника. След поздрав старицата бързо изважда хляба и му го подава, знаейки че преди всичко хлеб му е потребен сега. С угризение на съвеста героинята му дава откраднатото манастирско расо. Бунтовникът слага калугерското расо, което едва едва ще сгрее премръзналото му тяло, и те тръгват. Той е двадесет годишно, голобрадо момче, тънко-високо. Ядейки мълком хляба започва да расказва своята история: изгубва другарите си и сега с избити крака съсипан от ход трескав, отива в балкана да ги намери или да се потули някаде. Дори заслушана в разказа, Илийца вижда, че той не може да върви, и му взима пушката. Нещастният момък се доверява на старицата - нема къде да се дене, а тя отсича - категорично и твърдо, че ще го приюти. Умиления до сълзи момък скланя глава и целува напуканата старческа десница. В писмената работа има 23 места за редактиране. УПРАЖНЕНИЕ 2. Поправете грешките в правописа и пунктуацията. Живял в една епоха испълнена с борба и страдания Иван Вазов възвеличава мъченическия лик на родината. В повеста „Немили-недраги” е разкрит живота на българските емигранти в навечерието на Освобождението. Далеч от България, те запазват своя родолюбив и свободолюбив дух и се отдават исцяло на нейното освобождение. Десета глава от повестта „Немили-недраги започва с описание на природната картина. 20 февруари. Чрез посочването на датата писателя внася повече достовернос и ни осведомява за сезона - зима. Дунавът е окован с дебел лед, под който се мятът на буйни талази черните му води. На единия бряг на замръзналата река грачат чафките, а на другия се издигат пустите възвишения на България, нощем осеяни с светлините на къщичките на караулниците, които отдалеч приличът на гробове. От към румънския бряг един окаснял нощен пътник слиза към ледената пустош на реката. Той е облечен с дебел влашки кожух и една опитна ръка лесно може да напипа револвера му отзад на кръста. Тоя нощен скитник беше Македонски. Той бавно и предпазливо слиза по стръмния брег опирайки се на тояга със остар бод накрая. В писмената работа има 20 места за редактиране Изтегляне 26 Kb. Сподели с приятели:
|