Тестови изпитни въпроси за медици уважаеми колеги



страница1/2
Дата28.02.2022
Размер115 Kb.
#113450
  1   2
Testovi izpitni vaprosi

ТЕСТОВИ ИЗПИТНИ ВЪПРОСИ ЗА МЕДИЦИ
Уважаеми колеги,
Тестовете по-долу са 70% от тестовите въпроси за изпита по фармакология за 2009 г. Първият етап на изпита е свързан с тестово изпитване на всеки студент върху 25 въпроса. Предоставяме 86 въпроса с верните отговори от определените 100 въпроса.
Успех в подготовката: Проф. д-р Н. Бояджиева

1. Лекарствата, свързани с плазмените протеини:


А. Не се метаболизират. Б. Метаболизират се активно.
В. Не проявяват биологична активност. Г. Проявяват биологична активност.
2. Лекарствени препарати, индуциращи синтеза на цитохром Р450 в черния дроб са:
А. Еритромицин. Б. Фенитоин. В. Циметидин. Г. Фенобарбитал.
3. Лекарствени препарати, инхибиращи синтеза на цитохром Р450 в черния дроб са:
А. Омепразол. Б. Карбамазепин В. Хлорамфеникол. Г. Рифампицин.
4. Елиминирането на лекарствата включва:
А. Mетаболизъм. Б. Резорбция. В.Екскреция. Г. Разпределение.
5. Фенотиазиновите невролептиците притежават следните фармакологични ефекти:
А. Антипсихотичен. Б. Противогърчов. В. Вегетолитичен. Г. Еметичен.
6. Фармакологични ефекти на бензодиазепините са:
А. Анксиолитичен. Б. Антидепресивен. В. Антипсихотичен. Г. Еухипнотичен.
7. Невролептиците намират приложение:
А. При лечение на шизофрения, алкохолна психоза и невроза.
Б. За оперативна премедикация.
В. Като еметични средства.
Г. Като сънотворни средства.
8. Антипаркинсоновите средства с предимно централно холинолитично действие са:
А. Trihexyphenidyl. Б. Biperiden.
В. Selegiline. Г. Sinemet.
9. Холиномиметиците предизвикват следните фармакологични ефекти:
А. Повишена секреция на потните, слъзните и слюнчените жлези.
Б. Повишаване на вътреочното налягане.
В. Стимулиране на чревната перисталтика.
Г. Бронходилатация.
10. Нискомолекулярните (фракционирани) хепарини:
А. Инхибират активността предимно на фактор Xа.
Б. Потискат факторите Xа и тромбин в съотношение 1:1.
В. Намират клинично приложение при хирургични интервенции за профилактика на тромбоемболични усложнения.
Г. Имат по-голям риск от кръвоизливи в сравнение с нефракционирания хепарин.
11. Бронходилатиращ ефект се получава при:
А. Блокиране на 1-адренорецепторите.
Б. Активиране на 2-адренорецепторите.
В. Стимулиране на M-холинорецепторите.
Г. Блокиране на LTD4-рецепторите.
12. Кои от следните диуретици са подходящи за лечение на артериална хипертония:
А. Indapamide. Б. Hydrochlorthiazide.
В. Spironolactone. Г. Acetazolamide.
13. Повишен риск от интоксикация със сърдечни гликозиди има при едновременното им прилагане с:
А. Калциеви препарати. Б. Салуретици.
В. АСЕ инхибитори. Г. Калиеви препарати.
14. Бета-блокерите се прилагат при лечение на:
А. Исхемична болест на сърцето. Б. Бронхиална астма.
В. Хипертонична болест. Г. Брадикардия.
15. Кои лекарства е възможно да причинят хемолитична анемия при пациенти с дефицит на ензима глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа:
А. Клиндамицин. Б. Ванкомицин. В. Нитрофурантоин. Г. Сулфонамиди.
16. Добро вътреклетъчно разпределение имат:
А. Макролиди. Б. Тетрациклини. В. Цефалоспорини. Г. Пеницилини.
17. Антибиотици с висока активност срещу Helicobacter pylori са:
А. Clarithromycin. Б. Amoxicillin. В. Oxacillin. Г. Lincomycin.
18. Антибиотици с тесен спектър на действие са:
А. Аминопеницилини. Б. Група на бензилпеницилина.
В. Полимиксини. Г. Аминогликозиди.
19. Ентерални пътища за въвеждане на лекарствата са:
А. Перорален. Б. Интрамускулен. В. Сублингвален. Г. Субкутанен.
20. Метаболитните реакции през първа фаза включват:
А. Ацетилиране. Б. Хидролиза.
В. Глюкуроконюгация. Г. Окисление и редукция.
21. Фармакодинамиката изучава:
А. Лекарствените ефекти. Б. Механизмите на действие на лекарствата.
В. Елиминирането на лекарствата. Г. Метаболизмът на лекарствата.
22. За галантамина (Nivalin®) е характерно, че:
А. Активира ацетилхолинестеразата.
Б. Показан е при постоперативна атония на червата и пикочния мехур.
В. Ефективен е при бронхиална астма.
Г. Показан е при myasthenia gravis.
23. Атропиноподобни нежелани реакции се наблюдават при лечение със:
А. М-холиномиметици. Б. Бета-блокери.
В. Трициклични антидепресанти. Г. Фенотиазинови невролептици.
24. Посочете лекарствата, повлияващи епилепсия, протичаща с големи припадъци:
А. Phenobarbital. Б. Phenytoin. В. Ethosuximid. Г. Haloperidol.
25. Основните групи антипаркинсонови средства са:
А. Адреномиметици. Б.Централни М-холинолитици.
В. Централни допаминергични средства. Г. Невролептици.
26. За лечение на бронхиална астма се прилагат лекарства от следните групи:
А. Инхибитори на фосфодиестеразата. Б. Бета-адреноблокери.
В. Глюкокортикоиди. Г. М-холиномиметици.
27. Клинично оползотворимите ефекти на глюкокортикоидите са:
А. Противовъзпалителен (антиексудативен и антипролиферативен).
Б. Антиалергичен. В. Минералокортикоиден.
Г. Имуностимулиращ.
28. Сърдечните гликозиди имат:
А. Отрицателен инотропен ефект. Б. Положителен инотропен ефект.
В. Отрицателен батмотропен ефект. Г. Отрицателен дромотропен ефект.
29. Furosemid (Furanthril):
А. Блокира активната реабсорбция на хлорни и натриеви йони на нивото на възходящата част на Хенлевата бримка.
Б. Предизвиква хиперкалиемия.
В. Предизвиква умерен диуретичен ефект.
Г. Проявява ототоксичност.
30. Посочете верните твърдения, отнасящи се за дигоксина:
А. Представлява сърдечен гликозид, изолиран от Digitalis purpurea.
Б. Блокира мембранната магнезий-зависима Na+/K+-АТФ-аза.
В. Ефективен е при хронична нормофреквентна или тахикардна сърдечна
недостатъчност и предсърдно мъждене.
Г. Представлява най-силно кумулиращият сърдечен гликозид.
31. Аминогликозидите имат:
А. Бактерициден ефект върху делящи и неделящи се микроорганизми.
Б. Бактерициден ефект само върху непролифериращи микроорганизми.
В. Ото- и нефротоксичност.
Г. Бърз бактериостатичен ефект.
32. Тетрациклините имат:
А. Ототоксично действие.
Б. Широк антибактериален спектър.
В. Бактериoстатичен тип на действие.
Г. Потискащо действие върху гранулоцитопоезата.
33. Макролидните антибиотици:
А. Потискат белтъчната синтеза в микроорганизмите.
Б. Имат ототоксичност.
В. Имат бактерициден ефект.
Г. Повлияват легионелни и микоплазмени пневмонии.
34. Флуорираните 4-хинолони се отличават с:
А. Незначителна чревна резорбция.
Б. Бактериостатичен ефект.
В. Повлияват извънклетъчни и вътреклетъчни бактерии.
Г. Широк противомикробен спектър.
35. Нерецепторно действие имат:
А. Halothan. Б. Mannitol. В. Pilocarpin. Г. Ranitidin.
36. Токсични ефекти се реализират при:
А. Предозиране на лекарствата.
Б. Прилагане на лекарствата в терапевтични дози.
В. Прилагане на лекарствата в терапевтични дози на фона на съществуваща патология
(чернодробна, бъбречна и др.).
Г. Прилагане на лекарствата в ниски дози.
37. Антидепресантите се използват за лечение на:
А. Депресия. Б. Хипертонична болест. В. Мигрена. Г. Епилепсия.
38. При прилагането на неопиоидните аналгетици могат да се наблюдават следните странични ефекти:
А. Гранулоцитопения.
Б. Разязвяване на стомашно-чревната лигавица.
В. Понижаване на повишената телесна температура.
Г. Аналгезия.
39. Бронхоселективни 2-адренорецепторни агонисти са:
А.Ephedrine. Б. Salbutamol. В. Orciprenaline. Г. Salmeterol.
40. Кои от изброените лекарства са Н2-блокери?
А. Omeprazol. Б. Famotidin. В. Ranitidin. Г. Pirenzepin.
41. Kъм средствата, потискащи системата ренин-ангиотензин-алдостерон, се отнасят:
А. Бета-адренергични блокери.
Б. Инхибитори на ангиотензин-I-конвертиращия ензим.
В. Калциеви антагонисти.
Г. Салуретици.
42. Антистенокардната активност на нитроглицерина се дължи на:
А. Потискане на гуанилатциклазата.
Б. Намаляване на преднатоварването на сърцето.
В. Стимулиране на аденилатциклазата.
Г. Доставяне на азотен оксид.
43. Сърдечните гликозиди:
А. Повишават контрактилитета на миокарда.
Б. Променят трансмембранния йонен транспорт в миокардните клетки.
В. Увеличават консумацията на кислород в миокарда.
Г. Намаляват автоматизма на хетеротопни водачи на ритъма в камерния миокард.
44. Широк антибактериален спектър имат:
А. Цефалоспорини. Б. Макролиди. В. Линкомицини. Г. Тетрациклини.
45. Кои твърдения се отнасят за флуорохинолоните:
А. Инхибират ензима ДНК-гираза.
Б. Повлияват вътреклетъчни и извънклетъчни бактерии.
В. Имат бактериостатично действие.
Г. Имат лошо тъканно разпределение.
46. По време на цялата бременност, без риск за майката и плода, могат да се използват:
А. Benzylpenicillin. Б. Doxycycline. В. Erythromycin. Г. Co-trimoxazole.
47. Кои от изброените комбинации са нерационални:
А. Витамин В1 и тетрациклини. Б. Тетрациклини и бета-лактами.
В. Тетрациклини и калциеви препарати в една спринцовка.
Г. Ампицилин и оксацилин.
48. Рецепторно действие имат:
А. Loratadin. Б. Halothan. В. Magnesii sulfas. Г. Atenolol.
49. Посочете лекарствата, повлияващи епилепсия, протичаща с малки припадъци:
А. Clonazepam. Б. Phenytoin.
В. Phenobarbital. Г. Ethosuximid.
50. Посочете препаратите, повлияващи благоприятно допаминовия дефицит и акинезията при болестта на Parkinson:
А. Co-beneldopa (Мadopar®).
Б. Chlorpromazine.
В. Trihexyphenidyl.
Г. Co-careldopa (Sinemet®).
51. Невролептиците имат следните фармакологични ефекти:
А. Антипсихотичен. Б. Противогърчов.
В. Антиулкусен. Г. Антиеметичен.
52. Опиоидните аналгетици имат следните ефекти:
А. Антиастматичен ефект. Б. Антитусивен ефект.
В. Предизвикват мидриаза. Г. Предизвикват еуфория.
53. Толерантност не се развива към следните ефекти на опиоидните аналгетици:
А. Аналгетичен ефект. Б. Еуфория.
В. Констипация. Г. Миоза.
54. Чрез блокиране на бета1-рецепторите бета-блокерите предизвикват:
А. Отрицателен инотропен ефект. Б. Забавяне на сърдечната честота.
В. Стимулиране на рениновата секреция. Г. Бронхоспазъм.
55. При астматичен пристъп се прилагат:
А. Бета-адреномиметици - перорално.
Б. Бета-адреномиметици - инхалационно.
В. Глюкокортикоиди - парентерално.
Г. Бета-блокери - парентерално.
56. Към клас IA антиаритмични средства се отнасят:
А. Chinidin. Б. Phenytoin. В. Propafenon. Г. Procainamid.
57. При сърдечна недостатъчност, свързана с кардиогенен шок, се прилагат:
А. Metoprolol. Б. Dobutamine. В. Dopamine. Г. Verapamil.
58. Салуретиците могат да предизвикат:
А. Хипокалиемия. Б. Хипогликемия.
В. Хиперурикемия. Г. Хиперкалиемия.
59. Антикоагуланти с пряко действие са:
А. PAMBA. Б. Heparin. В. Acenoucumarol. Г. Nadroparin.
60. Към лекарствата – ензимни индуктори се отнасят:
А. Chloramphenicol. Б. Griseofulvin.
В. Rifampicin. Г. Metronidazole.
61. Антимикотичен ефект имат:
А. Имидазолови препарати.
Б. Тетрациклини.
В. Ацетилсалицилова киселина.
Г. Гризеофулвин.
62. Посочете препарат, ефективен при камерна тахиаритмия при остър миокарден инфаркт:
А. Chinidine. Б. Verapamil. В. Nebivolol. Г. Lidocaine.
63. За амиодарона е характерно, че: А. Има кратък t1/2. Б. Има слаб отрицателен инотропен
ефект. В. Повлиява надкамерни и камерни тахиаритмии. Г. При продължителна терапия може да прояви пулмотоксичност и тиреотоксичност.
64. Посочете верните твърдения за бета-блокерите:
А. Предизвикват обратно развитие на хипертрофията на лявата камера.
Б. Понижават кислородната консумация в миокарда чрез намаляване честотата на сърдечните контракции.
В. Прилагат се за купиране на стенокарден пристъп.
Г. Подобряват липидния статус.
65. Посочете бета-блокери със съдоразширяващ ефект:
А. Carvedilol. Б. Prazosin. В. Enalapril. Г. Nebivolol.
66. За АСЕ инхибиторите е характерно следното:
А. Показани са при артериална хипертония и хронична сърдечна недостатъчност.
Б. Увеличават хипертрофията на лявата камера. В. Намаляват протеинурията
Г. Притежават тератогенна активност.
67. AT1-блокерите:
А. Инхибират вазокострикторното действие на ангиотензин II върху съответните рецептори. Б. Предизвикват вазодилатация и понижават артериалното налягане. В. Стимулират пролиферативните съдови ефекти на ангиотезнин II. Г. Имат по-лоша поносимост в сравнение с ACE инхибиторите.
68. Посочете верните твърдения, отнасящи се за калциевите антагонисти:
А. Дихидропиридините се прилагат за лечение на хипертонична болест и стенокардия.
Б. Верапамилът се прилага като антиаритмично и антихипертензивно средство.
В. Верапамилът успешно се комбинира с пропранолол.
Г. Калциевите антагонисти се използват за лечение на остра сърдечна недостатъчност.
69. Специфичен антидот на хепарина е: А.Vitamin K. Б. Aprotinin. В. Protamine sulfate.
Г. Deferoxamine.
70. Посочете тромбоцитен антиагрегант: А. Aspirin® 500 mg/24 h. Б. Алтеплаза.
В. Фитоменадион. Г. Aspirin® 100 mg/24 h.
71. Към фибринолитиците се отнасят: А. Warfarin. Б. Reteplase. В. Atorvastatin. Г. Alteplase.
72. Бета-лактамите имат следния механизъм на действие:
А. Потискат синтеза на бактериалната стена.
Б. Нарушават пропускливостта на бактериалната мембрана.
В. Потискат ДНК полимеразата.
Г. Потискат циклооксигеназата.
73. Imipenem e: А. Небета-лактамен антибиотик. Б. Безопасен при епилепсия.
В. Широкоспектърен карбапенем. Г. Комбиниран с циластатин в препарата Tienam.
74. За аминозидите е характерно:
А. Активни са срещу Грам-отрицателни аеробни инфекции.
Б. Имат незначителна чревна резорбция.
В. Не достигат терапевтични концентрации в ЦНС, но диаплацентарно преминават
добре.
Г. Имат бактериостатичен ефект върху делящи и неделящи се микрорганизми.
75. Макролидите са:
А. Широкоспектърни бактерицидни антибиотици.
Б. Инхибитори на бактериалния белтъчен синтез във фазата на елонгация.
В. Активни срещу вътреклетъчни инфекции.
Г. Със значителна жлъчна и слюнна екскреция.
76. Хлорамфениколът e: А. Антибиотик. Б. С много добро тъканно разпределение.
В. Със значителен миелосупресивен ефект. Г. Противогъбично средство.
77. За препарата Co-Trimoxazole е характерно,че:
А. Съдържа сулфаметоксазол и триметоприм в съотношение 5:1.
Б. Има много добро тъканно и вътреклетъчно разпределение.
В. Има бактерициден широкоспектърен ефект.
Г. Прилага се за лечение на анаеробни инфекции.
78. При терапия с Isoniazid най-често се наблюдава:
А. Хепатотоксичност. Б. Ретробулбарен неврит.
В. Полиневрит със сензомоторни нарушения. Г. Нефротоксичност.
79. Флуорохинолоните са:
А.Широкоспектърни бактериостатични химиотерапевтици.
Б. Инхибитори на топоизомераза ІІ и ІV.
В. Инхибитори на ДНК зависимата РНК полимераза.
Г. Имат голяма разлика между MIC (минимална инхибиторна) и MBC (минимална
бактерицидна) концентрация.
80. Кой от изброените препарати е флуорохинолон?
А. Fluorouracil. Б. Pefloxacin. В. Levofloxacin. Г. Ciprofloxacin.
81. Итраконазолът има:
А. Широк антимикотичен спектър. Б. Ефективност предимно при кандидози.
В. Тесен антимикотичен спектър, включващ дерматофити.
Г. Ефективност предимно по отношение на причинителите на дълбоки микози.
82. Много добро субклетъчно разпределение имат следните макролиди:
А. Azithromycin. Б. Clarithromycin. В. Doxycycline. Г. Streptomycin.
83. Противотуберкулозни лекарства са:
А. Rifampicin. Б. Streptomycin. В. Ethambutol. Г. Cefamandol.
84. Протектирани широкоспектърни пеницилини са:
А. Co-Amoxiclav. Б. Amoxicillin. В. Gentamicin. Г. Augmentin.
85. Посочете препарати, съдържащи леводопа и блокер на извънмозъчната лопадекарбоксилаза.
А. Co-careldopa (Sinemet®). Б. Co-beneldopa (Madopar®). B. Entacapon. Г. Selegiline.
86. При невралгия на n.trigeminus се прилага:
А. Flupenthixol. Б. Trihexyphenidyl. B. Carbamazepine. Г. Levetiracetam (Keppra®).


Сподели с приятели:
  1   2




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница