The bank system of japan евелина Средовска, Мария Иванова, Тенислав Тодоров



Дата02.08.2017
Размер132.68 Kb.
#27072

ГОДИШНИК НА ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА, 2008 г.


БАНКОВАТА СИСТЕМА НА ЯПОНИЯ
THE BANK SYSTEM OF JAPAN
Евелина Средовска, Мария Иванова, Тенислав Тодоров
Резюме: Еволюцията на японската банкова система условно се дели на 3 етапа. До днес тя е преминала през много промени. Централната банка на Япония е основана през 1882г. и причина за създаването й е необходимостта от отстраняване на последиците от гражданската война – огромния вътрешен дълг, хиперинфлацията и финансов хаос. В Япония има различни видове банкови институции – като започнем с обикновените банки, city – банките, регионални, чуждестранни банки, до специализирани банки, които могат да бъдат институции за дългосрочно финансиране, специализирани институции за финансиране на малки и средни конпании и първата специализирана банка – Bank of Tokyo. Друг вид финансови институции са и публичните банки.

Ключови думи: банкова система, банкови институции, централна банка, Япония

Abstract: The evolution of the Japanese bank system is conditionally divided into 3 stages. Until now it has been passed through many changes. The Central bank of Japan is established in 1882 and the reason for its formation is the necessity of elimination of the consequences from the Civil war – the huge internal debt, hyperinflation and financial chaos. There are different kinds of bank institutions in Japan – if we start with the trivial banks, city-banks, regional and foreign banks, to the specialized banks, which can be institutions for long-term funding, specialized institutions for funding on small and average companies and the first specialized bank – Bank of Tokyo. Another kind of financial institution is public bank.

Key words: bank system, bank institutions, Central bank, Japan
I. Еволюция на японската финансова система и особености на съвременната и структура

Еволюцията на японската финансова система условно може да се подраздели на три етапа. Те обхващат приблизително периодите:

І. От 1868 г. до Втората световна война.

ІІ. От края на войната до началото на 70-те години.

ІІІ. От средата на 70-те години до днес.

І. Започвайки от 1868 г., развитието на финансовата структура на Япония остава непроменено дълги години, в смисъл, че частните небанкови финансови институции и директните пазари на ценни книжа са играели съвсем незначителна роля в японската икономика. Първите фондови борси в Япония са основани през 1878 г., но операциите извършвани на тях са били в по-голямата си част спекулативни. По този начин борсите не са успели да изпълняват същинските функции на капиталовия пазар. Финансовото посредничество се е осъществявало основно от банките. Шест са основните характеристики на първия период:



  1. Индустриалната структура на японската икономика е била доминирана от т.нар. Zaibatsu (“zai”-бизнес и “batsu”-група). Това са големи бизнесгрупи (конгломерати), притежавани и управлявани от богати семейства (фамилии). В тях банките първоначално са играели второстепенна роля, но постепенно са се превърнали във водещи институции.

  2. Финансовите паники през 20-те години са довели до резки съкращения в броя на банките. Освен това за по-добър контрол правителството е стимулирало процеса на консолидация. Например през 1905 г. са функционирали 1697 банки, през 1936 г. – 424, а през 1945 – 61.

  3. Големите банки на различните Zaibatsu са се споразумели да ограничат конкуренцията помежду си, като по този начин са станали истински основни банки на предприятията от съответната бизнесгрупа. Правителството също е подкрепяло въпросните споразумения.

  4. Финансовата система на Япония през този период е била международно изолирана.

  5. Финансовите транзакции са били осъществявани само върху сигурна основа, т.е. банките, като основни финансиращи институции не са предприемали рискови операции.

  6. Финансови сделки са се сключвали по-скоро чрез преговори, а не по чисто пазарен път, т.е. при сключването им са се вземали предвид много повече фактори, отколкото при пазарно търгуваните фондове.

ІІ. През втория период финансовата и банковата системи на Япония са продължили в основни линии да се развиват според установените тенденции от преди войната. Малък брой банки са доминирали потока от фондове, националните финанси са останали изолирани от международните капиталови потоци, домакинствата са били изолирани от финансовата система като ползватели на фондове (заеми), по-голямата част от финансовите транзакции не са се осъществявали на пазарна основа, а чрез двустранни преговори. Пазарите на ценни книжа са останали неразвити. Могат да се посочат и две важни промени, характерни за следвоенния период:

  1. Правителството започва всеобхватно и много стриктно да регулира финансовата система. С цел да се предпази финансовата система от кризи са били приети редица закони, с които се специализират различните финансови институции и се сегментират финансовите пазари.

Най-важният регулиращ орган в японската финансова система е МФ. Това е може би поради високата отговорност, която то неформално носи пред нацията за поддържане на платежоспособността на страната. Неговите служители представляват елита на японската нация (най-добрите випускници от реномираните университети) и са с особена почит и уважение от всички. МФ, освен че разработва бюджета и строго следи за неговото изпълнение, контролира в известна степен Централната банка, определя общите условия за функциониране на Търговските банки, детайлно контролира техните операции и често излиза извън рамките, определени от закона.

2. Окупационните сили след войната са се опитали да променят структурата на японската икономическа и финансова система. Основната реформа е била насочена към разбиване на групировките Zaibatsu, за да се направи индустриалната структура по-конкурентна. Опитът обаче е завършил с неуспех, тъй като през 50-те години на мястото на Zaibatsu започват да се появяват нови структури, наречени keiretsu, в центровете на които отново се намират главните банки. Втората реформа на американските окупационни власти се е оказала успешна, за разлика от първата. На банките е отнето правото да гарантират емисии и да търгуват с ценни книжа, но в замяна на това само те от всички финансови институции получават правото да откриват сметки в чужбина и да предлагат услуги, свързани с покупко-продажба на чуждестранна валута и др.валутни операции. Компаниите за операции с ценни книжа се лишават от правото да предлагат банкови услуги, но пък само те могат да гарантират емисии, да търгуват и да предлагат брокерски услуги при операции с правителствени и корпоративни ценни книжа.

ІІІ. От средата на 70-те години започва третият стадий в развитието на японската финансова система. От тогава започват промените, целящи финансовият сектор да стане по-гъвкав, отворен и интернационално ориентиран. Главната причина за необходимостта от промени е петролният шок от 1973-74 г., вследствие на който се прекъсва растежът на икономиката. Под силният натиск, оказан от различни икономически субекти, японското правителство е започнало да осъществява регулаторни реформи, които фундаментално са променили финансовата структура на икономиката. Лихвените проценти по заемите и по големите депозити (над 100 млн. йени) са били дерегулирани, въведени са депозитни сертификати с договорни лихвени проценти, предвидено е и по-късно дерегулиране на лихвените проценти по малките депозити. В обобщение най-важните особености на японския финансов сектор могат да бъдат групирани в следните три направления:


  1. Прекалено регулиране и специализация на различните финансови институции.

  2. Доминираща посредническа роля на банките във финансовия сектор.

  3. Начинът за вземане на решения на основата на консенсус, характерен както за промишленото производство, така и за финансовия сектор.

През последните 4-5 години Япония се стреми да ускори в значителна степен процеса на финансова либерализация, като същевременно правителството се стреми да го осъществява по най-безболезнен начин с цел да не допусне резки сътресения и задълбочаване на финансовата криза – постепенно се намалява ролята на чиновниците от МФ; всички банки, имащи лиценз за международна дейност, трябва да достигнат изискванията за капиталова адекватност; премахват се фиксираните комисионни при сделки с ценни книжа; компаниите за ценни книжа получават правото да откриват банкови сметки.
II. Централна банка – “Bank of Japan

Японската национална банка е основана през м.Октомври 1882 г. Основната причина за създаването й е необходимостта от отстраняването на последиците от гражданската война през 1874 г. – огромен вътрешен дълг, хиперинфлация и финансов хаос. До 1882 г. в Япония са функционирали около 150 Търговски банки, които са осъществявали и емисионна дейност. Те са работили на базата на първия закон за банките, приет през 1872 г. и изцяло копиращ американското законодателство. Кризата налага на Япония да се откаже от либералния американски модел на банково законодателство и да се ориентира към изграждането на двузвенна банкова система от европейски тип.

Централната банка сега функционира според закон, приет през 1942 г. Съгласно чл.1 на този закон, основни цели на дейността на банката са регулиране на паричното обръщение, координация в парично-кредитната сфера, поддръжка и развитие на кредитните институти в съответствие с правителствената политика и обезпечаване на оптимална реализация на икономическия потенциал на страната. Централна банка е акционерна компания с 55% участие на правителството и останалите 45 % - на частния сектор. Управляващ орган на банката е Съветът по политиката, който се състои от седем члена: управител на Централна банка; по един представител на МФ и Агенцията за икономическо планиране; двама представители на банковия сектор и две лица с голям опит и познания съответно в сферите на промишлеността и търговията и селското стопанство. Правителството назначава управителя, а също и последните четири посочени по-горе члена след съгласуване с двете камари на японския парламент. Представителите на МФ и АИП нямат право на глас и при вземането на решения участват само останалите 5 члена. Намалява се зависимостта на банката от страна на правителството и второ – постига се по-добър синхрон между финансовия и реалния сектор. Въпреки че се ползва с определена самостоятелност, Централната банка се отнася към зависимите от правителството Централни банки.

В структурата на Централна банка се включват 15 отдела, един институт за паричен и икономически анализ, 33 клона и 12 местни офиса. Централна банка има шест представителства извън пределите на страната – Ню Йорк, Вашингтон, Лондон, Париж, Франкфурт и Хонгконг.


III. Видове банкови институции

Обикновени банки

Обикновените банки функционират съгласно Закона за банковото дело и се лицензират от МФ. Подобно на западните Търговски банки, те се занимават основно с осигуряване на краткосрочни финансови средства за техните клиенти и оперират както на вътрешния, така и на международните пазари. Тяхната клиентела е широкообхватна – включва малки, средни и мултинационални корпорации, а също и частни лица. Обикновените банки се разделят на три групи: city-банки, регионални банки и чуждестранни банки.



Сity-банки

Градските банки са големи финансови институции, имащи клонове на територията на цялата страна, т.е. те са национални. За тяхното бързо развитие са оказали въздействие два фактора:



  1. те са били фискални агенти на правителството;

  2. участвали са в създаването на големите промишлени групировки.

Сity-банките традиционно осигуряват краткосрочни фондове на големите корпорации, но напоследък се насочват и към дългосрочното (инвестиционно) финансиране. Освен това те са принудени да привличат клиенти от по-малките корпорации и от личния сектор поради намаляване на търсенето на банкови кредити от страна на техните традиционни клиенти. След 1980 г. те се ориентират все повече към потребителското кредитиране, а също и към разширяване операциите с ценни книжа и на международните операции.

Регионални банки

Те са около 60 на брой, като активите и капиталът им са далеч по-малки от тези на сity-банките. От по-големите регионални банки можем да посочим: Shizuoka Bank, Bank of Yokohama, Chugoku Bank, Bank of Fukuoka, Yamaguchi Bank и др.

Операциите на регионалните банки са ограничени в рамките на префектурите, в чиито главни градове се намират техните седалища (централи). По-голямата част от техните заеми се насочват към малки или средни по размер местни компании. Освен, че представят бизнесзаеми, те инвестират на пазара на ценни книжа, като са и значителни заемодатели на местните парични пазари.

Въпреки тяхната постоянна и сигурна клиентска база много от регионалните банки през последните години изпитват сериозни затруднения подобно на сity-банките. Най-големите им проблеми са свързани с намаляването на търсенето на банкови заеми от корпорациите, прекомерна географска концентрация на заемите им и увеличаваща се конкуренция, най-вече от страна на сity-банките. Както вече отбелязахме, сity-банките агресивно настъпват към повишаване на пазарните си дялове в бизнеса с малки и средни компании и в предоставянето на индивидуални (потребителски) заеми. Към това може да се добави и намаляването на доходите от инвестициите в недвижими имоти и ценни книжа, вследствие на падането на цените им в началото на 90-те години.



Чуждестранни банки

В Япония със специално разрешение от МФ функционират повече от 80 чуждестранни банки. По традиция тяхната дейност е насочена най-вече към сделки с чуждестранна валута и търговски финанси. Пазарният им дял на японския банков пазар е бил малък – около 3 % през последните години, но осъществяващата се либерализация във финансовата система увеличава перспективите им за в бъдеще. Напоследък активността им е насочена към: представяне на консултантски услуги, свързани с инвестиции в чуждестранни недвижими имоти (най-вече в САЩ) и сливания и поглъщания между японски и чуждестранни корпорации; секюритизиране на активи и лизингови операции. Поради причини, свързани с данъчното облагане на доходите им, чуждестранните банки предпочитат да сключват сделките си извън Япония.



Специализирани банки

Първата от специализираните банкови институции, Bank of Tokyo, е основана през 1954 г. Подобно на чуждестранните банки, тя е специализирана в сделки с чужда валута и финансиране на външнотърговски операции. Създадена е от правителството с цел стимулиране на външната търговия и използването и като инструмент за въздействие върху курса на йената спрямо останалите твърди валути. Bank of Tokyo е имала право да открива клонове само в онези градове, които са важни центрове на външната търговия и валутните операции.

През 1996 г. Bank of Tokyo се слива с Mitsubishi Bank и в резултат се образува най-голямата банка в света според размера на активите и. На практика гигантската Bank of Tokyo- Mitsubishi остава най-универсалната сред универсалните японски банки. Mitsubishi Bank има силни позиции вътре в страната, а Bank of Tokyo – в операциите в чужбина. Обединявайки се те се допълват и безспорно се превръщат в най-универсалната банка в Япония.

Към институциите за дългосрочно финансиране се включват две групи банки: банки за дългосрочни кредити и доверителни банки. Банките за дългосрочен кредит са три на брой (Industrial Bank of Japan, Long-term Credit Bank of Japan, Nippon Credit Bank). Те са специализирани в предоставянето на дългосрочни финанси за тежката промишленост. Тези банки са ограничени да приемат депозити само от свои клиенти, които същевременно са и кредитополучатели; обществени организации и корпорации, които ги ангажират при емитирането на облигационни заеми. Тези банки имат слабо развита клонова мрежа.



Доверителните банки в Япония са шест на брой. Техните пасиви се формират основно от т.нар. тръстови сметки, които служат като източник за финансиране на инвестиционни проекти на големите японски корпорации. Доверителните банки откриват и депозитни сметки (спестовни и срочни) на своите клиенти, а също така са активни участници на паричния пазар; портфолио мениджмънт (управление на пенсионни фондове); посредничество при покупко продажба на ценни книжа и недвижими имоти.

Към специализираните институции за финансиране на малки и средни кампании се включват четири вида банки: сого банки, шинкин банки с тяхната централа – Зеншинрен банк, трудови банки с централа Рокинрен банк и Шокочукин банк.



Сого банките вече не функционират като самостоятелен клас специализирани банки, тъй като до края на 1989 г. всички те са приели статут на обикновени банки. Сого банките са възникнали като традиционни спестовно-заемни кооперации, които едновременно изпълняват функцията на спестовни каси и банки за финансиране на малки и средни предприятия. Те са почти идентични с взаимните спестовни банки в САЩ. Чрез приетия статут на обикновени банки, сого банките целят да получат по-голяма свобода и да подобрят своя имидж, тъй като повечето от тях считат, че по-рано са били възприети от обществото като банкови институции от втора категория.

Шинкин банките са кооперации, чиято цел не е максимизиране на печалбата и се отличават с регионалната насоченост на своите операции. Функционират на територията на определена префектура, като техни членове са местни клиенти и малки и средни компании. Техния бизнес включва спестявания под формата на вноски (както от членове, така и от нечленове), отпускане на кредити, осъществяване на трансфер с ценни книжа и чуждестранна валута. Всякя шинкин банка е член на Зеншинрен банк, която функционира като Национална федерация на шинкин банките.

Трудови банки. Те функционират също като предходните на кооперативен принцип. Основното им предназначение е да съдействат за повишаване на жизнения стандарт на японските трудещи се, като подпомагат дейността на организации, като работнически профсъюзи и потребителски кооперации. Бизнесът им е тясно насочен към привличане на спестявания под формата на дялови вноски и депозити и предоставяне на сравнително малки по обем заеми. В активите им освен заеми се включват и инвестиции в правителствени и корпоративни облигации. Те имат своя централа – Рокинрен банк, основана през 1955 г.

Shoko Chukin Bankоснована през 1936 г., като половината от капитала и принадлежи на правителството. Освен основната и функция – да служи като централна банка на всички японски търговски и промишлени кооперативи, тя изпълнява и много други функции, като: привличане на депозити и предоставяне на заеми на своите учредители (акционери), техни членове-кооператори, индивидуални лица, правителствени организации, финансови институции, чуждестранни компании. Основният източник на фондове за Shoko Chukin Bank са емитираните от нея облигации с фиксиран лихвен процент, една част от които са гарантирани от правителството.

Друга област, в която са специализирани банковите услуги в Япония, включва селското стопанство, горската и рибната промишленост. Най-мощната финансова институция в тези сфери е единствената, в чието наименование е включен терминът банка, е Norinchukin Bank. Тя е цантрална банка на огромен брой кооперативи – около 4700 селскостопански и горски и 2700 риболовни. Тези кооперативи са универсални, т.е. финансите са само една част от тяхната дейност. Пасивите на банката се състоят от депозити, а също и от облигации. Привлечените фондове се трансформират в заеми на членове, но и на нечленове, обществени организации и индивидуални лица. Участва активно на пазара на ценни книжа.



Публични банки

В Япония функционират две банки, които са изцяло държавна собственост – Японската банка за развитие и Експортно – импортна банка на Япония. И двете банки не могат да приемат депозити, тъй като по този начин биха оказвали нелоялна конкуренция на банките от частния сектор.



Японската банка за развитие е създадена през 1951 г. с капитал от 323 млрд.йени, който е изцяло финансиран от правителството. Тази банка е специализирана в отпускането на нисколихвени заеми за развитието на правителствени инфраструктурни проекти и оказване на стимулиращ ефект върху реалния сектор. Поради реализираните големи загуби (от необслужвани заеми) през 1997 г. правителството е взело решение за нейното затваряне.
ІV. Заключение

В заключение ще отбележим един интересен факт от развитието на японската банкова система. В годините на възход японците са планирали постепенно издигане на Токио в световен финансов център от мащаба на Ню Йорк и Лондон. По това време е била известна фразата: Ако Средиземно море е морето на миналото, Атлантическия океан - океанът на настоящето, то Тихият океан ще бъде океанът на бъдещето”. Но явно в последните няколко години целта в развитието на японската банкова система е изместена в друга насока.


Литература:

1.Георгиев, Л., "Банкови системи", София, 2002.
2. Димитракиева, с., "Банково дело и кредитна политика", Варна, 2005.
3. Михайлов, Е.и др., “Пари, банки, кредит”, Свищов, 1993.
4.Радков, Р., Михайлов, Е., Божинов, Б., “Въведение в банковото дело”, изд. АБАГАР, Велико Търново, 2004.
5.Стефанова, П., “Банки и кредитно посредничество”, изд. Тракия-М, София, 1999.
6. Стефанова, П., “Банки – вътрешни и международни плащания”, изд. Тракия-М, София, 2000.

7. http://en.wikipedia.org/wiki/Japanese_financial_system


За контакти:

1.Евелина Средовска, студент спец. ИМ в ТУ-Варна, e-mail: happiness090188@yahoo.com

2. Мария Иванова, студент спец. ИМ в ТУ-Варна, e-mail: mimet0o_iv@abv.bg

3. Тенислав Тодоров, студент спец. ИМ в ТУ-Варна, e-mail: tenio_cska_sofia@abv.bg








Каталог: tu-varnascience -> images -> stories -> st sesiq 2008
st sesiq 2008 -> Identification of intramedullary nail holes using cone beam reconstruction and simulation techniques
st sesiq 2008 -> Проучване и анализ на методи за повърхностни и дълбочинни корекции на кожни увреждания research and analysis of methods for surface and skin-deep correction of skin harms
st sesiq 2008 -> Methodology and research of surface hardened layers of steel H12Mf (D2 aisi) Иван Христов Иванов, Стелиан Желев Георгиев
st sesiq 2008 -> Influence of the propeller blades number and the propeller area ratio onto the optimal propellers characteristics
st sesiq 2008 -> Тори каньон – последствия и поуки torrey canyon – outcome and lessons руслан Филипов Резюме
st sesiq 2008 -> Екологичната санитария като подход за превръщане на отпадните материали от водите в ресурси
st sesiq 2008 -> Високоволтов високочестотен електронен трансформатор Даниел Георгиев, Крум Бешински
st sesiq 2008 -> Method of cold burning of fluorescent lamps with low and middle power
st sesiq 2008 -> Aнализ и оценка на микрообкръжавашата среда на функциониране на „манаус комерс” оод analysis and valuation of the micro-ambient surroundings of functioning of “Manaus Komers” Ltd
st sesiq 2008 -> Добромира Николова Хаджиева Резюме: Конволюционното кодиране намира широко приложение в съвременната комуникационна техника. Настоящият доклад


Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница