The pedagogical experience in an eduction of interreligious tolerance



Дата13.01.2018
Размер98.16 Kb.
#45448
ПЕДАГОГИЧЕСКИЯТ ОПИТ ЗА ОБУЧЕНИЕ В МЕЖДУРЕЛИГИОЗНА ТОЛЕРАНТНОСТ
Светла Анг. Шапкалова
THE PEDAGOGICAL EXPERIENCE IN AN EDUCTION OF INTERRELIGIOUS TOLERANCE
Svetla Ang. Shapkalova
Abstract: The presentation reveal a co temporal pedagogical experience in religious education and upbringing of students in primary schools and those from universities concerning their skills and knowledge’s about interreligious tolerance.

Religious virtues and the tolerance stimulate young people for integration in the modern world of differences.
Key words: Religious education, Motivation, Integration, Interreligious tolerance.
Религията има много емблематична роля за запазване на идентичността на нацията.

Високата степен на религиозно-нравствена образованост и възпитаност са една добра защита от посегателства срещу свободата на изповеданието. Не е прецедент наличието на явен или скрит конфликт между различните вероизповедания. Сега обаче живеем във време, изискващо повече от всякога толерантни взаимоотношения. В глобалния свят на различия има обективна потребност от търпимо възприемане на различията и другостта.

Религиозното обучение е част от гражданското образование, което обхваща живота на училищната общност и социалната среда. Така също и спомага за развитието на социалната култура и социализацията на учениците и за активното гражданско участие при развитие на междурелигиозна толерантност.

С настъпването на политическите промени през 1989 г. се възроди религиозното нравствено търсене сред младото поколение. Теологичните институции в България, в лицето на богословските факултети, духовните семинарии и редица специалисти настояваха за спешно въвеждане в училището на учебен предмет “Религия”. За дълго време този призив остана без отговор [по 2].

Като учебен предмет Религията се въвежда в българското училище през учебната 1997-1998 г. Обучението по Религия се провежда на български език и е по един час седмично за двата вида подготовка СИП и ЗИП. За учениците от 2 до 12 клас се оформя срочна оценка.

Учебните помагала за изучаващите Религия се изготвят на базата на утвърдени програми. Комисията по религия към Министерството на образованието и науката анализира и одобрява или не учебниците и учебните помагала съгласно определени стандарти.

Учебниците, които са одобрени и се ползват досега, са следните: “Помагало за учителя по Религия 1-4 клас” следните са авторите: Емилия Василева; Радка Бончева; Даниела Дидова; Красимира Петкова; “Религия 2-4 клас”; с автори Иван Денев; Тотю Коев; Иван Желев; Калин Янакиев; Димитър Киров; Митка Димова; ”Религия 5-6 клас” автори: Иван Денев; Димитър Киров; Ангел Кръстав; ”Религия 7-8 клас” с автори: Иван Денев; Димитър Киров; Ангел Кръстав. ”Учебно помагало по Религия за 1 клас авторите са: Иван Желев; Димитър Коруджиев; Емилия Василева.

Обучението по предмета “Религия” до настоящия момент се осъществява съобразно желанието на ученика (неговите родители) и възможностите на училищата да осигурят квалифицирани учители.

Учебната програма по “Религия” съответства на образователните изисквания в нашата страна. Тя е в съответствие и с характера на богословското познание, което в редуциран и дидактически съобразен вид се структурира в учебните помагала и пособия за съответния клас. Водещ принцип при формиране на учебното съдържание са възрастовите и познавателните способности на учениците.

Материалът е разделен спрямо трите образователни етапа в българското училище: начален, среден и горен.

В началния образователен етап се акцентира на живота, поученията и дейността на Иисус Христос, християнските празници и тяхното отражение в народния бит и култура, ролята на Православната църква в историята на българския народ.В средния етап се разработва знанието за религиозни центрове от историческа и догматична страна. В последния образователен етап се представя история на религиите, прави се сравнителен анализ с другите верови деноминации. [ по 2]

Прилагането на интегративни тенденции в обучението по СИП “Религия” е в основата на образователния модел, който авторът на настоящия доклад апробира в продължение на няколко години. Педагогическият ни опит показва, че религиозното обучение създава мотивация у учениците за развитие на собствените им познания и по останалите учебни дисциплини От своя страна учебното съдържание по другите учебни дисциплини може да се вписва подходящо в обучението по религия. Интегративната тенденция е не само теоретически възможна, но и практически напълно приложима. По този начин всеки ученик, съобразно своите възможности, насоченост и индивидуално познание, може да бъде успяващ: веднъж спрямо стандартите по другите дисциплини, втори път – чрез подобряване на познанията по религиозното съдържание.

Интегрирането на учебното съдържание по предмета “Религия”в начален курс с това по български език и литература става, като се използват художествени текстове от произведения на български и световни автори с религиозно поучение и нравствено съдържание. За да се упражнява правописът, се използват разнообразни дидактични игри с компилативно съдържание.[по 1

Продуктивна за учениците се оказа и технологията, интегрираща религиозното обучение с математиката. Реално са конструирани задачи, с които учениците да затвърдят учебния материал и по двата предмета.

Най-често учебното съдържание по “Религия” интегрирахме с това по музика и изобразителни дейности. В начален курс учениците с радост оцветяват различни библейски сюжети, рисуват икони. Обичат също така да пеят песни с религиозно съдържание, свързани с различни църковни празници.

Впечатляващи са учебните постижения при интеграцията на религиозните знания с учебното съдържание по ръчен труд. Изработвайки различни изделия, свързани с религиозните празници, учениците развиват своя, вътрешна мотивация за усвояване на религиозни знания.

С радост учениците се включват в подготовката на тържества за Коледа и Великден. Обичат да участват в драматизации, да пресъздават различни библейски сюжети. Това е един успешен начин религиозните знания да се реализират на практика и учниците да се приобщават към тях. Процесът на приобщаване към религиозното знание е дълъг и има своята специфика. За да бъде успешно религиозното обучение, педагогическият опит показа, че от страна на преподавателя са необходими много знания, умения, търпение и търпимост (толерантност) към учениците, които изучават религия.

Известно е, че в основата на религиозното обучение са християнските добродетели и идеята за толерантност към различията, които са важен мотив при развитието на всеки ученик. Реално педагогическият ни опит показа, че религиозните знания е редно да се разработват съвместно с учениците в свободен дух и да възпитават търпимост към другия – различно-изповядващият.

На територията на страната, освен традиционното вероизповедание - източно православие, има и други изповедания. Поклонниците на ислямската религия имат възможност да изучават “Религия-ислям”. Обучението по Религия-ислям се провежда на български език. Седмичния брой часове за отделните класове е по един час седмично. В края на учебната година се оформят срочни и годишни оценнки.

За учениците изучаващи Ислям са одобрени: “Религия –Ислям 2 клас”-автор Селим Мехмед; “Религия-Ислям 3 клас”-автор Исмаил Чаушев; “Религия-Ислям” 4 клас-Орхан Осман. Учебните помагала за 5, 6, 7, 8 класове са утвърдени от Комисията по религия и са подготвени на основа на одобрените учебни програми за съответните класове.

Религиозното обучение от пети до осми клас за “Религия – християнство” е под формата на СИП- свободно избираема подготовка. Учениците попълват заявление, в което посочват желанието си да изучават предмета. Обикновено групите са сборни от различни паралелки. Знанията, които се придобиват, са свързани с традиционната Православна религия, като целта е да се усвои определен начин на познание и светоусещане. Идеята е чрез религиозните знания учениците да осмислят ценностната си система, морал, поведение и култура; да си изградят верни позиции относно новите религиозни култове и деструктивни групи. Нашият педагогически опит показа, че подходящо организираното религиозно обучение в тази възраст мотивира учениците да проявяват толерантност към другите християнски конфенсии и инославни религии.

Изучаването на Библията е основа и задължителен фактор за доброто религиозно обучение. Ако погледнем библейските текстове, ще открием аргументи в полза на казаното дотук.

“Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, и не ще се отклони от него нито когато остарее.” (Притчи 22:6)

Педагогическият опит показа, че учениците биха могли да бъдат добре подготвени, за да бъдат успешни участници в техния свят. За тази цел е необходимо да разбират света, в който живеят. Техният “светоглед” би следвало да отразява факта, че Божието Царство (в което Христос е Цар) е над всичко. Християнската философия на образованието обхваща всички области на науката. Истинското християнско образование не е просто учебна програма, която включва час за изучаване на Библията. Това е начин на преподаване, при който Божието слово формира и управлява всеки предмет. Един примерен модел на интерпретация на светските учебни дисциплини към християнските представи би изглеждал така:



Наука – Божиите закони над Вселената и изучаване на творението.

Математика – Божията непроменливост в променящия се свят.

История – Божият план за света и изкуплението на Неговите хора.

Управлениегражданско управление, като определено от Бога да изпълнява определени специфични цели.

Език – да се предаде истината за Бога и на другите хора.

Литература – да се прилагат християнските стандарти към писаното слово.

Икономика – Божият ред, както е описан в Стария и Новия завет.

Изкуства – приемане на Божиите дарби като музиката, драмата, изкуството и танца, и завладяването на всички тези области от християните като средство за поклонение на Бога.

Здраве и физически упражнения – откриване на Божия план за хранене и здраве.

За да се продължи обучението в междурелигиозната толерантност, спомага и предметът ”Световни религии”, изучаван в 12 клас към профилираната подготовка по философия. В съдържателно отношение учебната програма по световни религии е необходим елемент от хуманитарното знание.

Тя спомага за цялостно изграждане на светогледа и ценностната ориентация у учениците. Формира тяхното самосъзнание и културна идентичност в междурелигиозна толерантност.

Обучителният модел дава възможност на учениците да се запознаят с историческата поява и развитие на религиите като културен феномен, с многообразието на религиозния опит и науката за религия.

Изучаването на Религия изгражда в младите личности отговорно социално поведение,

формира у тях толерантност и уважение към човешката личност.

Религиозното обучение в България се осъществява и в средните духовни училища. У нас те са пет на брой- две духовни семинарии и три мисюлмански училища. В тези училища, освен общообразователните предмети, разширено се изучават и религиозни дисциплини. Обучението е ефективно и мнозина от възпитаниците се реализират като свещеници или мюфтии.

Следващият етап на религиозно обучение се осъществява във висшите училища. Реално висшето богословско образование в България се ражда преди повече от 70 години с откриването на Богословския факултет при Софийския университет ”Св. Климент Охридски”. Академичното богословие извървява сложен и дълъг път на развитие. През юни 1950 г. Богословският факултет е отделен от Софийския университет и е обособен като духовна академия., която е поставена в неравностойно положение спрямо другите висши училища в страната. Едва през юли 1991 г. с настъпилите политически промени, е възстановен статутът на Богословския факултет. С тази промяна се възвръща и достойнството на висшето богословско образование. Създадени са и нови богословски факултети при университетите във Велико Търново, Шумен, Благоевград и Кърджали. [по 2]. В България има и Висш ислямски институт. Дипломиралите се млади хора биха могли да се занимават с преподавателска работа.

Образователната тенденция е религиозно обучение да има и в висшите училища.. Ръководството на “Специализираното Висше училище по библиотекознание и информационни технологии” актуализира своите учебни планове, свързани с преподаването на религиозни знания. Открита е специалност ”Информационни фондове на културно-историческото наследство”. Бъдещите специалисти се обучават религиозно в две учебни дисциплини: “История на християнската религия и култура”и “Информационни фондове на религиозните центрове”. Първият учебен предмет се изучава задължително от студентите. В него се акцентира на историческата, догматическата и културната страна на християнската религия. Втората учебна дисциплина се изучава факултативно и се предпочита от студенти с конкретни интереси към християнство, юдаизъм и ислям. Освен с обзора на световните религии, студентите имат възможност да се информират за фондовете на религиозните центрове.

Специалността във висшето училище е нова, като се определя както от интереса на младите хора към религиозните знания, така и от обективната ситуация на глобалния свят. Като бъдещи специалисти в културното наследство на страната е необходимо студентите да са образовани в дух на междурелигиозна толерантност, за да могат и самите те да разпространяват религиозните знания, да просвещават и да съхраняват религията и културата на страната ни.

Педагогическият модел на обучението в междурелигиозна толерантност се изразява в определени стандарти.Чрез религиозното обучение се усвояват знания за възникването на основните религии по света и влиянието им върху човешката цивилизация.Обучаваният трябва да знае ролята езика и традициите за съхраняването и развитието на българския народ. Чрез религиозното обучение се установяват религиозните различия в начините на живот, религиозните вярвания и разбиранията за ценностите в различните общества. Толерантното отношение към езика, религията и традициите са социално обвързани в обществото. Когато една религия е призната за държавна и е установена като официална или традиционна, показва, че последователите й обхващат по-голямата част от населението. Но не трябва да вреди на правото на изповядване на други религии или невярващите. Ако една религиозна система се смята за официална идеология, това не трябва да вреди по никакъв начин на свободите, както и да води до каквато и да е дискриминация към лица, които не приемат официалната идеология или които й се противопоставят. [по 3]

Именно религиозното обучение ще допринесе за свободното избиране, приобщаване към различните деноминции. Затова именно от ранна детска възраст до края на обучението е добре да присъства религиозното обучение като една правилна мярка и ориентир за нравственост.



Всяко дете е надарено по някакъв уникален начин! В процеса на религиозното обучение трябва да се откриват тези дарби и да се съдейства за развитието им. Полезно би било за подрастващите да се възпитават религиозно в свободен дух и толерантност към различията. Християнските добродетели вяра, надежда, любов са мотив за младите хора да изграждат в себе си религиозни морални норми, напълно приложими в съвременните условия на живот.
ЛИТЕРАТУРА


  1. Грос, Енгелберт., Кл. Кьониг, Б. Андонов. Религиозна педагогика.София, 2003

  2. Кожухаров, В. Православното образование в дидактическа светлина, Велико Търново, 2001

  3. Международен религиозно-педагогически симпозиум в България. Сборник материали. София, 2004

Каталог: biblioteka -> Obrazovanie
Obrazovanie -> Българските малцинства и тяхното образование след 1989 Г
Obrazovanie -> Толерантност в действие янка Р. Тоцева tolerance in action
Obrazovanie -> Нели Ил. Бояджиева
Obrazovanie -> "проблеми и перспективи на интеркултурното образование"
Obrazovanie -> Различните” деца под влияние на обсебващо пристрастено семейство
Obrazovanie -> Provocations of intercultural education
Obrazovanie -> Специфични обучителни трудности и последствията от тях екатерина Л. Люцканова specific learning difficulties and the their consequences ekaterina L. Liutskanova
Obrazovanie -> Necessity of equality of rights in the treating to all bulgarian children


Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница