The role of computer and information technology in contemporary visual arts

Изкуство, при което компютърните технологии имат отношение към сътворяването или експонирането на авторски произведения, наричаме компютърно (или цифрово, или дигитално). Това може да бъде статично изображение, звук, анимация, видео, интерактивно приложение, видеоигра, уеб сайт, пърформанс, инсталация и др. Съвременните творци използват цифровите технологии в много от традиционните направления на изкуството и в резултат на това границата между класическите и новите „Медийни” произведения, създадени посредством компютърни технологии е размита. Например, един художник може да съчетава традиционната графика със специализиран софтуер и хардуер, като по този начин създава художествен продукт. Цифровото изкуство се създава и съхранява в нематериална форма в паметта на компютърните системи и може да бъде изявено физически под формата на хартиена разпечатка или друга материална форма. В допълнение, то може да бъде споделено, възприето и оценено директно върху екран в галерия или едновременно във всяка точка на земното кълбо чрез Интернет пространството. Това прави този вид изкуство все по-често срещано в художествените галерии на развитото съвременно общество.

Компютърните изразни средства в изобразителното изкуство стават все по-широко разпространени в академичните среди, но парадоксално легитимността и статутът им като дисциплини все още е проблем. В тяхна подкрепа се включват и дискусии за ролята, която те играят в създаването на една нова естетика, важното място, което заемат в научни и художествено-творчески изследвания, както и въвеждането на нетрадиционни инструменти за авторска изява. Причината за това е, че малцина разглеждат същността на цифровото изкуство като нещо съществуващо, а не като резултат от развитието на постмодерното изкуство. Изследването му, като следствие от по-ранните течения в изкуството, разкрива, че то е част от един естествен цикъл между рационални и субективни начини на мислене.

Художниците, които използват изразните средства на цифровите технологии правят това, с което векове наред хората на изкуството са се занимавали, да претворяват културата на дадената епоха в художествени образи. Преосмислената по този начин култура се отразява както върху цялостния облик на изкуството, така и върху персоналния образ на художниците. В този смисъл културата на днешното съвремие се направлява от дигиталните технологии, а художниците, които се занимават с цифрово изкуство, са начело в изследването и оформянето на съвременните творчески насоки. Те боравят с изразно средство, което почти изцяло е нематериално, чрез него се описват цветът и яркостта на всеки отделен пиксел от изображението. Изображението върху монитора, което се състои от чиста светлина, дава визуална информация на художника какво е направено и запаметено в постоянната памет на компютъра. [1]

Влиянието на технологиите върху художниците може да се сравни с влиянието на индустриализацията през 19 в. Изкуството отразява условията на своето време не чрез умишлено използване на нови техники и технологии, а на по-дълбоко ниво, чрез трансформация на художниците на подсъзнателно ниво. Така индустриализацията през 19 в. влияе върху развитието на изкуството, като прави технически възможно индустриалното производство на бои, улеснява мобилността на творците с нови транспортни средства и открива нови технологии, като фотографията. По същия начин информационните технологии оказват влияние върху съвременната култура.

Използването на компютрите за създаване на художествени произведения пряко е свързано с навлизането на една нова медия във всички сфери на обществения живот, каквато е интернет. Глобалната мрежа може да се възприеме като масов феномен и като паралелна реалност. Там хората надмогват ограниченията на физическата среда, създават нова територия за пълноценно общуване и ползване на информация, което създава предпоставка за изследване на различни социални фактори. [2]

За рождена датата на компютърно изкуство се посочва 1956 г., тъй като редица източници – SIGGRAPH и Jasia Reichardt, директор на престижния Институт за съвременно изкуство в Лондон, Англия, цитират тази дата. Тя е малко произволна по няколко причини, първо, защото голяма част от "цифровите" изкуства през този период са всъщност аналогови; и защото експериментите на пионерите, Бен Лапоски и Джон Уитни са по-ранни. Независимо от това, първите експерименти за приложение на компютърни технологии в изкуството са направени от третия от пионерите, Херберт Франке, и в известен смисъл той бележи началото на това направление. Годината 1986 г., е избрана като край на този пионерски период, наречен „Фаза 1” [4] отново от части произволно, но на базата на някои важни исторически факти. На първо място, британската телевизия BBC излъчват една поредица, наречена "Рисуване със светлина" („Painting with Light”), която проследява група известни съвременни художници, които се захващат с „Quantel Paintbox” (една новаторска система за телевизионна графика); на второ място, Анди Уорхол прави серия от работи с компютри на компанията „Commodore Amiga”, включително автопортрети и портрети на певицата Дебора Хари; на трето място, това е годината, в която е написан известния софтуер Photoshop (макар и все още недостъпен за масовия пазар по това време). По-известните представители на „Фаза 1” са:

Бен Лапоски е математик и художник от Чероки, Айова. Той е един от новаторите в компютърното изкуство.

През 1950 г. той създава първите графични изображения, генерирани от електронна (аналогова) машина.

Той широко пише за компютърното изкуство и първата му книга „Компютърна графика - компютърно изкуство” е най-ранният цялостен текст по този въпрос. Франке е направил някои от произведенията на изкуството и есета си заедно с колегата си Хорст Хелбиг.

През 1949 г. тяхната творба “Five Film Exercises” (1940-45) получава първа награда на Първия Международен Конкурс за Експериментално Кино в Белгия. През 1948 г. той получава стипендията на Гугенхайм.

Едни от най-известните му творби са: началните надписи за филма “Шемет” на Алфред Хичкок (1958 г.), творбата му “Арабеск” (1975 г.) и “Moondrum” (1989-1995 г.) Джон Уитни остава истински новатор до смъртта си през 1996 г., на 78 г. възраст.

Изследванията му са в области като: ефектите на медиите върху междуличностната комуникация, триизмерната компютърна графика, тактилна комуникация човек-машина, обработка на реч и естетиката. Той е един от пионерите, който използва компютрите в изобразителното изкуство, и работите му са изложени по целия свят.

Неговата изложбата на компютърно изкуство в „Howard Wise Gallery” в Ню Йорк през 1965 г. е най-ранната такава изложба в САЩ. Компютърно генерираният му балет е създаден в началото на 60-те години и е първото подобно нещо създавано с компютър. Неговото проучване за естетическите предпочитания за компютърно генериран модел в сравнение с картина на Мондриан се е превърнало в класика [3].

Създава първото компютърно изкуство през 1964. През 1971 и 1987, докато е професор в Държавния университет в Охайо, той основава: изследователска група за компютърна графика, Охайския супер компютърен графичен проект, както и Компютърен център за Изкуство и Дизайн, посветени на развитието на дигиталното изкуство и компютърната анимация. Едни от насоките, в които работи са: сливането на традиционни и нови медии и създаването на персонализирани художествени инструменти като „fragmentation tools”, „the colormix tool” и „the ribbon tool”, които са използвани в голяма част от дигиталните му творби, част от които могат да бъдат видени в „New York's Museum of Modern Art (МоМА)”.

И още творци от този период: Frieder Nake, Georg Nees, Kenneth Knowlton, Ruth Leavitt, Lillian Schwartz, Edward Zajec, Manfred Mohr, Vera Molnar, Harold Cohen, David Em, Yoichiro Kawaguchi, Joan Truckenbrod, Laurence Gartel, Sue Gollifer, Jean-Pierre Hébert, Mark Wilson, Roman Verostko, Yoshiyuki Abe, Paul Brown, Ernest Edmonds, Rejane Spitz, Norman White.

За „Фаза 2” [4] при развитието на компютърното изкуство се счита периодът от 1986 до 1996 г., наречен “The Paintbox Era”.

В този период софтуерът за създаване на изкуство става достъпен, така се присъединяват и творци, които имат възможността да създават произведения без програмистки умения. Основното за този период е създаването на софтуер, под формата на програми за рисуване, подкрепено от достъпни компютри и допълнителни устройства като скенер и различни печатащи устройства. През 1988 г. се провежда и „Първи международен симпозиум за електронни изкуства” в Утрехт, Холандия.

Някои от представителите за този период са:

Той започва да гради звездна репутация още докато е студент – негови произведения са включени в изложбата „Young Contemporaries”, като ознаменува раждането на британския поп арт. [8]

През 1976 г. той основава списание „Artscribe” и е негов редактор в продължение на осем години. Негови статии са публикувани в списания като „Wired”, „Studio International”, „Modern Painters”, „Mute”, „Computer Generated Imaging”, „Art Review”. Той е старши научен сътрудник по изобразително изкуство в университета в Кингстън, Англия. През 2002 г. той печели стипендия AHRB за научни изследвания в живописта и цифровото изкуство.

Живее и работи в Лондон. От 1986 г. чете лекции по компютърни изкуства и анимация в Guildhall University (Лондон).

И още творци от същия период: Richard Hamilton, Stephen Bell, Paul Coldwell, Jeremy Gardiner RCA, Micha Klein, Gerhard Mantz, Guillem Ramos-Poqui, Tony Robbin, Olga Tobreluts.

„Фаза 3”, наречена „Мултимедийната ера” [4], започва с масовото разпространение на технологиите и достъпния интернет през 1996 г. Създават се нови интерактивни арт форми. Компютърът се използва не само за „дигитална четка” или за визуализирането на различни математически и физични явления, но чрез него се смесват различни елементи, които правят арт преживяването по-пълно. Добавянето на интерактивност, използването на техники от компютърното зрение, заедно с хардуерни устройства за виртуална реалност, системи за прихващане на движението и още много съвременни прояви на науката и техниката, разкриват ново поле за изява на съвременния творец. От друга страна, развитието на комуникациите и мобилните устройства, добавят нов поглед върху това кога и къде се случва създаването и консумирането на изкуство. Разпространяването на цифрови произведения чрез Интернет заобикаля традиционното господство на галериите и музеите, като място за представяне на естетически преживявания. В тези нови произведения, които често са интерактивни, зрителят е въвлечен във взаимодействие с творбите.

Няма да слагаме край на този период, докато не се появи следващата технологична или информационно-комуникационна иновация, която да даде нови изразни средства в ръцете на вечно търсещия творец. Съответно времето да отсее значимите фигури, дали началото и движили „Мултимедийната ера” във визуалните изкуства.

Днес вече е невъзможно картините да са единствената форма на емоционално внушение. Невъзможно, защото контактът с дигиталните проявления на визуалните изкуства е все по-често явление. Така едно дигитално произведение днес се възприема съвсем нормално, а не като лесно създадена, посредствена творба, която не притежава художествена стойност. Границите между двете крайности на визуалната комуникация - тази, която от векове е част от нашата култура и онази, чрез която неизбежно вече общуваме, са все по-неосезаеми.

Във всеки случай търсенето и намирането на нови изразни средства е част от процеса на създаване на съвременно изкуство. Независимо от тези средства, водеща функция остава предаването на определени идеи и постигането на определени внушения.