The state science. # 38. Authoritarian regime in bas

11.12.2007 г.

В Римската империя един от авторитарните режими е бил установен по времето на  диктаторите Калигула и Нерон. Те се възгордели и решили, че са по-велики и имат по-големи възможности от тези на останалите римляни. На тази основа те поискали от Сената на Рим да ги номинира с по две титли. “Император” за това, че заемат поста, и “Божествен” за това, че те имали възможности, които са по-големи от тези на останалите граждани на Рим и империята. След 2000 години председателят на БАН e обладан от същата мисъл за превъзходство над останалите академици и хабилитирани лица в Академията. С този мотив той поискал от Сената на БАН (Общото събрание-ОС) да му бъдат присъдени и на него две титли. Сенаторите в БАН (сиреч членовете на ОС) вдигнали ръчички и председателят получил две титли и станал едновремено хем редовен, хем и почeтен член на БАН. Такава авторитарна дивотия и простотия няма  никъде. Никоя нормална Академия не би си избрала действащият председaтел и за почетен член, преди да са видели края на управлението му и преди да са сигурни, че докато той е на власт, няма да разруши науката и да я докара до просешка тояга.

В Пакистан авторитарен режими се гласи сега по времето на Мушараф. Той имал две титли в държавата и бил едновременно и главнокомандващ и президент. В един момент той решил да използва една от титлите си (на главнокомандващ) и да търгува с нея и да си осигури още годинки от президентската власт. С тази цел той внесъл търгашеското си искане в парламента на Пакистан и получил там съгласие. В подобна ситуация се оказал и председателят на БАН. И той имал две титли и бил едновремено и редовен и почетен член на БАН. Подобно на генералa от Пакистан и той  решил да използва едната от титлите си (почетната), за да се сдобие с реална и безгранична власт по линия на другата си титла. С тази цел в парламента (ОС) на БАН бил внесен следния текст. Цитирам: «Званието “Почетен член на БАН” предполага притежателите му да имат възможности, в известна степен по-големи от тези на хабилитираните лица и останалите членове на Академията и по този начин да се различават в определен смисъл от тях» . ...Въз основа на този текст се предлагат промени в член 50 ал. 5 от Устава на БАН, в които се иска пожизнена власт без ограничения. Този текст гласи така: Цитирам «...Те(почетните членове) могат да заемат изборна щатна длъжност в БАН без ограничения... “.  Там в ОС вдигнали ръце и изпълнили и това абсурдно искане.

Във Венецуела опит за създавне на авторитарен режими се гласи сега по времето на президента Чавес. Той поискал да се промени Конституцията на страната и да стане пожизнен диктатор с неограничена власт. Промените изглеждали сигурни и безпроблемни, защото повечето от хората във Венецуела са неграмотни campеsinos, gauchos и ranchieros, които пасат кози и крави по горите и не са чували почти нищо за демокрация. Противно на прогнозите и очакванията, те не били толкова прости, поставили демокрацията по-високо от любимия им cоmpaniero Чавес и провалили мераците и мечтите му да стане президент без мандат и без ограничения. Това изумително, правилно и съдбоносно решение е взето във Венецуела по същото време, в което в Общото събрание на БАН най-учените синове и дъщери на България, които са носители на най-високите научни звания и степени в страната не можаха да проумеят това което бе проумяно и решено по един забележителен начин от неуките campеsinos, gauchos и ranchieros в една Латино-американска страна. В ОС на БАН учените вдигнаха послушно ръчички, предадоха демокрацията, одобриха всики искани поправки на Устава и облякоха в официална форма един нов авторитарен режим.