Ти не си болен, а просто си жаден д-р Ф. Батманжелидж



страница1/11
Дата28.08.2016
Размер2.52 Mb.
#7601
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
Ти не си болен, а просто си жаден

Д-р Ф. Батманжелидж

Автор на „Тялото жадува за вода”
Вода за здраве, оздравяване и живот
Водата – необходимост № 1 за здравето на човека
На нашия Създател

с благоговение, смиреност, преданост и любов.
Посвещавам също на всички,

които страдаха поради ограничеността

на медицинските познания в миналото.
Най-тежкият грях спрямо ближните ни не е омразата, а безразличието ни към тях. Това е същността на безчовечността."

Джордж Бърнард Шоу, 1897г.
И алтруизмът, и егоизмът са характерни черти и механизми на самозащита. Егоизмът ни подтиква да се облагодетелстваме за сметка на другите. Когато в едно общество преобладават егоистите, там се развива омагьосан кръг от хаос. Алтруизмът пък е качество и продукт на самопожертвователността, подтикващ към усилия в полза на обществото и човечеството, чието просъществуване и прогрес работят за алтруиста.
Тази книга е Предназначена да служи на обществото и на всички добри хора в него, които допринасят за неговата цялост, напредък, здраве, благосъстояние и проспери­тет.
БЛАГОДАРНОСТ

Изказвам моята благодарност на медицинския отцеп-ник проф. д-р Емеритус Хауърд Спиро от Йейлския уни­верситет. Той бе първият медицински учен, който оцени значимостта на моята клинична изследователска работа и я представи пред западната медицина. Той публикува през юни 1983 г. в своя „Journal of Clinical Gastroenterology" моята уводна статия „Нов и естествен метод за лечение на пептичната язвена болест". Неговият интерес и подкрепа ме окуражиха да продължа изследователската си работа, плод на която е информацията във вашите ръце.


БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА

Информацията и препоръките за приема на вода в тази книга се основават на обучението, личния опит, обширната научноизследователска работа и други публикации на автора върху метаболизма на водата в тялото.

Авторът не раздава медицински съвети, нито предпис­ва използване или спиране на каквото и да е лечение без получаването на пряк или непряк съвет от личния лекар.

Намерението на автора е само да предложи информа­ция за важността на водата за доброто физическо състояние и за вредния ефект на обезводняването от детството до старостта, която се базира на последните достижения на микроанатомията и молекулярната физиология. Тази книга няма за цел да измества добрите лекарски съвети. Напротив, споделянето на информацията, съдържаща се в тази книга, с личния лекар е препоръчително. Приложението на информацията и препоръките в нея е въпрос на ин­дивидуален избор и трябва да става при стриктно спазва­не на указанията. Никой читател и особено хората със сериозни заболявания, изискващи лекарски контрол, или с тежко бъбречно заболяване не трябва да прилага информацията без лекарско наблюдение.


СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор

Зората на новата ера в медицината



Глава 1

Къде бърка съвременната медицина?

Новото ниво на мислене в медицината

Раждането на новата научна истина в медицината

Стъпки във формирането на медицината на новия ден

Глава 2

Водата — фантастична и проста

Ние сме все още водозависими

Моята непреставаща битка с медицинската върхушка



Глава 3

Основи на новата медицина за следващите няколко хилядолетия

Четиридесет и шест причини за ежедневната необходимост на вашето тяло от вода

Някои от най-важните свойства и функции на водата в организма



Глава 4

Регулация на водата у плода и кърмачето

Регулация на водата при децата и подрастващите

Регулация на водата при възрастните

Намаляване на чувството за жажда

Глава 5

Какво представлява хроничната дехидратация?

Установяване на дехидратацията

Глава 6

Новооткрити усещания жажда



Глава 7

Първично обезводняване и програми за управление на ресурсите

Астма и алергии

Алергиите и имунната система

Кръвно налягане и дехидратация

Диабет


Запек и усложненията му

Автоимунии болести



Глава 8

Викове за вода на тялото по време на криза

Болка

Парене под лъжичката и диспептични болки



Диафрагмална херния и парене под лъжичката

Колитни болки

Главоболия и мигрена

Болки при ревматоиден артрит

Болки в долната част на гърба

Остеоартрит



Глава 9

Дехидратация и болест

Затлъстяване

Глава 10

Дехидратация и мозъчно увреждане

Кръвномозъчна бариера

Невротрансмитери и дехидратация

Серотонин — предводителят на всички невротрансмитери

Хистамии — първият невротрансмитер в нашето тяло

Водата — енергетикът на мозъка

Дехидратацията — причина за инсултите



Глава 11

Хормони и дехидратация

Депресия и синдром на хроничната умора

Сухота и парене в очите

Повишен кръвен холестерол

Коронарна болест на сърцето

Горещи вълни

Подагра


Камъни в бъбреците

Кожа и дехидратация

Остеопороза

Развитие на рак



Глава 12

Лечението с вода — колко и колко често?

Вода или течности?

Кофеинът в напитките

Алкохолът в напитките

Сокове и мляко вместо вода



Глава 13

Минералите са жизнено важни

Солта — вечното лекарство

Някой от скритите чудеса на солта



Глава 14

Други изключително важни за здравето и оздравяването неща

Протеини

Стрес и аминокиселини

Незаменими мазнини

Плодове, зеленчуци и слънце

Упражнения

Заключение

Четири прости стъпки към сияйното здраве


ПРЕДГОВОР

ЗОРАТА НА НОВАТА ЕРА В МЕДИЦИНАТА

Само ако започнете да страдате от здравен проблем, който може евентуално да ви убие, започвате да търсите обяснеше и решение на проблема си чрез определяне на „високо" и „ниско". Дотогава не сте осъзнавали какъв опустошителен емоционален ефект върху живота и душа­та може да има посещението при доктора, който съобща­ва на човека недобрите резултати от изследванията му. Да се надяваме, че вие или хората, които обичате, никога ня­ма да се изправите пред тази ситуация, с която се срещат ежедневно хиляди хора. Причината за кризата в здравео­пазването на Америка днес е в това, че много болести за­сягат рано и тежко и убиват милиони хора. През 2001г. кризата в здравеопазването ни струваше около 1,2 трили­она долара. Очаква се тази цена да нараства с 11% през всяка от следващите години.

Наистина ние сме нацията с най-големи научни пости­жения и ежегодно изразходваме милиарди долари за изс­ледователска дейност в медицината. Ако разлистите кой­то и да е наскоро публикуван учебник, обаче, ще намери­те много страници с обяснения за фатално завършващите болести, но когато дойде ред за причините им, авторите обявяват, че „етиологията е неизвестна". Това означава, че повечето доктори не знаят какви са причините за основните болести на хората, а обществото им е дало лиценз да ги лекуват. Често прилаганото лечение не само че не помага на пациентите, но може да доведе е времето до преждевременна смърт. Добрата новина е, че този лиценз е на път да бъде отнет.

Това, което ви предстои да прочетете, е ново разбира­не, даващо нови перспективи на науката физиология, но не на тази форма на науката, използвана от производите­лите на лекарства, а на научната дисциплина, която дефи­нира естествените начини, по които функционират живи­те тъкани и органи в организма. Тази книга се занимава с причините и начините за коригиране на важни здравни проблеми. Дългите описания и трудният жаргон стават не­нужни с изясняването на причините и начините за лечение на който и да е здравен проблем. Всичко, което ще проче­тете тук, се основава на обширни клинични и научни изс­ледвания. След завършване на медицинското си образова­ние, което започнах през 1950г. в университетската бол­ница „Сейнт Мери" на Лондонския университет, в продължение на 22 години аз продължих да уча, да се за­нимавам с научни изследвания и да пиша по въпросите, които излагам в книгата.

Темата, която ще обсъдя, са физиологичните отклоне­ния и метаболитните усложнения на хроничната непред­намерена дехидратация като първопричина за редица се­риозни заболявания. Според някои това разбиране е най-голямото научно постижение в съвременната медицина.

Настоящото простичко представяне на някои от здрав­ните проблеми на съвременността представлява интро­дукция към евентуална научно и логично обоснована гло­бална промяна в медицината. То е изготвено с мисъл за жизнено важните нужди на обществото й особено на пет- надесетте милиона астматични деца, чиито родители спешно трябва да разберат причината за болестта на деца­та си, както и простото безплатно предотвратяване и лече­ние на астмата.


ГЛАВА 1

КЪДЕ БЪРКА СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА?

Най-голямата трагедия в историята на медицината спо­ред мен е схващането, че сухотата в устата е единствени­ят признак за нуждата на тялото от вода. Въз основа на то­ва погрешно схващане съвременната медицина е направи­ла три други грешки, които струват скъпо на обществото. Да разгледаме четирите погрешни схващания.

1. Цялата структура на съвременната медицина е изгра­дена върху погрешното жалостиво убеждение, че пресъх­ването на устата е единственият белег на дехидратацията. Това погрешно убеждение е отговорно за неразбирането на различни здравни проблеми, водещи до преждевремен­на смърт на много милиони хора. Те страдат, защото не знаят, че са жадни. Съвременната „научнообоснована" медицина е изградена върху една грешка, възприета преди много години. През 1764г. германецът Албрехт фон Халер пръв определи сухотата в устата като белег на жаждата. През 1918г. английският лекар Уолтър Бредфорд Кенън подкрепи това схващане. Тъй като Кенън бе влиятелен чо­век, неговите възгледи бързо ставаха модерни и все още намират отражение в официалната литература. През 1867 г. обаче французинът Мориц Шиф изказа становището си, че жаждата е общо усещане: „Тя не е локално усещане по­вече, отколкото е гладът". Днес ние знаем, че Халер и Кенън не са били прави, но тъй като техните възгледи са се вкоренили в инфраструктурата на медицината, грешката им се предава от поколение на поколение студенти по ме­дицина до наши дни. Този традиционен поток в научното разбиране за регулацията на водата в човешкия организъм изкриви хода на медицината. Шиф имаше по-правилно раз­биране за функционирането на човешкото тяло.

В действителност сухотата в устата не е надежден белег. Логиката на човешкия организъм е различна. За да може храната да бъде сдъвкана и преглътната, се произ­вежда обилно количество слюнка, дори ако в останалата част от тялото има недостиг на вода. Водата е твърде важ­на за организма ни, за да бъде сухотата в устата единстве­ният му сигнал за недостига й. Човешкото тяло притежа­ва много други фини сигнали за това. То може да страда от тежка дехидратация, без да има пресъхване на ус­тата. Дехидратацията може да се прояви под формата на тежки симптоми, достигащи до животозастрашаващи кри­зи. Съвременната медицина бърка тези симптоми на вът­решно, локално пресъхване и ги определя като различни болести. За лечението на тези „болести" се предписват токсични медикаменти и не се обръща внимание на дехид­ратацията.

Сухотата в устата е един от най-късно появява­щите се индикатори за дехидратиране на тялото.

До появата на този индикатор за недостиг на во­да много деликатни функции на организма са вече преустановени и подготвени за изключване. Точно по този начин — чрез загуба на функцията на някои ен­зими, настъпва и остаряването. Дехидратираният ор­ганизъм губи съвършенството на функциите си и приспособимостта си. Един пример за това е ювенилният диа­бет, при който клетките на панкреаса произвежда­щи инсулин, са станали жертва на продължителна дехидратация.

2. Втората голяма грешка в научната медицина е схва­щането, че водата е проста субстанция, служеща само за разтваряне и разнасяне на веществата. Водата не е инерт­на субстанция. Тя изпълнява две основни роли в организ­ма. Първата е животоподдържаща, а втората, която е по-важна, е животосъздаваща. Съвременната медицина признава само животоподдържащите свойства на водата, поради което хроничната непреднамерена дехидратация не се открива и може да доведе до жизнезастрашаващи процеси. Вие обаче можете да се научите да разпознавате и да разбирате тези процеси и да запазите по естествен път здравето и живота си.



  1. Третата сериозна грешка в медицината е схващане­то, че човешкото тяло е в състояние ефикасно да регули­ра приемането на вода през целия живот на индивида. С остаряването си ние губим чувството за жажда и преставаме да пием достатъчно вода. В резултат на то­ва клетките във важните ни органи, имащи вид на синя слива, се сбръчкват, заприличват на сушени сливи и не могат да поддържат адекватно живота на тези органи. Трябва да се научим да разпознаваме началото и прояви­те на дехидратацията, за да предотвратим необрати­мите стадии на този процес.

  2. Четвъртият гвоздей в ковчега на съвременната медицина е твърдението, че всяка течност може да за­доволи нуждите от вода на тялото. Това е голям проб­лем на нашето време. Някои от най-използваните купешки напитки не изпълняват функциите на естествената во­да. Ще разберете проблема, като се замислите за съдържа­нието на тези напитки. Някои съдържат кофеин и дори ко­каин.

Информацията в тази книга се отнася за едно от най-големите открития в областта на здравето, тъй като разк­рива една трагедия в историята на медицината — погреш­ното схващане, че сухотата в устата е единственият белег за нуждата на тялото от вода. Накратко, новото научно разбиране е, че хроничната непреднамерена дехидра­тация в човешкото тяло може да се манифестира по толкова начини, колкото болести сме измислили. Да­дохме възможност за процъфтяване на лекарствената ин­дустрия и създадохме днешното „лечебно" здравеопазва­не за сметка на скъпоценния живот на хората и много ре­сурси. Лечебното здравеопазване съществува и процъф­тява, когато хората боледуват непрекъснато. Точно това е положението днес.

За съжаление пробивът в медицината, извършен от откритието, че дехидратацията е причина за повечето здравни проблеми, не може да достигне до хората пора­ди търговски ориентираната лечебна система на нашата страна. Ако тя възприеме това откритие, то ще я унищо­жи. Но няма разумна причина десетки милиони хора от нашето общество да бъдат тъпкани с лекарства, кога­то те просто страдат от обезводняване.

Направените тук изявления не са насочени срещу са­моотвержения персонал на лечебната здравна система, който осигурява ежедневни състрадателни грижи за бол­ните хора. Той не може да бъде обвиняван за фундамен­талните грешки в стандартните лечебни протоколи. Обви­ненията ми са насочени към медицинските професиона­листи на управленско ниво и към националните здравни институти, които имат властта да коригират проблема, но не желаят да го направят.

Официалната медицина и нейните печеливши съдруж­ници не биха направили доброволно това, тъй като то ще ликвидира лекарствената индустрия. Затова те не позво­ляват на естествените решения на здравните проблеми да достигнат до обществеността. Тази книга се противопос­тавя на печелбарската здравна система на нашето развито общество, която работи за себе си в ущърб на хората.

Вече е кристално ясно, че човешкото тяло има много различни начини да демонстрира общите и локалните си нужди от вода. Проявите, сигнализиращи за недостиг на вода в тялото, са индикатори за едно или друго болестно състояние. Протектирана и обгрижвана от фармацевтич­ната индустрия, официалната медицина игнорира тези ин­дикатори и обозначава различните усложнения на дехид­ратацията като „болести". Доверчивата американска об­щественост заплаща непрекъснато нарастващите здравни цени със здравето и трудно спечелените си пари.

Трябва да разберем, че продължителната дехидрата­ция води до трайни промени в тялото, завършващи с едно ново химично състояние. Когато това ново химич­но състояние стане необратимо, то обуславя много структурни промени, които могат да засегнат дори гене­тичното копиране. Поради това недопускането на продъл­жителна дехидратация е жизненоважно.

Затова за мен детската астма и несвързаните с инфек­ция ушни болки в кърмаческата възраст са сериозни здравни проблеми. Дехидратацията, довела до астма при децата, може с времето да причини генетични ув­реждания, автоимунни болести и дори рак в по-късна възраст.

Разбирането на същността на хроничната дехидрата­ция ще разчисти пътя за създаване на една много по-дру­желюбна здравна система. Възможно е според моите пресмятания нацията ни да стане много по-здрава и про­дуктивна при използване само на 30% от влаганите понас­тоящем средства в здравната система. Както виждате, аз не предлагам продукт за печелене на пари. Аз само спо­делям един уникален медицински възглед и резултатите от многогодишната си изследователска дейност, които ще помогнат на медицинските специалисти и обществото да разберат основната причина за много прояви на лошо здраве.

Въпреки че сме вече в 21 век, външните прояви на ре­гионалната дехидратация са все още недобре разбирани от медиците. Както винаги, те продължават да търсят лекар­ствено решение на тези прояви. Медицината не е успяла да намали честотата им, но продължава да търси и да ги атакува с нови лекарства. Създали сме в името на медици­ната един скъпо струващ хаос, чийто край не се вижда. Изправени сме пред един значим проблем, който изисква спешно решение. Алберт Айнщайн е казал: „Важните проблеми, пред които сме изправени, не могат да бъдат решени на същото ниво на мислене, на което сме ги съз­дали.” Очевидно е, че за решаването на здравните ни проблеми ние се нуждаем от нов подход в медицинската наука.

Решаването на здравните проблеми на обществото, ко­ито са човешко дело, протектирано от фармацевтичната индустрия, може да стане само въз основа на физиология­та. Бъдещата практика на клиничната медицина ще се преструктурира въз основа на разбирането на молекуляр­ната физиология на дехидратацията. Възприемането на това разбиране ще промени фундаментално парадигмата на науката медицина. Фармацевтичният подход към на­шите здравни проблеми ще бъде заменен с методи на физиологията за засилване на естествените оздрави­телни сили на организма. Превенцията на болестите ще заеме мястото на продължителните, скъпо струващи инва-зивни протоколи за лечение.


НОВОТО НИВО НА МИСЛЕНЕ В МЕДИЦИНАТА

Какво е парадигма и как може да бъде променена парадигмата на клиничната медицина?

Парадигмата, на която и да е теоретична дисциплина, е онази основна инфраструктурна информация, схващане или разбиране, върху която се гради знанието. Въз осно­ва на фундаменталното разбиране, че планетата Земя е кръгла, например, всички географски карти и модели от­разяват кръглата форма на земята. Това разбиране е ос­новна парадигма на дизайна на всички географски карти. Драматичните промени, последвали осъзнаването, че зе­мята не е плоска, както първоначално се е смятало, дове­де до революция в познанията ни за Вселената. Когато ед­на парадигма води дадена теоретична дисциплина към задънена улица (както в случая с плоската земя), се нами­рат хора, които съумяват да се отдръпнат, да подложат на безпристрастна преоценка инфраструктурата на познани­ето и да създадат нова парадигма. Всичко, което се изиск­ва за това, е една пускова асоциация или наблюдение.

Една добре обоснована нова парадигма, която е ос­новна за дадена дисциплина, може да освети пътя към нов домейн на познанието така, както светкавицата прорязва нощната тъма и показва всеки детайл. Новата парадигма премахва ограниченията и бариерите и прави възможен бъдещия прогрес в дисциплината.

Новата парадигма се ражда по-лесно, когато има спе­цифичен проблем и поставена цел за намиране на реше­ние. Решението може да е вече на път, но не се вижда, до­като не бъде осъзната нуждата от него. Ето една история, която ще ви помогне да разберете тази мисъл.

Сър Александър Флеминг получи Нобелова награда за откриването на пеницилина. Той бе шотландски учен, кой­то през петдесетте години работеше в института „Райт-Флеминг" на университетска болница „Сейнт Мери" при Лондонския университет, където се обучавах аз. Много студенти медици мечтаят да станат откриватели и аз не правех изключение. Още от дете изпитвах силно желание да уча медицина и да стана някой, който може да повлияе положително живота на болните хора.

По време на въвеждащия курс по микробиология студентите бяха разделени на малки групички и придадени към различни асистенти. За мой късмет попаднах в групата на сър Александър. Той беше изискан и скромен човек. На края на обучението събрах кураж да му задам въпрос, чийто отговор оказа влияние върху целия ми живот.

Попитах го: „Сър Александър, има ли някакъв специален начин човек да стане откривател в областта на меди­цината?" Той ме погледна, замисли се върху наивния ми въпрос и след кратка пауза ми отговори с идеален шотландски акцент: „Необходимост и цел.” Разказа ми за свое­то откритие. Честотата на фаталните бактериални услож­нения нараствала непрекъснато с въвеждането на различ­ни хирургични процедури в медицинската практика. Да се намери средство, което да спре бактериалните инфекции у оперираните е станало неотложна необходимост. Така била формулирана цел пред бактериолозите, занимаващи се с изследователска дейност. „Необходимостта" била май­ката на откритието, а „целта" била стремежът хората да се спасят от фатални инфекции.
РАЖДАНЕТО НА НОВАТА НАУЧНА ИСТИНА В МЕДИЦИНАТА

Историята ни учи, че често чрез разкриване на приложни техники на природата се постигат скокове в прогреса. Благодарение на такива случайности и вътрешни проблясъци човечеството е разкрило много от тайните на възникването си.

Една такава случайност се осъществи през 1979 г. Бях затворен в качеството си на ислямистки революционер в иранския затвор „Евин". Една нощ, опасявайки се, че мога да бъда екзекутиран, открих, че две чаши вода могат да облекчат най-тежката коремна болка, дължаща се на пептична язва.

Един затворник се нуждаеше от лекарство за острата болка от язвата си, която го караше да се сгъва на две и не му позволяваше да ходи сам. Подкрепяха го двама приятели. Надзирателите не обръщаха внимание на молбите му да го заведат в болницата на затвора. Беше вече след 23 часа, когато го доведоха при мен. Аз самият бях затворник и не разполагах с никакви лекарства. Когато му казах то­ва, лицето му се изкриви от още по-силна болка. Дадох му две чаши вода и след няколко минути болката му намаля, а след осем минути изчезна напълно. Това потвърди моето наблюдение, че при стомашни „болести" водата има болкоуспокояващ ефект. (Бях вече облекчавал с вода болките в стомаха си по време, когато бях изолиран сам в килия и бях отказал да приемам храна в продължение на няколко дни.) Съветвах и други затворници, имащи тази класическа за затвора болка, да пият вода вместо лекар­ства, каквито имаше от време на време.

През следващите две и половина години на престоя си в затвора успях да облекча само с чешмяна вода бол­ките на над 3000 души, страдащи от пептична язвена болест в резултат на стреса. Това ми даде увереност, че в действителност тези хора бяха само обезводнени. Тях­ната дехидратация се изразяваше в кризи от стомашни болки, на които медиците поставят етикета „болест". На последния ми съдебен процес (на петнадесетия месец от задържането ми) аз предоставих на съдията написаната от мен научна статия и помолих да не унищожава тази ин­формация, дори да ме разстрелят. Казах му: „Това е най-голямото откритие в медицината." До онзи момент бях ле­кувал няколкостотин души от моя корпус на затвора.

По-късно съдията дойде при мен и ми каза: „Направил си страхотно откритие. Желая ти късмет." Това беше знак, че имам бъдеще и ще мога да продължа,работата си.

Като признание за моето откритие не бях екзекутиран, а ми бе издадена тригодишна присъда. Животът ми бе по­щаден заради откритието, което направих в затвора. Всич­ките ми лични вещи обаче бяха конфискувани. След два­десет и три месеца директорът на затвора ми каза, че влас­тите са установили, че аз не съм „онзи лош човек", за ко­гото са ме смятали, и че обсъждат предсрочното ми осво­бождаване. Благодарих му, но му казах, че бих искал да остана още малко. Бях на средата на клиничните си наб­людения върху ефекта на водата при различни здравни проблеми, дължащи се на стрес, включително кървящата пептична язва. Обясних му, че затворът „Евин" беше уни­кален в качеството си на своего рода лаборатория за стрес. Излишно е да споменавам за голямото учудване на директора на затвора, който мислеше, че ми прави огром­на услуга, предлагайки да ме освободят предсрочно. Все пак се съгласи, че работата ми е важна и че трябва да ми се даде възможност да я довърша. След арестуването ми аз изживявах това в продължение на известно време като малшанс. Всъщност съдбата ми бе предопределила да направя откритието, че в условията на стрес човешкото тяло се обезводнява и издава много фини сигнали за това. Останах в затвора още четири месеца и достигнах до някои клинични заключения, които се нуждаеха от на­учни обяснения.

След две години и седем месеца в затвора бях осво­боден с поздравления за моето откритие. В затвора аз добих нови познания за физиологичните ефекти на водата и болестните прояви, дължащи се на недостига й. Публи­кувах първото съобщение за моето откритие в „Iranian Medical Association Journal" още докато бях в затвора. Превод на статията бе изпратен в Америка и бе публику­ван през юни 1983г. като уводна статия на „Journal of Clinical Gastroenterology".
СТЪПКИ ВЪВ ФОРМИРАНЕТО НА МЕДИЦИНАТА НА НОВИЯ ДЕН

Обясненията по-долу се основават на клинични наблю­дения, извършени в една от най-лошите лаборатории за стрес по света. Тези наблюдения породиха ново обясне­ние за появата на болестите, основано на физиологията. Данните от наблюденията ми бяха обсъдени на няколко международни научни форуми. Публикувал съм и подроб­ни научни обяснения в подкрепа на тези данни.

Не е необходимо човек да има задълбочени научни познания, за да разбере, че при лечението на болести, дъл­жащи се на дехидратация, трябва да се използва вода. Ни­то пък, че използването на вода в качеството на „лекар­ство" не изисква одобрение от FDA (агенцията за храните и лекарствата). Всеки знае, че водата е основният източ­ник на живота. И все пак съществува учудващо игнори­ране на опасностите за здравето, на които се излагаме, ко­гато не приемаме достатъчно вода. Това, което ни спася­ва, е, че човешкото тяло разбира ролята на водата за под­държане на неговата физиология и физическо равновесие. Докторите, обаче, изглежда не са добре информирани за физиологичните взаимоотношения на водата с човешкото тяло. Те не разбират кога тялото наистина има нужда от повече вода и какво става с него, когато не получа­ва редовно адекватно количество вода.

Клиничната медицина днес се основава на фармакохимията на човешкото тяло. В университетското обучение по медицина са заделени над шестотин учебни часа за приложението на фармацевтичните продукти и само ня­колко часа за рационалното хранене. Изглежда, че при по­вечето „болести" преподавателите се опитват да наложат като приоритет резултатите от лабораторните изследва­ния.

Бедата е, че фармацевтичните или химични продукти не могат да излекуват повечето болести. Освен това при дълготрайна употреба повечето такива продукти не са бе­зопасни. Те само временно маскират и заглушават външните прояви на проблема. Независимо от това, колко оправдано може да изглежда от научна гледна точка при­ложението им, те (с изключение на антибиотиците) не ликвидират медицинския проблем. Хората с хипертония, които започват да приемат диуретици или други хи­микали, не се излекуват. Казва им се, че трябва да при­емат тези вещества, докато са живи. Многобройните анал-гетици на пазара не могат да излекуват ревматоидния арт­рит. Хората с това заболяване трябва да ги взимат цял жи­вот. Не се излекува диабетът. Никой не се е излекувал от миастения гравис или мускулна дистрофия. Как е възмож­но да не се намери лечение за нито едно от най-честите страдания като стомашните киселини, диспепсията, болките в гърба, ревматоидния артрит, мигрената или астмата въпре­ки огромната изследователска работа?
Дехидратацията може да доведе до загуба на някои функции и да причини увреждане (патология). Различ­ните сигнали или симптоми, появяващи се по време на тежка и продължителна дехидратация, се тълкуват от ле­карите като различни болестни състояния с неизвестен произход. Сигналите за недостиг на вода съответ­стват на локални увреждания, дължащи се на недос­тига на вода. И тъй като лекарите не разпознават хро­ничната дехидратация, болестните състояния получават различни обяснения и етикети и за всички се казва, че са с неясни причини. Това е основната грешка на съвремен­ната медицина, която не позволява да се установи истина­та и обрича хората, нуждаещи се от професионален съвет, на излишно страдание. Това е пропастта, в която пропада цялата извършена изследователска работа върху произхо­да на болестните състояния.


Каталог: wp-content -> uploads -> 2015
2015 -> Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“
2015 -> Правила за изменение и допълнение на Правила за търговия с електрическа енергия Съществуващ текст
2015 -> 120 Основно училище “Георги С. Раковски” София
2015 -> Премиерният сериал Изкушение от 12 октомври по бтв lady
2015 -> Агнешко месо седмична справка: средни цени за периода 7 – 14 януари 2015 г
2015 -> Пилешко месо седмична справка: средни цени за периода 7 14 януари 2015 г
2015 -> Бяла кристална захар седмична справка: средни цени за периода 7 – 14 януари 2015 Г


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница