Загубата на БСП на местните избори в големите градове може да е формалната причина да свалят Станишев от лидерския пост
Напоследък старите партийни лисици Георги Първанов и Иван Костов тихо се усукват около „Позитано” 20. Целта им е повече от прозрачна – да запазят статуквото, което им се изплъзва. За да са в силни позиции на следващите парламентарни избори през 2013 г., двамата трябва взаимно да си помогнат. Публично - като играят в общ фронт срещу управляващите, което вече правят. И тайно – чрез размяна на апаратни хватки да си върнат партийната власт вляво и вдясно.
Ловецът с двете имена и Командира трябва да са основните играчи на бъдещите лява и дясна коалиции. Веднага се забелязва обаче, че Първанов изостава. А Костов е обречен, ако двамата не се движат в посочените им от кукловодите писти така, че да могат да си партнират. Очертаващият се провал на пропрезидентския политически проект АБВ едва ли радва бившия преподавател по марксистка политикономия. А ореолът на лидер на Октопода, който Командира умело подхранва за обитателя на „Дондуков” 2 , не е достатъчен, за да върне силно отслабените му позиции в партийната централа.Първанов не получи и обещаната му на тепсия от близките до него в парламентарната група партийна подкрепа от младите. Това се видя още на онази тестова за АБВ учредителна сбирка на 11 ноември миналата година. Сега му се ще да си я върне чрез прилагането на партийни номера като например провеждането на вътрешнопартийни избори, каквито бяха обсъждани на широкия партиен форум в събота (19.2.). Но това, както е известно, не е сигурната печеливша формула. И може да изхвърли извън борда малцината близки до тайната власт апаратчици, които някои сполучливо наричат Бесни Страшни Пенсии. В този смисъл донякъде изненадващ за нас е натрапчивият стремеж на Първанов да обедини около себе си младите в БСП. Знак за това е и неговото пристигане в партийната централа (5.2.) след десетгодишно отсъствие там. При това не само на среща с млади партийци, но и с любопитен повод – събитията от 4 февруари 1997 г., когато той и покойният Николай Добрев върнаха мандата на БСП, признавайки краха на червеното управление.Няма да коментираме фарисейската тема, дискутирана на тази сбирка, „Ще успее ли подмяната на демокрация”. Камъните, разбира се, са в градината на лидера Сергей Станишев, на когото трябва да му се покаже, че не може сам да реши този проблем. Но с мощната лична подкрепа на държавния глава и кукловодите това ще се случи. Тайният повод е припомняйки историята, Първанов да покаже на младите, че както тогава е спасил партията от погром, така и днес той може да помогне на БСП да се измъкне от блатото. Само че Първанов повтаря грешките на Командира, разчитайки на късата памет и подменената фактология. Истината е по-различна. И тя е, че има нови факти, които уличават не само биографично Първанов във връзки с Октопода. Освен това неговите съратници от онези години, вместо да пазят мълчание, така както ставаше по времето на комунистическия режим, разкриват стряскащи подробности за това, че всъщност Първанов е бил марионетка в чужди ръце. Как по друг начин да си обясним казаното тия дни от бившия депутат от БСП и съпредседател на „Българската левица” Иван Генов: „Всъщност 4 февруари е ден на българските олигарси, победа на сенчестата политика над легитимната, радост за кредитните милионери. България днес щеше да е друга – по-справедлива и демократична, ако 4 февруари си беше останал обикновена дата от календара на 1997 г. Това можеше и трябваше да стане, ако новоизбраният председател на БСП Георги Първанов се бе съобразил с колективното решение на партийното и парламентарното ръководство на Демократичната левица за своевременно съставяне на втори кабинет”… Сегашният лидер Сергей Станишев едва ли е такъв слепец, че да не вижда как искат да го отстранят. Той има и съвсем прясното и горчиво разочарование с онази агенция, която уж трябваше да дръпне килимчето на могъщия Румен Петков и да неутрализира властовите му позиции, но всъщност се оказа подвластна на държавния глава чрез негови хора там. И днес един по един те показват, че Станишев просто е бил тяхната публична легитимация, но други са действителните им господари и други са техните каузи.Но нека се върнем към заговора за свалянето на Станишев, който си пролича, че е в ход и от темите и решенията, обсъждани на последния национален партиен съвет в събота. Докато лидерът говори за „едноличен режим и протести, които трябва да се подкрепят”, апаратчиците, чрез приемането на критерии за номинации на предстоящите кметски и президентски избори, всъщност подготвят свалянето му. Още отсега е ясно, че загубата в четири ключови града е предизвестена – София, Пловдив, Варна и Бургас. Лошата новина е, че освен София, в трите града Столетницата не може да изкара разпознаваем кандидат, което я превръща в маргинална партийка. Това ще улесни значително тези, които чакат този провал, за да поднесат на Първанов властта и той да води Столетницата на ключовите парламентарни избори през 2013 г. Затова Станишев не трябва да е толкова сигурен, когато цитира по отношение на президента древногръцкия философ Хераклит, че човек не може да влезе два пъти в една и съща река, защото всичко тече и всичко се променя. Освен това, когато и Командира така е прилепнал в опозиционността си към „Позитано” 20, Станишев вместо да се връща към древногръцката история, трябва винаги да има предвид казаното от синия премиер в ония времена: „Първанов е нашият кандидат за председател на БСП”. Е, ако тогава това звучеше объркващо, днес всички са наясно в чия каса се намираше скрита папката „Гоце”. Можем да припомним и думите, казани по повод на човека с харамийския псевдоним, от покойния Николай Добрев: „Е, какво ще го правим нашия Джорко!...”Всяко заиграване на Станишев с тези хора го обрича на провал. Никакви дивиденти не може да спечели БСП, като повтаря тезите на Костов, казани по време на правителствения вот на доверие за опасността от зърнена криза. Някой да говори за това през последните дни!?...На Командира му е лесно да помага на Първанов и защото за разлика от него си е неофициалният лидер на Синята коалиция. Парламентарната група е под негов контрол, тъй като четирима сини депутати са винаги на негова страна. Тази седмица предстои да видим как СДС ще реагира на ултиматума му да издигнат общи кандидатури за кметските избори, пренебрегвайки синия партиен устав.Накрая няма да забравим да припомним как Първанов помогна на Костов да влезе в този парламент, като направи така, че да не мине предложението да се сложи 8% бариера за коалиции. Сегашните атаки на Костов срещу управляващите, съчетани с подновеното търсене на отговорност от кабинета „Станишев”, просто връщат онзи жест. Единственият правилен отговор, който сегашният лидер на БСП може да даде на двамата, се съдържа в онзи леко променен виц: „Първанов пита Станишев: „Ще ми дадеш ли партията заедно с Иван Костов?” „Др. Първанов, как да ти кажа, че партията я няма като ти виждаш, че я има. Ако ти кажа, че и Костов го няма, ти го чуваш и виждаш всеки ден. За това мисля да ти дам един много завоалиран отговор: Я изчезвай от тука!”.А колко добре звучи, за да е истина, приетото в събота от социалистите: “За да бъде издигнат от БСП, кандидатът за пост ще минава през вътрешнопартиен избор, като трябва да има „политическа лоялност, нравствена чистота, физическа и психическа устойчивост и да декларира имуществото, което притежава”.Само че се сещаме тутакси за вълка, който си мени козината. И сме убедени, че това е поредната червено-синя мъгла, зад която наднича Октопода.
|
