Тимошки клуб – Княжевац,Сърбия Сдружение „Знание” – Ловеч, България
Изтегляне 0.84 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Тимошки клуб – Княжевац,Сърбия Сдружение „Знание” – Ловеч, България Автори: Донка Михайлова, Ралица Попова, Декември 2010 г.
- КОНТЕКСТ Дефиниция на понятието „институция” в европейски план.
- Същност и причини за деинституционализацията в ЕС
- Основни предизвикателства в прехода от институционален към алтернативен тип грижи
- Разделение на потребители
- Генериране на свръх-предлагане
- ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРОЦЕСА НА ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯ НА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ В БЪЛГАРИЯ
- СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ПРЕЗ 2008 ГОДИНА
- Преминали лица, ползвали социални услуги в края на годината
- Социални услуги, които се предоставят в общността - общо 646 1 33 066
   
Опитът на България в процеса на деинституционализация и децентрализация на социалните услуги и ролята на гражданския сектор като инициатор и доставчик
Контекст. Обща информация за процеса на деинституционализация в България. Правна рамка. Стратегически документи за развитие на процеса на деинституционализация. Основни характеристики на процеса на: Деинституционализация на децата в България. Деинституционализация на хората с увреждания. Деинституционализация на хора с психични разстройства, умствена изостаналост и деменция. Деинституционализацията на възрастните. Потенциал за развитие. Децентрализацията на услугите. Ролята на гражданския сектор за деинституционализацията на социалните услуги Заключение Използвана литература SUMMARY The Booklet “The experience of Bulgaria in the process of deinstitutionalization and decentralization of social services and the role of the civil society organizations as initiator and provider” is the second publication elaborated and issued in the frame of the project “Partners For Social Societies” lead by the Timok Club, Knjazevac. The project is financed under IPA programme and is aiming at transfer of knowledge and experiences in the field of social services from EU member states to the Republic of Serbia. The document covers the following topics, divided in chapters – context, general information for the process of deinstitutionalization in Bulgaria, legal framework, strategic documents for development of the process of deinstitutionalisation, main characteristics of the process, development opportunities, analysis of the process of decentralisation of services, the role of the civil society organizations as initiator and provider of social services, conclusion and sources of information. In the Context the definition of the term “institution” is introduced. The EU vision for development and the reasons for the urgent need of initiating deinstitutionalisation process are also described. The authors analyse the main challenges of the transition from institutional to alternative type of care. Different measures for improvement of efficiency of the process of deinstitutionalisation are enlisted. Conclusions and recommendations from the Report of the Ad Hoc Expert Group on the Transition from Institutional to Community-based Care, issued by the European Commission, DG Employment, Social Affairs and Inclusion, December 2009 are also incorporated. Information about the social services in Bulgaria is provided. Overview of the deinstitutionalisation process, its legal ground and tracing it from the start till nowadays is available. In the paper there is description of the specifics of the deinstitutionalisation of the different target groups – children at risk, people with disabilities, people with psychiatric disorders, mental retardation and dementia and elderly. Special stress on the process of deinstitutionalization of children is given as this is the part of process which has the fastest and the most efficient trends of development. The alternatives of the institutional care for children are also considered – reintegration in the biological family, placement of the child in families of relatives, adoption, social services of residential type. These processes are illustrated with appropriate examples. The deinstitutionalization process of the other disadvantaged groups is also considered. A conclusion has been made that there the process is slower. The main types of social services based in the community and more specifically the social services of residential type are illustrated with lots of examples from the Bulgarian practice. Services from the locations Lovech, Sliven, Bansko, Pazardjik and others are described. A place in a separate chapter is given for outlining the development potential of the deinstitutionalisation process. Ideas for further progress of the process are introduced in accordance with the clients’ needs, improvement of the financing procedures. A word is also given for the opportunities for advancement of the social economy. Overview of the decentralisation process of social services and its relation with the deinstitutionalisation process is part of the booklet. The achievements and problems encountered during the transition phase from strongly centralized supply to provision of services in free, competitive market are described. An emphasis to the role and place of the civil society organizations in the process of deinstitutionalisation of social services in Bulgaria is given. Their involvement and role as initiator and provider of social services is described. The participation of the parents’ organizations in the design and management of high quality social services based in the community is enlightened. УВОД Сборникът „Опитът на България в процеса на деинституционализация и децентрализация на социалните услуги и ролята на гражданския сектор като инициатор и доставчик» е вторият материал, издаван по проекта на «Тимочки клуб» - Княжевац «Партньори за социални общества». Проектът е финансиран от програма ИПА и работи за трансфер на знания и опит от страни-членки на ЕС към Република Сърбия в сферата на социалните услуги. Сборникът е създаден като искрен опит да бъде споделен опита на България в процеса на деинституционализацията в България в неговата сложност. Само хората, които са участвали в този процес знаят колко труден и сложен е този процес. Не само защото е свързан с разчупването на градени с десетилетия стереотипи в обществото и защото струва много пари. Но най-вече защото в основата му стоят хиляди човешки съдби на най-онеправданите и най-ранимите групи от обществото ни. Авторите на сборника са преживели този процес заедно с десетки български деца. Плакали са заедно с тях в миговете, в които са напускали единствено познатата им и сигурна среда на институцията и са се радвали на успехите, които са предпоставяли новите им условия на живот. Тимочкият клуб – Княжевац и Сдружение «Знание» - Ловеч вярват, че споделеният опит ще ни позволи по-лесно да преодоляваме предизвикателствата пред общественото развитие на Сърбия и България. Този сборник е плод на това наше разбиране. Надяваме се, след като го прочетат, читателите му да станат наши съмишленици.
Трудно е да се даде обща дефиниция на "институция" или на "институционална грижа", главно поради различните културни и правни рамки в страни-членки на ЕС. Например в някои страни, дори доставчиците на нерезидентен тип услуга в общността, се класифицират като "институции" поради правната рамка. В други страни институцията се определя само на база брой настанени лица - жилищен обект с капацитет 30 или повече места. В настоящия сборник разглеждаме термина „институция”, имайки предвид естествено на услугите извършвани в институцията, а не съдейки по външните характеристики на сградите и броят на настанените лица. Типични характеристики на "институционалната култура" са изолиране на потребителите, деперсонализация (заличаване на личните вещи, знаци и символи на индивидуалност), липса на гъвкавост, рутинност в работата (фиксирани графици за събуждане, хранене и дейности, независимо от личните предпочитания или нужди), третиране на блок (дейности в група, без индивидуалност и личен живот), социална изолация, изработване на пасивно ("институционализирано") поведение, липса на значими дейности. Персоналът в институциите най-често има патерналистично, а не интерактивно отношение към потребителите. Преобладаващото присъствие на медицински специалисти и здравни служители, без опит и квалификация в социална работа, поддържа високи нива на дистанция между персонал и потребители. Потребителите се чувстват социално изолирани, те не разполагат с достатъчен контрол над живота си и решенията, които засягат бъдещето им. Според проучване, проведено в страните членки на ЕС и Турция за деинституционализацията и живота в общността се установява, че почти 1,2 милиона деца с увреждания и възрастни живеят в институции за дългосрочна грижа. Над една четвърт от местата в институциите се заемат от хора с умствени увреждания, а хората с психични проблеми са следващата многобройна група. Общият брой на настанените вероятно е още по-висок, тъй като повечето страни-членки поддържат само частична база данни на настанените в институции. В 16 от 25 страни („ЕС25” без България и Румъния), обществени средства (държавни, регионални или местни) се използват поне частично да подпомагат институции с капацитет повече от 100 места. В 21 страни държавните фондове се използват за подкрепа на институции с капацитет повече от 30 места. Що се отнася до децата, в ЕС броят е над 150 000 деца, настанени в институции, включително и специалните училища, детски домове, домове за умствено или физически увреждания, домове за деца с поведенчески проблеми, институции за млади закононарушители. В Централна и Източна Европа, резидентните грижи доминират. Проучвания на тема деинституционализация и живот в общността, осъществени в средата на 90-те се сравняват качеството на услугите предоставяни в общността и в институция. Данните показват, че най-качествени са услугите в общността пред тези в малките или големите институции. В общи линии този извод се потвърждава и от проучванията за удовлетвореността на потребителите на социални услуги. Бивши клиенти на институционализирана грижа споделят високо ниво на лично удовлетворение и социално включване от грижата в общността. Рисковете и проблемите, свързани с несигурност или самота са по-малки от очакваните.
В ЕС деинституционализация се разбира като развитие на мрежа от услуги в общността – алтернативи на институционалната грижа - дневни центрове, защитени жилища, мобилна работа. За съжаление в Европейския Съюз все още e значителен броят на настанените в институции – лица с физически или интелектуални затруднения, ментални проблеми, възрастни хора, деца с увреждания или лишени от родителска грижа. Съществуването на този вид институции вече не се възприема като израз на грижата на държавата към тези групи в нужда, а напротив – като сигнал, че се изостава в предоставянето на съвременна грижа. Процесът на деинституционализация е цел на ЕС от 90-те години на миналия век. Освен предоставяне на целенасочена финансова помощ за закриване на институции, задача на ЕС е да подкрепя услуги в общността, да се работи за повишаване на капацитета на заетите в сферата на социалните услуги, за промяна на обществените нагласи по отношение на институционализираната грижа. Усилия се полагат и за проследяването на процеса както на ниво Европейски Съюз така и на ниво страни-членки. Често, когато се дава определение на термина „институция” се посочва броят на настанените лица като основен признак за отличаване на институционализираната грижа в общността. Броят на настанените в институцията разбира се е индикатор, но не по-маловажен признак са всички негативни елементи на т.нар „институционална култура” – деперсонализиране, третиране на блок, социално изолиране, покровителствано отношение към потребителите на услуги и т.н. Колкото по-голяма е институцията, толкова по-малко са шансовете за гарантиране на индивидуализирана, ориентирана към нуждите на потребителя услуга, участие и социално включване. Факт е, че големите институции често се намират в периферните райони, далеч от достъп до обществен транспорт или дори в бивши казарми, които са били построени за други цели. Това важи особено за институциите за хора с психични проблеми. Деинституционализацията е дълъг преходен процес, в който понякога се налага вземането на трудни решения. Местните властите и другите заинтересовани страни трябва да имат предвид четири основни стратегии в изпълнението на този процес:
Преходът от институционализирани в услуги в общността предполага отстраняването на редица пречки, трудности и предизвикателства. Регулярното наблюдение и мониторинг на процеса е важна предпоставка, за да се гарантира ефективност и развитие. На 7 октомври 2009 г. Европейската комисия публикува доклада на Временната експертна група на тема „Преход от институционализирана в грижа в общността”. Групата е официално създадена от еврокомисаря по заетостта, социалните въпроси и равните възможности. Целта на доклада е да се защитят правата на хората с увреждания, възрастни хора, деца и хора с психични проблеми да живеят самостоятелно и да се включат в общността. В доклада се посочва, че уважението на европейските ценности – респект към човешкото достойнство, свобода, демокрация, равенство, зачитане на правата на човека са основна причина деинституционализацията да е първостепенна цел на ЕС. Икономическата криза носи съвсем реален риск правителствата ( да предпочетат да запазят бюджетния баланс, чрез намаляване на разходите за социални услуги, по-голямата част от които представляват разходи за персонал. В резултат на това заетите в услугите (и институционални и в общността) са изложени на риск от съкращения, това води до намаляване на качеството на грижите поради нарушеното съотношението персонал - потребител. От гледна точка на бъдещото развитие на социалния сектор решенията за съкращения и орязвания на средствата изглеждат късогледи. Не само защото застрашават качеството на грижите, но и защото са в ярък контраст с очакваните демографски тенденции и тяхното отражение върху необходимостта от повече социални услуги. Здравният и социалният сектори са един от малкото, където е невъзможно да възникне спад в търсенето - дори напротив, поради застаряването на населението, броят на хора, нуждаещи се от някаква форма на дългосрочни грижи ще нараства през следващите десетилетия. Намаляването на разходите в тези сектори и съкращаването на квалифициран персонал, ще има крайно негативен ефект и в дългосрочен план, тъй като това ще доведе до преместване на подготвени опитни специалисти в други сектори, като по този начин нуждите ще се задоволяват все по-трудно. Основни предизвикателства в прехода от институционален към алтернативен тип грижи След 1990 г. вследствие на намесата на неправителствени организации и медийно отразяване на крайно лошото състояние на живота в институциите, се наложи много държави да инвестират в подобряване на жизнената среда в институциите. За да се подобрят условията на живот и грижа и за да не се нарушават основните човешки права на потребителите на институционализирани грижи се налага да се харчат много средства за институции, които се планира в по-дългосрочен план да бъдат закрити. Инвестирането на много средства в материалната среда прави изключително трудно решението за закриването на институциите впоследствие (особено ако средствата са били по проекти, финансирани от ЕС). Освен в инфраструктурно отношение, предизвикателство за деинституционализацията е и персонала в институциите. Трудно може да се мотивират хората, заети в институциите ,повечето от които с дългосрочен опит в институционална грижа, да работят по новому и качествено, осъзнавайки факта, че предстои институцията да бъде закрита. Често разкриването на услуги в общността не е съпроводено със закриване на институцията и двата типа услуги продължават да функционират паралелно. Това води главно до няколко проблема:
За съжаление някои „нови” социални услуги в общността се предлагат в същите институции като само се намалява броя на потребителите, или се променя минимално физическата средата. Понякога дори и броят не се намалява драстично и се говори за услуги в общността в институции с капацитет 80 места! Освен видимия признак „брой”, друг проблем при новосъздадените услуги в общността е твърде „институционалния” им характер. Създават се нови услуги, като се запазва персоналът, който е работил дълги години в институцията и не може да преодолее стереотипа на работа. В такива случаи е трудно да определим една социална услуга в общността като истинска алтернатива на институцията. В някои страни съществуват стратегии за намаляване на институционалната грижа с 50 % за 5-годишен период. Такива цели рядко са подплатени с реални калкулации за капацитета на алтернативните услуги и възможностите на местните власти да се справят с проблемите. Често в тези цели прозира желанието за намаление на разходите и съкращаване на поддръжката за институционална грижа. Нереалистични срокове за деинституционализация понякога се налагат и от донори и финансиращи програми и по тяхна вина се закриват институции преди реално процесът по дизайн на услуги в общността да е приключил и да са намерени алтернативи. Рисковете за прекалено ранното затваряне на институции са следните: Липса на качествени, налични и достъпни алтернативи. Затварянето на институция, без да са осигурени алтернативни услуги поставя на риск здравето и живота на много групи. Това важи особено за грижи, които са „по-скъпи” като 24-часови социални асистенти например. Често в алтернативните услуги се насочват „лесни” потребители, по-леки случаи. Това означава, че за институционалната грижа (както споменахме по-горе) остават по-комплицираните случаи. За да се постигнат поставените национални цели за намаляване на броя на институционализираните често местните власти вземат решения за сливане на институции с редуциран брой. Неадекватното групиране на различен тип потребители естествено съществено снижава качеството на предоставяните на услуги, а в някои случаи може да се окаже много вредно за ползвателите на услугите. Според Европейската комисия за повишаване на ефективността на процеса на деинституционализация на ниво ЕС страните-членки трябва да предприемат следните мерки1:
ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРОЦЕСА НА ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯ НА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ В БЪЛГАРИЯ Една от приоритетните цели в сферата на социалните услуги за поредица български правителства е деинституционализацията на социалните услуги. Българското законодателство регламентира три типа институции – институции за деца, институции за възрастни хора с увреждания и институции за стари хора. Българските институции по своята същност са домове от пансионен тип, в които хората са отделени от своята домашна среда. В миналото в преобладаващата част от случаите институциите са създавани в малки и отдалечени населени места. В тях да живеели от по няколко десетки до по над 100 обитатели. Според изследвания на експерти в България, както и в останалите страни от Европа, години наред институциите са работили за задоволяване само на първите две нива от потребностите на хората, дефинирани в пирамидата на Маслоу. Според тази пирамида човешките потребности се делят на пет вида. Така децата отглеждани в институции израстват с дефицити в чувството си за принадлежност към общността, с ниска степен на увереност и потребност от самоусъвършенстване. Основна потребност на децата от институциите, която всички специалисти изтъкват е изграждането на умения и възпитаването на самостоятелност. 
В България е популярен изразът „домски синдром”. Той характеризира определена група дефицити, които институциите нерядко изграждат в децата, възпитавани в тях. Характеризира се с очакване нещата в живота да бъдат получавани наготово, без особени усилия, потребност да бъдат харесани на всяка цена, очакване да получават от другите, усещане за ненаказуемост. Разбирането за деинституционализацията в България е, че това е „процес на замяна на институционалната грижа с грижа в семейна или близка до семейната среда в общността”. 2 Деинституционализацията се тълкува в тесен и в широк смисъл на думата. В тесен смисъл това е намаляване на дела на хората, обгрижвани в институции чрез връщането им в семейна среда или в развита мрежа от услуги в общността, които предоставят близка до семейната грижа. В по-широк смисъл деинституционализацията е процес, при който основополагащ става интересът на клиента и системата функционира, поставяйки в центъра си клиента, а не собствените си (макар и често множествени и противоречащи си) институционални интереси. Разликата между двете разбирания за деинституционализация е, че докато в първия случай говорим за институционална промяна, във втория промяната е на ниво ценности в обществото. Естествено много по-лесно е да се случи промяната в разбирания тесен смисъл на думата „деинституционализация”. Въпреки всички управленски нормативни, финансови и кадрови трудности този процес е необратим и върви успешно. Като всяка промяна в ценностите промяната в широкия смисъл на думата се случва по-бавно и трудно. Тя се сблъсква все още с бариери в мисленето на част от хората – в това число и на политици и управленци. Реалното начало на процеса на деинституционализация в страната започва през 2000 г. върху неговото развитие оказва силно влияние напредващия процес на подготовка на България за членство в Евросъюза. По данни на Националния статистически институт социалните услуги в България днес са следните:
Изтегляне 0.84 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||