Типичен хищник, дал името си и на семейство костурови, добре представено и в нашите води. Стадна риба, водеща типично дневен начин на живот



Дата27.08.2016
Размер62.43 Kb.
#7445
Костур

Типичен хищник, дал името си и на семейство костурови, добре представено и в нашите води. Стадна риба, водеща типично дневен начин на живот. Напоследък популацията му е в период на териториална експанзия в нашите реки, язовири и водоеми. Риба с отлична приспособимост към всякакви дълбочини и води. Костурът днес може са се открие дори в реки с бързо течение, с изключение на пъстървовите зони. В същото време той вече се е настанил и в покритите с водарасли типично лински блата. На дължина е в състояние да достигне до 50–60 см, а на тегло до 5 килограма. Всичко обаче зависи от конкретните условия на обитание. При костура имаме и типично израждане на популацията поради пренаселване на даден водоем и липса на регулиращи развитието му врагове. Понякога той се размножава взривно и в следващите няколко години потиска останалите обитатели на водоема. Тази "победа" обаче го обрича на израждане и на размери на хищно джудже. Все пак тялото на нормалния костур, който е случил на условия, е изразено странично сплескано, но скъсено и високо. При по-едрите екземпляри е характерна гърбица и значително по-дебело, налято тяло, отколкото при младите риби. Люспите са ситни, много твърди и почти не могат да се отделят от дебелата му кожа. Главата е сравнително малка, с голяма, силно отваряща се уста със ситни зъби, но без кучешки. Очите са големи и оранжеви. Гърбът на рибата е сиво-зеленикав или тъмносив, понякога и кафеникав. Страните са по-изсветлени, като по дължината на тялото има отчетливи тъмни ивици. Броят на тези прикриващи хищника шарки е от 5 до 9. Гръбните перки са две последователни, почти една до друга, но отделни, с бодливи лъчи. Изобщо цялата риба е някак драскаща на пипане и необикновено бодлива, щом има шипове дори на хрилните капаци. Долните плавници и опашната перка са оранжеви, като само първият чифт зад хрилете е жълтеникав. Цветовете обаче не са абсолютна даденост – като при повечето хищни риби те силно зависят от особеностите на околната среда. Поведението на костура е лесно предвидимо. Той се храни само по светло. Сутрин на ята тръгва към плитчините, за да "закуси" в компанията на дребните рибки. Нощта обаче е прекарал в дълбокото. Придвижването обикновено е на стада, съставени от близки по размер риби. Така канибализмът се свежда до минимум, но ако два пасажа с голяма разлика в размера се срещнат, настава сеч. По-едрите парчета се движат по-предпазливо и се държат винаги на границата с дълбочина, което им вдъхва сигурност. Само най-огромните костури живеят самотно като в манастир в най-дълбоките ями, край камари от камъни и скали. Женските екземпляри са отчетливо по-едри от самците в пасажа. Освен денонощните миграции костурът предприема и сезонни пътувания. Есента при първите по-сериозни захлаждания костурите минават в по-дълбоки и топли води. Зимата прекарват в активно състояние и често именно те са най-многобройните риби при подледния риболов. Напролет преселението отново изкарва ятата костури към плитчините, където са и дребните рибки. Практически костурът е целогодишен въдичарски обект. Само в най-големите горещини той намалява вълчия си апетит, но привечер или по-рано сутрин се лови, дори и в юлските горещници.
            При изявения хищник захранката направо е глезотия. Но ако тя се употребява в пестеливи количества при зимен излет на лед, значи действа професионалист. Подхранката от щипка кълцани червеи или червенки също подобрява кълването на вече откритото ято и го задържа под дупката. Класическата стръв за добър костур без оглед на сезона са дребните рибета. И макар че с огромната си паст костурът е в състояние да налапа риба, наполовина колкото него, най-добри си остават рибките до 5 сантиметра на дължина. Ако все пак искаме да сме перфектно подготвени, рибетата с удължен силует са по-подходящи. Най-добре е обаче да не правим много експерименти, а да се стремим да намерим от тези дребосъци, с които той се храни във водоема си. В случай, че не е възможно да се осигури жива стръв, може да опитаме е на мъртви рибки или дори на парчета от тях. Резултатите са по-слаби, но дори опашки от пресносолна цаца често се приемат с охота. Торните, белите и земните червеи също вършат работа, особено при липса на рибета рано напролет или през зимата.
            Понеже на костура цаката му е в плувкаджийството, телескопът ни трябва да е лек и пъргав. Запасът от здравина на средния клас телескопи е достатъчен, защото най-често си имаме работа с риби между 200 – 300 грама. Макарата ни е нужна, без нея също можем да ловим, но ще загубим възможността, опцията да замятаме на по-големи дълбочини на подвижна плувка. Основното влакно за леко трябва да издържа до кило, а сечението му може да е под 0,14. Истинският костурджия не слага повод, а работи с още по-тънко влакно. Но ако заради закачките държим на повода, нека го сменяме по-често. Причината е в твърдите челюсти на костура и в дълбокото нагълтване на стръвта и куката. Така често сме принудени да насилваме повода и той да се трие в твърдите челюсти на рибата. При интензивно кълване това износва бързо повода. В зависимост от големината на костура и на стръвта слагаме куки между №9 и №4. При риболов на рибе и при костури над 20 сантиметра няма нужда от дребна кука – четворката се нагълтва таман докъдето трябва. За дъно са подходящи всички универсални такъми. Рядко ни се налага да замятаме много навътре, защото и без друго ятата от хищника гонят около плитчините. Макарата също е средна, без претенции за вместимост или сила на предавката. Основната линия трябва да издържа около 2 кг, но поводите са тънки – под 0,16. Монтажът най-често е на чепаре. Това е много важно, защото, макар и любител на дълбините, костурът винаги се държи не на самото дъно, а непосредствено над него. При чепарето с долно олово линията се изпъва и стръвта е точно където трябва. За спининг е най-удобно да се доверим на специална екипировка с къс двуколенен прът от леките и с мек връх. Макарата в случая вече ни трябва по-така, с плавен, най-добре лагерован ход, лека и надеждна. Блесните най-често са въртящи се бели и жълти, с обла или продълговата лъжичка. Вирбелът в случая е насъщност. Клатушките са за хептен по-хладно време, а силиконовите туистери – най-вече глави, могат да ни изненадат много приятно. Воблерите са за търсене на нещо по-яко, особено ако водоемът е от чистите и дълбоките.
            При неуспех в гоненето на други, по-ценени видове някои колеги са склонни да обвиняват костура за поразреждането на рибното население в нашите води. Това обаче не е коректно, то е все едно да обвиняваш лисицата, че не се храни с трева и гъби. Така че костурът не носи вина за присъствието си в някога пълните с какво ли не язовири. По-скоро някой навремето сбърка с разселването му и после се опита да препише това единствено на птиците небесни. Сега обаче въдичарите имат винаги резервен спасителен вариант с костура. Той може и да не е едър, може и да не напълни живарника, но поне тигана ще покрие. При това в студ и пек, независимо от конкретното време – дъжд, вятър и прочие. Костурът може да е истински преподавател по методите на спортния риболов. Той се лови дори на изкуствена муха с шнур. Но класиката при него е на плувка, най-често от подвижните.
            Нормално костурът не се лигави, ами налапва стръвта и в движение си я намества, гълта и оправя. И точно това му е хубавото на раирания разбойник. При днешните тънки рибешки номера едно тъй ясно и просто повличане е истински лек, балсам за измъчената въдичарска душа. Костурът сега е сред малцината риби на честта, които могат да ни дарят тази наслада. Колкото и да е чудесно това забиване на плувката под водата, обаче не бива да му се наслаждаваме много дълго. В такъв случай костурът ще нагълта много дълбоко. После, докато и ако си извадим куката, ще сме загубили време да хванем поне още две парчета. А не дай Боже да я скъсаме – знае се какво става. Затова се изчаква секунда-две водене и се засича с кеф. На дъно обаче очевидно му липсва замах и мощ. Там той тресе, но сигурно усеща веднага оловото и се спира. После следва нов подскок на шпионката и рязък удар в пръта с последващо отпускане. В такъв случай си засичаме, та да ни е спокойно на душата. Някои обаче са по-издръжливи и изчакват удара и на следващата кука от чепарето, но сред всеобщата изнервеност днес такова хладнокръвие е рядкост.
            Всеки може да си подсече костура по свой начин. Важното е да не се закъснява много. Все пак хамалските изпълнения не са желателни, защото, макар и неочаквано, на рибето ни може да е дошла и голяма бяла риба, а защо не и могъщ клен. Иначе няма проблеми – засичаме си умерено и всичко е наред, особено ако се доверим на крилатата формула "енергично, но не грубо".
            Костурът има ресурс за едно първоначално запиране, особено ако сме го ковнали на по-дълбоко. После желанието му за борба спада и той поема без изненади към живарника. Рядко на плувка има и по-значителна съпротива.
            На блесна не бива да се бърза. Тя трябва да се води в дълбокото, дори с известни паузи и ускоряване след това. Самата риба плува по подобен начин. Тя може да вдигне голяма скорост при атаката си към плячката и след това вяло да продължи. На туистер се правят също паузи и се помпа, докато хищникът се раздразни и чисто по балкански се нахвърли, както се казва, за да не се мине.
            Честно казано, с видимо удоволствие може да се наблюдава как костурът не прощава на по-малкото си братче. Направо идилия – нищо, че е бодлив, за стръв става, особено за костур и за щука.
            Колкото и да въздишаме по времената преди костура, той вече е тук. И продължава доблестно да отнася плувките ни в синевата на дълбините. Динамична риба, лови се през всички сезони, пък и сутрин не започва и не приключва убийствено рано. Така че костурът си е достоен за уважение партньор във великото ни хоби. Засега нещо не му се удават само размерите, но кой знае. Отличен за спининг, блеснарство и зимна разтуха. По спасяване на провалени излети е шампион, риба, която е винаги насреща, дори и за най-неопитния аджамия.
            Превъзходно, полупрозрачно месо. Ако можехме и да го научим сам да се чисти, но... мълчи, сърце. И така не се дере чак толкова трудно. Ако не искаме да го одираме, трябва да се чисти или на място почти жив, или след като го топнем във вряла вода. Ето защо повечето от въдичарите му съдират кожата, като да са ловджии трапери. После обаче остават едни миниатюрни филета, с бяло, чисто от кости и рибешка миризма месо. А ако и с количеството нямаме проблем, значи сме на прага на запомняща се деликатесна трапеза, за която студеното бяло вино е толкова важно, колкото и вълшебният вкус на изпържения костур в пикантната компания на орехов сос с лимон и чесън.
Каталог: wp-content -> uploads -> 2013
2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България
2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита
2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика
2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава
2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г
2013 -> Йордан колев ангел узунов
2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване
2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил
2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница