Типични възпитателни дефицити при учениците от начална училищна възраст съдържание увод



страница1/2
Дата08.10.2017
Размер0.71 Mb.
#31878
  1   2
Типични възпитателни дефицити при учениците

от начална училищна възраст

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД …………..…………………………………………………………………………….2

ГЛАВА ПЪРВА

Особености на детското развитие в начална училищна възраст

1. Психо-физични особености на детското развитие в ранната училищна възраст ……5

2. Фактори за появата на възпитателни дефицити при учениците от начална училищна възраст ………………………………………………………………………………………13

3. Педагого – психилогически условия за елиминиране на възпитателните дефицити в поведението на децата в начална училищна възраст…………………………………….21



ГЛАВА ВТОРА

Типични възпитателни дефицити при учениците от начална училищна възраст

1. Агресивните деца ………………………………………………………………...……... 27

2. Пасивните и притеснителни деца………………………………………………………..34

3. Хиперактивните деца………………………………………………………………..…...39

4. Надарените деца ………………………………………………….……………………....41

5. Бездомните и безпризорните деца …………………………………….………………...42


ГЛАВА ТРЕТА

ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ …………………………………………………………………
ЗАКЛЮЧЕНИЕ ………………………………………...…………………………………..
БИБЛИОГРАФИЯ ………………………………………..…………..…………………….

ПРИЛОЖЕНИЕ ……………………………………………………………….…………….

УВОД
В условията на съвременната глобализация настъпват съществени промени във всички сфери на обществения живот. Налагат се нови модели на човешко поведение. Глобализацията обединява индивидите и обществата в една цялостност, независимо от териториалните граници. Стимулирана от нови технологии, тя поражда определени значими промени в човешката дейност и активност, в трудовата реализация и общуването. Всички тези процеси и промени се отразяват значително върху живота, дейността, общуването, взаимоотношенията, поведението, организацията и съдържанието на свободното време на децата.

Същевременно демократизирането на обществото, приобщаването ни към европейските и световните стандарти, утвърждаването на националните и общочовешките ценности намират все по – широко отражение в образованието и възпитанието на децата в ХХІ век. Тези процеси обуславят значимостта и необходимостта от качествено взаимодействие и сътрудничество на училището със социалната среда, насочени към издигане равнището и ефективността на образователно – възпитателния процес, към осигуряване на по – широк обхват и достъп до образованието на всички деца.

В съвременните условия поради множеството субекти на социализацията на децата престава да съществува затворена, цялостна, идейно и програмно хармонизирана възпитателна система. В тези условия училището от всички степени трябва да отчита и да се съобразява с факта, че извън него върху подрастващите въздействат и много други субекти на социализацията, а също и с това, че те не са хармонизирани в своите въздействия и взаимодействия, че между тях съществува конкуренция и надпревара относно лансираните от тях ценности, норми и модели на поведение.

Идеал за възпитанието вече не може да бъде съгласието на всички с една универсална, общозадължителна система от ценности, а умението да бъдем различни и да признаваме различието у другите. Решаващо условие за това е личната култура, мирогледната зрялост и съответното интелектуално равнище на личността. Младият човек трябва да избира ценностите на своя отговорност. Особено е важно самостоятелно и критично да умее да мисли, да овладява съответни методи и техники, принципи на дейност за постоянно самоусъвършенстване и самореализация.

Динамиката на процесите в заобикалящия ни свят изисква адекватна реакция на новите тенденции и перспективи. Учителите в начален етап на училищното образование са първите, които се докосват по специален начин до децата – изразители на ставащото в семейството и обществото и проявяващи понякога неодобрявано от социалната среда поведение. Ето защо търсенето на нови идеи и модели за отговор на високите изисквания на обществото, отправени към педагозите в начална училищна възраст, вече е задължително.

Професионалната подготовка на педагозите в съвременното общество изисква компетентност в две посоки – универсално професионално поведение на учителя като преподавател и, от друга страна, поведение на възпитател с актуални и адекватни форми на възпитаване. Способността на учителите да отстояват професионално стандартизирано поведение за безконфликтно общуване между тях и децата, както и между самите ученици, е залог за успешна реализция в училището и вън от него.

Начинът, по който се възпитава едно дете да разбира и управлява собствените си потребности и емоции, определя основата в изграждане по-късно на характерните черти на личността му и на социалното му функциониране. Зрелият човек (родител или учител) би могъл да бъде добра подкрепа в този процес, ако съумява да не се поддава на желанието на детето чрез сила и инат да постига своето. На практика, това означава отстояване на собствената позиция, а не противодействие на детската.

Учителят добре познава основните характеристики на собственото си професионалното поведение. Той знае, че професионалното поведение на учител от началното училище не е същото, както поведението на колегите му от горните класове. Разликата идва от факта, че един начален учител е не само преподавател на учебен материал, но и възпитател в много по-голяма доза, отколкото при останалите учители. Причина за това е наличието на втората възрастова криза (кризата на първокласника), която при различните ученици трае от една до три години. Поведението на възпитателя също може да се изработи като стереотипно поведение.

При учениците от начална училищна възраст се забелязват често възпитателни дефицити, които са по-скоро волево неконтролируеми и без логика в ситуацията. Психолозите говорят за емоционално – волева неустойчивост или за спонтанна готовност да се противодейства. Една малка част от учениците в първи и втори клас са вече с трайни черти на агресивно поведение, защото в рамките на първата възрастова криза те са усвоили този модел за отстояване на собствени желания и намерения и не са били научени от възпитателите си да постигат своето по градивен начин. Когато в хода на втората възрастова криза няма помощ за разграждане на агресивния модел и най-вече няма възпитател, който да покрие дефицита, детската агресивност се затвърждава и превръща в характерова черта.

Децата в началната училищна възраст се учат „по модел“. Ето защо началният учител е модел за подражание. Той е този, който не само дава моралната оценка, но и назовава конкретния модел, по който дадената ситуация може да се реши безконфликтно и неагресивно. Всяка една ситуация на проява на възпитателен дефицит у учениците поставя на изпитание моралните ценности на учителя. В динамиката на взаимоотношенията, често пъти той реагира оценъчно – открива и назовава лошата постъпка. Подобно учителско поведение има възпитателен характер. Така се внасят социални и морални норми и се затвърждават като изисквания към ученическите взаимоотношения.



Обектът на настоящото изследване са ученици от начална училищна възраст.

Предметът на изследването са възможностите за прилагане на съвременни техники и методи за преодоляване на типичните възпитателни дефицити при учениците от начална училищна възраст.

Целта на изследването е да се изследват и анализират причините и типичните прояви на възпитателни дефицити на учениците в начална училищна възраст.

Във връзка с поставената цел е необходимо да се реализират следните задачи:

1. Да се анализират причините за появата на възпитателни дефицити на учениците в начална училищна възраст.

2. Да се опишат особеностите и приложението на различни методи и техники за преодоляване на типичните възпитателни дефицити на учениците в начална училищна възраст.

3. Да се очертаят тенденциите в съвременното възпитание на учениците в начална училищна възраст.

Методите на изследване, които са използвани в настоящата разработка, са:


  • Сравнение – сравнение на различни възпитателни дефицити на учениците в начална училищна възраст;

  • Контент анализ на модерни възпитателни методи и техники;

  • Логически методи – анализ, синтез за обработване на информацията и формулиране на изводи и обобщения.



ГЛАВА ПЪРВА
Особености на детското развитие в начална училищна възраст


  1. Психо-физични особености на детското развитие в периода на ранното училищно обучение.

Периодът на ранното училищно обучение се характеризира със специфични за него особености, които го отличават от останалите възрастови периоди. В контекста на детайлните анализи на училищното обучение и личностното формиране този период следва да се приема за уникален по своята същност, по трайните ефекти върху цялостното развитие и изява на бъдещия човек. Още повече нараства неговата изключителна значимост от гледна точка на по-нататъшната интелектуална, физическа, емоционална и психическа стабилност на ученика, на неговите възможности за пълноценна самоизява в многообразните житейски ситуации[9].

Съвременна интерпретация на смисъла от системно учение и неговата стойност като факт за пълноценно развитие на интелект, емоция и духовност поставя пред специалистите нови приоритети. Преодолява се тривиалната и морално остаряла образователна парадигма – преподаване на знания и контрол на знания, изчерпващи съдържанието на педагогическия процес. Търсят се нови релации – знания – умения за самостоятелно придобиване на знания – ценности – личностни качества – отношения – социална компетентност и реализация. Все пак се акцентира върху вътрешния облик на личността – нейните особености, потребности и интереси като основа за нейното разбиране и превръщането ѝ в субект на педагогическото взаимодействие. Обръща се внимание също на възможностите и за осъществяване на комуникация в най – широкия смисъл на думата – като средство за взаимодействие с външния свят, както и като за самореализация и самоусъвършенстване. Така например, проследявайки градивната сила на емоциите върху цялостното поведение и стабилитет на детето, съвременната наука разкрива механизмите нa онeзи неща, чрез които помагаме на детето да преодолява съпътстващите го неизменни проблеми на развитието и реализацията и да развиваме качества, които имат особено значение за формирането на неговите знания, морал и успех в живота.

Непосредствено преди постъпването на детето в първи клас ученето като процес се възприема като ценност с доста аморфна стойност, която обаче оказва силно влияние върху самосъзнанието на бъдещия ученик. Детето, което довчера се е чувствало достатъчно голямо и много категорично е остоявало своите познавателни позиции и отношение към собствените си възможности, на шест – седем години коренно променя погледа върху неговите възможности.

Началният училищен период най – общо може да бъде характеризиран с няколко важни особености:



  • Поставя се началото на систематичното обучение – формират се основни знания, умения и качества на личността, както и отношение към всичко онова, което я заобикаля. Разгръщат се способности за преобразуваща дейност. Възоснова на овладяване на структурните компоненти на учебната дейност (потребности, мотиви, задачи, действия) и реализирането им в многообразни дейности, гарантиращи и подпомагащи личностната изява на учениците, се постига определено равнище (основи) на теоретичното мислене. Продължава изграждането също така на социалната зрялост и емоционалната компетентност.

  • Настъпва трансформация в съдържанието и функциите на играта – от водеща дейност в живота на детето тя се превръща в съпътстваща, а по-късно и подпомагаща формирането на неговата дейност – учебната. Играта продължава да реализира изключително голямото си влияние върху многообразните личностни изяви на детето, но бележи етап на динамични „превъплъщения”, с по-ярко изразена конкретност и перспективност по отношение на познавателната позиция, социалното утвърждаване, обогатяването на мотивационната и емоционалната сфера, както и цялостното интелектуално развитие на малкия ученик. На този етап от развитието на педагогическата наука се постигат нови равнища на съотнасяне на играта към ученето. Преосмислят се остарели схващания за функциите на играта. Засилва се нейната роля в живота на детето. На нея се гледа като несравним по своята мощ посредник за приобщаване на детето към ученето, за обогатяване съдържанието на неговата готовност за включване в различни по характер познавателни дейности, стимулиране на познавателните интереси, както и за изграждането на когнитивни стратегии за учене.

  • Започва формирането на учебната дейност - Според В. В. Давидов през целия училищен период учебната дейност е свързана с овладяване на конкретно съдържание, но само в началната училищна възраст учебната дейност има характера на водеща. „В тази възраст възникват и се формират единствено основите на теоретическото съзнание и мислене. В следващата училищна възраст, където учебната дейност не се явява като водеща, развитието на творческото съзнание и мислене на учениците се реализира в процеса на осъществяване от тяхна страна на различни видове общественополезна дейност.” [18]

  • Интензивно преструктуриране на „АЗ - а” - промяната в социалния статус и характера на произтичащите от него усещания, влияния, както и „вписването” на ученика в структурата на нови отношения и зависимости регулират съдържанието, посоката и интензитета на това преструктуриране. Това е период на социално и психическо израстване на детето. Независимо от силните колебания между все още неизживения „деформиращ егоцентризъм” и пасивното приемане на интелектуалните принуди, детето постепенно придобива способност за сътрудничество – социално отношение, отличаващо се от принудата и предполагащо наличие на реципрочност между индивидите, умеещи да различават собствените си гледни точки. Засилва се интересът на малкия ученик към индивидуалността. Налице е стремежът за висок социален стабилитет и конкретни практически постижения, но разривът между възможности и резултати е очевиден. Възможна е и появата на силно осезаем дисбаланс между стремежите на детето за различна по качество себеизява, продиктувани от промяната в самосъзнанието, и неумението му да предприемаме правилната стъпка, свързана с характера на конкретния социалния контекст. Ето защо в този кризисен период детето получава различни практически умения, но и подчертано емоционално приема успехите и неуспехите от собствените си действия. Анализирайки своите наблюдения, психологът Е. Ериксон прилага таблица, разкриваща сферите на влияние и противоречивото функциониране на трите основни компонента: „чувство за доверие”, „чувство за самостоятелност” и „чувство за инициатива” (Таблица 1. от Приложението). Неколкократното изживяване на успеха формира чувство за малоценност. А то означава няколко състояния: потиснатост, страх, липса на инициатива, срам, неувереност в силите, отрицателна мотивировка за работа, пасивност.

В периода на средното детство се наблюдава интензивно разместване на авторитетите, определящи формиращия ефект на социалните взаимоотношения и изяви. Авторитетът на учителя започва да доминира над този на родителя и става съсредоточие на емоции, властни и познавателни отношения и зависимости. Преструктурирането на самосъзнанието в този период води до преформулирането на социалната позиция „Аз и другите”. Тя се изпълва с ново съдържание, поставя нови акценти върху сферите на влияние, свързани със стабилизирането на индивида. Тенденцията на разграничаване на „Аз-а” от „ другите” променя усещането за самоценност, поставя го в нови измерения на зависимости и влияния. Измества се центърът на значимите за детето взаимоотношения, осъществявани от различните равнища: родител – дете; учител – дете; дете – дете. На седем години детето осъществява един „прелом” в своето развитие. Това се изразява в овладяване на нови средства за разбиране и изразяване. Става е по – самостоятелно, по – способно да балансира неизявения егоцентризъм с реалностите и потребностите на новата социална среда.

Демократичната и позитивна насоченост за изследване на детската същност, както и очертаването на специфичните измерения на образователната среда, насочена към пълноценно развитие на малкия ученик, изискват адекватна изследователска позиция. Тази позиция се изразява преди всичко в умението всичко, свързано с многоаспектните измерения на обучението на детето, да се възприема и анализира през погледа на самото дете, в синхрон с неоспоримите претенции на неговата природа – с нейната най–обща, но същевременно индивидуална съдържателност и зрялост.

Семейна среда продължава да играе решаваща роля за съзряването, откриването и опознаването на социалния живот на детето. Неговият опит се разпростира върху нови социални измерения, свързани с училищната среда, обогатява се, трансформира се и акумулира ниви модели на поведение, адекватни за конкретната среда и необходими за приспособяването на малкия ученик към нея. Обмислените и синхронизирани въздействия, предразполагащи детето да споделя, да търси помощ и съдействие от страна на родителя при евентуални трудности и несполуки в началното училище, сближават родителя и детето, предпоставят атмосфера на разбиране, доброжелателност, от които детето силно се нуждае, особено в началните дни на приспособяване към новата социална среда и усвояване на нова социална роля. Неправилна стратегия на поведение от страна на родителите е прекаленото вглеждане във всяка постъпка на детето, свързана с училищните му задължения и успехи, и менторският анализ на неговите първи училищни резултати, което може да изкриви обичайното и постъпателно натрупване на опит.

Училището като институция със специфични функции завладява изцяло съзнанието на детето. В началната училищна възраст малкият ученик се превръща в силно сензитивна материя, приемаща буквално и недвусмислено неговите претенции. Ето защо тяхното формулиране трябва да бъде ясно, конкретно, опиращо се на детския опит и щадящо психиката на детето, за да подпомага изграждането на първоначалните представи за социалния живот. Натрупването на социалния опит е дълбоко свързан с „откриването” на другите. Това откриване на другите не минава без безпокойство. Опознаването е продължително. То е многофункционално и разнокачествено и силно зависи от характера на групата – с добрите и трудните страни на истинското общуване, което носи и радост, и болка. Това приспособяване е продължително, изпълнено с много разнопосочни емоции. Цялостното развитие и способността за реагиране от страна на детето към външните влияния на новата социална среда и придобиването на стабилитет зависят от някои типични предразположения и предпоставки, които в по-общ социално - психологичен план определят логиката на утвърждаване на неговия познавателен статус.

Постъпването на детето в училище недвусмислено провокира цялостната му природа. Анализирайки психичното и социално развитие на детето, Л. С. Виготски въвежда понятието „възрастово новообразувание”: „Под възрастово новообразувание следва да разбираме този нов тип състояние на личността и нейната дейност, тези психически и социални измерения, които за първи път възникват на определения възрастов етап и които имат определящо значение за формирането на сзнанието на детето и неговото отношение към средата.” В отношението между изградения поведенчески стереотип – от една страна, и от друга – новата социална ситуация и възрастовото новообразувание, изследователят разкрива решаващото значение на „кризисния етап”, характеризиращ се с промяна на социалната ситуация и необходимост от разрушаване на вече утвърдени стереотипи на поведение[12].

Психологът Е. Ериксон потвърждава тази особеност, като въвежда понятието „нормативен кризис”, определен като вътрешен конфликт, конкретизиращ параметрите на социалната идентификация и предизвикан от две противоположни поведенчески тенденции – стабилност, определена от добре овладян стереотип на поведение, и несигурност и страх, породени пред необходимостта от разрушаване на този стереотип под влиянието на новите изисквания[38].

Първокласникът е спонтанен в изграждането на социалните си позиции. Чeсто сменя приятелите си, но не самоцелно, а от вътрешен подтик към душевен комфорт и сигурност. Чувствителен е към неодобрението, изразено по какъвто и да е било повод. Силно се нуждае от положително подкрепление както на възрастните, така и на връстниците. Податлив е на внушения „отвън”, той става болезнено чувствителен към неуспехите си и негативните констатации, направени по този повод. Потребността от сигурност съпътства разнообразната дейност на детето и се проявява по различен начин и в различно обагрен контекст: в широките измерения на учебната дейност – учене, изпълнение на самостоятелна дейност, оценяване; в общуването с връстниците – в процеса на обучението и игрите. Удовлетворяването на тази потребност се реализира така:


  • по няколко пъти ученикът изисква от учителя формулирането на задачата, за да е убеден, че прави точно това, което се изисква от него;

  • непрекъснато търси потвърждение на действията си, свързани с изпълнението на определено задължение;

  • търси собствени доказателства за любовта на възрастните към него; проявява изключителна чувствителност към вербалните и невербални реакции на учителя в хода на педагогическото взаимодействие;

  • проявява подозрителност към околните относно чувствата си към него, изисква непрекъснато доказателства за любовта им.

Общуването като специфична потребност има доста своеобразна роля в началната училищна възраст. Общуването се осъществява като основен механизъм за изграждане на многопластови сфери на влияние, където детето претърпява сериозни метаморфози в своите нагласи и отношения.

Общуването в началния период на обучение е ярко емоционално обагрено и претърпява нов етап на утвърждаване и развитие. Независимо от по – високата степен на социална зрялост децата в първи клас представляват по – слабо развита социалнопсихологическа единица в сравнение с последната група от детската градина. Това не е случайно. Дълбокият процес на преструктуриране на взаимоотношения, свързани с новата ориентация и стабилизирането на „Аз” – а в новата среда, се характеризира с някои особености. Учебната дейност изисква конструирането на някои делови отношения. Образователната среда ги налага чрез все още недобре обмислените формални параметри на педагогическото общуване и слабите способности на детето да ги осмисли добре. Получава се своеобразно напрежение, преодоляването на което е изцяло във властта на учителя. В този контекст на преустройване на елементите на механизма на общуване се налага деликатното преструктуриране и интегриране на деловите и личните взаимоотношения на учениците.

Разглеждайки в дълбочина движението и разгръщането на цялостната природа на детето, руският педагог Ш. Амонашвили разкрива проявлението на детерминантите на детската активност в тази възраст. Той ги нарича „движещи сили”, „страсти”: „страст към развитие”, „страст към разрастване”, „страст към свободата”. Авторът ги разглежда като естествено състояние на детето, с което трябва да се съобразяваме при очертаване на параметрите на образователния процес. Стремежът на детето към израстване го прави активно в подражанието на възрастните. То иска да бъде голямо, затова в игрите демонстрира своята „зрялост”, представяйки разнообразни модели на поведение, нетипични за възрастта. Страстта към свобода, типична и за най-ранна възраст, която кара детето да се чувства значимо, продължава да се проявява и в началната училищна възраст с една специфика – „стремеж към свободната несвобода”.

Цялостната дейност на детето, специфична за всяка възраст, се определя от тези психически измерения, които възникват при нея за първи път и които преди всичко определят съзнанието на детето, неговото отношение към средата, неговия външен и вътрешен живот, целия ход на неговото развитие в този период. С постъпването си в училище детето налага своето присъствие с конкретна система от психични свойства и отношения, които изискват добро познаване и съобразяване с тяхната индивидуална специфика в хода на педагогическото общуване. От друга страна, в процеса на оформящата се нова дейност – учебната, и нейното влияние с трансформиращата се дейност – играта, се осъществяват съществени измерения в психическото развитие на малкия ученик. Започва преструктурирането обогатяването на редица психични процеси, утвърждават се психични образувания, които определят „централната линия” на цялостното интелектуално развитие[12].

С постъпването в училище в поведението на малкия ученик някои вече утвърдени типични реакции като че ли губят своята актуалност и предизвикват объркване даже и раздразнение у възрастните. Довчера спонтанното и любознателно дете, което непрекъснато е питало, подвластно на своето силно проявяващо се любопитство, и по този начин е развивало ориентировъчно-изследователските си потребности, а оттам интелектуалния си потенциал, изведнъж престава да задава въпроси. Дори реагира неадекватно на определена познавателна ситуация, водено от потребността да се изяви на всяка цена, но без излишни рискове. Подвластен едновременно на потребността от самоизява, доста актуална в тази възраст, и формалните условности в поведението, предопределени от новата социална роля, ученикът в първи клас формира първоначално по-пасивна познавателна позиция, която го съхранява и му осигурява в личностен план относно спокойствие. Инстинктивно, на подсъзнателно равнище детето се дистанцира от актуална познаватенла изява, защото силно се нуждае от период на адаптиране към нещо ново и непознато като изискване и отговорност.

Също така детето е подвластно на две силни потребности: да се изяви по някакъв начин и едновременно с това да съхрани своя душевен комфорт. Така често първокласникът изпада в „странните” състояния на неадекватно и противоречиво реагиране, като предпазливо, почти неосъзнато подтиска възникналите в съзнанието му въпроси, но в същото време иска да привлече вниманието на учителя върху себе си с какъвто и да е друг въпрос или забележка, свързани с по-странични неща. Потребностите от самоизява и сигурност в тази възраст са обвързани съдържателно с потребностите от нови впечатления и общуване.

В първите стъпки към новата социална роля видимо детето е станало по-нестабилно. Много бързо се обижда, плаче по незначителен повод, уморява се бързо. Редица любими занимания изгубват своята привлекателност. Новите абстрактни дейности – четенето и писането – понякога се превръщат в непреодолимо препятствие не само поради ниска степен на психична и физиологична зрялост. Неукрепналият още скелет се огъва в необичайни, вредни за растежа пози. Особено в първите дни учениците често молят учителката да отидат до тоалетната, понякога повръщат, често стават от чина. В този ранен период, свързан с постъпването си в училище, детето все още е под влияние на развитите до този момент мотиви и подбуди, свързани с емоционалния му заряд.

Активното поведение на първокласника винаги е предопределено от посочените фактори, от тяхното относително постоянство и динамично съотношение. Не бива да забравяме, че реализирането на „кризисния период” – типичен за седемгодишното дете, е свързан с цялостното преструктуриране на психичната му същност. С течение на времето чрез овладяване компонентите на учебната дейност и целенасочената промяна на образователната среда с цел адаптиране на детето, както и постъпателното му развитие тези психични състояния се стабилизират и това вече се отразява благоприятно върху учтивостта на цялостната структурно-функционална организация на психическата му дейност.



2. Фактори за появата на възпитателни дефицити при учениците от начална училищна възраст.

Развитието на отношенията между детето и социума предполага предварително фиксирана и зададена от социума цел, обективирана в  усвояване и практикуване от страна на детето на определени социални отношения, чрез което да се развие и формира от него личност, способна да участва в тези отношения на равни начала с другите индивиди и в съответствие с нормативните и традиционни изисквания на социума. [33]

Според едни от схващанията социализацията е по-широко понятие от възпитанието, а други отъждествяват двете категории и ги определят като синоними, изхождайки от постановката, че възпитателния потенциал на всяко общество е ориентиран към формирането на социално приемливо поведение и начин на живот на подрастващите поколения, а този процес се покрива със същността, съдържанието и посоките на протичане на социализацията на всеки отделен индивид.

По време на своето социализиране детето усвоява определени навици и умения, които функционират като ограничители на неговите импулси и физиологични реакции, с което се цели създаването на поведенчески модели, защитаващи обществената цялост и безопасност. Социализацията регламентира облика на идеалната личност, чрез което от една страна у детето се създава и в известна степен удовлетворява потребността от любов и приемане, а от друга стремежът към идентификация на личността с идеални ценности подпомага саморегулацията на реда и установеностите от страна на самото общество.

Съвременното дете живее и се социализира в условията на засилена социална динамика и бързопроменяща се  обществена среда. Наблюдават се и промени в ценностната и мотивационната система на възрастните, което дава отражение върху възпитанието, темпа и спецификата при базисното изграждане на познавателни и социални умения у детето.[30]

Основните фактори, които влияят върху жизнения стил на съвременните деца в начална училищна възраст, са:



1.       Семейна атмосфера и семейни ценности.

Най общо казано, моделът на човешки отношения, съществуващ между родителите, се нарича семейна атмосфера.  Тя може да бъде конкурентна или кооперативна, приятелска или враждебна, авторитарна  или демократична. Семейната атмосфера осигурява модел на човешки отношения за децата ни.

От своя страна семейните ценности често обясняват сходството между деца и родители. Ако всички имат  спортни, музикални или академични дарби, тези интереси могат да станат семейни ценности. Членовете на семейството осъзнават част от тях,  но други могат да останат скрити. Парите, бизнеса, трудолюбието, ученолюбието са  лесно познаваеми, докато стремежът към власт, насилие, контрол или успех на всяка цена най-често са  неосъзнати подбуди, за които не се говори и които не се демонстрират открито.  

Децата не могат да останат неутрални спрямо ценностите, на които семейството държи, и всеки трябва да реши сам дали ще се  съобразява с тях. В семейство, където религията е ценност, едно дете може да прегърне вярата, докато друго може да стане атеист. Но за да бъде дадено убеждение семейна ценност, то трябва да се споделя и от двамата родители. Ако в едно семейство майката вярва, че висшето образование е ценност, а бащата, че е губене на време и пари, децата сами трябва да решат кои идеи ще приемат и кои ще отхвърлят. Често „войната за семейните ценности” се превръща в начин родителите да доказват себе си един пред друг. Тогава децата най-често ги отхвърлят като нещо безсмислено.



2.       Полови роли.

Половите роли, демонстрирани от родителите, са модел за поведението на децата. От майките и от бащите си те разбират какво се приема за мъжки и какво за женски роли. Майките изграждат емоционалната интелигентност на децата си (умението да възприемат, оценяват и управляват своите емоции и тези на другите), а бащите тяхната асертивност (умението да демонстрират своето самоуважение и да проявяват уважение към другите). Децата основават нагласите си спрямо противоположния пол, като наблюдават поведението на собствените си родители.



3.       Семейна система.

Позицията на детето в семейството зависи от неговото място сред братята и сестрите му. Всяко дете има различна позиция в семейството и възприема всяко събитие от собствената си гледна точка. Всяка позиция определя собствена характерна линия на развитие, убеждения и нагласи. Семейната система се обяснява с връзките между членовете ѝ и семейната конфигурация влияе върху различията между децата.

Съперничеството между децата в семейството е друг важен фактор за личностно развитие. В резултат на това някои от децата успяват, а други не. Децата обикновено се влияят по-силно от брат или сестра, които се различават по нещо от тях. Съревнованието между децата влияе силно върху формирането на личностите им. [33]

Друг  фактор, който влияе върху  детската  позиция, е възрастовата разлика между децата. В семейство, където разликите са по-големи, на най-малкото дете може да се гледа като на единствено. Мястото  на  децата  в семейството може общо взето да се опише със следните характеристики:

Първородното дете за известно време е единствено, но след като се появи второто, то може да се почувства "детронирано". Детето продължава да изисква цялото внимание на околните и се стреми да поддържа тази позиция на всяка цена. Когато е невъзможно това да стане с добро поведение, то може да опита да получи признание по някакъв друг начин.

Второто дете често се конфронтира с първото, което по право е водещо. То може да се чувства подтиснато поради невъзможността да се изравни с по-голямото. Затова  понякога се опитва да се изяви, като стане нещо повече от брата или сестра си - по-агресивен или по-пасивен; по-зависим  или по-самостоятелен и пр.

Ако в семейството се появи и трето дете, то може да бъде в неблагоприятна позиция, но може и да стане „тиранин”. Такова дете е склонно да превръща в предимство положението си на най-малък, най-слаб или най-несръчен в семейството - все позиции, които могат да изискват внимание и обгрижване. Най-малкото дете може да търси  своето място с различни средства, например  превръщайки се в "клоун" на семейството или с открито непокорство.

Ако детето е единствено то живее през най-важните, формиращи го години сред хора, които са по-големи и по-опитни от него. Такива деца изграждат отличителен стил на поведение, който им осигурява успех сред възрастните - очарователни, интелигентни или напротив - стеснителни и безпомощни. Те се чувстват като по-специални деца, имащи право на собствено мнение.

Важно е да се знае, че тези позиции в семейната система, могат да влияят върху индивидуалното личностно развитие, но не и да го определят директно. Всичко зависи от това, как родителите ще се отнасят с децата си.
4.       Методи на възпитание.

Друг важен фактор, влияещ върху жизнения стил на детето, са родителските нагласи и поведение както спрямо децата, така и между самите родители. Те могат да изберат авторитарен, либерален или демократичен стил на възпитание, но могат да бъдат и непостоянни, често колебаещи се между тези стилове. Родителите могат да са съгласни един с друг по отношение  методите  на възпитание или напротив, постоянно да спорят и да си противоречат.

В отговор на изброените основни влияния (семейната атмосфера и ценности, половите роли, семейната  система и методите на възпитание) децата изграждат своите социални нагласи и дългосрочни цели. Ако те са в състояние да постигнат тези цели с конструктивни действия, то ще са в разбирателство с родителите си. Но ако не успеят, могат да се превърнат в проблемни деца, защото лошото поведение ще бъде единствения начин, чрез който ще се стремят да си осигурят добро място в живота, и то на всяка цена.

Определени трудности в процеса на социализация се забелязват при всички деца в начална училищна възраст и особено при така наречените „рискови групи”, чиито състав в последните години непрекъснато се увеличава и обединява все по-разностранни в социален план категории.[39]

Терминът „девиантност” е въведен в науката от американската социологическа школа, разработен от социолога Робърт Мъртън. С него се означава поведение, свързано със слабо съобразяване с правилата и личното поведение, неприемане на нормите на съвместния обществен живот и безразличност към прилаганите санкции. Девиантното поведение се разглежда като психична и социална деформация, създаваща условия за изолация от обществените отношения. Девиантите могат да бъдат отнесени към аутсайдерите, хора, които по една или друга причина стоят на страна от обществото. Те игнорират съществуващите закони и по този начин променят отношенията към заобикалящия ги свят, както и на заобикалящия ги свят към тях.

Девиантността се приема като негативна характеристика в поведението на личността. Тя винаги е свързана с нравствените позиции на личността. Негативната оценка се получава чрез общественото отношение или чрез дейността на санкциониращите институции. Девиантното поведение винаги носи потенциална или реална опасност за индивида, групите или обществото. Тази опасност не винаги е осъзната особено в детска възраст.

Няколко фактора се явяват основни: пропуски в учебно-практическите и социално-етическите знания, наличие на дефекти в познанията и отрицателен жизнен опит; недостатъци и дефекти в развитието на чертите и качествата на личността; недостатъци във взаимоотношенията на личността със заобикалящата я среда. В резултат на това поведение се отклонява от общоприетите норми, интеракциите с обкръжаващата среда добиват конфликтен характер. Децата получават определението “трудни”. Този “етикет” е един вид оценка, тъй като всяко поведение на индивида се приравнява към социалните очаквания. Отклоненията от социалните норми в човешкото поведение се наричат „девиации”, които се изразяват в процес на трудно съжителство между обществените и групови норми, неадекватно взаимодействие между индивида и обществото. С този термин се определят различни видови отклонения в поведението, които са свързани с нарушаване на правните, моралните и културни норми.

Фактори, оказващи влияние за развитието на девиантно поведение в начална училищна възраст, са:



  • Ранна депривация и травма.

- родителска депривация – отнася се до отсъствието на адекватно внимание и взаимодействие с родителите през периода на формиране. Последствията могат да се интерпретират от няколко психо-социални гледни точки.

- институционализация – отнася се към недостига на топлина и физически контакт като емоционална, интелектуална и социална стимулация.

-  депривация и злоупотреба в дома – свързва се с неадекватни грижи в домашната среда. Това може да включва физическо пренебрегване, липса на любов и привързаност, липса на интерес към дейностите на детето, важни за него, противоречиви и непоследователни наказания, неуважение към правата и чувствата на детето. Ефектите могат да се аранжират от проява на агресивно и маниакално поведение до трудности  в развитието на речта и взаимоотношенията, емоционални проблеми в начална училищна възраст.

- травма в детството – терминът се използва, за да опише всяко преживяване, което причинява сериозен психологически ущърб на индивидите. Травмите оставят психологически рани, които могат да не “зараснат” никога.



  • Депривация във възпитанието

Често депресията в начална училищна възраст се свързва с дисфункционални семейства и неадекватни взаимоотношения с връстниците. Дори при отсъствието на сериозна депривация или травма, отклоненията във възпитанието могат да имат дълбок ефект относно последващата способност на детето да се справя с проблемни ситуации. Стилът на възпитание също може да стане причина за дефекти в поведението на детето. Например родители с авторитарен стил, като завишен контрол и липса на топлота имат деца, при които са налице тенденции да се намират в противоречие, стават раздразнителни и капризни. Ако са използвани физически наказания, резултатът е склонност към агресивно поведение при част от подрастващите.

Патогенна структура на семейството - Съществен рисков фактор, който увеличава уязвимостта на индивида към стресови ситуации и напрежение. Примери за патогенна семейна структура са:

- семейни конфликти – конфликтите между брачните партньори държи атмосферата в семейството в постоянно напрежение.

- развод в семейството – разводът почти винаги е травма за детето. Стремежът да бъде лоялно към двамата родители носи постоянно напрежение за детето.

Неадекватни отношения с връстниците - възможен резултат е отклонение в поведението в начална училищна възраст и множество проблеми, като чувство на тревожност, ниска самооценка, агресивност и други.


  • Личностната идентичност като рисков фактор

В структурата на отклоняващото се поведение се откриват първични и вторични характеристики. Първичните характеристики се свързват с особеностите на преживяванията и настроенията. Емоционално-волевата сфера се характеризира с подчертана лабилност и слаба целенасоченост, което води до неадекватно отношение към социалната среда. Вторичните характеристики се изразяват на нивото на висшите психични и социални сфери на личността – промени в структурата и функциите на “Аз-а”, трудно оценяване и анализиране на социалните явления, трудно възприемане на обществените норми и изисквания, нездрави убеждения и мироглед, ниска самооценка. Източник на вътрешния конфликт и девиантното поведение е разминаването между реалната и идеалната самооценка. Несъответствието между реалното “Аз” и идеалното “Аз” е причина за нарушение на поведението и социално-психологическата адаптация, а също и поражда голямо напрежение у детето в начална училищна възраст.

  • Семейството като рисков фактор

Човек се ражда и развива в семейна среда. Едва по-късно влиза в контакт с училището и различни по същността си формални и неформални групи. Въпреки съществуващите спорове относно този проблем, несъмнено в семейството детето не само изгражда определена ценностна система и стил на поведение, но то ги моделира в много голяма степен чрез идентифициране с родителите и възприемането на техните ориентации и възгледи. Семейството представлява цялостна система от взаимодействащи си елементи и ако съществуват различни негативни тенденции, то те по един или друг начин се отразяват и върху децата.

Обобщено, съществуват две групи фактори свързани с негативното влияние на семейството върху децата. Първата се отнася до въздействието, което оказват отрицателните явления, свързани със състоянието на семейството като институция, а втората се изразява чрез използването на неправилни методи за възпитание.

Децата с проявяващи се възпитателни дефицити са неуверени в себе си деца. Те се чувстват отхвърлени от другите и постоянно се стремят да им докажат, че и те са значими личности. Едно от най-силно травмиращите детето обстоятелства е липсата на обич и внимание от страна на родителите, особено в периода на физическо и психическо съзряване. Тези деца трудно се социализират и често имат проблеми с междуличностните контакти. Случва се да упражняват физическо насилие върху други деца, особено ако те са израснали в нормална социална среда. Често, с цел конпенсация, тези деца попадат в различни религиозни секти или под влияние на наркотици, а понякога стават жертви на сексуално насилие.[25]

Пряко влияние върху нестабилността на детската психика има разпадането на брака, особено ако детето се превръща в пряк свидетел на аморално поведение на родителите един спрямо друг, които постепенно губят авторитета си и престават да бъдат своеобразен коректив на детското поведение. Създалата се ситуация и статут на непълно семейство оказва изключително неблагоприятно въздействие върху общото развитие на детето, което би могло да се тушира до известна степен, ако причините за раздялата му бъдат обяснени и се потвърди изрично от двамата родители, че то не е причина за разпада на семейството.

Сериозен конфликт в семейството, който дава пагубно отражение върху детето е алкохолизмът и/или наркоманията сред родителите. Освен че това е явна индикация за разпадането на брака, често възпитателният надзор и контрол над детето е сведен до минимум или напълно липсва. Често тези родители са извършители на противоправни деяния, а не рядко провокират и дори насилствено заставят децата си за извършването на различни асоциални прояви. Освен това върху тях бива оказвано косвено или пряко въздействие за превръщането им в алкохолици и наркомани.

Друг фактор, оказващ изключително влияние за формирането на престъпно поведение в начална училищна възраст в нашето съвремие е ниското културно-образователно ниво на родителите съчетано с икономически проблеми в семейството. Финансовите затруднения се явяват предпоставка за прояви на криминогенно поведение, най-често свързано със задоволяването на утилитарните потребности на децата. Като все по-нарастващ проблем в обществото се обособява физическото и психическо малтретиране на подрастващите от страна на родителите, както и сексуалното посегателство върху тях. В такива ситуации част от децата се отдръпват в себе си, започват да страдат от чувство за вина, често преустановяват всякакви социални контакти. Други обаче неимоверно засилват проявите си на агресивност. Последиците от израстването в такава семейна среда се изразяват в появи на агресия към другите, формирането на ниска самооценка, слаба адаптивност и чувство за захвърленост в един чужд и враждебен свят.

Друг проблем, свързан с проявата на възпитателни дефицити при учениците в начална училищна възраст, е неправилното прилагане на методите за стимулиране и наказание. Поощряването на децата, особено с материални придобивки, би могло да доведе не само до злоупотреби спрямо родителите, но и до засилване на потребителските настроения на децата и формирането на един постоянен и само консуматорски стил на поведение.


  • Училището като рисков фактор

В пряка връзка със семейството е друг фактор, който оказва изключително силно влияние върху формирането и развитието на детската личност - училището. В повечето случаи проблемите от едната среда – семейната или училищната пряко рефлектират върху другата и засилват и така съществуващия дисбаланс. Отношенията в класния колектив и взаимоотношенията между учител и ученик, а също и между родител и учител са изключително важни за нормалното и ползотворно психическо развитие на детето в начална училищна възраст. Основен мотив, който подтиква децата да работят добре, е интересът, проявяван от страна на родителите им към образованието, чувството за сигурност и степента на стабилност в семейството. Често училищните проблеми са явен индикатор за разстройство на детската личност в следствие от негативните взаимоотношения с родителите.

Трудност и нерядко – мотив за прояви на девиантно поведение представлява проблема с адаптирането в ново училище. Ако възникнат трудности при интеграцията в класния колектив, то те пряко се отразяват на успеха в училище, на отношенията в семейството и на общото психическо състояние на детето. Благоприятното внедряване на детето в тази нова микросреда зависи от правилното функциониране на системата “нов ученик – съученици - учители”.



  • Приятелската среда като рисков фактор

В началото на половото съзряване децата сформират т.нар. „неформални юношески групи”, които с течение на времето стават с все по-малък брой членове, но за сметка на това връзките се задълбочават и придобиват по-емоционална окраска. В този период контакта между детето и родителите все повече намалява и се насочва към приятелската група. Нормално за този процес е плавното му протичане. Ако той се осъществи рязко, има опасност от натрапване на прекомерно влияние над детето от страна на връстниците му. Често атмосферата в групата е неблагоприятна за развитието на детето, а тя бива подсилвана от стремежа към идентифициране с другите и доказване на определени качества, което често води до асоциални прояви. Самото дете може и да не е бунтар по своята същност, но колективните групови прояви обикновено заемат застрашителни параметри. Това се провокира и от неиндивидуалната, а груповата ангажираност спрямо дадено действие.

  • Религиозни секти като рисков фактор

Един от факторите за формиране на различни възпитателни дефицити е свързан с проблема за религиозните секти, който е изключително актуален в нашето съвремие. Криминогенните секти имат три форми на влияние върху децата в начална училищна възраст. На първо място, те изграждат личности с анормални промени в поведението и различни трудности в общуването. На второ място, формират хора, които не признават държавата като институция и не спазват гражданските си права и задължения. Не на последно място тези секти доста успешно насочват подрастващите към различни по същество прояви на престъпно поведение.

3. Педагого – психилогически условия за елиминиране на възпитателните дефицити в поведението на децата в начална училищна възраст.

Всеки индивид има личен профил от характеристики, способности и предизвикателства (недостатъци, недъзи), които са резултат от ученето и развитието. Те разкриват индивидуалните различия в интелигентността, креативността, когнитивния стил, мотивацията и капацитетът да се обработва информация, както и да се комуникира, общува и свързва, сближава с другите.

Децата получават информация за емоциите предимно от заобикалящата ги социална среда. Един от начините за получаване на тази информация е, когато детето наблюдава най-близките му хора или онези, които са значими за него и се опитва да им подражава. Ето защо в ранна възраст от родителите зависи до голяма степен как те ще помогнат на децата си да организират света на чувствата си. В нашето общество родителите, притежаващи възпитателни дефицити, са предимно хора, които са усвоили неправилни взаимоотношения между партньорите в едно семейство. Най-често срещана е фамилната обремененост, т.е. възпроизвеждане на насилието, което са виждали във взаимоотношенията на родителите си във вече създаденото от тях семейство. Такива родители нерядко травмират и малтретират децата си, защото това е било прилагано върху тях, когато те са били малки. Те изолират децата си от положителни емоции. Налагат им "психична преса". Използват ироничен и пренебрежителен тон, когато разговарят с детето си. Не оценяват постиженията му, считат ги за нищожни.   Тези прояви се свързват с наличие на някои от следните характеристики у родителите: ниско ниво на интелектуално развитие, съмнителна грамотност; ниско ниво на нравствено и морално осъзнаване; недоразвита емоционалност; липса на култура на общуване; социална нестабилност; лабилност; комплекс за превъзходство.                      

Възпитателният потенциал на общуването и възпитателните взаимодействия в семейството има огромна роля за предотвратяване на бъдеща поява и утвърждаване на възпитателни дефицити у детето. Благоприятните взаимоотношения родители – деца формират у детето чувство на обич и привързаност към семейството и неговите членове и самочувствие, че принадлежи към него, има място в него, обичано е. И обратното, отхвърленото, изоставеното дете, много често е с девиантно поведение. Първостепенна е ролята на семейството в изграждане на нравствена култура у детето, за формиране на знания и убеждения за осъзнаване и спазване от него на нравствени норми и принципи, за изграждане на нравствен опит и поведение.

Нарушената структура на семейството често допринася за формиране на възпитателни дефицити в поведението тогава, когато в резултат от нея се разстрои или елиминира възпитателната функция, когато има дефицит на хуманно общуване и плодотворни взаимодействия с детето. Намаляването на вниманието към детето и на необходимия контрол провокира у него различни негативни реакции. За липсата на контрол причина може да бъде освен ниската култура, също така голямата заетост на родителите, отсъствието на единия от тях, кризата в семейството, разводите и повторните бракове, отклоняващото се поведение на самите родители.

На базата на изследванията и практиката в областта на общуването и възпитанието на подрастващите в семейството, може да бъдат посочени редица педагого – психилогически условия, които спомагат за елиминиране на възпитателните дефицити в поведението на децата в начална училищна възраст, които благоприятстват възпитателните взаимодействия [33]:



  • Общуването винаги да се осъществява на основата на доброжелателни отношения между родителите и децата.

  • В общуването е необходимо винаги да се отчитат възрастовите и индивидуалните особености на децата.

  • Родителите следва да разширяват постоянно съдържанието на общуването с децата /морални, естетически, трудови теми и т. н./

  • В общуването с децата родителите да използват конкретна и убедителна информация, допринасяща за обогатяването им с нови знания, с личностно и обществено значими ценности.

  • Усилията на родителите да са насочени и към създаване и поддържане на необходимия висок авторитет, който е важно средство за плодотворно възпитателно взаимодействие с децата.

  • В процеса на общуване да се осигурява съгласуваност между семейство и училище, родители и учители по отношение на възпитателните им взаимодействия с децата.

Освен семейството, важна роля за формирането на емоциите чрез натрупване на социален опит играе и детската приятелска група. В нея децата изграждат и отиграват представата си за социалните норми, но също така такава група може да бъде и източник за усвояване на определени възпитателни дефицити. При децата в начална училищна възраст по-честият начин за усвояването на агресивно поведение например е именно участието в кварталната младежка банда, особено, когато поведението на лидера там е агресивно и останалите се стремят да му подражават, докато това се превърне във вътрешна групова норма. Налице е опасност заучената чрез подражание на този етап от развитието агресия да се превърне в последствие в начин на живот за постоянно. 

Друг източник, от който се заучава чрез подражание социално неприемливо поведение са филмите, в които има сцени на насилие, а агресивното отмъщение е издигнато в култ.  Липсата на овладени трудови навици и умения, на изградена потребност за осъществяване на труд; невъзлагането на детето на трудови задължения; прекалената „обич и загриженост” на семейството и получаване от детето „всичко наготово” води до нагласи у него, че може да се живее без трудови усилия и да се осигуряват „лесни пари” по нечестен път.

Причините възпитателни дефицити да се утвърдят като начин на поведение при учениците в начална училищна възраст могат да бъдат най-различни – неспособност да се спечели повече внимание, „престиж”, чувство на отхвърленост, а като цяло - неспособност за намиране на социално оправдан способ за изразяване на отрицателните емоции, които са се натрупали у детето. Най-често срещаните дефицити при учениците в начална училищна възраст са хиперактивното разстройство на липса на внимание, неспособност за учене, дислексия и речеви проблеми.

В западните общества социалните услуги оказват подкрепа на службите, които работят с деца с възпитателни дефицити в поведението. В такава посока могат да се разрастват социалните услуги и в България, за да се осъществява по-ефективна подкрепа в общността на семействата на деца с „проблемно“ поведение. Системата за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните има своите традиции и успехи в българското общество, които могат да се обогатят с практиките на западноевропейските страни (включване в спортни, трудови, творчески и други дейности, организирани на територията на общността). Социални услуги за работа с деца с възпитателни дефицити, уредени под различни форми, съществуват в много общини в страната, в които се извършва корекционно-възпитателна работа. В повечето случаи тези „страшни“ деца не са имали късмет да попаднат на добри, умни и образовани родители. Това „съществено“ за живота им обстоятелство е породило възпитателни дефицити, за които често децата не могат да бъдат отговорни. Нерядко самите родители са основният провокиращ фактор за тяхното лошо поведение. Не са малко случаите, когато тези деца са се поддали на приятелско увлечение, без да разбират или поне – без да предвиждат последиците от действията си. На тях просто трябва да им се помогне чрез оказване на съдействие за постигане на по-голяма ефективност при:

– социална работа, извършвана от специалисти;

– социална работа, извършвана от други млади хора, но под компетентно ръководство;



  • образователно-възпитателна и чисто просветна дейност;

  • включване в активностите и в живота на общността;

  • създаване на мотивация за учене и стремеж към ценността „образование“;

  • поставяне на отговорности и задължения;

  • осъществяване на самите възпитателни мерки.

Именно това могат да предложат социалните услуги, които ще окажат подкрепа

на работата на обществените възпитатели, на училищните ръководства, на самите семейства на „проблемните“ деца.

Важно условие за успешна образователна интеграция е наличието на подкрепяща среда, т. е. на благоприятен социален и емоционален климат на децата с възпитателни дефицити. Основна роля за неговото формиране имат семейството, средата на съучениците, класа и приятелите. Педагогът е този, който трябва да полага усилия за създаване на дружелюбна атмосфера в началното училище.

Основните характеристики на началното училище са следните:



  • то е отворено за прием на всяко дете;

  • реализира постоянна и активна готовност за организация и изпълнение на различни интегриращи дейности;

  • проявява стремеж за превръщане на толерантността и равенството в действащи ценности в общността.

За успешна учебно – възпитателна дейност в началното училище е изключително важно да се спазват основните правила за взаимодействие и взаимоотношения, а именно:

    • Приобщаване на децата със специални възпитателни потребности в естествената учебна среда с техните връстници;

    • Удовлетворяване на възпитателните потребности на тези деца, прилагайки индивидуален подход, адекватен на техните възможности и интереси; мотивация и желания чрез разработване на индивидуални програми за възпитание, обучение и развитие;

    • Превенция на социалната изолация и негативните обществени нагласи.

Децата постоянно се учат от обкръжението си. Когато някакви модели на поведение им бъдат показвани често и при това са представени като нещо, което е редно и при това е ефективно, съвсем естествено е те също да ги пробват и да ги запазят като стабилен елемент в поведението си. Ето защо работата на педагозите с деца в начална училищна възраст, които проявяват възпитателни дефицити, е от особено значение за бъдещото развитие на детето като пълноценна личност.



Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
  1   2




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница