Тирезий старей тивански, ний вървиме двама. Но гледа сал единият от нас: че слепият не може без водач. Креон
Изтегляне 127.56 Kb.
|
| ИЗ ТРАГЕДИЯТА „АНТИГОНА” НА СОФОКЪЛ
Пети епизод Влиза прорицателят Тирезий, воден от дете.
Старей тивански, ний вървиме двама. Но гледа сал единият от нас: че слепият не може без водач.
Що има ново, драги ми Тирезий?
Ще ти обадя: само слушай ти.
Не съм отхвърлял твоите съвети, поне до днес.
До днес честито държавния ни кораб управляваш.
И много аз на теб дължа.
Но знай, че твойто щастие бедата застрашава.
Що има? Твоите думи ме смущават.
Ще разбереш ти всичко, щом ти кажа предвестите на моето изкуство. Аз бях в свърталището, гдето предвестниците-птици се събират, и чух зловещ и гневен писък — с крила една се с друга биеха и скубеха те яростно там свойта перушина. Обзет от ужас, мъртвите от тях на жертвеника турих аз — и пламък не се въззе над него; разтопена маста им се изкапа в пепелта, с цвъртение и дим. И злъч се пръсна по въздуха: оголените кости разтлеяха. Това са предвещания зловещи — тях каза ми ги отрокът: той води мен, а аз народа водя. О, царю, знай — за твоята присъда тез ужаси града ни сполетяха. По храмове, по домове, навред разнесоха месата на убития Едипов син и птиците, и псетата. ни жертви боговете ни приемат, ни жертвен дим. И благовестен звук не дават вече птиците, напити с кръв от тялото на падналия мъж. Мисли за туй, мой синко! Всички ний грешим — така на смъртните е отредено. Ала сгрешилия човек не е безумен, нито нещастен — ако напразно не упорства, и се покае за греха си; упорството невежество показва. Към мъртвия бъди ти милостив, на падналия не мъсти. Каква ли слава над мъртвия да се погавриш, синко? А да послушаш благ един съвет приятно е, щом полза носи той.
О, старче, аз единствен съм целта против когото в сговор мятате стрели. Сами гадателите мен не пощадиха; моите роднини на врага ме продадоха с измяна… О, радвайте се, сбирайте имот, индийско злато и янтар от Сарди; но чрез това вий няма да сдобиете гроб за трупа. Не, дори орлите Зевсови да отнесат от кървавата плячка на трупа до неговия трон, не се боя от таз нечистота и няма да позволя погребение; защото знам, че с нищо боговете да оскверни не може человек. Най-хитрият от смъртните, Тирезий, на срамно се падение излага. С подкупна цел кога се предаде, на недостойни и лъжливи думи.
Уви! Разбира ли, замисля ли се някой…
Как? Какво тез твои празни думи означават?
… какво съкровище е разумът за всички.
Това е вярно. Както и че безразсъдството е висше зло.
Това е злото, в теб което дреме.
Не искам аз с обида да отвръщам, гадателю, на теб.
Но правиш го. Пророческите думи нали сам ти подкупни назова?
Гадателите за пари са жадни.
А всичките тирани пък обичат безчестно да печелят.
Ти знаеш ли, така като говориш, че си пред своите господари?
Знам кому дължиш, че ти спаси града! КРЕОН Изкусен си гадател, но другар и на лъжата.
С това ще ме принудиш да изкажа тайната, в душата ми запазена до днес.
Говори. Но подкупът чрез твоите слова да не говори.
Мислиш ли, че аз до днес съм само лъгал?
Не ще разклатиш моето решение.
Тогава знай: не много пъти още на слънцето кръгът ще се обърне, и смърт един от твоите любими, ще покоси — отмъщение ще бъде туй от онез, кои ги няма вече. Защото хвърли във Аида ти обречената на живот душа и я зарови жива в гроб; защото мъртвеца от приют лиши последен, обезчести трупа му; извърши онова, което не е властен ни човек, ни бог да го направи; за наказание, грозните Еринии, Аида и небето що владеят, час сгоден пазят да ти отмъстят и мъки мъките ще следват. Сега ще назовеш ли пак подкупни пророческите думи? Близо час е и ще изпълнят твоя дом стенания и плач. Ще се надигнат градове, в които пси и птици са развлекли от трупа непогребани меса и с неговия дух са осквернили домашните огнища. А стрелите, събудени от твоите поругания, аз гневно мятам в твоето сърце: ръката ми е вярна и летят те пряко към целта — за теб отърване няма!… У дома да си вървим, дете, и нека той да си вървим по-скоро: ще научи как пред съдбата гордостта си ще смири.
О, царю, гневен си замина той, като остави грозни предсказания! А откогато времето мени от черна бяла моята коса, не помня той лъжовно предсказание да е изричал.
Както ти, уви, знам това и аз. И сърцето ми в смущение трепери — да отстъпя боя се, а да следвам — още повече!
Креон, Менойкеев син, бъди разумен.
Какво да правя? Казвай, аз ще слушам.
Невинната от гибел избави, и за мъртвеца гроб създай.
Да отстъпя, съветваш ме, уви, и аз прекланям: необходимост на това ме кара.
Побързай, и заради себе си за тях се погрижи.
Ето ме, отивам. По-бързо, роби, тичайте насам, и вие, с търнокопите, по-скоро побързайте към хълма там, отдалечен, самичък аз в тъмница я затворих и своята присъда сам отменям, като й връщам свободата. Кой знае дали най-мъдро е да се живее като пазител на престижа на закона.
Съграждани на Кадма, Амфиона, живущи в светлите чертози, на смъртните животът е такъв, че аз не мога, той догдето трае, да го възхвалям, ни пък укорявам: защото по прищявка на съдбата към щастие той ту ни възвишава, ту пак в нещастие низвергва. Няма гадател, който би ни предвещал каква съдба ни в бъдеще очаква. Креон, града от гибел що спаси, и с власт дарен, за завист бе достоен. А днеска всичко в прах изчезна. Живи са мъртъвци за мен онез, които на щастието радостта изгубват завинаги. Богатство и величие, и сила имай: липсва ли ти радост, каквато имаш — всичко сянка е от дим.
Каква ти вест нещастна носиш пак за царя наш?
Умряха вече те, а за смъртта виновникът е жив.
Виновен кой е, мъртвите кои са? Ти отговори.
Хемон го няма вече: той умря от своята ръка.
От своята ли, или от ръката на баща си?
Сам той с ръката си се умъртви, в гняв към баща си, заради смъртта на Антигона.
Сбъдват се, уви, на стареца пророческите думи.
Щом това се сбъдна, и за друго вече трябва да се мисли.
Виждам аз да иде тук злочеста Евридика, жената на Креон. За своя син дали е чула тя, или случайно из своите чертози е излязла?
Съграждани, чух разговора ви, когато аз из храма на Палада излизах. Тъкмо портите отварях, когато за семейното нещастие вест до слуха ми долетя. В несвяст аз паднах на слугините в ръцете. Каквато ще да бъде тази вест, подробно вий кажете ми я пак. Достатъчно съм патила и мога да изслушам всичко.
Всичко ще ти кажа, царице, нищо да укрия няма. Защо да лъжа, когато подир миг ти правдата ужасна ще узнаеш, и по-ужасна още след измама. Съпруга ти аз придружавах горе чак до високий хълм, на Полиника где тлей трупът, от псета разпокъсан. След като се молихме ний там на Хеката и Плутон да притъпят гнева си, и на трупа останките обмихме, съчки току-що набрани накладохме и трупа изгорихме над тях, и там издигнахме му гроб от родна пръст — а после в брачний трем на младата невяста под земята побързахме, там гдето ни Плутон очакваше. Един от нас дочу изпод земята вик сподавен. Той побърза на Креона да обади. Креон се спря пред пещерата там й чу плачевни думи: „О, злочестий аз!“ Покъртено, с въздишка промълви: „Не е ли туй най-грозното“ нещастие, което си приготвих сам? Достигна до слуха ми гласът на моя син. По-скоро вий, що идете след мен? При пещерата тичайте и вижте; като свалите плочата надгробна: Хемон това дали е, или аз от боговете съм измамен. Бързо изпълнихме ний неговите думи. И в пещерната глъбина видяхме обесената Антигона да виси на тънка връв от своите одежди. В обятията си трупа прегърнал, оплакваше той своята невяста без време тъй отвлечена в Аида, жестокостта си бащина, и своя брак злочест. Креон, като видя сина си, до него приближи: „Нещастнико, къде си? Какво направи ти; и на каква съдба си се обрекъл? Излез оттука, моля те излез!“ Но мълком той в баща си впери поглед с презрение и своя меч двуостър измъкна. Царят плахо от удара се отклони и вън избяга. Гневен, нещастният, тогава своя меч към себе си обърна — и прониза гърдите си: но още във съзнание прегърна той с треперещи ръце трупа на свойта мила — тежко дишащ, опръска той с горещата си кръв на Антигона бледните ланити. При трупа падна труп. Тъй стана в чертога на Плутона брака им злочест: разбрахме всички, че прибързаността най-пагубна от всичките злини е.
Що значи туй? Царицата изчезна, без да пророни дума.
Смутен и аз съм. Ще ми се да вярвам, че тя избяга в нашето присъствие да не оплаква своя син злочест; но вътре, тя в палатите отиде, с робините си да оплаква семейната беда. За жена тъй мъдра няма що да се боим.
Не зная… Но в беда еднакъв знак недобър е както безутешния им плач, така и мрачното безмълвие.
В палатите ще се промъкна аз, и ще узная дали в душата си тя не таи нещо пагубно за себе. Ти имаш право, че мълчанието понякога е по-злокобно.
Ето и самия цар. Той носи в своите ръце трупа на своето нещастие. Неговото тежко злощастие се крие не в престъпление на други, а в слепотата му единствено.
............................................. Влиза слугата.
О, царю, на всичките нещастия днес ти си властелин; на ръце едните носиш, а други те очакват там, в палата.
Нима и още по-ужасно нещастие за мене има? Какво ли изпитание ме чака още?
Жена ти, майката на твоя син я няма вече — и тя се с меч прониза. ............................................
Сам погледни: трупът на Евридика.
Виждам, о, виждам нещастие ново! Какво ли ме още очаква? В ръцете ми скъпий ми син издъхна; а и други труп пред очите ми… О, синко мой клет, майко клета!
Тя пред олтара падна поразена и склопи очи, които смъртна сянка бе покрила с креп отдавна; от плача за възславената смърт на Мегарей и клетия Хемон тя призова на твоята глава да падне мъст — за синовата смърт. КРЕОН Тежко, тежко на мен! От ужас аз треперя… О, няма ли накрая някой двуостър меч и в мене да забие? Нямат край нещастията мои!
При смъртния си час тя тебе обвини за тази двойна смърт.
Как, нима по своя воля свойте дни прекъсна?
Двуостър меч тя в свойта гръд заби, Когато чу за страшната съдба на своя син.
Тежко, тежко на мен — виновникът единствен! О, вярно е — убих я аз! По-скоро вън ме отведете, верни роби: живот за мене вече няма!
Наистина — бедите настоящи са по-жестоки в свойта бързотечност.
Ела, ела, о, смърт, смърт сетна, порази ме — едно те моля да ми донесеш: желан, спокоен отдих. Ела, ела! Да не дочакам утро!
За бъдеще говориш ти; а ние за настоящето да се погрижим; за бъдеще се грижат боговете.
Аз боговете моля да изпълнят последните ми жалби.
Остави
ти своите жалби: няма избавление за смъртния от хода на съдбата!
Махнете го оттук убиеца безумен на своя син и неговата майка. Къде ли, о? Изгубих всичко вече — страшна мъст главата ми постигна.
Към щастие ли се стремиш — бъди ти преди всичко мъдър, на боговете волята света не дръзвай да престъпваш; безумецът го стига тежка скръб — тъй мъдростта познава. Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 127.56 Kb. Сподели с приятели:
|