„Той дойде и сне тялото Исусово



Дата09.09.2017
Размер161.16 Kb.
#29828
СКИТИАН

„Той дойде и сне тялото Исусово.”

След настъпването на демократичните промени в България, бивш офицер от ДС разказа в тесен кръг следната история от годините на тоталитарната власт. Отишъл той по служба в тогавашния Ленинград (сега Петербург) и между другото решил да разгледа „Ермитажа” – по-точно скритите в подземията предмети, които никога не са показвани на „обикновените” посетители. Придружавала го жена-майор от КГБ. Дълго се дивил на многобройните „скитски” находки, но най-голямо впечатление му направили едни обеци с дължина около три сантиметра, изработени от стотици – дори хиляди миниатюрни златни зрънца, слепени по чудодеен начин помежду си. Майорката пояснила, че днес никой на Земята не е способен да изработи подобно нещо. Руснаците правили опити в Космоса, но резултатите били повече от скромни. „Кой народ е създал това технологично чудо?” – възкликнал нашият човек. Отговорът се оказал повече от изненадващ: „Старите българи”.

Според теориите на официалната историография от последните 150 години, така наречените „прабългари” били дошли по тези земи някъде от Азия и бяха нарочвани за тюрки, татаро-монголи, угро-фини, самоеди, хунобългари, хунори и какви ли не други, но само не и като коренното население на Балканския полуостров. Рудолф Щайнер пък само на два-три пъти е споменавал нещичко по въпроса, сякаш нарочно избягвайки темата. Той казва: „ Защо българите са славянски народ? В расово отношение те не са славяни. Расово те са родствени на фините, на хуните. Те са до известна степен от монголо-татарска народност. Но те много рано са възприели славянския диалект и благодарение на това са станали славянски народ. Възприетото от тях с речта, с външната култура е проникнало напълно в тяхната организация.” GA 303/10

В това негово изказване няма почти нищо вярно, но от друга страна посочва „странния” факт, че в ІV–ти век след Христа всички хора в Европа, притежаващи ясновидство за противопоставянето между светлите и тъмните същества се наричали „българи”, защото били най-многобройни там, където „по-късно” по един „парадокс” възникнала държавата България. Той явно не знае за картата на Йероним Блажени от същия ІV-ти век, представяща областта „Мизия” като „България”. Но е споделил с Ита Вегман, която неслучайно извърши последното пътуване в живота си точно по нашите земи, че „България има свои собствени духовни Учители”. А когато отпратил Боян Боев да стане ученик на Бодхисатвата Беинса Дуно, освен пояснението, че той самият се занимава с ума и Петата културна епоха, а великият Посветен, при когото го праща, работи за сърцето и Шестата културна епоха, недвусмислено заявил: „България е малка страна, на която и предстои да изиграе важна роля в бъдещето”. Боян Боев е единственият човек на Земята, директно и разумно контактувал с двамата Велики Учители на ХХ-ти век. Засега не знаем коя индивидуалност се крие зад неговата личност, но със сигурност е от особено значение за духовната еволюция на човечеството и скоро ще ни се разкрие.

И какво излиза: уж расово сме някакви татаро-монголи, а в духовно отношение се оказваме сред лидерите на света! Ясно е, че тук нещо не е наред?

На базата на личния си окултен опит можем твърдо да заявим, че основателят на Антропософията много добре е знаел кои са българите, но поради важни причини, свързани с мисията на Бодхисатвата и особено с нейната кулминация в 1936 година (за която се говори в лекцията „Бодхисатвите”), съзнателно е прикривал истината. Двойката Рудолф Щайнер-Ита Вегман сега е инкарнирана, съществува някаква връзка между нея и България, но тепърва ще се види какво отношение ще изгради към най-древният народ на Земята – българският, който за зла участ притежава най-фалшифицираната и ограбена история сред всички народи на света.

Отговорът на загадката „български народ” е в тясна връзка с една друга Мистерия – „Мистерията Скитианос”, за която Щайнер също така съвсем съзнателно избягва да говори. Единственият, дръзнал вероятно да ги свърже, е човекът, прокарал след Боян Боев пътя на Духовната Наука в България. Тази лекция се посвещава на него – Димо Даскалов.

Какво казва Духовната Наука за Скитианос и какво Щайнер съзнателно премълча? До какво се докосна наскоро преминалият Прага Сергей Прокофиев и какво не успя да разбере?

Скитианос е един от най-висшите Посветени на Земята, натоварен в дълбока древност от Великото Всемирно Бяло Братство с много важни и дългосрочни задачи. В Слънчевия Оракул на Атлантида той е близо до Аватара Ману, по известен като Ной, а по-късно като Мелхиседек. Малко преди последвалата катастрофа, Ману създава в близост до областта на днешна Ирландия Посветителен Център, в който главните духовни особености на бъдещите два следатлантски потока – северния и южния – пребивават в единство, в синтез. Ръководител на това „съкровено място”, съхраняващо висшата атлантска мъдрост, е Скитианос, защото сред Учителите той най-добре владее умението да извършва синтез между различни духовни потоци. В Центъра са пребивавали група напреднали в развитието си хора, предопределени да продължат културното развитие след настъпването на предстоящата катастрофа. Именно оттук започва разделянето на общия поток на Мистерийната мъдрост от Слънчевия Оракул на северно и южно течение, като най-напред след окончателното потъване на Атлантида Скитианос пренася тази мъдрост първо на формиралия се вече Ирландски остров, а след това основава трите главни Мистерийни Центъра на континента: единият – на север до Бяло море за отработване на мисленето, където по-късно възникват мистериите на тротите; вторият – до днешния град Сантяго де Компостела за отработване на чувстването, а третият – в местността „Аладжа манастир” край Варна за отработване на волята.

Скитианос и Заратустра оглавяват ръководството на северния поток, търсещ връзка с Логоса зад покривалото на външния природен свят, а Ману – на южния, постигащ същата връзка през вътрешността на човека. Първият се занимава с Мистерията на плътта, на числото 12 и можем да го наречем „космичен”, а вторият – с Мистерията на кръвта, на числото 7 и с право носи името „човешки”. Ману достига до района на Таримската котловина, Заратустра се отправя до мястото на бъдещата Втора следатланска куртурна епоха, а Скитианос поема грижата за огромното пространство от Ирландия през Сибир до Китай. В по-ранните си инкарнации ръководи окултните Школи дълбоко на Изток в Азия, а по-късно се насочва предимно към Школите в Европа. Цялата му дейност е под прякото ръководство на Бодхисатвите, като за главна задача има съхраняването на атлантската мъдрост и висшето атлантско ясновидство за по-далечна епоха. Обаче поради потъването на човечеството към материята и невъзможността на тази мъдрост да пребивава вече на Земята, от един момент нататък той пренася възглавявания от него Мистериен център на Ирландския остров в най-близкия до Земята духовен свят, а долу основава приблизително на същото място Мистерии, по-късно получили названието „Хибернийски”.

Тази дълбоко тайнствена личност, скриваща се даже от своите ученици (а те самите от историческата сцена), инспирира създаването и придвижването на цели народи, подготвяйки ги за Поврата на Времената и последвалото християнско развитие. Основният инструмент с който осъществява огромната си дейност, са българите. Някъде около 3400-3500 години преди Христа, на планината Рила, четвъртият поред предхристиянски Бодхисатва извърши в Божествената Мъдрост синтез на „продукта” от трите гореспоменати центъра, издигна се до чин „Буда” и започна формирането на познатите ни от външната история народи през Третата културна епоха според замисъла на всеобхватния Духовен План, изготвен от Бялото Братство. На вълни от Балканския полуостров по различно време българите тръгват да създават и повлияват културно Шумер и Вавилон (вероятно след т.н. „черноморски потоп”), Египет (първите му ръководители са бели хора, а по-късно българката от царството „Митани” Нефертити и нейният втори съпруг Аменхотеп ІV Ехнатон сменят култа към скритият Бог Амон с култа към Слънчевият Бог Атон), Китай (където първите три династии са бели хора, потомците на които бяха открити като мумии през ХХ-ти век в пустинята Такла Макан), Троя (където жреците ни приеха Паладиума от Небесната София), Крито-Микенската култура и последвалата я много по-късно Елинска култура), Индия (с великия поход на Дионис), Рим (с бягащия Еней, който след разрушаването на Троя от „мирмидонците”-българи на Ахил и „ахейците”-българи на Агамемнон и Менелай първо премина през земите на дедите си от Балканския полуостров, а после отиде към Апенините), Персия (с медите-българи от днешна югозападна България и вероятно родения в древната Балхара Зороастър), за да стигнат най-волевите от тях чак до индианците на американския континент и им предадат музиката на древните европейски барди, лечителското изкуство и свещеническото (жреческото) отношение към заобикалящата ги природа. Като започнем от митичните пелазги, преминем през тохари, хиксоси, етруски, кимерии, сармати, траки, скити, хуни и стигнем до готите, това са само част от многобройните наименования на старите българи, с които Скитианос следва Плана. Основните му усилия обаче са насочени към европейското население, сред което Христовият Импулс трябваше да се вкорени най-дълбоко. За целта самият Скитианос трябваше да преживее нещо много съществено в Поврата на Времената

Тази Божествено-човешка Драма с продължителност 33 години от външната история крие толкова дълбоки космически и човешки тайни, че земното човечество хилядолетия напред в бъдещето ще затаява дъх пред тяхното величие. Съществото, което по изумително точен начин подреди актьорите в най-великото Представление, осъществявано някога в Космоса, е Небесната София. Участниците бяха хиляди, но в 10 от тях принципът на Посвещението е ясно различим и сякаш нещо общо ги свързва. Можем да ги подредим в три групи по трима – като отражение на трите тройки Божествени Йерархии от Ангели до Серафими, а десетият участник има по-особена роля. От Антропософията знаем кои индивидуалности се крият зад трима от тях, Сергей Прокофиев се досети за двама, а за останалите пет ще стане дума сега.

Първа е тройката на Светия Дух, която възвести предстоящото слизане на Спасителя в плът. Маговете-блъхви (гърците изговарят звука „б” като „в”) от Изток са преродените Питагор (посочен от Щайнер), Данаил (разкрит от Прокофиев) и Кир Велики (посочен също от Прокофиев), които отидоха да се поклонят на своя Учител от предишните им животи във Вавилон Зороастър (Заратустра), сега роден като детето Исус от царствената Соломонова родова линия. Философът Питагор (почти сигурно българин) беше получил Посвещение в Мистериите на космическото мислене и затова носи дарът-злато, символизиращ силите, пречистващи астралното тяло, като пророк Даниил (евреин) беше навлязъл в космическото чувство и носи тамян, символизиращ силите, свързани с пречистването на етерното тяло, а посветеният в космическата воля Кир Велики (персиец, убит от царицата на българите-сармати Тамирис) дарява смирна, символизираща силите, пречистващи физическото тяло. Даровете сочеха към трите обвивки, които Заратустра щеше при Кръщението в река Йордан да пожертва за слизащият от духовните светове Христос.

Втората тройка от личности е свързана с Принципа на Сина от Светата Троица, Който за три години изцяло се потопи в тялото, предоставено му от Заратустра. По време на земният Си Живот Христос възкреси „юношата от Наин”, „богатият младеж” Лазар и „дъщерята на Яир”. Антропософията казва, че първият израсна до великия Учител Манес (по-късно Парсифал), Лазар се свърза с ентелехията на обезглавения две години по-рано Йоан Кръстител и се превърна в Евангелиста Йоан (по-късно Християн Розенкройц), а от около година ни се разкри, че в дъщерята на Яир се беше инкарнирал самият Бодхисатва (настоящият). Огромното им духовно развитие в християнската ера се дължи именно на тази директна Христова намеса в тяхната съдба.

Третата тройка от личности ни представя Принципа Отец и е свързана с финала на Драмата, когато Спасителят понесе Кръста Си към Голгота, беше прикован към него, а после свален и положен в Гроба. Тримата, които най-пряко се докоснаха до Кръста, са Симон от Керена, Никодим и Йосиф Ариматейски. Щайнер не разкри техните индивидуалности. Кои са те?

Натоварен с позорния Кръст, без да е извършил никакъв грях, Христос бавно вървеше нагоре към Хълма. По някое време го отхвърли от Себе Си, войниците извикаха минаващия уж случайно киренеец , качиха го на гърба му и Симон се превърна в праобраза за човека, който по примера на Господа е длъжен да изнесе до Голгота собствения си кръст, образуван обаче от неизживяната карма. Симон е прероденият Авраам, получил две хилядолетия по-рано Посвещение от Мелхиседек в тайната на непрекъснатия кръвен поток (виното), който за три пъти по четиринадесет поколения трябваше да създаде тялото (хляба), предназначено за Христос. Числото 7 играеше първостепенна роля в Мистерията на древните евреи, докато звездната им характеристика („ще бъдат потомците безбройни като звездите на Небето”), свързана с числото 12, беше все пак на втори план. Сега, в Поврата на Времената, Симон-Авраам се „връщаше от нивата”, за да види резултата от изпълнението на завета между него и Мелхиседек. „Нивата” (еврейският народ) беше родила Тялото, Христовата Кръв от Кръста полепна по гърба му и кръгът се затвори – задачата по опазването на кръвта беше изпълнена! Предстоеше Йосиф Ариматейски и Никодим да се погрижат за Тялото, като първият го сне от Кръста и събра Кръвта Му в Светата Чаша, а после двамата заедно Го помазаха със смес от смирна и алое, обвиха Го в повивки и Го положиха в Гроба, предназначен за самия Йосиф Ариматейски.

Едно предание гласи, че Чашата от Тайната Вечеря в Слънчевия Оракул на Атлантида е била в ръцете на Ману, по-късно попада във фригиеца-българин Хирам, той я дава на Савската царица Балкис (царица на народа с красноречивото име „балхарис”), която я предава на Соломон (чиято майка Бетсеба произхожда от хетите-българи), за да стане част от съкровището на построения от него Храм, който Храм беше земно отражение на звездните закономерности, по които е изградено човешкото физическо тяло. По неведоми пътища в Поврата на Времената тя се оказа в дома на Йосиф Ариматейски, който е Посветен както в Космическата (звездната) Мистерия на плътта, така и в човешката Мистерия на кръвта. След духовното активиране и изживяване на тези Мистерии от провежданата в неговия дом Тайна Вечеря, на другия ден той можа с пълно съзнание да ги приложи на практика спрямо Спасителя. Помогна му Никодим, който беше Посветен само в Мистерията на тялото. Зад образа на Никодим по вълнуващ начин изплува Савската царица, която като българка хиляда години по рано дойде да види звездния Храм и се докосне до Чашата. Но сега, в Поврата на Времената, звездното беше станало Човек и от Неговата Кръв тръгна нова Мистерия – Мистерията на Граала, за която цялостна подготвеност имаше само Йосиф Ариматейски, който е самият Скитианос! Ако тримата възкресени от Христос личности в следващите прераждания направиха главоломен скок в еволюционното си развитие поради Христовото въздействие върху тях в Поврата на Времената, то Скитианос е единственият от висшите Посветени, който се оказа годен да извърши синтеза между Мистериите на плътта (северния път) и кръвта (южния път) в резултат от огромната си предхристиянска еволюция. Затова той стои в самото начало на Грааловото течение и се превърна в първия Пазител на Чашата!

Посочените дотук девет личности, разпределени по тройки, трябваше обаче да бъдат обединени от една десета личност, която се явяваше в този върхов момент земния представител на силите на Небесната София на Хълма Голгота. Това е Дева-София. Ако връзката между тройката на блъхвите и тази на възкресените се осъществи от Заратустра, който освен тялото жертва и Аза си за Христос, за да се превърне в последствие в Учителя Исус, а посредникът между възкресените и „тройката на Кръста” беше Лазар-Йоан, то Дева-София придаваше цялостна завършеност на Великата Драма (част от която бяха трите споменати тройки личности), пронизвайки всичко случващо се с Космичната Мъдрост. При нея – Соломоновата Мария, бяха дошли блъхвите, защото тя роди Заратустра. Трийсет години по-късно се свърза с етерното тяло на другата Мария (Натановата), съдържащо силите на Премъдростта Божия и можа заедно с Йоан-Лазар под Кръста на Голгота да образуват първата двойка в християнското развитие на човечеството, за които кръвно-родствената връзка престана да съществува, отстъпвайки място на братството около Христос. В нея Мъдростта на Небесната София се срещна с Любовта (Принципа Будхи) от Христос, за да разбере цялото значение на извършваната Мистерия. Способността за подобно разбиране беше заложена още в предишната инкарнация. Дева-София е прероденият Соломон, който е най-яркият старозаветен представител на Премъдростта Божия, изрекъл чудни хвалебствени слова за Нея, но без да постигне пълнота на щастието, защото още я нямаше Любовта. На Хълма Голгота Соломон стана цялостен! Хиляда години по-рано най-видният представител на каинитите – Хирам, беше убит с мълчаливото съгласие на видния авелит Соломон, а сега Кармата ги беше довела под Кръста, от Който Христос ги свърза чрез Принципа Будхи. Започналото преди тридесет и три години чрез блъхвите и пастирите обединяване на каинитите и авелитите, в лицето на Йоан и Дева-София окончателно беше осъществено, за да напише Йоан най-великата книга за всички времена и се образува онази духовна двойка в човешката история, на която предстоеше да оказва огромна роля в по-сетнешните ни съдбини. Девет века по-късно те положиха основата на едно езотерично християнско течение, разтресло из основи Средновековна Европа. Но дотогава имаше много събития да се случат, в които главният герой на настоящето изложение – Скитианос, взе най-активно участие.

Във втори век той отново се прероди като търговеца Скитиан от Скития, написал в египетска Александрия четири книги, стигнали по-късно през ученика му Теребинт до Мани – основателя на манихейството. Казваме „Скитиан” , защото под това име, произлизащо от българския глагол „скитам”, е бил известен в ранното и не толкова ранно Средновековие. В писмото от Х-ти век на цариградския патриарх до българския цар Петър І, когато се говори за Скитианос, той е назован „Скитиан”. В манихейството Източната (атлантската Мъдрост) и Грааловата Мистерия се сляха по такъв начин, че положиха началото на едно течение, чието истинско значение за човешката еволюция ще бъде разбрано чак в Шестата коренна раса. Дали Мани има нещо общо с българите, засега не можем да твърдим със сигурност, но че скитът Скитиан беше българин е вън от съмнение, ако добре познаваме какво казват за връзката между траките-българи и скитите старите автори като Аристофан, Прокопий, Страбон, Дион Касий, Теофилакт Охридски, Стефан Византийски и др.

В ІV-ти век Скитиан отново беше инкарниран и заедно с Манес, Заратустра и Буда (по духовен начин) участва в оня изключително важен събор на западния бряг на Черно море, където обсъждаха по-какъв начин да продължи християнското развитие на Европа. Освен решението за бъдещото основаване на розенкройцерството като пътя на Посвещението през Петата културна епоха, друга важна тема за разглеждане е бил въпросът за формирането на славянската общност и в частност на Христовия народ. Христовият народ се зароди чак през ІХ-Х век на територията северно от Черно море, където няколко века преди това вече съществува Старата Велика България, възглавявана в продължение на 515 години преди 681-ва година от личности „с остригани глави”. Пак там действа възглавявания от Скитиан „Център за инспирации и посвещения”, където сред малък кръг свои ученици той предава опита, придобит от него в резултат на духовното изживяване от Трите Години и решаващото му участие в основаването на течението на Граала. Формира също особена душевна нагласа сред българите за възприемане на Христовия импулс, вграждайки в Сетивната им душа Духа на Граала, защото само в нейните глъбини Божественото се открива в истинската си духовна форма. Подобна душевна трансформация без съдействието на Ангелите-Хранители на съответните личности едва ли е възможна и Скитиан е действал в тясна връзка с тях. Но не само това!

Щайнер казва, че Скитиан „обучава на онова, което ръководи от вечност към вечност” и като никой друг от Учителите познава тайната на физическото тяло. Той може да обхване цялото развитие на Слънчевата ни система от Стария Сатурн до бъдещия Вулкан и да свърже състоянията на „нероденост” и „безсмъртие”, каквото преживяване човек има в Полунощния час на битието, ако е стигнал до християнско Посвещение в земния си живот. Като Пазител на Мистерията на мировата полунощ, обхващаща зачатието на физическото ни тяло на Стария Сатурн и достигането на пълното му одухотворяване и безсмъртие на Вулкан, Скитиан е можел да въздейства по особен начин върху физическата телесност на българите, като тук намесата на Архаите е задължителна. По този начин чрез физическа и душевно-духовна „обработка” се подготвяше почвата за бъдещата поява на Христовия народ от ІХ-Х- ти век нататък, чието същностно формиране започна след основаването на Киевска Рус от българския род Рюрик. Ще споменем само, че Игор се ожени за Олга – племенница на Симеон Велики , техния син Светослав беше с характерните за българите бръсната глава и кика (кичур коса отзад), а неговият син Владимир – покръстителят на Рус, имаше за жена българската принцеса Ана (дъщеря на цар Петър І и ромейската принцеса Ирина-Мария), от който брак (кръвосмешение втора степен) са първите руски светци Борис и Глеб. Християнският култ при Христовия народ също дойде от България, а не от Константинопол, като по интензивен начин чрез Архангела на народа въздействаше върху етерното тяло на участващите в него както поради езотеричния си „софиен” характер, така и заради територията, където се практикуваше. А тя е специална с окултната си география! Там е пресечната точка на един световен кръст, създаден от четири важни духовни места по Земята: на Запад – Ирландският остров и Хибернийските Мистерии; на Изток – Таримската котловина и Ману; на Север – Бяло море и Мистериите на Тротите, а на юг – хълмът Голгота и Христос. В цялото това пространство „скиташе” Скитиан, но областта на север от Черно море е особено подходяща както за развитие на чисто астрално тяло (по-точно Сетивна душа), в която да заживее Духът на Граала, така и за проникване зад пелената на външния свят и навлизане в Космическите Мистерии. Сред бъдещите славяни Скитиан заложи един мироглед, включващ наличието на пет слоя духовни светове – етерен, астрален, Нисш девакан, Висш девакан и накрая Провидението (където е Ложата на Дванадесетте Бодхисатви), който мироглед да се свързва с Духа на Граала в Сетивната душа и макар несъзнавано за тях, да води по подходящ начин на онзи етап на развитието до своеобразен синтез между двата следатлантски духовни потока, в която работа, както вече посочихме, Скитиан е най-добрият сред Учителите..



Не само със създаването на славянството и на Христовия народ се занимава той обаче, но е пръв помощник на бившия келтски Архангел в създаването на езотеричните християнски учения, които да действат чрез тайната на Светия Граал и по-късно възникналото розенкройцерство. Самото розенкройцерство се роди на Арбанаси вътре в богомилството и няколко века Скитиан беше Учител в тези Мистерии на Запад. За създаването на самото богомилство обаче, главно участие взе двойката Дева София-Йоан Богослов като двамата „сирийци”, посветили в Мистерията на Граала първите шестима богомили, докато конкретната роля на Скитиан в този духовен и реален акт засега остава загадка. Но по-важно е да разберем, че след Мистерията на Голгота той работи териториално и времево за развитието на езотеричното християнство. Териториално – за разпространението на тези духовни потоци по Европа, Мала Азия и други места, а времево – за пренасянето на духовния им плод към бъдещата Шеста културна епоха, когато човекът ще е възобновил по правилен начин чрез одухотворената си Съзнателна душа връзката с Боговете. Най-важната задача в сегашният момент за Скитиан е териториалното разпространение на излъчения в началото на ХХІ-ти век от България Свещен Импулс за спасяване на духовния живот на човечеството, изразяващ се в свободния Азов синтез между Антропософията (съвременното розенкройцерство) и делото на Бодхисатвата (съвременното манихейство)! Само по този начин човек може да извърши по адекватен за Михаиловото време синтез на двата следатлантски духовни потока, да се докосне до завръщащия се обновен Паладиум и като носител на Духа на Граала в Съзнателната си душа се изправи подготвен срещу вече инкарнирания Ариман. Бялото Братство е възложило на руския народ мисията до Шестата културна епоха да разработи същността на Граала като религиозна система, като културен фермент на цялата Земя, но изпълнението на тази задача задължително преминава през осъзнаването и осъществяването на горепосочения синтез, най-добрите условия за реализирането на който обаче днес са в наситената с духовността от всички епохи на човешкото развитие българска земя. В предхристиянското време двата следатлантски потока намериха яркото си българско проявление в аполоновите и дионисиевите мистерии и първопроходния опит на Буда-Орфей да ги свърже, после българите-богомили първи извършиха християнски синтез между Артуровото и Грааловото течения при слязла на Земята Космическа Интелигенция, за да стигнем днес до Свещения Импулс, осъществен от лично притежавана Космична Интелигенция. По този начин чрез избрани свои представители привилегированият български народ се отблагодарява за огромните усилия, които Скитиан е полагал и полага по водачеството на човечеството, което иска да отведе до Шестата културна епоха, когато чрез личното ясновиждане на Христос всеки ще получи от Него Причастие с духовния „хляб” и духовната „кръв”, за да навлезе много по-дълбоко в Космическата и Човешката Мистерии, съвкупността на които всъщност е бъдещата Мистерия на Светия Граал. Смисълът на настоящата конференция за близкото бъдеще е да стане инструмент на Скитиан за териториалното разпространение на Свещеният Импулс от началото на ХХІ-век, което да изпълни с Дух гаснещото Световно Антропософско Общество и с този Свети Дух се изправим подготвени пред Антихриста! Ако общението Западна-Средна-Източна Европа във Варна, наречено „Душата на Европа” се превърне в Петдесятница за Световното Антропософско Общество, значи сме изпълнили Божия Промисъл за него и сме трасирали пътя към Мистериите на Светия Граал в Шестата Славянска епоха, която ще бъде семето за Шеста коренна раса и великите Манихейски Мистерии на бъдещото богочовечество!

Димитър Мангуров


Варна

31.08.2014 г.






Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница