Той включва пътуване в недокосната от хората природна среда



Дата15.01.2018
Размер210.27 Kb.


Екотуризмът възниква в Северна Америка, в началото на 80-те години, в следствие на развитието на пътуванията в най-отдалечените местности със съхранена природа.

Възникването на термина “екотуризъм” и все по-нарастващата попу-лярност към него е следствие на новите тенденции в съвременния свят. Той отразява фундаменталната промяна в отношението на хората към природата. Създава се и се оформя като вид алтернативен туризъм, който има минимално въздействие върху природните екосистеми. Въпреки това терминът “алтернативен туризъм” се интерпретира от различните автори по много различни и понякога противоположни начини. За едни автори това са “пакетни пътувания за богати хора до екзотични дестинации”, в повечето случа “диви земи”, докато други го дефинират като “ходене с раници на гърба”, практикувано от млади хора с ограничени финансови възможности. Поради тези причини дефиницията на екотуризмът , най-вече като алтернативен, е спорна и трудно за детерминиране с точност.

Първият, който използва термина “екотуризъм” е Hector Cebalos- Lascurane. През 1981г. той употребява испанския термин turismo ecologico за да определи форми на екологичен туризъм. Две години по-късно започнал да употребява съкращението “ecoturismo” при дискусии в качеството си на президент на неправителствена организация за запазване на околната среда. Той определя екотуризма като форма на пътуване, при което природната среда е на първо място и това е основният елемент. Централната роля на природната среда в екотуризма обхваща два главни аспекта:


  • той включва пътуване в недокосната от хората природна среда;

  • той включва пътуване главно, за да се докосне човек до тази среда.

Екотуризмът, фокусирайки природната среда, значително улеснява развитието си през последните години. Превръща се в често употребявана фраза, която обхваща различни форми на туризъм като “природен туризъм”, “див туризъм”, “устойчив туризъм”, а някои автори го наричат “зелен туризъм” и “мек туризъм”.

Екотуризмът, като част от видовете туризъм, включва посещение на девствени природни области, като участниците са мотивирани да задоволят своите нужди за природно, социално и културно познание и загрижеността си към природата.

На базата на всички специфични черти на екотуризма, би могло да се даде едно по-пълно и обобщено определени: екотуризма е вид специализиран и устойчив туризъм, при който се дава възможност за опознаване, възприемане и ползване на сравнително най-запазени, рядко срещани или уникални растително- животински свят и природна среда, и взаимоотношенията между тях, на природни и други забележителности, като той съдейства за опазването им и има позитивно въздействие върху общностите, където се практикува (Ст. Стамов, Й. Алексиева, Специализирани видове туризъм,Кота, Ст. Загора, 2006г).

В България в последните няколко години се правят постъпки за развитието на екотуризма. За целта са създадени стратегии за развитието на отделни райони в страната.

Природата на България предоставя изключителни възможности за екологичен туризъм. Мрежата от 3 национални и 11 природни парка, 89 резервата и 2234 природни забележителности създават чудесни условия за развлечения и отдих.

Съществуват различни възможности за екотуризъм: пешеходен, велотуризъм, езда, фото лов, наблюдение на диви животни и растения, катерачество, алпинизъм и пещернячество. В парковете се насърчава предимно пешеходния туризъм с цел опазване на природата.

Природно-познавателен туризъм представлява строго специализирана форма на екотуризма. Може да включва наблюдение на птици и животни, туристически маршрути за опознаване на ландшафта, гори, хидробиология, геология, както и на различните естествени процеси в природата.

България разполага с огромно богатство на растителни и животински видове. Висшата флора се характеризира с изключително голям брой видове. Висшите растения са разпределени в 130 семейства и 872 рода с 3550 вида, 847 подвида и 2000 разновидности.

Стара планина е богата на растителни видове, някои от които се срещат само тук - старопланинска иглика, тракийски дъб и много други. Растителната покривка е представена от гори, заемащи около една трета от територията на страната, храсти и треви. Преобладават широколистните листопадни гори. Те заемат равнинните и хълмистите части на страната (различни видове дъб и обикновен бук), ниската и средната част на планините до 1400-1800 м (обикновен горун, обикновен габър, мизийски бук). Във високите части на планините е развит иглолистен пояс, представен от бял бор, смърч, обикновена и борисова ела. Особен колорит придават балканските растителни видове- бяла и черна мура.

Животинският свят в България има различен произход. В Северна България и Стара планина се срещат средноевропейските видове,а аркто-алпийските - във високите части на планините.

Пешеходният туризъм е най- застъпената туристическа практика към момента. На него се падат над 70% от всички посетители. Над 95% от посещенията са реализирани през летните месеци, доколкото зимните преходи са достъпни само за най-опитни и отлично подготвени физически планинари и алпинисти. Този вид туризъм включва дълги и по-кратки преходи по обозначените маршрути в планината с възможности за нощувка в съществуващите хижи , заслони и палатъчни лагери. Възможна е комбинация с други форми на туризъм и ползване на услуги (нощувки, изхранване, атракции и пр.) в прилежащите селища.

Възможно е комбинирането на екотуризма с други видове туризъм. Важно да споменем е че, за да се счита един туризъм за екологичен, той трябва да е допринесъл по някакъв начин за екологичното развитие на посещавания район. Всяка една комбинация на екологичния туризъм с другите подвидове дава един различен туристически продукт.




пещерен







екстремни спортове

 










 




спортно-рекреативен







хоби-туризъм



























































































пешеходен

 




 

 

орнитоложки







ЕКОЛОГИЧЕН ТУРИЗЪМ

 

 




селски













уайлдтуризъм



















религиозен













грийн туризъм



















културно- исторически






















природо- опознавателен

Тясно свързани, приключенските турове и екотуризмът са бързо развиващи се видове пътувания. Стара планина и като цяло природата на  България предлага отлични условия за почти цялата известна в света гама от приключенски видове туризъм, предпочитан през последните години. Разнообразният релеф, благоприятният климат, липсата на опасни животни, предлагат на любителите на приключения възможности през цялата година.

През лятото с най-голям успех се ползват различни по трудност комбинации от  пешеходни турове  (до 15 дни). Има и програми с нощуване в палатки, при които багажите се пренасят с мулета. При всички видове преходи е желателно ползването на опитен водач, защото планината може да се окаже опасна за откъснатия от природата нетрениран съвременен човек.

Предлагат се още извънпистов сноуборд, ски-алпинизъм, посещения на пещери, катерене по скали, делтапланеризъм, парапланеризъм, коктейл от спортове

Любителите на природата и особено тези, със специални интереси, които не желаят да рискуват, могат да намерят много други занимания: да наблюдават орнитофауна, редки растения (орхидеи, силивряк и др.), могат да направят фотосафари в ловни резервати и стопанства с наблюдение на кафява мечка и др. или геоложки турове.

В последните няколко години в областта на екотуризма е разработена национална програма “Български екопътеки” за разкриване на недостъпни красоти и покриване територията с т. нар. екопътеки – най-добрата илюстрация на екотуризма.

Техническото и технологично развитие на човечеството, индустриализацията, урбанизацията, нарастване на населението на планетата и съсредоточаването му в големите селищни райони влияе силно негативно върху природата като цяло. Голяма част от хората са все по-уморени и стресирани от напрежението на ежедневието си и са принудени да живеят в една съмнителна по отношение на чистотата околна среда. Това са основните предпоставки хората да търсят и посещават екологично запазените райони на страната.

Бихме могли да направим един общ профил на туриста потребяващ екотуризъм. Екотуристът е:



  1. жител на средни и големи градове;

  2. на възраст между 20 и 50 години;

  3. сравнително високо образование и квалификация;

  4. средни, дори високи доходи;

  5. с широки и разнообразни интереси, преодолял потребителския манталитет;

  6. възприема новото и уважава различното;

  7. открит в общуването с местното население;

  8. пътуването в повечето случаи е предварително организирано от специалисти в бранша;

  9. пътува предимно индивидуално, обикновено без деца или в малки групи;

  10. търси качество на примамлива цена, но не ниска;

  11. рядко става постоянен клиент за определена дестинация.

Разбира се не може да не отбележим че има и отклонения от този профил. Бихме могли да отбележим в кои области се забелязват те. Често срещано е да има екотуристи с по-ниски доходи, които са се възползвали от предлаганите от някои агенции ниски цени (например туристическо дружество “Родни Балкани”). Екотуризмът би могъл да се явява като алтернатива на по-скъпите пътувания. Другата точка, по която бихме могли лесно да определим “отличаващия” се турист е на база организирано или не туристическо пътуване. Възможни са и двата варианта. За чуждестранните екотуристи е по-добър варианта за организирано пътуване. За българските туристи може да се пътува на основа на собствените познания. В случая се има напредвид също предварително изготвяне на евентуален маршрут и определяне начина и местата за настаняване, но не се използват услугите на туристическа агенция.

Поведението им се свързва основно с желанието за подпомагане местното население при тяхната работа. Екотуристите са винаги отворени и желаят да научават много нови неща. Те биха желали дори да им бъдат изнасяни беседи относно някаква тема, касаеща околната среда, опазването и или как да се забавляват без да и навредят. В същото време бихме могли да обособим 3 групи екотуристи, според техните интереси и мотиви за предприемане на пътуване:

1. екотуристът, който има интерес към природата, местните традиции и обичаи, и който предпочита да съпреживее тези страни на Стара планина пеша,

при скромни условия на нощувка, с модерен транспорт между отделните дестинации и при наличие на изобилна информация, която да допълни и повиши неговата наслада от преживяното;

2. екотуристът-търсач на силни усещания, на екстремни ситуации, или на спортни занимания, свързани с необичайни или причудливи природни дестинации. Често пъти участието в подобни дейности е в отговор на лично, физическо предизвикателство. Тук става дума за туристи, които практикуват екстремни форми на пътуване и/или спорт, между които делта-планеризъм, бънджи скокове, планинско колоездене, пешеходен туризъм на дълги преходи с раници, многодневни конни преходи, пещерно дело, алпинизъм и пр;

3. третият тип екотурист се интересува изключително от някои конкретни аспекти на пътуването. За него ваканцията е средство за обогатяване на неговите професионални или полупрофесионални познания в дадена област. Той се концентрира изцяло върху една тема или предмет и търси твърде специфични обстоятелства и преживявания. Този тип екотурист предприема специализирани пътувания с кулинарна цел, за наблюдения на винопроизводство, резбарство, производство на тъкани, етерични масла, за природонаучни изследвания, вкл. наблюдения на птици, ботаника, насекоми, бозайници, геология, балнеология, или за специфична музика, музикални инструменти и пр.

Все по-нарастващата средна класа в България представлява един значителен по обем вътрешен туристически пазар, и което е по-важно – сериозен елемент от потенциалния пазар на екотуризма. Вътрешният пазар има потенциала да спомогне за посрещане на първите фази от развитието и растежа на екотуризма в страната. Въпреки това вътрешният пазар си остава недоразвит и неоползотворен. Много от българските туристически агенции, занимаващи се с вътрешен туризъм, са ориентирани почти изцяло към масовите туристически дестинации и международния пазар, където обемът на продажбите и оборотът са по-високи. Макар неголям брой туроператори да съсредоточават усилията си върху вътрешния пазар, т.е. в предлагане на услуги в България на българи, на практика няма нито един туроператор, който да предлага екотуристически услуги на българи. Пазарът за регионални дестинации се развива кампанийно, хаотично, като информацията се предава от уста на уста.

Като основен вид транспорт на екотуристите по време на самото изживяване бихме могли да определим пешеходството. Друг метод за придвижване от едно посетено място на друго е чрез коне, велосипеди, дори и разходка с каруца. Ездата на коне е малко по-особен начин на придвижване. При него е необходимо познание по езда. Голяма част от туристите може да нямат такива, което би довело до невъзможност за използването му. По- тази причина е изключително подходящо да се организира курс по-езда, което вече се практикува, за да се дадат основни познания за този вид спорт. Така бихме могли да привлечем повече участници и да предоставим едно пълноценно преживяване.

Изключително важно е да споменем състоянието на инфраструктурата и по-точно състоянията на пътищата. Тъй като екотуризма се развива в по-отдалечени райони, то и начините за транспорт до тях не са толкова много. Разчита се главно на автомобилния и затова въпроса с републиканската пътна мрежа е много сериозен. Съществуващата инфраструктура не е напълно подходяща. Управлението на твърдите битови отпадъци в селските райони, премахването на полуразрушена и загрозяваща инфраструктура, както и ремонтирането на второкласната, третокласна и четвъртокласна пътна мрежа си остават най-голямото предизвикателство пред развитието на извънградските райони. Ако за справянето с тези инфраструктурни проблеми не бъдат положени съгласувани усилия на национално ниво, те ще останат сериозна пречка пред развитието на екотуризма в страната. През последните години усилията са концентрирани към изграждането на транспортните коридори през България, което осигурява по-добри връзки между отделните региони на страната. В същото време, извършените строителни работи обхващат основно магистралите и пътищата I клас, докато прилежащата пътна мрежа – предполагаща ползване за нуждите на екотуризма, не само не се развива, но и липсват средства за поддръжката й. Имайки предвид някои характерни особености на екотуризма – висок дял на неорганизираните туристи, малки групи – е от особено значение състоянието на междуселищния автобусен транспорт. През последните години този тип транспортна услуга се разви сериозно, като основните междурегионални връзки са обезпечени с редовни линии. Проблем са вътрешнорегионалните връзки и градския транспорт, пречки пред чието развитие са ограничеността на местното потребление и зависимостта от пътната инфраструктура. Поради лошото финансово състояние на националния превозвач Национална Компания “Български Държавни Железници”, се премина към съкращаване на влакове и затваряне на спирки – предимно в полупланинските и планински райони, което оказва негативен ефект както върху общата им достъпност, така и при използването на жп-транспорта от страна на туристите.

Туристическата суперструктура обхваща инфраструктурата за основните туристически услуги – настаняване и хранене. Според Закона за туризма към нея спадат средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечение. Понастоящем няма надеждна информация за броя легла в частната туристическа база – семейни хотели, частни квартири, домове за гости, хижи и почивни домове. Данните на Националния статистически институт са непълни – те не отразяват семейните хотели, докато информацията за легла в частни квартири включва само тези, обслужвани от бюрата за туристически резервации и пр. Най-често местата за нощуване се категоризират и наблюдават от кметовете на общините, поради което липсват обобщени данни. На база развитието на екотуризма в Централен Балкан бихме могли да разгледаме няколко основни средства за подслон там.



  • Къщи в селските райони (домове за гости и частни квартири)

Вътрешният и преди всичко международният пазар се ориентират към дома за гости като основно място за нощувка в областта на екотуризма. Този повишен интерес се дължи на съчетанието на удобство, автентичност и уют (без излишен лукс). Подобни обекти разполагат средно с 2-3 стаи, като средната цена на нощувка се смята за ниска и/или умерена – 10-15 лв. на легло на нощ. Основните проблеми при този тип място за нощувка са свързани с качеството на услугите, лошите комуникации, понякога трудния достъп, както и с липсата или недостатъчното качество на удобствата, най-често критикувани от които са баните и тоалетните. Освен това езиковата бариера е основно неудобство за чужденците(стаи “Принцес” гр.Тетвен, Балабановата къща гр. Трявна и др.) .

  • Семейни хотели

Предимствата на семейните хотели и квартири при екотуризма са същите, както и при домовете за гости, но с по-големия си капацитет те позволяват настаняване на групи от по 12-15 души. В същото време обстоятелството, че тези хотели предлагат модерно вътрешно оформление и мебелировка, телевизия, тиха музика в общите помещения и други съвремении удобства, допринасят за подобряване качеството на обслужването и обстановката в тези заведения. Цената на нощувка и при тях остава атрактивна – 20-25 лв. на легло на нощ ( хотел “Рибарица” Балкан гр. Тетевен, хотел “Хилез” гр. Трявна).

  • Туристически хижи

Поради спирането на държавната субсидия и спорната собственост на много места, състоянието на хижите е крайно незадоволително от гледна точка на хигиена, удобство на туристите и изискания за екологично управление. Действия в посока подобряване на ситуацията се предприемат със Закона за туризма и въведената специална Наредба за категоризиране на туристическите хижи (хижа “Бенковски”, хижа “Мазалат”, хижа “Амбарица” и много други).

Като изключим семейните хотели бихме могли да кажем, че в другите две места за настаняване туриста сам се грижи за своята прехрана. Семейните хотели биха могли да предложат само закуска. Понякога дори и тя не е включена в цената на нощувката, но би могла да бъде приготвена на символичната цена 2лв. Домовете за гости и частните квартири предлагат основно само легло за нощувка. В техните оферти не се предлага храна, но се споменава близостта на някое заведение. На база на лошото състояние на туристическите хижи няма да разглеждаме и тяхното предлагане, но и те предлагат само легло без храна, но предоставят условия за нейното приготвяне от туристите.

Бихме могли да разгледаме няколко основни маршрута, предлагани на туристическия пазар, за да добием по-ясна представа за това което се предлага и ценовото равнище. В тази насока има един проблем. Предлагането на екотуризъм на българския пазар е преобладаващо директно, без използването на туристически агенции. Предлагането се осъществява главно директно от частния сектор. При положение, че екотуровете се предлагат на туроператори, то не трябва да е на големи пътнически агенции. Те трябва да се продават само на специализирани в екотуризма агенции.

Най-продаваният продукт от фирмите е само нощувка. Клиентите могат да практикуват екотуризъм, но рекламиран е само районът а не цялостен пакет от услуги. Бихме могли да разгледаме някои от пакетните програми предлагани на международния туристически пазар от две български фирми- тези на “Одисея ИН” и “Пандион Д”.

“Пандион Д” е специализирана фирма в предлагането на наблюдения. Те предлагат: наблюдение на птици, на растения на пеперуди, катерене и велотурове. Ще направим кратък преглед на конкретни турове и ценовите им равнища:


  • Есенна миграция на птиците в България. Тур през август

Важно за този тур е да споменем, че обхваща не само разглежданата област, но и се провежда на територията на цялата страна. Значително на брой са и видовете разглеждани в Централния балкан, затова и разглеждаме този тур. В офертата са описани начините на придвижване, местата за настаняване (като се споменава само категорията, но не и имената на заведенията), имената на видовете които ще се наблюдават и всичко включено в цената. Турът продължава 10 дни и е на цена $1395, която не включва самолетния билет.

  • Растенията в България. Тур през юли.

В началото на самото представяне на тура се описват общите му параметри и това, което ще се наблюдава като видове. В туровете не се описват регионите, които ще се посетят а само видовете които ще се наблюдават. Това е 8- дневен тур на стойност $1190.

  • Катерачески тур “Кътчетата на Великия Балкан”

При този тур вече се описват местата, които ще се посетят. Настаняването в началото е в Априлци. Минава се по екопътека със същото име, като се споменава и продължителността на прехода. Една нощ от пътешествието ще бъде прекарана в планината в дървена колиба. На следващия ден ще се настанят в друг хотел, като всичкият багаж ще е вече там. Така туристите ще могат да обиколят и видя Райското пръскало и Джендемския водопад. В същото време може да се разгледат и близко разположените малки пещери, обитавани от прилепи. Този тур се провежда изцяло в Централна Стара планина, като голяма част от него е в Национален парк Централен Балкан. Турът продължава 7 дни и е на цена $645.

За индивидуалните туристи, “Зиг заг холидейс” предлага езда в планината за два или три дни. Турът се нарича “Язди с вятъра” (“Ride with the wind”) и включва 1 или 2 нощувки в зависимост от продължителността. Предлага се настаняване в хотел в близост до манастир “Седемте престола” в селото Осеновлак. Пакетът включва нощувка със закуска, пикници, инструктор и екипировка за яздене и застраховка. Цената на този тур е за двудневен 75 евро (147лв) и за тридневен 115 евро (225лв).



Сега щеразгледаме екотуровете предлагани от “Одисея ИН”, която също оперира на международния туристически пазар. Фирмата предлага тур по екопътеките в България. Голяма част от тях са в Централния балкан, но са включени и такива в Рила. Минималния брой на участниците е 6 човека, а максималният 12. Добри условия в Централна Стара планина предлагат следните екопътеки:

  • “Под пръските на водопада” гр.Тетевен- В началото екопътеката се движи в градската част на Тетевен, по асфалтов път по поречието на река “Козница”. След около3.5км се врязва в пресечен горски терен и достига подножието на целогодишния водопад “Скока”, висок 30м. Вдясно от него се вижда естествен скален каньон, представляващ втори водопад, който е непостоянен. Обособени са 3 места за пикник. Първото е в самото начало на пътеката, следващото е на около 200 метра нагоре, а последното е покрито, със зидана камина и с възможност за барбекю.

  • “Видимско пръскало”- пътеката е в Национален парк “Централен Балкан”. Тръгва се от град Априлци на юг по пътя за ВЕЦ “Видима”. Дължината на пътеката е около 3км. Тя върви успоредно на река “Пръскалска”. Има изградени 5 дървени моста над реката. Завършва в подножието на водопад “Вдимско пръскало” (80м), който е втори по височина в страната.

  • Негованска екопътека – Това е първата екопътека построена в България. Маршрутът започва от село Емен, Великотърновска област, и обхваща живописния каньон на река Негованка от поречието на река Янтра. Отвесните скали, пропасти и пещери са изненадваща гледка сред равнинния терен, където се намира каньонът на реката. От високото било се открива прекрасна панорама към реката. В началото на пролома стъпала отвеждат до Еменската пещера, разположена на левия бряг на реката. Той обслужвал военната част, разположена на платото над пещерата. Възстановяването му би било привлекателна туристическа атракция. Екопътеката е предвидена за около 3-часов кръгов преход.

  • Дряновска екопътека – Разположена е край Дряновския манастир, на 4 км. от град Дряново в каньоновидната долина на левия приток на Дряновска река – Андъка.. Надморската височина варира между 270 и 510 м. Съчетава висока степен на туристическа атрактивност с качество на природната среда. Маршрутът на Дряновската екопътека е с времетраене около 4 часа. Предлагат се и допълнителни атракции чеверме и казан за варене на ракия.

  • Бяла река, Калофер- намира се на около 7 км северозападно от град Калофер, близо до Калоферския манастир, в Национален парк Централен Балкан. Маршрутът минава в подножието на един от най-красивите водопади в България – Райското пръскало, като се върви по стръмни склонове и се навлиза дълбоко в ждрелото на Бяла река. Дължината на екопътеката е 1830 м, намира се на 570 м надморска височина, а най-високата й точка е на 630 м. В най-трудните й участъци са конструирани дървени стълби, а най-високите места по пътя са обезопасени с дървени парапети от дъб. Екопътека Бяла река е отворена за посетители от началото на март до края на октомври всеки ден от 10 до 18 часа.При входа на екопътеката служител на Парковата дирекция, провежда инструктаж на посетителите за правилата за поведение и за движение по екопътеката. За безопасност по време на прехода, не се допуска използването на съоръжението извън работното му време. Посетителските групи са до 15 души и се пропускат през интервал от 30 минути. Индивидуалните посещения са във времето за неорганизирани посещения от 11 до 12 часа и от 14 до 15 часа. Индивидуалните посетители могат да преминат по маршрута и с организирани групи, при свободен капацитет в тях.

Не бива да пропускаме да разгледаме и най-голямата “атракция” да я наречем в Централния Балкан. Това е Национален парк “Централен Балкан”. Обхваща средните и най-високи части на Стара планина. Простира се между 500 и 2376м надморска височина. Най-ниската точка е разположена близо до Карлово, а най-високата е връх Ботев. На територията на националния парк са обявени 9 резервата, които покриват обща площ от над 20 000 хектара. Тези резервати са Боатин, Царичина, Козя стена, Стенето, Северен Джендем, Пеещи скали, Соколна, Джендема и Стара река.

В националния парк най-добре е развит пешеходния туризъм. Създадени са множество маршрути и туристически пътеки. За поддържането на условията за практикуване на летен и зимен туризъм на територията на парка се грижи Дирекцията на парка. През последните години е направено много за поставянето на означения и маркировка, които улесняват ориентирането и следването на съществуващите маршрути. Създадени са голям брой предпазни съоръжения и заслони за краткотраен престой при лоши метеорологични условия. Броят на туристическите заслони продължава да расте. Това е необходимо, поради бързата промяна на метеорологичните условия във високите части на планината. Създадени са 10 маршрута за конен туризъм, както и няколко пътеки създадени специално за велосипедисти. Конния туризъм се практикува усилено през последните години. Създадени са маршрути с цел наблюдение на специфична флора и фауна, както и на историческите и културни забележителности, разположени на територията на парка. Създадени са множество хижи и почивни бази, които създават условия за практикуване, както на краткосрочен, така и на по-продължителен престой.

Разбира се съществуват и други екопътеки, но ще се ограничим само с тези. “Одисея-ИН” предлага 8 дневен тур с посещение на 5 екопътеки, които обаче са разположени в различни части на страната. Ценовото равнище на този тур е 455 евро. Фирмата също така предлага и други форми на екотуризъм, а именно: катерачество, каране на колело, ходене по сняг, каякинг, параглайдинг, спелеотуризъм и други.

От голямо значение е да се разгледат и преобладаващите тенденции при развитието на екотуризма за района. Тези тенденции могат да се разгледат от две страни- за търсенето и за предлагането. Бихме могли да уточним, че пътуванията насочени към природата се увеличават с 10 до 30% годишно.



Тенденции за търсенето:

  • увеличаване на търсенето и от все по-разнообразни групи хора;

  • търсят се все повече екотурове на по-висока цена, като се търси съответно и по-високо качество на услугите в него;

  • преориентация от масов към индивидуален туризъм;

  • потребителите стават все по-зелени- предпочитат почивки в екологично чисти райони, далеч от урбанизираната градска среда;

  • повишаване на познавателния интерес- в смисъла на проява на желание за обяснение на някои дейности и практики по опазване на околната среда или въвеждане в бита на местното население;

  • отбягване на висококатегорийни места за настаняване и приближаване към непокътнатата природа;

  • липса на лоялност към определена дестинация- това се обуславя от факта че екотуристът желае да види най-различни места и затова предпочита да посещава различни дестинации;

Тенденции при предлагането:

  • разнообразяване на предлагането- ограничените досега дестинации започват да се обогатяват;

  • печалбата за туристическата фирма има все по-малко значение, макар че все още има много фирми които се ръководят от размера на печалбата си при формирането на продукта;

  • заделяне на част от печалбата за облагородяване и запазване на съответната дестинация, подпомагане развитието на селското стопанство;

  • повишаване на цените за един екотур;

  • подобряване качеството на обслужване на туристите;

  • специализиране на агенциите само в предлагането на екотуризъм или подходящи за съчетание други видове туризъм;

  • увеличават се специализираните тематични турове;

  • обогатяване на информацията за съответната дестинация чрез издаване на брошури или публикуване на материали в интернет с подходящ снимков материал

  • предлагат се повече пакети за екотуризъм;

  • все по-малко специлисти работят в бранша;

  • лоша комуникация между субектите;

  • ниските все още ценови нива създават имидж на България като евтина дестинация;

  • предлагането е ориентирано към чуждестранните туристи, а българите които се заинтересуват биват разубеждавани от агенциите;

  • тенденция към претоварване на по-известните маршрути и дестинации и недостатъчно популяризиране на новите.

Както се забелязва от всичко изложено до тук, екотуризмът в Централните части на Стара планина има много големи перспективи за развитие. За да може това да стане обаче е необходимо много сериозно да се подхожда към този въпрос. Участието на държавните органи е от голямо значение, но като че ли те не приемат сериозно тази отговорна задача. Въпреки това са създадени стратегии за развитието на екотуризма в отделните области в страната. Това обаче изискава големи инвестиции, които на този етап не се правят. Това води до забавяне на развитието на този отрасъл и съответно върху районите предлагащи го. На базата на преориентирането на клиентелата към този туризъм започват и да се развиват нещата. Това обаче става с много бавни темпове и е възможно, ако всичко продължава така нещата да се развият в неблагоприятен аспект.

Дестинацията Централен Балкан е една от водещите туристически дестинации в България с преимуществено предлагане на атрактивни продукти на екотуризма в съчетание с елементите на уникалното и самобитно културно – историческо наследство на територията. Неотменим инструментариум на регионалното туристическо развитие са щадящото и възстановяващо природата туристическо предлагане и управлението на туристическите потоци, ефективната ангажираност на местната общност с проблемите на чистотата на околната среда и местното развитие, добрата информационна обезпеченост на туризма и добре поддържаните ресурси на природното и културно – историческото наследство. Прилагането и мултиплицирането на успешните практики в областта на екотуризма водят до съществено увеличаване на потока от български и чуждестранни туристи към региона.




Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница