Том 2 чл. 9 Добър екологичен статус чл. 10 Екологични цели и индикатори



страница6/9
Дата29.08.2016
Размер1.46 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Таблица I.3.1.1. Класификационна система за категоризация на екологичното състояние по РДВ и РДМС по биомаса на фитопланктона [mg/m3] за едномилния крайбрежен район

Пролет

Фитобиомаса [mg/m3]




Мн. Добро

Добро

Умерено

Лошо

Мн. лошо

РДВ

1760-2200

2200-3000

3000-4700

4700-7500

>7500

РДМС

<3000

>3000 недобро

EQR

1-0.80

0.80-0.63

0.63-0.43

0.43-0.23

0.23-0.0




 

Лято

Фитобиомаса [mg/m3]


 

Мн. Добро

Добро

Умерено

Лошо

Мн. лошо

РДВ

400-700

701- 950

951- 2000

2001– 4000

>4000

РДМС

 

<950

 

>950

 

EQR

1-0.80

0.80-0.63

0.63-0.43

0.43-0.23

0.23-0.0

При определяне на базисната стойност за шелфа открито море са използвани и литературни източници (Mikaelyan et al, 2011, 2013, Yunev et al., 2007, Кривенко О.В., А. В. Пархоменко, 2010).

Определените базисни/прагови величини за ДСМОС за биомасата на фитопланктона са представени в Табл. I.3.1.2.
Таблица . I.3.1.2. Базисни/прагови стойности за биомаса на фитопланктона (g/m3) за пролетен и летен сезон за определените пелагични хабитати (крайбрежен, шелф и открито море)


Сезон


Пролет

Лято

Крайбрежие

2.2 - 3.0

0.55 - 0.8

Шелф

0.6 - 1.0

0.46 - 0.6

Открито море

0.15 - 0.22

0.10 - 0.15

През пролетния сезон стойностите на биомасата на фитопланктона за периода 2006-2011 варират в диапазона на „доброто” състояние в крайбрежието и шелфа и тренда е стабилен. В открито море в 62 % от измерванията стойностите надвишават праговите концентрации, но вариабилността е висока – Фиг. I.3.1.1.

През летния сезон в крайбрежието няма стабилен тренд и в 87% от измерванията стойностите са над праговите; в шелфа тренда на намаляване е стабилен но в 33 % стойностите са над праговите, а в открито море вариабилността е висока, с устойчив тренд на стойности над праговите - Фиг. I.3.1.1.

В известна степен установеното намаляване на биомасата на фитопланктона може да се дължи на преустройство в размерната структура на съобществата (доминиране на видове с дребни размери в условията на прогресивно нарастване на температурата - Marañón et al., 2012) или в резултат от увеличената честота на резките климатични явления (Yunev et al. 2007, Shapiro et al, 2010) и тази тенденция е вероятно да продължи съобразно прогнозите за хода на климатичните промени. За поддържане на концентрациите на азотни съединения в морската среда от съществено значение е количественото развитие и структура на зоопланктонните съобщества - според Gregoire & Beckers (2004) 45% от Първичната продукция на шелфа се поддържа от екскрецията на зоопланктона, а концентрациите са съпоставими с обема на втока на




A)ел за ДСМОС: Физичните, хидроложки и химични условия са подходящи за дългосрочното поддържане на биомасата на фитопланктона на ниво неповлияно от антропогенно въздействие (1.6.2)

A)


Б)за ДСМОС: Физичните, хидроложки и химични условия са подходящи за дългосрочното поддържане на биомасата на фитопланктона на ниво неповлияно от антропогенно въздействие (1.6.2)

A)



Фигура I.3.1.1. Динамика на общата биомаса на фитопланктона по райони на полигон Галата през пролетен А) и летен сезон Б); зелената линия –прагова стойност за ДСМОС

азот постъпващ с реките, според оценките на Кривенко, Пархоменко (2010) величината е 70%.

На базата на оценките на състоянието на биогенните елементи особено в крайбрежието може да се прогнозира персистиране на еутрофикационния натиск с антропогенен произход, особено през летния период. В шелфа в зоните на активна антропогенна намеса (риболов, улов на рапана) ресуспенсията от дъното на биогени в пелагиала е също важен „вътрешен” за системата източник на вторична еутрофикация, независимо че състоянието на шелфовата зона трансграничния пренос от Североизточната част на Черно море има ключова роля.

Цел за ДСМОС: Физичните, хидроложки и химични условия са подходящи за дългосрочното поддържане на биомасата на фитопланктона на ниво неповлияно от антропогенно въздействие (1.6.2)
Критеррий за напредъка за постигане на ДСМОС: в рамките на 6 годишен период 95% процентил на ежемесечните стойности на биомасата да не надвишават праговите стойности в повече от 10% през пролетта, а за летния сезон в по-вече от 5% от ежемечните наблюдения или тренда на изменение да е към намаляване.
Достоверност на оценката: Качеството на данните е високо, но данните по честота и пространствен и времеви обхват са недостатъчни, поради което оценката е със средна достоверност (базирана на изследвания/ частичен мониторинг или ниска пространствена резолюция.)
Състояние на развитие на индикатора: оперативен до 2014
Недостатъци в данните и научно знание: необходим е масив от данни с адекватна пространствено-времева резолюция и обхват (поне ежемесечни данни) включително и през зимния период, за който за сега липсват проучвания, въвеждане на съвременни технологични мониторингови подходи (Full-Featured Flow Cytometer , Continuous Counting Recorder, буйкови станции оборудвани с химични и биологични датчици) и паралелни наблюдения както на индикаторите за състояние, така и на индикаторите за натиск (разнопосочни източници на биогени)

Независимо от съществуващите изследвания познанието, съвременна количествена оценка на биотичните взаимодействия и процеси (грейзинг преса на зоопланктона, взаимодействието пелагиал/бентал) в Черноморската екосистема и адекватни съвместими екологични- хидродинамични модели за Българската акватория са недостатъчни.

Необходима е количествена оценка на причинно-следствената зависимост между индикатора биомаса на фитопланктона и въздействията индуцирани от климатичните промените и тези индуцирани от антропогенните фактори (потоции на биогени). Поради комплексните мултифакторни взаимодействия и нелинейния характер на зависимостите биогени - количествено развитие на фитопланктона научното знание за „прагова стойност” над която да настъпват необратими промени в екосистемата на този етап е недостатъчно.

Възможен подход за разграничаване на антропогенния от климатичния сигнал е паралелния мониторинг на крайбрежни, шелфови и откритоморски райони и сравнителен анализ на векторите на изменение, както и ситуационен монитoринг, свързан с екстремални явления (наводнения, силни щормове и др.).



I.1. Видове (риби без стопанските, бозайници)

I.1.1 Риби

Добро състояние на морската околна среда по отношение на рибите се счита за постигнато, ако:


  • разнообразието в структурата на ихтиологичните съобщества се поддържа на високо ниво;

  • ареалът на разпространение на рибните популации не се променя;

  • числеността на рибните популации е висока и състоянието им е добро;

  • постигнато е добро състояние по отношение на Рамкова Директива за водите и благоприятно природозащитно състояние по Директивата за хабитатите. Редките и застрашени видове, включени в съществуващото законодателство и международни конвенции, са защитени до нивото, което се изисква.

Екологичните цели са:

  • позитивна тенденция във видовото разнообразие;

  • позитивна тенденция в числеността на рибните популации;

  • запазване на ареала на разпространение на видовете.

Трите основни критерия за оценяване на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние по Дескриптор 1 са:



  • разпространение на видовете;

  • обилие на популациите;

  • състояние на видовете.

Постигането на екологичните цели ще бъде оценено чрез следните индикатори:



  • Разпространение на видовете

  • Численост или биомаса на популациите

  • Демографски характеристики на популацията

  • Генетична структура на популацията

Праговите стойности по отделните индикатори са определени, както следва:

  • Разпространение на видовете – индексите за видово разнообразие са широко използвани като метрика за биоразнообразие. По отношение на рибите са използвани различни индекси на разнообразие (брой видове, индекс на изравненост на Pielou - J΄, Shannon-Weaver- H, Fisher's alpha, индекс на Simpson (λ) и на Gini-Simpson (1- λ), индекси на средно таксономично разнообразие (Δ) и различие(Δ*),) в два пространствени мащаба – дълбочина и станция. По този индикатор като базисно състояние е използвано съвременното състояние (2009 – 2011) и се предлагат следните тенденции в стойностите на индексите на разнообразие за крайбрежната и шелфовата зони, както следва – Табл. I.1.1.1.

Таблица I.1.1.1. Индекси на разнообразие по зони и предлагани тенденции

Индекс

Крайбрежна зона

S

H'(log2)

λ

1- λ

Δ*

Ср. стойност

10

1.454

0.486

0.514

79.58

Цел

повишение

повишение

понижение

повишение

повишение

 

Шелфова зона

Ср. стойност

7.204

0.896

0.694

0.306

89.18

Цел

повишение

повишение

понижение

повишение

Запазване или повишение

Индикаторът се нуждае от допълнително развитие и ще бъде оперативен на национално ниво към 2014 г.




  • Численост или биомаса на популациите – много малка част от видовете (които не са обект на експлоатация) по време на изследванията са в достатъчно висока численост, за да може да бъде извършено адекватно пробонабиране. Дънните и пелагични изследвания пред българския бряг на Черно море, заложени в националната програма за събиране на данни от риболова, биха могли да осигурят видово-специфична информация за изчисляване на този индикатор, ако се провеждат ежегодно. По този индикатор не може да бъде определено базисно състояние и прагови стойности поради липсата на подходяща информация. Индикаторът се нуждае от допълнително развитие и ще бъде оперативен на национално ниво към 2018 г.

  • Демографски характеристики на популацията – поради ниската численост на повечето от видовете по време на изследванията, е трудно да бъдат определени демографските характеристики на популациите с висока достоверност. Дънните и пелагични изследвания пред българския бряг на Черно море, заложени в националната програма за събиране на данни от риболова, биха могли да осигурят видово-специфична информация. По този индикатор не може да бъде определено базисно състояние и прагови стойности. Индикаторът се нуждае от допълнително развитие и ще бъде оперативен на национално ниво към 2018 г.

  • Генетична структура на популацията - индикаторът се нуждае от допълнително развитие и ще бъде оперативен на национално ниво към 2018 г.

Недостигът на данни и познания е свързан основно с липсата на научни изследвания върху видовете, които не са обект на стопански риболов и не са включени в националната програма за събиране на данни от риболова.

I.1.2 Бозайници

Добро състояние на морската среда (ДСМОС) по отношение на морските бозайници се счита за постигнато, ако:


  • ареалът на разпространение на морските бозайници не се променя;

  • числеността на популациите е висока и състоянието им е добро;

  • застрашените видове, включени в съществуващото законодателство и международни конвенции, са защитени до нивото, което се изисква.

Екологичните цели са:

  • позитивна тенденция в числеността на популациите от морски бозайници;

  • запазване на ареала на разпространение на видовете

  • тенденция на намаляване на случайния приулов на морски бозайници

Трите основни критерия за оценяване на напредъка по отношение на постигане на добро екологично състояние по Дескриптор 1 са:




  • Разпространение на видовете

  • Обилие на популациите

  • Състояние на видовете.

Постигането на екологичните цели ще бъде оценено чрез следните индикатори:



  • Разпространение на видовете

  • Численост на популациите

  • Демографски характеристики на популацията

  • Генетична структура на популацията

Праговите стойности и базисното състояние на всички предложени индикатори, не могат да бъдат определени поради липсата на специализирани изследвания относно числеността и демографските характеристики на морските бозайници в българската акватория на Черно море.

ІІ. Към Дескриптор 2. Чужди видове - формулиране на доброто състояние и дефиниране на екологичните цели
Дескриптор 2 в РДМС изцяло засяга неместните видове и се отнася не само до броя видове, но и тяхното разпространение и въздействие особено ако то има екологически и икономически ефект. Някои от видовете имат доказано неблагоприятен ефект върху биологичното разнообразие, функционирането на екосистемите и човешкото здраве. Проблемът с чуждите видове е, че веднъж навлезли в новата за тях среда почти невъзможно е да бъдат игнорирани, при положение, че вече са установени в нея. Следователно, оценявайки състоянието на района означава, че то ще остане такова, без да има възможност да се върне в първоначалното си състояние. Все още има ограничени познания за въздействието на чуждите видове върху околната среда. Необходимо е развитие на научното познание, за да се разработят надеждни индикатори, особено за въздействието на инвазивните чужди видове, което остава основен проблем във връзка с постигането на добро екологично състояние.

II.1 Критерии и индикатори на състоянието

Част от чуждите видове, носят признаците на инвазивни. Обилието и характеризирането на тяхното състоянието, тенденциите в развитието на популациите, времева поява и пространствено разпределение са важен показател за определяне на състоянието на видовете и постигането на добро състояние според Дескриптор 2.



II.1.1 Индикатор: Биомаса на Mnemiopsis leidyi (2.1.1)

M.leidyi е доказано инвазивен вид, който променя структурата и функционирането на съобществата в новозаетата от него черноморска екосистема (Konsulov&Kamburska, 1998, Prodanov et al., 2001, Moncheva&Kambusrka 2003, Камбурска 2004, Михнева 2011). Превръщайки се в ключов фактор за развитието на мезозоопланктона, M. leidyi става надежден индикатор за динамиката на пелагичната екосистема, а от взаимоотношенията с останалите звена се определя функционирането на пелагичната трофична верига. В екологичен аспект масовото развитие на вида предизвиква трофични каскади, тъй като той влияе върху числеността и състава, както на вторичните консументи (директно въздействие), така и индиректно на първичните продуценти в хранителните вериги (Daskalov, 2002, Daskalov et al., 2007). С навлизането на новият вид ктенофора Beroe ovata, която консумира M.leidyi настъпват изменения в популацията на последната, но въпреки това Мнемиопсис продължава да влияе на мезозоопланктонната биомаса през пролетно-летните месеци (виж т.II.2 фигура II.2.2.2.7). При определянето на доброто състояние беше взето под внимание изследването на Vinogradov et al. 2005, че биомаса под 4 гр.м-3 или 120 г.м-2 не влияе на количествените параметри на мезозоопланктона и от там на останалите звена от хранителната верига. Факт е, че установените стойности на биомасата на M.leidyi за съвременния период (1998 -2011) са над граничните за добро състояние, независимо, че тенденцията за крайбрежие и шелф е намаляваща (виж т.II.2 фигура II.2.2.2.7).

Цел: Поддържане ниски стойности на биомасата на инвазивния вид M.leidyi, намаляване „цъфтежите” на вида и обхвата на разпространение им.

Базисно състояние: прагова стойност (4 г.м-3 Vinogradov et al, 2005)

Състояние на индикатора: Нуждае се от доразвиване (до 2018) – прецизиране за прилагането му в отделните райони от българската акватория.

II.2 Критерии и индикатори на натиска и въздействието

II.2.1 Индикатор: съотношение между инвазивните чужди видове и местните видове (2.2.1) приложен върху компонентите на пелагичната екосистема фитопланктон и зоопланктон. Пред българския бряг от миналия век до сега са регистрирани над 70 алохтонни вида от всички екологични групи, като преобладаващата част от тях спадат към групата на фитопланктона (43%), а 11-12% към зоопланктона. Предложената прагова стойност за добро състояние на база съотношение на биомасите на чужди видове към местни е <10% (експертна оценка). За съвременния период при фитопланктона (фиг. II.2.1.1 и II.2.1.2) се наблюдават стойности над граничната при 30%-40% от наблюденията.

а)

б)

в)

Фигура II.2.1.1 Пропорция на чуждите видове фитопланктон в общата биомаса [%] през пролетта в периода 2006-2011 а) СО-крайбрежие; б) SH-шелф; в) О-открито море.



а)

б)

в)

Фигура II.2.1.2 Пропорция на чуждите видове фитопланктон в общата биомаса [%] през лятото в периода 2006-2011 а) СО-крайбрежие; б) SH-шелф; в) О-открито море.

При зоопланктонът е приложен същият индикатор по отношение на инвазивните ктенофори M.leidyi+ B.ovata към местни видове зоопланктон (по биомаса). През пролетта доминирането на ктенофорите се проявява само през 2008, но във всички райони, докато през лятото (2007 и 2008) в шелф и открито море процентът на случаите значително нараства (36%) и превишават многократно граничната стойност.

а)

б)

Фигура II.2.1.3 Пропорция на чуждите инвазивни видове (M.leidyi+B.ovata) и нативен зоопланктон по биомаса [%] през пролетта в периода 2006-2011 а) СО-крайбрежие, SH-шелф; б)О-открито море

а)

б)

в)

Фигура II.2.1.4 Пропорция на чуждите видове зоопланктон (M.leidyi+B.ovata) по биомаса [%] през лятото в периода 2006-2011 а) СО-крайбрежие, SH-шелф; б)О-открито море




Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница