Том 2 чл. 9 Добър екологичен статус чл. 10 Екологични цели и индикатори


Цел: Съобщества доминирани от местните видове. Няма интродуцирани нови видове. Базисно състояние



страница7/9
Дата29.08.2016
Размер1.46 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Цел: Съобщества доминирани от местните видове. Няма интродуцирани нови видове.

Базисно състояние: съвременни условия, експертна оценка

Състояние на индикатора: Нуждае се от доразвиване (до 2018).

Недостиг на данни и знание:

  • Не е провеждан специфичен мониторинг за събиране на данни за инвентаризация на чуждите видове и същевременно за ранно диагностициране при нови случаи на интродукция

  • Няма ефективен контрол на баластните води

  • Въпреки, че са определени ”горещите” точки (около пристанищата, крайбрежните райони) за развитие и разпространение на инвазивните видове, не е направена количествена оценка на въздействието с определянето на засегнатите площи/обеми

  • Няма адекватен отговор за това дали рапановата популация трябва да се управлява, прилагайки принципите на устойчива експлоатация на местните морските ресурси (определяне на максимално допустими равнища на улов, квоти, размерни ограничения и др), като се има предвид, че мерките за „предпазване” на популацията от прекомерно риболовно усилие биха били в конфликт с екологичните цели за намаляване на инвазивния натиск и въздействие на рапаната.

Екологични цели:

  • За постигането на ДЕС за чуждите видове в акваторията на РБългария е необходимо намаляване на риска и предотвратяване на въвеждането на нови видове

  • Извършване на инвентаризация на чуждите видове на всеки 5 години и определяне статуса им и степента на инвазивност. С промените в климата се очаква да се създадат условия благоприятни за въвеждане и развитие на нови видове, които преди това са били възпрепятствани от температурна бариера.

  • Разширяване използване на генетични, молекулярни изследвания при определянето на чуждите видове



  1. Дескриптор 3. Популации на стопански видове - формулиране на доброто състояние и дефиниране на екологичните цели

Директивата за морската стратегия изисква популациите на всички риби и ракообразни, които са обект на промишлен риболов, да са в безопасните биологични граници, като наблюдаваната размерно-възрастова структура следва да показва наличието на здрава популация. Това означава, че всички стопански ценни видове следва да се използват устойчиво (максимален устойчив улов в дългосрочен план), видовете да притежават съответстващ размножителен капацитет, които да осигурява необходимото попълване и запасите да имат възрастова и размерна структура, която да не води до негативни промени в числеността на попълването.

Общата политика в областта на рибарството е основният официален инструмент за управление на рибните запаси в общностни води, осигуряващ съгласуваност между страните-членки и устойчиво използване на морските биологични ресурси. Постигането на добро състояние на морската околна среда зависи от успешното въвеждане на съответните мерки. Съгласно Регламент на ЕК 199/2008, всяка страна-членка на Европейския съюз има задължение да събира и управлява биологични, технически, екологични и социо-икономически данни по отношение на риболовния сектор, както и да използва тези данни за научни анализи в рамките на общата политика за рибарство (CFP).

Стопанският риболов е дейност, свързана с улавянето на риба или други морски организми с цел икономически ползи, като се използват различни методи за улов. Промишлено експлоатираните риби и безгръбначни включват всички видове, които се улавят с цел икономическа печалба.

Запасите на основните стопански видове риби и безгръбначни в общностни води се оценяват и управляват на ниво Европейски Съюз, с изключение на някои видове, които се управляват на ниво страна-членка. Научните оценки за състоянието на рибните запаси, препоръчителните точки за тяхното използване и управление и нивото на риболовната активност, се изготвят от Научния, техническия и икономическия комитет за рибарство (STECF) чрез работната група за Черно море (EWG Black Sea assessments) и се предоставят на Европейската Комисия. Основен показател за състоянието на запасите е биомасата на размножителния запас (SSB), който е мярка за репродуктивния потенциал на вида. Базисен показател за степента на натиск на риболовната активност върху съответния запас, е величината на риболовната смъртност (F).

В списъка на стопански ценните видове риби и безгръбначни за периода 2006 – 2011 г., представен в доклада по Първоначалната оценка, могат да бъдат разграничени запаси, за които има регионални оценки на запасите от тези, чиито запаси са все още неоценени на регионално ниво – Табл. III.1.



Таблица III.1. Списък на стопански ценните видове за България през периода 2006 – 2011 г. и наличността на регионални оценки на запасите


Видове

Оценка на запасите

Трицона (Sprattus sprattus)

Да

Рапани (Rapanа spp.)

Не

Сафрид (Trachurus mediterraneus)

Не

Барбуня (Mullus barbatus)

Не

Сем. Попчета (Gobiidae)

Не

Морска лисица (Raja clavata)

Не

Калкан (Scophthalmus maеoticus)

Да

Черноморска бодлива акула (Squalus acanthias)

Не

Хамсия (Engraulis encrasicholus )

Да

Карагьоз, дунавска скумрия (Alosa immaculata)

Не

Лефер (Pomatomus saltatrix)

Не

Общо оценени видове

3

Съществуващите регионални оценки на рибните запаси предоставят информация по два основни индикатора – риболовна смъртност и биомаса на размножителния запас и техните референтни нива, покриващи първите два критерия на дескриптора - равнище на натиск от риболовната дейност и възпроизводителна способност на запасите. Пространственото разпространение на повечето видове риби и безгръбначни в Черно море обхваща изключителните икономически зони на повече от една държава и по тази причина, оценките и управлението на рибните ресурси следва да се извършват на регионално ниво. Следователно, за хармонизирането на оценките между крайбрежните държави, предлага се оценката на доброто състояние на морската околна среда по Дескриптор 3 да се основава на оценките и препоръчителните точки на STECF. Тъй като STECF не извършва оценки на запасите и не предлага препоръчителни точки за всички видове, които РБългария експлоатира в Черно море, оценка на ДСМОС по Критерий 3.1 (равнище на натиск от риболовната дейност) и Критерий 3.2 (възпроизводителна способност на запасите), не може да бъде направена за всички видове, базирайки се на оценки и референтни точки на STECF. Освен това, STECF не предлага оценки или препоръчителни точки по отношение на Критерий 3.3 (размерно-възрастова структура на популацията). В тези случаи, са използвани налични данни от изследвания на национално ниво, които обхващат само два вида – трицона и калкан.

Формулиране на добро състояние на морската околна среда и екологични цели за неговото постигане за българската акватория на Черно море може да бъде направено само за видовете, които са обхванати от националната програма за събиране на данни от риболова и за които съществуват регионални оценки на запасите. За останалите видове, това може да бъде направено частично или не може да бъде формулирано. Не може да бъде изготвена и обобщена оценка на нива критерии и дескриптор, обхващащ всички експлоатирани видове в българската акватория, тъй като е налична научна информация само за два вида.
III.1 Критерии и индикатори на състоянието, натиска и въздействието

Трите основни критерия за оценяване на напредъка по отношение на постигане на добро състояние на морската околна среда по Дескриптор 3 са:



  • Равнище на натиск от риболовната дейност

  • Възпроизводителна способност на запасите

  • Размерно-възрастова структура на популациите

Добро състояние на морските води на РБългария до 2020 г. се счита за постигнато, ако:

- Няма запаси, чиято експлоатация е извън безопасните биологични граници. Ако стойностите на Fmsy (или F0.1) са неизвестни, ще бъде използвано съотношението между уловите и индекса на биомасата.

- Размножителната биомаса (SSB) на запасите е на ниво, които би могло да осигури максимални устойчиви улови (MSY) или по-високи. Ако величината на SSB е неизвестна, ще бъдат използвани индексите на биомасата, изчислени от научни изследвания.

- Всеки запас се състои от висок процент възрастни риби със съответната размерна структура.
III.1.1 Sprattus sprattus - Трицона

Екологичните цели по отношение на състоянието на запаса от трицона са насочени към постигане на добро състояние на национално и регионално ниво чрез:



  • стабилна тенденция на понижаване на риболовната смъртност на регионално ниво под пределната референтна стойност на риболовната смъртност FMSY = F≤0.64 и ниво на експлоатация под E≤0.4 (Daskalov et al., 2012);

  • стабилна тенденция на нарастване на размножителната биомаса на запаса на регионално ниво;

  • тенденция на повишение в стойностите на индекса на биомасата на национално ниво. Стойностите на индекса не трябва да са по-ниски от референтната стойност от 55 000 т;

  • поддържане на стойностите на съотношението между уловите и индексите на биомасата под пределната референтна точка от 0.082;

  • средната дължина на рибите в уловите да не бъде под референтната стойност от 8 см (±10%);

  • пропорцията на рибите с дължина, по-висока от средната дължина на достигане на полова зрялост (7.1 см), да бъде над референтната стойност от 68%.

Постигането на екологичните цели ще бъде оценено чрез следните индикатори:

  • Риболовна смъртност

  • Съотношение между улова и индекса на биомасата

  • Биомаса на вразмножителния запас

  • Индекс на биомасата

  • Пропорция на рибите с дължина по-висока от средната дължина на достигане на полова зрялост

  • 95 - я (%) процентил от наблюдаваната размерна структура на вида по време на изследвания.

Праговите стойности по отделните индикатори са определени, както следва:

  • Риболовна смъртност – като пределна референтна точка на регионално ниво, за риболовната смъртност се предлага стойност FMSY = F≤0.64 , съответстваща на ниво на експлоатация от E≤0.4 (Daskalov et. al, 2012), поддържаща високи улови в дългосрочен план, изчислена на база съвременните улови в Черно море през периода 2006 – 2011 г. Индикаторът е оперативен на регионално ниво към 2012 г.

  • Съотношение между улова и индекса на биомасата – по този индикатор на национално ниво се предлага тенденция за запазване или понижаване на стойността на съотношението и ненадвишаване на пределна референтна стойност от 0.082. За определяне на праговата стойност са използвани съвременни данни от периода 2007 – 2011 г. (Raykov et. al, 2007, 2008, 2009, 2010; Panayotova et al, 2011, 2012) – Фиг. III.1.1.1. Индикаторът е оперативен на национално ниво към 2012 г.



Фигура III.1.1.1.Стойности на съотношението между улова и индекса на биомасата при трицоната пред българския бряг на Черно море през периода 2007 – 2011 г.


  • Биомаса на размножителния запас - STECF EWG 12-15 (Daskalov et.al, 2012) не предлага референтни точки по отношение на биомасата на запаса от трицона, но съгласно резултатите от регионалната оценка в Черно море, размножителната биомаса на вида варира от средни до високи нива в диапазона на 300 - 400 000 т. (Daskalov et.al, 2012). По този индикатор се предлага тенденция към повишение на биомасата на размножителния запас на регионално ниво. Индикаторът се нуждае от допълнително развитие и ще бъде оперативен на регионално ниво към 2018 г.

  • Индекс на биомасата – предлага се постигането на тенденция на повишение в стойностите на индексите на биомасата и стойности над референтното ниво от 55 00 т пред българския бряг на Черно море. Като базисно състояние е използвано съвременното състояние през периода 2007 – 2011 г. (Raykov et. al, 2007, 2008, 2009, 2010; Panayotova et al, 2011, 2012) – Фиг. III.1.1.2. Индикаторът се нуждае от допълнително развитие и ще бъде оперативен на национално ниво към 2014 г.



Фигура III.1.1.2. Стойности на индексите на биомасата за трицоната пред българския бряг на Черно море през периода 2007 – 2011 г.


  • Пропорция на рибите с дължина по-висока от средната дължина на достигане на полова зрялост – предлага се тенденция на поддържане на пропорция на рибите с дължина, по-висока от средната дължина на достигане на полова зрялост, с прагова референтна стойност от 68%. За базисно състояние при изчисляване на праговите стойности е използвано съвременното състояние през периода 2007 – 2011 г. (Raykov et. al, 2007, 2008, 2009, 2010; Panayotova et al, 2011, 2012) – Фиг. III.1.1.3. Индикаторът се нуждае от допълнително развитие и ще бъде оперативен на национално ниво към 2014 г.



Фигура III.1.1.3. Пропорция на рибите с дължина, по-висока от средната дължина на достигане на полова зрялост за трицоната пред българския бряг на Черно море през периода 2007 – 2011 г.

  • 95 – я (95%) процентил от наблюдаваната размерна структура на вида по време на изследвания – индикаторът се нуждае от допълнително развитие и ще бъде напълно оперативен на национално ниво към 2018 г.

Основният недостиг на данни и познания за този вид е свързан с невъзможността за изчисляване на 95 - я процентил от наблюдаваната размерна структура на вида от изследвания преди 2012 г. поради различия в методиката за обработка на биологичните проби; необходимост от допълнителни данни и изследвания за част от индикаторите, както и липсата на изследвания върху генетичните ефекти върху популацията на вида вследствие на прекомерната експлоатация.

III.1.2 Scophthalmus maeoticus – Калкан



Екологичните цели по отношение на състоянието на запаса от калкан са насочени към постигане на добро състояние на национално и регионално ниво чрез:

  • стабилна тенденция на понижение в стойностите на коефициента на риболовна смъртност на регионално ниво в диапазона на FMSY=Range (F0.1-FMAX) със стойности между F=0.07 – F= 0.15 (лимитираща препоръчителна точка), (Daskalov et.al, 2012);

  • нарастване на размножителната биомаса на запаса на регионално ниво;

  • тенденция на нарастване в стойностите на индексите на биомасата на национално ниво. Стойностите на индекса да не са по-ниски от референтната стойност от 1700 т ;

  • съотношението между улова и индекса на биомасата да не превишава пределната референтна точка от 0.033 на национално ниво;

  • средната дължина на рибите в уловите да не бъде под референтната стойност от 56 см (±10%);

  • пропорцията на рибите с дължина, по-висока от средната дължина на достигане на полова зрялост (42 см), да бъде над референтната стойност от 74% ;

  • 95-я (95%) процентил от размерната структура на популацията да показва стабилен тренд със средна референтна стойност от 62 см.

Постигането на екологичните цели ще бъде оценено чрез следните индикатори:

  • Риболовна смъртност

  • Съотношение между улова и индекса на биомасата

  • Биомаса на размножителния запас

  • Индекс на биомасата

  • Пропорция на рибите с дължина по-висока от средната дължина на достигане на полова зрялост

  • 95 - я процентил от наблюдаваната размерна структура на вида по време на изследвания.

Праговите стойности по отделните индикатори са определени, както следва:

  • Риболовна смъртност – като пределна референтна точка на регионално ниво, за риболовната смъртност Fmsy се предлага величина между 0.07-0.15 (Daskalov et. al, 2012), съотвестваща на високи улови в дългосрочен план, изчислена на база историческите улови в Черно море през периода 1950 – 2011 г. Индикаторът е оперативен на регионално ниво към 2012 г.

  • Съотношение между улова и индекса на биомасата – по този индикатор на национално ниво се предлага тенденция за понижаване на стойността на съотношението и достигане на пределна референтна стойност от 0.033. За определяне на праговата стойност са използвани съвременни данни от периода 2006 – 2011 г. (Panayotova et al, 2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012) – Фиг. III.1.2.1. Индикаторът се нуждае от допълнително развитие и ще бъде оперативен на национално ниво към 2014 г.



Фигура III.1.2.1.Стойности на съотношението между улова и индекса на биомасата при калкана пред българския бряг на Черно море през периода 2006 – 2011 г.


  • Биомаса на размножителния запас - поради съществуващите неточности по отношение на реалните величини на уловите от калкан в Черно море, STECF EWG 12-15 (Daskalov et.al, 2012), не предлага референтни точки по отношение на биомасата на запаса, като резултатите от прилагането на аналитичния модел следва да бъдат интерпретирани само като показателни за тенденциите в биомасата на запаса. Съществуващите данни от научните изследвания и резултатите от аналитичния модел (SAM) показват, че запасът от калкан се намира на историческия минимум и настоящото ниво на размножителната му биомаса представлява по-малко от 10% от величината на SSB, изчислена за края на 70-те години (Daskalov et.al, 2012). По този индикатор се предлага тенденция към повишение на биомасата на размножителния запас на регионално ниво. Индикаторът се нуждае от допълнително развитие и ще бъде оперативен на регионално ниво към 2018 г.

  • Индекс на биомасата – предлага се постигането на тенденция на повишение в стойностите на индексите на биомасата и достигане на референтно ниво от 1700 т пред българския бряг на Черно море. Като базисно състояние е използвано съвременното състояние през периода 2006 – 2011 г. (Panayotova et al, 2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012) – Фиг. III.1.2.2. Индикаторът се нуждае от допълнително развитие и ще бъде оперативен на национално ниво към 2014 г.



Фигура III.1.2.2. Стойности на индексите на биомасата за калкана пред българския бряг на Черно море през периода 2006 – 2011 г.


  • Пропорция на рибите с дължина по-висока от средната дължина на достигане на полова зрялост – предлага се тенденция на поддържане на пропорция на рибите с дължина, по-висока от средната дължина на достигане на полова зрялост, с прагова референтна стойност от 74%. За базисно състояние при изчисляване на праговите стойности е използвано съвременното състояние през периода 2006 – 2011 г. (Panayotova et al, 2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012) – Фиг. III.1.2.3. Индикаторът се нуждае от допълнително развитие и ще бъде оперативен на национално ниво към 2014 г.



Фигура III.1.2.3. Пропорция на рибите с дължина, по-висока от средната дължина на достигане на полова зрялост за калкана пред българския бряг на Черно море през периода 2006 – 2011 г.

  • 95 – я (95%) процентил от наблюдаваната размерна структура на вида по време на изследвания – предлага се поддържането на стабилен тренд на 95-я процентил с референтна стойност от 62 см на национално ниво. За базисно състояние при изчисляване на праговите стойности е използвано съвременното състояние през периода 2006 – 2011 г. (Panayotova et al, 2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012) – Фиг. III.1.2.4. Индикаторът се нуждае от допълнително развитие и ще бъде оперативен на национално ниво към 2014 г.




Фигура III.1.2.4. 95 - я (95%) процентил от наблюдаваната размерна структура на калкана по време на изследвания пред българския бряг на Черно море през периода 2006 – 2011 г.
Основният недостиг на данни и познания за този вид е свързан с липсата на изследвания върху генетичните ефекти върху популацията на вида вследствие на прекомерната експлоатация, както необходимостта от допълнителни данни и анализи по част от индикаторите.

III.1.3 Engraulis encrasicolus – Хамсия

Екологичните цели по отношение на състоянието на запаса от хамсия са насочени към постигане на добро състояние на национално и регионално ниво чрез:


  • стабилна тенденция на понижаване на риболовната смъртност на регионално ниво, като FMSY не надвишава пределната референтна стойност от 0.54 (FMSY = F≤0.54, лимитираща препоръчителна точка) при стойност на коефициента на естествена смъртност M 1-3 = 0.81 и ниво на експлоатация от E≤0.4 (Daskalov et.al., 2012);

  • нарастване на размножителната биомаса на запаса на регионално ниво.

По отношение на останалите индикатори, не могат да бъдат формулирани екологични цели поради липсата на достатъчно данни от научни изследвания на национално ниво.

Постигането на екологичните цели ще бъде оценено чрез следните оперативни индикатори:



  • Риболовна смъртност

  • Биомаса на размножителния запас

  • Индекс на биомасата

  • Пропорция на рибите с дължина по-висока от средната дължина на достигане на полова зрялост

  • 95 – я (%) процентил от наблюдаваната размерна структура на вида по време на изследвания.

Праговите стойности по отделните индикатори са определени, както следва:

  • Риболовна смъртност – като пределна референтна точка на регионално ниво, за риболовната смъртност Fmsy се предлага величина от 0.54 (Daskalov et. al, 2012), съотвестваща на високи улови в дългосрочен план, изчислена на база съвременните улови в Черно море през периода 2006 – 2011 г и ниво на експлоатация E≤0.4. Индикаторът е оперативен на регионално ниво към 2012 г.

  • Биомаса на размножителния запас - STECF EWG 12-15 (Daskalov et.al, 2012), не предлага референтни точки по отношение на биомасата на запаса. По този индикатор се предлага тенденция към повишение на биомасата на размножителния запас на регионално ниво. Индикаторът ще бъде оперативен на регионално ниво към 2018 г.

  • Индекс на биомасата – по този индикатор не може да бъде определено базисно състояние и да бъдат предложени прагови стойности поради липсата на научни изследвания. Индикаторът не е оперативен и се очаква да бъде напълно оперативен до 2018 г.

  • Пропорция на рибите с дължина по-висока от средната дължина на достигане на полова зрялост – по този индикатор не може да бъде определено базисно състояние и не могат да бъдат предложени прагови стойности поради липсата на научни изследвания. Индикаторът не е оперативен и се очаква да бъде напълно оперативен до 2018 г.

  • 95 - я (95%) процентил от наблюдаваната размерна структура на вида по време на изследвания - по този индикатор не могат да бъдат предложени прагови стойности поради липсата на научни изследвания и определено базисно състояние. Индикаторът не е оперативен и се очаква да бъде напълно оперативен до 2018 г.

Недостигът на данни и познания за този вид е свързан основно с липсата на публикувани оценки на запасите чрез акустичен метод за предходни периоди и липсата на съвременни акустични изследвания пред българския бряг. Пропуските в научните изследвания на море възпрепятстват изчисляването на част от индикаторите и определянето на прагови стойности.
III.1.4 Trachurus mediterraneus – Сафрид

По отношение на запаса от сафрид в Черно море не могат да бъдат формулирани екологични цели поради липсата на оценка на запасите на регионално ниво чрез аналитичен метод и липсата на достатъчно научни изследвания на море на национално ниво. STECF извърши предварителна оценка през 2012 г. (Daskalov et.al, 2012), но получените резултати не са достатъчно надежни за прогнозиране на величините на уловите и размножителната биомаса. Предстои част от индикаторите да бъдат оперативни до 2014 г. (риболовна смъртност, биомаса на размножителния запас), а останалите индикатори се нуждаят от допълнително развитие и ще бъдат оперативни до 2018 г.

III.1.5 Mullus barbatus – Барбуня

По отношение на запаса от барбуня в Черно море не могат да бъдат формулирани екологични цели поради липсата на оценка на запасите на регионално ниво чрез аналитичен метод и липсата на достатъчно научни изследвания на море на национално ниво. STECF извърши предварителна оценка през 2012 г. (Daskalov et.al, 2012), но получените резултати не са достатъчно надежни за прогнозиране на величините на уловите и размножителната биомаса. Предстои част от индикаторите да бъдат оперативни до 2014 г. (риболовна смъртност, биомаса на размножителния запас), а останалите индикатори се нуждаят от допълнително развитие и ще бъдат оперативни до 2018 г.


III.1.6 Squalus acanthias – Черноморска бодлива акула

Екологични цели по отношение на запаса от бодлива акула в Черно море не могат да бъдат формулирани поради липсата на оценка на запасите на регионално ниво чрез аналитичен метод и липсата на достатъчно научни изследвания на море на национално ниво. STECF извърши предварителна оценка оценка през 2012 г. (Daskalov et.al, 2012), но получените резултати не са достатъчно надежни за прогнозиране на величините на уловите и размножителната биомаса. Предстои част от индикаторите да бъдат оперативни до 2014 г. (риболовна смъртност, биомаса на размножителния запас), а останалите индикатори се нуждаят от допълнително развитие и ще бъдат оперативни до 2018 г.


III.1.7 Rapanа venosa - Рапана

Екологични цели по отношение на запаса от рапана в Черно море не могат да бъдат формулирани поради липсата на оценка на запасите на регионално ниво чрез аналитичен метод и липсата на достатъчно научни изследвания на море на национално ниво. STECF счита, че наличната до момента информация на регионално ниво е недостатъчна за извършването на оценка на запасите (Daskalov et.al, 2012).

Индикаторите се нуждаят от допълнително развитие и ще бъдат оперативни до 2018 г.



Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница